„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„Кажи ми Ти истината“
„Добър ден“
Прочетоха се следните страници от книгата „Божествен и човешки свят“: 301, 302, 303, 304, 305, 360, 361, 362.
Бог е любов. Под думата Бог е любов какво разбирате? Какво нещо е Бог е любов? Туй, което постоянно дава и никога не взема, това е любовта. Вие се намирате в едно противоречие, понеже любите, и искате да вземете. То е обратният закон. Щом даваш и вземаш, то е търговия, то не е любов. Любовта е това, което всякога дава, без да очаква нещо. Щом речеш да очакваш нещо, което си дал, влизаш в противоречие със себе си. Гледам някой казва: „Аз ви любя, казва, вие любите ли ме?“ То е вече търговия, иска търговско отношение. Щом той е продавач, аз трябва да бъда купувач; щом аз съм продавач, той трябва да е купувач.
Мъжът дава, а жената взема, нищо повече. Жената постоянно взема, тя е отворена дупка, в която всичко се втича. Той сега мисли: като се ожени, ще бъде щастлив. Щастието подразбира: мисълта трябва да му донесе нещо. Какво ще му донесе? Сега, когато говоря за жена, не разбирам само жената. Под жена разбирам: всеки човек в даден случай може да бъде или мъж, или жена. Казва: „Какъв си?“ „Мъж?“ „Хубаво, даваш ли?“ „Не давам.“ „Не си мъж.“ „Аз съм жена.“ „Ами ти каква жена си, когато си подпушена и през тебе нищо не може да мине?“ Вземеш, пълен си. Една жена е пълна. Пълната жена не е жена, празната жена е жена. Аз наричам всички празни шишета жени, а пък наричам мъже всички пълни шишета. Празните и пълните шишета не разрешават въпроса, това е консервиране – ние имаме съдържание консервирано.
Щом консервираме нещата, ние влизаме в стария порядък, започваме да се осигуряваме за зимата, когато няма плодове. Представете си, че живеем в един свят, дето по дърветата има постоянно плодове. Що ще правите консерви? Има консервирано знание. Наследствените знания са консервирани. Ти си наследил някое качество на баща си. Баща ти обичал парите, и ти ги обичаш, мязаш на баща си. След като обичаш парите, какво могат да ти дадат? Обичаш парите, парите не могат да отговорят на твоята любов. Ти ги обичаш, но те не могат да отговорят на твоята любов. Какво ще ти дадат парите? Няма по-невярно нещо от парите: в който джоб ги туриш, вървят – никакъв морал; който ги вземе, с него отиват. Турците казват: „С деветдесет народа мир правят.“
Когато ти имаш една мисъл, която е от женски характер, трябва да я видиш, най-първо, има ли канал, изтича ли: шише или цев е. Ако е шише, което събира едно кило, ти трябва да знаеш, че след като туриш едно кило, ще бъде недоволно, всичко друго, което туриш, ще се излива навън. Какво може да донесе такава жена? Представете си: една жена се оженила, първата година мъжът и направил памучена рокля, втората година – вълнена, третата година – копринена. Каква по-хубава рокля от копринената може да и се вземе? Питам сега: ако жената носи памучена рокля, какво ще добие; ако носи вълнена, какво ще добие и ако носи копринена, какво ще добие? Памукът е добър проводник на топлината, коприната е лош проводник на топлината. Следователно мъжът иска да и каже: „Едно ще даваш, две ще задържиш. Евтино ще купуваш, но два пъти по-скъпо за него ще вземеш.“
Та казвам, изясняват закона за наследствеността. Всичките нещастия днес, които съществуват в света, на какво се дължат? На една неразбранщина. Колко му трябва на един човек да живее? Защото в Божествения свят човек е осигурен за един ден: откакто изгрее слънцето, докато залезе. Ти искаш да се осигуриш за милиони дни. В Божествения свят за един ден щом си осигурен, ти си осигурен завсякога; щом за един ден не си осигурен, оставаш неосигурен и за другите дни. Най-първо, ако ние се осигуряваме, ние нямаме вече доверие в онзи Божествен промисъл, който съществува в света. Казва: „Кой ще се грижи за мене? Аз ще се грижа.“ Щом ти се грижиш за себе си, ти си излязъл от Божествения порядък. Казва: „Трябва да помислим за себе си.“
Аз трябва ли да мисля кога ще дойде пролетта, трябва ли да мисля кога ще дойде лятото, кога ще дойде есента, зимата? Или трябва да ли се тревожа дали дърветата ще цъфнат, или няма да цъфнат, дали ще дадат плод, или не? Или трябва ли да се тревожа дали слънцето ще изгрее, или няма да изгрее? Сегашният порядък, в който живеем, е извън Божествения порядък на нещата. Какво човек е добил, когато живял извън Божествения порядък? Щом живее извън Божествения порядък, всичките нещастия ще дойдат отгоре му, няма да остане някое нещастие, което да не опиташ, никакво благо няма да дойде. Щом влезеш в Божествения порядък, всичките блага у тебе ще дойдат, всичките страдания ще си заминат.
Вие страдате. Кажете защо са тия страдания? Те са извън Божествения порядък. Христос беше в небето и Му се поревна да дойде в човешкия порядък. Той опита какъв е човешкият порядък. Казват Му: „Ако идеш извън Божествения порядък, ще изпиташ всичките страдания.“ Втори път като Му кажат за човешкия порядък, казва: „Отсега, и цялото човечество да плаче, кракът Ми няма да стъпи в човешкия порядък.“ Казват Му: „Гладуват хората.“ „Хич не гладуват.“ Казват: „Има хора, които умират от глад.“ „Да се хранят със Словото Божие.“ Хранят се с хляб – човешкия порядък. Хранят се със Словото Божие – Божествения порядък.
Сега казвате: „Да обърнем света“, всинца се въодушевлявате да обърнем света. Чудни са хората, които не са се научили да обръщат своите кесии, а искат да обръщат чуждите кесии. Кесията трябва по някой път да я обърнеш, да я опереш, понеже, след като туряш пари, се оцапва. Едно шише, след като наливаш дълго време вода в него, трябва да го измиеш, доста тиня оставя водата, трябва да го измиеш това шише. Обърнеш го надолу. Шишето, като държиш нагоре, нищо не дава. Шишето, като има, като го обърнеш надолу, тогава пуща нещо. Ако човек седи нагоре, не страда. Ще обърнеш с главата надолу, казва: страда. Докато не дойде страданието, той нищо не дава.
Всякога страданието има предвид да изкрънка нещо от тебе. Аз съм гледал някой път майката дойде, даде една ябълка на детето. После поиска ябълката от детето, то не я дава. Заражда се борба, майката го хване, вземе ябълката. Или хване го за ухото – то стиска и тя стиска, който стиска повече, надвие. Детето почне да плаче, че майката му взема ябълката. Защо плаче детето? Майката вижда, че тази ябълка не е хубава, взема я, за да му даде по-хубава. Него го е страх, казва: „Не давам, в света има само една ябълка.“
Ти си загубил хиляда лева. Господ помислил да ти даде две хиляди. Казваш: „Защо ми вземаха парите?“ Да ти дадат две хиляди. Вземат ти двете хиляди, които имаш. Казваш: „Защо ми взема парите?“ Да ти дадат четири хиляди. Вземат ти четирите хиляди, за да ти дадат десет. Или вземат ти десет хиляди, за да ти дадат двайсет хиляди. Казвате: „Защо ми вземат това?“
Любовта ти взема, но ще ти даде по-хубаво. Първата жена ти взели, ще ти дадат втора. С първата се пържеше. Казват: „Еднобрачие има в света.“ В света не съществува никакво еднобрачие. Прераждал си се петдесет–шейсет пъти. Казва: „Аз съм еднобрачен. Според теорията, казва, мъжът има само една жена.“ Това е Божественият порядък. В човешкия порядък е винаги многоженство. Соломон имаше триста жени и шестстотин наложници – деветстотин. Четете, да видите какъв морал дава един еврейски цар? Защо е писано така? Защо му бяха тия много жени на Соломона? Баща му взе чуждата жена, лакомия е това – и такъв син се роди, взе много жени. Всеки, който взема чуждата жена, ще роди син, който ще има деветстотин жени. Питам сега, в нашите времена как ще отгледаш толкова жени? Ако си цар, можеш, но ако си беден човек и имаш деветстотин жени, какво ще ги правиш? На годината деветстотин рокли по хиляда лева, колко правят? Деветстотин обяда по сто лева, колко струват? Ами обуща, ами шапки? Ако всичките тия народят деца, по три–четири?
Имаме един закон. Опасно е, когато умът стане многоженствен, сърцето като стане многоженствено, опасна работа. Трябва да се разбира законът. Единствено Божественото е в света, което хармонира всичките противоречия. Извън Божествения порядък съществуват всички нещастия. Казват: „Защо Господ направил света така?“ Ние си правим този свят. Разправяше ми един попски син, казва: „Баща ми имаше стотина кошери, тръвни. Гледам една бяла пита, турил я отдолу. Дете съм, искам да взема от бялата пита; хич не ми иде наум, че има пчели там, вземам ножчето и режа. Като се натрупаха пчелите отгоре ми, пуснах тръвната. Пчелите нахапаха ме по лицето, поду ми се лицето. Баща ми ме пита и аз лъжа баща си. „Какво ти стана?“ – казва. Казвам: „Минах покрай пчелите, и те се нахвърлиха.“ Казва: „Те, пчелите, са работливи, ти да не си ги бутал?“ „Не, не.“ Баща ми отива при кошерите, и който кошер съм го бутал, се обърнал. Вика ме баща ми и ми казва: „Тази тръвна кой я бутнал на земята?“ Та казва: „Баща ми – с доказателства. Трябваше да призная, че съм бутал. Яви се желанието в мене, и не искам от баща ми мед, да ми даде колкото искам.“
Та и ние в света скришно искаме от тръвните да си извадим малко медец. Който от вас иска да си вземе медец, пчелите се нахвърлят, тогава носим своите подутини по себе си. Някой път зароди се желанието, някой иска да се жени. Хубаво, защо иска да се жени? Момъкът или момата искат да се женят, защо? Искаш да носиш сабя. Защо искаш да носиш сабя? „Ама искам да свиря.“ Защо? „Ама искам да говоря.“ Защо? Хубаво е, не е лошо да говориш, но защо? Които се сподобят с онзи век, нито се женят, нито за мъж отиват. Казва: „Човек трябва да се жени.“
Женитбата е един процес, но жененето е извън рая. Докога ще се женят хората? Докато са извън рая. Щом се върнат в рая, никаква женитба няма. Казва: „Да направя нещо.“ Аз ще ви представя. Когато един грънчар направи петдесет–шейсет хиляди гърнета, защо ги прави, каква услуга принася на човечеството? Петдесет–шейсет хиляди гърнета опекъл, продаде ги. Разправят за един грънчар в турско време, в Балчик. Опекъл петдесет хиляди гърнета. Дошло му наум, стотина от тях напълнил с краве масло, а другите останали празни. Иде една светкавица и пада върху гърнетата, и му пробива всичките петдесет хиляди празни гърнета. Само стотината гърнета, пълни с маслото, остават здрави.
Злото, всичките ваши празни мисли, светкавицата ще ги надупчи. Ще останат само пълните шишета с масло. Доброто в света е, което нас ни ползва. Един момък се жени, защо? Една мома се жени, защо? Момъкът се жени или да люби, или да го любят. Момата се жени или да люби, или да я любят. Те едновременно не може да се любят, невъзможно е двама души едновременно да се любят. Законът на любовта е закон на даване. Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира. Аз наричам туй подпушване закона на любовта.
Казва: „Мене не ме обичат хората.“ Защо да не те обичат? Иска някой зимно време от мене да стопля стаята. Нямам никакво гориво, как ще го стопля, кажете ми, нямам горивен материал? Най-първо, трябва да имаш горивен материал в ума си, с който да създадеш една любовна форма. Трябва да имаш горивен материал в сърцето си, с който да създадеш едно любовно желание. Трябва да имаш горивен материал във волята си, да приложиш любовта. Любов, която не може да излезе из човешкия ум, любов, която не може да излезе из човешкото сърце, и любов, която не може да излезе из човешката воля – това не е любов. Трябва да потече този извор, силен е. После ум, който не може да възприеме любовта, и сърце, което не може да възприеме любовта, и воля, която не може да приеме любовта, това не е ум, сърце и воля. Ум е, който може да произведе любовта и ум е, който може да възприеме любовта. Сърце е това, което може да произведе любовта и което може да възприеме любовта. И воля е туй, в даден случай, което може да предаде любовта и което може да възприеме любовта.
Тези са нови понятия. Казвате: „Любов.“ Най-първо, всеки в себе си ще каже: „Аз може ли да предам Божията любов и може ли да възприема Божията любов?“ То са елементарни работи, от които ние сега се спъваме.
Не само ние, но целият свят иска да тури един нов ред. Новият ред седи в любовта. Ако умовете на хората се отворят да дойде Божията любов и да я предадат, ако умовете на хората се отворят да възприемат Божията любов, ако сърцата се отворят да предадат Божията любов, ако сърцата се отворят да приемат любовта и ако техните воли се отворят да предадат и да възприемат любовта, вече имаме един нов порядък на нещата. Сега оставете старите разбирания: „Да умрем, да идем в оня свят да видим какво има.“ Питам, ако някой иде в Германия, той германец ще стане ли? Ще добие ли всичкото знание? Ако иде и каже само: „ку-ку“, ще се запознае ли с науките на германците, с индустрията, която те имат, ще научим ли нещо?
Ние искаме да идем в оня свят, в Божествения свят – умът трябва да бъде готов да предаде Божията любов, сърцето трябва да бъде готово да предаде Божията любов. Сега думата предаде има двоен смисъл, разбираме предател да стане, да те изнуди, и да предаде нещо. Аз предаване ще го туря другояче: човек, който не е готов да стане слуга на любовта и да иде да слугува на любовта. Ако човешкият ум не е готов да стане слуга на любовта и да иде да и слугува, това не е ум, ако човешкото сърце не е готово да стане слуга на любовта, да иде да и слугува, това не е сърце и ако човешката воля не стане слуга на любовта, да иде да и слугува, това не е воля.
Казвам: „В нас новият порядък е готовността да възприемем Божията любов и да идем да слугуваме в света.“ Как да идете да слугувате на Господа? Тъй както разбирате. Няма никакви правила, за обичането на любовта няма никакви правила. „Как?“ – някой ме пита как ще люби. Как ще любите, кажете ми? Ако ме пита конят: „Обичаш ли ме“, казвам: „Обичам те“, и се качвам на гърба му. Той ще ме носи. Ако ме пита каруцата: „Обичаш ли ме“, кача се отгоре на нея и ще си туря товара на каруцата. Каруцата е туй, на което може да се кача; кон е туй, на което може да се кача; череша е това, на което може да се кача и да взема плод. Като ида при черешата, ще ям череши, няма да я гледам, да я милвам, целувам. Ще целувам плодовете. За всяка целувка трябва да ми даде. „Такива празни работи, ние сме реалисти.“ Целувам черешата за черешите. Ти целуваш водата за самата вода, която влиза в тебе. Вода, която не влиза – никаква целувка не давам. Целувам хляб, който става жертва. Един човек, който не може да се жертва, никаква целувка не може да му се даде, то е закон.
Нас, съвременните хора, ни е страх от жертвата. Жертвата е свободен билет, отвор в човешкото сърце да влезеш. Ти, като се жертваш, ще влезеш в Божествения свят. Без жертва не може. Сега жертва се Христос. Христос се жертва, за да влезе в Божествения свят, да може да въведе всичките души, да им даде пример, че и те по същия закон на жертвата да влязат. Ако ние не мислим, че можем да се жертваме като Христос, да влезем в Божествения свят, безпредметно е. Казват: „Христос умря заради нас.“ Христос умря заради нас, и ние трябва да умрем заради Него. Умира човек заради мене, и аз ще умра заради него. На думата умира вие туряте съвсем друг смисъл. Умира значи: у, мира – след у турете запетая, значи въвежда ме, умира Христос заради мене, въвежда ме в друг свят. Тъй го турям умира: у, мира.
Ние сами разваляме живота. Знаеш колко лесно се разваля животът? Оженили се двама млади. И религиозните хора се женят, всичките хора се женят на земята, няма никой, който да не се жени. Те си писали много сладки любовни писма, все хубави писма. А пък тя не знаела да готви. Сварила боб и цяла шепа сол турила. Дошъл той, почнал да яде – солено. Не турила сол с трите пръста, но цяла шепа. Защо е турила повече сол? Казва и: „Моля ти се, по-малко сол туряй.“ Ами ние, съвременните хора, много сол туряме. Срещнем някого, казваме: „То добре трябва да се живее“ – сол. „Ти, казва, не мислиш“ – сол. „Сърцето ти е такова“ – сол. „Волята ти е такава“ – сол. Дойде свекървата – една шепа сол, дойде зълвата – една шепа сол, дойде снахата – една шепа сол. Яде ли се ядене с три шепи сол? Като тури в ума, в сърцето и във волята, яде ли се този боб?
Аз съм дошъл до едно заключение: свекървата никаква сол да не туря, зълвата никаква сол да не туря и снахата никаква сол да не туря. Да сварят боба без сол. Като дойде възлюбленият, той да си тури сол колкото иска. Казвам сега, без сол ще готвите. Едно правило: без сол ще приготовляваме. Всичките яденета оставете хората да си ги посоляват. Пригответе ги по всичките правила, но за сол – всеки сам да си туря. После и масло не туряйте на боба. Сипете боба и турете масло – всеки да си тури колкото иска. И пипер не му туряйте, оставете всеки да си тури пипер. Аз съм ял тази попара, благодарение, че обичам лютите работи. По някой път, когато съм се простудявал, ходил съм да ям люто ядене, що съм се изпотявал. Но оздравявам, но то е лекуване. Боба сварете с проста вода, с вода, каквато Бог дал, оставете онзи, който ще яде, сам да си тури сол, пипер, масло, ако искате главата ви да бъде мирна. Доста е да се солим. Сега ние постоянно се солим. Без сол.
Бог е любов. Трябва да носиш едно качество. Досега Бог никому не е казал: „Ти защо направи това?“ Никой не Му чул гласа. Хората казват, че някога Господ казал. Господ те погледнал, и никога Господ не соли нещата. Той ти оставя черешата, тъй както е сварена, на дървото. Ако искаш, я вари, ако не може да я употребиш. Щом ти я консервираш, то е човешка работа, тя изгубва своята хранителност. Аз бих желал да ям череши, които са на дървото, отколкото онези, които са консервирани. Бих предпочел да ям един боб неосолен, неопиперен, без да му е турено масло, защото бобът сам има достатъчно масло.
Чудно е, че ние мислим, че като сме пратени в света, като прокурори, като съдии да разрешим въпросите. Най-първо, човек трябва да смята. Ти, най-първо, започваш да градиш една къща, ще пресметнеш колко пари ти трябват. После, трябва да знаеш времето ще бъде ли хубаво. Защото, когато градиш къщата, ако времето не е хубаво, ще съградиш една къща неестествена. После, една къща когато се гради, не трябва да плачеш: този да е умрял, онзи да е умрял. После, цялото време, когато се гради къщата, да пееш, да си весел. В такава къща ти можеш добре да живееш. Когато времето е било сухо, когато всичко е взето предвид да направиш къщата – всичко има вкъщи, което ти е потребно. Най-после, има достатъчно светлина, прозорци има, не да влезеш в една къща, която е затвор.
Всяка аналогия трябва да е вярна. Ако ти създадеш в себе си свои възгледи всеки да има оформен възглед, знаеш какъв възглед. Казва: „Характерът ми е такъв.“ Аз не зная дали един характер може да се създаде за един живот, или за два, или за три. Под думата характер аз разбирам човек във всичките свои прояви да постъпва разумно. Аз считам един художник, като те види, да ти нарисува носа точно: ни по-дълъг, ни по-къс, изведнъж да даде характерната черта. Ако основата на моя нос показва, че съм умен човек, ако средата на носа показва, че съм деятелен и ако краят на носа показва, че съм щедър човек. Тази именно линия като се тури, показва активност, щедрост. Но той нарисува и тури носа прав: нищо не показва, няма никакво качество този, правият, нос.
Ако на любовта ние предадем нейните качества, ако на ума предадем неговите качества да има светлина, ако на сърцето предадем неговите качества да има топлина и ако на човешката воля предадем нейните качества да има сила, тогава ние разбираме свойствата им. Умът без светлина не може да бъде полезен, сърцето без топлина не може да бъде полезно и волята без сила не може да бъде полезна. Казвате: „Откъде да ги вземем?“ Тия неща Бог ни ги е дал. Бог, като ни дал ума, научил ни как да възприемаме топлината. Като създал в нас волята, научил ни как да възприемаме силата. Всички трябва да се върнем към туй първично послушание, да можем да възприемем Божествената светлина, да възприемем Божествената сила, от която всички сега имаме нужда.
Аз намирам: всички хора се нуждаят от светлина. Те не може да мислят, понеже нямат светлина, не може да чувстват топлината. Най-първо, слаби са, хилави са, сили нямат, казват: „Така Господ ни е направил. Господ направил ангелите да пътуват по цялата вселена, нас ни оставил хилави деца.“ Не. Ние сме на земята от непослушните деца. Аз наричам земните жители своенравни деца. Земята е един приют за поправка на своенравните деца. Та вие сте от своенравните. Казвате: „След като напуснем своенравието, ще бъдем като ангели.“ Ние сме своенравни ангелчета.
Аз гледам по някой път колко се безпокоят хората. Като дойде някой човек до мене, чувствам неговата болка. Него го боли коремът. Той дойде при мене, и мене ме заболи. Той страда на място, аз страдам по симпатия. Него го боли главата, и мене ме заболи главата. Че го боли главата, на място е, че моята глава ме боли, то е по симпатия. Него го боли кръстът, и моят кръст ме заболи. Но аз се уча от това. Казвам: защо го боли коремът? Защото яде повече, отколкото трябва. Защо го боли главата? Защото не мисли както трябва. Тогава спра се при него и започна да го уча, казвам: „Слушай, ти имаш коремоболие.“ „Да, да, много ме боли.“ „За да не те боли коремът, много ще дъвчеш, добра храна ще ядеш. Храната с любов ще ядеш. Никога няма да ядеш, когато нямаш желание да ядеш. Щом си разтревожен, не яж.“ Има едно ядене за лекуване, то е друго. Но човек, за да бъде здрав, винаги с любов трябва да яде. Като погледнеш хляба, да го обичаш, че като влезе в тебе, и той да е доволен. Ние, съвременните хора, ядем без любов, спим без любов, ставаме без любов, учим без любов. Казва: „Не върви тази работа.“ Бог е любов, станете като Него, давайте. Сега не искам да ви кажа: давайте. Вие сте давали. Но погрешката ви къде е?
И аз давам по някой път. Вчера бях на лозето, искам да помагам на ягодите. Защо им помагам? Защото са ангелски деца, гледам да помогна на децата на ангелите. Гледам, идат двама души: един мъж и една жена. Казват: „Господин Дънов, искаме да ви видим по много важна работа.“ „Извинете нямам време, имам работа.“ „Искаме да ви видим.“ „Че защо, тук на лозето може да ме видите.“ Изваждат квитанция за слепите, искат да им помогна. Казвам: „Тази работа за слепите хора е на държавата.“ Да ме викат за слепите да помогна, да им отворя очите, разбирам, но да ме викат на слепите да им помагам с пари, не разбирам. Казвам: „Нямам пари.“ „Ако искате, може да оставим квитанцията. Нямаме време.“ Рекох: „Че и аз нямам време.“ Казвам им: „Елате в неделя.“ Казват: „Хубаво е да дойдем, понеже сега няма ядене в града, при вас като дойдем, ще се наядем.“ Иде една сестра, учителка, помага. Извадиха квитанцията, искат да пишат: „Доктор Дънов даде сто лева.“ Рекох: „Не, не искам да ми туряте името. Турете името на тази сестра.“ Рекох: „Имаш ли пари?“ „Имам.“ Тя даде парите, аз се освободих, туриха нейното име. Ако ми турят името, трябва да плащам. Подписаха, заминаха си. Не идат да ме питат какъв начин има тия слепи да прогледнат, ами пари искат. Хиляди пари да им дадат, слепите пак слепи остават. Та казвам, на слепи хора пари не давам.
Казвам, на сляп човек знание не се дава, на сляп човек любов не се дава, на сляп човек сила не се дава. На слепия трябва да му се отворят очите, той да мисли. На слепия трябва да се отвори сърцето, да мисли. Трябва да се отвори волята, да мисли. Тогава ще му дадеш любовта, Божественото знание, истината. Слепите трябва да прогледнат, от пари не се нуждаят. От знание, от любов, от свобода се нуждаем всички.
С отворени очи възприемете любовта. С отворени уши възприемете любовта. С отворени уста възприемете любовта.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и първо утринно слово
10 май 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
