Отче наш.
„Ще се развеселя“.
Ще прочета само няколко стиха от 10 глава на Йоана, от 1 до 7 стих.
„Духът Божи“.
Има едно класическо изречение, което казва: „Истината ще ви направи свободни“. Животът без свобода е робство. А свободата се добива чрез Истината. Истината е емблема, която дава свобода на човека. А за да се прояви човек в какъвто и да е смисъл, в който и свят да е, където и да е, нему му трябва истинската свобода. Без свобода той се намира в крайно ограничение. Никакъв прогрес не може да има. Ние искаме да бъдем свободни без да познаваме истината. Истината не е един механически процес. Да кажем искам да бъда свободен. Понеже мислим, че като сме богати, ще бъдем свободни. Това не е вярно. Богатите хора са най-големите страдащи в света. Богатите страдат най-много. Може да ви докажа. Вижте богатият тежи 150 кгрм, храни се много добре. Но като ви хранят в гроба тия малките буболечки идат, изпоядат всичко във вас. И от този знаменития философ, какъвто и да е, остава само един гол череп и голи кости. Казвате: Ето тука един герой. Какво ни ползува нас героят, който оставил костите си. Казвате: Да си оставим костите на бойното поле. Това не е свобода. Големи герои в света са малките буболечици. Всичките големи хора ги изпоядят. Те не умират, но големите умираме. Ние, съвременните хора, имаме едно изопачено понятие за живота. Забавляват ни с неща, забавляват ни с богатство. Казва: Богат ще станеш, учен ставаш. Като станеш учен, ще бъдеш ли свободен? Доколко време ще бъдеш свободен? До 120 години. 120 години като минат, този големият герой, ученият човек остарява, и не може да се движи, трябва му трети крак, един бастун. Върви с бастуна си и казва: Остаряхме. Какво е туй знание, което състарява човека? Най-после какво е туй богатство, което състарява човека? Казвате: Да вярваме в Бога. Защо ни е тази вяра, при която остаряваме? Хората, които вярват в Бога, умират. Защо ни е вяра, която уморява? Казвате, като идем в оня свят. Че как ще идете в оня свят? Ще идете в оня свят, без да знаете как се отива. Че как ще отидете в оня свят? Имате този свят, който виждате. Друг свят не съществува. Аз ви казвам: Значи на слепите ние проповядваме, че има един свят, красив свят на красотата. Той е някъде. Слепите живеят в този свят, но не го виждат. Ние живеем в Божествения свят, но не го виждаме, слепи сме. Ние проповядваме едно учение, че като умрем, ще идем в оня свят, като че е далече някъде, пък той е тука. Доказват, че има оня свят. Единственото нещо, което виждаме, то е оня свят. Ябълки, круши, сливи. Звезди, хора, да се движат, то е оня свят. Че ангели между нас има. Всеки ден се движат между нас, не ги виждате. Малките буболечици, микробите, виждате ли ги? Ако в света на микробите, техните философии им разправят, че има грамадни същества, които са милиарди пъти по-големи от тях. Те казват: Къде е една голяма микроба? В същия свят, в който те живеят. И ние сме в света на ангелите. Писанието казва: Движим се и живеем в Бога. Ние Го търсим някъде, искаме един Господ извън Него, извън Бога искаме да излезем. Извън Бога нищо не съществува. В Бога всичко съществува. Извън Бога нищо не съществува. Ние представяме щастието на живота като убеждават младата мома, казват: Този момък не го обичам. Казват и, като се ожените вие ще се обикнете. Аз да подпиша с двете ръце. Че като се оженят двамата няма да се обикнат. Сега и е неприятен, че като се ожени, ще и стане враг. Търпи го, казва: Че тогава каква е идеята? Свободен ли е? Качи се една въшка на главата и чопли. Според Христовото учение: Не противи се злому, не я бутай. На една философска глава се е качила, нека чопли. Господ казва, че трябва да не се противим на злото, да не я бутаме тази кокона. Според Божия Закон да си стои в главата. Не е християнско туй учение. Въшките нямат право да живеят в човешките глави. На главата по някой път може да дойдат. Сега аз засягам един въпрос, по който всички можем да бъдем свободни. Свободата е достояние на Божествения свят. Свободата е право на всяко живо същество. И от най-малките до най-големите, имат еднакво право да бъдат свободни. Значи да проявят живота, който Бог им е дал. Ако вие бихте ме попитали защо светът е такъв, ще ви кажа, всички тия животни, които се проявяват, такива каквито не са, те не са свободни. Те живеят по своему, те не живеят както Бог е определил. Каквото и да мислим по някой път, даже туй, което ние мислим за живота, на Господа на ум не му е идвало. Ти искаш да станеш богат, за да те уважават хората. Ти искаш да станеш учен човек, за да те уважават хората. За три неща може да се уважава човек: Уважава се човек, който носи Любовта, уважава се човек, който носи Мъдростта. Уважава се човек, който носи Истината. Вън от тия неща, човек не съществува. Няма никаква свобода, той е роб на условията.
Следователно, ако ние носим Любовта, ще бъдем безсмъртни. Щом умираме, значи не сме разбрали закона на Любовта. Какво ще се заблуждаваме. Казва, ожени се за него, че ще го залюбиш. Аз вземам думата: Ожени се, в друг смисъл. Няма да ме разбирате криво. Някой път ме разбирате криво. Аз ни най-малко не разбирам човешкия порядък. Когато говоря за изкуство, не разбирам карикатура. Карикатурата не е художество. Ако намеря някой човек, който изопачава истината, той е карикатурист. Ще направи човека с дълъг нос, изкривена уста, с изкривени уши, с изкривени очи, туй не е човекът. Човек, ни най-малко не е с дълъг нос. Вълнува ви дали тази година ще има плодородие. Мене ми е чудно, когато питате, ще има ли плодородие. Кога не е имало плодородие. Тази година какво ще бъде лятото? Че кога не е имало лято? По някой път, ако има зима, хората правят зима. Ако някой път пролетта закъснява или се разваля, хората я развалят. Хората са майстори на едно нещо, зимата докарват, лятото развалят, плодородието намаляват. Стават врата за смъртта. Казват: Защо Господ направи света така? Ние сме най-големите критици, че Господ не го е направил. Ние го правим. Аз бих желал съвременните хора да дадат един план. Искат да бъдат щастливи. По кой начин? Как ще бъдат щастливи? Питам: Ако майката роди едно дете, даде го другите да го отхранват, тя не го е кърмила. Тя ще каже ли, че му е майка. Или мислите ли едно дете, което майка му го е пометнала, или като го е родила, че го е изоставила, тя му е майка? Сегашните хора страдаме от две неща: Помятане в широк смисъл. Всяка хубава мисъл е помятане. Казваме: Защо ни е тази мисъл? Заченем това дете, страх ни е да го родим, понеже трябва да се възпитава, средства трябват. Наскоро дойде при мене една госпожа с мъжа и, при лоши условия. Тя забременяла, пита ме, да пометне ли детето или да го остави да живее. От чисто научно гледище доказва, че ако го пометне е по-добре. Казвам: Мене ако питаш, ако го пометнеш, ще навлечеш своето нещастие на главата, ако родиш това дете, ще имаш едно благо. Туй е Божият Закон. Ако не искаше да имаш деца, не трябваше да се жениш. Никой не те караше да се жениш. Сега си се оженила, ще родиш детето. Женят се хората, да раждат, да стават врати, да дойдат от невидимия свят, да кажем някой гост хлопа, ти отваряш вратата, той влиза. Аз го наричам това раждане. На когото ушите са отворени, той ще отвори. Ако този човек хлопа и не го чувам, не се отваря врата, отива на друго място, дето ще го приемат. Всичките майки са тия, които отварят вратите на онези пътници, които отвън хлопат на вратата. Ще приемеш госта. Като приемеш гост някой ангел сте приели. Тия деца са ангели. Майките ви изпитват. Вие искате едно щастие, Господ прати един ангел да се въплоти, майката на 4, 5 месеца го пометне. Той носи своето благословение, ти го пометнеш и от там насетне дойде нещастието. Дойде някой учен човек. Евреите защо страдаха? Дойде един гениален човек, който им изпрати Господ от небето, под името Исус, хукнаха да го гонят еврейските учени патриарси. Богоизбраници, които имаха ключовете на Царството Божие. Казват: Той е нехранимайко. Той ще ни опропасти със своето учение. Прави ли бяха? Не. Защо страдат евреите? Защото не приеха учението на Любовта. Защо страда съвременният свят? Защото християните не приеха Христа. Християните не са християни. Казвате, че те приеха Христа. Как Го приеха? Че те се бият както евреите. Нас не ни очакват във войната нещо хубаво. Нас ни очаква едно велико бъдеще само от три неща: Ако внесем Божията Любов в света. Не този Господ, Който е някъде в небето. Но Господ е този Господ, който е в България и гледа какво правят българите. Гледа какво правят англичаните в Англия. Гледа какво правят германците в Германия. Гледа какво правят французите във Франция. Гледа какво правят американците в Америка. Гледа какво правят русите в Русия. Гледа ги как се карат. Аз поддържам само едната страна. Аз поддържам, че всички трябва да изпълним Волята Божия. Народите не създадоха света, Бог ги създаде. Всичките народи, които искат да се подигнат, християнските народи трябва да имат един Бог, един Бог, от Когото Любовта излиза, един Бог, от Когото Мъдростта излиза. Един Бог, от Когото свободата излиза. Един Бог, от Когото животът излиза, един Бог, от Когото знанието излиза. Сега нали искате да бъдете патриоти. Какво значи отечество? По-добро отечество от онова, което Бог е създал, няма. Та казвам: Докато вие се страхувате от човешкия порядък. Ти пътуваш с един кораб в морето вътре, целия живот ще пътуваш, то е превозно средство. И като излизаш минаваш от океана на сушата. Тогава ще започнеш да живееш. Докато пътуваш с кораба, не си свободен. В кораба си ограничен с условията. Та казвам: Аз започвам със свободата. Свободата започва от майката. Свободата започва от бащата. Свободата започва от децата. Ако бащата не е свободен, ако майката не е свободна, ако детето не е свободно, този въпрос не е разрешен. Кой ще ни даде свободата в света? Кой ще ни освободи от смъртта? Казвате: Да умрем. Съгласен съм. Ако човек умира, за да оживее, разбирам. Ако като житното зърно умираш, ако житното зърно не се посее и не умре, и да оживее, то само остава. Та казвам: Ако като житното зърно се посяваме в почвата и възкресяваме, възкресението е новият живот. Тъй както тълкуват богословците, посятото, е неразбиране. Посятото жито трябва да умре и да възкръсне. Възкресението е новият човек, който няма да бъде подложен на закона на смъртта. Няма да има въпрос на гниене.
Казва Христос: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема“. Сега не зная как може да дойде в света една свобода без Любов. Как може да дойде една свобода без знание и как може да дойде една свобода без истина. Или как може да се прояви животът без ний да сме свободни. То е невъзможно. По този начин, по който сега мислим, ние сме всички хора нещастни. На вас, които сте тук, бих направил един опит, да посеете един декар земя жито, да посеете и ще ви кажа колко сте добри, какъв е бил вашият мир, каква е била вашата свобода и какво ще очаквате. Ще определя ще оживеете ли или ще умрете. Защото ще се роди толкоз житени зърна, каквито сте вие. Представете си, че сеете едно житено зърно и то даде само едно житено зрънце. Или едно житено зърно даде само две зрънца. Сеете едно зърно, даде три, четири, пет, седем, осем, може да даде 100 – или 150 зърна, зависи от вас. Според степента на Любовта ще се развият и зърната. Виждам в живота колкото един човек се подига по-високо, става разумен. Повече същества живеят. Човек се отличава по това, че в него живеят много разумни същества. Не е човек както мислите едно разумно същество. Милиарди разумни същества живеят в него, а пък в онези животните, в тях живеят по-малко разумни същества. Тъй седи въпросът. Сега в България, ние искаме да турим. В бъдеще се изискват майки да стават, които не умират, и бащи да стават, които не умират. Тогава, колко бащи ще има в България? Или за в бъдеще една майка ще се ожени, когато е на 120 години. Адам, като излезе от рая, като роди първия син, на колко години беше? Ние имаме едно понятие в живота. Има еднодневки, които от сутрин до вечер живеят, целият им живот е това. Какво ще научи една еднодневка? Какво ще научите вие в 120 години? Или какво ще научите в 60 години? Казвате: На 40 години съм. Какво са 40 години? Какво са 120 години? – Разбирам да е човек на 20 милиона години. Или да е човек на 50 милиона години.
Казва Христос: „Аз те прославих на земята, прослави ме от самаго себе си, със Славата, която имах в Тебе, преди създаването на този мир“. Какво е било Неговото понятие, с онази слава ме прослави. Колцина от нас помним де е нашата слава? По какво се отличава Христос? Той е помнил, че е имал слава преди създание мира, и казва да го прослави Бог със славата, която имал, преди създание мира. Колцина от вас помните? Колцина имате такова възпоменание? Нямате никакво възпоменание, от къде сте дошли не знаете. Искате да знаете къде ще идете? Питам: Дали ние сме много учени хора. Казвате: Аз знаех това, но го забравих. Може ли да разчитаме на един човек, който забравя. Съвременните хора са забравили дали има Господ или не. Какво ще кажете за онзи американски професор, който отишъл на пощата и му казват: Господине, кажете ми името. Той си забравил името и не може да помни. Има такова едно болезнено състояние. Той казва: Извинете ме, имам малко работа, после ще дойда. Не искал да каже, че е забравил името си. Отива в къщи да пита жена си. Върви по пътя, среща го един негов приятел, и казва: О, Мистер Джон. Той казва: Благодаря. Ние, които сме забравили дали има Господ или не, дали има онзи свят или не, казваме: Този свят реален ли е или някаква илюзия? Питам: Ако този свят е илюзия, кой е действителният свят? Ако туй, което виждаме, е илюзия, кое е действителността? Какъв е оня свят, какъвто не виждам. Нека да си изясним думата: Туй, което не виждам. Ти, слепият човек, като се отворят очите ти, тогава ще разбереш истината. Докато си сляп, ти имаш тъмнина, ти нямаш още зрение. Като дойде истинското знание в нас, тогава ще разберем. Съвременните хора сме малко късогледи. Сега не искам да ви обезсърчавам, да кажете: Ние нищо ли не знаем. Защо ми е едно знание, което ще ми навлече страдания.
Има един анекдот. Отива един турчин да го съдят. Той направил една погрешка. Мировият съдия го съди. Той разбрал от съдията: Бир понеже, бир обаче, но отиде моето даначе. Какво го интересува една съдба, когато неговото даначе си отишло. Него го интересува да остане даначето. Щом се вземе даначето, какво ме интересува мене. Интересува ме животът, който живея. Мене ме интересува, туй, което имам да остане. Бъдещото човечество щяло да живее. Бъдещото човечество, подразбирам целокупния човек. Под думата Бог аз разбирам, Бог е идеал за нас. Той като живее и ние ще живеем. Докато Бог живее и ние живеем. Ако Той умре, с нас е свършено. Аз се радвам, когато ни кажат. Има един в света, на Когото може да се разчита.
Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата, който не влиза през закона на Любовта вътре в живота, той е крадец и разбойник. Сега туй го турете като едно правило. Всеки един от вас може да опита. Аз на младата мома бих и препоръчал три неща, които ще я направят щастлива. Аз на момъка бих му препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Аз на майката бих и препоръчал три неща, които ще я направят щастлива и на бащата бих препоръчал три неща, които ще го направят щастлив. Ако младата мома люби и служи, ще бъде щастлива. Ако младата мома има знания и служи на знанието, ще бъде щастлива. Ако младата мома има здраве и служи на здравето си, тя ще бъде свободна и ще бъде щастлива. Щастието на света зависи от нашия ум. Щастието на света зависи от нашето сърце. Щастието на света зависи от нашата воля. Бог е вложил щастието в ума ни. Бог е вложил щастието в сърцето ни. Бог е вложил щастието във волята ни. Ние го търсим в оня свят. Че де ще Го намерим. Мислите ли, че ако идете на гости в оня свят, колко деня ще ви държат. 3–4 деня и после ще ви питат, ще седите ли още? Ще кажат: Малко тясно ми е, неразположен съм. После условията са лоши. Значи трябва да разчитаме на онзи живот, на онова, което е в нас. Аз разчитам на онова, което Бог е вложил в моята душа. Разчитайте на онова, което постоянно ви говори във вас. Някои мислят, че само на един човек се говори. Питам: Когато младата мома се жени, кой и говори? Ще кажете: Майка и. Майка и, като се ожени, кой и говореше? Баба и. Ами най-първо кой и говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят. Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама.
Като дойде в рая, остана идеята за двама. Кръсти ги, но се зароди идеята на животните, че и той трябва да бъде двама. Сега като говоря по този начин, ще кажете какъв глупав човек е бил Адам. Че хубаво сега държавата ви дава по 300 грама хляб. Защо ви е 600 грама? Като дойде хлябът заповядайте му, кажете: Аз ти заповядвам да станеш 600 грама. Той ще стане и ще набъбне. Искате ли да ви докажа. Като сееш малкото житено зърно, един малък плод, погледнеш голям става. Ако малкото може да се увеличи, защо хлябът да не може да стане голям. Ще стане. Дадат масло 10 грама. Кажи, заповядвам ти 100 грама да стане, и ще стане. Захарта дойде и на нея ще заповядаш. Имаш 100 грама, 1 кило искам, кажи. Сега тъй като ви говоря ви допада. Всичко туй може да стане, ако имаме онази безкористна любов, онова безкористно знание и оная безкористна свобода. Ако обичахме Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. Всичко туй щеше да бъде. Писанието казва, че Господ казва. Ако онези, които така ме обичат, преди още да са попросили ще им дам всичко и туй ще бъде на ваше разположение. Бог много хубави работи направил и понеже, вижда, че ние не сме готови за благата, затова той ги отлага. Ние не знаем какво ще направим сега. Да кажем, ако вие сте богат, имате цял хамбар с жито, какво ще го направите? Ще кажете, осигурен съм. Ще замязате на онази притча, дето казва богатият напълнил хамбара и си казва: Има душо, за много години да ядеш и да пиеш. Но Господ му казва, о безумни, тази вечер ще ти извадя душата и туй, което имаш, на кого ще го оставиш. Аз, ако бих проповядвал един нов порядък на света, щеше да бъде такъв. Една мома, когато иска да се жени, най-малко трябва 10 години да го наблюдава, вярва ли той в това и каквото казва, прави ли го. Според мене, ако аз бих бил една млада мома, никога не бих се оженил за един момък, който носи пари в джоба си. Никога не бих се оженил за един момък, който носи пръстен на ръката си. Що ми са неговите пари, що ми са неговите пръстени. Мене ме интересува неговият ум, който Бог му е дал. Умът, който носи светлина в себе си. Мене ме интересува неговото сърце, топлината, която е проводник на живота. Мене ме интересува неговото знание, в което е вложена Божествената сила. Пръстените, тия неща са последни работи. Пръстенът всеки може да ти го вземе от ръката, парите всеки може да бръкне и да ги извади из джоба. Не си господар на парите, не си господар на пръстените си. Всеки е собственик на своя ум. Ако нещо в света има, което трябва да пазим, това е нашият ум, да го не опетним. Ако нещо в света, има, което трябва да пазим то е нашето сърце. Докато сърцето ти е чисто, ти си здрав. Щом започне да се опетнява сърцето, всички болести идат. Ако има нещо, което трябва да пазим, то е нашето тяло, да е чисто. Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза. Бог ни обкръжава със своята добрина. Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
„Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата“. Единствената врата, която е отворена за хората, то е Любовта. Тази Любов, ако я приемат хората, веднага тя ще произведе цял преврат. Всичките хора ще бъдат добре организирани, ще има в домовете им мир и съгласие, навсякъде. В един народ ще има съгласие. Много малко стражари ще има, по-малко ще работят. Сега сме роби на труда. Колко трябва на един човек да работи. Не му трябва много. Един декар земя му трябва за цялото семейство. Сега по 200–300 декара ще работиш, по 10–12 часа, къщи ще градим, камъни ще носим, остаряваме само с работа. И градене....... се препоръчва. Хубави са тия работи. Какво остава в края на краищата. Нищо не остава. А пък онзи човек, който има знанието, той би си направил една дреха от слънчеви лъчи. Вълна има доста, която иде от слънцето. Онзи човек, който има знания, ще събере своята храна от слънцето и въглища няма да ходи както сега да чака, да му дадат. Ще събере доста гориво от слънцето. Тя ще бъде енергия без дим. Туй е бъдещето, дим няма да има, караница няма да има. Дългове няма да има. Смърт няма да има. Тогава във всяка къща като влезеш, ще гледаш децата ще бъдат красиви, като ангели. По две деца ще има и майката ще бъде красива. Не стара. Тя ще бъде млада, като дъщеря си, че не може да направиш разлика, че коя е дъщерята, коя е майката. Бащата като погледнеш, ще бъде млад, не може да направиш разлика между сина и него, всички ще бъдат млади и подмладени. Сега вие влезете, старите с бели бради, прегърбили се, майката грохнала и всички проповядват, казват: Един ден и ти ще станеш като нас. Проповядват, че всички трябва да умрем. Всички трябва да умрем за този порядък, който носи от единия край до другия край само нещастия в света. Аз наричам сегашния свят, свят на безлюбие, свят на тъмнина, свят на робство. Робство е навсякъде. В очите на млада мома, която те люби, зад любовта и седи, тя гледа има ли пари той или не. Учен ли е или не. Взема ли някаква голяма служба или не. За такива работи мисли. Още в началото го лъже. Погледне го в очите, погледне в земята. Защо малките деца след като направят погрешка гледат надолу към земята. Когато изкриви живота си все към земята гледаш. Ние, съвременните хора, се страхуваме. Всички се страхуват да кажат, че имат някакво убеждение. Не, няма да говорим нищо. Аз не може да скрия своето убеждение. Вие, ако запалите една соба, няма ли да проповядва. Кой как дойде при нея, ще каже, че гори собата. Ако вие имате едно убеждение, вечерно време всичките хора ще знаят, че имате. Аз не съм виждал хора да светят. В нашите времена опасно е да светиш. Затъмнение има. Трябва черни книги да тургаш, ще те глобят. Защото горе в аеропланите бомби има. Да ви кажа една ясна истина, не очаквайте на онези голите обещания, на лотарийните билети, че ще ви се падне един милион и ще станете богат. Вие имате условия днес да бъдете богати. Проявете вашата любов към Бога и ще бъдете богати. Проявете вашата любов към Бога и вие ще бъдете свободни, проявете вашата любов към Бога, вие ще се освободите и всичко ще ви тръгне. Писанието казва: „Когато пътищата на някой човек са благоугодни на Бога, Той оправя всичко за него и всичко тръгва наред“. Ако мене ме попитате как ще се поправи светът, ще ви кажа: Когато всичките хора възлюбят Бога, какво ще стане с българите? Щом българският народ възлюби Господа, всичките му работи ще се оправят. Не само на един българин, но всичките българи от малък до голям. Когато всичките народи по този начин възлюбят Господа, работите на всички ще се оправят. Писанието казва така: „Ще се заселя между тях и те ще ми бъдат народ и аз ще им бъда Бог“. Ще им дам всичко онова, което съм приготвил за тях. Това е една реалност. Мислим, че животните Бог ги е създал по-рано, а растенията още по-рано ги е създал в света. Но ги оставил Господ да живеят на земята. Този, когото Бог създаде най-после, той стана господар. Сега казвам, кой ще бъде господар на света? Бог създава сега един нов човек. И онзи човек, който сега се създава. Казано е така: Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Ако не можете да възприемете Любовта, вие не можете да влезете в новия порядък на нещата. Новият порядък без любов не може. Той носи живот вътре. Та казвам, от хиляди години се проповядва за Бога. Кой не е проповядвал за Господа? Всякога са Го проповядвали. Турили са Го извън света, някъде далеч и са му правили разни истукани. В Египет туряха бикове, на които се покланяха, обожаваха ги, като за светии ги имаха. Горко на човек, ако в Египет обидеше една котка. В турско време, турчинът като хване една въшка, не я убива, пуска я на земята и казва, бумбарек. Защото е грехота да се убие, според турския закон. Тя пълзи. Тя пълзи, качи се. Един гяур може да убие, но една въшка не може да се убие. Питам: При такъв морал какъв живот може да се образува? При такова понятие, такова е турското разбиране.
Човека убива. Човека роб го направил, а въшката оставя да ходи по земята да лази по другите. Аз зачеквам този въпрос. И ние даваме свобода на въшките. Всички лоши мисли и желания пазим като светии. Дойде някоя хубава мисъл, гяурин, хайде навън. Като дойде лоша мисъл, бумбарек. Като дойде добрата мисъл, навън гяурин. Докато дъщерята не обикне Бога, Който живее в майка и, докато синът не обикне Бога, Който живее в баща му. Докато бащата не обикне Бога, Който живее в сина, докато майката не обикне Бога, Който живее в дъщерята, докато господарят не обикне Бога, Който живее в слугата, докато офицерът не обикне онзи Бог, Който живее във войника, докато не обикнеш Бога в едно дърво, докато не обикнем Бога, Който живее навсякъде, ние нямаме ясна представа какво е Той всъщност. Нямаме представа за благата, че дърветата Господ дава. Той е, Който ражда плодовете на дърветата. Господ е, Който прави хубавите плодове. Той е. Тия плодове са Негови. Те са излезли от Неговото сърце, от Неговата душа. Той ги е направил. Казваме, това дърво ги роди. Дървото е само проводник. Всички хора са проводници на ония хубавите мисли и желания, които идат от Него. Всичко онова хубаво е от Него. То е навсякъде. Казваме: Къде е Господ? В хубавите плодове. Къде е Господ? В онзи хубавия, честния поглед. В онова благородно сърце, Бог е в светлия ум, в онази благородна душа, в онзи благороден помисъл. Всеки човек, който ви приема добре, там е Господ. Сега аз не искам да ставам сват, да продавам младите моми. Младите моми ги подмамват, казват: Той е богат. Той е учен. Добра служба има. Това са користолюбиви работи. Не. Ние трябва да обичаме Бога, затова, което Той ни е дал, не за онова, което Той ще ни даде. За онова, което ни е дал, да бъдем признателни. Това, което съм сега, се дължи на Него. Никаква признателност, не съм показвал към Него. Кой от нас е възлюбил хората? Да знае как да ги люби. Срещнеш един човек, не знаеш как да го обичаш. Казваш: Как да го обичам? Срещна жадния човек, що иска от мене? Една чаша вода. Срещна един човек гладен, той иска малко хляб. Срещна един човек, който иска почивка. Той иска легло да си почине. Всеки човек в даден случай има малка нужда. Ако ти задоволиш тази негова нужда, ти си възлюбил Господа, Който живее в него. Следователно, ако ние всякога услужим на нашите желания, които хлопат, които са необходими. Ние го вършим това от любов за Бога. Това е познаване на Бога. Малките желания, които детето има, бащата ги изпълнява. То е възлюбил Бога. Малките желания, които детето има, майката ги изпълнява, то е служене на Бога. Майката като изгледа едно дете, служи на Бога. Бащата като изгледа едно дете, служи на Бога. Един господар, като служи на слугата, служи на Господа. Казвам: От малък до голям, ние трябва да се научим да служим. За бъдеще и господари, и слуги, всички да знаем да служим на Любовта. На три неща да служим: Да служим на Любовта. Да служим на Божията Мъдрост, да служим на Божията Истина. Да служим на Бога като Дух, Който ще се всели и ще живее в нас. Той е приготвил един свят красив, ще отвори очите ни и цялата земя ще се превърне, ще видим, че има друг свят. Сега сме слепи, с тия очи много малко можем да виждаме. Ще ме попитате как познавам? Ако ти си на „бал маске“, дето хората са облечени с разни маски, да може да проникне зад маската, които са скрити. Не да видиш маската, но човека, който е скрит под маската. Срещат се мъж и жена на един „бал маске“. Тя му се е понравила. Той казва, не може ли благородната маска да даде да и видя лицето? Боя се, казва, усеща, че е мъжът и. Да не би да и каже: Ти на „бал маске“ ходиш. Не е лошо на „бал маске“ да се ходи. То е свобода. Само в маскираните балове, ние сме свободни. Сега не сме свободни. В сегашния живот, не сме свободни, познават ни. Като туриш маската ти си свободен. Няма да те познават, ще правиш каквото искаш. Сега искаш да правиш добро, страхуваш се. Искаш да нарисуваш нещо, страхуваш се. Искаш да свириш нещо, страхуваш се. Искаш да направиш добро, да дадеш нещо. Навсякъде страх, какъв е този живот, свобода ли е? Да принесеш дара си на човешкия олтар. Каквото Бог е вложил в тебе, изяви го, покажи се свободен.
Та първото нещо, „Истина, истина ви казвам, Който не влиза през врата на кошарата, той не (е) истинският човек“. Бъдещите хора, които ще дойдат, или сегашните хора, са пак същите. Сегашните хора трябва да станат врата за бъдещите, които ще дойдат. Значи те трябва да станат хора на Любовта, да отворят тия врати, за да може хората да влязат през тия врати, и тогава, които отворят Бог ще ги благослови, заедно с тия, които влязат.
Желая българите да правят всяко нещо от Любов към Бога. Всички каквото правят, да го правят от Любов. Майките да раждат от Любов. Бащите да отглеждат от Любов. Съдиите да съдят от Любов. Във всичко, навсякъде да царува Любовта. По този начин ще дойде Господ в света.
Тайна Молитва.
32. неделна беседа, държана на
10 май 1942 година, неделя, 10 ч. пр. пл.
Изгрев, София
|
