„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета няколко стиха от 16-ата глава от Матея, от 24-ия стих до края.
„Духът Божи“
Мъчно е да намериш добри певци да пеят на свят. Мъчно е да намериш добър готвач да готви на свят. Маслото не е на свят. Зарзаватът не е на свят. Мъчно е да намериш хора, които да мислят право. Мислят, но за какво мислят? Мъчно е да намериш хора, които да чувствуват право, добре да чувствуват. Всеки има някое неразположение. Мъчно е да намериш човек, който да постъпва право. Че постъпват право, постъпват – има три подтика. Някой постъпва право по съображение, неговите интереси са такива. Например, онзи господар храни добре овците си, интерес има. Или храни добре кокошките си, но хване някоя кокошка и и отреже главата.
Ние, съвременните хора, сме много големи идеалисти, по-големи идеалисти от нас няма. Идеалисти сме, но оскубваме всичките пера на кокошката. С нашия идеализъм оскубваме всичките косми на млекопитающите. С нашия идеализъм откъсваме всичките плодове на дърветата или ги изсичаме и тогава търсим идеален живот.
Казваме: „Като идем в оня свят, какво ще правим? В оня свят като идем, какво ще правим? Не може да се женим, деца не може да имаме, какво ще се прави, като няма жена? В онзи свят учат ли се? Училища има ли?“ – Училища има, гостилници има, оркестри има.
Скоро една доста млада жена ми разправи своята опитност, ще ви я приведа и на вас. Интересна е опитността. Казва: „В младини из въздуха ходих, нямах никакъв смисъл, мислех защо ли съм на Земята, да и тежа. Недоволна бях от себе си. Станах на 17–18–19 години, срещнах един доста млад човек, като го погледнах, като че ли дойде някаква светлина в света и почнах да чета. Дотогава животът ми беше неопределен, не исках да се срещам с никого, не исках никой да ме смущава, исках да живея уединено. От него ден, от който срещнах този млад човек, поисках да го срещна някъде. Запознахме се. Като се запознахме, обикнах този човек. Този човек стана божество за мене, осмисли ми се животът, отвори се раят. Ангел видях в него. Като ме погледне, той ми казва: „Страх ме е да не се счупиш, какво ще правя без тебе, ще ме направиш нещастен човек.“ Казва: „Беше много умен човек. След като живяхме 3–4 години, наместо аз да се прекърша, той се прекърши. Той беше снажен, силен човек, замина за другия свят.“ Веднага ги изпъждат из рая. Първите хора – Адам и Ева, ги изпъдиха из рая. Той отишъл в рая, но останал отвън. Тя ме пита къде е сега. Казва ми: „Кажи ми къде е?“ Рекох и: „И да ти кажа, ти не вярваш.“ Казва: „Едно време вярвах, но сега който и да ми каже нещо, мисля, че иска да ме заблуждава.“
Прави са хората. Хората искат да направят духовния свят достъпен, реален. Много пъти говорят за неща, които не разбират. Реалните хора говорят, че Слънцето е 1 500 000 пъти по-голямо от Земята. Никой учен човек не е ходил да го мери. Те са предположения на Земята. Аз може да туря, че е 1 600 000 пъти по-голямо от Земята – на какво основание? Има математически основания. Някой прост човек, като гледа Слънцето, вижда го като диня. Казва: „Божия сила, целия свят огрява. Такава малка диня, целия свят осветява.“ Кой е на правата страна – ученият или простият? Малко ли е Слънцето или голямо? – Голямо е за учените хора, малко е за простите.
Сега, има три вида вярвания в света. Всички вие вярвате, но туй вярване не е ваше, понеже вие сте чели в тази книга, Библията: това казал Господ, онова казал Господ. Друг казва, че няма Господ. Някой не вярва, че няма Господ. Но туй не е тяхно вярване, то е чуждо верую. И трето верую има: то е това, което човек сам е опитал. В реалността човек трябва да знае кога нещата са реални. Трябва да знаете кога вашата мисъл е реална, трябва да знаете кога вашите чувства са реални и трябва да знаете кога вашите постъпки са реални. Да знаете кога именно постъпвате добре или не.
Реалността се отличава с това, че всякога придава едно малко количество на материята. Много малко, микроскопическо е, но тя дава една мощна сила в организма и осмисля живота. Не разкрива всичко изведнъж. Тогава трябва да имате едни везни, да знаете. Щом мислиш право, ти от ден на ден придобиваш. Щом не мислиш право, ти ще губиш по един грам. Щом губиш, не си в реалния свят, то е свят на сенките.
Сега може да се явят противоречия. Защо в света ние се обезсърчаваме? Ние се обезсърчаваме от самата реалност на нещата. Най-първо ти вярваш, че туй, което вярваш, е реално, после намериш, че не е реално и се обезсърчиш. Дадат ти пари, носиш ги, но после виждаш, че тия пари са фалшиви. Така се случило с един арменец [преди] повече от 20 години. Идва един арменец и казва на един софиянец: „Пренесох от Турция една торба със скъпоценни камъни, много евтини, ще ги продам, да не ме хванат.“ Дал му десетина камъни, гледа ги бижутерът – ценна работа. И колкото пари му поискал за торбата, дава му. Като отворил торбата, вижда, че всичките са стъкълца боядисани. Как няма да се обезсърчиш?
Много хора се обезсърчават, мислят, че нямат вяра. Съвременните хора нямат ясна представа за вярата. Вярата е само един Божествен подтик, тя нито се увеличава, нито се намалява. Туй, което намалява нещата и ги увеличава, произтича от друго едно чувство у човека. Например, българинът има друго едно чувство, не зная другите народи дали го имат. То е чувство на величавост. Казва българинът: „Голям човек, планина е.“ Човек планина може ли да бъде? Или казва: „Човек като мравя е малък.“ Когато увеличава, увеличава много и когато намалява, намалява много. Сега счита, че като увеличава нещата, е вяра. То не е вяра, то е величавост. В геометрията зависи един предмет на какво разстояние е. Ако го гледаш отблизо, е голям, ако го гледаш отдалеч, е малък. Следователно нещата се увеличават и намаляват. В нашия ум пропорционално са разстоянията, на които се намираме.
Сега, понеже вие сте на разни възрасти, едни сте млади, други сте възрастни, други сте стари, туй, което ви говоря, не ви интересува никакво. Ако ви приказвам за оня свят, на старите ще им дойде мехлем за сърцето, понеже са се отживели на Земята. Казва: „Да идем да го видим.“ Младите казват: „Да си поживеем тук, че като остареем, да идем на оня свят.“
Има едно неразбиране. Вие живеете в оня свят и пак не го знаете, че живеете в оня свят. Ако попитате една мравя за човешкия свят, те не знаят, че живеят при човеците. Човешкият свят е оня свят. Те не знаят къде е човешкият свят. Колко пъти човек минава покрай мравуняка, колко пъти... И тук, на Изгрева, имаме един мравуняк и като минавам, някой път се спра, искам да се пошегувам. Нося една лупа със себе си, денят беше ясен, турих мравуняка на фокус и започна да дими. Събраха се всичките мрави, тичат, борят се, аз движа фокуса и която мравя попадне на фокуса, отскача. Аз като движа фокуса, те мислят, че като нападат, наплаши се този фокус, оттегли се. Оттегля фокуса – всичките ликуват, казват: „Пропъдихме го.“ Таман кажат, че са го пропъдили, пак туря лупата и започне да дими. Какво мислят мравите? – Ще кажат, природно явление. Туй природно явление е едно разумно същество, което си играе с мравите. Понеже се шегувах с тях, извадих трошици за ядене, поръсих ги над мравуняка и казах: „Извинете.“ Аз говоря на мравешки език. Те казват: „Ти, голямата мравя, откъде си научил тия работи? Ти, голямата мравя, откъде ги знаеш? Нашите деди и прадеди не са знаели тия работи.“ Казвам: „Сега дошла една мравя от човешкия свят.“ – „Тъй ли? Че къде е тя?“ Рекох: „Не ви трябва да я знаете.“
Вие ще кажете: „Че как ще приказва човек с мравите?“ Аз да ви кажа, с мравите се приказва така: има един анекдот, един шах бил много умен в Индия, имало един философ, който говорел с ръцете си. Казва: „Да намериш един учен човек, който да говори с тебе.“ – „Где ще го намеря?“ Философът седи и мисли где ще намери такъв друг философ. Един ден идва при философа един бръснар и казва: „Какво си се умислил?“ Казал му, че шахът искал да намери друг философ така умен, че да говори с него. Той казва: „Аз ще говоря.“ Отива единият на едната могила, а другият отива на другата могила. Философът дигнал единия си пръст, другият си дигнал двата пръста. Философът си дигнал ръката нагоре, онзи обърнал ръката надолу. Приказват си. Пита шахът: „Какво му каза ти?“ Философът казва: „Аз му казах: „Има един Бог.“ Той ми отговори: „Шахът е втори на Земята.“ – „Какво му каза ти с цялата ръка?“ – „Аз му казах, че ще вали дъжд от небето. Той ми каза: „Като вали дъжд, ще израсте трева.“ Пита сега бръснарят: „Какво ти каза той?“ – „Ще ти извадя едното око.“ „Ти какво му каза?“ – „Ще ти извадя и двете.“ „Какво ти каза с ръката?“ – „Пет души ще дойдем да се бием.“ „Какво му каза ти?“ – „Пет души ще ви посрещнем.“
Често религиозни хора има, които изваждат очите на хората. Какво ли не разправят за оня свят. Като съди Господ хората, ще тури грешниците да ги мъчи в ада вътре. Разправят, че в оня свят всичките умрели били наредени, мълчат, нищо не говорят. Изпратеното от тука седи пред тях, те само го гледат. Преди може би 10–15 години, в Америка писаха едно писмо от оня свят. Пише един на баща си. Всичко, казва, имаме, но не може да се яде. Всичко, каквото помислиш, го има. Разправя, че трапезите са наредени с какво ли не. „Всичко има, каквото пожелаем. Но речем ли да се приближим до трапезата и масата се движи. До каквото се приближим, всичко се отдалечава.“ Мислите ли, че всичко в този свят се яде? Минаваш някой път, седи яденето изложено, пък ти нямаш пет пари в джоба. Гледаш го – не се яде. В оня свят не може да се яде, ако нямаш пари. И там трябват пари. В оня свят ти не може да вземеш нещо от готвач, който е сготвил нещо, ако ти не си го любил. Той нищо не дава. Щом го обичаш, масата не се движи. Щом не го обичаш, масата се движи, бяга от тебе. В този свят не е ли така? Една мома като не обича момъка, бяга от него. Щом го обича, разговаря се. Момъкът щом обича момата и той стои. Щом не я обича, бяга. Законът е един и същ. Защо е така?
Сега разглеждам нещата съвсем другояче. Има едно голямо заблуждение в света, което съществува. Заблудата е в това, че ти мислиш, като дойдеш в този свят, ще бъдеш щастлив, там е заблуждението. В природата цялата Вселена е условие за щастието. За хората, които сами по себе си са щастливи, светът съставя само условие за нашия живот. Ако живеем добре, ще бъдем щастливи. За пример, ти си здрав човек и ако не сдъвчеш храната добре, веднага ще почувствуваш една болка. Ако седиш в някое нечисто място и дишаш нечист въздух, след време ще почувствуваш известна болка. Ако четеш книги незрели... Колко книги има написани за упражнение, неверни работи съдържат. Казват, че преди 30 години във Французката академия на науките имало 99 теории за създаването на света. Коя от тия теории е вярна? Сега тия теории са се увеличили. Тогава последната, 99-ата, беше меродавна. Сега и тя се е изменила. Светът е съвсем другояче построен.
Питам сега: по какво познавате един човек? Да кажем, има тяло. В човека има нещо. Ти като хванеш ръката на един човек, приятно ти е да държиш ръката му, има нещо, което излиза из ръката и ти е приятно. Има ръка, която като хванеш, като лед е. Смуче от тебе, ни най-малко не ти е приятно. Някой човек като погледнеш, приятен ти е. Друг като погледнеш, не ти е приятен. Има някои хора, които имат лоши ухания, искаш по-скоро да си заминат. Казвам: Туй кое е, което привлича хората? – Туй е самият живот, който се изявява. Ти обичаш една ябълка повече, понеже е по-сладка, съдържа онова, което ти обичаш. Щом тя не съдържа онова, което ти обичаш, ти казваш: „Аз тази ябълка не искам да я ям.“
Казвам: Ние още не знаем какво нещо е човекът, който е направен по образ и подобие Божие. Туй, което виждаме в човека, то е като един актьор на сцената гримиран. Виждаш някой дядо на сцената, но ни най-малко е дядо. Или на сцената е млад момък, а вън може да е стар дядо. На сцената някой старичък може да го направят млад, да го подмладят. Разправят за един анекдот: някои неща трябва да се изявят. Един момък обичал много да подиграва старите жени, старите моми. Една баба, много умна, на 85 години, без зъби, решила на този момък да му даде един урок. Направила си маска много хубава, като млада красива мома. Тя имала опитността на младата мома. Среща младия момък и тя му говори мекичко. Той се влюбил в нея и най-после се оженили. Той на 21 години, а тя на 85 години. Вечерта като влязла при брачното легло в стаята, тя снела маската си, извадила зъбите си и той избягал навън.
Мислите ли, че по този начин, по който хората се женят, бракът е нещо много идеално? Много користолюбие има. Ако хората се събират, за да привлекат едно възвишено същество от невидимия свят, за да му съградят едно жилище, разбирам. Но събират се, жената иска да бъде щастлива и мъжът иска да бъде щастлив. И двамата са поставени на еднаква основа. Онези от вас, които се женят, го знаят. Ами онези, които не са женени? Благодарение, че провидението поправя нещата. Основата, върху която сегашната философия е съградена, не е идеална. Провидението е турило големи усилия, за да поправи нещата, да влязат в тяхното естествено положение. Вземете статистиката за брачния живот в Лондон. 250 семейства има, които са щастливи. Това е един град близо 9 милиона жители. 3000 семейства средна хубост. А останалите, Господ да им е на помощ.
Най-първо трябва да се измени нашата идея. Трябва да имаме една идея за Бога съвсем нова. Идеята за Бога в нас е идолопоклонство. В света всеки човек, който помага, минава за божество. Божество е туй, което е създало света и дало живот, знание, свобода на всички същества. Туй е божество, което е отделило нещо от себе си. Туй е божество, което носи всички същества в себе си и ги поддържа. Всичкото тяхно щастие, блаженство зависи от него. Права е идеята. Няма друг Бог, освен Христа. Той казва: „Отец Ми, Който живее в Мене.“ Той съзнава, че [...] (На това място в разчетената стенограма изглежда са изпуснати няколко думи.) и да изпълня Неговата воля. Син человечески дойде да изпълни Неговата воля.
В думите някой път има недоразумение. „Син“ на английски значи грях, който греши (sin (англ.) – грях; греша.). А „син“ на български значи любезно чадо, което е родено. Ако на английски кажеш „син“, англичанинът ще разбере друго. Ако на български кажеш „син“, българинът ще разбере друго. Вземете френската дума „пасе“, имате „пасе дефини“ (passÉdÉini (фр.) – старото название на passÉsimple (минало време, изразяващо действие, което е напълно завършено в момента на говорене)). Българинът казва: пасе трева. Французинът разбира: туй, което прехожда. А у българина – казва: „пасе трева“, значи минава, движи се. И на български означава движение, не може на едно място да пасе. Волът на едно място не пасе, той пасе, като минава дълго пространство. Друго е, ако е в дама и яде слама. Казваме „пасе“ само в гората.
Сега за Любовта трябва да имаме такава една ясна представа. Любов, която не може да просвещава ума, Любов, която не може да стопли сърцето, Любов, която не може да даде сила на човешкото тяло, да го възкреси, това не е Любов. Никакво божество не е. И в Евангелието всички християни очакват възкресението. Що е възкресение? Новият живот е да се освободим от ноктите на смъртта. Смъртта е като голям разбойник. Таман спечелим нещо, изпъди ни. Създаде ти се ново тяло, ще се преродиш. Пак ще те обере, пак ще се прераждаш. Окултистите казват, че има 777 прераждания, докато човек ще стане човек. То е тъй за един учен човек, но простия човек какво ще разбере? В другите прераждания се дават всичките ония Божествени условия за пробуждане на човешката душа. Да се пробуди за благата, които Бог е определил заради нея. Казвам: Ако вас ви сега възкресят в Небето, вие нищо няма да видите. Всичко там е формули, както в университета. Говори някой професор по математика, по геометрия, какво ще разберете? Често чуваме геометриците да говорят за плоскости, за сечения, за линии, разправят, пишат на дъската – какво ще разберете?
Често съм слушал да казват: „Да идем при Господа да Му се оплачем.“ Никакво оплакване няма при Бога. Единственото нещо, което не се позволява, то е. На Земята може да се оплакваш колкото искаш. В Небето ако се оплачеш, за 10 000 години няма да те приемат. Казва някой: „Отивам при Господа, за да се оплача.“ Оставете се от това заблуждение.
На туй отгоре ще ви приведа един анекдот из американския живот. Един богат американски милионер, който бил скържав и си гледал своите работи, той помагал и на другите, но за всичко все вестниците писали. Направил училище – вестниците писали. Направил църква – пишат вестниците, все пишат заради него. Направил фабрика – пишат вестниците. Един ден, като върви по улицата да си гледа работата, иде подир него една вдовица и го моли за помощ. Той се ядосал, че го спира в пътя, извадил един долар и и дава, да се махне. Това било единственото нещо, за което вестниците не писали. За всичко друго, което направил, все писали вестниците. Затова не му дошло на ум да пишат. Благодарил, че се освободил с един долар. Умира и отива в оня свят. Явява се при апостол Петър и разправя какво е направил. Казва: „Църква направих.“ – „Вестниците писаха, платено ти е.“ – „Училище съградих.“ – „Вестниците писаха, платено ти е, туй не върви. За всичко, каквото си направил, все вестниците писали.“ Казва: „Кажи нещо, за което вестниците не са писали.“ Казва: „Веднъж на една вдовица дадох един долар, безпокоеше ме, дадох и един долар, за да не ме безпокои, за това не писаха вестниците.“ Апостол Петър казва: „Да идем при Господа.“ Отиват при Господа и Господ казва: „Дайте му два долара, че го пратете на Земята.“
Чудни са хората със своите глупави идеи – искат да идат на Небето и да се оплакват. Какво ще се оплаквате, че са ви обрали? Обирането е илюзия. Ти като носиш пари, не си ли обрал Земята? Ти, който носиш скъпоценни камъни, тия камъни не са твои, ти не ги създаде. Кажете ми: кое е ваше, за което може да се оплаквате? Туй, което Бог ви е дал, то е ваше: умът е ваш, душата е ваша, сърцето е ваше и духът е ваш. Те са реалните неща. Всичките други неща са пособия, при които трябва да се изявяват. Онзи човек, който иска да ви обере, не разбира живота. Той сам се лъже, сам се е хипнотизирал. Той мисли, че като ви обере, ще спечели. Този, който ви обере, едновременно и себе си лъже, и вие се лъжете. Той мисли, че ви е обрал и вие мислите, че ви е обрал. Само че онзи, който мисли, че ви е обрал, мисли, че е спечелил. А вие, които сте обрани, мислите, че сте загубили. Туй е разликата. Ти казваш: „Обраха ме, значи взеха ми.“ Представете си, че вие се давите в морето и висят на вашия врат 10 килограма злато. Този човек отреже въжето. Не ви ли е по-добре, като ви обере?
Ще ви приведа друг пример. В младини на един млад американец дошла му идеята да проповядва. Нещо му говорило да проповядва, да прави добро. Казва: „Това е глупава работа. Хората не вярват.“ Избягва и отива в Австралия и там става търговец. Там работи, спечелва много богатство, много пари. Идва криза и всичкото спечелено богатство загубва. След 20 години се връща в Америка и пак става проповедник.
Чудни сте вие, когато искате да бъдете свободни, не искате да служите на Бога. Вие се ожените за един мъж и цели 20–30 години му служите без пари. Той ви казва, че ще ви настани. Умира и ви оставя 4–5 деца и при това нищо не ви оставя. Вие отхраните децата си. Една българка ми разправяше следния пример: Казва: „В младини се плашех как ще живея сама, кой ще ме храни. Ожених се, родих 4–5 деца, умря мъжът ми. Тия деца ги отгледах, дадох им гимназиално образование и тогава ми дойде на ум – освен, че себе си можах да храня, но и децата си отгледах.“
Сега и вие се плашите кой ще ви гледа. Всеки ден кой ви гледа? Отдето минете, все ви поглеждат. Като ви поглеждат, казвате: какви са намеренията на оня, който ви погледнал? Ако е някой кокошкар, е едно, а може да е някой благодетел.
Религиозните хора все за духовното говорят, за духовна Любов. Духовна Любов и светска Любов е една и съща Любов. Духовната Любов започва с Бога и свършва без Бога. Светската започва без Бога и свършва с Бога.
Толстой разправя един пример за един руски княз. Среща го като монах и го пита: „Какви бяха побужденията ти да станеш калугер?“ Той разправя следното. (Вие това може да го четете, надълго и нашироко го описва. Много хубаво описва тия работи.) Той казва: „Като бях на 21 години, сгодих се за една княгиня и мислех, че тя ме обича. Но стана така, че ме хвана една болест, в която дишането престана и ме помислиха всички за умрял. Идват лекари, слушат ме, питат ме, казват: „Свършил е, заминал е за онзи свят.“ А той слуша всичко. Преоблекли го, турили го в ковчега, запалили свещ, дошли свещеници да му четат за упокоение на душата. И неговата възлюблена седи там. Баща и казва: „Заплачи, да кажат, че си го обичала.“ Тя казва: „Аз не го обичам.“ Той слуша това, като казва, че не го обичала. В него се заражда такава голяма скръб, молел се и казва: „Господи, ако ми повърнеш живота, ще го подаря на Тебе, с никоя жена няма да се занимавам.“ И действително, съживява се. Как се съживява, Толстой не описва. Съживява се, понеже с него приказва.
Една жена, според мен, която не носи Бога в духа си, една жена, която не носи Бога в душата си, една жена, която не носи Бога в своя ум, една жена, която не носи Бога в своето сърце, не е жена. Един мъж, който не носи Бога в своя дух, в своята душа, в своя ум, в своето сърце, не е мъж. Това са идеи.
Казвате: „Да се свърши войната.“ Каква война ще се свърши? От хиляди години воюват хората. В миналото е имало по-големи войни. Преди тази война се биха на Небето и разрушиха цялото Небе. Господ от този бой на ангелите създаде цялата Вселена. Всичките слънца, които сега съществуват, бяха грамадни, но боговете се биха с тях. Господ гледа как се биеха, как хвърляха слънцата и най-после мирясаха. Ангелите и боговете мирясаха. И сега от всички наши пакости, като се бием, от това, което направим, Господ ще създаде един нов свят и ние ще мирясаме.
Казвате: „Кога ще свърши войната?“ Войната ще се свърши само тогава, когато започне Бог да живее в хората. Войната ще се свърши само тогава, когато Бог започне да живее в душите на хората. Войната ще се свърши само тогава, когато Бог започне да живее в умовете на хората, в сърцата на хората. Другото е лъжа, другото е политика, временни неща са. На Земята всичките хора имат достатъчно, малката мравя има достатъчно условия да живее и щастлива да бъде. Ако вие разбирате, ако във всеки от вас Бог би живял в духа ви, вие ще имате всичко. Той хлопа, а вие казвате: „Чакай отвън.“
Вие мязате на оня стар дядо, който, като бил млад, тръгнал да иде в училище. Среща го един и му казва: „Младо момче, що ти трябва да се мъчиш, има време за знание, на стари години ще се учиш. Сега гледай да се удоволствуваш. Напусни училището.“ Един ден му се дощяло да иде на църква. Пак го среща този човек и му казва: „Що ти трябва да ходиш на църква? Сега си млад, поживей си. На стари години се ходи на църква. Що ще ходиш на църква?“ Като остарял, тръгнал да иде на училище. Среща го пак този и му казва: „Дядо, казва, остарял си, тази работа остави, минала е твоята възраст, според закона не може да те приемат.“ Тръгнал на църква да иде дядото и пак му казва: „Дядо, ти си стар, почивай си, на млади години се ходи на църква, сега си остарял.“
Не слушайте на млади години, каквото ви казват. Добро вършете не на стари години. Блажен е онзи, който на млади години върши всичко и на стари години върши всичко. На стари години се оценява всичко онова, което е направено. Вие искате на стари години да свършите. То е минало. Каквото сте направили, ще го оцените на стари години.
Та казвам: В живота си не чакайте да остареете, не стойте. Според мене, както ви гледам, имате още 50 години да живеете. Някои имат 70, някои – 80 години да живеят. Ако Бог е в духа ви, в душата ви, в ума ви, в сърцето ви, ще живеете. Ако Господ не е в душата на някого, виждам на колко години ще замине.
Ако човек не се отрече от всичките стари възгледи, от човешкото, което спъва човешкия прогрес, от всички човешки неща, които спъват човешкия дух да се прояви, които спъват човешката душа да се прояви, които спъват човешкия ум да се прояви и които спъват човешкото сърце да се прояви... Те не са от Бога.
Светлината на Бога е всичко. Тя е носител на онази Мъдрост, която съществува във Вселената, която Той е създал. Ние трябва да бъдем съучастници във Вселената, която Той е създал.
Може да искаме да напуснем Земята. Колко хубави работи има на Земята, които не сте виждали! Мнозина мислите, че Земята е ад. Не е вярно. На Земята и ад има, и рай има. И в човешкия ум, и в самия човек и рай има, и ад има. Живееш по Бога – рай е вътре. Живееш както не трябва – ад има вътре. Психологически, по законите на духа, усещаме, че има нещо, което ни мъчи.
Сега вие сте дошли и всички искате да бъдете щастливи. Съвременната история не е видяла един по-добър човек от Христа. Какво го сполетя, кажете ми? Една от най-ужасната смърт му дойде. Той отказа ли се? Ако Христос би се отказал от участта си, какво би било съвременното човечество? Цял ад щеше да бъде.
Ако ние, съвременните хора, се откажем да приемем Бога в духа си, ако ние се откажем да приемем Бога в душата си, ако ние се откажем да приемем Бога в своя ум, ако ние се откажем да приемем Бога в своето сърце, какво ще стане с нас? Цял ад ще се образува. Ако решим да възприемем Бога и да живеем по Бога, ще имаме състоянието, за което Писанието казва: „Иде нова Земя и ново Небе.“ Нов живот на безсмъртие – туй е, което наричат първото възкресение. Онези, които приемат Бога по този начин, те ще влизат в първото възкресение.
Защо трябва да ходите и да гоните Михаля по горите? Като свършиш университет, какво ще научиш за 4 години? Чудни са хората, когато мислят да свършат висше образование за 4 години.
Гледам, някой казва: „Той се е заблудил.“ Питам: Какво нещо е заблуждението? Срещам един и му казвам: „Приятно ми е, че срещам един, който не се е заблудил. Елате, казвам, тук има един човек, който е болен, ти не си заблуден, ела да го излекуваш. Лекарите са заблудени, трябва да плащаш. Ти, от незаблудените, ела да го излекуваш.“ Казва: „Аз не мога да го излекувам.“ Значи силният човек да не може да дигне 10 килограма от Земята, или 20 килограма, или 100 килограма. Силният човек не се отказва, слабият се отказва. Кой се отказва? Невежият е, който се отказва от силата си, който е безсилен.
Заблуждението не седи в хората. Заблуждението е извън хората. Казва: „Убиха човека с нож.“ Не е причината ножът, ножът е средство. Някой го ръгнал в ръката. Тя е едно средство. Причината е много далечна. Често като ходя, нося някоя шапка, дигнал вятърът шапката, носи я. Коя е причината? Някой път турят подбрадник. Някой път толкоз е силен вятърът, скъса подбрадника и падне шапката. Ако някой човек не му снеме шапката, ще се обиди. Дойде вятърът, казва: „Какво си се надигнал, възгордял? Мислиш с тази шапка да направиш нещо?“ Взема я. Трябва постоянно да я държите, на вятъра давате чест: „Ваше високоблагородие!“ Тогава вече не дига шапката. Онзи, който не разбира законите, не разбира духането. Често някоя муха иска да ви ухапе – духне я. Тя казва: „Голяма буря дойде.“ Пак иска да те ухапе, пак дойде – пак я духне. Съвременните хора, има някой, който ни духа. Таман помислиш нещо, духне те.
Реалното е вътре в нас. Никога не се отказвай от най-малката добродетел, която можеш да носиш, от добрата мисъл, която може да ти дойде. Никога не се обезсърчавай. Казваш, остарял си. Ти си се заблудил, ти си се натоварил. Разтовари се, ще се подмладиш. Трябва да учите закона на разтоварването. Вие от 20 години помните кой ви е обидил, кой ви направил нещо, баща ви как се е отнесъл, брат ви как се е отнесъл. Представяте си отрицателни работи, не си представяте красиви работи. Красивите работи са редки. Откак съм дошъл в България, побеляла ми е главата от оплакванията на хората. Аз този живот го търсих и още има да ми стане бяла главата. Има един бял цвят, който е най-силният цвят в света, от бялото, ако искате черно може да го направите, бояджилък има.
Всички трябва да станем хора честни. Честността, то е високо нещо. Човек честен да бъде, да зачита хората, понеже като зачита хората, себе си зачита. Човек да зачита себе си, но и да признава своите погрешки. Да не казва: „Аз не съм човек. Щом имаш пари, човек си. Щом нямаш пари, не си човек.“ Това е заблуждение. Направиш една погрешка – поправи я. Дойде ти една крива мисъл – изправи я. Дойде ти едно криво чувство – поправи го. Дойде крива постъпка – поправи я. Всички можем да поправим погрешките, които съществуват.
Мнозина питат: „Какво ще бъде, когато дойде Христос?“ В неговото време Христос много малко е говорил, понеже тогава светът беше материалист. Евреите са много материалистичен народ, обективни са, в тях времето е развито. Те постоянно ходили подир него да спорят с него. Хората обективни бяха. Мислеха, че на Моисея Господ е говорил, а на Исуса не е говорил. Защо, каква разлика имаше? Защо на Моисея е говорил, а на Исуса не е говорил? От 2000 години, кой е по-виден – Моисей или Христос? Христос е по-виден. Христос днес има 500 милиона последователи, християни. Макар и неправилно, но Моисей колко има евреи – около 30 милиона. Моисей за 3000 години едва 30 милиона спечели. А Христос за 2000 години 500 милиона спечели. Кое учение е по-силно? После става въпрос за идването на Христа. Ако дойде Христос втори път, цялото човечество ще бъде негово. Този Христос, който сега ще се яви, той ще изяви Божията Любов. Христос искаше да изцери хората от проказата на греха. Да покаже по кой начин хората трябва да изпълнят волята Божия. Казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил. Аз и Отец Ми сме едно. Аз дойдох да извърша Неговата воля.“
Сега седим с идеята на Моисея – да си уредим работите. Не е лошо. По-хубава къща от тялото има ли? По-хубава врата от устата има ли? По-хубави прозорци от очите има ли? – Няма. По-хубави линии от веждите има ли? Казвате: „Линии има.“ То са веждите. Един човек без вежди, няма да му дам кредит. Един човек без нос, няма да му дам кредит. Един човек без ухо, няма да му дам кредит. Хубавото ухо показва слухът какъв е. Ухото както е формирано, тия клетки са живи души, които живеят, души, които възприемат гласа. Вие за ухото имате едно криво схващане, казвате: хрущял. Ни най-малко не е хрущял. Това са разумни души, които възприемат [звука] и дават тълкувание да учи човек. Ухото са умни души, които възприемат от музикалния свят и в музиката тълкуват. Ние имаме съвсем други възгледи за ухото. Като хванеш ухото, ще го хванеш деликатно. Няма да го хванеш и да кажеш: „Този глупак!“
Онова, което Бог е създал, е велико. Трябва да дойдем да осветим Божиите работи. Най-първо като погледнете, ще видите: много груби са ръцете ви, не сте работили. Казвате: „От работата огрубяват ръцете.“ Работата никога не огрубява ръцете. Туй, което огрубява ръцете, то е трудът, то е мъчението. Как ще огрубее ръката на един цигулар, на един пианист, на един художник? Или как ще огрубее ръката на един, който пише на книгата? Огрубява, като работим земята. Грехът е, който ни е турил да работим в земята. Ние, ако не сме съгрешили, нямаше да работим земята. Ние сме роби на земята. Всички трябва да имате хубави, меки, деликатни ръце, от които да тече Божествената светлина като някой извор. Като пипнеш ръката, да се радваш, че си пипнал ръката на един човек, който има мощен дух, на един човек, който има душа, който има ум, който има сърце. Да ти е приятно като пипнеш ръката на такава жена, на такъв брат, на такава сестра, на такъв учител, навсякъде.
Сега на вас не ви препоръчвам да се отричате. Казвам: Блажени сте, ако приемете Бога в духа си, блажени сте, ако приемете Бога в душата си, блажени сте, ако приемете Бога в ума си, блажени сте, ако приемете Бога в сърцето си.
Има един стих в Евангелието, който още не е опитан. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и ако вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и ще ви се изявя.“
Тайна молитва
31-ва беседа, държана от Учителя
на 23.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.
|
