Проявление

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета из книгата „Светът на Великите души“. (Беинса Дуно, „Светът на Великите души. Словото на планината“, София, 1933 г. В края на настоящия том е отпечатан целият текст на книгата. Беинса Дуно е духовното име на Учителя Петър Дънов.)

Прочутият учен Ломброзо посетил веднъж Толстой. Ломброзо изучавал престъпните типове, типовете, които са се отклонили от правата посока на развитието. Толстой мислел, че ще го посети някой философ, че ще го осветли по някои въпроси. Но какво било неговото учудване, когато Ломброзо почнал да го изследва дали няма някаква анормалност, дали няма някаква престъпност, дали неговата философия не се дължи на някаква анормалност. Той се чувствувал постоянно нащрек, каквото и да направел, чувствувал, че онзи го наблюдава и си вади някакво заключение.

Ние, съвременните хора, като Ломброзо изучаваме престъпността. И в религиозно отношение ние търсим пак някаква престъпност, казваме: „Той не е набожен.“ Православният ще гледа дали той ще се кръсти с трите пръста, ще наблюдава дали правилно ще се прекръсти. Някои се кръстят с два пръста, някои – с три, някои – с цялата ръка. Но какъв е смисълът на кръстенето? Всяко нещо трябва да има смисъл. Ако турим ръката на главата, когато се кръстим, за да мислим както трябва, ако турим ръката на сърцето си, за да чувствуваме както трябва, и ако турим ръката си от двете страни на гърдите, за да постъпваме както трябва, тогава кръстенето има смисъл. Да постъпвам както Господ ме е създал, да проявявам туй, което Бог е вложил в сърцето и в ума ми, такова кръстене има смисъл. Казват: „Той е набожен.“ Ако ти, като правиш кръста, туряш в действие ума ти, да се запали като свещ, и като туриш ръката на сърцето си, то да се запали като огън и да се прояви силата ти, това е кръст.

Следователно човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки вървят по пътя на кръста. Когато заковаха Христа на кръста, заковаха ръцете, краката, а главата оставиха свободна, не я заковаха. Заковаха волята, да се не мърда, а оставиха само главата свободна. Може да ви заковат, но мисълта ви да бъде свободна. Някои мислят, че са свободни, а аз виждам как ги разпъват. Да знаеш, че най-близкият ти приятел един ден ще те предаде. Колко синове има, които са претрепали бащите си, колко ученици има, които са претрепали своите учители. Ние се намираме в един свят на противоречия. [В] света, в който живеем, не всички елементи са в хармония с нас, не всички мислят добре за нас, не всички същества са в хармония с нас. Те не мислят за нас. Вземете живота на проказата – то са малки същества, физиологически и много други болести се дължат на малки същества, които образуват известни язви вътре. Има други, които образуват тумор в мозъка, тумор в стомаха, в белите дробове или някъде другаде.

Казвате: „Защо Господ създаде света така?“ Света Господ го създаде, но ний изопачихме света. Съвременните хора естественици, които изучават света, обясняват някои неща, че са унаследени. И аз съм изучавал света, но в самата природа, в чистата природа, унаследени неща няма. В самата чиста природа има вложени неща, унаследени[те] неща са второстепенни. Те са присадени. Може на една череша да е присадена бяла или червена, може и слива да е присадена (костилка на костилка се присажда) и вие може да се чудите как присадената слива се е изопачила, че да ражда череши. Човек съединил кобилата с едно магаре и се е образувал катър. Вие питате как е станало. Едно неестествено унаследяване. В цялата природа имаме хиляди милиони разумни същества, които са правили толкова опити и са останали последствията. Природата най-първо трябва да се освободи от техните заблуждения. Те са искали да направят природата по-красива. Изопачиха света, изопачиха живота. Всичко това трябва да го изхвърлим и да остане вложеното вътре.

Следователно аз вярвам само в онова, което е вложено, а не в онова, което е унаследено. Някои унаследени неща са хубави. Има пиянство унаследено, има кражба унаследена. Унаследените крадци, като се родят от родители крадци, като баща си и майка си са. Казвам: Трябва да се освободим от унаследените неща.

Казвате: „Как е създаден светът.“ – Този свят е създаден както трябва. – „Много недъзи има.“ – Те се дължат все на такива умници философи. Какво нещо е животът, не разбират. Как е устроен мозъкът, не разбират. Как се е образувала човешката мисъл, не разбират. Как става дишането, не разбират, пък разрешават един важен въпрос: как е създаден светът.

Аз говоря сега за миналото. Съвременните хора казват: глупците се занимават с миналото, мъдреците – с настоящето, а завеяните – с бъдещето; това е като една поговорка. Казва: „Той е извеян човек.“ Че думата „извеян човек“ има хубаво съдържание! Кое жито е по-хубаво: извятото или неизвятото? Казвате: „Той е извеян“ – значи, той е чисто жито, няма слама, няма плява, чисто жито е в хамбара и от него може да направиш хубав хляб. Думата „извеян“ човек има хубаво съдържание. А сега, като кажете „извеян“, хората се докачат – чудна работа! Като кажат някому, че е извеян, значи, че е чисто жито и от него може хляб да се направи, а той се докача. И сега на вас казвам: Като ви кажат „извеяни“, не се докачайте.

Сега вие говорите за въздържание. Аз не вярвам във въздържанието. Да се въздържа човек, това е престъпление. Новата религия отхвърля въздържанието. Ние казваме: „Пий!“ – Но какво? – Вода. Водата, която Бог първоначално е създал, пий от нея, но онова създаденото вино, създадената ракийца, пази се от тях. Ние не казваме: „Въздържай се!“, но казваме: „Пий!“ Като пиеш вода, нямаш нужда от ракия, щом се въздържаш от вода, ще пиеш ракийца. Започнат да те убеждават хората, че като пиеш ракийца, ще ти стане по-добре.

Тръгнали двама екскурзианти, единият от старата култура, другият от новата. Този от старата култура носел едно светло шишенце, пълно. Пита го другият, младият: „Какво е туй?“ – „Джибринка“. Тук пийне малко, там пийне малко и най-после казва: „Прекъснаха ми се краката.“ Той мисли, че джибринката ще му помогне, а джибринката никак не помага.

Има писатели, които, за да пишат, трябва да пият. Като не върви писането, той вземе шишето и пие. Пие, пие и като изпие шишето, започне да пише. Има други, които вярват, че като запушат цигара, ще пишат по-хубаво. Като не му иде на ум нещо, той запуши цигарата, изпуши десетина цигари и му тръгне. Не зная какви светли мисли може да се зародят от изгарянето на тютюна, не зная какви светли мисли могат да се зародят от изпиването на едно шише ракия.

Казвам: Не се въздържайте от добродетелта, не препятствувайте на доброто, което се явява у вас, не препятствувайте на вашата мисъл, в каквото и направление да се проявява, дайте ход на мисълта си. Зад всички наши стълкновения Бог е, Който работи. Всеки, който противодействува на Бога, се наказва. Под думата „се наказва“ не разбираме наказване под обикновен смисъл.

Има три фактора, които са създали човека: първият фактор е мисълта на духа, вторият фактор са чувствата на душата и третият фактор са действията на човешкия ум. Казваме: когато ти служиш на стомаха, не мисли, че твоят ум, той малко взема участие. Щом се наядеш, няма да може да мислиш – тя е елементарна работа. Трябва да възприемеш известна храна и тази храна трябва да принесе чрез соковете и в белия дроб да се пречистят. От дробовете да мине в човешката мисъл, да се образуват форми и после тия форми трябва да се реализират. Здравословното състояние на човека зависи от неговата глава.

Аз ви говоря за неща, [за] които вече имаме опити, милиони опити и наблюдения имаме. Зависи от формата на неговите гърди, зависи от стомаха и от формата на човешките рамене. Рамената на мъжа са по-широки от тия на жената. Жената в бедрата е по-широка от мъжа. На мъжа дихателната система е по-силно развита, [в] следствие на това рамената у мъжа са по-широки. У жената симпатичната нервна система е по-развита и за това у нея бедрата са по-развити. Развити са повече бедрата, защото тя трябва да ражда деца. Мъжът понеже трябва повече да работи, развити са неговите рамена.

Сега казваме, че трябва да се работи, но работата е един разумен акт. Тя още не е работа, то е труд и съвременният труд трябва да се превърне на работа. Работата е най-разумното състояние. Трябва да има едно съответствие в работата. Ние искаме да работим повече, за да забогатеем, после да живеем един охолен живот. Искаме да свършим училище, университет, втори, трети, да се специализираме, лекар ставаш, професор ставаш, какъвто и занаят да вземеш, имаш за цел да забогатееш. Не е лошо човек да забогатее, богатството в човека е вложено. Да придобиеш богатство, да придобиеш сила на мисълта, да придобиеш сила на чувствата, да придобиеш сила на твоите постъпки.

Ние, съвременните хора, прахосваме своята умствена енергия. Колко хиляди съвременни хора има, които се занимават с изобретенията на разрушителните неща, с които повече хора да умират. Представете си сега хора, които спускат бомби от 4 тона. Достатъчни са 4 бомби да паднат в София, за да я разрушат. Нищо няма да остане.

Вие казвате: „Това е култура.“ Това не е култура, то е присадка. Това е аномалия. Във вълка има такива аномалии. Той като влезе в едно стадо, ще удави 40–50 овци. Нему му трябва една овца да изяде, а той ще удави 40 овци, не да ги яде, но като някой търговец мисли, че след време ще мине да ги събере. Питам: Кога се зароди във вълка това желание да дави овцете? Вълкът е едно същество на тъмния живот, той не се е родил денем. Той е създаден, когато е било тъмнина в света. Онези, които разглеждат нещата кога Бог е създал човека, казват, че в шестия ден Бог е създал човека – когато имаше най-благоприятни условия. Човек е създаден в светлина, затова Той го изправи перпендикулярно на земната ос.

Та сега се проповядва едно учение. Едно учение, една религия, която не може да измени един обществен живот, тази религия не може да служи на културата. Защото християнството, така, както е разбрано, то е закон на жертвата. Християнството още не е християнство на Любовта, но на жертвата. Следователно навсякъде се дават жертви. Вземете една война – милиони хора стават жертва. Тази жертва е необходима. Жертва стават милиони, милиарди кокошки, за да живеем ние. Милиони, милиарди агънца стават жертва, за да мине техният живот в по-висши същества.

Та казвам: Ние досега сме вървели по закона на патките, най-елементарния живот, по пътя на законите, и едва сега влизаме в пътя на принципите, на свободата. По законите си ограничен – формата е създадена, ти трябва да възприемеш формата на закона, както е създаден. В закона ти нямаш избор. В закона ти ще признаеш виновен ли си или не – едно от двете. Ще те питат: „Ти това нещо направи ли го или не го направи?“ – ще си признаеш. Следователно законът се занимава с неща, които са направени.

На Земята само за престъпления наказват. За добрите хора няма закон да ги възнаграждават. Едва сега прониква в света тази идея, че някои учители награждават добрите ученици. В миналото казват: „Това е негова работа“, не ги награждават за доброто. Сега, ако някой направи престъпление, веднага ще дойде стражарят и ще го заведе в участъка. Като направи някой добро, няма да го викат да го питат на какво основание е направил това добро.

В бъдещия порядък законите ще бъдат за доброто, което е направено. Щом някой направи добро, ще дойде стражарят, а когато някой направи зло, няма да има стражар. За бъдеще хората, които правят престъпление, ще бъдат тъй свободни, както ние сега сме свободни да правим добро. Ще кажат: „То е негова работа, да си живее както иска.“ За бъдеще ще се интересуват от доброто, което правим. Сега свързваме тия понятия.

Според мене културата е важна дотолкова, доколкото служи на индивида да въздигне човешката душа, човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Вие искате да подобрите вашето положение, но не знаете как да подобрите вашето положение. Трябва да имате светли мисли, които да проникнат какви са дадените условия, при които живеете, следователно да се съобразите с тия условия, а не да наложите. Невъзможно е да се наложи какъвто и да е порядък. Временно може да наложиш на хората, но даденото в човека, то винаги остава основа на всички неща. Казвам: Като работите за Божественото, то ще остане вечно начало.

Досега ние не вярваме на Любовта. Съвременните хора, ако им кажете нещо за Любовта, те казват: „Любовта е за младите хора.“ Хората вярват, че младите от 16 години нагоре се занимават с Любовта. Наричат ги смахнати, завеяни, извеяни млади.

Аз имам друго понятие – моите понятия за младите и старите се различават. Аз считам, че младите хора са стари и старите са млади. Младият постоянно мисли за стария, иска да стане като него. После, старият има знание, знае как да използува живота. Старият винаги има желание към младия. Старият, като не разбирал младостта в себе си, търси я в другите. Старият, като не намери младостта в себе си, я търси на друго място, та са се забъркали млади и стари. Сега аз искам младите да кажат: „Н[и]е остаряхме, стари сме, дойдохме в света да се подмладим.“ Като остарее, човек се подмладява. Освен че се е подмладил, изваждат го от разсадника, завеждат го в Небето, завеждат го да живее на определено място. Като млад го пращат да се прероди, посрещат го с венци. Вие не знаете как да посрещате хората в онзи свят.

Някои имат вярвания. Аз вярвам само в онова, което виждам, много обективен съм. Аз виждам толкова работи, които хората не виждат. Под микроскоп виждам неща, които с обикновените очи не се виждат. Аз седя, размишлявам върху една своя работа, иде една сестра и иска да определя един ден на някоя друга да дойде. Започваме да се разговаряме. Още като я виждам – тя върви по бащина линия. Един мъжки глас има. Казвам: „Такива и такива черти има баща ти“. Тя не е една жена, тя е един мъж, скрит в женска форма, престорил се и той дошъл. Те са го пратили като жена, да се облагороди, да стане малко мек. Мъжете според мене са се много ухитрили, те са жени, пратили са ги като мъже, да се очовечат. Сегашните мъже според мен са едновремешните разпуснати жени, а сегашните жени са едновремешните груби мъже.

Сега вие казвате: „Как тъй?“ За мене това не е обида. Ако един художник нарисува нещо и види, че формата е груба, той ще работи и ще [я] измени. Ние не носим завършени форми. Върху нас постоянно работят. Писанието казва, че Господ направи човек по образ и подобие Свое. Бог оттогава постоянно работи върху човека. Аз разглеждам, че бялата раса се различава от жълтата и жълтата раса се различава от черната. Какво голямо различие има в постъпките. Колкото да са груби белите, седят много по-горе от жълтите, и колкото да са груби жълтите, седят по-горе от черните. Черната раса – според историческите данни и съвременната история – означава падението на първото човечество в правата посока. „Кали юга“ я наричат индусите. След черните идат жълтите. У тях има малко подобрение. После червената, жълтата раса и най-подир идват белите.

Нашата Земя, от чисто органическо гледище, излиза от една област на една много гъста материя, етерна, гъста, неорганизирана материя, наречена 13-а сфера, дето се раждат всичките несъответствия и престъпления. Туй, което Писанието казва, че влязъл онзи Люцифер в рая. Бих задал въпроса: Как са пропуснали ангелите той да влезе в рая? То е един вътрешен процес. Ева имала желание да научи нещо. Злото не е нещо външно, то е вътрешен процес. Направиха хората погрешката в един свят, дето злото не може да се обуздае. Злото се обуздава, като опитаме последствията. Казва: „То не работи за моето добро.“ Съвременните хора сме се убедили, че злото руши, убедили сме се, че доброто гради. Няма човек в света, който да обича това, което го руши, и няма човек в света, който иска да бъде гонен, който иска да бъде грозен, който иска да гладува, който иска да страда в света.

Казва: вярата в Бога. Вярата е един път за един установен ред, който е вложен. Бог във всяка една душа е вложил възможности. Всеки един човек има свое предназначение. Какъвто и да е [в] Божествения организъм, всеки човек трябва да се укаже, че е достоен за това място, което му е дадено. Зависи от работата, която ще свърши. Колкото по-добри работи върши, [колкото по-добре върши] работата в Божествения организъм, толкова неговото положение се подобрява. Колкото по-зле върши работата, толкова се влошава положението. Щом се влошава животът ти, трябва да знаеш, че твоите деди и прадеди не са работили както трябва или ти не си работил както трябва. Някой казва: „Мене нещо ме преследва.“ Действително в света има нещо, което може да преследва. Щом ядеш една неестествена храна, веднага ще те преследва нещо.

Преди години аз имах един случай. В 66 (на ул. „Опълченска“ 66, където Учителят е живял) една майка води едно малко дете на две години и казва: „Учителю, умира детето ми.“ Казвам: „Викайте някой лекар.“ Тя казва: „Не, не искам лекар, понеже те умориха първото ми дете.“ Казвам: „Пък сега може да не уморят детето ти.“ – „Не, не, не искам, помогни ми! Здраво беше, сега е много зле.“ – „За да му бъде така, да не си му дала някаква храна?“ – „Дадох му една ябълка.“ То откъсвало от ябълката парченца и ги гълтало несдъвкани и му става лошо. Казвам: „Дайте му очистително.“ И след 2–3 часа детето беше спасено. Ако дойде някой лекар, който не е опитен, ще каже инжекция да се тури. Инжекцията е рициновото масло.

Та казвам: Всеки от вас трябва да вярва преди всичко в онзи лекар, който е вътре в него. (Сега говоря принципално. Всички външни лекари са асистенти на нашия лекар вътре. Следователно те като асистенти имат право да помагат.) Този лекар, той е свързан с Божественото. Когато ти ядеш, той казва: „Стига толкова ядене!“ Ти не го послушаш, преядеш. Лекарят казва: „Не работи толкоз, много работиш.“ Някой път ви казва: „Много малко работиш.“ Слушай го, когато ти казва: „Малко работиш“, започни повече да работиш. И когато ти казва: „Много работиш“, престани да работиш.

Сега ние трябва да се пазим от лакомията. Четох веднъж един разказ. Един богат търговец сънува един сън. Сънят е следният: Иде една голяма каруца, теглена с три чифта бели коне, пълна със злато и скъпоценни камъни и други богатства. Всичките отиват и един в каруцата с лопата им дава. Някои носят малки съдове, други – по-големи. Този богаташ, като чул, че раздават такива богатства, изважда един голям сандък, носи го и иска да му сипят. Погледнал го този, който раздава богатството, и му казва: „Легни на гърба си, ще турим сандъка на корема ти и ще сипваме богатството. Но ще внимаваш да не се препълни повече, отколкото може да носиш.“ Легнал, турили сандъка върху му и започнали да турят. Една лопата, още една лопата и той все искал. Напълнили сандъка. Той започнал да пъшка и понеже взел повече, отколкото трябва, казват: „Оставете го да понесе последствията на своята лакомия.“ Като се събудил, богатият се стреснал и като се стреснал, реформирал живота си. „Богатството, което имам сега, ще ми отнеме живота“ – казал той. „Мене ми трябваше само няколко лопати, не да се пълни целият сандък. Той ще ме удуши.“

Нас ни трябва само една лопата. Вземете две ябълки, но хубави, големи. Едното е за предпочитане. При две караница ще има. Цялата вечност е създадена заради нас, да опитаме всичките блага, които Бог е вложил. Бог има нещо велико, което е приготвил, което трябва да опитаме. Ние трябва да бъдем подготвени да опитаме всичките материални блага. На нас ни трябва едно здраво тяло, един здрав мозък, здраво сърце, здрави крака, здрави ръце. И като спиш да ти бъде приятно, и като се събудиш да ти бъде приятно, навсякъде да усещаш една приятност и да благодариш – това всеки може да има.

Аз ви питам: Ако един баща, който е оставил на един от синовете си повече наследство, според сегашния закон на кой син ще остави по-голямо наследство? На онзи, който е умен и който обича баща си, който му изпълнява волята, на него ще остави повече. Онзи, който е бил разпилян, баща му ще остави по-малко. Мислите ли, че Бог ще остави Своите блага на онези, които разпиляват?

Вие считате, че външното богатство е богатство. Богатство е това, което е вложено в ума, което е вложено в човешкото сърце, което е вложено в човешката воля. Външното богатство е привидно богатство. Единственото богатство, което човек ще запази, е вътре в човека.

Често мене са ме питали: „Ти как се прехранваш?“ Много лесна работа – имам знание в света. Аз, ако осиромашея, ще намеря някой богат човек, когото лекарите не могат да излекуват. Зная целебните свойства на билките и ще му кажа: „Ти колко даваш, за да те излекувам?“ В което село и да вляза, където и да ида, като имам това изкуство, аз ще си изкарам прехраната. На една мома мога да и кажа за кой момък да се ожени, за да бъде щастлива. На момъка мога да кажа за коя мома да се ожени, за да бъде щастлив. На майката мога да кажа кога да роди детето си – кой месец, кой ден, коя минута, за да бъде детето здраво. После, имам толкова остро око, че зная всичките скъпоценни камъни къде се намират в земята. Всички заровени съкровища ги зная. Няма защо да ги разправям на хората. Питат ме как мога да бъда богат. Или някой път ме питат: „Ти как се прехранваш?“ Прехранвам се с въздух, прехранвам се с вода, прехранвам се със светлина. Събирам светлината и се храня със светлина, с въздух, [с] вода, с хляб. То е унаследено как да преживеем.

Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил. Доверие в безграничната Любов на Бога, да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да измрем гладни, няма да ни остави невежи. Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любящи. Казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ако ние, съвременните хора, бихме възлюбили Господа така, рай щеше да бъде Земята. Безлюбието в нас донесе всичките тези страдания, от които сега страдаме. Търсим един изходен път. На какво се дължат болестите? – На нечистата кръв. Подобрете кръвта, подобрява се и здравето. Подобрете храната, подобрява се и здравето. Нечистата храна, нечистите жилища са причина за нечистата кръв. Защо жилищата са нечисти? – Безлюбието е причината. Жената казва: „Защо ще чистя на този мъж, не го обичам.“ Тя не обича децата, не се грижи за тях.

Та казвам: На съвременния свят липсва Любов. Някои препоръчват, че майките имали Любов. Аз виждам: Любовта е еднаква и у птиците, еднаква е и в млекопитающите, и в човека е еднаква. Има една любов, която не е Божествена, в млекопитающите и в хората не е Божествена. Виждал съм котки, които, като добият котенцата, гледат ги, а след това ги изядат. Някой път котараците ги изядат, а някой път и самите котки ги изядат. Нали когато някой обича някого, казва: „Ще те изям.“ Туй го наричат атавизъм, присадка от миналото. В нас изпъкват някои присадки.

По какво се отличава един добър от един лош човек? [В] присъствието на един лош човек, колкото и да е културен, префинен, само като минете покрай него, ще си изгубите мира. Българинът вярва в туй и някой път като го срещне този, лошия човек, ще му се случи някакво нещастие, ще си навехне крака или ще го счупи, или друга някаква пакост. И затова българинът, като срещне някой лош човек, предпочита да се върне вкъщи, а особено да срещне някой свещеник. Има хора, които вярват, че във вторник или петък не им върви и считат, че не трябва да работят. Доброто се изразява в човека. Като минеш покрай един добър човек, ако си скържав, изменя се състоянието ти и ти ставаш весел.

Не само това. Един ден правех своите изследвания (Учителят говори за френологическите изследвания, които е правил из България в периода 1900–1912 г.) в Търновско. Пътуваме двама души и гледаме, небето навсякъде облачно и само на едно място е отворено много хубаво, ясно небе. Казвам: „Виждаш ли това отвореното небе? В това село има един много добър човек. Навсякъде небето е облачно, а само над това село е ясно. Този човек се е молил и от силата на неговата молитва небето се е изяснило. Той е свързан с небето. Рекох, добър човек има там“. Казва ми: „Че какво отношение има добрият човек с небето?“

Когато един народ става добър, небето става ясно. Сега нашето небе става ясно по причина на жертвите, които се дават на бойните полета. Онези, които умират, са благодарни, че са се освободили от ада, в който са били. Сегашната война е голям ад, по-страшен ад няма.

Ще кажете, че тази война е необходима. Аз не съм против войната, не съм и против церовете. На болния човек трябва да му дадете цяр, но на здравия няма какво да му давате цяр. За болния е церът. Тази война е едно изпитание, едно посвещение. Бялата раса минава, по закона на посвещението, най-голямото изпитание. Да видят хората колко са смели – като се бият в този ад, наистина са смели. Не ги е страх, да бягат, показва се храбростта на хората, колко са смели, колко решителни. В тази борба вековете се борят, а хората се опитват доколко са герои да понесат изпитанията. Какво беше мъчението на Христа? – Едно посвещение. Геройството на Христа е, че Той понесе всичкото с търпение. Казва: „Аз съм по-силен, отколкото всичките римски войници.“ И благодарение на тия удари имаме сегашната култура. Благодарение на всичките светии, които пострадаха, благодарение на всички тия хора, които измират. Те са благото в света.

Войната носи едно благо за света и ние трябва да бъдем умни, да схванем добрата страна, не да се интересуваме кой ще победи. Аз зная кой ще победи, но няма да ви кажа. Вие ще го видите. Любовта и Обичта ще победят. Всичките народи ще станат слуги на Любовта. Няма нещо в света, което може да отмени това. Те ще победят. Тази Любов и тази Обич ще възкресят всичките, които са умрели, ще ги върнат на Земята и те, като дойдат, ще станат най-добрите проводници. Вие сега не се заблуждавайте. Вие трябва да бъдете войници, но войници на Любовта. Казва: „Не искам да бъда войник.“ Войници, герои трябват сега.

Да дойдем до онова същественото, което отличава живота. Ние сме заобиколени с един разумен свят, който не виждаме. Ние, съвременните хора, се намираме в положението на мравите – трупат някакъв мравуняк и мислят, че като мравите други културни няма. Много културни са мравите, много войнствени са; и те имат капитани, фелдфебели, полковници, редници. После, имат пръскала, с които пръскат своите неприятели. Като ги нападне някой, напръскат го. Някой път вземат роби. В мравите робството е узаконено. Сега няма да се спирам да ви разправям кога тази култура се е образувала, какви са били мравите, но това е една история написана, от която ние трябва да се ползуваме.

Понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, той трябва да върви по Божествен път. Казвате: „Къде е Господ?“ – В ума, който мисли, в светлината. Тази светлина е от Бога. Казва: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.“ Казвате: „Къде е Господ?“ Ти чувствуваш топлината – в тази топлина е Господ. После, ти чувствуваш волята, силата – във волята, [в] силата е Бог. Бог се проявява в мисълта, в твоите чувства, в твоята сила е Бог. Трябва да отличаваш силата на твоята мисъл, силата на твоите чувства и силата на твоите постъпки, за да не [се] лишаваш от същественото в живота. Как разбирате вие думите на Христа, Който казва: „Отец е в Мен“? Как казваш, че ти не си видял Бога? „Щом сте видели Мене, видели сте и Отца.“

Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Не че сега ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на Божествените блага, които сега се развиват

Някой казва: „В какво да вярвам?“ Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти, желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в неговата мисъл, в неговото сърце и в неговата душа, този човек е силен. Този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора.

Не само да вярваш в Бога – не само трябва да вярваме, но всякога да мислим тъй, както Той иска, да чувствуваме тъй, както Той иска и да постъпваме тъй, както Той постъпва. Моята работа е да изпълнявам волята Божия, моята радост е да възприема Неговата мисъл, да възприема Неговите чувства и Неговите постъпки. Всичките неща тогава работят заради нас. При такова верую ние ще бъдем свободни.

Като дойде цигуларят, за да свири, трябва да му платиш. Колкото повече плащаш, повече свири. Ако не му плащаш, не свири. Като дойде цигуларят, като го обикнеш, той изважда цигулката си и свири. Щом цигуларят ми свири, значи ме обича, щом не ми свири, значи не ме обича. Трябва да го накарам. Майката, която е вложила доброто, което има в себе си, в своя син, тя обича сина. Бащата, който е вложил своето добро в дъщерята си, обича дъщеря си. Приятелят, който влага доброто, което има, в своя приятел, той обича приятеля си. Учител, който влага знанието в учениците си, да ги просвети, обича ги. Всички ний, които влагаме най-хубавото, което имаме, в другите, ние проявяваме Божията Любов. Понеже Бог е вложил в нас най-хубавото, което има, Той иска и ние да бъдем като Него. Затова всички ние трябва да бъдем достойни синове.

Казвам: Вие имате бащи на Земята. Да виждате във вашия баща образа на Бога. Като виждате образа на Бога в баща си, той е баща. Ако в баща си не виждаш образа на Бога, той не е баща, той е пастрок.

Та казвам: Щом виждаме образа на Бога в нашите приятели, щом виждаме образа в нашите майки, в нашите сестри и братя, навсякъде, където виждаме образа Божий, Бог е там. Там, дето не виждаме този образ, Бог не е там, отсъствува. При отсъствието Той не се проявява. Той е в едно [непроявено] състояние. По някой път страдаме, мъчим се, и за туй, което правим, Господ минава отдалече и казва: „Не правиш добре.“ Пак се оттегли. После пак нещо не правиш добре, Той казва: „Не правиш добре.“

Сега аз ви четох това, а някой казва, че е грехота да се чете друго нещо, само Библията е свещена. За мен звездите са свещени, Слънцето е свещено, Луната е свещена, дърветата са свещени, водата е свещена, въздухът е свещен – всичко онова, което проявява Бог, за мен е свещено. И в скъпоценните камъни се проявява Бог, не в еднаква степен. Във всичките добри хора виждам проявлението на Бога.

Да се радваме, че сме в един свят, дето Бог е започнал да се проявява. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и я приложим като закон в живота си.

Искам да ви оставя три образа, за да [не] забравите това, което съм говорил. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един американски владика, Джон Хол. Така се запалило сърцето и, че тя му пише: „Давам богатството си, сърцето си и ръката си на тебе.“ Той и пише: „Дай ръката си на онзи, който те обича, парите си раздай на бедните, а сърцето си дай на Бога. Мене остави свободен да служа на Господа така, както разбирам.“

Тайна молитва

1-ва беседа, държана от Учителя

на 27.IX.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,

София, Изгрев.