Възлюблени

Тайна молитва

„Аз мога да любя“

Ще прочета няколко стиха от 4-та глава от Първото послание от Иоана.

„Духът Божи“

Ако разгледаме по-низшата природа, [тя] има съвсем друг облик, не е такава, каквато ние си я представяме. Ние всякога изхождаме от човешкото гледище и мислим, че то е единственото. Ако е по старост, тази, низшата природа е създадена много по-рано, отколкото ние. Низшата природа, низшите същества са създадени много по-рано, отколкото хората. Хората са много млади в сравнение с животните и растенията. Ние, хората, се намираме в едно голямо противоречие. Всеки един човек се намира в едно противоречие и не знае от какво произтича противоречието. Представете си едно същество, което вижда един светъл ден като днешния. Изведнъж този ден помрачее, чуди се къде отиде светлината. Значи, туй същество мисли, че е станало в света някакъв катаклизъм. То ще измени закона за почивката. Писанието казва: създаде Бог първия ден, стана ден, стана вечер, ден първий. Нощта и светлината образуват един ден.

Сега нас ни е страх от тъмнината, но тъмнината има своя роля в света. Ако ние искаме този свят да бъде създаден така, както ние мислим, ние щяхме да бъдем най-нещастните същества на Земята. Ние искаме това, което не сме опитали. За пример, човек иска да яде много. Че то ще бъде едно нещастие да те накарат целия ден да ядеш. Ден и нощ да ядеш, то е несъвместимо. Малко трябва да ядеш и да почиваш. Ние сме в началото, когато хората сме се пробудили. Сега се говори за Любовта. Но Любовта още в съзнанието на хората не е реална. Старите хора се съмняват дали има Любов или не. Младите по някой път вярват, но казват, че те са смахнати. Казват: „То е зелен, който люби. Който [е] престанал да люби, той е разумен.“

Да оставим тия неща. Светът е едно голямо представление, в което всички същества вземат някаква роля. Някои роли са хубави, някои роли са неприятни. Някои питат: „Защо светът е така създаден?“ – Че как да се създаде? Вие създавате в едно представление една роля. Всичките царе може ли да бъдат? Ще има един цар, една царица. Ще има един княз, една княгиня, един министър. После ще има някое духовно лице и най-после ще дойдат крадците, лъжците, пияниците – ще ги натурят там. Всеки иска да си играе ролята. Който краде, да краде майсторски, който пие, да пие майсторски, който бие, да бие майсторски, но всичко там е привидно. Най-първо имате едно впечатление. Имате някаква болка и казвате: „Тази болка аз никога няма да я забравя.“ Да кажем, кракът ви боли. Не се минат 2–3 дни и нищо не остане в ума ви. Заглади се, като че ли не е било.

Най-първо трябва да се избавите от илюзиите. Ти казваш: „Аз мразя някого.“ Че какво нещо е да мразиш някого? Ако ви се даде една докторска теза, да пишете за произхода на омразата? Докторат може да получите, ако напишете хубаво тезата си: „Произходът на омразата“. Или може да пишете „Произходът на Любовта“. Как бихте писали за Любовта? Казвате: „Аз много зная за Любовта.“ Възможно е. Колко неща знаете? В Любовта сърцето ви говори, умът ви се смущава, не ви се яде, не ви се спи. Въобразявате си някои неща. Като дойде Любовта, какво ли не туряте. Като дойде Любовта у младите, турят забрадки, обуща, връзки, пръстенчета. В старите къщата е добре мобелирана, столове, кревати. При старите има удобства, да не се мърдат много, само дрънкат на звънеца. Дрънне веднъж, дрънне пак, и това го наричат аристократически живот. Слуги ще има. Представете си, че цял живот дрънкате на звънеца. Какво ще научите, кажете ми? Ще станете специалист само на звънците.

Аз веднъж зададох въпрос на един млад момък. Казвам му: „Как би проявил своята Любов към мене?“ Казва: „Не зная.“ – „Ами ако ти дам една хубава ябълка, как ще проявиш Любовта си към нея?“ – „Ще я изям.“ – „Ако ти дам хубава вода?“ – „Ще я изпия.“ – „Ако ти дам хубава дреха?“ – „Ще я облека.“ – „Ако ти дам хубави обуща?“ – „Ще ги обуя.“ – „Ако ти дам една хубава книга?“ – „Ще я прочета.“ Казвам: Четенето Любов ли е, обуването Любов ли е, обличането Любов ли е? Казва: „Мисля, че е Любов.“ Ако е за Любов, волът люби повече. Понеже кожата, която носиш на обущата, е негова, жертвувал се е, дал [е] нещо. Той си е пожертвувал кожата, за да обуеш ти нещо. Това считам за Любов.

Нашите понятия са временни понятия за света. Какви са? Ние не сме били, когато светът се е създавал. Пък имаме претенции като че ли сме били там, били и пребили, знаем какво трябва да се прави.

Сега, кое е онова, същественото в живота? Най-простото определение на Любовта кое е? Най-простото определение на Любовта е: туй, което дава светлина на ума ти. Любов е това, което дава топлина на сърцето ти, Любов е това, което дава храна на душата ти, Любов е това, което дава свобода на духа ти. И ред други определения.

Като дойдем до Любовта в нейното първично проявление, тя няма сенки. Любовта е без сенки, Мъдростта е без сенки и Истината е без сенки.

Ето какво разбирам „без сенки“: Ти в Любовта може да обичаш само едного, нищо повече. Вие сега имате понятие за едното, но вземете един цвят. Ако вземете едно дърво, то може би има 200–300–500 хиляди цвята, но всичките все на едно дърво. Целият живот представя едно дърво, на което се явяват всичките цветове. Ние гледаме природата, но природата от Божествено гледище е едно дърво разклонено. Казвам: В света съществува само един човек. Всички други човеци са цветове на този големия човек, той цъфти във всичките.

Казва: „Защо ми е философия?“ – Ако знаеш философия, ти ще освободиш главата си от известни мъчения, които съществуват в света. В съвременната Любов каква роля играе ревността? Ревността е, че някой може да люби друг повече от тебе. Този човек ти не си го раждал, не си го създал, а искаш той тебе да обича повече от другите хора. Той без да ти е дал нещо, искаш да го обичаш повече. Младият момък казва: „Ако не ме обичаш, утрепвам те.“ Не само това, но налага един закон.

Ние считаме, че някой е постъпил спрямо нас нечестно. То е въпрос. В какво седи честността? Да допуснем, че някой идва тук, пък има слабост да пие вино. Казва: „Имаш ли вино?“ – „Нямам вино.“ Като скривам от него, това лъжа ли е? Казвам му: „Нямам вино.“ „Ти – казва ми – ме излъга.“ – Не те излъгах, но понеже ти не си достоен за виното, затова така ти казвам. Че хората не са достойни за виното се показва, понеже като пият вино, започват да залитат. Виното казва: „Такива серсеми като вас да ме не бутат.“ Аз бих желал да видя един пияница, като пие вино като вода, че да не се опива. Разправят такъв случай във Варненско. Българите изобщо имат обичай да канят гости. Това станало в село Николаевка. Дошъл един гостенин, пият вино, той се понапил. Българинът казва: „Можеш ти да ми дойдеш на гости.“ Като нямало кой да го кани, той тръгнал. Като отиват до къщата, този човек се обръща и казва: „Тебе кой ти позволи да дойдеш в къщата ми?“ Виното заработило у него. Взема едно дърво, онзи отскача вън. Той забравил, че го поканил.

Светът не може да се оправи, докато хората не разберат какво нещо е приложението на Любовта. Всички недъзи в света произтичат от един вътрешен недоимък. Щом има един недоимък в ума, има смущение в ума, има смущение в сърцето, в организма има смущение. Какъвто и да е недоимък, винаги ще произведе едно вътрешно смущение. От туй смущение се зараждат всичките противоречия и болезнени състояния. Болезнените състояния от хиляди години са създадени. Те не са само на една епоха.

Та казвам: Новият живот ще бъде за изучаване и прилагане Любовта в света. Има изопачаване на елементарните форми в Любовта. Да любиш един човек, да обичаш един човек, без да искаш нещо от него; той да те обича, без да иска нещо от тебе. Те са две страни на Любовта. Любовта, която дава, Обичта, която оценява, взема и съгражда. Ако една любов не произвежда съграждане, тя не е Любов. Туй, което съгражда, е Обич, то е основата. Туй, което дава, е Любовта. Човек винаги става устойчив само с Любовта. Този, който дава, добър става, този, който обича, силен става. Защото онзи, който обича, работи, който работи, съгражда. Всяко нещо, което се упражнява – ръце, крака, ум, силно става само по себе си. Ние обаче имаме друго понятие за Любовта. Мислим някой да ни обича, да ни освободи от обикновения труд на живота и да имаме охолен живот, всичко да ни е наред. Всичко в света е наред, кое не е наред? Светлината е наред, въздухът е наред, водата е наред, хлябът е наред, Земята е наред, Слънцето е наред, всичко в света е тъй определено, върви хиляди години, никакво стълкновение не става.

Учените хора казват, че някой свят се е запалил. Но то е предположение. От Земята казва, че някой свят е изгорял. Това е научен факт, но как ще определиш от Земята дали някой свят е изгорял? Имат илюминация в пространството. Хората запалили голям огън – пожар ли е това? Правят си осветление, някакво забавление имат и е поставено осветление. В пространството стават такива илюминации. Това учените хора го наричат изгаряне на някой свят. То е толкова научно, колкото когато момата казва, че момъкът и е изгорил сърцето. Не зная как един момък може да изгори сърцето на една мома отдалече. Как е възможно? Той седи на 4–5–10 хиляди километра, изгорил и сърцето или запалил и сърцето. Донякъде и момите са прави. Нали онзи италианец запали свещите в Австралия от Рим, електрическите свещи ги запали. Тъй че, може да се запали отдалече, но това запалване не е запалване, осветление е. Защо момата не казва, че е станало осветление? Науката опровергава, че от такова далечно пространство сърцето не изгаря, осветява се, запалва се, гори. За бъдеще момите ще поправят своята научна теория, но ще кажат: „Не ми изгаря сърцето, но запали сърцето. Благодарение на този момък откак запали сърцето ми, чета.“

Човек в света става [човек] само когато го залюбят. Ако не бяха младите момци да обичат момите, от тях нищо няма да стане. Ако не бяха младите моми, ако не любеха младите момци, нищо не става от тях. Ако майките не любеха децата си, нищо не става от тях. Ако бащите не любеха децата си, нищо не става от тях. Всичко става по единствената причина, че ние се любим. Те са мощните фактори в природата и тогава ние се оплакваме от онзи велик процес, който действува в света.

В тази наука, в природата съществуват известни фокуси. Човек всякога, когато върши някоя работа, трябва да се постави на някой фокус, който е хармоничен с неговия живот. Всякога, когато човек не се поставя в такова хармонично съчетание, се раждат такива дисонанси, от които ние страдаме. Ако човек е близо, не е добре, но и ако е далеч от фокуса, пак не е добре. Трябва да бъде на определено разстояние.

Ние, жителите на Земята, сме се приближили на такова разстояние до Слънцето, каквото е нужно. Ако се приближим повече до Слънцето, нашите очи не могат да издържат на тази светлина и нашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи. Някои от вас искате да имате Божията Любов. Тъй, както разбирате, човек не е в състояние да издържи Божията Любов. Един евангелски проповедник се е молил да опита Божията Любов. (Това е било в Бургас.) Той се молил, и нещо му казвало: „Още не си за Любовта.“ Казва: „Аз искам да опитам Любовта, Божията Любов, каква е.“ Молил се е дълго и една вечер иде едно същество и в него се запалва един огън, той ляга на корема си и започва да рита. Рита, рита и казва: „Господи, моля Ти се, ще се пукна, повече не искам от тази Любов.“

В света Любовта разпъва човека. Като влезе, като дойде, тя го надува като гайда, и ако не знаеш да свириш, ще се пукне гайдата. Като се отвори тази гайда, свири. Ако не знаеш как да я отвориш, опасна работа е.

Сега всички философи говорят за Любовта. Това са ред разсъждения, ред картини за Любовта. Ако е за такива картини, аз мога да ви рисувам колкото искате. Това са сенки, това не е Любов. Може да са много хубави картини, но тази картина живот не дава. В Любовта картините не се окачват на стените, както тук. Щом престанеш да любиш, изложението се дига. Щом любиш, колкото картини искаш, ще има. Сега тук както са картините, не можете да се освободите от тях. Ти може да се смущаваш, че може да ти ги откраднат. Казваш: „Отиде хубавата картина.“ В Любовта картините никой не може да ти ги открадне.

Вие сега говорите за крадена любов, за крадени погледи. Има един поглед краден, погледнете скрито, гледа някой, приятно му е. Хвърли един бегъл поглед, може да е една десета от секундата, и пак гледа другаде. После отвлича му се вниманието, като философ гледа. Гледа нещо друго.

Отива един в една църква в Америка. В Америка има богати църкви направени, с плюшени столове от кадифе и направени така отделно за цели семейства. Цялото семейство ще насядат. Аристократически църкви, богати. Влиза един бедняк в такава една църква. Казва си: „Божия църква!“ и сяда на едно кресло. След малко влиза един вярващ, отива до стола и го гледа така. Онзи си седи спокоен. Онзи стои, иска да му покаже, че столът е негов. Пише му едно писмо: „Ти, казва, знаеш ли мястото, на което седиш, на кого е?“ Той пише: „Не зная.“ – „Трябва да знаеш, че това място е мое.“ – „Харесвам го, много е хубаво.“ – „Ти, казва, знаеш ли колко платих за него?“ – „Не зная.“ – „2500 долара.“ – „Отлично, струва си парите.“ Казвам: този, бедният човек, е влязъл в един друг порядък. Не че той иска да направи нещо, но той му отговаря, че си струва парите. После той като става, казва на богатия: „Приятно ли ви беше моето присъствие или не?“ Казва му: „Трябваше да ме питаш по-рано.“ – „Де да те намеря?“ – „Трябваше да чакаш.“ – Казва: „Втория път като дойда.“ Пита го: „Ще ме извиниш ли сега?“ Богатият го гледа и казва: „Виждаш ми се добър човек, може да те извиня.“ Казва: „И аз те виждам, че си добър човек, двамата ще се споразумеем, ако може да ме поканиш, не да те търся. Ако сега ме поканиш, втория път ще дойда, ако не ме поканиш, няма да дойда.“ Казва: „Заповядай, може да дойдеш.“ – „Благодаря Ви.“ Свърши се работата.

Та казвам: Ако ние, разумните същества в света, не можем да разрешим малките въпроси, как ще разрешим големите въпроси в света? Да чупиш камъни, това не е култура; да сечеш дърва, това не е култура; да късаш цветя, това не е култура; да разливаш вода, това не е култура. После, ние имаме едно криво, изопачено понятие за живота. Казват: „Аз като умра, да ме правят каквото искат.“ Имаме много лошо понятие за тялото. Казват: „Това тяло да го турят където искат.“ Смешна работа е. Едно тяло, върху което Бог е работил, което от Божиите ръце е излязло, като антика трябва да го държим.

Ако хората в християнския свят търсят честен кръст, доста честни кръстове има. Може би в сегашния християнски свят, ако се съберат всичките честни кръстове, ще напълнят цели параходи с честни кръстове. Колко беше този кръст, на който разпнаха Христа? Аз виждам честния кръст израснал, 2000 години расте, израснал е този мъртвият кръст, оживял е, голям [е] станал.

Преди няколко години в Сливен, едно 12-годишно момиче и то даваше честни кръстове. Как го дава? – Дава го, не лъже. Казва: „Дайте ми памук.“ Дават му памук. Туря го в ръката си, помоли се, поседи така 10–15 минути, даде памука и видят някой път 4–5 парчета дърво, завити в памука. В Сливен ще срещнете доста такива кръстове. Ще кажете: някакво шмекерство. 12-годишно момиче ги даваше. До известно време все даваше, после престана да дава. Кое го е заинтересовало да дава тия малките, хубави издялани дръвчета?

Кой се интересува да кара тия цветя да цъфтят, кой се интересува да кара тия плодове да зреят и дърветата да раждат? – Онова, Божественото начало. Ние седим и мислим, че ние сме фактори в света. Фактор е Бог в света, Който работи. Реалното и мощното е от Бога. Любовта и Обичта е от Бога. Туй, което е по Любов и по Обич, е от Бога. Ако този процес престане, светът моментално ще изчезне. Когато Бог действува с Любовта, да се не противим и когато Бог действа с Обичта, да се не противим. Да бъдем носители на Божията Любов. Ако ти един човек не можеш да го любиш за Бога, ако не можеш да обичаш заради Бога, в какво седи твоето верую? Ако ти дава[т] една мрежа, с която да ловиш риби и рибите излизат през дупките на мрежата, защо ти е тази мрежа? Ще я хвърлиш. Като хвърлиш мрежата във водата, да хванеш някоя риба.

По някой път не е лошо да изядеш една риба. Аз говоря свободно. Да кажем, ти не можеш да търпиш. Като изядеш рибата, тя ще те научи да бъдеш мълчалив. Ти ще опечеш рибата, ще я изядеш – тя нищо не казва. Да изяде човек една риба разбирам, като те прекарат на пирустия, да бъдеш мълчалив като риба – то е да ядеш риба. Ако не можеш да носиш страданията в света, никаква риба не си. Сега казват, че Христос опекъл риба и ял. Христос защо им даде риба? Искаше да им каже: „И вас ви пекат. Вие искате да бъдете Мои ученици – казва им. – Като ви пекат тъй на огъня, ще може ли да издържите?“ Те ядоха. Който може да издържи, като го пекат на огъня, да яде. Който не може да издържи, да не пипа. Понеже сте яли, няма освобождение – ще ви пекат. Нали детето казва на баща си: „Малко риба.“ Щом яде риба, ще дойде мъчението.

Стихът казва тук: „Възлюблени, да любим един другиго.“ Аз бих казал така: Възлюблени, да любим, като че Любовта излиза от нас, да проявим Божията Любов. Ако дойде някой гост, когото обичаш, лесно може да му услужиш. Но ако дойде някой, когото не обичаш, мъчно се служи. Когото обичаш, заслужава да служиш. Няма в света по-красиво служене от да служиш на Любовта. Ние на въздуха служим, на Слънцето служим, възприемаме светлината, препращаме я. Тя влиза в нашите очи, разпределя се на всичките. Ние сме главни фактори, които предаваме. Щом приемаме по-малко светлина, болезнените състояния започват да идват. Щом започнем да приемаме по-малко топлина, болезнените състояния започват да идват.

Светлината е Любовта, топлината е Обичта. (Това само за сравнение го казвам.) Що е светлината? – Тя е Любовта. Божията Любов работи вън и отвътре. Топлината е Обич. То е Любовта, която отвътре гради.

Нас не е ли приятно – вземете простия процес, седнеш да ядеш, приятно ти е. Ти дъвчеш за кого, кому слугуваш? – Работиш за хиляди същества или милиони същества, които живеят в тебе. Не само за себе си работиш, но и за тях работиш, дъвчеш и приятно ти е да работиш. Ти на нито едно от тях не знаеш имената, но работиш заради тях. Учените казват, че 300 000 000 000 клетки има в тялото. Това са живи души, които са съединени вътре и приятно ти е да работиш. Един ден, когато това чувство намалее, ти започваш да остаряваш. Щом не вярваш в Любовта, остаряваш. Всичките хора остаряват по единствената причина, понеже изгубват Любовта си.

Съществува един закон и вие трябва да знаете. Човек трябва вечно да се обновява. Вечно, постоянно трябва да се преражда. Някои говорят за прераждането. Ако на годината 365 пъти не се родиш, не се обновиш, ако ти седиш и почваш да мислиш, че си на 40 години... – че какво са 40 години? Или станал си на 80 години – какво са 80 години, 120 години какво са? Има дървета по на 8000 години. Дърветата, които вие считате за невежи, живеят 8000 години, а ние, умните хора, едва можем да живеем 120 години. После ние мислим, че имаме голяма Любов. Ние, съвременните хора, не можем един ставен ревматизъм да го изпъдим из краката си.

Ставният ревматизъм, това е един особен живот. Всички болести произтичат от един особен род живот, който съществува в човека. Ако ти знаеш как да ги лекуваш тия същества, които те мъчат, ти ще оздравееш. За пример, държавата иска да вземе известен данък – ако не плащат, нали правят екзекуция. Задигнат от къщи неща и ги продават. Чакат една, две, три години и като не платиш, насила ще платиш. И често в органическия свят, ако не искаш доброволно да платиш, идат тези болести, които са изплащания на данъците. Те са същества, които са дошли. Ти ще ги угостиш хубаво, ще се отнесеш хубаво с тях и тогава болестта ще си замине.

Някога ти си здрав, сънуваш, че те гони някой бивол. Криеш се тук-там. На другия ден заболееш. Болестта е служащ. Казва: „Ще плащаш.“ Този бивол ти ще го намериш – или ти мразиш някого, или някой те мрази от миналото. Този, който те мрази от миналото, ще създаде болезнено състояние и когото ти мразиш, пак ще създадеш болезнено състояние. На всички болести причините са кармически. Мрази те един човек – ще дойде от невидимия свят и ще ти направи една пакост. Ти трябва да се примириш. Моисей, който разбираше този закон, застави евреите да принасят жертвоприношения – тия духове да ги нагостят, да им се простят греховете. Когато грехът се прости на един човек, болестта минава. Проказата се лекуваше, свещениците я лекуваха. Някой път проказата не можеха да я излекуват.

Някой път казвате: „Нас не ни трябват лекари.“ Лекарите трябват, но три фактора са нужни, за да оздравее човек. Природата е един фактор; Бог е един фактор; третият по ред, това сме ние; лекарят е третият фактор, който ще те лекува; а четвъртият, това са окръжаващите хора. Ако тия четири фактора са в една вътрешна хармония, всяка болест може да се лекува. Ти ще дадеш 25 [процента] от себе си, лекарят ще даде 25 от себе си, а природата в дадения случай дава 50 процента.

Всеки един лекар, който е истински роден лекар, той дава от себе си. В себе си има магнетическа сила, от която отделя малко количество. И ти ще отделиш малко количество и тогава става лекуването. Има хора, които, като турят трите си пръста в чаша вода и болният изпива тази вода, оздравее. Но не всеки може да направи това. Българите, които са толкова обективни, старите българи са знаели, че от човек изтича нещо – не го вижда, но вярва. В някой дом има 4–5 снахи и свекърът няма да накара тази снаха, която е на 60 години, най-старата, но ще накара най-младата, която е пълна с живот, да му омеси хляб и да му сготви яденето. То е сладко. Някои разбират така. Щом чуеш думата „Любов“, трябва да се подмладиш. Ако си болен, веднага да станеш. Казва: „Възможно ли е това?“ – Как да не е възможно?

Аз да ви приведа един пример, за който отдавна писаха вестниците. В един малък планински град в Южна Америка, в тропическата местност, в една болница лежали двама паралитици, които лекарите смятали за неизлечими. 20 години те лежали на легло и двамата само си приказвали: „Ще се мре.“ Влиза в градчето една голяма боа, подгонили я, и тя като бягала, влиза в болницата и влиза в стаята на тия паралитици. Те като видели змията, намерили се на двора. Забравили, че са болни и веднага излезли на двора. Те казали: „Благодарим, че Господ изпрати тази змия, лекарите не можаха да ни излекуват, но змията ни излекува.“ Що е змията? – Човешкият ум.

Сега ще гоним някоя болест, да я убиваме. Болестите как ги убиваме? На болестите трябва да се махнат причините, да има по-малко болести. Болестта в настоящия живот може да бъде по-лоша, отколкото сега. Всяка болест донася смекчаващи условия. Човек като мине една болест, става мек. Толстой в своята биография казва, че всякога след едно боледуване той се просвещавал, добивал нови възгледи за живота. Този човек, който се бори, той прекара една голяма мъчнотия. Най-първо той избяга от дома си. Отиде в един манастир да се просвети. Той избяга от любовника на жена си, не можеше да го изтърпи. Казват, имал божествени съображения да се просвещава. Но после по пътя умрял. Но туй нещастие му дойде с умирането на неговия любим син. Син му като умря, тогава жена му го тури на това изпитание. На Толстой не трябваше синът му да умре.

Кои са по-безкористни: които умират, или които живеят? При сегашния живот, които умират, са по-безкористни. За в бъдеще, които ще живеят, ще бъдат по-безкористни. Ти умираш от недосвършване в света. Животът седи в това, да свършиш една работа. Мислите ли, че една жена, която напуща мъжа си, жени се без позволение, напуща мъжа си без позволение, тя не знае дали този момък е за нея. После го напуща, че не може да го търпи. Тя иска този момък да бъде честен. Как ще бъде честен?

Аз разсъждавам по следния начин: представете си, че ме държат отговорен, че аз като тръгна по света, се спирам в една гостилница. Представете си, че всяка гостилница е жена, с която трябва да имаме вземане-даване. Где е престъплението? Прегърнал си една жена – какво има в това? Хляба прегръщаш – не е престъпление, човек прегръщаш – е престъпление. Где е престъплението? Изядеш една ябълка – няма престъпление, прегърнал си някоя жена – има престъпление. Когато си прегърнал жената, да я развалиш, престъпление е. Когато си я прегърнал, да и дадеш един подтик на ума, да се облагороди сърцето и, ти вършиш волята Божия. Ако ти прегърнеш едно дърво, защо прегръщаш дървото? Децата нали прегръщат дърветата от обич? Има нещо горе на дървото. Качи се на клоните, пак ги прегръща. Те се радват. Дърветата се радват, че ние, благородните хора, сме се качили и сме ги прегърнали. Какво лошо има?

Ние, съвременните хора, трябва да се освободим от ония изопачени понятия, които съществуват в нашия ум. Никога ония хубавите работи, които Бог е създал, да ги не каляме. Да не каляме Любовта. Казвате: „Аз го обичах.“ Представете си, че Бог живее във всички същества. Живее в овцете. Вълкът изяде овцата – той изяде Господа. Днес изяде една овца, утре друга, Господ не му се сърди. Пък ние от ревност, че изял овцата, че ние не сме я изяли, тръгнем с куршуми, та го убием. Лисицата обича кокошките, хванала кокошката, изяде я, изяде Господа в кокошката. Господ страда, пък ние се сърдим. От нас нищо не взема лисицата. Ние считаме вълците виновати, че ядат овците, считаме лисиците виновати, че ядат кокошките. То е право на собственост в света.

Има един закон, който трябва да спазваме: човек не може да яде себе си. Който изяда себе си, той унищожава себе си. Ако ядеш друг, печелиш. Ако другите те ядат, те печелят. Ако едни други се ядем, ние се изтребваме. Христос, който искаше да проектира тази идея, казва: „Ако не ядете плътта Ми.“ 70 души от неговите се съблазниха – разбираха много буквално. В самия хляб Божественото е, което ние изтегляме. Туй, Божественото, не се яде. Само житеното зърно става проводник на Божествения живот, да мине. Всеки един човек може да стане проводник на Божественото, да мине в него. Когато Божественото в нас се събуди, ние сме готови тогава да служим.

Често ние сега се спираме и питаме как ще стане със света. Бъдещият свят е разрешен. Гъсеницата яде груба храна. Докато гъсеницата стане пеперуда, тя ще яде листа, но като стане пеперуда, тя няма да яде листа, но ще яде само онези ненужни сокове в цветовете. В света престъплението е в това, че изядаме листата на живота, не изтегляме соковете на самия живот. Всеки цвят, който цъфне, има известни сокове, с които ние трябва да се храним. Всъщност това са нашите мисли, това са нашите чувства и постъпки, които хранят. Всъщност Божията Любов е, която се излива отгоре, тази сила, която изтича. Материята, материалният свят е обвивката, за да се предаде Божествената енергия. Материята не изядаме – ние възприемаме силата и живеем.

Казвам: Ако по новия начин хората започнат да живеят, ще бъдат други. Вие искате да бъдете свободни. При свободата какво се изисква? При новата свобода какво се изисква? Ако двама души идат при един извор, как трябва да постъпят? Ако единият изуе обущата си и си измие краката в извора, е престъпление. Той трябва да вземе от тази вода, дето не пият хората – там трябва да си измие краката. И като си мият двамата краката, единият не трябва да бъде по-горе, другият – по-долу, но и двамата да бъдат на една линия. Единият – на единия бряг, другият – на другия и така да си измият краката.

Ние нямаме доверие. Ако се яви един човек и каже: „Господ казва да живеят хората добре“, кой ще повярва? Не вярват хората. Дойде ти една мисъл и ти казва: „Ти трябва да живееш добре.“ Вие и на себе си не вярвате. Веднъж ти каже, два пъти, три пъти, четири пъти и вие донякъде изпълнявате. Изпълнявайте волята Божия.

Имаме един добър пример с Авраама – Бог, за да изпита неговото користолюбие... Той нямаше деца. Сара нямаше деца. Тя беше много горделива. И затова не можеше да роди. Тя не само беше горделива, но беше и красива. Две неща я спираха да роди едно дете. Най-после тя даде слугинята си за жена на мъжа си, че тя да роди едно дете, та Господ да я благослови. За евреите се считаше за голям позор да не може да роди. В духовен смисъл, позор е за човека да не може да роди една хубава мисъл, позор е за човека да не може да роди едно хубаво чувство, позор е за човек да не можеш да родиш една хубава постъпка. Можеш да родиш едно дете, а не можеш да родиш една хубава мисъл. Преди да родиш детето, ти трябва да родиш една хубава мисъл. Тя ще отгледа детето. Преди да родиш детето, трябва да родиш едно хубаво чувство, една хубава постъпка и тогава детето ти, което ще родиш, ще бъде добро.

Когато ангелът каза на Сара, че ще роди, тя се засмя: „Не било на млади години, че на 80 години когато станах?“ Пита я: „Защо се смееш?“ И тя веднага тури лъжата, казва: „Не се смея.“ То не е лъжа, но тя се уплаши и казва: „Не се засмях.“ Въпросът остана неразрешен. Господ казва, че се е засмяла, а тя казва, че не се е засмяла. Господ казва тъй: „Сара, за в бъдеще има много да плачеш. Понеже, ако беше признала, че се засмя, все весела ще бъдеш. Понеже отпъди веселото, ще дойде скръбта.“

Другата погрешка къде е на Сара? След като се роди синът и и стана на 12 години, тя не можеше да гледа сина на другата, на слугинята. Тя казва на Авраама: „Махни тази, наложницата Агарт. Да се махне.“ Мъчно беше на Авраама. Казва: „Нека седи.“ – „Не искам да я гледам.“ Господ казва на Авраама: „Послушай я, понеже тя, като и казах, че се е засмяла, тя каза, че не се е засмяла, затова махни наложницата.“ Значи пак не се смее, няма смях. Авраам я изпъди и тя си отиде. Господ казва на Авраама: „Ще вземеш и ще принесеш в жертва сина си.“ Авраам знаеше, че ако каже на Сара, тя нямаше да се съгласи, затова той скри от нея, замълча. Взе сина си, тури дърва на гърба им и те тръгнаха за планината. Сара като ги попита къде отиват, той каза, [че] отиват да се разходят. Ако беше казал, [че] отива да го принесе в жертва, тя ще каже: „Ти луд ли си, как ще принесеш сина ми в жертва?!“ Отиват на планината и Авраам казва: „Това е волята Божия, Господ дава и Господ взема.“ Господ му казва: „Опитах, Аврааме, вярата ти, ти показа своето безкористие. Няма да принесеш сина си в жертва, но един овен.“ Той намери овена и го принесе в жертва. Той го принесе на ония духове, на онзи по-низш живот, понеже имаше заинтересовани в живота на Исаака. Ако не бяха принесли тази жертва, той щеше да пострада. Това показва, че и за в бъдеще има много да се жертвува. И той, и синът на Исаака, и всички евреи имаха да пожертвуват. Много изпитания започнаха. Най-първо от жената и се свърши с мъжа.

Сега евреите са пак на изпитание. Евреите минаха изпитанията на Сара. Сара роди, Христос се роди, но те го принесоха в жертва. Бог каза на Авраама: „Няма да принесеш сина си в жертва.“ Като дойде Христос между евреите, те не постъпиха по същия начин и принесоха Христа в жертва. Кой ще ги избави сега? Те трябваше да постъпят според Писанието. Те трябваше да постъпят съобразно Закона, не трябваше да принесат Христа в жертва. Друг евреин трябваше да пратят на негово място. Че не се яви друг евреин да пострада, и те не можаха да се освободят от страданието. Защо вместо Христа не заклаха едно волче, или едно агънце, та да освободят Христа според Моисеевия закон? Тази жертва трябва да се прави, тази жертва трябва да стане в духовния свят. Евреите не издържаха изпита на Авраама. Изпита на Сара донякъде го издържаха, но изпита на Авраама не го издържаха.

Питам: в една гимназия, дето се преподава на учениците, и онези ученици, които не издържат изпита, може ли да минат в по-горен клас? – Не може. Този закон е същ и за личност, и за народ, и за цялото човечество. Трябва да издържим. Ако ние в нашата Любов не може да издържим, ако не сме готови за всичките, трябва да има някоя жертва. Да бъдем готови тази жертва в света да я направим. Ние виждаме първите християни в какво седи тяхното геройство. Понеже Христос се пожертвува доброволно, и те се жертвуваха доброволно. Като се жертвуваха, пееха на кладата: „Не умира човек, няма смърт, отива в духовния свят.“

Ако възприемем учението на Любовта и Обичта и да заживеем според него, ние ще минем в една нова фаза на живота. Досега и в религиозно отношение държим отношението на Сара. Някои едва държат изпита на Сара, други – на Авраама. Авраам беше готов за жертвата. Писанието казва: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.“ Той иска всичките хора да се обърнат и да възприемат Любовта. Желанието на Бога е всички да възприемем Любовта и да минем от смъртта в живота.

Та по този начин като разсъждаваме, има известни закони, които трябва да се спазват. Никой човек, който не е разбрал Любовта и не я е приложил, който не е разбрал Обичта и не я е приложил, той няма бъдеще. Ти като Авраама трябва да дадеш всичко. Сара трябваше да претърпи едно посвещение. Тя обичаше Авраама и трябваше да даде слугинята си да му стане жена, да я целува, да я прегръща, да роди дете, туй, което на нея се падаше. Знаете ли какво изпитание е това за една жена? Един човек, който е гладувал три дни, да му вземат хляба и той да седи гладен. Сега навеждам пример в най-хубавия смисъл.

Не считайте, че туй, което хората мислят за раждането, е право. Една жена, която е бременна и не може да носи своята бременност с Любов, това е престъпление от Божие гледище. Това се нарича блуд, прелюбодеяние. Всяко нещо, което се носи с Любов, това е раждане. Човек не може да се роди от Дух. Роден от Дух разбирам роден от Любов. Роден по плът разбирам роден без Любов. Какво се разбира под „роден по плът“? Рибата ражда по 300 000, но тя и имената им не знае. Роденото по Любов става наследник на живота, носи самия живот в себе си. Туй, което има Любов, носи живот, туй, което не е родено по Любов, носи смърт в себе си.

В сегашното вярване ето къде е слабата страна. Казват: „Как може да го търпиш?“ Има един Божествен живот в света. Мислите ли, че един светия може да опетни някого? Мислите ли, че на когото и да е от вас, ако му дам най-хубавия хляб, престъпление не може да стане? Престъплението става само при известни условия. Ако вие сте гладен и ви поднеса мухлясал хляб, ще ядете ли мухлясалия хляб? Може ли да убедите някого да яде мухлясал хляб? Никога. Светията всичко може да направи, но мухлясал хляб не яде. Светията само чиста вода може да пие, но калната вода – никога. На езика си не я турва, не я близва. Може да се зароди желание да положи ръката си да излекува един човек. Да излекува, да оздравее, но да направи престъпление, да заколи някой човек, да го изяде, не може. Всичко вярвам, но това не може да повярвам. Болния да заколят и да го изядат.

Има някои, които ядат хора. Разправят за една канибалка в един остров във Великия океан, която станала християнка. Когато била на 85 години, се разболяла и казва на проповедника: „Мисля, че ако имам ръчицата на едно малко детенце да я изям, ще оздравея.“ Тя мисли, че като изяде опечената ръчица на едно малко дете, ще оздравее. Това е атавизъм. Няма да оздравее, но съвсем ще умре. Туй дете се подразбира: ако има едно дете да ме обикне, да положи ръката си отгоре ми, ще оздравея. Значи да има едно дете да я обича и да положи ръката си върху нея, тя ще оздравее.

Казвам: Ние сме в едно стълкновение, като не правим нещата, както Господ иска. И ние все търсим извинение. Сара издържа първия изпит. Доста хитрини има[ха] онези духове, които препятствуваха. Тя първо даде слугинята на мъжа си, а щом се роди нейният син, тя по търговски ги изигра. Казва: „Не ги искам, нека да си вървят.“ Туй, което остава, не, заради него не правете договор с Любовта, не играйте. Ако един човек посее едно дърво във вашата градина, не го посее в моята, кое е правото? Нека сее за себе си само във вашата градина. Някой път като дойде, да му дадем право да има ябълки.

В какво седи престъплението? Всичкото престъпление в семейния живот, да го знаете, е там, дето престава Любовта. Щом престане Любовта, то е моментът на престъплението. Там, дето започва Любовта, то е Добродетелта. Казва, оженил се някой, венчали го, но то не е ни най-малко венчавка, то не е семейство. Семейството седи в Любовта. Когато се образува с онази Любов между двамата млади, да се жертвуват при всичките условия, то е Любов. Щом започне ревността, има падение. Сарината любов е.

Казват: „Какъв ще бъде социалният строй? Социалният строй, какъвто е сега, не го желаем, но какъв трябва да бъде?“ Аз говоря за един социален строй, Божествен, който иде и който съществува в света. Благодарение на този социален ред, благодарение на Любовта, светът още се крепи. Щом хората не се обичат, се развеждат, щом не се обичат, умират. Като не може да се разведе, предпочита да умре. Жената иска да мре, да се освободи. Че как няма да иска да се освободи, ти я мъчиш, туряш и всичките престъпления. Това направила, онова направила – а тя нищо не е направила.

Има един анекдот. Един от древните индуски монарси опитал жена си по следния начин: Като се оженили, в неговия дом заповядал да няма нито един мъж. Мъжете били жени, облечени в мъжки дрехи. И пак при това мислил, че жена му върши престъпление. Мислил, че може жена му да е оставила някой мъж скрит някъде в женски дрехи. Ходил постоянно, събличал дрехите, да не би в някоя жена да се е скрил мъж. Сам създал закона да няма нито един мъж, че жена му да бъде свободна от престъпление и при това все се съмнявал, че може да е останал някой мъж да носи женски дрехи. И ние, съвременните хора, мислим, че може да е останал някой мъж в женски дрехи.

Туй изнасям за илюстрация, за да дойдем до разбирането на истинския живот, както е. Аз не съм за монастири, не съм и за формите на сегашния религиозен живот. Аз живея между вас. Мога да се отдалеча, да ида да живея в гората, да бъда първокласен светия. Като живея между вас, вие казвате: това прави, онова прави. Каквото правя, нищо не крия. Някои казват: „Той и рибица яде.“ Възможно е. „Кокошки яде.“ Възможно е. В дадения случай кое е вярното? Което е вярно, е вярно, и което не е вярно, не е вярно. Мене не ме смущават възгледите на хората. В мене има съзнание, че има едно будно око. Аз виждам Господа. Някой път, когато направя микроскопическа погрешка, дето с микроскоп трябва да я видите, Господ ме погледне и ми се усмихне. Като ми се усмихне, аз зная, че някаква погрешка съм направил, върна се да я поправя. Когато Бог ми се усмихва, аз зная, че съм направил нещо. За пример, дойде някой, искам да му дам нещо. Бързам, гледам, има големи ябълки, червени, други – малки. Хвана малката ябълка и я дам. Господ мине и ми се усмихне. Тогава взема голямата ябълка [и] я дам. Изправя погрешката. Дай голямата ябълка. Какво ми коства да направя това? Някой ще каже: „Давай малко, но от сърце.“ – Давай многото от сърце! Като имаш, дай многото от сърце. Там е Божественият закон.

Та казвам: Когато ние правим малките погрешки, Господ се усмихва. Господ те гледа. Ако ти не поправиш по-грешката си, изпрати друг да поправи. Някой път дойде някой човек за помощ при вас, вие не искате да му дадете. Господ казва: „От своето не искаш да му дадеш, но дай от Моето.“ Ти и от Божието не искаш да дадеш. Всичко, което имаш, не е твое. Животът, който имаш, не е твой. Този ум, който имаш, не е твой. В твоето сърце всичко не е твое. Господ казва: „Дай от Моето, задоволи този човек.“ Не го прави отвън да богохулства, да казва: „Такива ли хора Господ създаде?“ Заради Любовта към Господа, задоволи го. „Сега малко имаме.“ Дойде някой – кажи му една сладка дума.

Че ние сме галени – всеки ден Господ ни гали чрез светлината, милва ни, чрез въздуха ни милва, чрез водата ни милва, чрез храната ни милва. Ние седим в обятията на Бога, милва ни и досега не можем да познаем тази милувка. Като слиза светлината в очите, това е милувка. Ония трептения на [светлината, това] е милувка, онова ухание на цветята, това е милувка. Като слушаш сладките думи, то е милувка. И ти като изказваш сладките думи, то е милувка.

Казва: Възлюблени, да се любим един друг. Възлюблени, да [се] обичаме един друг. Това е изпълнението Волята на Бога и на Земята, и на Небето.

Какво нещо е Любовта, как трябва да се приложи? В Америка една видна певица иска да направи нещо любовно. Тя събира 20–30 души бедняци, взема ги със себе си, отива при един милионер. Казва: „Аз ще изпея една песен и каквото ти обичаш, ще им дадеш. Аз имам желание да им помогна. Мога да пея. И колкото ти искаш да дадеш на мене, дай го на тях.“ Тя като запяла, потичат сълзите на този милионер. Той изважда 50 000 долара и ги раздава на бедните. Тя казва: „Благодаря, че Вие оценихте моето пение за 50 000 долара за бедните.“

„Добрата молитва“

5-а беседа, държана от Учителя

на 25.Х.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,

София, Изгрев.