„Добрата молитва“
„Духът Божи“
(Учителят преглежда темите и казва:) Този брат, който чертал ъгъл от 190 градуса, няма. 180 градуса, той е права линия, има 170, 175, 179. Някои са турили права линия.
За всяко нещо човек трябва да има ясна представа. Всички хора страдат от неясни работи. В страданието има нещо неприятно, имаш неприятни чувства. Ти страдаш, понеже нямаш представа какво нещо е едно приятно и неприятно чувство. Искаш от туй чувство да се освободиш, пък не знаеш как. Или искаш да направиш нещо, но не знаеш как.
За пример, вие казвате: „Аз имам известно състояние“, или известно разположение, или известно настроение. То са думи, които употребявате: състояние, разположение, настроение; нямате ясна представа какво означават. Имате един наполеон, на който не знаете цената, може да го дадете за по що защо. Че, един наполеон в сегашното време, който разбира, е доста крупна сума; 3–4 хиляди е на черната борса, пред държавата има друга цена.
Животът е коригиране, докато дойдем до съзнанието, че нещата да бъдат положителни. Докато човек знае, че е положителен, да знае, че е добър и защо е добър; да знае, че е лош и защо е лош. Ако е лош, да знае защо е лош. Ако е умен, да знае защо е умен. Сега във всичките езици има разни понятия. Лошото седи в ш-то. Във всички езици [ш]-то има едно и също значение. То е материализъм, нищо повече. М-то е обърнато ш надолу. Човек е милосърден, знае да се разправя с материализма. Ш-то събира. Този звук ш, като го произнесеш, той е като долина, която събира. Тази долина е между два планински върха, събира всичкото, затворена е. Има долини, които са станали от планини, планините са се снишили. Има планини, които са станали от долини, долините са се издигнали.
Вас ви е чудно как е възможно една планина да се сниши или как долината може да се повиши. Имаш едно високо състояние. То е планина. След време туй състояние се сниши, че ти се намираш в долина в себе си. Намираш се в долина в себе си, не си в туй състояние, в което си бил. Казваш: „Слязох.“ Седиш на същото място, но си слязъл. Казваш: „Паднал съм аз.“ Виждам, никакво падане няма, но има вътрешно падане, вътрешно недоволен си в себе си. На физическото поле не може да видиш нищо, на същото място стоиш.
Сега аз ви обяснявам музикално какво нещо е състояние. Тази песен, която пяхте, е разположение, то е музикално разположение. Музикалното състояние значи: ти седиш някъде, не знаеш как да смениш състоянието си. Едно състояние може да бъде приятно и неприятно, но не знаеш как да излезеш. Като един пътешественик, който се е заблудил в гората, че не може да намери пътя да излезе, в едно безизходно положение е. Ако се намери някой да му покаже пътя, лесно ще може да излезе.
Казвам: По някой път хората се делят. Казват: „Той е религиозен.“ Докато туй състояние го няма, не е разположение вътре. В състоянието ти само съзнаваш, че имаш неприятност. Състоянието още не е болка. То е състояние на ума. Работиш някъде, не си определил къде вървиш. То е състояние, не предвиждаш никаква работа. Щом предвиждаш работата, вече цел имаш поставена, изменяш своето състояние. Имаш едно състояние на неразположение, състояние на безразличие. Търговец си, нямаш с какво да платиш. Разправят сега търговците, че има закон: не може един търговец да изтегли 100 000 лева; може да изтегли 99 000 на ден, но 100 000 не може. То са търговски работи.
И в човека има, че не може да изтеглиш 100 000 лева, но 99. На един ден 99 000, на другия ден пак можеш да изтеглиш 99 000. Значи държавата вижда, че търговците не трябва да бъдат разточителни. 99 е мярка. Какви са всъщност съображенията? Съображенията са съвсем други, икономически. Сега онова, което съществува в действителния живот, че не е така обосновано, както ние го обосноваваме на Земята. В природата всякога тия изпитания, които идат, страданията, болестите са възпитателно средство. Те продължават дотогава, докато научиш урока си, да разбираш законите, как да ги използуваш. То е като занаят. Някой занаятчия трябва да научи занаята, как да крои, как да шие. Като станеш майстор, господарят те произвежда майстор. Ако не знаеш занаята, той майстор не те произвежда, ти оставаш шивач слуга.
Може да ви приведа един анекдот; аз съм го привеждал. Един млад българин, на 21 година, бил градинар, бил умствено развит. Видял, че цял ден да копае не му подхожда. 4–5 години като работил, най-после отишъл да си избере лесен занаят. Туй било в Солун. Като влязъл в града, гледал, абаджии шият, с иглата седи целия ден. Отива при майстора и му казва: „Аз искам да стана абаджия.“ Дал му една игла. Казва: „Разбирам да прекарвам иглата, конеца.“ Седял две недели. Иде един турски бей, знаменит бил този абаджия, вика го турският бей да му шие бирбучуклия. Той бил доста угледен момък. Майсторът му бил зает, че момъкът отишъл в дома на бея. Дал му аршин и ножици. Като имал работа, майсторът се забавил. Беят харесал момъка, че му казва: „Ти си угледен момък, този занаят ти го разбираш.“ Донесъл му един топ. Момъкът не искал да знае, че не знае. Казва му беят да му скрои едни бирбучуклия. Взел той топа и ножици, рязал, кроил и беят му казва: „То се вижда, че бирбучуклия няма да станат, поне нправи една салтамарка.“ Пак кроил, рязал и беят му казва: „Вижда се, че и салтамарка няма да стане, но ако не ми скроиш една тютюнева кесия, ще те набия.“
И ние ако в природата не може да ушием едно тютюнева кесия, ще ни бият. Той трябваше да каже, че е само от две седмици, че не разбира тази работа. Често разрешаваме бирбучуклиите. Като не може да ги скроим, намираме се в трудно положение. Всеки от вас има мъчни състояния, безизходни. Те си имат разрешение.
Обяснявам на един. Виждам, някой взел един чук, бие леда, чупи го. Казвам: Мислиш ли, с един чук като чупиш леда, ще се освободиш от леда? Казвам: Не го чупи, този лед след 3 месеца сам ще си иде, ще си замине. Как ще си замине? Като дойде пролетта, като дойде да грее Слънцето, този лед веднага се стопява. Имаш лошо състояние – то е зима, водата се е заледила. Ако мислиш с чук да разрешиш въпроса, не можеш. Може чука да ти услужи да направиш една дупка, да пробиеш дупка. Ако си до някое езеро заледено, може да извадиш вода от езерото, но да се освободиш от леда не можеш. Този лед ще стои, докато дойде пролетта.
За ония, неблагоприятните състояния в нас, Провидението е промислило закони. Те ще се сменят. Всяко наше състояние се сменя. Всички лоши състояния в природата са несамостоятелни състояния. Всяко състояние има свое предназначение. Най-първо влезеш в училището, не разбираш. Малкото дете се намира в едно състояние: като влезе в училището, не знае буквите. После буква по буква започват да им откриват. Има разни методи. След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат. Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето. Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“. По-силно [е] глаголът и личното местоимение. Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида. „I will go“ – непременно трябва да ида. А „You shall go“ – ти непременно трябва да идеш. Та, сега няма да се спираме върху философията.
Някои състояния в първото лице са относителни, във второто са положителни. Или, аз ги наричам в първо лице са отрицателни, във второ са положителни. Някои състояния в първо лице са положителни, във второ са отрицателни.
По някой път казвате: „Аз не мога да се моля.“ Какво е молението, разположение ли е или състояние? Състоянията винаги произтичат от външните условия. Стои някъде човек, то е състояние. Зависи ако неговите условия са добри и неговите състояния са добри. Богат е с къщи, всичко туй влиза в състояние. Разположението е доста сложно. Няма нищо, нито каруца, нито кон, нито къща, нито жена, нито деца, стои той и казва, че не [е] като другите хора. Добре, сега някои мислят, че като имат ниви, като имат къща, че е нещо. Но ако ти не знаеш да обработваш нивите, ако не знаеш да използуваш къщата, тази къща е безпредметна. Може да имаш един инструмент, едно пиано, може да имаш цигулка. Ако не знаеш да свириш, защо ти е?
На нас, съвременните хора, Бог ни дал толкоз способности и чувства на ума на разположение. Казва: „Какво трябва да правя сега?“ Какво ще правиш? Най-първо, можеш да бъдеш милосърд. Тебе ти трябва да бъдеш справедлив. [За] да бъдеш справедлив, трябва умът ти да работи, да правиш различие какво нещо е справедливост. Трябва да бъдеш добър, трябва да издържаш думата си, трябва да бъдеш смел, трябва да бъдеш решителен. Ние седим, като че нямаме нищо, очакваме. То е състояние. Очакваме да дойдат нещата от невидело като лотариен билет. Ти вземаш билет, седи в ума ти един милион. Тегли се лотарията, ти пиеш една студена вода. Пак вземеш билет, в ума си стои един милион. Тегли се лотарията, ти пак пиеш една студена вода. Все очакваш.
Те са хубави работи, но лотарията е като пчеларството. Турците казват: „На водата да имаш колело да се върти, и на сухо моха да имаш.“ Старите българи пчелари са намерили, че в 10 години мед като стане, покрива всичките дългове. Аз веднъж се бях спрял при един български пчелар, който имаше 150 кошера. Казвам му: „Слушай, ако искаш да ти върви, отдели на всеки по един кошер, от 150 отдели 15 кошера за Господа. От тия, които се роят, пак отделяй за Господа, че като върви на кошерите на Господа, и на твоите ще върви.“ Казва: „На Господа защо му са кошери?“ Рекох: „Остави тогава.“ Интересно, че тази година му измряха почти всичките пчели. Не зная дали останаха един–два кошера. Всички измряха. То е закон. Аз виждам закона. Той не разбира вътрешния закон. Ти си градинар, седиш при една голяма река. Ти трябва да отделиш от реката, да отбиеш от водата в градината си, да потече, иначе нищо няма да стане.
Та, когато се препоръчва на хората да вярват в Бога, ние трябва да се съединим, да излиза нещо от Бога в нас. Да работим с вяра. Една вяра в нас, която не може да помогне на ума ни, една вяра, която не може да помогне на сърцето ни, която не може да помогне на тялото ни, не само веднъж, но постоянно която [не] помага, тази вяра е слаба. Под думата вяра разбирам онази сила, която държи в нормално състояние сърцето, онази сила, която държи в нормално състояние ума, държи и в нормално състояние тялото. Вярата трябва да има едно практическо приложение.
По някой път страдаме от разколебаване. Ще се разколебаеш. Земята не е плоскост. Някой път трябва да се качвате по планините, някой път трябва да слизате в долините. Няма превозни средства в качването и в слизането. Когато има превозни средства, е лесно. Когато светът е уреден, лесно се живее. Но в един свят, който сега се урежда, трябва всеки един да знае и да работи в себе си. Някой път сме много докачливи, сърдим се на Господа. Ти си пратен в училище. Ти си невежа, ще започнеш от първо отделение, ще изучаваш буквите. Децата, които са малки, мислят, че много знаят. Пратили го бащата и майката в училище, то се изпъчило, като идеш при него, мисли, че много знае. Този философ трябва да го пратиш в училище да учи азбуката. Ние приличаме на тия, азбучените философи. Мислим, че всичко знаем. Може да знаеш. Човек има възможности. Той трябва да върви по пътя на учението
Когато аз по някой път говоря за живота, животът заради мене е музика, най-приятната музика. Ако знае човек как да свири, лесно е. Ако не знае, някъде има трудни работи. Та, най-първо, не туряйте в ума си мисълта, че нещата са невъзможни. Възможността има своя граница. Някои хора са създадени на обикновена гама. Има гама на обикновените хора, има гама на талантливите хора и има гама на гениалните хора. Този, който е създаден на обикновената гама, трябва да изучава всичко; човекът, създаден по обикновената гама, трябва да мине в една гама на талантливите. Той не може да мине направо. Обикновеният човек, талантливият и гениалният, това са дълги периоди. Обикновеният човек има всичките възможности да стане талантлив. Талантливият има всичките възможности да стане гениален. Гениалният има възможност да стане нещо още по-високо.
Та, имаме обикновен човек, талантлив и гениален. Обикновеният човек има условия, той трябва да ги обработи. В талантливия човек седи волята. Талантливият се отличава по воля, има движение нагоре. Обикновеният може да слиза, талантливият не слиза, в него има един подтик нагоре. Обикновеният надолу се движи; талантливият – нагоре; гениалният работи. То са положения. Ти искаш да бъдеш гениален – ти трябва да си слязъл в долината, като талантлив, да си възлязъл и гениалният горе има всичките условия да разполага с тях. Това е едно истинско обяснение на нещата. Туй е, което природата изисква от нас.
Та, казвам: Ако ви се пее една песен, ще имате едно състояние. Ако се измени музиката, ако свирите една игрива или тъжна песен, в музиката няма такава тъга. Но музикалните тонове образуват разни движения. В тия движения се образуват някой път изпъкналости, някой път вдлъбнатини. Пееш една песен, самата песен може да образува вдлъбнатини или самата песен може да образува изпъкналости. Туй е в един свят, дето съзерцавате. Тогава песента е приятна или неприятна. Пееш една песен неприятна, пееш една тъжна песен, за да се смени състоянието ти. Или разправяш за някаква своя опитност. Боли те зъбът. Разправяш за болката с оглед да се смени болката. Този човек ако повече знае, да ти даде някакъв цяр за болката. Всеки иска да разправя какво го боли. Какво е мъчнотията? Ние търсим изходен път да излезем от мъчнотиите.
Някой път вас не ви се иска да живеете. Хубаво. Къде ще идете? Казваш: „Не искам да живея, искам да умра.“ То е глупава работа. Като умреш, къде ще идеш? Под думата смърт аз разбирам най-голямото ограничение, което може да има човек. Безсмъртието е най-голямата свобода, която човек може да има. Смъртта е най-голямото ограничение. Той сега при голямата свобода не може да си оправи работите, казва: „Искам да умра.“ Идеята в неговия ум не е ясна. Той мисли, като умре, ще си уреди работите. Той заборчал до гуша, иска да умре, да стане невидим за своите кредитори. Той не знае, че като замине за оня свят, кредиторите ще го преследват със своята мисъл. Казват: „Отиде, не си плати.“ Ти в другия свят постоянно ще възприемаш. Единият казва: „Не си плати“, другият казва: „Не си плати дълговете“. На онзи свят ще бъде още по-лошо от тук. Когато отиваш в оня свят, трябва да бъдеш чист, да нямаш нищо никому да даваш.
Сега, това са закони, самият живот го изисква. В музиката един тон като се вземе неверен, ако е силен, нарушава цялата хармония. Ако е силен, изпъква. Всичко трябва да върви по закона на хармонията.
Казвам: Не очаквайте лесния път. Аз толкоз години ви говоря за любовта. Любовта е един от най-мощните процеси, една сила, като нея няма друга. Не е лесно. Не е лесно. Вие искате без работа да постигнете нещата. Не, не, най-удобният път, по който може да минете с най-малко главоболия, то е пътят на любовта. Ако дойдете в пътя на мъдростта, то е трудна работа. Ако дойдете до истината, още е по-трудно. Те са трудни пътища. Там малцина ходят. И там ще минете. Ако не научите пътя на любовта, през другите пътища не можете да минете. Ако по равно не можеш да ходиш, как ще ходиш по планините?
В младостта си по планините се качваш. Как ще проникнеш от Земята в истината? Дадат ти една задача да минеш от Земята на Слънцето. На един гениален човек даде заповед командирът: „Заповядвам ти да идеш на Слънцето, заповядвам ти да идеш на Месечината.“ Има заповеди, които не може да се изпълнят; има заповеди, които може да се изпълнят. Аз да ви кажа да идете на Слънцето, то е невъзможно. Да ви кажа да идете до Месечината, това е невъзможно. Да се качите на Монт Еверест и то е невъзможно засега. И англичани, и германци, и италианци се мъчеха да се качат. Не върви. Идат донякъде само. Засега само с аероплан отгоре минаха. Трябва да знаете, че имате една задача зададена, която трябва да извършите. Вие мислите, като идете в оня сват, какво ще кажат заради вас? Най-първо ще искат да видят какво сте научили на Земята. Ще си носите свидетелството. Оттук не може да идете в оня свят без свидетелство, границата на Земята не може да минете. Апостол Петър е там, като дойдете до рая, ще ви каже: „Дайте си свидетелството, какво е.“
Има един анекдот. Събрали се един православен, един католик, един протестант, един будист и отишли при апостол Петра, искали да ги пусне в рая. Казва: „Не може да влезете, ще образувате секти и там.“ Дошъл католикът, искал да го пусне. Казва: „Няма католици.“ Дошъл православният. Казва: „Православни няма.“ Дошъл един бедняк, казва: „Аз учих любовта, Божията любов.“ Казва: „Тук, в небето, са хора на Божията любов. Който иска да служи на Любовта, може да влезе.“
Казвам: В небето се влиза само по един път – пътя на любовта. Че си православен, или че си будист – до вратата на рая. Казваш: „Окултист съм.“ Ще ти кажат, че там и окултисти няма. Тук, на Земята, и православни, и окултисти има, но там няма. Има хора, по Божията любов които искат да служат.
Та, ви казвам: Пътя, по който искате да влезете, учение трябва. Да не мислите, че сте стари. Тамън сега сте за ученици. По-млади като бяхте, ходехте да вършите други работи. Сега вече сте годни за учение. Какво ви смущава?
Ха да видим какво нещо е музикално състояние. Условията, които ще ви дам сега, в миналото трябваше да плащате по 1000 лева билета. Сега аз ви го давам даром. По 1000 лева трябваше да платите. Сега слушате Бах по 35 лева, 40 лева, 50 лева, 80 лева. Особено българските песни са песни на състояния. Аз ги наричам неразрешените състояния на българина. Дойде българинът, има разположение, тропа, тропа, пак дойде до състоянието. Игривите песни са разположение. Две състояния има българинът. Още не е излязъл из тия състояния. Българска песен ще свиря, означава състояние. (Учителят нагласи цигулката и изсвири тъжна българска песен.) (Учителят свири.) Туй е разрешението. Българинът дойде до разрешението и се върне назад. (Учителят свири възходящо.) Това е вече разрешението на въпроса. (Учителят свири.) Трябва да излезе из пасивното състояние. Едно състояние на разположение, което разрешава въпроса. То е смелост. Ако нямаш тази смелост, не можеш нищо да направиш, няма да те спира нищо, музикално ще вървиш напред, всичко е възможно.
Казвам: Като дойдете до българина, състоянието [и] разположението, [и] двете неща трябва да ги смените. Лесно се сменят. Любовта е единственият трансформатор, който сменя всичките състояния постоянно. Аз ви давам този път. Те са го давали през всичките времена, но не са го разбирали. В миналото не е имало условия. Сега условията са много по-удобни.
Казвам: Ако не турите любовта като подбудителна причина, вие не може да постигнете нищо. Ако имате една болка и не може чрез любовта да я премахнете, ако имате едно състояние и не може с любовта да го смените, любовта ви е слаба. Когато дойдем до любовта, която сменя състоянията, която сменя разположенията, настроенията, болките, тя е, която може да опитаме. Любовта трябва да опитаме всички. Тя нагласява както цигуларят нагласява цигулката. Тя като дойде, ще нагласи, ще впрегне ума ти да работи, ще впрегне сърцето ти да работи и волята ти да работи. Всяка клетка да се подчини доброволно на Закона на Любовта. Тогава става подмладяване. Само главата да мисли, сърцето да чувствува и волята да действува. Всичко в човека трябва да живее. То е новото в света. То трябва да стане само по закона на любовта. Никоя друга сила в света не може да ни даде туй разположение, който и да проповядва. Бог е Любов и Той само може да даде това настроение. Когато влезе в цигулката, той е цигулар; когато дойде в поета, той е поет; когато дойде в генерала, той е генерал. Навсякъде, където Бог дойде, всичко се постига.
Та, казвам: Гледайте да приложите любовта. Пееш – пей от любов. Имате песента „Давай, давай“. На български „Давай, давай“, то е подтик. Цялата песен е от три четвъртинки и една половина. Българинът на всички дал една четвъртина и половината задържал за себе си. Песента „Давай, давай“ започва с три четвъртинки и така свършва до края. Трябва да се измени. Да дойде да приложиш „Давай, давай“. Да приложиш даването, не от немай-къде, но като имаш изобилно, изобилно да дадеш. Като даваш, да ти е приятно, че си дал. Като си спомниш, всякога да ти е приятно, че си дал. Като дойде скръбта ти, да е, че не си показал милостта си. Защото ние сме отговорни за туй, че имаме в изобилие и не искаме да даваме.
За пример, ако кажа „Аз защо ще свиря на вас? По 1000 лева да ми дадете.“ Свиря ви по Закона на Любовта. Защо ви са парите? Ако ви тикна в правия път на Любовта, да помагате на света, е хиляди пъти по-добре, отколкото да ми плащате.
Казвам: Ако вървите по Божия път, вършете всичко по любов. Мислете по любов, чувствувайте по любов, работете по любов, спете по любов, ядете по любов. То е смисълът на живота, да станем всички нови хора и всичко да вършим по любов. Не че сега нямате любов. Сега изучавате земната любов. Земната любов е, която е обоснована на фа. Три състояния остават във вас. Вие от тази музика не може да се освободите вече. И да ритате, каквото и да правите, колкото време минава, каквото и да правите, никой не може да се освободи от музиката. В света като страдаш, плачеш, ще дойдеш до нея. Здравето, то е музика в живота. Който и да ви свири, който и да ви пее, всичките певци са проводници на Божествената воля. Бих желал в света да има повече свирци, повече певци, но всички да бъдат и по ум, и по сърце певци. Не само сега както пеят, малко механически, но по ум да е музикант и по сърце да е музикант. Да направим нещата по най-хубавия начин. Като пеем, да се радваме на онова, което пеем.
Я изпейте сега песента „Давай, давай“. (Изпяхме я.) „Давай“ е разположение. Казвам: Хубаво е да дава човек. В приложението давай. Още като пееш „Давай, давай“, да няма да мислиш да дадеш ли, но веднага ще идеш да дадеш туй, което трябва да се даде. То е истината. Щом размишляваш да дадеш ли, как да дадеш всичкото, не е даване. Всичко онова, което не ти трябва, дай го. Което ти трябва, задръж го. Ума си няма да даваш, сърцето си няма да даваш, душата си няма да даваш, духа си няма да даваш, волята си няма да даваш. Бог иска от нас само сърцето. Едно нещо иска: „Сине мой, дай си сърцето.“ Другото остава за нас. Щом дойде даването в приложението, веднага да се приложи. Казва: „Хубава е тази песен, аз ще я проуча.“ Вземи решение в същия момент, не отлагай. Даването е не само подбуждение, но приложение. Всички неща в нас седят само много хубави. Казва: „Много хубава е тази песен.“ Хубава е една песен, която може да се приложи в живота; която не може да се приложи, не е хубава.
Някой път, когато е минала някоя мисъл хубава или някое хубаво чувство, те са музикалните песни, които в невидимия свят постоянно се свирят.
„Отче наш“
34-та лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 20.V.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
