„Отче наш“
„В начало бе Словото“
Писано е от пророците: „Всички ще бъдат научени от Господа.“
„Духът Божи“
Мнозина са говорили върху този предмет – „всички ще бъдат научени“ – и всеки го е развивал според своето разбиране. Фактите в природата имат само едно значение. Един факт, то е една Истина, която нито се потвърдява, нито се отрича. То е единственото реално нещо в света, от което всички се учат. Върху тия факти ние градим своите хипотези, теории, религии. Единствени, неизменни – това са фактите. Туй, което наричат абсолютна Истина, което е най-тежкото нещо, което никой не може да помръдне, нещо, което не се руши, нито се изменя.
Разбира се, в тия работи се говори лесно, но не са понятни. Да говориш за сладкото, човек може да провери. Думата „сладко“ не значи сладко. Сладко е като близнеш, [да] е сладко. Думата „горчиво“ не е горчива, като близнеш горчивото, става горчиво. Някой казва горчива дума. Като чуеш тази дума, горчиво ти става. Ухото ти различава горчивите думи от сладките думи. Ако не чуеш думата, не е горчива.
Ще бъдем научени от Бога, значи от Разумното в света, от Което хората от памтивека се учат. Мислят, че сега ще ги научи. Откак се е създал светът, все от Бога хората се учат. Каквото учи майката, от Бога се учи. Един баща каквото учи, от Бога учи. Някой философ писал – то не е от Бога. Поети, учени хора, растенията, които растат, всичко все в името Божие говорят. То са факти.
Сега някой път хората се спират, казват: „Като ям, каква полза ще имам?“ Яж, не мисли каква полза ще имаш. „Като гледам, каква полза ще имам?“ Не мисли каква полза ще имаш, гледай. „Като слушам, каква полза ще имам?“ Не мисли каква полза ще имаш, слушай. Не търси някаква полза, слушай.
Чудни са някои, казват: „Ще умрем.“ Че като умреш, каква философия ще разрешиш, каква философия има? „Искам да изчезна.“ Че като изчезнеш, какво ще разрешиш? Казва: „Не ми се живее.“ Че като не ти се живее, какво ще разрешиш? Ти като живееш не разрешаваш нищо, че като умреш какво ще разрешиш? Къде ще изчезнеш? Никаква философия няма в това. Разбира се, който има да плаща, трябва да изчезне някъде, да го не безпокоят, да го не тревожат неговите кредитори. Иска да бъде невидим, разбирам това. Но когато има да взема, ни най-малко не иска да изчезне, но иска да живее.
Сега трябва едно положително разбиране. Когато се ходи в тъмнина, има спънка, когато се ходи в светлина, няма спънка. Когато се храни човек с хубава храна, болест няма, но когато се храни с лоша храна, болест има. Когато следвате едно учение, което е чисто, болни няма; когато не възприемате хубавото учение, болни има. Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да живеят добре, без да обичат Бога. То е невъзможно. Значи, все таки е да искаме в тъмнината да не се спъваме, без хляб да бъдем сити, без сила да направим всичко – нещо невъзможно.
Допуснете сега, че някой казва: „Аз не искам да обичам никого.“ Много добре, ами защо искаш да те обичат? Ти не искаш да обичаш никого, а искаш тебе да обичат. Какви са съображенията, защо искаш да те обичат? Необикновеното излязло от обикновеното и обикновеното излязло от необикновеното.
Най-първо се яви човекът, после се яви сянката. Сянката никога не е съществувала преди човека. Никаква теория, никаква хипотеза, никаква наука, никаква поезия, никаква философия не е съществувала преди фактите. Най-първо фактът е съществувал, необоримата Истина е съществувала и тогава се явили всички науки. Нашият живот се дължи на тази Истина, в която ние живеем. В тебе ще се яви правата мисъл.
Казвате: „Какво има, като следвам правата мисъл?“ Чудни са хората. Ти си в един кладенец, пущат ти едно въже, ти казваш: „Защо ми е това въже?“ Без него ще седиш в кладенеца, на дъното ще идеш, с него ще излезеш из кладенеца. Правата мисъл е едно спасително въже, едно спасително средство, с което може да излезеш в реалния свят. Без нея ти ще останеш в ограничения. Казваш: „Защо ми е това чувство?“ Това чувство ще те извади навън. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, това са средства, които ни изваждат из онзи неорганизиран свят на страданието. Когато дойде една мисъл, ние я отхвърляме. Днес отхвърлим една мисъл, утре отхвърлим една мисъл, четвърта, пета и си създаваме своето нещастие. Тогава ще вземем едно положение, ще направим една молитва и мислим, че Господ ще ни слуша.
Не се лъжете. Молитвата без Любов остава глас, въпиющ в пустиня. Единственото нещо, което слуша Бог, то е молитва чрез Любов. Онова дете, което от Любов иска хляб, хлябът иде. Мъртвото дете, което затворило уста, че дума не казва на майка си, майката го оставя да изгние. Де са умрелите деца? Щом умре детето, което не иска да люби, заравят го. Щом умре детето, то не обича майка си и майката казва: „Навън!“ Защо умират хората? – От безлюбие. Казвам: „Любете!“
Казвате: „Аз като умра, в оня свят ще живея.“ Тъй не се говори. Няма живот в света без Любов. Ако тебе те е страх от смъртта, има нещо в тебе, което не ти достига. Ако се радваш, че ще умреш, ти си разбрал какво нещо е смъртта, тя за тебе ще бъде отворена врата за нов живот. Ако умрем без Любов, е страшно нещо. Няма по-страшно нещо да умреш без Любов. Няма по-хубаво нещо да умреш с Любов. Влизаш в един кладенец с въжето, ще влезеш и ще излезеш. Влизаш в кладенеца без въже, ще останеш вътре. Ако слезеш в кладенеца без въже, ти ще се нараниш.
Всичките нещастия в света произтичат от това, че хората не мислят, нямат ясна представа какво нещо е добро, какво нещо е правда, какво нещо е милосърдие, какво нещо е кротост, какво нещо е въздържание, нямат ясна представа. Казват: „Да бъдем богати.“ Богат човек е онзи, който е разумен, [с] разположение. Има много работи да се учат.
Нас ни носи доста голям параход, който в миналото е имал няколко хиляди комини. Сега са останали 100, някои ги наброяват 50–60, някои – 150 комини. Тези вулкани на Земята са комини, дим излиза, вижда се, че параходът пътува. Носим се някъде в пространството, някъде отиваме, носят ни, на някакво далечно пристанище да излезем. В този път някой път е опасно. За пример, преди милиони години Земята е минала през една космическа прашна пустиня, в която като минавала Земята, се е образувала ледената епоха на Земята. Този прах е попречил [на] лъчите на Слънцето, Земята приемала много малко лъчи, че се образувала ледената епоха. Из тази ледена епоха излизаме. За бъдеще пак се опасяват, че пак ще минем през такъв космичен прах и пак може да дойде ледена епоха на Земята. Има друга опасност сега. Ще минем през една зона, дето нашата Земя има опасност да се запали. Като се запали, всичко, каквото има по Земята, ще изгори. Туй ще го намерим в посланието на апостол Петър.
Сега това не казвам, за да се плашите. Ако имаме Любов към Бога, ние ще се радваме. Ако имаме Любов, ще разпръснем праха. Ако имаме Любов, като минем през праха, той ще се дигне, няма да стане ледена епоха. Ако имаме Любов, Земята няма да изгори. Ако нямаме Любов, или Земята ще изгори, или ледената епоха ще дойде. Защо ще изгори? Защото хората нямат Любов. Ще дойде огънят да ги стопли, като ги стопли, всички ще започнат да любят.
Сега не искам да ви представя нещата да се плашите. Наука, която иде от страх, не е наука. Според мене всяка наука трябва да има за основа Любовта. Според мене зад всяка теория трябва да бъде Любовта. Зад всяка хипотеза трябва да е Любовта. Любовта трябва да седи зад тях.
Само обятията на Истината са в състояние да възприемат Любовта. Никога човек не може да възприеме Любовта без тази чистота, без обятията на Истината. Човек трябва да има обятията на Истината, да възприеме Любовта, да внесе в него новия живот. Ако едно дете се роди и майката няма обятия да хване това дете, защо и е? Каква полза има? Истината, това е същественото, с което възприемаме Любовта. Щом дойде Любовта, ще донесе всичко. Та казвам: На хората е необходима Истината, за да могат да възприемат Любовта. Без Истина Любовта е непонятна.
Казвам: Тогава имаме три положения. Някои говорят за идеална Любов. Това е Божествената Любов. Някои говорят за реална Любов. Това е тази Божия Любов. Някои говорят за човешка Любов. Това е тази Любов. Тия три вида Любов са едно и също нещо. Само че идеалната Любов е облечена с едни дрехи, реалната е облечена с други дрехи и човешката – с други дрехи. Дрехите са различни, Любовта е една и съща. Човешката Любов в основата е Божествена Любов, ангелската Любов в основата е Божествена Любов. Само дрехите са различни външно.
Тогава казваме: „Да имаме Божията Любов.“ Божествена Любов има всеки, на който мислите се подчиняват на Любовта. Божествена Любов има всеки, на който чувствата се подчиняват на Любовта. Божествена Любов има всеки, на който постъпките се подчиняват на Любовта.
Всичко, каквото човек върши, чувствува и мисли, той го върши от съображения на Любовта. Майката роди едно дете, Бог и казва: „Търпи, ще израсне това дете, ще ти благодари.“ Посееш една ябълчна семка, Господ казва: „Търпи, след време ще принесе плод.“ Сееш някоя градина със зарзават, казва: „Търпи, този зарзават ще израсне, ще даде плод.“
Ние бързаме в света, искаме да израснем. Младото момиче иска да израсне, по-скоро да се ожени. Какво значи да се ожениш? Някое, като не е израснало, нещо като не е узряло, как ще се жениш? На български „женя“ значи да оженеш узрялото. Зеленото жене ли се? Казва: „Да го оженим.“ Не, не се женят нещата така. Турците имат една поговорка, казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ Късметът при краката на доброто иде. Като си добър, късметът иде при краката ти. Като не си добър, при краката не иде. Разправят за една баба, която се молила на Господа. Един искал да се подиграе и взема един кошер пчели и ги изтърсва при нея, мислил, че ще жилят бабата. Като изтърсил целия кошер, всичките пчели се превърнали на жълтици, станали звонкови монети 12 кила. Отива на сутринта да види подула ли се е бабата, гледа тя седи и дрънка парите. Ако всички наши мухи, които ни турят, не можем да ги превърнем на звонкови, да се превърнат всичките нещастия на звонкови монети... Тези пчели, които жилят, които хапят, на звонкови монети да се превърнат.
Това са иносказания в света, но са верни. Срещне те някой човек да те обере. Каквото имаш, взема го насила. Среща те друг, дава ти два пъти повече, отколкото те обрали. Питаш: „Защо ме обраха?“ Аз да ти кажа защо. За да срещнеш онези, които ще ти дадат двойно за обраното. Една нещастна мома, която [я] били нейните любовници, понеже не се определила, изкълчили крака и. Дошъл един млад момък, тя плаче. Тя казва: „Защо ме биха, защо туй голямо нещастие?“ – „Тебе – казва – те биха, за да те намеря. Аз откога те търся. Добре, че те биха.“ Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че пострадах.“ Във всяко страдание виждам, че израства в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа нещо много хубаво и красиво. Всякога, когато един народ минава през големи изпитания, същият закон е. Когато пострадва човечеството, всякога в тия изпитания има нещо хубаво, което иде в света, в което Бог се проявява. Когато хората загазят някъде, тогава се явява Божественият промисъл на Любовта, да покаже, че в света има нещо разумно, което учи хората да уповават на туй Божественото.
Та казвам: Ние трябва да се радваме на нашите бащи, ние трябва да се радваме на нашите майки, ние трябва да се радваме на нашите учители, трябва да се радваме на нашите списатели, на философите, на всички ония, които работят. Чрез хиляди и хиляди умове Бог се проявява и изказва онова, което се събужда в Него. За какво ти говори една ябълка? Щом ядеш, казва: „Благ е Бог, пълен с благост.“ Въздухът, след като влезе в дробовете, казва: „Благ е Бог, живот има в Него“, казват: „По Неговата воля взима и оставя живота“, казват: „Вярвайте в Него, както ние вярваме.“ Светлината влиза в ума и казва: „Благ е Бог. Приемете Божията благост, както ние сме я приели и сме дошли във вас.“ Светлината ни говори за Божията Любов. Въздухът ни говори за Божията Любов. Водата ни говори за Божията Любов. Земята, плодовете, сливите, черешите, течението на водите, всичко в света ни говори за Божията Любов. То е закон.
Ние питаме къде е Господ. След като сме получили едно писмо, казваме: „Дали е от Господа или не?“ Онова, което е написано от Бога, има уханието на Бога. Едно писмо, написано от философ, има уханието на философията му. Едно писмо, написано от поет, има уханието на поет. Едно писмо, написано от момък, има уханието на момък. На 21 година когато е момъкът, уханието е друго, на 15 години като е, уханието е друго. Според годините се мени уханието на човека.
Задава се въпросът: „Кой ще ни утеши?“ Когато дойде някой да ви утешава, кой ви утешава? Единственият в света, Който утешава, то е Бог на Любовта. Той казва: „Вярвайте, че създадох Небето и Земята.“ Има ли причини ние да се обезсърчаваме и да не искаме да живеем? Казва: „Мене не ми се живее.“ Защо не ти се живее? Не ти се живее, понеже имаш да даваш. То е лъжа вече. Онзи, който има да дава, да посрещне кредитора и да каже: „Ще платя.“ На някой дължиш Любов – ще покажеш. На някой дължиш да пожертвуваш от доброто – доброто ще покажеш. На някой дължиш справедливост – справедливост ще покажеш. На някой дължиш да покажеш милосърдие – ще покажеш милосърдие. Има хиляди полици положителни, които сме подписали. Ние искаме много лесно да минем.
Събрали се в Англия, в Лондон, в една знаменита баптистка църква, дето е бил знаменитият проповедник Спържен. Трябвало им голяма сума от няколко милиона лири. Казва: „Да се помолим на Господа, да ни даде тия пари.“ Спържен казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Всички сме богати. Аз съм богат, давам сто лири. Ти, брат, си богат, и ти можеш да дадеш.“ Нашите каси са пълни с пари. Искаме от Любовта. Ще отворим касите, туй, което имаме, ще дадем навън. Аз другояче проповядвам. Аз проповядвам молитва, след като сме отворили кесиите, направили сме Божията воля. Да идем да Му благодарим, че може да извършим волята Божия, не да ходим да просим от Него. Всичко ни е дал. Като извършим волята Му, ще благодарим, че сме могли да извършим волята.
„Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ти ако не можеш да запалиш собата на един човек, какво знание имаш? Често идват някои сестри и им казвам: „Знаете ли да палите соба?“ Действително, дърва има, кюмюр има, някои знаят да палят много хубаво, някои не са се научили. После съжаляват, извиняват се.
Казвам: Ще се научим. Лесна работа е да се пали една соба. Ако не знаеш как да буташ човешкото ухо, ако не знаеш как да буташ човешкото око, ако не знаеш как да буташ човешкия нос, ако не знаеш как да буташ човешката уста, ако не знаеш как да буташ лицето, твоите работи не вървят. Като бутнеш ухото, да е доволно, да кажеш една сладка дума, да се отвори сърцето. Като изпратиш един поглед, да каже: „Този човек има нещо особено.“ Като изпратиш от себе си онова ухание, пак да те търси като някое цвете. Като свършиш някоя работа за някого, човекът да е благодарен, че ти си му услужил. Защо са ръцете? Царят да е доволен, че писал да се отложи смъртното наказание, да пуснат от затвора, да се помогне на този, на онзи.
Не отрицателно, но положително да се пише. Аз всеки ден срещам някой дядо, казва: „Боли ме коремът.“ Казвам: То е щастие. Казва: „Болят ме гърдите.“ – То е щастие. – „Боли ме окото.“ – То е щастие. – „Боли ме носът.“ – То е щастие. – „Болят ме ръцете.“ – То е щастие. Казва: „Как щастие, то е нещастие!“ – Щастие е, как! Ако не можеш да познаеш онзи, който те стиска, то е нещастие. Казва: „Обърни внимание“ [и] ще те прегърне. Той те стиска да се върнеш в себе си. Всяка болка е да не те прегази някой трен, автомобил, тегли те навътре. Боли те кръстът – щастие е, избягнал си смъртта. Болят те краката – щастие е. Да се опасявате вие, когато престанат болките.
Говоря за нашия свят. Нашият свят е свят на причини, дето всички ще бъдат научени от Господа. Тепърва трябва да се учим. Каквото прави човек, да го прави, да има една идея в себе си. Една домакиня, другарката на мъжа, целия ден е недоволна, вложи всичките горчивини в хляба, в яденето, какво може да очаква от него? Такова ядене не се туря на масата. Тя трябва да вложи в гозбата на своя възлюблен най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и постъпки любовни, че той като яде, да му се отвори сърцето. Сега той като яде, започва да се стяга, казва: „Пресолено е яденето.“ Значи турила е нещо лошо. „Много пипер си турила.“ Тя се оправдава. Тогава знаете на какво мяза.
Имало във Варненско един мъж, много сприхав. Жена му наготвила едно пиле, турила толкоз лют пипер, че не могло да се яде. Той и казва: „Ти не си наготвила добре яденето.“ Вземе яденето, че го изсипва на главата и. Често сготвеното ядене на нашите мисли и чувства се връща върху нас. Тя започнала да ходи по съседките си и да казва: „Сготвих му пиле, че било люто, го изсипа на главата ми.“ Цялата махала знаела, че пилето е сипано на главата [и]. Това е един анекдот, може да е верен. Има нещо вярно, че този мъж е сприхав. Аз се колебая дали той го изсипал на главата [и] или тя го преувеличава.
Във Варненско се случило друго: жената сготвила пиле, но хубаво го сготвила. Тя се разсърдила и той я вика да яде, тя не иска да яде. Сяда човекът, много хубаво сготвено пилето, и започва копанче по копанче, яде. Тя гледа с едното око. Като останало само едно копанче, тя казва: „Моля, остави едно копанче за мене.“ По-хубаво да се помолиш, отколкото цялото да бъде турено на главата. Той погледнал, засмял се и и оставил копанчето. Казва: „Ще ме извиниш, бях лаком, трябваше да ти оставя две копанчета.“ Те са анекдоти, от които трябва да извадим онова, хубавото в живота.
Седим и се безпокоим за нищо и никакво. Гледам, хората се безпокоят за нищо. „Той ме обиди.“ Какво те обидил? Защо да го обиди – няма разрешение. Не може да запретиш на хората да говорят по твой адрес каквото искат. Може ли да забраниш в стаята си да говорят? Ти го чувствуваш, че говори зле. Някой път ти писне ухото, по радиото си приел, или неспокоен си духом. Някой път си радостен – говорят нещо хубаво заради тебе. Когато хората говорят хубаво, ние сме радостни; когато хората говорят лошо, ние сме неспокойни. Като говорят всичките хора, всичките хора да бъдат любящи.
Само Любовта е в състояние да внесе тия хубавите мисли в материалния живот, туй, което нашите чувства може да произведат в материалния свят. Хубавите чувства организират материята. Защото има чувства и постъпки на хората, [които] играят важна роля в сладчината на плодовете. Колкото хората стават по-добри, плодовете стават по-сладки; колкото хората стават по-лоши, плодовете стават по-горчиви. Тия, горчивите плодове се дължат на човешките мисли, чувства и постъпки. Тия, отровните змии научиха туй изкуство, когато хората са били най-лоши. Кобрата е създадена в епоха, когато хората са живели много лош живот. Тигрите са останали от една епоха, когато хората са живели много лош живот, те са остатъци. Овците са остатъци от епоха, когато хората са живели много добър живот. И ние ако искаме да оставим едно бъдеще, ако живеем добре, ще оставим нещо, някои добри животни ще останат, плодовете ще станат по-сладки, овците ще станат по-добри, вълците ще станат тревопасни, вегетарианци ще станат вълците, ако сме добри. Ако ние не станем добри, тия вълци няма да изменят характера си.
Пророците са предвиждали това и са казвали: „Вълкът и агнето ще пасат заедно.“ Като попитали един руснак бедняк как разбира този стих, вълците и овците ще пасат заедно, той се поусмихнал и казал: „Ето, вие сте вълците, аз съм овцата, заедно живеем.“ Що е вълкът? Вълкът е, който живее за себе си, не разбира Божията воля, прави каквото иска. Що е овца? – Да имаме съзнанието, че не трябва да правим пакост. [Овцата] трябва да пасе. Не трябва да прави пакост на своите ближни.
Господ учи, че каквото Бог е създал, не трябва да разваляме, но да обичаме. И вътре в нас не трябва да разваляме собствените си мисли, собствените си чувства, не трябва да разваляме и нашите постъпки. Постъпките живеят в нас. Ние носим постъпките на хиляди поколения складирани вътре в нашата душа. Ние носим чувствата и мислите на хиляди поколения в нашите умове. Защо да не бъдем тъй честни и справедливи спрямо хубавото, че и ние да придадем нещо на това.
В сегашните времена казва Господ: „Обърнете се към Мене, елате да разсъждаваме.“ Сега не мислете, аз виждам, че имате Любов, но имате Любов на 10 градуса, на 20, на 30, на 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110, 200, 300, 400, 1000, 2000, 10 000, 15–20–30 000, милион, 100 милиона – то са степени на Любовта. Тази Любов, която носиш 100 милиона градуса, то е нещо, което създава най-хубавото в света. Не че на 10 градуса Любовта нищо не струва, но трябва да има един подтик, постепенно да увеличаваме с един градус, всеки час да увеличаваме с един градус няма да бъде зле. Чакаме сега един градус на година, 120 години – 120 градуса. На 120 градуса само водата завира. Със 120 градуса Любов нищо не можем да направим в света. Малка вода е. С малка вода голяма градина не се полива. Голямата градина иска голяма вода, всичките зарзавати да се полеят.
Божията Любов трябва да полее нашите мисли, нашите чувства, нашите души – само по този начин ние можем да бъдем щастливи в света. Всичко, каквото майката ви учи и бащата ви учи, приложете го. Всичко, каквото вашите учители са ви учили в миналото, приложете го.
Днешният ден е мъглив, но то е едно заблуждение, само тук [в] Софийско е така, оттатъка горе Слънцето грее. Туй показва, че ние често си създаваме такива мъгли около себе си и мислим, че целият свят е мъглив. То е като пътниците, които пътуват през пустинята и дигат много прах [и мислят,] че целият свят е прах. Прахът е на 10–20 метра около тях само.
„Всички ще бъдат научени от Господа.“ Господ ви е учил, слушайте Го. От памтивека ви е учил. Когато ви говори чрез плодовете, слушайте Го. Когато ви говори чрез изворите, слушайте Го. Когато ви говори чрез въздуха, слушайте Го. Когато ви говори чрез светлината, слушайте Го. Когато ви говори чрез тъмнината, чрез звездите, слушайте Го. Когато ви говори чрез книгите написани, когато ви говори чрез нарисуваните картини, когато ви говори чрез скъпоценните камъни, слушайте Го. Когато ви говори чрез устата на майка ви, чрез баща ви, чрез вашите братя и сестри, навсякъде Го слушайте.
Идем при един извор, да благодарим: „Благодаря ти, Господи, за сладката вода.“ Минаваш през планината, благодари на Бога за хубавия въздух, който дишаш.
Казвам: Животът ни трябва да бъде едно благодарение на Онзи, Който е безгранична Любов.
Ние сме затворени в себе си, затворени сме. Казваме: „Няма кой да ни обича, няма кой да мисли заради нас, усещам се самотен.“ Някой път ни дойде на ум да се самоубием и искаме да умрем. Че като умреш, къде ще идеш? Да умреш, но да умреш в обятията на онзи, който те люби. Да умреш в обятията на онзи, който не те люби, отбягвайте това. Смъртта без Любов, това е ад. Смърт с Любов, това е рай.
Желая ви сега да не умирате в обятията на безлюбието, но да умрете в обятията на любящите. Пожелавам ви да не седите в обятията на онези, които не ви любят, но в обятията на онези, които ви любят. Този, Който ви люби, само ще ви научи. В ръцете само на Бога и в Неговата реч може да ни научи на всичко.
„Отче наш“
17-а беседа, държана от Учителя
на 7.II.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.
|
