Важни и належащи неща

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета трета глава от евангелието на Йоана.

Един учен равин във времето на Христа – Никодим, идва да конферира с Христа върху един много важен въпрос. Речта е била много дълга. Тук имаме само една малка извадка. (Учителят прочете главата.)

„Духът Божи“

Всички неща в света са важни, но всички не са еднакво належащи. В нашия физически живот е необходимо дишането. За ядене можеш да търпиш ден, два, три, десет, четирийсет дена, но ако не дишаш няколко минути, изгубваш съзнание. Необходима е човешката мисъл, човешките чувствания и човешки действия. Да кажем, говорим за човешката мисъл. Едва сега започваме да изучаваме какво нещо е човешката мисъл. Как човек мисли, много хора не знаят. Всичко, каквото правим, то е по навик. Дядо ни така мислил, баба ни така мислила. Какво мислил дядо му? Той мислил за нивата. Баба му мислила за къщата. Като е била млада мома, мислила за къщата. Някои жени не мислят за къщата, някои искат да я наредят, да я почистят, а някои не мислят, не им трябва. Ако имаш една къща, тя е временно нещо, ти със себе си не можеш да я вземеш. Ако тръгнеш за странство, както е наредена, ще я оставиш. Килимите, столовете не можеш да ги носиш. Никодим идва сега при Христа и както четете тази глава, ще кажете: „Има неща, които не са писани.“ Христос казва: „Ако не се роди човек изново...“ Какво зависи от раждането? Много зависи от раждането. Много пъти трябва човек да се ражда. Ако се родиш като риба, какво ще научиш? Ще се научиш да живееш и да плаваш из водата. Ако се родиш като пиле, ще се научиш да хвъркаш. Ако се родиш като някое млекопитаещо животно, ще се научиш да ходиш по земята. Ако те посеят като дърво, ще се научиш как да растеш. Главата ти ще бъде заровена в земята. Не важи аз какво мисля. Не важи какво мислиш? Не важи какво дишам. Но както дишаш, ти такъв ще станеш. Ако дишаш чист въздух, здрав ще бъдеш, ако не дишаш чист въздух, ще се разболееш. Някой казва: „Не важи какво ям.“ Важно е какво ядеш, такъв и ще станеш. Ако ядеш свинско месо, ще добиеш свински характер. Ако ядеш говеждо месо, ще добиеш говежди характер. Ако ядеш охлюви, навиците на охлювите ще влязат в тебе. Ако ядеш заешко месо, ще добиеш навиците на заека, страхлив ще станеш.

Аз ще ви приведа един пример и ако го изтълкувате буквално, съвсем друг характер ще вземе речта ми. Вълкът защо обича овцете? Понеже той има много груб характер, много умен е, като стратег нападение разбира военното дело. Той яде овца по единствената причина да стане по-мек. Казва: „Много груб съм.“ Като изяде една овца, става по-мек, не е така груб. Че е груб, се вижда, че като намери едно стадо овце, ще издави десет, двайсет, трийсет овце и ще каже: „Вие сте причина за моята жестокост. Досега не ме научихте да живея по-добре.“ Сега мнозина от вас искате да бъдете добри. Какво нещо е доброто, не го знаете. Мислите, че доброто е като водата да я вземеш отнякъде. То мяза малко на вода, но не е вода. То мяза на светлина, но доброто не е светлина. Мяза на камък, но доброто и камък не е. Доброто мяза на дърво, но не е дърво. На хиляди работи мяза, но не е. Едно качество има доброто – доброто има една черта, че навсякъде гарантин става. Като го туриш, като дойде друг, не отстъпва от думата. Доброто думата си назад не взема. Мислите ли, че един човек, който взема думата си назад, е добър? Не е добър. Тъй щото имате един копринен конец, много тънък. Имате копринено въже. Еднаква цена ли имат те – дебелото въже и тънкият конец? Дебелото не се къса така, затова е добро, тънкото се къса, то не е така добро. Какво вас ви интересува да се обяснява доброто като някое въже? Представете си – един художник рисува човека. Някой път нали имате желание да ви рисува някой художник и като се видите на картината, ви е приятно. Някой човек дава пет, десет, двайсет хиляди лева да го нарисуват и като го нарисуват, тури портрета като някоя светиня вкъщи. „Какво, много е красив дядо ми.“ Много красив бил, фотографиран е като негър с черен цвят. Казвам, къде виждате красотата – черен дядо? Някое дете, като види ореха, отвън е корав, но туй дете е ясновидец. Прониква и казва: „Отвън не е хубав, но отвътре орехът е хубав.“ Детето има разбиране за съдържанието на ореха.

Сега често говорим: родени по плът и родени по Дух. Родени по плът, това е твърдата черупка на ореха, само черупка има. Роденият по Дух е ядката вътре. Ако извадиш ядката и туриш черупката в земята, тази черупка не може да произведе себе си. Роденият човек по плът, той е черупка. Роденият по Дух – съдържанието, което носи живот. Та казвам, роденият човек по плът е костелив орех, съдържанието го няма. Казвам, когато дойдем до плътския човек, имаме само черупка. Един човек ви обещава нещо, но нищо не прави, това е черупка. Вие често падате в онова положение, казвате: „Да ядем.“ Съгласен съм. Аз съм първият, който ям. Казвате: „Да печелим пари.“ Аз съм първият. Повикат го някъде на гости, той е все първият. Най-сетне му казват: „Хайде да идем на работа, на нивата да работим.“ Той казва: „Аз досега все пръв, пръв, вие вземете сега инициативата да работите.“ За лесните работи всички ний сме първи.

Сега важното в живота кое е? Една майка иска да стане майка, но кога тя ще стане майка? Може да бъде майка на една черупка. Тя роди едно дете, и то умре, то е черупка. По плът роденото е черупка. Има желание да умре, защото по плът се е родило. Черупката изчезва, както когато зимно време падне снегът и като дойде топлината, той се стопи. Родените деца по Дух не умират. Следователно детето, което майката е родила и не умира, то е по Дух родено. Туй, което е родено по плът, умира. Христос казва: „Роденият по плът ще умре, ще изчезне, не може да се ползва от живота. Роденият по Дух ще влезе в Царството Божие.“

Кои деца влизат в училището? Способните. Онези деца, които са недъгави, недоразвити, не могат да влязат в училището, в Царството Божие. Само роденото дете по Дух може да влезе в Царството Божие, понеже Царството Божие е училище, в което човек трябва да влезе да се учи, да влезе човек и да ползва от всичките блага, които Бог е внесъл в Царството Божие. Сега под Царство Божие разбираме не само да бъдеш гражданин, то е черупката на нещата. Тогава аз бих казал според сегашните разбирания така: ако човек не се роди по закона за обичта и любовта, той не може да влезе в Царството Божие. Деца, които се раждат без любов и без обич, са неспособни и недъгави. Всички хора, които са недъгави, лоши, са родени без любов, родени са по плът. Всяко дете, което е родено от любов и обич, то е по Дух родено, и тия деца са способни и всичко постигат. Та сега ви казвам: ако не сте способни, аз не ви казвам защо сте неспособни, значи нямате майка и баща. Баща ви е любовта, който дава, майка е обичта. Ако ти не си роден от баща, любов, който дава, или майка, обич, която приема, от тебе нищо не става. Някои ще кажат: „Как да се родя?“ Как да се родиш? Вземете един художник. Той има всичките бои, от които са направени картините. Той има четки, има платна, има всичките материали, да направи картината. Елементите за картината съществуват, но трябва някой човек, който да ги направи. Най-първо, човек се ражда по плът. Ти съзнаваш, раждаш се, трябва ти нещо. Ако ти намериш Бога, ще се родиш втори път. Христос казва на Никодим: „Роден си, но ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.“ Казва му: „Как може стар човек да се роди отново?“ „Ти си учител Израилев, и това ли не знаеш?“ Не му отговорил на това Никодим. Вие сега имате теорията за прераждането, че един човек от един живот се преражда във втори, трети и т.н. Това са съвсем други работи. Родил се някой преди сто години, после след двеста години пак се родил. Това не е духовно раждане. Това са черупки. Ражда се така стотина пъти, и нищо не помни, казва: „Какъв бях в миналото?“ Казвам, в миналото беше едно дърво, което имаше сто метра височина, имаше 60 метра диаметър вътре, голямо дърво с големи корени. Казва: „После какъв бях?“ После беше един сом в морето, имаше 40–50 метра дължина. „След това какъв бях?“ Казвам, беше един от големите мамонти, имаше 18 метра дължина. Но това е външната страна. Направил си една голяма къща, казва: „Аз съм съградил.“ Че какво си съградил? Нищо не си съградил. Ако носиш един кожух, какво си добил зимно време? Или ако носиш една тънка дреха, какво си добил? Това са външни условия. Казвам, животът започва, когато баща му представя любов и майка му обич. (На една сестра и стана лошо.)

Имате ли ясна представа на какво се дължи туй, някой път човек припада, някой път човек от страх припада и изгубва съзнание. Когато турите восък при огъня, какво става? Започва да се топи. Защо се топи и изгубва своята форма, омеква? Всички онези от вас, които искате да станете ясновидци, ще минете през този процес. Човек, след като иска да стане ясновидец, започва да припада. Тази сестра се е мъчила по изкуствен начин да стане ясновидка, да излезе от тялото и отива да разглежда живота. Аз като говоря, иска да излезе и да провери работата. Когато един учител говори за ябълката, за ореха и казва, че тук наблизо има градина с ябълки, орехи, той разправя на децата, а те излизат да проверят, да видят дали това, което казва учителят, е вярно. Важно е да има нещо, което да ни интересува. Да кажем, ако един човек от музика не се интересува, защо? Защото е глух. Един човек от красотата не се интересува, защото е сляп. Друг не се интересува от мириса на цветята, защото обонянието му не е развито. Някой не иска да яде, защото вкусът не е развит. Та казвам, за да се интересуваме, трябва сетивата ни да са развити. Ако умът не е развит, липсва нещо, ако сърцето не е развито, липсва нещо и ако душата не е развита, пак му липсва нещо. Има нещо, за което аз всички мога да ги заинтересувам. Някои от вас сте стари, и аз кажа: аз зная как да се подмладите. Кой от вас не иска да се подмлади и да стане на 19 години? Някои от вас сте болни, и аз казвам: аз зная да церя всички болести, здрави може да станете. Някои от вас сте сиромаси, не сте добре облечени. Казвам: аз зная как да станете богати. Веднага всички се интересувате. Я да ви разправя где има богатство, нито един няма да остане тук. Да ви кажа, че еди-къде си има голямо заровено имане, всички ще тръгнете оттук с торбите, нито един от вас няма да се откаже. Всеки ще вземе една торба и ще тръгне. Не е лошо, хубаво е това. Или при сегашните условия, ако ви кажа къде има хубав хляб по две кила и ви кажат, че го дават свободно, кой няма да иде? На онзи край на София да е, ще идете. Даже и недъг да има, хляба пак ще го вземете.

Казвам, туй, което е необходимо за човека, е съществено. Няма нищо по-красиво в света да носи човек живот в себе си – този, щастливия, живот, който носи всичките блага. Ние често не оценяваме изгряващото слънце по единствената причина, ние не оценяваме светлината, понеже ни липсва нещо. Човек, за да бъде доволен, в същото време трябва да има основните неща. Един цигулар, на когото цигулката му е хубава, струните му са хубави, има хубав лък и тонът на цигулката е хубав, той може да свири. Ако две от струните са скъсани, той вече не е разположен, на две струни не може да се свири. Ако човек има едно ухо развито, той е музикант. Ако има развито око, той е художник. Ако има хубаво развито обоняние, той е интелигентен човек. Всички хора, които са интелигентни, в тях обонянието действа, то събужда човешката интелигентност. Онези хора, в които вкусът е развит, те имат обходата, която зависи от яденето. Наблюдавайте: както човек яде, такава е и обходата му. Ако видите, че един човек яде бързо, и обходата му е такава. Седи някой разположен, и обходата му с хората му е такава. Ако бързо яде, всичкото му е бързо. Най-първо, човек, за да яде, не трябва да бърза. Като седне да яде, да почине, да погледне, да му е приятно яденето. След като яде, той ще има отношение с хората. Както е ял, така и ще се отнася с хората. Защо трябва да ядем? За да се научим как да се обхождаме с хората. Защо трябва да разбираме уханието си? За да се научим да оценяваме хората. Защо трябва да бъде развит слухът ни? Един човек, още като го слушаш, като изкаже първата дума, да знаеш какво се крие в него. После защо обичаме хората? Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората. Най-първо, всеки се интересува от своето развитие. Всеки един от вас трябва да знае какъв е. Не какви са хората, но той какъв е в дадения случай. Да ни интересува онзи, който пее. Но нас да ни интересува повече можем ли ние да пеем. Важно е как мислят хората. Но ние трябва да се интересуваме ние как мислим. Туй, което ти мислиш, туй, което ти чувстваш, както ти постъпваш, така ще се реализират нещата. Ти с мисълта си в себе си ще дадеш условия и в своите чувствания. Както чувстваш, създаваш себе си и както постъпваш, всичко това влиза в градежа. Сега се отклонява вашето внимание. Казвате: „Как да разбираме тази работа?“ Аз ви казвам как да разбирате тази работа. Аз ви давам на всинца по десет сливи от най-хубавите, за да позная характера ви. Колко от вас ще посеят тези сливи? Някой от вас ще изяде всичките и ще хвърли костилките. Но има едно правило: като изядеш сливите, и десетте костилки ще идеш да ги посадиш на най-хубавото място. Аз се интересувам тия костилки как ще израстат и както израстат, тия сливи ще покажат твоето бъдеще. Ако тия костилки израстат и започнат плод да дават, от тебе човек ще стане. Ако ги посееш и от тях нищо не може да стане, няма да ти върви. Някой път нали искате да ви гадаят. Аз да ви гадая. Посей една череша, да видиш здрав може ли да бъдеш. Посей една слива, да видиш умен може ли да бъдеш. Посей едно цвете, което става жълто, да видиш умен може ли да станеш. Посейте някои дървета и вижте как ще изникнат. Тия дървета имат връзка с вас. Тук имаше една сестра – млада, но бедна беше. Като нея по характер няма друга, сама си проби път. Беше свършила само трети клас, после свърши гимназия и университет свърши със своя труд. Като взехме нашето място тука, дойде и пося четири–пет вишни. Те израснаха и станаха най-големите. Казвам, ще стане нещо от нея, щом вишните вървят и плод дават. Един ден тя ми казва: „Да ги поокастрим.“ Казвам и: „Ако окастрим твоите вишни, и теб ще окастрят.“ Та се отказа. Искаше да ги окастрим, понеже много големи станали. Не е хубаво да се кастрят. Всяко нещо, което вие направите, то има отношение към вашия живот. Ако напишете поезия, тя има отношение към съгражданите на вашия живот. Ако мине хубава мисъл, тя има отношение към съгражданите на вашия живот, зависи колко дълго време ще остане във вас. Колкото по-дълго време остане, толкова по-добре. Едно добро чувство, че колкото по-дълго време остане във вас, толкова по-добре. Една постъпка, която по-дълбоко оставя своята топлина, прави добро във вас. Сега аз не искам нещата да станат във вас по навик. Аз съм готов да изучавам един занаят, но да няма еднообразие. Един български свещеник ми казваше: „Аз втори път поп не ставам, всичко друго мога да стана. Умрял някой, кадя му с тамян. Роди му се дете, с тамян кадя. Този тамян вече ми омръзна, кандилницата не искам да я видя.“ Това вече е занаят. Да кадиш един път с кандилницата разбирам, но във всички случаи да кадиш... Жени се някой, кади. Умре някой, пак кади. Живият да го кадиш, но умрелия защо да го кадиш? Живите, като кадиш, миришат тамяна, ами умрелите? Та казвам, не ставайте еднообразни. Някой казва: „Да бъдем много набожни, то е занаят.“ Да бъдеш набожен, не е живот. Животът по същност е любов и обич, един непредвиден процес, всички Божии блага, които се проявяват. Религията е една форма. Влизаш в църквата да се прекръстиш, да стоиш като истукан и да гледаш, после пак да се кръстиш. Ще четеш една молитва, после два–три пъти. Една молитва по един и същ начин не я чети.

Вие казвате: „Нямам настроение.“ Не се водете по настроение, опасна работа е. Ти казваш: „Аз ще се моля само когато времето е хубаво.“ Колко дни през годината ще имаме хубаво време, когато трябва да се молим? Ако има малък облак, нямате настроение. Ако една мома се накичи само когато има настроение, когато види един хубав момък, колко пъти ще се облече хубаво. И грозния като види, пак да се облече. Та казвам, човек всякога да се моли, че дъжд валяло, че било облачно, всякога той трябва да се моли. Молитвата е дишане на душата. Вие считате, че е заблуждение, а то е една необходимост да се молиш. Дотогава, докато дишаш на земята, трябва да живееш. Щом престанеш да дишаш, ще напуснеш земния живот. Човек доста се моли и е свързан с духовния свят. Не считайте, че молитвата е едно задължение по закон. То е нещо, което трябва да правите без закон, с любов. Ще дишаш, ще се молиш, не като задължение, а като една привилегия – да ти е приятно, че се молиш. После когато се молиш, молитвата да бъде нова. Няма за какво да се молите някой път. Един ден ще се молите сливите да израстат. Втория ден ще се молите черешите да израстат. Третия ден ще се молите гроздето да стане. Четвъртия ден ще се молите житото да стане, царевицата да стане, реките да потекат, цветята да цъфнат, птиците да хвъркат, облаците да дойдат. За всичко ще се молите. Вие се молите еднообразно: „Господи, моля ти се да бъда здрав.“ На другия ден пак: „Господи, да бъда здрав.“ Това не е молитва. Човек е здрав, когато сливите растат. Човек е здрав, когато черешите растат. Човек е здрав, когато реките текат. Човек е здрав, когато вятърът вее. Човек е здрав, когато слънцето грее. Човек е здрав, когато звездите изгряват. Казвам, всичко в света, когато работи, и човек работи. Когато всичко заспива, и човек заспива. Ако слънцето един ден престане да изгрява, и човек ще престане да живее. Като ставате сутрин, да ви е радостно. И гледайте каква мисъл ще дойде в ума ви, какво чувство ще дойде в сърцето ви и каква постъпка ще направите. Една постъпка аз я намирам гостенин. Една мисъл, която дойде сутринта, тя е гостенка, жива е мисълта. Дотогава, докато гости идват във вас, вие сте в добро положение. Казвате: „Защо е така?“ Когато престанат посетители да влизат в един бакалин, какво значи? Докато влизат и се увеличават гостите, всичко върви. Като започнат по-рядко да посещават, не върви. Ако в годината само един го посети, какво ще стане с него? Той ще напусне бакалницата, ще фалира. Та казвам, радвайте се на всяка мисъл, която влиза във вашия ум и носи известен капитал, носи известно благо. Всяко чувство, което прониква в сърцето, носи известно благо и всяка постъпка носи благо. Радвайте се на вашите мисли, радвайте се на вашите чувства, радвайте се на вашите постъпки. Колкото повече от тях идват, толкова по-добре. Тъй трябва да се разглежда въпросът. Казвате: „Той мисли много хубаво.“ Радвайте се, че той мисли хубаво. Щом аз мисля хубаво, и всичките хора могат да мислят хубаво. Щом всичките не мислят хубаво, то е въпрос дали аз мога да мисля хубаво. Ще кажете: „Как тъй?“ Аз изхождам от следното: щом Бог мисли добре, и аз мисля добре. Щом Бог не мисли добре, и аз не мога да мисля. Причината на мисълта е Бог. Щом Той мисли добре, и аз мисля. Щом Бог в мен се проявява добре, и във всичките хора може да се прояви. Щом Бог в мен не се проявява добре, то е въпрос. Щом Бог мисли добре, никой не може да каже: „Аз не мисля добре.“ Ако вие вярвате, кое ви препятства да мислите добре? Казвате: „Аз не вярвам в Бога.“ Щом не вярвате, то не е добро. Казвате: „Аз не мога да мисля.“ Ти не си добър. „Аз не мога да чувствам.“ Ти не си добър. „Аз не мога да постъпвам.“ Ти не си добър. Мисълта, която излиза от Бога, ни свързва с Бога. Любовта, която излиза от Бога, ни свързва с Него. Светлината, която излиза от Него, ни свързва с Него. Всичко, което излиза от Бога, ни свързва с Него. Това са нишки. Писанието казва: „Привлякох ви с нишката на любовта.“ Когато Бог ви привлича с тази нишка, не се дърпайте назад. Още с най-малката нишка, като потегли, тръгнете по тая нишка.

Търсите оня свят. Казвам ти, като умреш, на оня свят няма да отидеш. Ако приживе не си бил на оня свят, и като умреш никак няма да идеш. Виждам, като ще идеш на оня свят, гледам живите къде отиват. Обикна един човек, аз съм в оня свят. Възлюбя един човек, аз съм в оня свят. Имам вяра в него, аз съм в оня свят. Имам надежда в него, в оня свят съм. Милостив съм, в оня свят съм. Добър съм, в оня свят съм. Ти добър не си, как ще бъдеш в оня свят? Оня свят е на добро, оня свят е на любовта, оня свят е на обичта, оня свят е на светлите мисли, на добрите чувства. Може ли цветя да цъфтят без светлина и без топлина? Някои казват: „Не може ли без любов?“ Вас ви е страх от любовта. Ти, като обичаш, си в оня свят. Като обичаш и като любиш, ще си в оня свят. Туй трябва да бъде новото разбиране – който люби, е влязъл в оня свят. Който люби, винаги приема Божието благословение. Не може човек да иде в оня свят, да се върне на земята и да не бъде здрав.

Имайте предвид, че здравето на човека зависи от степента на неговата любов. Всичко онова, което ние имаме, зависи от степента на любовта. Тогава защо ще търсите здравето по лекари? Ако обичате хляба, здрави ще бъдете. Ако обичате черешите, здрави ще бъдете. Ако обичате сливите, здрави ще бъдете. Камъните, ако обичате, здрави ще бъдете. Някой път вие не обичате камъните. В камъните е скрита мощна енергия. Тия камъни са кредитори на всичките бъдещи растения. От тия камъни ще излезе енергия за онова, което те ще дадат. Камъните, които в миналото се разпръснаха, върху тях живеем. Сегашните камъни, които ще се разпилеят върху здравето и бъдещето на хората, ще бъдат. Не зависи ли здравето на детето от здравето на майката? Като се разпръснат камъните на майката, детето остава здраво. Ако на тази майка не се разпръснат нейните камъни, ако тя не даде своята енергия, как ще бъде здраво детето? Аз вземам думата разпръскване. Когато майката разпръсква енергията от камъните, детето е здраво. Ако майката пази здравето на камъните си, децата никога не могат да бъдат здрави.

Има нещо, за което аз бих ви говорил. Може да ви кажа от какво произтичат нещастията на хората. Закон има – ако един баща е лъгал много моми, или бездетен ще остане, или децата му ще мрат. Ако той обича само една мома и се държи заради нея, държи се чист с нея, той в дома смърт няма да има. Често в семейството децата започват да мрат. Ако майката хвърли око на някой друг мъж, кои умират? Мъжките умират. Ако бащата хвърли око на някоя жена, момичетата умират. Това са данни. Щом ти пренесеш любовта си от един човек към друг, онзи човек, от когото вземеш любовта си, няма да живее. Трябва да разбирате. Щом милваш цветята еднакво, те растат. Любовта е еднаква за всички цветя. Щом на едно цвете наливаш вода, а на друго не наливаш, едното ще изсъхне. Онова, към което имаш любов, то вирее, а другото умира. Някои от вас сте такива градинари, не поливате всички цветя. Гледам, някоя сестра дойде до някое цвете, полее го повече, а друго полее го по-малко и си замине. Поливайте всички цветя еднакво, обичайте всички хора еднакво. Всички трябва да живеят. Не е въпрос на външната красота. Всички трябва да живеем. Красотата отпосле се добива – тя е друго изкуство. Най-първо, за да има живот, любовта трябва да бъде еднаква и обичта да бъде еднаква. Във всеки дом се раждат раздори от нееднаквата любов. Майката обича едното дете повече, другото по-малко. Всички нещастия от какво произтичат? Всички нещастия на Якова от какво произлязоха? Той обичаше Йосифа повече. На него направи по-хубава дреха и другите синове не бяха доволни. Всички нещастия дойдоха от чрезмерната любов към Йосифа. Ако някого обичате вкъщи повече, ще дойде повече. Ако обичате всички еднакво, ще имате Божието благословение. Засега вие вкъщи когото трябва да обичате, не го обичате. Когото не трябва да обичате, него обичате. Хората обичат дявола повече. Бог им е дал всичките благословения и казват: „Дали съществува?“ Като дойде дяволът, всички вярват. Тогаз виждам понятията ви.

В нашите ръце седи ключът на нашето здраве, на нашето умствено и духовно развитие. Бог в нас е вложил ключа и ако тия ключове, които Той ги е дал, ако не ги употребим, казва: „Взехте ключовете на Царството Божие, че нито вие влизате, нито другите пущате.“ Ние имаме ключове, и не ги употребяваме. От теб зависи да бъдеш умен човек, трябва да обикнеш книгата. Щом обикнеш книгата, ще четеш, умен човек ще станеш. Щом обикнеш добрите хора, ти добър ще станеш. Щом обикнеш здравите хора, здрав ще бъдеш. Толкоз проста работа е. Обичайте не хилавите хора. Болният болен да не обича. Аз, ако съм болен, не искам болен да ме обича. Здравият да обича болния, че да стане здрав. Не болният да обича здравия, че той да стане болен. Болният болен да обича, изключете това, болният здрав да обича и здравият болен да обича. Казвате: „Здравият здрав трябва ли да обича?“ Ами как е казано да възлюбиш Господа? Бог не е ли здравият, най-силният, ние трябва да Го обичаме. Ние сме здрави. За да поддържаме нашето здраве, трябва да обичаме здравите. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа в нас здравето. Ние трябва да обичаме Бога, за да се поддържа нашият ум. Ние трябва да обичаме Бога, за да бие нашето сърце. Ние трябва да обичаме Бога, за да поддържа силата на човешката душа. Така седят тия елементарни работи. Ако ги напуснем, тогава идат всички нещастия в света. Какво ще се колебаем има ли Господ, или не? Господ движи хората. Всеки ден ни заобикаля и ние казваме: „Къде е?“ Един ден един ми казва: „Къде е Господ?“ Казвам: „Ела с мене и ще ти Го покажа.“ Заведох го при една узряла череша и казвам: „Ето Го, ето Го Господ, яж сега.“ Той гледа черешата. Казвам: „Яж без никакви теории. Искаш да знаеш къде е Господ.“ След като се наяде с черешите, имаше много хубаво разположение. Казвам: „Много хубаво разположение имаш. То е Господ.“ Като няма череши, няма Господ. Като има череши, има Господ.

Идеш при някой извор, извира хубаво. Пий от извора, там е Господ. Пресъхне изворът, няма Господ. Казвам, във всеки един човек, който живее, там е Господ. Като мислим, Господ е в нас. Като чувстваме, Господ е в нас. Като сме здрави, Господ е в нас. Та казвам, така трябва да гледате. Сега ставаме болни. В болните хора Господ няма. Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.“ Живите Господ ги е напуснал, затова умират. Един ден, като дойде, и умрелите ще оживеят. Щом дойде Господ при тях, те ще оживеят. Умрелите един ден Господ ще ги посети. Защо умират хората? Защото не обичат Господа. Всеки един човек, който не люби, ще умре. Всеки един, който не обича, ще умре. Категорично е това. Всеки човек, който люби, ще оживее. Казвам, обичайте и любете постоянно, ще оживеете. Не само Едного в скришната стая да Му пишете писма, че ви гори сърцето за Него. Аз, като погледна слънцето, се радвам, обичам всички. Туй слънце на всички праща светлина, не оставя едно камъче да не прати един лъч, един любовен поглед. Казвам: „Много добре постъпваш, и аз ще бъда като тебе.“ Туй, което излиза от мене, е всички да обичам. Ако слънцето може да обича всички, защо и аз да не обичам? Щом слънцето може да обича всички, и аз мога да обичам всички. Щом Бог обича всички, и аз може да обичам всички. Туй, което слънцето всеки ден прави, и ние да го правим. В туй седи здравето, разумността, добротата и основата на човешкия живот.

В какво се ограничава нашата любов? Кога водата изгубва своята сила? Когато влезе в някоя стомна. Тогава водата става специфична. Искаш да дадеш вода само от своята стомна. Стомната е специална любов. Щом водата влезе в извора, става обща. При извора тя е готова да даде на всички, а през стомната дава само на близките. Извадете вашите стомни и излейте водата. Наливайте нова вода, по десет пъти да идете на извора, ще бъде добре. Не взимайте вода от стомните, но от извора. Туй да бъде подбуждението. Вие казвате: „Както дядо ми любил.“ Дядо ти беше стомна. Баба ти както любила? Тя беше стомна. Ще се върнеш при първия човек, когото Бог направи по подобие Свое. Този човек обича всички хора в света и до днешния ден обича всичките, всичко, което расте в света, слънцето като изгрява. Онзи човек, когото Бог направи, той досега поддържа всичката любов. Всичкото наше нещастие излезе от каменните стомни. Като направи Господ онзи Адам от пръст, тури му живот в него. Ние поддържаме живота на стомните. Всеки ден ходете по три пъти на извора, да черпите от голямата любов, за да се научите как да обичате.

„Добрата молитва“

Второ утринно слово

4 октомври 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта

София – Изгрев