„Отче наш“
„Красив е животът“
Ще прочета няколко стиха от първата глава от Евангелието на Иоана: от 1-ви до 6-и стих.
„Духът Божи“
В съвременния живот има едно противоречие – че младото поколение отрича старото. Синът отрича баща си, дъщерята – майка си, слугите – господарите си. Кога човек отрича нещата? Сиромахът отрича, че има да дава, защото ако приеме, че има да дава, трябва да плаща. Богатият, когато има да взема, приема, защото, като твърди, че има да взема, взема. По някой път хората твърдят, че са богати – искат да вземат. Някои отричат – не искат да дават.
Защо младото поколение отрича старото? Казва: „Нашият баща не е културен човек, малко невежа е, смахнат е малко, майка ни е смахната.“ Чудно е, че един смахнат баща и една смахната майка раждат един гений.
Всичкото нещастие в света произтича от факта на отричането. Всичките съвременни хора са отрекли нещо. Всичкото нещастие произтича от факта, че хората отлагаха Любовта. Не може да се живее с Любов, казват, Любовта е празна дума. Иска човек да бъде богат. Защо? Какво ще му донесе богатството?
Има две неща, от които едното трябва да се твърди, другото трябва да се отрича. Ако човек твърди и поддържа Любовта, а отрича безлюбието, то е на място. Безлюбието ражда всичките нещастия в света. Любовта ражда всичко в живота. Сега няма да говорим за Любовта. Любовта, която отричат, туй, което се изпарява, не е Любов. Казват, че Любовта изгаряла някога. Туй, което изгаря, не е Любов. Туй, в което човешката интелигентност потъмнява, то не е Любов.
Казва: „Ти в какво вярваш?“ В какво вярват очите? – В светлината. В какво вярват ушите? – В звука. В какво вярва носът? – В уханието. В какво вярва устата? – В яденето. В какво вярват ръцете? – В работата. В какво вярват краката? – В движението, в ходенето. Ако краката престанат да вярват в движението, те се парализират. Ако ръцете престанат да вярват в работата, те се осакащат. Ако очите престанат да вярват в светлината, ослепява човек. Ако ушите престанат да вярват в звука, оглушава човек. Казват: „Какво е допринесло отричането?“ Казва: „Аз в това не вярвам, в онова не вярвам.“ В какво вярваш? Вярва, че го ужилил един комар и умрял. Сега хората вярват, че холерата имала малки бацили, от които човек умира. Чудно е, че някой малък бацил, с микроскоп де е не може да го видиш, че туй малкото уморява човека.
Хората не ги уморяват тия бацили, но всички хора умират от безлюбие. Когато престане Любовта, холерата се явява. Когато престане Любовта, чумата се явява. Когато престане Любовта, проказата се явява. Когато престане Любовта, сифилисът се явява. Когато престане Любовта, ревматизмът се явява. Когато престане Любовта, сърцеболието се явява. Когато престане Любовта, хората оглупяват. Казвате: гениални хора да се родят в света. Гениални хора се раждат само в Любовта. Вън от Любовта всичко е объркана каша.
Пита ме някой: „Ти в какво вярваш? В какво е новият живот?“ Казвам: Ако за бъдеще хората не турят за основа Любовта в самия живот, те ще имат един порядък, много по-лош, отколкото сегашният. Питам: на коя млада мома не трепери сърцето да се ожени, да роди най-хубавото дете? Отлична идея. Роди това дете, след 5–6 години дойде някой сокол, задигне това дете. Тогава тя ходи на гробищата и харчи сили, плаче. Казва: „Къде е детето ми?“ Защо умират децата? Децата умират от безлюбието на майката. Ако една майка люби детето, то никога няма да умре. Ако бащата има Любов, детето никога няма да умре. Ако човек има Любов, неговите свещени мисли никога няма да изчезнат. Де са онези благородни мисли?
Често слушам някой да казва: „Досега бях милостив, глупав, сега поумнях.“ Досега бил милостив, сега поумнял вече. Много по-лесно може да се спре една война, дето се бият хората, отколкото да научиш хората как да живеят. Хората се бият, защото не знаят как да живеят. Аз съм за войната. Не съм против войната. Да се бият хората, но на свят да се бият. Като се бият, ръцете си да не трошат, като се бият, краката си да не трошат, главите си да не пукат. Да се бият колкото искат, но да няма сакати хора. Дето хората се осакащат, то не е култура. Трябва да го знаят. Бъдещите историци искат да оправдаят войната. Война, която осакаща хората, не е война. Всяка война да допринася хубави опитности.
Сега някои може да ми възразят и имат право. Те ще възразят следното: тия хора, които се избиват на бойното поле, стопяват ги, но те не са направени на свят. Войната ги строшава, стопява ги и те пак ще се родят. Умират в другия свят, отиват да ги направят на свят. Хора, които се осакащат, не са направени както трябва. Ще идат в другия свят, ще ги моделират и ще ги пратят пак на Земята.
Съвременните културни хора трябва да се поставят на един опит. Ако попитате защо е сиромашията, ще ви кажа, че сиромашията ражда всичката активност, деятелност в природата. Вижте, в природата има едно надпреварване, всичко е в движение. С разна бързина всичко се движи. Каква е целта на туй движение? Може да определите бързината на това движение. Колкото движението е по-голямо, по-бързо, интелигентността е по-голяма. Колкото движението е по-голямо, Любовта е по-голяма. Човек, който не се движи и е медлен, не го интересува нищо, няма никаква бързина. Мене ако биха ме изпратили като сват, да избирам някоя мома, ако сватове след като влязат и момата не става от стола, казвам: не отивайте да я вземете. Тя къщница не е. Ако има сватове да пращат, защото в миналото имало сватове за момите да ги избират, не за момците. Момците са [се] научили да стават, момите не са се научили. Когато момите се научат да стават, защо ще пращате сватове? Момъкът да иде сват да стане.
Сегашния свят аз го представям във всичкото негово разнообразие. В миналото – има един анекдот – един гениален човек създал една лична, красива кукла, толкоз красива, че можела да говори, да се движи. Започнали от цял свят да се трупат да гледат тази кукла и започнали да правят кукли. Този направил кукла, онзи направил кукла, милиони кукли, които говорят все като първата кукла. Коя кукла е най-интересна? – Първата кукла, другите кукли са отражение. Аз, като срещна хората, гледам на коя кукла мязат: на първата или на хилядната. Ако не мязаме на първата кукла, ние сме далеч от самата култура.
Ние по някой път се обиждаме. Обидата е на място. Обиждаме се, когато един човек не ни каже Истината. И действително, хубостта на живота седи да кажеш Истината. Казвате, че Истината е горчива, а Любовта горяла. Че Истината е горчива, това е първата лъжа. Че Мъдростта оглупявала хората, това е първата лъжа. Че Любовта горяла, това е първата лъжа. Три лъжи има в света. Няма нещо по-хубаво да кажеш Истината на един човек. На болния, като му кажеш Истината, той ще оздравее.
Как ще кажеш Истината на един човек? Ако един човек е сакат и в него се зароди желание да бъде здрав. Защото всеки сакат човек е вързан. Христос казва: „Този, когото беше вързал Сатана, не трябваше ли да го развържа?“ Всичките хора, които са сакати, са болни хора, вързани.
Какво е лекуването? Ще вземеш ножчето, ще разрежеш вързалката и ще освободиш човека. Той е вързан с въже, турят капки да го лекуват. Няма какво да туряте капки. Вземете ножчето и развържете, освободете човека. Болен е човекът – дай му вода да пие. Болен е човекът – дай му хляб да яде. Болен е човекът – отвори очите му, да прогледа. Болка има на сърцето – заведи го в градината, да помирише цветята. Болят го ушите – заведи го, дето се дава концерт, да послуша песните, които се пеят. Сега ние искаме да бъдем здрави, че тогава да слушаме. В болно състояние като сме, тогава трябва да се яви желание да слушаме музиката – началото на човешката разумност в света.
Никога не е приличало на човека да говори лъжа, неверни работи. Никога не ставай проводник на една невярна мисъл, на едно невярно чувство. Неща, които са неверни, никога не ги предавай. Целият свят разгласява неща, които са неверни. Казвате: „Така Господ го направил.“ Не е вярно. „Майка му така го родила.“ Не е вярно това. „Баща му така го създал.“ Не е вярно. Когато кръчмарят даде на един човек половин кило винце, че не стане като баща му, баща му ли го направи? Баща му като внесе една присадка в него и той стана това, което не е. Дойде ти една мисъл: „Знаеш какво се говори за тебе? Ти си такъв, ти си такъв.“ То е цяла лъжа. Никой не е говорил. Кой може да говори лошо за светлината? Кой може да говори лошо за слънцето? Кой може да говори лошо за хляба? Кой може да говори лошо за водата? Кой може да говори лошо за Земята?
Някои не са доволни от Земята. Де искат да идат? Хубаво, нека поискат, може да ги пратят на Месечината. Какво ще търсят на Месечината? Там като идат – пустиня, няма растения никакви, всичко е тихо, спокойно, но и никаква поезия няма. Месечината я харесвам само в едно отношение. Тя е екран, на който се пращат човешките мисли и желания да стават явни. Да приличаме на Месечината – мисълта ни да бъде ясна. Хубаво е да приличаме на Слънцето – трябва да имаме онази енергия, която слънцето изпраща.
Някой път астролозите говорят за слънчев тип в света. Слънчевите типове в света са на онази Божествена усмивка. Само в разумния човек има една усмивка. Като видиш някого, няма да забравиш слънчевия тип. Като се усмихне на умрелия, оживява. Усмивка, която не може [да] внесе едно успокоение, тя не е усмивка. Аз считам, първия лъч на Слънцето, то е най-хубавата усмивка. Един момент има, преди да се е появило Слънцето, тогава има една хубава усмивка и ако художниците можеха да я нарисуват, щяха да създадат една от най-красивите форми, които съществуват във физическия свят.
Някой път страдаме от вътрешна грубост. Страдаме в себе си, че има нещо грубо. Има нещо грубо, прониква те, както виното прониква в мозъка, не си в себе си, разсеян си. Има една любов, която мяза на виното – прави хората разсеяни. Правилната Любов трябва да внесе една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка. В светлите мисли мозъкът функционира правилно, в светлите чувства сърцето функционира правилно, в светлите постъпки стомахът функционира правилно и всички удове функционират правилно.
Та, Писанието казва: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Най-първо всички съвременни хора, духовни хора, трябва да проучват светлината в нейните вътрешни проявления. Вие по някой път сте радостни, някой път сте весели, имате разположение. Туй разположение зависи от светлината, която е влязла във вас. Човек всякога не може да бъде радостен и весел. Радостта при сегашните условия иде от светлината.
Тази, разумната светлина периодически иде на Земята. Периодичността, това е закон на Любовта. При сегашните условия, понеже нашата нервна система не е достатъчно силна, Любовта иде периодично. Понеже е чрезмерно активна, тя се приближава и отдалечава от човека, за да му даде възможност да укрепне. Любовта се приближава и отдалечава, за да укрепне нервната му система, за да може да възприема благата, които тя носи. Ако не можем да приемем благата на Любовта, щастието не може да дойде. Щастието напълно зависи от ония сили, които Любовта внася в човешката мисъл, които внася в човешкото сърце и в човешкото тяло.
Човекът на Любовта има съвсем други движения. Каква пластичност има в неговото тяло! Като се движи, има такава пластичност, дето художниците не са сънували. Някои хора говорят за Любовта, [а] не са подвижни. Тромави са и за Любовта говорят. Онзи, човекът на Любовта, всичко в него е в трепет, свещен трепет. Всичко трепери, звук има. Когато пее, в гласа му звучи Любовта. Когато се движи, в неговия ход звучи Любовта. Когато яде, в яденето е Любовта. Достатъчно е да ви пратя един здрав човек вкъщи и може да направите един опит. Ако един здрав човек посети болния, той оздравява. Като го погледне, ще се зарази с яденето. Някой яде, гледам, и едва мърда устата си. Така не се яде. Някой поздравява тромаво, някой поздравява пъргаво. Някой мижи, като те погледне – уж нещо високо гледа. Някой се пули. Господ ни е дал очите и ако знаем как да движим тия очи и уста, ще се ползуваме. Когато ти говори онзи, когото обичаш, как го гледаш? Или когато ти говори онзи, който те люби, как трябва да го гледаш?
Момъкът, когато обича момата, туря [я] отдясно. Момата, когато се движи с момъка, туря го отляво. Нали кавалерите придружават момите. Аз не съм придружавал, но аз като видя как момъкът хваща момата за ръката, виждам какъв ъгъл образува ръката и като видя ъгъла, може да и предскажа какво я очаква за бъдеще.
Няма скрито-покрито в природата, което да се не изяви. Аз говоря сериозно. Думата сериозно трябва да се разбира. Всичките красиви форми в света внасят една жизненост, една стабилност, едно постоянство, които никоя друга мисъл не може да внесе. Да кажем, ти имаш да плащаш 20 000 лева. Отиваш при кредитора и ти трепери сърцето, ще отложи ли той или не. Ако ти беше една мома с ангелска красота, като влезеш при онзи кредитор, който има да взема 20 000 лева, той веднага ще стане от стола си. Ти, който не си красив, като влезеш, ще седи на стола. Седи като съдия и те пита: „Какво искаш?“ Като влезе красивата мома, ще каже: „Моля, на Ваше разположение съм.“ Младата мома ще каже: „Може ли да ми услужите с 20 000 лева?“ – „На Ваше разположение.“ Като влезе без Любов, ще каже: „Нямам средства сега, не разполагам със средства.“ Там, дето не царува Любовта, все намира нещо за извинение. Не [е] готов, затуй няма време, не е разположен. Там, дето Любовта функционира, всякога има време.
С какво ние можем да се похвалим, съвременните хора? Аз мога да ви кажа, веднъж имах случай да видя един крадец какво нещо е. Този крадец го наблюдавах. Веднъж един даровит художник рисуваше и в него виждам един крадец: като взема боите, като посяга, като че краде. Не бях виждал такъв крадец. Всичко хубаво нарисува и след туй крадецът се скри вътре и пак излезе обикновеният човек. Преди години, гледам една много красива дама отиваше да купува колбаси, наденици. Като влезе вътре, като погледна, като се отвориха очите и, нещо зверско имаше. След като взе колбасите, тури ги в чантата, лицето и стана пак като икона.
Ако тебе те е страх, че без пари не можеш да живееш, ти не си човек. Като умреш, с какво ще живееш, кажете ми. Като умреш, ще престанеш да дишаш въздуха, но ще дишаш нещо по-съществено – от етера ще започнеш да дишаш. Човек като умре, туй тяло престава да функционира и друго тяло започва да функционира, с етера диша човек. Казва: умрял. Не е умрял, но не функционира това тяло, не му е потребно там. Как дишат рибите? – Прекарват водата през хрилете и изкарват въздуха. Човек прекарва въздуха и изкарва нещо по-съществено в дробовете. Казвам: От въздуха ние поддържаме живота си. Но във всичките прояви на живота вложи Любовта.
Вложи Любовта в мисълта, вложи Любовта в чувствата, вложи Любовта в постъпките, ако искате хора да бъдете, ако искате да постигнете нещо. Един обикновен художник, който няма Любов, много обикновени работи ще постигне. Онзи, който има Любов, ще постигне туй, което е безсмъртно. Ако една майка ражда едно дете и не може да го свърже с вечния живот, ако не може да тури душата му да бъде в съприкосновение с Бога, какво струва тази майка? Ако един учител, който учи хората, не може да ги свърже с Бога, защо е този учител? Ако един съдия съди хората и не може да ги свърже със закона на справедливостта, какво струва този съдия? Казвам: Не да се съдим, но животът седи да се свържем... не да се свържем, но да дойдем в съприкосновение с Божествената Любов, която работи от милиони години в природата.
Вие обвинявате младите. Истински религиозни хора са младите. Младата мома е религиозна, младият момък е религиозен. Старите хора не са религиозни. Но защо не са религиозни? Мислите ли, че онзи стар дядо, който позволил да остарее баба му, че той я обичал? Мислите ли, че онази стара баба, която позволила дядо и да остарее, че тя го обича? Мислите ли, че онзи учител, който позволил учениците му да оглупеят, че този учител ги обича? Мислите ли, че онзи свещеник, който позволил пасомите му да се обезверят, че той ги обича? Мислите ли, че онези майка и баща, които позволили децата им да боледуват, че те ги обичат? Безпокоите се отвън, имате надежда, че лекарят може да ги излекува. Не че лекарите не лекуват, но лекарят като дойде при болния и няма Любов, не може да лекува. Като дойде, дадат му 100 лева. За 100 лева лекува ли се човек? Какво струва? Дай 10 000 лева, да обърне внимание. По 4–5 пъти ще дойде на ден. Дай му 10 000, като дойде сутрин, 10 000 – на обед и 10 000 – вечер. На другия ден ще му се запали сърцето, ще даде нещо от себе си.
Вземете пример какво казва младият момък. Младият момък, като види момата, само за едно виждане, казва: „Аз съм готов да дам целия си живот заради тебе.“ Само като я види и целия си живот дава. Какво богатство само за едно гледане! Привилегия счита да даде. Като я види и е готов да даде всичко, което има. Укорявате младите хора. Само че младите хора в първата фаза са добри, но [във] втората казват: „Много дадох“ и започват да намаляват, намаляват, докато най-после тяхната визита стане един лев.
Ако ти за Любовта не си готов всичко да жертвуваш, твоята любов е човешка. Ако ти в Любовта мислиш, че ще изгубиш нещо, това са човешки понятия за Любовта. Ако ти в света, като обичаш, мислиш, че ще изгубиш, твоите понятия са човешки. Любовта ще те въведе във връзка с всички разумни същества в живота, ще отвори всичките врати, навсякъде, дето има интелигентност, да те приемат като добре дошъл брат или добре дошла сестра.
Представете си, че вие, съвременните хора, отивате при Господа. Ще ви попита Господ: „Вие какво направихте с вашия ум, какво измислихте, какво благо направихте на света, с вашето тяло какво благо принесохте, с вашето тяло какво благо допринесохте на света?“ Вие с какво ще се похвалите? Гледам ви тук, вие, които ме слушате – всеки излезе и иска да намери Истината само за себе си. Само за себе си мислите. Престанете да мислите за себе си.
Досега има два закона в света: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила; да възлюбиш и ближния като себе си. Третият закон, който не е бил, сега е: Да възлюбиш и себе си.
Вие още себе си не сте възлюбили. Вие си правите пакост. Вие в себе си мислите лоши неща, измъчвате се, мислите лошо за своята душа, мислите лошо за своето сърце, мислите лошо за своя ум. Казвате: „Умът ми не струва, сърцето ми не струва.“ Няма да опетнявате сърцето си. Вие носите опетнени сърца на миналото, вие носите опетнени умове на миналото, вие носите опетнени души на миналото. Законът е: да обичаш себе си, да не петниш себе си. Никога не допущайте отрицателни мисли. Ти измъчваш себе си, измъчваш сърцето си, измъчваш душата си. С една отрицателна постъпка ти измъчваш душата си. Ако ние мъчим душата си, какво ще придобием?
Ние, съвременните хора, трябва да се радваме на страданията, ние, съвременните хора, трябва да се радваме на мъчението, ние, съвременните хора, трябва да се радваме на скърбите. Кой от вас се радва на страданията си, на мъченията си, на скърбите си? Дойде една болест, не може да търпите един–два деня, търсите 10 души асистенти, да я изпратят навън.
Старите българи са разрешили този въпрос за яденето. Той седи в следното: някой стар българин, [на] близо 100 години, има 5–6 сина, има 5–6 снахи, които не са разделени. Той ще каже на младата, която е на 21 години – не на старата си снаха, но на младата си снаха – да му меси пита. Той казва на младата, която е дошла от Бога и носи Любов. [У] онези, които са живели по-дълго време на Земята, Любовта е изчезнала, загубили са я, укоряват го. Младата като му сготви, мед му пада на сърцето на дядото, казва: „Господ да те поживи.“
Препоръчвам и на вас: не търсете стари вярващи, но вчера които са повярвали да ви месят една пита, да ви кажат едно верую. Те като месят питата, мед ще ви падне на сърцето. Старият ще го увърта, ще го увърта, нищо няма да излезе. Един млад момък питали го защо обича тази мома. Казва: „Аз бях осакатен от ревматизъм, имах разстроено сърце, имах разстроени дробове, умът ми беше разстроен. Като я видях, ревматизмът ми изчезна, сърцето ми се намести, дробовете се оправиха, започнах да дишам хубаво.“ Казва: „Как да не я обичам? Ако не я обичам, трябва да умра. Ще я обичам.“ Онази вяра в Бога трябва да възвърне нашето здраве. Любов, която не може да възвърне нашето здраве, любов, която не може да възвърне функциите на нашето сърце и на нашия ум, оставете я.
Казвам: Новото верую е вторият път като дойдете, да имате една усмивка. Сега вие сте сериозни, личи по лицата ви. Някои от вас казвате: „Заплатите ни са малки“. Някои от вас казват: „Стаята ми е малка, по-голям апартамент трябва, въглища трябва, хляб нямам.“ Божествената Любов ще възвърне в нас онзи недоимък, който ни липсва.
Аз да ви кажа каква е разликата между реалността и илюзията. Илюзиите в живота къде са? Илюзията за мене е едно състояние, реалността е друго състояние. В илюзията може да хипнотизизирам един човек и да му кажа, че му давам да яде, без да му дам. Хипнотизираният постоянно губи от своята сила. Днес му казвам, че му давам без нищо да яде, утре му казвам, той вярва, отслабне и най-после изчезне, не може да се движи. В реалността той всякога придобива, по няколко грама, но придобива; в илюзията той губи. Ако вие във вашата мисъл постоянно губите, то е илюзия; ако във вашата мисъл печелите, то е реалност. Ако печелите във вашите чувства, то е реалност; ако губите, то е илюзия. Ако в тялото печелите, то е реалност, ако губите, то е илюзия. Същия закон защо да не приложим в нашето вярване. В реалността на живота човек има повече светлина, краката може да ходят, има светлина в ума, има топлина в сърцето, навсякъде може да ходи, има нещо хубаво в сърцето ни. И в тялото усещаш една голяма приятност, в движенията на ръцете, на краката. Всяко помръдване на неговото тяло произвежда една вътрешна приятност.
Казвам: Първото нещо – приложете тия три закона. Първо, като станеш, ще мислиш за Господа – обичаш ли Го или не. Като станеш, да Го възлюбиш в ума си, че после да възлюбиш ближния си и най-после да възлюбиш себе си. Ще решиш да не измъчваш ума си, да не измъчваш сърцето си, да не измъчваш душата си. Ще бъдеш доволен от онова, което има вътре. [Няма да измъчваш ума си], той е един добър слуга. Няма да измъчваш сърцето си, един добър слуга е сърцето. Няма да измъчваш душата си, тя е много добър слуга.
Що е человек? Това е Божественото в нас, което проверява същината на човека. В даден случай [ти], който чувствуваш, че Бог е Любов, ти, който в дадения случай чувствуваш, че Бог е Мъдрост, ти, който чувствуваш, че Бог е Истина, ти, който чувствуваш, че Бог е живот, Бог е знание, Бог е свобода – туй е човекът. Той само чувствува вътре. Вървиш по този път, то е човекът, роден от Бога – да се радваш на онова, което Той е създал. Ако ти не можеш да се радваш на очите на твоите ближни, ако ти не можеш да се радваш на ушите на твоите ближни, на техния нос, на техните ръце, крака, ако ти не можеш да се радваш на всичко онова, което е пред тебе, на какво ще се радваш, кажете ми? Ако и ближните, и те не могат да се радват на тебе, както ти на тях, тогава нямаме отношение. Що е Любовта в света? Да се радваме на Любовта в света, да се радваме на ония блага, които възприемаме. То е съответствие.
Сега вие мислите, че тия работи са много мъчни. Аз имам една опитност в моите изследвания. Веднъж изследвах един стар дядо на 85 години. Той седи на стола и охка. Казва: „Стари години, едно време бях много деятелен.“ Някоя снаха дойде, той седи на стола. Влезе едно 12-годишно момиченце, като погледна дядото, стана от стола, да посрещне младото момиче. Другите не посреща, като дойде младото момиче, стана. Казвам: Туй младо момиче носи Любовта. Казвам: Ако вие не можете да събудите в хората този Божествен импулс, когато дойде някой при вас, да хвърлите светлина...
Щом срещна един човек, който внася светлина и топлина в ума, то е човек, който обича. Няма какво да говорите, че обичате някого. Аз няма какво да питам дали Господ ме обича или не. Когато хората са неразположени към мене, причината е вътре в мене, аз не казвам, че хората са лоши. Ако вие отивате в домовете на бедните и внасяте блага заради тях, няма ли да ви посрещат, няма ли да ви приемат? Ако вие отивате като кредитор, само да си вземете заема, онова, което сте им дали, ще ви приемат ли добре? Казваш: „Не ме приеха.“ Ти отиваш като кредитор, като екзекутор. Отиди да им кажеш сладки думи, да им занесеш нещо. Умряло едно дете в един дом и ти казваш: „Господ го взел.“ Не е утеха това. Аз, ако вляза в един дом, дето заминал един 120-годишен старец, няма да го върна от оня свят. Да го върна значи да го туря пак в затвора. Той е свободен. Ако е едно дете на 5 години, ще му върна живота, нека занесе радост на майка си. Казвам: И вие правете същото. Като влезете в дома, дето са заминали децата на 5 години, върнете живота им. Дето е заминал стар дядо, кажете: „Много добре, че заминал, да отвори място на друг.“ Светът няма нужда от стари хора. Земята се [е] наплодила с много стари хора. Млади хора се изискват сега. Те са носители на новото.
Казвам: Новото в света е законът на Любовта, който трябва да подмлади човешкия ум, който трябва да подмлади човешкото сърце, който трябва да подмлади човешката душа, да осмисли живота, навсякъде да виждате хора радостни и весели.
„В началото бе Словото и Словото бе у Бога.“ В началото бе Любовта и Любовта бе у Бога и Любовта бе Бог.
Ще ви приведа един пример, един древен разказ, написан от един поет. Един красив момък извършил престъпление и го осъдили на смърт. Повели го, по церемониално да го накажат. Случило се, че царят минавал с малката си дъщеря на 12 години. Казва: „Накъде водят този млад момък?“ Казва: „Да го накажат.“ Казва: „Татко, много добър човек ще стане от него, ще се подобри животът му.“ Царят казва: „Да се освободи!“
Казвам: Любовта е, която освобождава хората.
„Отче наш“
11-а беседа, държана от Учителя
на 13.XII.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.
|
