Важното в живота

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

От какво произтичат несгодите в живота?

Ще прочета част от 13-а глава от Евангелието на Матея: от 24-ти до 31-и стих.

Ще взема думите „важното в живота“. Кое е важното в живота? Обикновено казват: важно. Важно е да имаш един добър баща; важно е да имаш една добра майка; важно е да имаш един добър брат; важно е да имаш една добра сестра; важно е да имаш един добър приятел. В какво седи важността? В какво седи добрината на един музикант? В доброто пеене. Един музикант, като пее, че „сланата дойде и изгори листата“, не е добър певец. Един като пее, премахва сланата, премахва сушата, той е добър певец. Певец, като дойде вкъщи и дигне скандал, не е добър певец. Който дойде и внесе мир, той е добър певец. По някой път хората вземат [музиката] като забавление. За мене музиката не е забавление. Никаква добра мисъл в света не може да се изкара без една музикална форма. Да се яви една форма, изисква се една среда.

На Земята имаме четири среди, които са понятни: твърда, течна, въздухообразна и етерна. Твърдата е, по което ние ходим. Течното е, в което рибите ходят. Въздухообразното – в което птиците хвъркат. Етерното – в което човек мисли. Етерният свят е свят на човека. Ние живеем във въздуха, ние мислим в етера. Мислите се пренасят много лесно в етерното пространство. И светлината, и тя се пренася.

Казвам: В новите възгледи на човека[, на] сегашните хора, животът не е нов живот. Всичките хора живеят минал живот. Рядко ще срещнеш човек, който живее настоящето, все минал живот живеят. Много мъчно е да живееш настоящето. Туй понятие, което имаме за Вселената, не е за настоящето, то е минало. Има някои звезди, на които светлината достига до [Земята за] 100 години, на други – за 1000 години, за 200 000 години, за 500 000 години. В новата философия някои астролози изучават, че имало планети. Онези, които не разбират астрологията в алегория, казват: Марс е такъв, Юпитер е такъв, Сатурн... То са алегории. Всеки човек в мозъка си има едно слънце, в сърцето си има една месечина. Всичките звезди са вътре в него. Човешкото сърце, то си има вътре планети. В главата си има един Юпитер, в главата си има един Сатурн, който критически гледа на работата. В главата си има един марсианец, който обича да воюва. В главата си има една Венера, която обича с любовни работи да се занимава. В главата си има един Меркурий, който се занимава с търговски работи, долапчилък. Малко грубо е казано. Търговия върши, доста добре работи, сближава хората. Понеже всеки народ произвежда нещо, става обмяна на продуктите, на туй, което произвежда.

Казвам: Добрите и лошите работи, които хората сега носят, са унаследени в техния организъм. Често се явяват такива дисонанси, музикални дисонанси – туй, което наричат нервозност, нервен човек. Нервността произтича от нервната кал, която се образува около стените, или вътре в стените, или отвън. Става подпушване, енергиите на човешката мисъл не може да текат и тогава се явява туй нервно състояние. Става изтичане на нервната енергия. Нервен е, не зависи тази нервност от него. Дядо му бил нервен. Разправяше ми един господин следното: „Не мога, казва, да си обясня. Баща ми беше много смел човек, безстрашен, и майка ми беше смела. Аз съм толкова страхлив, вечерно време като мръкне, страх ме е да изляза вън. Мисля, някоя мечка ме чака, някой вълк ме чака, някоя голяма змия ме чака, че духове има или че някой разбойник. Като е светло, смел съм, готов съм да извадя нож. Как, казва, ще ми го обясниш? Дойде ли вечер, страх ме е.“ – Аз ще ти обясня този страх, той е унаследен от дядо ти. Дядо ти го е премачкала някоя воденица. – „И действително дядо ми, бащата на баща ми, го смачкала воденица.“ Понеже вървиш по пътя на дядо си, ти си унаследил този страх на дядо си.

Има закон, наричат го психологически комплекси, мисловни комплекси, сбор на известни мисли или положителни, или отрицателни. Трябва да се заменят. Що е един комплекс? Един трън влязъл в крака ти. То е комплекс. Не е само една частица, много частици. Комплексът говори долу в крака ти. Куцаш. Защо куцаш? „Не може да ходя.“ Какво трябва да направиш? Изуй обущата, извади този комплекс навън, намажи този комплекс с дървено масло. След няколко деня ще остане комплексът, както по-рано преди тръна.

Двама приятели до едно време са били приятели, сега не може да се търпят. И двамата са по на 21 година. Как ще се обясни, че не може да се търпят? Комплекс има. Един женски комплекс има. Женският комплекс е на 19 години. Тия двамата момци делят една и съща мома. Тя понеже има малко разположение към единия, те не може да се търпят вече. Какво трябва да направите? Намерете още един друг комплекс. Ако има само една сестра, ще се карат, ако има още една сестра, тогава ще се примирят.

Съвременните хора искат да поправят живота. Трябва философия. Сегашните учени хора търсят научни методи. Хубави са тия методи, те са временни. Има неща, които са били едно време полезни за благото на човечеството. Не всяко нещо, което преди години е било полезно, сега е вредително. Да допуснем, вие вървите по линията на един слон. Когато вие сте били слон в миналото – те са допущания, дали съществуват, е въпрос.

Много работи в математиката са допущения, само за обяснение. В математическо отношение, в статистическо положение може да вземеш единицата като материална единица – тя означава само едно състояние. Може да вземеш в един смисъл, дето единицата е жива.

Може да вземеш единицата Слънце. Слънцето като единица има 50 милиона градуса топлина. Предполагат, че в тази единица има разумни същества. Ако вземеш Земята като единица, има разумни същества, които живеят в тази единица. Ако вземеш мамулено зърно като единица, на него не може да живеят никакви хора. Но Земята като единица като вземеш, може да живеят хора разумни като нас. На Слънцето не може да живеят хора разумни като нас. Затова, когато казваме, че на Слънцето не живеят хора като нас, е право, но че никакви същества разумни не живеят, не е вярно. На Слънцето има други разумни същества. Светлината, която приемаме, е резултат на тяхната разумност, която те изпращат. Гледам, вечерно време, прожектори с по няколко милиона волта осветяват цялото пространство на 12–13 километра. Тази светлина от само себе си ли е или разумни същества с известни огледала през пространството я прожектират, за да видят аероплани ако дойдат? Тази светлина глупава ли е? Изявление е на разумни същества. Ако ти седиш, подложиш гърба на Слънцето, неразположен си, някой път си се отчаял, като се погрееш половин час, дойде ти една добра мисъл – как мислиш, откъде дойде тази, добрата мисъл? От Слънцето, от разумните същества, които живеят там.

Понякога казваме, че човек е човек. Но що е човек? Много малко знаем за човека. Човек е мислещо същество. Що е човешката мисъл? Човек е същество, което обича, същество, което има воля. Но за да има воля, едно от качествата на волята е добротърпението. Основата на волята е търпението. Човек, който не може да търпи, няма воля. Казваме: неволя. Неволята е безволие. Търпението е воля. Волята е търпение. Значи и в търпението ще се въздържаш. Може да направиш всичко, но се въздържаш.

Първото нещо: Нас ни трябва самовъзпитание. Ние искаме да възпитаме света. Никога не може да предадеш една мисъл комуто и да е и тази мисъл да бъде устойчива, ако тази мисъл не си предал на себе си. Ако ти правилно не може да възприемеш една мисъл, ако ти правилно не може да възприемеш едно чувство, да го култивираш в себе си, да ти бъде полезно, никога тази мисъл и туй чувство не може да предадеш навън, туй чувство не може да ти бъде в полза. Най-първо трябва да знаеш дали умът ти работи. За бъдеще трябва да има известни измерения. На едно момче на 15 години му измерих носа – средна интелигентност. Казвам: Ако мислиш, може да проточиш носа, да израсне. Като мислиш, ще пращаш повече кръв в носа и той ще израсте. Човек, който мисли, носът става по-дълъг. Човек, който иска да направи носа си по-широк, трябва да изпраща повече чувствителност в носа, за да стане по-широк.

Ти не може да възприемеш повече светлина, ако не развиваш своята мисъл. Защото в мисълта е формата, в която се влага светлината. Има мислови форми за светлината. Светлината в една мислова форма може да затвориш, както водата в едно шише, и да я употребиш както искаш. Закон е това. Не да я предадеш. Този свят не е заграден. Трябва да знаеш за колко време трябва да ограничиш тази мисъл, тази светлина вътре. Вземете сегашния живот, той е затворен в една форма. Затворен е 120 години. След 120 години стане изменение, този затвореният живот от тялото трябва да излезе навън, да стане една обнова. Ако човек би знаел как става обнова, той нямаше нужда да умира. Понеже не знае, трябва да иде в другия свят, да го обновят. Ако знае как да се обновява, може да живее 120 години, 200, 300, 1000, 2–5000 години и 10 000 години на Земята. Такива факти нямаме. На Земята, според Библията, Адам е живял 960 години. Някои искат да намалят, че тия години били по три месеца. Не, годините били толкоз, колкото сегашните.

Според сегашните изследвания, ако ние не знаем как да живеем, ние създаваме зло. Човек е станал врата за идването на злото на Земята. Непослушанието, когато Господ му казал да не яде. Той не е обичал Бога, не изпълнил заповедта. Безлюбието внася в света злото. Това, което Адам направи на Бога, и жената, която е създадена от него, и тя постъпи спрямо Адама така, както Адам спрямо Бога. Сега всеки един човек ще има точно такава съдба, както той постъпва спрямо другите. Дали е индивид, дали е семейство, дали е общество, дали е народ, дали е човечество, законът е един и същ. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. В света няма такива наказания. Онази разумна сила, Която създаде света, иска да знаеш: когато употребиш доброто, да знаеш какви са качествата и когато не го употребиш, да знаеш какви са качествата. Най-първо Бог осведомява хората да претърпяват доброто и злото. Казва: „Кое обичаш от тия двете, кое ти допада? Доброто или злото?“ Казваш: „Доброто.“ Казва: „Прави това добро.“ Накара те да опиташ Любовта и безлюбието. Две страни са на една и съща същина. Любовта има отношение към тебе, другото няма отношение. Доброто има отношение към човека, създава го, дава му живот. Злото винаги отнема живота на човека.

Чудни са хората. Запитвали са ме дали ще бъде спасен някой. Рекох: Този въпрос всеки може да ти го каже. Питайте някой свещеник да ти каже. Питай дядо си и баба си да ти кажат тия работи, дали ще бъдеш спасен. Ти си сиромах, кой може да те спаси? Богатият сиромаха не може да спаси. Ако е за пари, богатият пари може да даде. Ти си попаднал, някой те изнудва, кой може да те спаси? – Силният, който има сила. Ти си болен, кой може да те спаси? – Здравият, той може да ти даде здраве. Болен на болен не може да помогне. Искаш някой умствено да ти помогне. Онзи човек, който е умен, той може да ти помогне. Следователно по законите, по които живеем, искаш да бъдеш умен – дружи с умни хора. Искаш да бъдеш добър – дружи с добри хора. [Но] не привидно, органически да бъдат добри. Главата му да е умна. Защото, кои обуща са направени много добре? – Да не образуват мазоли. Обуща, които образуват мазоли на краката, са глупави обуща. Обуща, които не образуват мазоли, те са умни обуща. Дреха, която прави човека свободен, тя е умна дреха. Онази дреха, която се къса оттук-оттам, не може с нея свободно да ходиш, тя не е умна дреха. Казвам: Онзи, който я направил, не е умен човек. Не че не е умен, но по някой път дрехите не се подчиняват.

Отива при един беден абаджия в турско време един турчин и му казва: „Ще ми направиш едни бирбучуклия чешири, една салтамарка и една аба. Ако ги направиш хубаво, ще ти платя колкото искаш. Ако не ги направиш, ще те набия. Да му мислиш!“ Гледа го абаджията, казва: „Съгласяваш ли се? Може ли да ги направиш, ще ти дам колкото искаш или ще те набия. Не се шегувам“ – казва. Абаджията бил умен, казва: „Ще ти направя каквото искаш. Ако не ги направя, нямам право да търгувам, защото [не] заслужавам. Аз ще бъда благодарен, че не съм направил.“ Ушил му той едни бирбучуклия гащи, ушил му една салтамарка, ушил му и една аба. Като ги видял, казва: „Браво.“ Изважда, че му плаща 20 турски лири. Не са малко. Колко струват? – По 5000 едната – 100 000 лева за един бирбучуклия, за една салтамарка и за една аба.

От нас се изисква да подобрим тялото. Интересно е, че когато правят изчисления, някои окултисти поддържат, че има 60 милиарда души в света. Някои изчисляват, че има 30 милиарда клетки в мъжа и 30 милиарда клетки в жената, всичко – 60 милиарда. Всяка една клетка в човека, като започне от краката, се качва в главата в продължение на 1000 години. Онези, които са в главата, след това ще слязат в краката. Образува се едно течение. Онези, които не разбират този закон, казват: „Защо тия големи хора да влизат, какво търсят в краката?“ Той не разбира живота. Ако завъртите едно колело, каква е силата на въртенето? Всяка част на туй колело е важна. Ако не се движи всяка част, движението на туй колело няма да бъде правилно. Ако едната страна се спити, веднага ще има един вътрешен дисонанс.

Чел съм много психолози, много учени хора, разправят много хубави работи за съвременните хора. В медицината какви ли няма лекарства. Хубави са тия лекарства, едно лекарство може да бъде ефикасно, според моите схващания, три пъти като го употребиш и не помогне, не го употребявай четвърти път. Употреби друго лекарство. Преди години ме викаха при една болна млада мома, едно лекарство и дават близо 6 месеца. Казвам: „Вие ще отровите тази мома. Сменете туй лекарство, не и го давайте, да си почине организмът.“ Разправям това на лекаря, той е съгласен. „Какво може да и се даде? Тя не иска да взема мляко.“ Казвам: „Дайте и житен сок. Житеният сок ще замести млякото.“ Само житеният сок може да бъде толкоз полезен, колкото и млякото. Някой път лекарството вреди.

Най-силното лекарство в живота е въздухът. Най-силното лекарство в живота е светлината. Най-силното лекарство в живота е храната. Затуй лекарите ще знаят състава на храните и наместо медикаменти, ще дават храни. Преди години, когато хората страдаха от тъй наречената испанска болест (остър грип, появил се в България и взел много жертви през 1918 г., когато бил пренесен от Испания), която задигна нещо 3–4 милиона хора, туряха инжекции. Всички, на които туряха инжекции, си заминаха. Аз им давам инжекции картошки. Когото хване испанската болест, дай му сварени 2–3 картофа, спадне температурата. Които ядоха картофи, нито един не умря. Пак инжекции са.

В даден случай трябва да имаш думи да знаеш. В човешкия език всяка една дума има свое съдържание. На разни категории са думите. На един човек може да му кажеш една дума и да го нахраниш. Срещнах такъв един разказ. Отива един да се самоубива, казва: „Не искам да живея.“ Майка му говори: „Недей, синко“. Баща му говори. Той тръгва. Майката, бащата казват: „Оставете го да прави каквото иска, не може да му помогнем.“ Като върви, настига го една мома на 19 години, нещо му пришепва. Той се изправя, връща се назад. Какво му е казала? Туй, което бащата не може да направи, което майка му не може да направи, брат му, сестра му, тя го направи. Какво му е казала? Какъв медикамент? Връща се, казва: „Ще живея.“

Казвам: Човек трябва да бъде смел в живота. Трябва ли да въставаме против тия моми, които спасяват живота на хората? В дадения случай бъди като младата мома, че животът на този момък да се осмисли. Трябва да се даде един добър съвет.

Преди години бях във Варна. Дойде при мене един учител, не е доволен от учителството. Казва: „Намислил съм да следвам по музика, какво ме съветваш?“ Казвам: „От тебе поп може да стане, търговец може да стане, учител може да станеш, но един музикант – никога. Ще се учиш да търкаш, но музикант, да композираш – ще си губиш времето. От колко години тази идея е дошла в ума ти?“ – „От 4 години.“ Чул някой оркестър някъде, някой виртуоз да свири и той иска да стане музикант. Казвам: „Трябва да си роден музикант. Музиката не е развита, не си губи времето.“ Той хвана търговия. Печелиш от време, похарчваш по 2–3 бъчви, изкарваш хубави суми, по-големи от музикант. Добре правиш, даваш вода на хората.

Ти имаш хубаво разположение. Някой дойде, пришепне ти: „Знаеш какво говорят за тебе?“ Ти се интересуваш. Никога не слушай какво говорят. Ще ви приведа един пример. Един наш приятел, който държеше сказки по окултизма, отива в един български град, Плевен, държи една много хубава сказка. Целият салон ръкопляскат му. Иде един и му казва: „Господин Граблашев, искам да ви кажа нещо.“ Той ми разказваше, мисли, че ще му кажат нещо много хубаво. Пришепва му: „Голям вагабонтин си.“ Не ползува каквото му казва. Тази дума „вагабонтин“ е изопачена. Първоначално „вагабонтин“ означавало „много добър човек“, сега „вагабонтин“ значи „човек, който се скита“. Едно време била стока със съдържание, сега е без съдържание.

Много думи са се обезсмислили. Вземете думата „Любов“ – и тя се е обезсмислила. Като кажем „Любов“, съвсем друго разбираме. Като кажеш „Обич“, какво разбирате? За Любовта казват: „женска работа“. На думата „Любов“ трябва да се възвърне този вътрешен смисъл, да се осмисли. Щом като ти каже някой, че те люби, трябва да знаеш, че ти готви юлар, самар. Някоя млада мома умира за тебе от любов. Да знаеш, че след като се ожениш, самар ще има, юлар ще има. Казва: „Как вярваш? Хубави са тия работи.“

Но според мене животът е най-важното в света, но е и най-сложен. Трябва да се изучава животът. Има много начини за изучаване на живота. Животът трябва да се изучава от гледището на човешкия ум, от гледището на човешката душа, от гледището на човешкия дух. Човек, който [е] дошъл да живее на Земята, той трябва да има силна вяра. Най-първото нещо: в него вярата трябва да бъде основа. Вярата разполага с времето. Сега трябва да имаме надежда. Надеждата е за къс период. Надеждата борави от изгрева на Слънцето до залеза. На български под „надежда“ разбираме туй, което може да се надееш, то е много материално. Надяваш се, че ще се жениш за някого, надяваш се, че търговец ще станеш. Ни най-малко не се надяваш, че ще умреш. Надяваш се за живота, че силен ще станеш. Туй е материално. Но вярваш, че един ден добър човек ще станеш, умен човек ще станеш, силен човек ще станеш.

Туй, което вие искате: добро, щастие, то е законът на Любовта. Що е оня свят? Аз да ви кажа сега. Любовта е Божественият свят. Имаш Любов – ти си в Божествения свят. Нямаш Любов – търсете Божествения свят. Сега може да имаш този Божествен свят. Щом любиш, ти си в Божествения свят. Щом вярваш, ти си в ангелския свят. Щом се надяваш, ти си в човешкия свят. Надеждата са хората. Вярата са ангелите. Бог е в Любовта. Същевременно е [във] вярата и в надеждата. Надеждата и вярата са ръцете в Божествения свят, с които Бог работи. От едната страна са ангелите, от другата страна са хората.

Конкретно да разберете. Като турите на опит, туй може да ви послужи. Буквално няма да схващате. Буквата на нещата умъртвява, духът оживява. Вярвайте в хората, доколкото може да вярвате в себе си. Ако вие губите вяра в хората, губите вяра в себе си. Ако вярвате в хората, усилвате вярата в себе си. Ако вярваш в Бога, усилваш вярата в себе си. Трябва да бъдем конкретни.

Какво ни коства тази инсталация, ако Слънцето изгасне? Тази енергия дошла от Слънцето. Учените хора са сполучили да проектират тази енергия, да я пратят по известни течения [да] осветят света. Като изучавате законите на Божествената енергия на Любовта, може да я събираме и да се образува каквато искаме инсталация. Аз съм от тия хора, не показвам, аз давам внимание. На мене едно доказателство не може да дам. Да ми доказват всичките хора, че има Слънце, аз ще кажа: „Аз искам да го видя, когато изгрява и когато залязва. Като изгрява и залязва, на другия ден пак да го видя.“ Какво ще ми разправят, че Слънце имало, голямо било. Гледам го, не е така голямо, като диня е. Казват, че било милион и 500 хиляди пъти по-голямо от Земята. Колко е голямо Слънцето? Има голямо тъмно слънце, което не виждам, никаква топлина не дава. Не е в големината. Има и тъмно слънце. Тепърва науката за бъдещето ще ги изучава тия, тъмните слънца. Казват, че тя е енергия в запас, която съществува в природата. Когато едно слънце започне горе да отслабва, взема енергия от запаса. Събрана е в тия слънца, запазена е енергия вътре.

Казвам: И вие имате по едно тъмно слънце. Защо е тъмното слънце? Доброто е това светлото слънце, което работи. Затова ще турите светлото слънце между тъмното и вас. Няма направо да имате общение с тъмното слънце. Светлото ще бъде между вас и тъмното слънце. То е правият път. Когато имате един неприятел, ще турите един ваш приятел между вас и него, да ви пази. Никога не влизайте в общение с един ваш неприятел направо. Често ми казват: „Какво да правим с дявола?“ Казвам: Не зная какво може да правите с дявола. Казвам: Не се занимавайте. Обичайте Господа, оставете дявола настрана. Вие досега обичате дявола и той постоянно ви дере кожата. Обичайте Господа, ще се измени положението. Не може да кажете: „Как да го обичаме?“ Дявола, който ви дере, го обичате. Господ, който добро ви дава, не може да Го обичате.

Казвате: „Къде да Го видим?“ Всяка минута като приемеш по 20 пъти въздух, Господ влиза и излиза от тебе. Като мислиш, то е Господ в тебе. Твоята мисъл, то е Господ, Който влиза. Сега всеки ден ти Го търсиш. Казвам: Той е във всичките хора, навсякъде. Който се усмихва някъде, той е Господ, Който се усмихва. Намръщи се някъде, пак е Господ. Казва: „Не постъпваш добре. Той не одобрява.“ Като работиш, като си трудолюбив, Той се усмихва, приятно Му е, че има син, който може да изпълни волята Му и слуша.

Казвам: Съвременните хора искат да ни убедят от книгите къде е Господ. Реалността няма нужда от доказателства. Първото нещо: всеки, който иска да докаже, че има Господ в света, той е безумен. Всеки, който иска да откаже, че няма Господ, той [е] безумен. Който доказва и който отказва, че няма Господ, те са безумни. Рече безумният в сърцето си, че няма Господ. Рече разумният в сърцето си, че има Господ. Какъв е неговият Господ? Е, българите, който има роднина министър-председател, той е за него Господ. Казва се, че е хубаво да има човек един Господ. Той разбира министъра.

Аз съм казвал следния пример и пак ще ви го приведа. Този пример ми го разказваше един български доктор по медицината, д-р Дуков. Когато българите имаха война с гърците, българите отстъпили една част и един българин, бил учител в една гимназия, останал в една пещера, не може да ходи. Седял там три дена, огладнял. Като учител убеждавал учениците, че няма Господ. Казвал: „Заблуждения са това, деца. Едно време хората вярваха.“ Като седял три дена гладен, започнал да мисли, да се моли. Казва: „Господи, майка ми едно време говореше за Тебе, че имало Господ. Аз толкоз години учих учениците, че няма. Сега умирам. Господи, ако чуваш, както майка ми говореше, гладен съм, кой ще ми донесе в пещерата? Ще ме утрепят, да изляза. Ако ми донесат малко хляб, ще повярвам, че има един Господ.“ Не се минава половин час, иде една костенурка, носи един хляб, влачи го. Оставила хляба и се връща. Той се нахранил и на другата вечер минава границата. Като идва в България, казва на учениците си: „Слушайте, деца, досега не вярвах в Господа, но сега костената жаба ме увери. Нито Кант, нито Декарт можеха, но костената жаба. Сега вярвам, че има един Господ.“

Онзи, Който постоянно урежда нашия естествен живот, нашия сърдечен живот, урежда хармонията в света, Той е Господ. С малките и големи работи се занимава. Казвам: Бог е Любов. Само по пътя на Любовта ние може да дойдем в съприкосновение с Него. Аз казвам от своето гледище: туй, което зная, е, че няма по-красиво лице от лицето на Господа. То е такава красота! Няма по-голяма интелигентност. Туй лице никога няма да го забравиш, винаги паметно ще остане.

Един индус, който се обърнал в Господа, дава един такъв пример. Иде до входа на пещерата една кобра, този християнин започва да се моли, казва: „Нека като мина покрай тази кобра, да ме не ухапе.“ Тръгва, тя изправя глава и той минава покрай кобрата. Тя дига главата, гледа го и не го ухапва. Който и друг да мине, хапе.

Вие може да сте на умиране и ако имате вяра, пак да оздравеете. Преди години един наш приятел заболя, но имаше вяра. Това беше в Търново. Един ден бях се спрял в техния дом. Тогава той се разболя, разболя се на умиране. Ходя у тях, очаквам хората да са здрави, той е на умиране. Дойде жена му, казва: „Учителю, наш Иван отива.“ Рекох: „Няма да умре.“ – „Как няма да умре, свършва.“ Аз турям ухото си до него, Иван се моли много хубаво. Казва: „Господи, продължи живота ми, не съм живял, като Иван ще живея, продължи малко живота ми.“ Рекох на жена му: „Не бой се, след няколко часа Иван ще бъде добре.“ – „Че как?“ До вечерта Иван стана, на другия ден ходи вече и след два–три дни го пратихме на курорт.

Вие в най-големите мъчнотии не призовавате Господа. Във време на мъчнотии, повикайте Господа. Във време на мъчнотии, там, дето никой не може да ви помогне, повикайте Го, ще видите може ли да помага или не. Сега са времена, в които хората трябва да се запознаят с Бога. Ако всичките хора се запознаят с Бога, щяха ли да воюват? Те мислят, че те са господари, че може да правят каквото искат. Туй, което правят, само Господ изправя и ние си създаваме неприятности и излишни страдания.

Всички вие мислите кой ще победи. Чудна работа. Не мислете кой ще победи, но желайте да се прояви Божията Любов, тя да стане достъпна за всички сърца. Да се смекчат човешките сърца, да влезе повече светлина в човешките умове, да видят, че не е култура нито това, което вършат англичаните, не е култура това, което вършат германците, нито това, което вършат русите, нито това, което вършат американците, не е това нещо по Бога. Вършат го, защото са свободни. После в историята ще дойде ползата от него. Казвате: „Защо не може да се примирят?“ Вие помежду си не може да се примирите. Гледам: две сестри не се търпят. Едната имала едни възгледи, другата имала други възгледи, едната била по-красива, другата била по-черничка. Какво има от това? Хубавата при светлото, което иде, трябва да работи, черничката като иде светлото, трябва да си почива. Работата е на място и почивката е на място.

Има някои, които изопачават човешките мисли. Някои искат да насаждат в един народ идеи. Народ без Любов не може да съществува. Колкото е по-силна Любовта, толкоз е по-силен и народът; колкото е по-слаба Любовта, толкова и народът е по-слаб. Идеите, мислите зависят от Любовта на един народ. Който и да е на света, трябва да има бъдеще. Народ, който усилва Любовта, има бъдеще; народ, който намалява Любовта, няма бъдеще. Много народи са изгубили своето бъдеще.

Не само за народа се отнася този закон, но този закон се отнася и за индивида. Ако увеличавате Любовта, имате бъдеще; ако намалявате Любовта, нямате бъдеще. Ако си певец и увеличаваш Любовта, имаш бъдеще; ако си певец и намаляваш Любовта, нямаш бъдеще. Ако си търговец и намаляваш Любовта, парите ще изчезнат. Ако си учен и Любовта ти намалява, знанието ти ще изчезне; увеличаваш Любовта, знанието иде. Това е отличен мощен път в живота, който трябва да имате. Това е начин за лекуване. Един лекар аз не искам да предписва лекарства. Един лекар само като дойде, една–две думи да каже, веднага болният ще оздравее. Той ще пипне пулса. Болните хора са много чувствителни. Кажат му, че ще оздравее, той казва: „Не говори истината.“ Лекарят ще пипне пулса: не бие правилно. Пулсът не бие правилно, защото има доста въздух в стомаха. Този въздух като се разшири, диафрагмата се подига нагоре, притеснява дробовете му и веднага сърцето не може да бие. Да започне да диша дълбоко – диафрагмата ще слезе долу; да вземе очистването, да вземе чист въздух – веднага ще дойде подобрението.

Възлюбете Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила и за бъдеще ще придобиете всичко.

Ще ви кажа един пример, за да ви изясня. Казвате: „Не прави това и онова.“ Едно време Земята пратила едно прошение до Господа: „Господи, искам от тебе четири неща: прати ми суша, прати вода, прати въздух и прати светлина и каквото посееш, ще го възрастя.“ На Земята, ако нямаше твърда почва, ако нямаше вода, ако нямаше въздух, ако нямаше светлина, какво можеше да се сее?

Казвам: Нас четири неща ни трябват: вяра в човешкия дух, вяра в човешката душа, вяра в човешкото сърце, вяра в човешките умове. Преведете сега кое къде спада и ще знаете как да постъпвате.

Тайна молитва

40-а беседа, държана от Учителя

на 1.VIII.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,

София, Изгрев.