Трите пътя

Отче наш

В начало бе Словото

Ще прочета 13-та глава от Първото послание към коринтяните.

13-та глава сега трябва да я слушате чрез ухото на търпението. Да имате понятие какво значи да слушате. Тъй, както Писанието казва: „Любовта дълго търпи, благосклонна е“, това са обикновени състояния, обикновени работи. Да търпиш е лесно, но да търпиш злото, злия, и разумно да търпиш, това е цяла наука, това е цяло изкуство. Апостол Павел дава характеристика на Любовта от умствен характер. Той описва външната страна на Любовта, а после и дава и вътрешната страна. Търпението е външната страна. Човек трябва да бъде сляп за погрешките на хората. Няма какво да го обезпокоят погрешките на хората, защото всяка душа, която прави погрешки, тя ги прави за себе си.

Сега искате да знаете какво нещо е светската любов, какво нещо е духовната любов, какво нещо е Божествената Любов. В светската любов ти нямаш никакъв товар – той ще те натовари с товар и ще те насърчи ти да носиш товара. Това е светска любов. Ортаклък като направи, като се правят сметките, оставя ти всичко да плащаш. Казва: „Ние нали се обичаме?“ Дълготърпеливият всичко носи. Духовната любов наполовина споделя товара. Божествената Любов, като те види, ще те тури на каруцата, ще тури и товара ти. Ти ще седнеш. И този, който те обича, е свободен, и ти си свободен. Говорите за духовна любов. Чудя се каква философия имате. Като говори някой, казва, че разбрал духовното. Пък то не е разбиране. Някой път ние искаме на някои стихове от Писанието да припишем някои свои възгледи. Каквото мислиш, каквото чувстваш, ти градиш в себе си. Както мислиш, както чувстваш, както постъпваш, така и градиш. Тъй, както си мислил, такива ще бъдат и резултатите. Има три вида любов. В светската любов хората обръщат внимание, в духовната любов ангелите обръщат внимание, а в Божествената Любов Бог обръща внимание. Там, гдето Бог обръща внимание, там е съвършеното, понеже Той е единственият Съвършен. Туй е новото разбиране на Любовта.

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.“ Тоест, ако говоря с човешки и ангелски езици, хората и ангелите обръщат внимание, а Бог не обръща внимание, нищо не съм. „Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание...“ (Учителят прочете 3, 4, 5, 6 и 7 стих.) Човек, като влезе в духовния свят, човешкото знание и човешките мисли престават. Като влезете в другия свят, вие няма да имате стомах, там по съвсем друг начин ще го чувстват. В духовното тяло материята, която действа, съвсем другояче действа. Вие казвате: „В оня свят ще има ли ядене?“ Има ядене, но не така сготвено, като тук. „Ами месце ще има ли?“ Няма такива неща. Не мислете, че месото е една от най-добрите храни. По-нечиста храна от месото на животните няма. По-нечиста храна от месото от чисто хигиенично гледище няма. (Учителят прочете до края главата.) Надеждата има предвид човешката мисъл, вярата има предвид ангелската мисъл, а любовта – Божествената мисъл.

Венир Бенир

Ще ви прочета „Възходящият път“ (Извънредна беседа от 23 юни 1942 г.) от книгата „Опорни точки на живота“. (Учителят прочете 22-ра и част от 23-та с.: „...Страдаш, защото си нехаен към разумността“.) Неразумността разбира една секунда, не разбира цял ден да си нехаен. В един момент кажеш някоя дума, която не трябва да я кажеш, нехаен си. Не е тъй в Божествения свят. Всичките неща трябва да са ценни и хубави. Когато продаваш плодове, ти даваш най-хубавите, всичките са здрави. Да продаваш гнили плодове, то е човешка търговия. „Напусни калния път на живота, гдето всичко е в мъгла, и тръгни по възходящия път на Любовта“. Не е лошо човек да събуди надеждата на човешката мисъл. Една трета е необходима за нашето развитие. Една трета е ангелската мисъл и една трета е Божествената, която може да закръгли. Човешката любов, като влезе, ангелската любов и Божествената любов, те създават едно цяло, другояче имаме едностранчиво разбиране на нещата. „Не презирай малките цветенца, които срещаш на пътя си. Не презирай росните капчици, които виждаш по завехналите листа. Не презирай цвъртенето на малките птички, които се разговарят помежду си. Не отхвърляй и най-малката песен на светлината, която весели твоята душа. Не отказвай услугите на малкия бръмбар, който бръмчи около тебе и се моли. И когато кацне на коляното ти, поглади го и му кажи: „Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носиш.“ Приеми го, като кацне, той идва да ти донесе нещо.“ Като кацне, трябва да разбираш защо каца. Казваш: „Бръмбар“. Не е така. „Благодари не за хапливите мухи, които хапят, но за малките бръмбарчета, които милват. Хапливите мухи са лошите хора, а малките бръмбарчета са добрите хора. Говори ясно и отчетливо, не бъди гъгнив.“ Трябва да направите превод.

Някой път, като се наяде човек, не може да мисли. Върху тия работи трябва да се мисли, трябва да се чувства. Аз толкоз години съм говорил за Любовта и гледам колко повърхностно разбирате Любовта. Вие разбирате само добра обхода. Големи критици сте станали. Знайте, че мислите не са любовни, че чувствата не са любовни и постъпките не са любовни. Първокласни критици сте. Казвате, че правите различие. Правите различие в любовта, какво нещо е човешката любов. Човешката любов ще те натовари като кон, ще носиш товара си и ще чакаш, докато те разтоварят. Да те товарят и да те разтоварват, това е човешката любов. Ангелската любов е сдружаване. Сдружават се хората, разбират се. А пък Божията любов е освобождаване. Ти ще се освободиш от всичките противоречия, ще бъдеш свободен. За да бъдеш свободен, трябва да бъдеш в света на Истината. Някои казват: „Какъв ще бъде Божественият свят?“ Ти след като си ял една храна, дъвкането е човешката любов. След като сдъвчеш, усещаш сладчина, и тази храна влезе в стомаха, то е ангелската любов. След като тази любов се превърне на сокове и ходи по цялото ти тяло, това е Божествената любов. Само с дъвкане на храната не става и със смилането на храната не става, но храната трябва да се разнесе по цялото тяло и всичките тия малки клетки да добият дажбата си, да знаят, че имат един господар, който се е грижил за тях. Ние казваме, че Господ ни е забравил. Ние някой път забравяме краката си, забравяме ръцете си. Някой цял ден се пънка с ръцете си, иска да свърши всичко. Ние измъчваме ръцете си. Някой оперил очите си. Ти разваляш очите си. Този направил нещо – гледаш, онзи направил нещо – гледаш. Не ги гледайте тия работи. Често казвате: „Не ме погледна, както трябва, накриво ме погледна“. Геометрически как ще определите кое е кривото гледане? Даже един гениален художник не може да предаде този поглед. Има един фокус на окото, който художниците мъчно рисуват. Най-трудното в изкуството е да предадеш този фокус на окото. Светлината, която иде от окото, не е хармонична. Казваш: „Лошо ме погледна, жегна ме“. Във фокуса не е дошъл, и ти на фокуса не може да се поставиш, докато не разбереш Любовта. Единственото нещо, което поставя нещата на фокус, то е Любовта. Без Любов ти не можеш да имаш една наука, която ще ти даде светлина. Ти ще рисуваш, но обикновени картини, няма да бъдат идейни картини. Когато човек е рисувал с Любов, идея има. Щом дойде Любовта – гениално е. Щом свириш само тъй, да мине, или когато говорите без Любов – не говорете без Любов. Кажи 10, 15, 20 думи, но с Любов. Дойде ти някой приятел, дай му малко хляб, не му давай много да преяде, много готвено не му трябва. Сложи му три ябълки, прясно опечена погача и малко солчица и пипер. Нямало чорбица от доматена супа с ориз, че захар нямало или че бамя не си сготвил, тия работи са съвсем официални.

Аз гледам колко хора не може да се освободят от известни навици. Запример всеки говори за търпението. Колко ние губим моментите. Говори за търпението един евангелски проповедник, доста стар е, той е тука, на земята още, не е заминал на другия свят. Говори той веднъж, че като умре някой, не трябва да плачем, много хубава проповед държи. След като свършил проповедта, иде една телеграма, че сестрата на жена му умряла, жена му започнала да плаче, и той започнал да плаче. Не че иска да плаче човекът, но той забравил проповедта. И сега ние в търпението мязаме на коне – като го бутнат, рита. Не че конят иска да рита, но хиляди години той се е учил да се пази от ритане. Сега туй дете няма да му направи пакост, но като бутне коня, рита. И ние често сме свикнали за нищо и никакво кой как ни бутне, мислим, че някаква пакост ще ни направи. Казвам, съзнанието трябва да бъде много будно. Когато дойдох в София, наблюдавах как се качват в трамваите. Гледам, кой иде последен, мушка другите пред него да се качат по-скоро. Първите трябва да вървят напред. Казвам: „Ако се качиш пръв, все ще те мушкат, трябва да вървиш напред“. Понеже не исках да ме мушкат, чаках, като се качат всичките, ако остане място заради мене, тогава аз се качвах. Някой път няма място, тръгна пеш. Казвам: „Пеш вървя, но поне никой не ме мушка“. Да се кача на трамвая, може би има мушкане. Кое предпочиташ? Предпочитам да ме не мушкат. Да ме мушне някой добър човек, разбирам, но като ме мушне някой лош, развали ми цялото настроение. Та казвам, на трамвая първи не се качвайте, дайте място другите да се качат от съображение да ви не мушкат, нищо повече. Мушкане има не само тук, в България, но и в Америка има мушкане. Ако идете в Америка, като излизат от параход или треновете, като че къщата им се запалила, всичките бягат, тук полекичка вървят. Там по американски бързат. Тези, които са дошли от Европа, особено немците, се отличават, те имат доста голямо благоутробие. Този, който мине, го мушне, онзи, като мине, го мушне, и той тръгне, течението го повлича. Ако остане да ни блъскат хората, толкоз хиляди години сме блъскани, че кой не ни е блъскал: майка ни, баща ни, братята ни, сестрите ни, учителите ни... Какво ще чакаме още да ни блъскат? Сега няма време да оставим да ни блъскат, да научим нещо. Блъскането не носи радост. Останете встрани, не вървете в главното течение.

Сега човек по три начина може да печели нещата. По пътя на надеждата печели, по пътя на вярата печели и по пътя на любовта печели. В дадения случай трябва да бъдеш умен. Ако пътят е необходим на надеждата, дръж този път. Ако този път си го изминал, тогава не се връщай, да го повтаряш. Вторият път е на вярата. Ако и този път си го изминал, не се връщай. Влез в пътя на любовта. Минал си веднъж в пътя на надеждата, минал си по пътя на вярата, влез в пътя на любовта. Често се говори за погрешки, че ние се връщаме да проверим нещата. Не се връщай да проверяваш пътя на надеждата, не се връщай да проверяваш пътя на вярата. Не се връщай да опитваш човешките умове какво мислят и защо мислят. Във вярата не ходи да опитваш какви са умовете на ангелите. Като влезеш в света на Любовта, Любовта ще хвърли светлина върху света, върху човешкия свят и върху ангелския свят. Тогава ще ви стане ясно. Докато не хвърли Любовта светлина, човешкият свят ще бъде непонятен. Противоречията, които са в човешкия живот, не могат да се обяснят по човешки. И по ангелски не може да се обяснят противоречията, защото противоречия имаме и в ангелите. Там светлината и тъмнината са разделени, в хората са смесени. Сега не ви давам правило, то е вече закон на свободата. Когато ни притесняват, казват: „Ти трябва да бъдеш добър“. То е по човешки. Аз, който съм добър, как трябва да бъда добър? Когато някой ми каже, че трябва да бъда добър, в моя ум ето какво е понятието. Значи аз съм позлатен отгоре и трябва да бъда добър, да гледам да не се изтрие позлатеното, другояче ще изгубя цената. Щом съм златен, няма какво да се боя, като се трие, ще се изяви златото. Но щом съм позлатен, трябва да бъда внимателен. Казват: „Трябва да бъдеш внимателен, трябва да мислиш“. То е по човешки. Щом влезем в закона на Любовта, няма какво да мислим. Да мислиш, от моето гледище, то е насилие. Божествената мисъл, това е най-свободният акт, който съществува в природата. По-голяма свобода от човешката мисъл не съм видял. Ти казваш: „Реката трябва да тече“. И без да кажеш, тя тече. Приеми нещата, както са, не се мъчи да мислиш. Ти за някого мислиш, като го разбираш. Като не го разбираш, хич не мислиш заради него. Без Любов мисъл няма в света. Има такива мисли, но това не е мисъл, то е чувстване, което се мени. Някой казва: „Аз го обичах, пък сега не го обичам“. Те са човешки работи, неразбрани работи. Казва: „Едно време се обичахме, сега не се обичаме“. Аз го зная какво е. Едно време ти си бил сиромах, той е бил богат. Обичали сте се, давал ти е пари назаем. Ти си му плащал. Сега и той осиромашал, загазил като тебе, не се обичате. Или и двамата сте станали богати, на високо се държите, нито той взема от тебе, нито ти вземаш от него. На другите давате кредит.

Вие казвате: „Днес много хора дойдоха при мене, това направих, онова направих“. Аз още считам, че малко съм направил, а моите ученици направили 100 пъти повече, отколкото аз съм направил. Смешно е това. Оставете се от тия заблуждения. Казваш: „Много помогнах“. Освен че не си помогнал, но си заблудил човека. Много хора са идвали при мене и ми казват: „Един ваш ученик така и така ми казваше“. Казвам: „От друга светлина е говорил, вие не сте го разбрали“. – „Че как да не го разберем?“ Помнете едно нещо: не е хубаво човек да представя Божествената светлина такава, каквато не е. Не е хубаво човек да представя ангелската мисъл такава, каквато не е. Не е хубаво човек да представя човешката мисъл такава, каквато не е. Не по закон, но по възможност да бъдем по-искрени. Щом усетиш, че някъде си направил една малка погрешка, никой не те вижда, изправи погрешката. Защото животът седи от пробуждането на съзнанието. Колкото съзнанието по-хубаво действа в нас, по-добре е. Та казвам, когато ти разправят нещо, трябва да отвориш ухото на търпението. Ще ви приведа един анекдот из българския живот. Един българин вземал пари от един богаташ българин. Като плащал, все имал още да плаща, не могъл да изплати дълга. Умира богаташът, остава син му. Синът чел Евангелието и казва на другия българин: „Има да ти разправя нещо, да се не безпокоиш“. Казва: „Толкоз си дал на баща ми и още толкоз има да даваш. Какво мислиш, имаш ли намерение да плащаш, или и аз да постъпя като баща си?“ Казва: „Че баща ти ми одра кожата“. Казва: „Аз, ако бях вървял по пътя на баща си, можех да одера две кожи, но понеже четох Евангелието, сега искам да поправя тази погрешка. Пращам ти кожата, която баща ми ти я одрал“. Връща му колкото баща му му е надвзел. „Да останем по братски, по приятелски да се разберем. То е човещина. Както баща ми е постъпвал, то е негово разбиране. Аз постъпвам по новото разбиране.“

Казвам, по стария начин, в човека има един стар човек, и апостол Павел казва, че старият човек кожа дере, а новият човек е, който плаща за кожата. Казвам, новият човек е, който носи Божествената благост, който дава да се всели в нас и да се подмлади душата. Душата не е стара, но да се подмлади старата дреха на душата. Сега тия работи ги знаете. Някой път знаем работите, имаме да плащаме. Някой път имаш 10 лева да плащаш. В джоба си имаш 10 лева, дойде да ги иска да платиш, казваш: „Нямам“. Не че нямаш, имаш 10 лева, но имаш съображения. Ако дадеш 10-те лева, ще останеш без пет пари. Не че е голямо прегрешение, както казваш, че нямаш. Но като ти поискат парите, бръкни в джоба си и ги дай. По-добре да си с празен джоб и спокоен, отколкото джобът ти да е пълен, да останат 10-те лева, но да имаш вече смущения в ума си. Той не че няма, но не иска да даде. Не оставяй едно противоречие, не допущай да носи една мисъл, че ти нямаш желание да дадеш. Направиш каквато и да е погрешка, три начина има, по които човек трябва да се извини. Единият начин е по човешки, другият начин е по ангелски, третият начин е по Божественому. По човешки ще идеш да се изповядаш, по човешки си търсиш един млад да те изповядва. В човешкия свят младите се изповядват, старите не се изповядват. В ангелския свят старите се изповядват, младите не се изповядват. В Божествения свят няма никакви изповеди. Да ви е ясно. В човешкия живот младите се изповядват, в ангелския живот старите се изповядват, а в Божествения живот няма изповеди. Всичко е ясно, намираме, че младият добре се изповядвал и старият добре се изповядвал. Наместо изповядване приложи онова, което днес по човешки в живота го знаеш. Приложи, каквото по ангелски знаеш, и приложи, каквото по Божественому знаеш. Те са три свята, методите са различни. По човешки по един начин, по ангелски по друг начин, по Божественому по друг начин.

Сега казвам да не мислите, че само по Божественому ще започнем. По човешки, по ангелски и по Бога. Засега сърцето е по човешки, умът е по ангелски, а пък душата е по Бога. Аз вземам душата в най-висшето състояние, свръхсъзнанието. Ти се радваш, че като млад си се изповядвал, ти се радваш, че и като стар си се изповядвал. И на двете изповеди се радваш. Не казваш: „Колко глупаво е било“. Радваш се, че като млад си поправил погрешките и че като стар си поправил погрешките. В Божествения свят на Любовта всички неща се осмислят. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а Любов нямам“, нищо не се ползвам. Тогава казваме, че Любовта дълго търпи. Търпението е човешкият свят. Търпението и милосърдието в един свят спадат. Търпението и милосърдието ги свързва Любовта. Когато говорим за милосърдието, подразбираме ангелския живот. Когато говорим за търпението, разбираме човешкия живот. Когато говорим за Бога, разбираме, че трябва да ги примирим. Той дълго търпи по отношение на хората. Той знае нашите слабости и всичко дълго търпи, не ни съди. Малки деца сме, неразбрана работа. В дълготърпението не разбира ангелите. Дълготърпението има отношение към хората. Когато сме търпеливи, трябва да знаем, че е към хората. „Аз мога да любя“.

Облечете сърцето си с дрехата на надеждата. Облечете ума си с дрехата на вярата. Облечете душата си с Божията Любов. Те са три дрехи, които са необходими за земята. Като влезем в Божествения свят, нас ни трябва само една дреха. Като влезем в ангелския свят, трябват ни две дрехи. А на земята ни трябват три дрехи. Докато сме на земята, трябва да бъде сърцето облечено, умът облечен и душата ни облечена. Тогава няма да треперим, но ще бъдем изправни.

Добрата молитва

19-то утринно слово, 28 февруари 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.