XX беседа, държана на 12.ХI.1944 г., неделя 10 ч. с., Изгрев – София
Добрата молитва.
„Мога да постигна“.
Ще прочета само няколко стиха от шестата глава от Евангелието на Матея от 25 стих. (Учителят прочете 25, 26, 27 стих и каза:) Грижи се, който не мисли. Човек, който мисли, той не се грижи. Не се грижи да мислиш. Ще мислиш без да се грижиш. Вие се грижите без да мислите. Ще обърнете. (След това прочете от 28 до 34 стих.)
„Духът Божи“
Ние живеем в един свят проявен. Благодарение на този проявения свят, който е излязъл от непроявения. Какво разбирате под проявен и непроявен? Проявеният е всякога по-малкият свят, непроявеният е големият. Съвременните учени хора говорят за разумен свят. Но в научно отношение или във висшата Божествена математика, разумното това са центрове. Разумното се събира в един по-малък център, фокус. Всеки един фокус е място на разумността. От този фокус се разпространява навсякъде из целия свят на вселената, дето разумния свят действа. На всеки материален свят центърът е разумен свят. Разумният свят не е отвън, той е вътре в центъра. Всичко се концентрира в него. То е, което трябва да имате. Казвате: Разумният свят е навън. Не е външен, той е вътре. Външният широк свят то е поле, дето се развива този разумен свят. В нас има едно безпокойство, за колко време вселената ще трае. Хубави са тия работи. Учените хора като децата се опасяват, че въглища няма да достигнат. Въглища има за милиарди и милиарди векове. Ако е за горене, няма какво да се плашим. Цялата вселена е пълна с въглища, разумни въглища, които не образуват дим. С един тон въглища може да прекараш хиляда години.
Сега аз ще ви говоря за неща нови. Кое е новото? Болестите са старо нещо, дълговете са старо нещо, тревогите са стари работи. Съмнението е стара работа. Безверието е старост, подозрението е старост, сиромашията, това е старост. Всичките отрицателни неща, в какъвто и да е смисъл, туй което пари не струва, то са се стари работи. Казвам: Ние тия стари хора трябва да ги оставим да си починат. Край нямат техните оплаквания. Че пари нямали, че не им достигали парите. Без пари не се живее. Казват: Хляб. Хляб с пари не се купува. Заблуждение е да се мисли, че с пари се купува хлябът. Не се купува, даром иде от слънцето. Хората само за превозни средства вземат пари. И милиарди да дадете на слънцето от тукашните пари не иска. Даром дават. Само за превозни средства плащате.
Сега не се грижете. Тревогите са безполезни. Казвате: Трябват тревоги. Под думата тревога ако разбираш да мислиш, тревожи се. Ако се тревожиш и мислиш, че твоите тревоги нещо ще създадат, ти се лъжеш. За ученика не е извинение, когато учителят предал и ученикът не го разбрал. Че как ще ядеш. Вземете в съвременната реч. Вие говорите български, говорят френски французите. Попитайте един французин, как се е образувала френската реч, не знае. Знае математика, но не знае как се е образувала речта. Най-първо от разумния свят, за да слезе речта, явили се съюзите, те станали път за разумната реч. След съюзите са дошли глаголите, които показват действия, че трябва да се работи в света. Казват: Който слезе на материалното поле трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След туй дошло до обхода, как да се обхождаш. Дошли прилагателните. Сега какво име ще турите за бъдеще които дойдат. Дошли местоименията да научат хората, аз, ти, той. Тогава ще стане Петко, Драган, Стоян. Най-после дошли съществителните имена, господарите на света. Трябва да знаеш къде да употребиш едно прилагателно. Трябва да знаеш къде да употребиш един глагол. Много глаголи има, трябва да знаеш, кой глагол да употребиш. Употребиш глагола вземам. Знаеш колко мъчно е да вземаш. Защото който взема, трябва да върне. Който не връща с лихвите плаща. Той мисли, че може да вземе. Ти като се опиташ да вземеш, трябва да връщаш в природата. Който връща, той има право да взема. Който взема, има право да дава.
Сега мнозина говорят за светлината. Говорят за светлината, говорят за топлината, но ние нямаме ясно понятие. Какво е отношението на светлината, топлината и силата? Отношение конкретно, което да ни легне на ума. Казва: Силата какво е? Светлината в света се произвежда от девствения мъжки принцип. Топлината се образува от любовта. Любовта е женски принцип. Силата е принцип на децата в света. Само децата създават силата. Цялата природа се управлява от деца. Енергия те дават. Кой учен човек има тия понятия сега? За мене когато говоря за силата, разбирам небесните деца. Знаеш какви са те щедри и разумни са. Каквото кажеш, веднага знаеш, как се разрешава, няма да чакат десет секунди, веднага отзовават се. Вие казвате: Не говорете като деца. Христос казва: „Царството Божие е на децата“. Те го управляват, не тъй както ние го управляваме. Ти не може да управляваш, ако мисъл не даваш. Ти не може да управляваш, ако чувства не даваш. Ти не може да управляваш, ако сила не дават. Ако ти обираш хората, ти си последния слуга в света. Пък ако даваш, ти си първият. Всеки, който иска да управлява, той трябва да носи светлина, той трябва да носи топлина, той трябва да носи сила в себе си. Вие мислите, че децата са много невежи. Големи генерали са тия деца. Като дойдат на земята, бащата и майката цяла нощ седят будни, заповядват генералите. Като кресне, всички стоят. После кратки са в думите. Само една дума казват. Децата казват: Сила даваме. Детето казва на майка си: Аз съм, който давам сила на живота. Ако ме слушате, хора ще станете, ако не ме слушате, сила няма да ви дам. Майката като говори на детето, казва: Аз съм онова същество, което давам топлина, нося живот в себе си. Ако ме слушаш, твоята сила ще се обнови живот. Детето слуша майка си. Бащата казва: Аз съм, който носи светлина в мене, никакво знание не може да влезе. Ако вие ме слушате, ще имате всичкото знание, не изведнъж. Ние няма да живеем един век, един ден, един час, една седмица.
Сега като седите не може да се освободите, казвате, че не може да се отречете. Зима иде, какво ще се прави, въглища трябват. Зимата иде, иде. Една майка, която иде, че вкара децата да учат, снегът, вятърът, студът са пръчици, с които ги карат да учат. Въглищата са предмет, който учат от какво са създадени тия въглища. Те са изопачени въглища. Има един свят дето живеят децата. Детето ще донесе един плод, тури го в печката и тя гори. Плодът гори без да изгаря. Ден, два, три гори, не изгаря – извади го от печката, престава горенето. Не е ли хубаво да имате по едно плодче. Дойдеш, носиш плода в джоба си. Извадиш го, туриш го в печката, стоплиш хората. Извадиш го, туриш го в джоба, излезеш. Вие казвате: Това е хиляда и една нощ. Не мислете, че туй, което е писано в хиляда и една нощ не е реално. Ако преди години някой кажеше, че дъски ще говорят, наричат го радио, щяха да кажат, че е луд. Един турчин като слушал радиото, казва: Кога дойде, кога турски научи да говори. То е един фокус, който събира човешката реч. Тя иде отдалече.
Когато аз говоря за любовта свързвам я с онзи процес, аз считам любовта за майка в света. Човек най-първо трябва да се запознае с любовта. Първото нещо. След туй ще се запознае с истината, най-после ще се запознае с мъдростта. Мъдростта това е бащата, който ще дойде. Когато бащата дойде в света, цялата вселена ще бъде нова. Сега не искам да говоря за немощните бащи, които имате. Оставете се от тия бащи и майки, които умират. Не ги свързвайте. И те са добри. Когато мислиш за онзи велик баща, който живее във всички бащи, за онази велика майка, която живее във всичките майки, когато говорите за вашите сестри и братя подразбирайте онзи, който живее в истината, в свободата. Онзи, който ви е брат или сестра, той ще ви даде свобода. Баща е, който носи знание в света. Всичките ще бъдат научени от Бога. Пък Божествената майка е, която дава живот.
Вие сега щом се разболеете тичате при лекар. Нямам нищо против лекарите. Лекарите са много добри хора. Не вземат много. Като платиш сто, или двеста или триста лева, туй което лекарят ще ти даде струва хиляди. Аз съжалявам лекарите. Ти отиваш при него и той само да те пипне, от него излиза енергия. Те са се наплашили, като от чума бягат. Казвате: Изяде ме, много пари взе. Не взема много. Някой лекар даже като погледне не иска пари човекът. Всеки от вас го подозира, гледате го като някой обирник. Той този лекува, онзи лекува, никой няма да благодари, казвате: Толкоз време пари взема, нищо не помага, изяде ме. Лекарите за бъдеще ще пишат на вратата: Всеки, който дойде в моята лечебна стая, ако няма вяра в мене, да си върви. Ако има вяра, ако носи вярата на Бога, да влезе. Ако няма вяра, да си върви. Тъй трябва да бъде написано. Или лекарят му каже: Каквото обичаш. Той като мине, какво трябва да дадеш на един човек, който ти направи една услуга. Каква услуга му направи? Хвърли му въжето, държи се за въжето. Той се хване за въжето, аз го тегля. Казва: Какво си направил. Гладен е човекът, дай му хляб, не го учи как да яде. Тури му най-хубавия хляб, тури му най-хубавите плодове, остави го той да яде. Той е специалист. Нито се разправи за колко време той ще свърши. Туриш му да яде, остави го по свобода човека. Най-малко му дай един час. Казваш: Време нямам, чиновник. Какво вършим с всичките наши чиновници. То е губене на време чиновниците. Тази работа за един час на ден може да се свърши. Другите пет шест часа са празна работа. Сега това не е упрек. Онези, които нас са ни предали мисълта на живота, криво са ни възпитали. Ама ти внасяш грижа в тази мисъл. За да мисля: Аз трябва да мисля, че този човек ме обича. За да /има/ този човек знание, ще ни даде от туй знание. Този човек живее в истината, ще ми даде свобода. Туй разбирам да мисли. Ако идеш при един човек, който живее в Любовта, в Мъдростта, в Истината, този човек поздрави го, веднага той ще ти услужи.
Сега вие ще кажете, че хората, които вярват и хората, които не вярват те се отличават. Никак не се различават. В Божествения живот на земята няма абсолютно никаква разлика. Онзи, който не вярва, не диша ли по същия начин, както вярващия? Онзи, който не вярва, не приема ли светлината? Онзи, който не вярва, не яде ли? Онзи, който не вярва, не спи ли? Онзи, който не вярва, къща няма ли? Даже онези, който не вярват, имат по-хубави къщи, по-хубави дрехи, по-хубави обуща. Вярващите са със скъсани дрехи. Значи невярващите са по-искрени хора. Ти не вярваш, пък казваш, че вярваш. Та ти употребяваш белите лъжи. Казва: Не вярвам, не съм виждал този Господ. Той отвън не го виждал, но всеки ден го приема по петнадесет пъти на минута. Господ влиза и излиза от него навън. На мнозина съм казвал: Всеки един човек, който диша може да стане един отличен певец. Особени начини и правила ще спазиш, ще изкараш гласа си. Въздухът съдържа музика в себе си. Ти приемаш въздуха без любов, изпращаш го навън без любов. Ти приемаш въздуха без светлина и го изпращаш пак в мрачина. Ти приемаш истината, свобода не даваш тя да се прояви. Дойде един приятел, говори ти. Вярвай му. Той ти каже тъй: Аз не вярвам в Бога. Той те опитва. И в Божествения свят, казва, не вярвам. Той те опитва. Той ти казва: Аз от музика нищо не разбирам. Опитва те, много знае. Казва: Аз съм невежа, не разбирам. Опитва те.
Веднъж аз в своите изследвания имах една опитност. Това беше в Пловдив, отивам да правя своите изследвания, замислил съм се, отивам при един полковник. Аз като се приближавам, едно голямо куче ми налапа ръката. Аз го гледам и то ме гледа. То казва: Да ти стисна ли ръката? Турило си зъбите, държи ми ръката. Казвам: Ако ми стиснеш ръката, ще спечелиш ли нещо. Няма да спечелиш нищо, защото където ти отиваш и аз искам да вляза. Казвам: На мене като отвори полковника ще влезеш и ти с мене. Добре тогава ще станем приятели. Щом ми отвори, казвам: Пусни да влезе и кучето. То било тяхно. Не че станах причина, но то е тяхно, ходило някъде, че дошло, иска да влезе. Сега когато се говори за животните, трябва да се разбираме. Разбирам радиото, онази тънката мисъл, която иде. То е един материален апарат. Кучето е само един апарат, но туй за което аз ви говоря, то е мисълта, която иде чрез него отвън. В дадения случай аз попадам в този център, разговарям все с тия същества навън. Защото колективно всичките низши същества са разумни, колективно действуват те. В даден случай ти туряш ръката. Разумността е в ръката. Тази ръка за да натисне, зависи от мисълта вътре. Ако мисълта е светла, ако сърдцето е нежно, ръката върви по един начин. Тя се подчинява на този закон на мисълта. Ако няма тази светлина, ръката е груба; ако има тази светлина и топлина, ръката е топла, мека е ръката. Когато се изгубва тази светлина и топлина, ръката става груба. Гледайте ръцете ви да станат меки. Те не може да станат меки докато нямате светлина. Те не може да станат меки, докато нямате топлина. Те на може да станат меки, докато нямате сила.
Най-първо ще обичате децата, да придобиете сила. Ще обичате майката, да придобиете топлина, ще обичате бащата, да даде светлина. Следователно, човек, който няма обич към децата, той бъдеще няма. Казва: Не са мои тия деца. Всичките деца трябва да ги обичаш. На някое животно детето ще го погалиш, ще го потупаш като го видиш, на някое птиченце ще погладиш детето. Колкото и малко да е, то е разумен център. Един малък подарък ще приемеш. Това са Божествени закони, които трябва да се спазват. Тогава ние ще останем като старите хора, искате да идете в оня свят. В оня свят едва са могли да влязат 24 старци. Като се свърши нашата епоха от създание мира до края на света само на един човек ще позволят да влезе в оня свят. Вие мислите старите да влязат в оня свят. Лъжете се. Затуй ви казвам да се откажете от старостта, за да влезете в другия свят. Като стари вратата е затворена за вас. Блажени нишите духом, блажени децата. Като малки деца трябва да станете, за да влезете. Старите вече ще се откажете от сега още. Ще кажеш: Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от белите коси, които са емблема на слабост на ума, отказвам се от слабите крака, които са емблема на безсилие. Отказвам се от че не мога да ям, постя. Пости старият човек, зъби няма, не може да яде. Той зъби трябва да има, трябва да има желание да яде, че тогава да пости. Пост ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. Пост без ос нищо не струва. Ако постът подразбира един зреещ плод, условията, при които може да стане най-добрият плод, постът трябва да го цениш, то е нещо мощно в човека. Всички сте постили, за да добиете светлина. Светлината носи красота. Всички са постили да добият мекота. Топлина трябва. Топлината създава мекота в човека, създава пластичност в човешкото лице, в човешкия организъм. После всички са постили да добият сила. Силата дава подтик да се прояви човек.
Казвам: Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Ако искате топлина, по някой път ръцете ви са студени, краката ви са студени, ще обичате майките, ще обичате жените. Жена жена да обича. Жени жени не се обичат. Жена на жена вяра не хваща. Аз ги виждам във всичките свои изследвания това съм видял: Жена на жена вяра не хваща. Оженената като дойде друга жена, вяра не хваща. Тя не хваща вяра, защото и тя като иде на друго място и на нея вяра не хващат. Мъж на мъж вяра не хваща. Трябва да се освободите от това. Атавизъм е това. Сега аз не съдя света, но изяснявам нещата. Трябва да излезем от онова заблуждение.
Да дойде знанието, което бащата носи. Да дойде онази любов, онази мекота, която майката носи. Да дойде онази сила, която децата носят. В децата няма изкуственост. Детето ще дойде, прегърне майка си. Туй дете предава нещо от себе си. Когато детето изгуби своята пластичност, то губи силата си. До две години децата са князе, после започват да ги разжалват, изгубват от тази сила, докато детето стане редови, карат го това да направи, онова да направи. Ако не слуша наказание има.
Сега както се предавало Христовото учение. От този начин трябва да се откажете. Той е безполезен. Представлението е полезно в даден случай, но в света с представление не става. Хубав е един портрет, но временно този портрет нито живот носи, нито може да те нахрани. Хубав е един скъпоценен камък, но какво ще ти донесе? Щом го продадеш, ти ще си създадеш едно нещастие. Скъпоценният камък не обича да го продаваш. Ти като го държиш той ти помага. Като го продадеш, изгубваш щастието. Докато държиш истината в себе си, тя ти помага. Искаш да питаш някои хора, туй което пееш, хубаво ли е. Що ще питаш хората. Питай ухото. Питай сърдцето. Щом пееш хубаво, разположен си. Всички като погледнеш, са доволни. Някой човек казва: Много мек поглед, много добре ме погледна. Като се ръкуваме, всички знаем какви са хората, няма скрито покрито. Всичките хора нямат желание да се проявят правилно, страхуват се да се проявят. Страхът той е на място отвън. Страхът трябва да съществува, когато направим една погрешка, да знаем, как да я поправим. Страха за любовни работи не трябва да го питаме. Какво трябва да пеем не питай страха. Как трябва да поправиш погрешката, питай страха. Той може да ти бъде много добър учител. Ако питаш страха какво трябва да правиш, как да възпитаваш хората, той ще ти даде много криви методи.
Та казвам: Повикайте вашия баща ума в светлината. Повикайте вашата майка топлината в сърцето си, повикайте и децата във вашия дух, те ще ви научат на това, което се нуждаете. Най-първо никога не казвайте: Този човек е невежа. Може да го кажете. Никога не мисли, че един човек е по-невежа от тебе. Турете: колкото аз съм невежа, толкова и той е невежа. Колкото аз съм добър, толкова и той е добър. Колкото ти си добър, толкова и той е добър. Колкото ти си невежа, толкова и той е невежа. Колкото ти си учен, толкова и той е учен. Под думата учение аз разбирам в даден случай да знае човек. Кой е учен човек. Болен е човек, силата седи в онова лекарство, което маже да помогне на човека. Може да употреби едно лекарство, второ, трето, не върви.
Ще приведа един пример за един наш брат, който носи името на нашия брат Симеон. Той беше от Еленско, от Беброво, много набожен човек, по-набожен от нашия Симеон. По-набожен беше, че искаше да мине през Търново с кадилницата да кади тамян, пък този не го интересуват тия работи. Един ден излязъл да се разхожда. В Беброво изкарали едно стадо и една буга има. Той отива и казва: Аз ти заповядвам в Името на Исуса Христа да не мучиш. Той иска да не мучи бугата. Казва му бугата: Кой те прати тебе да ме безпокоиш. Като го натиска на земята с рогата, този Симеон се намира в трудно положение, казва: Не помага Христос, щеше да ме смачка. Дошъл говедарят със своя кривак и като ударил няколко кривака по гърба на бугата, освободил се. Христос с кривака дойде. Говедарят беше Христос. Този Симеон трябваше по-напред да се упражни, когато беше малка бугата, да я хване за рогата, че като стане голяма да може да се справи. Той започва като е голяма бугата. То се иска мускулна сила. Този Симеон не обичаше жена си. Той казваше, че имат няколко деца и жена му искала още деца, той не иска. Той не обича туй дете да се роди в дома му, той не иска да се бори с бугата.
Аз ви говоря: Ония неща, които са определени от Онзи Велик Баща на вселената трябва без никакво противоречие да изпълним. Не нашето желание да имаш деца, онова, което е определено да стане, стори му път. Услужи на всички онези, на които Господ иска да услужиш. При този начин на постъпване трябва да престанат тия ежби, които съществуват. Че как ще се оправи светът? Чрез обичта на майката. Как ще се оправи светът? Чрез обичта на бащата. Как ще се оправи светът? Чрез обичта на децата. Децата трябва да обикнат света, бащите трябва да обикнат света и майките трябва да обикнат света. Всеки може да направи един малък опит. Вие възприемате въздуха, но въздухът винаги носи една скрита енергия. И топлина носи и светлина носи. Но ако вие въздуха, който дишате не го обичате, той нищо не дава. Той ще влезе и ще излезе, ако го обичате ще остави нещо, ако не го обичате, нищо не оставя. Във въздуха има съзнание. Ти ходиш по земята, ако ходиш без любов земята се затваря за тебе, нищо не ти дава. Ако ти е приятно да ходиш с любов, ще отнеме от теб непотребното, ще ти даде потребното. Ако и светлината не обичаш и там е същият закон. Тя има скрито богатство. Тя няма да ти даде, което не искаш. Всяко нещо, което правиш, прави го или от любов към майка си, или от любов към баща си, или от любов към децата. Има известни мисли в нас, които идат от първия център в света, от светлината. Има известни чувства, които идат от втория център, от топлината като майка. Дето и да идете има известни постъпки в света, които идат от истината, която носи свобода.
Та казвам, сега, туй, което ви говоря е мъчно за приложение. Не мислете, че е лесна работа. Мене ми разправяше един учен човек, професор. Аз млад човек съм, със сила, но един ден ме хвана задуха. Половин час ми взе да се кача по стълбата. Едва се качвам на едното стъпало. Чудя се, къде ми отиде силата. Замязах на стар дядо, краката не държат. Та казвам: Младостта не е достояние на земята, на материята. Тъй както радиото се възприема, но то не произвежда самата мисъл, тялото не произвежда, събира нещата за проявление. Казвам, туй което иде, е отвън. Любовта служи само като връзка. Засега тази връзка трябва да опитаме, от там идат Божиите блага, да имаме пряма връзка, общение. Има една беседа „Общение с Бога“. Чудни са хората, като казват: Как да служим на Бога. Възприемаш въздуха, не Му благодариш. Възприемаш топлината, не Му благодариш. Възприемаш светлината, не Му благодариш. Сила ти дал, не Му благодариш. Всичко това приемаш, навсякъде приемаш, нищо не плащаш. Казваш: Аз съм свободен дух. Слушам ги да казват: Свободни души сме. Трябва да знаете: В света свободен е онзи, който обича любовта. Свободен е онзи, който обича свободата. Свободен е онзи, който обича светлината. Свободен е онзи, който обича живота. Свободен е онзи, който обича знанието. Свободен е онзи, който обича движението. Свободен е онзи, който приема учението. Свободен е онзи, който работи. Имаш един приятел, той се занимава с окултна наука. Преди да беше се оженил, гореше му сърдцето, като говори аз само го слушах. Но като се ожени изчезна поезията към жените. Рекох, защо изчезна, да не си обрал жена си. Казва: Направих една погрешка. Тя обичаше накитите, бях и подарил един накит, нямах пари, продадох го. Казвам: Аз ще ти купя друг. Туй, което в женитбата си дал, не го вземай назад, нищо повече. Ние сме хора, които вземаме назад. Не е хубаво, трябва да се създаде характер. Не вземай онова, което си дал. Не вземай онова, което Бог му дал. Той се пече на слънце, не заставай пред него. Когато отишъл Александър Македонски при Диогена, казва: Каква услуга може да ти направя. Казва му Диоген: Моля, не ми затуляй слънцето. Ти затуляш слънцето, нищо не може да дадеш. Като дойде до един човек, постави се както той обича. Още като вървиш, да знаеш от коя страна той обича да се отбиеш. Той обича да се отбиеш в ляво, ти се отбиеш надясно, или той обича да се отбиеш на дясно, ти се отбиеш наляво. Значи схващайте, какво той обича. Още като идеш този човек не обича много да говори. Ти не ходи да разправяш, че си женен, че деца имаш, че си страдал. Остави тия работи. Конкретно като на един разумен човек говори. Сега този метод трябва.
Аз ако имах школа, щях другояче да подема тази лекция. Щях да я нашаря с малки песнички, щях да ви накарам да пеете, да видя колко сте възприели. Като ви гледам, казвате Бамбашка тази работа. В школата съвсем другояче ще бъде. Сега борите се. Питали едного, знаеш ли къде има вода. Че как знаеш. – В оня баир или има вода, или няма. Аз този го познавам, или живее добре, или не живее добре. Нали и аз казвам: Жената не живее добре. Някой път аз говоря: Я живеят добре, я не живеят. Аз виждам, че жената не живее добре, мъжът живее. Щом жената не живее добре, той се сменя, хармония има, дават си на заем. Жената обеднява. Мъжът е бакалин, жената взема от него и го обича повече. Ако не живее добре, обича мъжа си; ако живее добре, не обича мъжа си. Жената, която живее добре, не обича мъжа си. Вие ще ме разберете криво. Жената обича един мъж, който внася светлина, просвета, възприема широко. Жената обича мъжа, който дава топлина, облича я хубаво, с топли дрехи. После да дава сила, гъвкав да бъде обича този мъж. Сила не дава, дрехи не дава, иска да го обича. Законът е се същият – както за жената, така и за мъжа. Един мъж не може да обича една жена, която не внася светлина и топлина и сила. Трябва да знаете тази работа. Без жена не може да живее. Ако ще намери някой отвън.
Сега ще направят един комитет от жени, понеже новият ред иде на земята, старият ред фашизмът навън, гонят го. Фашизъм наричам затворените интервали. Българският народ от години е със затворени интервали. Сега едва има отворени интервали на хармонията. Един комитет от десет жени. Първата председателката ще иде да каже на мъжа:Много добра жена имаш, цена няма. Ще си замине. На другия ден друга ще иде. Ще каже: Много умна е жена ти, като нея няма. Десет жени като се извървят да му говорят по този начин, ще започне да вижда тия качества в жена си. Вие сега женените воювате срещу жените си. Мъжът воюва с мъжа. Как ще се оправи светът? Комитет десет мъже и десет жени. Няма както сега: Ти да му намериш слабата страна, че го върти. Да няма въртене вече. Земята се движи около слънцето, слънцето и дава нещо. Слънцето привлича земята със своята светлина и със своя живот. Земята привлича месечината, движи се около нея. В земята има повече живот, отколкото в месечината. В месечината много мода има, модаджия е. Всички, които служат по пътя на месечината, са модаджии. Не е лошо една мода. Там животът няма условия за прогрес. Фантазии, колкото искаш, романи колкото искаш, небивалици може да си създадеш, но нещо реално конкретно не може. Единственото нещо, което дава конкретен резултат това е слънцето. Зад туй слънце седи друго слънце, което хората не са виждали.
Аз съм виждал, идвали са жени при мене да се оплакват от мъжете си. Аз зная тя срещнала един много благороден мъж, той още на пътя щеше да и помогне. Благодарение на него аз я приемам. Ако той не беше я срещнал, нямаше какво да я приемам. Казва: Бъдете добър, дайте и добър съвет. Мъжът има отлични качества, много добър човек. Тя казва: С другите с външните хора е много добър, с мене не е добър. Казвам: Щом е добър с другите, ще бъде добър и с теб. Ако с външните не е добър и с тебе не може да бъде добър. Когато всичките хора са здрави, само един е болен, тази болест се лекува. Когато всичките са болни, само един е здрав, тази болест не се лекува. Докато целият свят е добър, само вие сте болен, болестта е на място, цяр има. Целият свят е здрав, или целият строй се сменя. Днешният ден показва, че небето е разположено към нас навсякъде по света. Всички тия разумни същества гледат по кой начин да убедят хората да се обичат. Казват: Безпредметна е войната, безпредметни са тия ежби, безпредметни са умиранията, безпредметни са операциите, които се вършат, безпредметна е хуканицата. Нещо ново трябва. Искат по хубав начин да ги убедят. На хромеля няма никакъв смисъл. Казват: Дали е реално, тези мисли, които имаме, дали са реални. Колко хиляди страдания ни донесоха тия мисли. Не че са лоши мислите. Не разбраха тия мисли.
Жениш се за една жена. Може да ти е дадена за пет години, може да ти е дадена за една година, може да ти е дадена за 20 години, но не повече от 120 години. Тя трябва да се освободи от тебе. Ти ще и туриш един юлар, казваш: Тя е моя жена, накъдето ходи детективи подир нея, да не ходи с другите мъже. Ако твоята жена не се запознае с любовта на другите мъже, тя не може да живее с тебе. Всичките мъже са един мъж. Ако една жена не обича всичките мъже, тя не обича своя мъж. Всичките жени представят една жена. Когато говоря всички, не разбирам раздробление. Аз разбирам онзи фокус. Да обичаш всички, значи в този малкия фокус всички се концентрират вътре. Този фокус на разумността ти да обичаш, не големия свят. Казвате: Че как ще обичам по целия свят. Всичките хора в света образуват един малък фокус. Този фокус на любовта ще обичаш. То е лесна работа. Всичките хора по земята не може да обичаш.
Сега аз ви говоря да ви услужа. Често имате главоболие. То произтича от факта, че вие нямате право отношение към светлината. Често ви боли коремът, нямате право отношение към любовта. Често ви болят ръцете, краката, нямате право отношение към свободата; към истината. Три отклонения има, от които се раждат болестите. Когато няма вътрешна хармония със светлината, ражда се главоболие. Когато няма вътрешна хармония с любовта, ражда се коремоболие. Когато няма вътрешна хармония с истината, тогава идат всичките болести, в ръцете, в краката, в пръстите, навсякъде. Да приложим любовта, да обикнем, да дойдем в съгласие с любовта. Теоретически поне да приемем, да кажем: Може да обичаме хората. Един математик ще допусне ен пъти да умножи. Невъзможно е изведнъж, но постепенно. Защо е невъзможно? Невъзможно е, значи умът ти не работи, сърдцето ти не работи, волята ти не работи. Щом умът ти работи, щом сърдцето ти работи, щом волята ти работи, всички неща са възможни. Туй е сега приложение. Коя религия е права, мене не ме интересува. В дадения случай се интересувам от въздуха, който има отношение към мене и аз имам отношение към него. Мене ме интересува светлината, която има отношение към мене и аз имам отношение към нея. Вие се интересувате от светлината, която се интересува от вас, от топлината, която се интересува от вас, от силата, която се интересува от вас, не се интересувате от далечни работи, коя религия е права. Оставете тия работи. Религиите нека живеят за себе си. Отива един български свещеник с китка босилек да ръси. Казва: Дядо попе, не искам мене да ме ръсиш, детето е болно, него ръси. Нали здраве носиш. Поръси детето да му мине. Колкото искаш 100, 200, 300 ще ти дам. Казва: Аз не се нуждая от ръсене, то е болно, болните се нуждаят от ръсене.Той ще го поръси, пък няма да оздравее. Та казвам: Като влезете с вашата босилкова китка търсете болните хора, наръсете ги. Като стане болният ще те намери. Няма човек в света, на когото да направим добро, че да не се отплати. Всичките души имат благородни черти, всички се отплащат. Аз искам да ви насърдчим.
Да мислим добре за хората, за които Бог мисли добре. Да мислим добре за всички ония хора, за които Бог мисли добре. Бог, който живее в нас, мисли добре в нас. Да поддържаме неговата мисъл в нас, да поддържаме Неговата светлина в нас. Да поддържаме Неговата топлина в нас, да поддържаме Неговата сила в нас. Туй е реалното, туй е новото убеждение. Каква ще бъде новата религия? – Любовта, обич към Любовта. Обич към Мъдростта, от която иде знанието. Обич към Истината – що е истина? Истината е свят на безсмъртие. Любовта е свят на безсмъртие. Мъдростта е свят на безсмъртие, нищо повече. Там има блажен свят, дето няма смърт. Щом влезем в живота, в живота вече има възможности. Не че животът носи смърт. В сегашния живот, понеже не спазваме законите, има възможност смъртта да ни намери. Смъртта винаги иде да ограби човека. Каквото и да се говори. Христос, Който беше толкоз богат, раздаде всичко, обраха Го, последното, което имаше, всичко Му взеха. Сега казвате да дойде Христос втори път. Аз да ви кажа защо няма да дойде. Той не иска да го оберат втори път. Нещата само веднъж стават. Веднъж да ме оберат, втори път е безпредметно. Сега да слезе на земята трябва любов. Ако ние не сме готови да любим Христа, да виждаме Христа във всеки брат, във всяка наша сестра, във всяко дете, как ще дойде. Че пострадал Христос. Пострада защо? Не Го обичаха хората. Кървав пот изтече от Него. Всичките хора страдаме, имаме страданията на Христа. Сега целият свят пролива се човешка кръв. Милиони хора измират. Милиони килограми кръв има пролята. Не съжалявам това. Те са неща неизменни. Тази кръв се събира. Всичката пролята кръв е събрата, нито капка кръв няма да иде напразно. Тя ще се употреби. „Съблазните, казва Христос ще дойдат, но горко на оногова, чрез когото дойдат“. Кръвта е пролята, но горко на онези, които станаха причина да се пролее. Аз не съм за онази кръв, която излиза преждевременно. Докато не свърши работа, кръвта да стои. Казвам: Пазете вашата кръв да свърши работата добре. Пазете вашите най-хубави мисли да свършат работата добре. Пазете вашите чувства и постъпки да свършат онази благородна работа, за която сте дошли тук. Пред вас ще се отвори един свят, ще влезете в света на децата. Имате възможности. Ако не станете като малките деца да минете през вашата Божествена сила, тогава вие нямате разбиране. Искам тази сутрин вие да се ползувате. Всички, както ви виждам, имате нужда. Обичайте светлината. Кажете: Колко е добър Нашият Небесен Баща! Като приемеш въздуха, кажи: Колко е хубав. Като приемеш водата, кажи: Колко е хубава. Като погледнеш и видиш хората, навсякъде да виждаш красивото. Като срещнеш болен човек, ще кажеш: Колко е добър Господ. Веднага да се промени неговото състояние. Как може да стане? Магия има. Аз да ви кажа как става тази магия. Мене ми разправяше друг, аз на вас ще разправя. Срещам един казва: Обезсърдчих се, не ми се живее, всички философи съм чел, няма смисъл, ще си тегля един куршум. Аз не му казвам нищо. казвам: Кога си намислил да се самоубиеш. Показвам му една кесия с 100–200 английски златни лири. Турям я в джоба му. Той забелязва нещо тежко в джоба си. Като бръкне и извади кесията, изведнъж се измени разположението му, не мисли да се самоубива. Казва: Откъде влезе? Започва да чете, казва: Брей имало добри хора.Ще ида да се наям сега. Отива в гостилницата, после казва: Ще си сръбна малко винце. Ето магията. На този дай му 250 лири, ще спасиш живота му. Преди години дойде един, вземаше пари на заем. Казва: Аз искам да се самоубия. Рекох: Защо? – Имам да плащам, пък не може да ги платя. Колко имаш да плащаш? – Две хиляди. Ами ти ще продадеш душата си на дявола за пет пари. Давам я, измъчих се. Казвам му: Ами за две хиляди продаваш ли си душата на мене. – Продавам я, как няма да я продам, дай парите. Дадох му две хиляди лева и купих една душа. Не се уби този. Ще кажете: Глупави работи. Не са глупави, то са примери. Направете най-малкото добро. Не се срами да дигнеш един косъм от земята. Не се срами да дигнеш една сламка от земята. Не се срами на една мравя да и услужиш. Услужи на сухото листо, на един плод услужи. Някой хвърлил един плод, вземи го, измий го, тури го някъде на някой камък, направи услуга. Ние съвременните хора обичаме да правим добро на големите хора. Като пишем писма до някой голям човек, почеркът е много добър, много хубаво е писмото. До обикновените хора направим едно подхлъзване. Някой подхвърлил една ябълка, тя е едно любовно писмо. Вземи я, отбий я, занеси я в къщи, запознай я с децата, запознай я със своята възлюбена. Ако не е облечена хубаво, ако имаш деца, ако нямаш деца, запознай я с някое говедо. За предпочитане е да я изяде някое говедо, нека си похапне, да помни тази коза или овца, когато си и дал една ябълка.
Ние съвременните хора не сме дошли още да приложим любовта. Комитет трябва, представител трябва да бъде на силния, да има по-голяма светлина, да има най-голямата топлина, да има най-голямата сила. Кой ще бъде представител? Който има най-голямата светлина, най-голямата топлина и най-голямата сила. Другите постепенно да се наредят. Това е правилото. Не туряйте слаби хора за учители. Онези, които имат най-голямата светлина, най-голямата топлина и най-голямата сила турете за майки. Като си слаб не вземай високо място, слез на низко. Като станеш силен, иди. Силните хора на работа, силните хора трябва да ходят на нивите да се благословят. Силните хора, които имат топлина, които са силни в топлината, да отидат да отоплят къщата на слабия. Аз да ви кажа една магия. Всички имате магически средства да отоплите една къща. Ще направите една електрическа инсталация – в София има електричество, ще турите електрическа печка. Ще кажеш: Когато стане много студено, завъртете ключа. Ще кажат: Господ да му даде живот и здраве. Не всички може да го направите, някои може да го направят. Ако всичките хора станат магесници, ще бъдат инсталирани нашите къщи. И умовете и сърдцата и телата ще бъдат инсталирани, всичко ще тръгне по мед и масло.
Сега инсталирайте. Комитет образувайте, както ви казах по правилото. Та туй е само предисловие. Още има да говоря. Сега да ви дам повече ядене, ще бабичасате.
Божията Любов носи изобилния пълен живот.
Снощи тук имахме един филм. Първата част беше война, как се бият. Това беше мрачен филм, фигурите бяха неясни. Като дойде втората част за културата, стана всичко светло, всички се зарадваха. Та казвам: Винаги в злото всичко е тъмно, когато дойде доброто, всичко е светло.
|
