„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитва на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите?“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да и дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде. Дотогава, докато ти дава, обичаш Го. Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава. Казваш: „Защо сега да ги слушам?“ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето. Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи. Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш?“ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли?“ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее. Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае. И мисли, че е направила една погрешка.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека. За създаването на жената трябва да се образува друга една теория. После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката. И ти се вижда, че това е най-хубавата музика. Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност. Мнозина са ми хващали ръката. Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът?“ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона. Ти нямаш право да го представяш.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени. Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти. Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята?“ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал?“ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти, прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
Казвам, трябва да бъдем внимателни. Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат. Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката. Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога. Бог поругаем не бива. Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна. Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа?“ Виждане от виждане има разлика. Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите. Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите. Близо до очите.
Аз ви говоря за един процес. Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект. Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той?“ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза? Те грешат, но къде грешат? Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън. Пчелите изваждат сок от магарешкия трън. Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
Сега аз ви говоря, да ви насърча. Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени. Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника. Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде. Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава. Не бие.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора. Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш?“ „Кой си Ти, Господи?“ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш?“ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение. Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
Ние да бъдем проводници. Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият. Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
„Отче наш“
Тридесет и първо утринно слово
13 юни 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
