„Отче наш“
„Иде, иде“
Ще прочета няколко стиха от 18-а глава на Матея.
„Духът Божи“
Мъчно е да се научи човек да свири, който не е свирил. След като свири някой, казват: „Той е музикален човек.“ Той мисли, че е музикален, минава за даровит, но на никакъв инструмент не е свирил. Седи известна идея, че е гениален, но не е свирил. Има гениални светии в света, мисли някой, че е светия. Като го накараш да живее, като дойде да живее между хората, ще го видиш какъв светия е. Чиста е водата в океана, но то е друг въпрос. Аз наричам чиста вода, която никак не се каля.
Вие може ли да хванете светлината? Щом речеш да я хванеш, изчезва – няма я. Не се спира светлината. Не може да я хванеш, понеже е туй, което не се спира. Ако човек би хванал светлината, би го сполетяло най-голямото нещастие. Тя ще го обърне на прах и пепел. То е все таки човек да се изправи пред Земята, да я спре, да каже: „Стой!“ Дойде му в ума някаква идея да спре светлината, да каже: „Стой сега, откъде идеш?“
По някой път религиозните хора искат да спрат Господа – защо е създал света? Господ няма време да се разправя защо е създал света. Безпредметен е този философски въпрос защо Господ създал света. По-важно е: ти имаш една болест – защо страдаш, да се излекуваш, не защо е създаден светът. Защо е създаден светът? – Да страдаш. Не ти върви: защо е създаден светът? – Да не ти върви. Щастлив си: защо е създаден светът? – Да ти върви. Учен си: защо е създаден светът? – За да бъдеш учен. Невежа си: защо е създаден светът? – Да бъдеш невежа. Това са контрасти. Един плод, който трябва да извади сок отвътре. Някой лимон доста дебела кора има. Трябва да я разрежеш, да го изстискаш. Ако го оставиш да засъхне, става корав.
Мнозина искате да бъдете добри хора. Един човек, който не знае да управлява краката си, добър не може да бъде. По никой начин един човек, който не може да управлява ръцете си, справедлив не може да бъде. Един човек, който не може да управлява сърцето си, не може да обича и обичан не може да бъде. Един човек, който не може да управлява мозъка си, мъдър не може да бъде, нито учен може да бъде.
Та казвам: За да бъдеш добър, ти ще направиш най-малкото движение, да не увредиш света. Що е доброта? – Да бъдеш полезен на всичките хора, без да увредиш нито едного. Що е справедлив човек? – Да уредиш работите на всички хора, без да увредиш на другите, нито на себе си. Не считайте, че е справедлив да пожертвува човек себе си. Според мене то е относителна справедливост. Справедливостта подразбира да отдадем право на себе си и на всичките хора еднакво. Ако се жертвуваш, то е относително нещо, не е справедливост. Или ако жертвувам другите, то са относителни неща. Сега искаме жертва. Светът е пълен все с жертви. Единственото най-голямо нещо, което става, то е жертвоприношение. 35 милиона хора се принасят в жертва, всяка година става жертвоприношение. 10 милиарда дървета се жертвуват всяка година, гълтат ги. Само Лондон изяда един милиард яйца на година. Жертвоприношение искат, жертва. Какво е допринесъл светът със своите жертви? Допринесъл нещо, но тъй, както ние искаме да се жертвуваме, нищо не може да се постигне в света. Ако ние разбираме, че туй, което е направено в света, сечем, без да посаждаме, ще дойдем в трудно положение. Трябва едновременно да се посажда нещо. Или на разбран човешки език трябва да се каже.
Вие питате що е злото в света. Злото е светът на нищото, от което Господ е направил света. Що е злото? То е нищото в света. Що е доброто? То е нещото. Следователно доброто се проявява от нещо. Само че то е прерогатив на Бога. Никой друг не може да го направи. Човек може да направи нещичко, нещо не може да направи, една малка къщичка, колиба, някое малко езерце някъде. Всички вестници ще пишат: голяма къща направил, голяма работа направил. Огледайте Вселената и вижте онова, което Бог е направил! Съвременните астрономи са открили, че от най-далечните вселени, за да дойде светлината до нас, се изискват 500 милиона години, половин милиард [години] е нужен, за да дойде светлината до нас. И там има хора, живеят, много по-напреднали. Казват, че мъглявости има. Никакви мъглявости няма, но тия мъглявости са продукти, с които тия възвишени същества творят. Казват, че с мъглявости образуват света. Това са напреднали същества, които живеят, това е работа, която вършат. Преди 500 светлинни години са ни изпратили на Земята, пратени сме от далечното пространство и още има да пътуваме дълго. Сега това е нещо неразбрано.
Ти направиш нещо, питаш какво е Господ. Един комар да пита какво е човекът. Е, какво нещо е този човек? Дали е по-голям от комаря? Разбира се, няколко милиарда комари едва ли ще направят един човек, едва ли ще съставят тежестта на един човек.
Съвременните хора страдат от превзети идеи. Жената се оплаква, че мъжът и не се отнася добре с нея. Тя е крива – защо не се е родила силна? Мъжът се оплаква, че жена му не се отнася добре с него. Кой е крив? Той защо не се е родил силен? Оплакваш се, че си беден. Защо не се роди богат? Оплакваш се, че си невежа. Защо не се роди учен? Оплакваш се, че не си добър, че си лош. Защо не се роди добър? Всички говорим на един такъв език, учен език. Учени книги доказват все неаргументирани неща.
Ние, съвременните хора, мязаме на учените хора от XIX век – когато станало въпрос да се преплава океанът с кораб с пара, английските учени изчислили, че по никой начин не е възможно да се направи. Толкоз дърва и толкоз вода трябва, не може да се мине. Същия ден, когато казали, че е невъзможно, един луд американец дошъл с кораб с пара и опровергал твърдението.
Ние търсим да бъдем щастливи в света. Да бъдеш щастлив, трябва да имаш пари. Хубаво е да имаш пари, но парите ти обраха. Представете си, че няма държава, да търси разбойниците. Имаш скъпоценни камъни, задигнаха ги разбойниците, къде отидоха? Някой иска да има хубава дреха. Има един анекдот за един английски лорд, който си направил една самурена дреха от най-хубав самур. Среща го апаш, съблича му дрехата, казва: „Ти имаш пари, мене ми трябва да продам дрехата.“ Оставя го по бели гащи.
В света има една разбойническа банда, която нас ни обира. Няма някой, който да не е обран от тази разбойническа банда. Ами смъртта! Кого не е обрала досега? Останал ли е някой, когото да не е обрала? Ти тамън мислиш за себе си, оправяш се, оправяш се, дойде тази чума или холера, задигне те. Отиде, изядат те, оглождят месцето, останат само костите. Гледаш – главата празна, изяли човека.
Седнали сега да ми казват, че Господ тъй пожелал, пратил го да се учи. Какво е научил човекът? Изяли човека. Какво ще научи, като изядат хляба? Учение разбирам, аз да ям хляба. Други да изядат хляба, пък аз да уча, то е глупава работа. Онези, които са изяли хляба, те са научили, аз не съм научил. Понеже не съм научил, отивам да разправям на хората, че съм изял хляба. Онези, които са изяли хляба, са мазни, казват: „Много хубав, отличен беше хлябът.“ Аз казвам: „Тъничък си станал, суха Мара.“ Има религиозни хора, които искат да бъдат богоугодни на Господа. Много добро желание, отлично, не е лошо. Той ще пости ден, два, 3, 10, 15, 20, 30, 40, стане кожа и кости – да бъде обичан от Господа. Представете си, че една мома иска аз да я обичам и заради мене започне да пости и стане кожа и кости. Аз суха мома не искам. Що ми е суха мома? Най-първо трябва да работи нещо. Само да мисли, че ме обича и аз да мисля, че ме обича и само да пости и да се мъчи. Чудна работа, когато се мъчат за Любов. Казва, изгоряла го тази Любов. И то не е лошо.
Трябва да се избавим от едно. Туй, което сега се поддържа, някога е било много полезно. Всички тия наши вярвания, които имаме, всички тия понятия някога са били на място. Ти вярваш, че Господ е силен. Ти вярваш, че Господ е всемъдър, че Бог е Любов, а при това Той е всемъдър, ти си глупав. Той е силен, ти си безсилен. Той е всеблаг, ти си лош. Всичкото у тебе е обратно. Казваш: „Господ ще ме прости.“ Как „ще ме прости“? Представете си, че съм ученик, нямам цигулка да се уча. Взема на учителя цигулката, разрежа струните на цигулката. Питам: ако вие сте учител със сегашните разбирания, как ще постъпите? Ще ми дадете пътя.
Един българин отива в Америка. Поканил го един доста знаменит проповедник, виден, който имал красива дъщеря. Американците са свободни, обичат да се целуват, не правят въпрос, както в България. Той тамън целувал дъщеря му, проповедникът му показал вратата. Казва: „Навън! Ти целуваш дъщеря ми – нямам нищо против, трябваше да ме питаш. Чувството ти не е лошо, но ти нарушаваш един от етикетите. Трябваше да ме питаш. Ти още не знаеш как да целуваш. Аз щях да ти кажа как да я целунеш – тъй, както аз я целувам.“ Какво е направил българинът? – „Извинявай, съгреших.“ Казва: „Ела подир три месеца.“
Хората искат да се целуват. Ти като ще целуваш, ще идеш да питаш Господа. Сега ние мислим, че сме господари на света да вършим каквото искаме. Всичко може да вършиш. За да вършиш всичко, трябва да си силен, да създадеш света от нищо. Бог създаде света от нищо. Злото живее в нищото. Когато дойде някой при мене и каже, че страда, че боледува (не съм казал това, на вас го казвам, да не го казвате на другите, ще ви моля да не го казвате на другите), ти казваш, че страдаш – ако не страдаш, ти като идеш при Господа, блажен не може да бъдеш. Като излезеш от Господа, отидеш да работиш за Бога. Ако не работиш, ще бъдеш виновен, като идеш при Бога, ще страдаш, понеже ще виждаш това, което не си направил. Господ дойде, потърси Адама, искаше да го намери. Цял ден Господ го търси, той се скрил. Господ го търси, най-после Адам не излезе на викането и отиде Господ, хвана го за ухото. Казва: „Ти нали чуваш, защо не дойдеш?“ Той казва: „Господи, онова хубавото същество, което Ти създаде – жената в света, ми създаде такава една беля, че оголях от него. Освен че тя оголя, но и мене накара да оголея.“ Той не му каза нищо. – „Понеже ти послуша гласа на тази, която Аз създадох. Трябваше да дойдеш Мене да питаш. Аз ти дадох заповед да не ядеш от дървото. Трябваше да дойдеш Мене да питаш. Ти понеже послуша нея, Аз ще ти дам един урок какво трябва да направиш.“
Вие сте готови да четете този философ, онзи философ. Това казал онзи, онова казал. Те са хубави работи. Преди всичко човек трябва да слуша в него своя ум, своето сърце, онова разумното да слуша вътре, тогава всичките мисли и желания отвън ще станат ясни. Мислиш, ако слушаш хората, ще прокопсаш?
После, ние един други само се унижаваме. Сравнение за знанието има, ако ние, хората, се сравняваме. Но ако е за учение по отношение Първата Причина, всички ние сме невежи.
Каква е разликата между един беден човек и [един] богат човек? Голямото богатство може ли да направи човека добър? Голямото богатство е условие да прояви човек своята доброта. Богатството е дадено да се види дали е добър, има ли щедрост. Защо е дадена сиромашията? Сиромахът е натоварен човек. Богатият човек, ако мисли, че е богат, той нито художник може да стане, нито музикант може да стане, никакво изкуство не може да научи. Той само мисли, че знае всичко. Господ, когато иска да свириш хубаво, Той няма да те натовари със злато. Ако те натовари, твоят ум ще бъде опорочен. Да ти даде злато да проповядваш словото Божие – хич няма да проповядваш. Казват: „За да проповядва проповедникът, трябва да му се плати хубаво.“ Точно обратното става.
Да ви приведа един пример. В Германия един от германските крале посетил един знаменит германски проповедник. Мисля, че е било в Берлин. Останал кралят много доволен от проповедта. Казал на първия министър: „Вижда ми се беден този човек, да му се увеличи заплатата.“ Министърът веднага, каквото казал кралят, го направил. Обаче след 4–5 години проповедникът започнал да се не чува. Викал министъра кралят и казва: „Да не е болен? Не се чува гласът, да проповядва проповедникът.“ Казва: „Ваше Величество, петелът когато затлъстее, не пее.“
Някой път много знание може да те спъне. Казвате: знание. Знание – само когато е необходимо в даден момент. Според Божествената философия, в даден момент онова знание, което може мен да ми помогне да извърша работата, то е знание. Онова знание, което не може да ме ползува, то е товар. Нас не ни трябва знание. Знание, което в даден момент е извън времето и пространството, което от нищото може да направи нещо, то е знание в света.
Та казвам: Съвременният свят трябва да се устрои върху Добродетелта, бъдещият свят трябва да се устрои върху Справедливостта. Левият крак трябва да бъде добър, десният крак трябва да бъде справедлив. Дясната ръка трябва да бъде умна, лявата ръка трябва да бъде любеща. Върху 5 добродетели. Главата да върви по пътя на Божествената Истина. То е човекът, който с левия крак се движи в Добродетелта, с десния – в Справедливостта, дясната му ръка от Божията Мъдрост и лявата от Божията Любов, а главата – от Божията Истина. Туй е, което умните хора може да направят в света. Левият крак, който не е направен от Добро, десният крак, който не е направен от Справедливост, лявата ръка, която не е направена от Любов, дясната ръка, която не е направена от Мъдрост, и главата, която не е направена от Истина, нищо не става. Всички, които са умрели и главите [им] са празни, показват, че са нямали Добродетел. Писанието казва: „Всеки, който няма Добродетел, ще види изтление.“ Краката, ръцете, всичко туй ще се вземе. Казва: „Няма да оставиш подобния си да види изтление.“
Когато аз говоря за Любовта, подразбирам пред Бога като се явиш, левият крак трябва да бъде добър, десният – справедлив, дясната ръка да бъде мъдра, лявата – любеща, умът да ходи по пътя на Истината и сърцето – готово за работа.
Сега искаме да идем при Бога. Че как ще идем? Че как ще се явим, с какви дарове? Когато дойде един, който иска да даде концерт, искат от него, искат да знаят къде е свършил. Искат човек, който хубаво знае да свири. От него искаме свирня, от художника ние искаме хубави картини. От майката какво искаме? Някога криеш. Защо ти е да криеш? Да е родила някой гений, светия, който смъртта да не може да го уморява. За бъдеще трябва да има майки, които да раждат безсмъртни деца. Що ще ставаш майка, да умира детето ти? Още като заченеш, ще кажеш: „В света има само един Бог, Той е Бог на Любовта. В света има само един Бог, Който създаде света и направи човека, левият крак доброто да носи, десният крак справедливостта да носи, дясната ръка Мъдростта да носи, лявата ръка Любовта да носи и на главата Истината да носи, а сърцето да служи на Бога.“ Така трябва да говори майката на детето. Като излезе това дете, да каже: „Благодаря на мама, че ме научи на това знание.“ Какво иска сега майката? Да си роди едно детенце. Казва: „Господ да го поживи.“ Той като го праща, го поживява. Трябва ли да дойде едно дете във вашия дом, както идва едно говедо? Турят му юлар и го пращат на нивата да се учи. Днес 8 часа да тегли, отподире му върви с остена. Върне се, дадат му слама, пак да се учи.
Съвременният наш живот не е живот. Идеш на театър – не ти се харесва. Защо не ти се харесва? Идеш на концерт – не ти се харесва. Ядеш – не ти се харесва, облечеш се – не харесваш. Този крив, онзи крив, навсякъде всичко критикуваш, станали всички лоши. Мязаме на онази драма на Молиера, дето представя един скъперник, който се оплаква, че го обрали. Пита го съдията: „Кой те обра?“ – „Целият свят.“ – „Кои са, които те обраха?“ – „Целият свят.“ Как ще съди съдията целия свят? Целият свят може ли да обере този скъперник? То е едно наше самозаблуждение.
В Америка някой проповедник, на който се разстроил черният дроб, станал хипохондрик. Станал хипохондрик, обичал да похапва, както не е позволено на проповедник. Ял позволени и непозволени храни. Като се разболял, започнал да проповядва на слушателите си за второто пришествие, казвал, че Господ ще ги прати в пъкъла. „Нито един в църквата не е праведен, вие всички в пъкъла ще идете, както вървите.“ Изпоплашил ги. Той мислел, че е най-добрият проповедник. Започнали тия богомолци да се молят за проповедника. Пращат го в една клиника. Един опитен лекар взел и три пъти премил стомаха му, да се освободи от тия киселини. Седял три месеца, оздравял, подобрял черният дроб и проповядвал за идването на Царството Божие на Земята. Клиника [трябва] на хората, трябва да се пречисти стомахът им по три пъти, да дойде Царството Божие.
Аз съм срещал вярващи сестри. Някоя сестра казва: „Остарях, Учителю. Да бях млада, с тия разбирания зная как да работя.“ Аз зная: и да дойде млада, няма да проповядва, ще работи пак за себе си. Със знанието, което има, ще върти главите на момците – този момък, онзи момък. Сега не може да върти главите, защото не е станала тъй умна. Че кой момък обича да му четат всеки ден по три пъти молитва? Жената има патрахил, като го тури на главата, започва да чете. Сутрин тури патрахила, чете, на обед дойде, пак тури патрахила, вечер пак чете. Да е веднъж и два пъти – но всеки ден по три пъти чете. Не се издържа това.
Аз харесвам примера на онези синове на Ноя, който, като излязъл от кораба, цяла година не пил. Намерил лоза, направил винце, турил го в кратуна, завряло, станало да реже. Като пил Ной, напил се, разгърдил се, оголил се. Единият син вижда баща си, започва да се смее, казва: „Старият се напил.“ Отива и разказва на брата си. Брат му взел дреха и покрива голото тяло.
Съвременните хора сме готови да разкрием всичката голота навсякъде. Ние сме се увлекли. Не е лошо човек да пие вино. Аз проповядвам онова вино, което дава светлина на ума, проповядвам онова вино, което дава топлина, добри чувства, което дава сила. Но онова вино, което отнема светлината, което отнема топлината, което отнема силата, дръжте настрана. Ония пари, които дават светлина, дръжте ги. Пари, които дават топлина, дръжте ги. Всяко нещо, което носи светлина, топлина и сила, дръжте го, не го носете настрана. Една диагноза: вземете дреха, облечете се хубаво. Дойде ли светлина, дръжте. Ако не дойде светлина, колкото и да са хубави тия дрехи, съблечете ги, облечете дрехи, които носят светлина, които носят топлина, добри чувства и които носят сила. Ти растеш и се радваш на живота.
Питате какво е проповядвал Христос. Това ще проповядва Христос, ако дойде на Земята. Може да ви кажа, че аз по радиото Го слушам и казвам какво мислят в невидимия свят. Нали ме слушате сега? Туй е, което говорят в невидимия свят. По радиото нали чувате какво ви казват? Туй е, което говорят. Те сега разправят как да оправят света. Това е начинът. По радиото го чувам, не съм го измислил аз. Каквото слушам, го предавам. Вие ще слушате. Право ли е, криво ли е, туй, което слушам, го предавам. Право ли е, криво ли е, не го зная. Идете проверете. Чудни сте. Ами туй, което сега имате, право ли е? Ще кажете: „Право е.“
Нечистият като дойде, казва: „Чиста ли е тази дреха?“ Той е десет пъти по-нечист от дрехата. Той няма понятие за чистота. Чистотата носи здраве. Ако имаш дреха, която не носи здраве, хвърли я, изгори я, нищо повече. Чистата дреха като облечеш, здрав ставаш. Не я хвърляй, тя не иска много да се пере, потопи я във водата. Добрите хора много кир нямат. Едисон, този американски изобретател, понеже е работил, оцапвал си дрехите с разни химикали. Имал една площ, в която пущал ток от 50–60 000 волта и туй електричество като минава по дрехите, те се изчистват. Чистил ги с електричество.
Казвам: Като пуснете тази Божествена енергия, всичките нечистотии в нашия ум да се изхвърлят навън, навън от сърцето, от човешкия ум. Навсякъде да стане здрав човек. Не ви казвам да изхвърлите радиото, радиото е с високо напрежение. Турете късите вълни. Вие сега оперирате с дългите вълни. Радиото ви не е лошо, но вие не сте оперирали още с късите вълни. Имаш 5 добродетели, 5 сетива. Вие не сте оперирали с петте ключа: с ключа на Доброто, с ключа на Справедливостта, с ключа на Божественото Знание, с ключа на Божествената Любов, на Божествената Истина. Те са пътища за постижение на необходимите неща, от които ние се нуждаем. Без Доброто ти нямаш такъв материал, с който да преработиш тялото си.
Та казвам: По 5 пътища идат материалите, от които трябва да се създаде бъдещият човек. Материалът по пътя на Доброто трябва да дойде, по пътя на Справедливостта, по пътя на Божествената Мъдрост, по пътя на Божествената Любов и Истина. Те са пътищата, по които трябва да дойдат ония материали, с които трябва да се съгради тялото. Онзи цигулар, който свири, – къде е вземал струните си? Те не се раждат. Струните са от червата, от ципицата. Ако има от човешки черва, най-хубаво ще свири. Най-хубавите струни стават от човешки черва. Не е лошо като умре човек, да му извадят червата, да свирят. Те го оставят да изгние, не дават да се образуват поне струни за цигулката. Не от всичките хора излизат хубави струни.
Трябва да остане нещо от нас, което да не погива. Аз бих желал моите черва да свирят на цигулката, отколкото да бъдат погребани в гроба. Аз бих желал моите мисли да бъдат в книгите, да ги четат хората, отколкото да бъдат заровени в земята. Всички вие трябва да живеете. Човек за да живее в умовете на хората, трябва да го разберат. Защо не го искат? Защото [не] искат да го разберат. Всеки, който е построен на Доброто, на Справедливостта, на Божествената Мъдрост, на Божествената Любов и Истина, може да му дам първото място в сърцето. Но онзи, който не е построен, казвам: Вън!
Какво е туй понятие за Любовта? Такава Любов, както днешната, е срамота. То е една лъжа. Една година обича мъжа си, после казва, че не го обича. Преди два–три дни дойдоха двама млади. Тя преди две години умираше заради него, сега не го обича. Казвам: Ти никога не си го обичала. Аз имам повече доверие в него, отколкото в тебе. Да си вървиш. Че какво е туй лъжене, кикиране-микиране. Нали знаете какво е кикиране-микиране? От кикиране излизало кирия. Тя е астрална дума, дума на сърцето. Кикиране-микиране, то е в астралния свят. Когато човек иска да покрие някои работи, прави кикиране-микиране.
Ние трябва да бъдем честни. В какво седи нечестността? Има неща в нашия характер, които са унаследени. Трябва да [го] пречистим. На някой бакалин къде е погрешката? Той смесил първо и трето качество, смесил ги в едно, че ги продава за първо качество. Тогава какво правя? Вземам ориза и чета колко зърна има от третото качество, колко – от първо и колко – от второ. От първо качество зърната са едри, цели, много хубави, красиви са. От второ качество зърната малко са наядени тук-там. А от трето качество са наполовина. Че защо смесил трите качества? То е външна форма, трето, второ и първо качество. Само че ако искаме да направим пилаф, от второ не става и от трето не става – от първо става. Турците знаете как го правят? Да ви кажа как става по турски. Ще заколиш една пуйка, тя е мазна, ще я обвариш в един голям котел с мазнината, ще туриш ориза. Като го извадиш, той е пилаф. Ако някой обича да яде такъв пилаф, може да направи. Не зная колко трябва да плати за една пуйка. Ако една пуйка донесе светлина, яжте я. Ако донесе топлина, яжте я. Пуйки, които дават светлина, топлина и сила на хората, аз се радвам. Онези, които помрачават умовете, казвам: Навън! Всичките пуйки, които дават светлина, топлина – вътре. Всяка хубава мисъл, която дава радост, носи веселие, да, на място е. Всяко хубаво чувство, което носи радост и веселие – да. То е здравословно. Няма по-хубаво нещо в света. Всеки, който носи това, поздрави го, отнеси се с него като с приятел.
Кой е най-голям в Царството Боже? Онзи човек, който туря тия петте добродетели и живее с тях, раздава доброто, което излиза от тях, живее по закона на Любовта, той е най-голям в Царството Божие. Казвате: смирение. На един човек да не му бъде досадно да бъде господар и слуга. Като е господар, да се радва, като е слуга, по същия начин да се радва. Ти, казва, искаш да бъдеш господар. Слуга искаш ли да бъдеш? Кое предпочиташ? Ние едновременно сме най-добрият господар и най-добрият слуга. По-добър слуга и по-добър господар от мене няма заради мене. Казвам и на тебе: По-добър слуга от тебе няма и по-добър господар от тебе няма заради тебе. Като дойде слугата отвън, ти трябва да бъдеш по-добър.
Туй е новото учение. Така казват отгоре по радиото.
Сега ще ви чета „Добрата дреха“ от „Светът на Великите души“. (виж бел. на стр.15 и стр. 357 на настоящия том.)
Ние живеем в един свят много добър. Този свят е много добър, само че ние още не сме го разбрали.
Тайна молитва
30-а беседа, държана от Учителя
на 16.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.
|
