„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
На онези, които не могат да помнят, повторението е майка на знанието. Ще ви прочета една глава за онези, които не могат да помнят, ще прочета четиринайсета глава от евангелието на Йоана. (Учителят прочете от началото до двайсет и пети стих.)
Често се ражда противоречието: Бог никой никога не е видял. Но думата видял вие я вземате в смисъл гледаш нещо. Виделината има отношение към знанието, нещо може да го знаеш, че тогава да го видиш. Туй, което не знаеш, може да го видиш в съзнанието. Виждаш някой човек в очите – то не е човекът. Виждаш една къща, прозорците – прозорецът не е човекът. Вратата виждаш, влизаш в къщата, и това не е човекът. Свирите на пиано, и това не е човекът. Дават ти да ядеш, и това не е човекът. Вие считате: даването е човекът, свиренето е човекът. Та казва Христос: „Който е видял Мене, видял е и Бога.“ Как ще Го познаете? (Учителят прочете от двайсет и пети до двайсет и осми стих.)
Колко пъти слабите по сърце се устрашават, на слабия треперят му краката? Ако някой каже, че слънцето ще изгасне, ще повярвате ли? Може да се съберат сто, двеста, триста души пророци, които ще пророкуват, че ще изгасне слънцето, трябва ли да вярвате? Когато казват, че ще изгасне слънцето, ето какво разбирам: вечерно време е потребна вощеница, но когато слънцето изгрее, тя изгасва сама по себе си, става непотребна. Не че ще изгасне, но никой не обръща внимание на вощеницата. Вечерта, като залезе слънцето, тя става видна. Като изгрее слънцето, философията на всичките хора нищо не струва, вдигат само шум. Когато изгрее слънцето, не търсете, не обръщайте внимание на хората. Казва: „Хората не ми обръщат внимание.“ Как да ти обръщат внимание? Ако стопляш целия свят като слънцето, ще ти обърнат внимание. Ти себе си не може да стоплиш, искаш целият свят да ти обърне внимание, то е невъзможно. Най-първо, вие сам не обръщате внимание на себе си. Срещам някой, казва: „Как мислиш, даровит ли съм?“ Той не знае дали има дарби, аз трябва да го убедя, че е доста даровит. „Вяра имам ли?“ „Доста си вярващ.“ Той се насърчи, казва: „Имам вяра.“ Иде друг и му казва: „Нямаш никаква вяра“, той иде и ми казва: „Казаха ми, че нямам никаква вяра.“
Често се спорят хората, спор има за любовта. Толкоз говорят за любовта, но какво се разбира? „Аз го любя“, казва този човек. Да знаеш колко пакости прави любовта, колко прегрешения прави. Някой плод гледа, погледнеш, изчезнат от дървото. Онзи, като види, че плодът го няма, казва: „Пристанал плодът“, ходи да търси на кого е пристанал. После, като обикнеш някоя хубава дреха, погледнеш, изчезне. Обичаш някой часовник на някой приятел, изчезне. Има религиозни хора, които за спомен вземат нещо. То не е крадене. Влезе вкъщи, вземе, за да има за спомен, задигне часовника. Ти го търсиш, той го задигнал от любов. Не казва, че го задигнал. Пристанал часовникът някъде от любов, отишъл при някой вярващ – ще повярва часовникът.
Та привеждал съм един пример. Казват, че религиозните хора не крадат. От всички най-много крадат религиозните хора, най-много. Дойде той да пише едно изречение от една книга, и я задигне. Откраднал оттук, взел е нещо, откраднал оттам, взел и направил попска яхния, казва: „Аз направих тази попска яхния.“ Пък той нищо от себе си не турил. Събрал всичките неща, взел от един брат лука, от друг брат взел пипера, от трети доматите, от друг краставичките, тиквичките. Да каже благодаря на тия братя.
Та казвам, сутрин като ставаш, в ума си най-първо ще кажеш на Господа какво си научил от другите хора и най-после ще Му кажеш какво си научил от себе си. Та сега как се молите вие сутрин, като станете? Толкоз хиляди години се молите. Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви бъде.“ Христос беше човекът на любовта, значи каквото попросите в името на любовта, ще ви се даде. В закона на любовта имаш право, не че има закон, но искаш същественото. Ако те боли кракът, в любовта ще искаш само да ти оздравее кракът. Ако ходиш бос, имаш право да искаш само обуща, няма да искаш шапка, ще ходиш гологлав. Две неща нямаш право едновременно да искаш. Едно нещо ще искаш в любовта. Ще ходиш гологлав. Аз не искам да ви насърчавам: ти като искаш обуща, те ще ти дадат и шапка. Но ако искаш обуща и шапка заедно, то е вече безочливост.
Когато една малка пеперуда се излюпи, иска ли тя да си обуе краката, пеперудите искат ли да си обуят краката като нас с обуща? Или търсят ли шапки за главата? От нищо не се нуждаят. Единственото нещо, от което се нуждаят, е да им покажеш пътя за някое цвете хубаво, да иде да се нахрани. Една пеперуда ще ти каже: „Може ли да ми препоръчате някоя гостилница?“ Някой път пеперудите се завъртат около главата ти, искат да кажат: „Може ли да ми препоръчате някоя гостилница?“ Тя се върти около главата ти, ти казваш: „Какво се върти тази пеперуда?“ Тя ти поставя този въпрос и ти като не и отговориш, тя отива право на гостилницата. Без да и кажат хората пътя, сама се научава. Сама, като иде, се научава от Бога. Ние като и показваме, научава се от нас. Сега я изпейте нещо.
„Духът Божи“
Съвременните християни още не са усвоили елементите на любовта. Не само да имаш теоретически понятия в химията. Ако една химия теоретически се преподава, тя е непонятна. Значи, ако правите съединение между кислорода и водорода, ще образувате вода. Ако не знаете, жаден ще бъдете. Но ако не знаете как да правите съединения, как да съедините сярата с кислорода и водорода, ще се образува съвсем друго съединение. Или ако съедините азота с водорода и кислорода, ще образувате друго съединение. Те са анархисти, азотът и сярата, те са опасни: дето влязат, анархия носят сярната и азотната киселина. Казваш: „Сярата, и тя влиза в работа, служи в бояджилъка. Много малко ще туриш, няколко капки.“ И за цяр става, много малко трябва да капнеш. Ако туриш двайсет–трийсет капки, ще го туриш на оня свят.
Та казвам, в любовта има отровни елементи. Няма по-велико благо в света от любовта и няма по-страшно благо от любовта. Най-добрият огън представя любовта и най-страшният огън е пак любовта. Сега няма да ви обяснявам. Представете си, че вас ви накажат с една житена сламка и че ви накажат с една дрянова пръчка. Каква ще бъде разликата между едното и другото? С житената сламка ще ви бъде приятно, приятна разтривка, казваш: „Много хубаво масажиране.“ Но с дряновата пръчка ще има синини, така че ще мине няколко седмици, докато се изгубят синините. Когато любовта минава през сламката на живота, произвежда едни резултати, когато минава през дряновата пръчка – други. Казва любовта: „Аз не искам дряновата любов.“
Едно време, когато дяволът изучавал любовта, понеже знаел той, че тя е много щедра, като създала всичките растения, създала и дряна, дяволът гледал кой ще цъфне по-рано, и него ще хване. Гледа, дрянът цъфнал най-рано. Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна. Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи?“ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. Та ме излъга. Сега и тебе лъже. Тури хомота ти с дряновата пръчка. Както ядох плода, така и тебе, най-после, ще извадят от този живот, не може да го счупиш.“ Когато впрягат животно, дрянова пръчка турят. Турете една житена сламка, и ще знаете кога волът се е уморил, ще може да излезе, да знаеш, че е свободен. Сега се опъва, не може да излезе.
В любовта има едно единство. Най-първо, трябва да приемеш Божията любов. Щом се говори за любовта, ти знаеш как да възприемеш първия елемент на любовта, той се отличава. Любовта е единствената сила в света, която дава най-малкото. По възможност толкоз малко ти даде, че ти с микроскоп трябва да го гледаш, не може да го видиш, толкоз дребно, че трябва да го търсиш с увеличително стъкло. Ако мислите, че много се дава в любовта, то е залъгалка. Тези, големите, работи, то не са най-малката любов. Любовта не се отличава с това. Тя в края дава най-голямото. В началото най-малкото ще видите. Едно малко семенце се посява в земята, после не можеш да го намериш; ако го потърсиш в земята, не можеш да го намериш. Ако оставиш, след десет–петнайсет години ще имате едно дърво, което е милиони пъти по-голямо. Туй, малкото, нещо започва да дава плодове, по-големи от себе си.
Та казвам, който не е приел малката любов, той никога не може да приеме голямата. То е невъзможно. Или казано: Божествената любов е подкваса за човешката любов. Във вашата любов трябва да влезе Божествената, да я подкваси, че тогава става на свят от нея. Сега да ви обясня. Туй, което вие не знаете, е толкоз просто, виждам го, просто е, няма кой да ви го обясни. Една диня става голяма, нали? Тогава, ако не я напече слънцето, зелена остава, не може да узрее. Туй, зеленото, е човешкото. Като узрее динята, туй, което прави динята сладка, узряла, то е Божественото. В човешката любов, туй, което внася сладчина, то е Божественото. Там дето няма никаква сладчина, то е човешка любов, блудкава.
Човешката любов е блудкава, мяза на ципури, даже по-долно. Под думата не ме обичаш какво подразбираме? Силата на любовта седи в проявяването на онзи Божествен елемент. В любовта даваш най-малкото, и тя ще подкваси. В Божествената любов този предмет става сладък, обемист. Любовта влиза в човешкия ум, започва човек да мисли, ражда му умът. Ако влезе в ума, лесно заучава. Щом не влезе любовта, лута се, това забравя, онова забравя. Сега счита: като се влюби, става замаян. Аз се чудя на замаяната любов. Любовта всичко може да направи, но никога не може да замая човека. Няма замайване, умът трябва да бъде свеж, че любовта никаква погрешка не прави. Вие забележете, децата, които имат любов, са толкоз внимателни. Онези деца, които нямат любов, са разсеяни, никакво внимание няма у тях, няма благородство в тях. Тогава, по закона на наследствеността, майката, когато заченала туй дете, го заченала без любов, не е могла да внесе в неговия ум, в неговото сърце Божествени елементи на любовта. Отпосле може, човек втори път трябва да се роди. Първия път не е влязла любовта.
„Роденият от Бога грях не прави.“ Не прави, понеже има любов. Сега всички вие трябва да се родите изново. По първия начин, виждам, любовта не е влязла. Втория път трябва да се родите пак. Сега вие чакате баща ви, майка ви да замине за онзи свят и те там ще ви посрещат. Баща ви чака неговият баща да го посреща. Неговият баща чака да го посреща неговият баща. Все ще се посрещат, но ще се съберат все бедняци. Питам: като се съберат всичките, родени бедняци? Няма същественото, трябва да си похапнат, въздух трябва, светлина трябва. Всички са в тъмнина, нямат ни хляб, нямат нищо. Каква ще бъде тази среща? Или в оня свят ще срещам баща си? Имаме два вида бащи. Някой път сме раждани от баща без любов и от майка без любов. Някой път сме родени от баща с любов. Тогава ще срещнем нашите бащи, от които сме раждани с любов. Тогава, които с любов не са раждани, ще срещнат онези бащи бедняци. Какъв баща е този, който нищо няма? Бащата трябва да бъде богат. Сега често дойде някой, казва: „Аз му говорих, напълних му главата.“ Главата без любов не се пълни, тя изветрява. Ако вие сте живели без любов, като остареете, започвате да изветрявате: това забравяте, онова забравяте, ставате кисел, от това не сте доволен, от онова не сте доволен, капитал нямате. Кога търговецът е кисел? Когато няма пари да купи стока. Преподаваш урок, мисълта не идва, учениците чакат, компрометираш се. Идеите идат, когато умът е ясен. Сега вие очаквате, като идете в оня свят, всичкото знание ще се налее в главите ви даром. Сега даром може ли да приемете?
Сега аз гледам да бъда внимателен. Ще ви приведа един пример. Ако аз съм цигулар, преподавам, няма да им свиря най-хубавото – ще ги изплаша. Ще им свиря нещо достъпно, да се роди в тях желание, че и те могат да свирят така. Ако изсвиря нещо много сложно, ще се изплашат, ще кажат: „Тази работа е много сложна.“ И в любовта искам да ви представя елементарни работи. Досега ще ми свирят „Цвете мило, цвете красно“ на любовта. Започнал съм го, че и аз го свиря. Казват: „Ние, Учителю, много ви слушаме. Каквото кажеш, става.“
Казал съм в събота никой да не ме безпокои горе. Него ден се заредят и започнат да тропат на вратата: трак-трак-трак. Аз виждам, че туй е от любов, любовта прескача заповедите. Като обичаш някого, без закон е. Щом имаш любов, няма закон. Казвам на себе си: погрешката е в тебе, че седиш в стаята, излез горе в планината, няма да те безпокоят. Седиш тук и даваш заповеди. Не стой тук, иди по планината, всички ще изпълнят закона, ще кажат: „Учителя го няма.“ Щом е така, няма закон, нямам право да кажа: „Не хлопайте на вратата“, понеже, като проповядвам по любов, не може да турям закон. Щом туря: Да не хлопате, създавам закон, значи не е по любов, нищо повече. Та аз ги опитвам кой е по любов.
Някои, виждам, са много смели, много голяма любов имат, нарушават заповедите. Него ден ще дойдат и силно тропат. Казвам: „Браво, нарушават закона.“ Не казвам: „Колко са неразумни, невнимателни“, казвам: „Така е според закона.“ Любовта няма закон, тя е закон за себе си, любовта казва: „Идете и хлопайте на Учителя си. Той, Учителят, понеже е на любовта, да слуша.“ Аз, като хлопат, чета ударите. Веднъж удари, казвам: „Това е по Бога“, хлопне веднъж, значи по Бога живот носи. Хлопне два пъти: от месечината е, просвещават се хората на месечина вечерно време. Хлопне три пъти, казва: „Достойнство имам, трябва да ме приемете.“ Хлопне четири пъти, казва: „Само с достойнство не може, трябва да ми дадеш да си похапна.“ Пет пъти удари, казва: „Има ли нещо да ми дадеш? Капитал за стока да си купя?“ Шест пъти удари: някой пише любовно, тогава ще ви напише едно писмо много хубаво; ако ти напише едно писмо, ще напише едно хубаво писмо, ще си излее сърцето, че те обича. Ако на първото писмо не му отговориш както трябва, на третото, на четвъртото, на петото писмо – ще бъде кисел. Казвам: „Не се отнесе добре.“ Слушам после, различавам какъв тон дал, доста силен музикален тон. Някой сприхав. Че то не е любов. Любовта казва: „Гори сърцето ми. Ако не ми отвориш, моето сърце ще се разтопи.“ Аз веднага отварям, за да не се стопи сърцето. Сега това е за развлечение.
Казва: „Оглушахме само от любов.“ Любовта, която не може да изпълни света с различни цветове, не е любов. Любовта, която може да изпълни света с всевъзможни извори, рекички, е любов. Любов, която не може да създаде планините, полетата и долините, и да ги украси, това не е любов. Любов, която не може да изпрати онзи тих и приятен ветрец, любов, която не може да донесе светлината на слънцето на земята, не е любов. Любовта, като дойде, всичко носи. Тя още като тръгне от Божествения дом, всички блага идат на земята. В моята душа това е любов.
Още като намисли да дойде, любовта, по човешки говоря, всичките блага, които Бог е турил в слънцето, идат. Навсякъде всички цветя ще цъфнат. Преди да е дошла тя, изпратила изворите да текат, то е любов. Тя, като дойде, носи радост. Всякога се радваме на цъфналите цветя, на рекичките, които текат, понеже може да пийнем малко.
Преди години бях в Сливен. Една сливенка ми каза: „Видях Христа.“ „Как?“ „С шопски дрехи, бели, облечен с беневреци, шопски.“ Казвам: „Каза ли ти нещо?“ Казва: „Показа ми един гроб и ми каза: „Като минеш през този гроб, тогава имам някои работи да ти кажа.“ Какво значи?“ Рекох: „Ще те филтрират, мътна вода носиш. Всичката вода трябва да излезе, мътната вода да се филтрира. Такава, каквато си, мътна вода имаш, трябва да се филтрира, да се пречисти, да могат да пият хората. Ако пият сега, ще ги заболи корем.“
Мислиш ли ти, който си недоволен и сприхав, можеш да родиш едно дете кротко и добро? И то ще бъде като тебе сприхаво. Мислиш ли, че ако обърнеш някого, той няма да бъде като тебе? Той ще бъде точно като тебе. Всичките хора подражават. Какъвто е учителят, такива са и учениците. Каквато е майката, такава е и дъщерята. Какъвто е бащата, такъв е и синът. Сега да се не заблуждавате. Казва: „Аз съм роден от Бога.“ Ако съм роден от Бога, ще нося Неговите качества. Щом нямам Неговите качества, не проявявам любовта, тогава аз няма да се заблуждавам в Него. Ако пия една вода и зная, че е минала през пластове, през които може да се пречисти, тя става такава, каквато е слязла отгоре.
Сега по този начин като се говори, има едно чувство в човека, той мисли, че като пее и свири, това чувство заблуждава човека. Казва: „Нашето момченце е доста даровито.“ Бил съм някъде, и казват на детето: „Посвири „Цвете мило, цвете красно“, едно парче.“ Виждам какво ще направи. Лъкът не е намазан, „ре“ като вземе, „ла“ като вземе, като изсвири „ми“, скърцат. Казва: „Как мислите?“ Какво да кажа? Ще бъде безобразие. Казвам: „Много хубаво.“ Действително турям слушалката, че превръщам тоновете. Още като слушам, започна да поправям тоновете, казвам: „Отлично свири. Тъй, аз както ги превърнах, така е.“ Казвам: „Отлично свири.“ Казвам: „Трябва да има човек моето ухо да го слуша, само така ще бъде добре.“ „Тъй, тъй, то е много даровито. Такива хора като тебе може да го разберат.“ Пък аз го виждам много обикновено: нито талантлив, нито гениален, ще търка цигулката да стане цигулар, да свири някъде. Може би след двеста–триста години, ако се занимава, да стане талантливо дете. Какво ще му казвам, кажете? Не искам да ви обезсърчавам, казвам: „След двеста години ще бъдете талантлив ученик.“
Сега вие искате да кажете, че трябва да се говори истината. Аз питам, кой от вас, тъй както мисли, ще каже истината. Всеки казва: „Да кажеш истината.“ После ние казваме, че истината е горчива. Това не е истина. Горчивото не е истина. Знанието не носи тъмнина, любовта носи най-добрия живот, мъдростта – най-добрата свобода. Свободен значи да можеш да се изразиш, да свириш, да можеш да рисуваш, да пееш. Като влезеш в някой дом, свободата ще те направи нищо да не те стеснява. Имаш вътрешно безпокойство, то е друг въпрос. Вие сте били в училище. Когато сте обичали вашите учители, лесно сте заучавали техния предмет. Ученици, които обичат учителя си, много добре учат. Когато не обичат учителя си, предметите не ги заучават.
Казвам, вземете предвид: любовта е най-необходима за здравословното състояние. Ако ти не приемеш най-малката Божествена любов, ти здрав човек не можеш да бъдеш, всякога ще бъдеш изложен на болести. Какво трябва да се прави? Ще приемеш най-малката Божия любов, тя ще те освободи от тази напаст. Болестите ще идат, но преди са седели по няколко месеца, сега ще държат двайсет и четири часа, това е печалбата. По-рано сиромашията с години е седяла, сега за една–две седмици ще им мине или за един ден. Всичките работи, като приемем Божията любов, стават лесно. Сега Христос казва: „Който е видял Мене, видял е и Отца.“
Представете си, че носите един позлатен предмет на една възлюблена, един часовник. Мислите ли, че той е позлатен? Някой казва: „Той е позлатен“, не казва златен. Вземе, че го потърка, и веднага туй, позлатеното, се изтърква, изчезва. Любовта издържа на всички изпити. Единствената сила в света, както и да я изпитваш, издържа. Няма друга сила, която може да я извади из равновесие. Когато човек има любов, никога този човек не може да го извадиш от релсите. Да ви приведа примера на онзи българин. Седи един българин в банята, в турско време било, наредени десетина курни. Той седи на една курна и си тупа тялото, казва: „Туй тяло никой не го е пипал.“ Един турчин му казва: „Ставай оттук бе, керата.“ Българинът казва: „Заповядайте, господине“, става и отива на друга курна. Той пак си тупа тялото и казва същото. Турчинът го изпъжда и от тази чешма. Българинът пак отстъпил. Така обиколил банята. Казва му: „Много умен българин си, затова никой няма да те бие. И аз взимам добър пример от тебе, и аз ще казвам: заповядайте.“ Не казва: „Кой ти дал това право да ме пъдиш?“ Ето спорът. Има много курни, иди на друга, нищо че взел твоето място.
Любовта всякога отстъпва, най-бързо се движи, тя знае по цялата земя къде са най-хубавите извори. Ако някой дойде, и отстъпи, не се взема много време: няколко секунди, и е при извора. Любовта е единствената душа. Като пожелаеш, дохожда. Писанието казва: „Преди вие да сте попросили, Бог, Който ви обича, ще ви даде.“ Ние мислим, че като сме попросили, Господ има предвид. Трябва да напомним някой път: тези, които се разправят, закъсняват; пощаджиите закъсняват, писмото е писано, раздавачът се захласнал. Ние задържаме някой път Божиите блага.
Сега трябва да се започва с малката любов и да се свършва с голямата любов. Когато започваме с голямата любов и свършваме с малката, тогава процесът е обратен. Затуй ние започваме от невидимия свят, понеже не сме готови. Голямата любов най-малко я приемаме на земята, тя се складира на земята. Любовта, която приемем, се проявява към хората. Най-напредналите същества за бъдеще ще се проявяват чрез хората. От земята хората изпращат най-голямата любов, от небето слиза най-малката любов, която създава изобилие. А от земята се изпраща най-голямата любов – докато иде на небето, става толкоз малка, колкото Божията. Някой път вие обикнете някого и след няколко години любовта не продължава. Не е най-малката любов, тя е голямата любов, човешката.
Човешката любов е голяма. Като дойде човешката любов, казва: „Аз съм готов да умра за тебе“, всичко дава, всичко обещава, в края на краищата нищо не дава. Човешката любов е такава. Тя е като онази циганка, на която детето се разболяло и казва: „Геврече, мамо.“ „Ще купим, мама.“ „Млечице, мамо.“ „Ще купим, мама.“ „Ябълки, мамо.“ „Ще купим, мама.“ Медец искало, това искало, онова искало, и най-после умряло. Тогава тя казала: „От всичко си похапна, мама.“ Аз не бих искал да бъда едно циганче и да умра, само да ми се казва: „Ще купим, мама.“ В любовта ще няма, тя е мълчалива. Каквото поискаш, всичко има.
Казва: „Аз не съм се молил много пъти.“ Казва: „Няма нищо, което да не поискаш и моментално да не даде.“ То трябва да е най-малкото. Когато ще поискаш, всякога ще го имаш. Щом не се дава, то е голямото. Туй, малкото, което имаш, то ще ти донесе всичките блага. Тогава ще бъдем спокойни. Тогава се ражда безверие, казва: „Аз се молих, не ме послуша.“ Какво показва? Ние се обезверяваме. Щом се обезверяваш, ти нямаш любов. В любовта няма обезверяване. Дяволът минал покрай вас, и веднага ви оставил своето безверие. Много пъти вие го вземате като ваше, казваш: „Обезверих се.“ Дяволът минал покрай вас. „Изгубих любовта си.“ Дяволът минал покрай вас. Истината така седи. Любовта действа, Бог е минал. Щом между Бога и тебе не минава никой, любовта действа естествено, малката любов иде. Щом друго същество между Бога и тебе влезе, ти нищо не приемаш. Казвам, никого не допущайте между Бога и вашата душа, която е излязла от Бога, да има между вас някой. Само един има право в света да бъде между тебе и Бога, Христос казва: „Дето са двама или трима в Мое име събрани, там съм и Аз“ – едно дете може да застане между баща си и тебе помеждината, но друг не може. Детето може да застане.
Правилна диагноза ще правите. Щом едно състояние се измени във вас, знайте, че има един нов елемент, изгубваш равновесието. Запример не можеш да вземеш основния тон правилно, както трябва. Липсва ти нещо. Щом „до“ не можеш да вземеш правилно, аз вече зная, че баща ти не е обичал майка ти. Щом не можеш да вземеш „ре“ правилно, майка ти много пъти пожелавала да те пометне. Музикално то са верни работи. Всяка отрицателна мисъл, която влезе, противодейства на един тон. Ти без любов си направил една работа, основния тон не си турил.
Затуй аз казвам, ти в света не можеш да успееш, ако не възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа. Или другояче казано: ти в света човек не можеш да станеш, ако не възприемеш Божията любов, тази любов да влезе в тебе. Щом възприемеш Божествената светлина, Божествената топлина, плодовете ще узреят. Да се избавиш от ония богословски заблуждения, четене на Писанието. В Писанието много работи са казани, не е дадено обяснение, много малко: „Да възлюбиш Господа.“ Как да Го възлюбиш? Има начини. Трябва да свириш, трябва да знаеш как да вземеш цигулката, как да вземеш лъка, как да го намажеш; после, трябва да е отоплено. Ако времето е влажно, отразява се. Най-големите майстори във влага не свирят. Има една температура, при която много хубаво се свири. При много сухо време пак не можеш да свириш, ако е много влажно, пак не можеш да свириш.
Та казвам, според мене да живееш добре, то е свирене. Да живееш добре, то е първото парче, което трябва да свириш, то е „Цвете мило, цвете красно“. Не можеш да живееш добре, ако ти не си възприел любовта както трябва, най-малката любов. После, трябва да възприемеш истинската любов – ти си щедър към всичките. Не можеш да кажеш, че като си на земята, като един извор ще дадеш вода, всичките да пият, и бръмбарчета, и хора, няма да правиш разлика. Човек, който обича, не прави разлика. Разликата седи в съзнанието. Когато дойде един човек, ще ви говори по друг начин. Ти само ще различаваш кой как говори. Ще ти бъде приятно. Разнообразие ще има. Всеки ще донесе нещо ново. Гениалният музикант ще ти донесе нещо ново, обикновеният музикант ще ти донесе нещо ново, талантливият музикант ще ти донесе нещо ново. Защото от обикновените хора стават талантливи, от талантливите стават гениални, а от гениалните стават светии. Ти, като свириш, светлина образуваш. Гениалният, като свири, мир образува. Искаш мир. Гениален трябва да бъдеш.
Казва някой: „Или ти, или духът, който живее в тебе, трябва да бъде гениален.“ Тогава, като дойде, ти мир имаш. Един от светлите духове в тебе ти попее, и ти имаш мир. Един от светлите духове като ти проговори, ти имаш мир. Сега не считайте, че мирът е постоянен, непреривен. То е едно музикално чувство. Чувстваш ти най-голямата хармония, която съществува. Имаш мир в душата, чувстваш най-голямата хармония, онзи глас на хармонията. Имаш мир, че всичко ще се свърши добре. Безпокоиш се, че работите няма да станат както ти искаш? Ти нямаш мир. Аз бих ви препоръчал, като станете сутрин, да пеете на любовта, сутрин пейте „Изгрява слънцето“. На обед пейте на мъдростта и вечер пейте на истината. Ако може да пеете, слънцето няма да залезе. Ще стане нещо чудно, че слънцето върви, вие ще се подигнете толкоз високо, че във вашето съзнание слънцето никога не залязва. Има хора, в съзнанието на които слънцето никога не залязва. Върти се. Подига се съзнанието. Има хора, които, като погледнете, ще ти покажат къде е слънцето. Вие мислите, че като залязва, е под земята. Ако попиташ къде е слънцето, такъв човек ще ти покаже хоризонтално.
Сега ще напуснете теоретическите работи. „Аз тъй разбирам.“ Много хубаво разбираш. Ще свирите. Опитай туй. Ако хубаво свириш, ще свириш на едно цвете: ако напъпи, цъфне и завърже, хубаво свириш. Ако само напъпи, не е хубаво свиренето. Някъде като посееш семето и му свириш, и ако то не израсте, значи не те слуша семето. Ще посееш едно семе, и ако израсне, напъпи, цъфне – имаш любов. Но най-хубавата любов е като узрее плодът, че този плод да го вкусиш. По-хубава от тази любов няма. Да се посее семето, да цъфне, да завърже, да узрее и да вкусиш плода, то е любовта. Ако вие сутрин като станете, посеете едно семе, посеете една диня, ябълка, засвирите или запеете и тя израсне, завърже и плодът узрее, то е най-хубавата любов.
Вие чакате с години да дойде Христос и да донесе любовта. Христос дойде едно време и донесе любовта, разпънаха Го хората. Защо Го разпънаха? Като Го разпънаха, ограбиха Го. Всичко, каквото донесе Христос, го ограбиха; не оставиха Той да го раздаде, но Го обраха, претрепаха Го, да Го оберат. Сега очакват идването на Христа. Първия път Го обраха, но сега няма да Го оберат. Христос е взел мерки сега. Обиране няма вече.
Щом дойдеш при любовта, вземи последното място и чакай тя да ти даде, никога не си туряй ръката да вземеш. То е закон вече. Ако искаш да вземеш, закон създаваш. Чакай тя да ти даде. Когато ти даде плода, вземи го. То е любов. Щом ти грабиш, ти вече създаваш закона. Ти търсиш първо тебе да те обичат. То е закон. Почакай, може да има хиляди хора преди тебе. Почакай, любовта, като свърши работата, ще те погледне, ще ти даде. Приеми го, то е Божието благословение. Да искаме да вземаме, много нахални деца сме. Искай с любов, търси с любов, проси с любов. Туй е доста трудна работа, но е работа без закон. Не мислете, че аз искам да ви съдя. То е много трудна работа. Има много трудни работи в музиката, които едно дете не може да вземе. Големите не могат да ги вземат тъй, както трябва, че онова дете, което не знае да свири, никак не може. След десет–петнайсет години, като се упражнява.
Вие досега сте пели „Цвете мило, цвете красно“, много обикновено парче. Сега пейте „Горо ле зелена, водо ле студена“. После третото парче: „Изгрява слънцето“. Четвъртото парче: идва новият живот. Петото парче: раздава плодове. Шестото парче: любовта ни вика на сказка. И тя говори, и тя ще ни изсвири едно парче. То ще бъде един ангел от любовта, на свят ще свири. Чували ли сте вие един ангел на свят да ви свири? Какво нещо е любовта, какъв е изгледът на очите? Като погледнеш: модел. Сега дойде един и свири. Не е ангелът на любовта в шеста степен. Ангелът, като дойде да посвири, Христос казва тъй: „Които чуят гласа му, ще оживеят.“
Неразположен си, като станеш, попей си. Кажи най-малкото: „Бог е любов, аз ще възприема тази любов с всичката простота на моето сърце. Бог е любов. Аз ще възприема тази любов като едно разумно дете и ще я приложа в душата си. Ще изпълня волята Божия.“
Та сега едно нещо искам от вас. Старите обуща ги изхвърлете. Старите шапки изхвърлете, старите дрехи изхвърлете, старите ризи, всичко старо изхвърлете. Всичко ново – от най-чистия лен, саждан на земята с любов, обработен с любов, хубави ленени дрехи от главата до петите. Алегория е това. Или другояче казано: да се облечеш с една дреха, направена от слънчевите лъчи, изтъкана от сгъстена светлина. От светлина може да се направи дреха, то е най-хубавата дреха, която може да се изтъче.
Та казвам сега, понеже сега на земята се инсталират станове за правене дрехи от светлината, сега може да си заръчате по една дреха. Желая да ви видя един ден облечени с дрехата на светлината.
Бъдете доволни днес от онова, което имате. То е най-малкото. Днес ако сте доволни от онова, което имате, тогава великото, и то ще дойде.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Осемнадесето утринно слово
19 април 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
