„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„Махар Бену Аба“
Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните за любовта. Това е нова мисъл. Повтаря се. По три начина човек може да повтаря. Едно повторение има – да носиш Библията под мишницата като свята книга и да мислиш, че е свята. Никога не я отваряш, не я четеш какво е написано. Каквото е написано, написано е. Второто положение – отваряш, четеш, показваш и казваш: „Няма какво да се приложи. То е приложено, както е написано.“ Третото положение – когато четеш, разбираш, и започваш да прилагаш. Сега искам един от тези методи да приложите. Първия сте приложили, сега кой метод ще приложите?
Учителят чете: „Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал, що дрънка“ – първото положение, носиш Библията под мишницата. „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм“ – то е също първото положение. „Ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, нищо не се ползвам.“ Да дадеш тялото си на изгаряне значи: тази Библия носиш в една златна чанта, даваш всичките почести, прах да не падне на светата книга. То е все първото положение.
Сега второто положение: „Любовта дълго търпи, благосклонна е, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразства, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата не се радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.“ Сега туй е второто положение. Казваш: „Туй Господ да го направи, търпението.“ Туй, което Господ е направил, ако ти не го правиш, не го разбираш. Защото, ако имаш един бонбон направен и ти го носиш в джоба си, не го вкусваш, ти не знаеш съдържанието. Трябва да го вкусиш. Нещата във второто положение трябва да се опитат.
„Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем, и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти, ще се прекрати.“ Искаш да знаеш например дали имаш любов. Казва: „Аз имам любов, аз съм пълен с любов.“ Правя едно възражение: хамбарът е пълен с жито, но ако туй жито не го носиш на нивата или ако хамбарът е пълен с жито, пък ти не си го вкусил, то не те ползва. Ти си пълен с любов, но тази любов не си я опитал. Всички те уважават, знаят, че хамбарът е пълен и заради този хамбар те уважават. Те те уважават, но ти ще страдаш. Щом не употребяваш житото, ти ще станеш мършав. Как ще обясните това положение: в Бога вярвате, и казвате някой път, че не сте разположен? На хората давате, но на себе си не можете да си дадете. Казваш: „Кротък ще бъдеш, туй ще бъдеш, онуй ще бъдеш.“ Като дойде, започваш да се разправяш, казваш: „То все ще се разсърди човек. То Господ се сърди, че аз ли няма да се разсърдя?“ Този въпрос не е в сравненията. Ако знаеш да се сърдиш на свят, сърди се, но не знаеш как да се сърдиш.
Да ви приведа един пример. Ако извадиш житото от хамбара и храниш прасетата само, на хората никога не даваш, какъв човек си? На прасето ще дадеш, ще го потупаш по гърба; на човека ще кажеш да иде да работи, никакво жито не трябва на него, но прасетата са дребни същества, още невинни, дечица. Какво ще бъде твоето разбиране? В музиката има подигане на гласа, кряска певицата, но чува се надалече, музикален е гласът. Някой кряска, но няма никаква музика.
„Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, тогава ще познавам, както и съм познат.“ Как ще разберете ще познавам, както съм познат? Опитност нямате. „А сега остават тия трите: вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.“ Значи, като минеш през всичките най-големи опитности в живота, че в тебе да остане вярата, надеждата и любовта. Туй нас засяга. Нищо като не може да разклати твоята любов, твоята вяра, ти си стъпил на третото положение. Дотогава, докато любовта ти се разклаща, докато вярата ти се разклаща, ти си във второто положение, то е още първото и второто положение. Когато любовта не се разклаща, ти си стъпил вече в третото положение.
„Духът Божи“
Някой път като се говори на хората да търпят, им дотяга, търпението става еднообразно, повтарят си: „Да бъдем добри, да бъдем добри, да бъдем добри.“ То е първото положение. Че трябва да бъдеш добър, то е в реда на нещата. Но ти трябва да разбираш доброто – второто положение на нещата, а трябва да прилагаш доброто – третото положение. Има положения, които изясняват вътрешните противоречия. Представете си, че всичко в живота ви във вас върви добре, после работите се влошават. Вие живеете един добър живот, чудите се на другите хора: толкоз грешни, и вървят им работите, казваш: „Аз, който се моля по три пъти на ден, на мравята път правя, на мене не ми върви.“ Че има причини. Ти даваш път на мравята, на пътя срещаш мравята и се отбиваш. Ти живееш в мравешкия свят. Ти мислиш, че като срещаш мравите и им правиш път, че правиш нещо. Ти живееш в техния свят, затова ги срещаш. Ти не трябва да ги срещаш.
Вие мислите, че като правите на мравите да минат, че сте добър. Не е лошо и при мравите. Според мене по-добре е да не си в света на мравите. Ако си в света на мравите, ще научиш едно от най-добрите изкуства, користолюбието. Няма по-користолюбиво същество от мравята: каквото намери, всичко влече и го туря в хамбара; не пита, щом дойде, взема. Знаеш, колко са умни мравите? Искат някой път сладко, пък някой турил сладкото в някой голям гювеч с вода. Те обикалят, обикалят и мислят, започват да разсъждават и започват да носят сламки, натурят във водата, и най-после атакуват сладкото. Мостове правят и атакуват сладкото.
Ако във вас известни мисли, които не ви подхождат, ви атакуват и влизат в ума ви, защо са дошли тия мисли? Те са мравешки мисли. Ако те дойдат в ума ви, вие какво търсите в мравешкия свят? Оставете ги настрана, далече, на разстояние. Разстоянието на мравешкия свят до вас да бъде оттук до месечината. Ако те са на земята, ти бъди на месечината, че мравя до тебе да не може да дойде. Нека те гледа с телескоп, в жилището ти вътре да не влиза. После, много жестока е мравята, много умна е, но любов за пет пари няма.
Представете си, че вие сте едно цвете, сутрин изгрява слънцето, разположен сте, имате хубаво състояние. Но една погрешка има в земята, че се върти около своята ос и се върти не както вие мислите. Вие мислите, че земята се върти през главата и краката, тя не се върти така. Земята се върти около своята ос, която е теглена през главата и краката, по нея се върти. Вие мислите: както залязва слънцето, така върви. Един човек може да имате на земята, който не върви по права линия; откъде добил този занаят е друго. Сега не върви по права линия земята, но всеки ден се върти около себе си, триста шейсет и пет пъти се завърта около себе си и прави една година. Земята като се върти, слънцето започва да се качва. Щом започне да се качва, започва да дава повече светлина и топлина. Един ден вие се усещате неразположен. Едно време ви беше хладно, сега започва да ви припада, питате: „Защо работата е така?“ След туй дойде на обед, най-горещо е, дотегне ви светлината. Като започнете да мърморите, земята, като се върти, извърта се и топлината започва да намалява, намалява и вечерта вие започвате да треперите.
Как ще си обясните сега? Най-първо, за да се избавите от това положение, не трябва да бъдете цвете. Щом ви стане така топло, нависоко да се качите. Щом ви стане много студено, долу да слезете. Ако ти не можеш да се качиш горе, хладно няма да ти стане. Ако ти не можеш да слезеш долу, топло не може да ти стане. Тогава имате статическо положение. Земята казва така: „Като се въртят краката и главата, не правят кръгове. Щом искаш топло да ти е, при краката ми ще слезеш; когато искаш хладно да ти е, при главата ми ще се качиш. Едно правило: всеки, който не слуша моето правило, или ще трепери, или много горещо ще му бъде. Който е дошъл при мене, трябва да знае: или при краката ми да слиза, или при главата ми да се качва.“ Вие питате: „Земята защо така се върти, защо обикаля около слънцето?“ Защо тя се върти няма да ви отговоря, вие ще си отговорите. На второто ще ви отговоря. Тя казва: „Баща ви е толкоз красив, че всяка година го разглеждам от всичките страни, отвсякъде го гледам.“ Той върви по права линия, тя ходи и обикаля около него да не би някой да дойде отнякъде, ревнива е тя. Като е зад гърба му – да не би да има някой отпред лицето му, после дойде отпред, оглява, няма никой. Всяка година обикаля като стражар, казва: „Намирам, че много добър е баща ви, като него няма. Дава само своите благословения, щедър е баща ви. Аз обикалям да взема от благословията и да ви отхраня. При мене сте дошли да се ползвате.“
Сега вие седите и мислите защо животът е така направен. Лесна работа. Дайте едно заявление. Ако някой от вас не е доволен от живота, дайте едно заявление, ще се измени. Вие седите и роптаете. Дайте заявление, нищо повече. Да допуснем, че не искаш да бъдеш мъж. Дай заявление, ще станеш жена. Много мъже в миналото сега са жени. Чудна работа. Сега как ще обяснят? Как? От Адама Бог извади две ребра и ребрата станаха жена. Женско стана, що не стана мъжко? Жената ражда мъжко. Логическо заключение.
Та казвам, във вътрешния живот човек трябва да погледне как е създаден. Ако ние не мислим правилно, ние се натъкваме на мъчнотии, всеки един от вас ще се натъкне на мъчнотии. Като станете на шейсет години, слънцето е перпендикулярно, ти си на най-високото място. От шейсет години минаваш на другия гребен, да слизаш. На сто и двайсет като дойдеш, ти си там, дето си започнал. Направил си един полукръг: качил си се на една планина и си слязъл в живота.
Онези, които не разбират законите на Бога, ще намерят едно голямо противоречие. Той започва от доброто и се качва до разумното: едно възлизане и едно слизане. До разумното само веднъж ще идеш, до доброто – два пъти. Като идеш при земята, при него ще слезеш и като слизаш, пак при него ще спреш. Ще слезеш в същото положение, отдето си започнал. Сега защо вие два пъти срещате доброто, а разумното само веднъж? Два пъти срещате доброто, понеже човек е раздвоен на земята. Веднъж ще срещнеш доброто, че е жена, втори път ще срещнеш доброто, че е мъж. Понеже в умствения свят няма раздвояване, в Божествения свят мъжко и женско няма, затова при него само веднъж ще идеш. Щом повториш, ти си раздвоен в себе си. Тогава светът има раздвоение. Ти си в един свят на промени, не си в света на реалността. Ти, в младини отдето започваш, пак там ще слезеш. Както си бил слаб в детинството, така и в старини ще бъдеш. Даже старите хора на сто и двайсет години не разбират, стават просто като малки деца, едва го подпират; студено му е, хляб му дават, всичко туй, но не го ползва; колкото повече яде, толкоз по-зле става.
Казвам, всичките други методи, които сте употребявали досега, те са в света на раздвоението. Любовта не можеш да я срещнеш два пъти – помнете това. Веднъж се среща. Ако я срещнеш и постъпиш добре, тя ще остане с тебе, ако не, ти сам ще се отдалечиш от нея. Мислиш, че когато слънцето залязва, че слънцето залязва. Вие мислите, че залязва, а земята се върти и вследствие на това слънцето залязва. Ако загубваш любовта, не че Бог се е отдалечил, но ти си причината – ти в своето движение, в своето неразбиране, станал си причина, че се отдалечаваш от любовта. Не че си я изгубил. Да изгубиш любовта не може, но ти си се отдалечил от любовта. Да я изгубиш не може.
Аз не зная какво разбират хората, когато казват, че са изгубили любовта. Ако ти дадат подарък слънцето, къде може да го изгубиш? Или кой може да ти открадне слънцето, къде ще го скрие? Кой е онзи крадец, който би откраднал слънцето? Даже и земята не може да се открадне. Има две неща, в които хората вярват. Вярват, че някой може да открадне доброто. Всичко може да се открадне, но доброто не може. Че ти, ако речеш да откраднеш доброто, трябва да потеглиш цялата вселена. Ако речеш самото добро да го хванеш, с единия си край ще потегли цялата вселена. Къде ще идеш с нея? Доброто не се дели.
Ние страдаме от заблуждения. Ние страдаме, че не сме добри: то е лъжливо мнение. Бог те е направил добър, ти страдаш, че не си добър. Ето какво е станало. Ти имаш един часовник, има часовници, които се навиват на двайсет и четири часа, има часовници, които се навиват веднъж в седмицата, други – веднъж в месеца. Аз зная един часовник в Америка, който се навива веднъж в годината: като се навие, цяла година върви. Вие, както сте направени, имате набожност, че всеки двайсет и четири часа трябва да навиваш часовника. Не го навиваш, спре часовникът. Тъй е направен, да го навиваш. Спре часовникът, кой е виноват? Казва: „Спря часовникът.“ Причината е, че не е навит, вие не сте били точни да го навиете. Моя трябва само веднъж в седмицата да го навивам. Аз имам един часовник, който в седмицата веднъж го навъртам: всяка седмица го завъртам, за една година петдесет и два пъти. По някой път забравям, гледам, часовникът спрял. Значи не съм го навил. Щом спре, той не показва какво е времето, защото този часовник е свързан с един барабан – показва какво е времето; като спре, не зная какво е било времето.
Основният закон на любовта трябва да влезе в ума ви. За всичко може да се съмнявате, но щом дойде до любовта, никакво колебание. Любовта носи единствения съвършен живот, в който няма никакъв недъг. Какво ще се съмняваш? Един човек на любовта, той е свободен от всичко, има всичките възможности. Един човек на любовта ти не можеш да го ограничиш с нищо. Щом се опиташ с най-малко да го ограничиш, той си замине на друго място. Тия понятия, че ти не ме обичаш, те са изтъркани фрази. Казва: „Не ме обичаш.“ Че как да го обичам? Той разбира да го обичам – да му говоря сладко-медено. То не е любов. Той иска да го гладя. То не е любов. Той иска да го гледам добре. То не е любов.
Нима вълкът, като срещне една овца, не я гледа добре? С любов гледа, отваря си очите, огледа я откъде да я хване. Гледа хубаво, как не гледа? Някой път котката минава покрай някоя жаба, казва: „Не се интересувам от тебе.“ От мишката се интересува, целия ден седи при дупката като философ, казва: „Аз с мишата философия се занимавам, с Божествените работи, с отвлечени работи. Мишките не ме интересуват; какво те правят, техните престъпления не ме интересуват.“ Тя седи при дупката и размишлява. Излиза мишката, тя мълчи. Като хване мишката, казва: „Защо ти ме смущаваш в моята философия? Днес разрешавах един важен въпрос, кой ти даде това право да ме смущаваш?“ Отваря си очите, казва: „Ти, такова дребно същество, такова малко същество.“ Вие ще кажете: „Тия неща не ни интересуват.“ Но колко пъти вие се мъчите в себе си, докато хванете като котката? Знаете колко сте майстори. Аз виждам котешки характер в хората. Някой момък иска да се влюби в някоя мома, седи при дупката на някоя мома. Тя седи вкъщи, той примигва, затворил си очите и ушите, уж мисли доброто. Пък и момата същото прави. Че и котката, като седи при дупката, седи много мирно, ноктите са обърнати навътре, смирено седи, само ушите и мърдат отгоре.
Туй става и вътре в човека. Знаеш ние колко сме непоследователни вътрешно? Има една човешка любов, която е толкова смешна. Всичката тази любов ще ви причини само големи страдания. Има една вътрешна лъжа в човека, лъжата на любовта, туй, което не е. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Тази любов ето на какво уподобявам.
Давам един пример. Минава лисица и вижда петела: мълчи и в клюна си има едно парче сирене. Тя казва: „Каква райска птица, какво хубаво същество Бог е създал. Какъв ли ангелски глас има? Я попей, ще ми бъде приятно.“ Петелът се възхитил и изкукуригал. Сиренето паднало и лисицата го изяла. Петелът казва: „Много хубаво пях, но сиренето отиде.“ Втората година пак минава лисицата, петелът седи със сиренето. Тя го хвали, но той казва: „Чакай да изям сиренето, че тогава ще ти пея.“ Сега и на вас препоръчвам, като изядете сиренето, тогава да попеете. Щом е сиренето в устата, не пейте.
Сега туй положение не е за осъждане. Ние се намираме в един фалшив свят. Ти си отишъл и си купил фалшива стока, която не е обработена. Понеже си взел фалшива стока, продаваш я фалшива. Никога не купувай фалшива стока. Ако има здрава, добре. Казваш: „Такава ми продадоха, такава продавам.“ Това не е живот.
В света всяка мисъл, която допущаш в себе си, не трябва да има нищо фалшиво, първото правило. Туй не е закон за мене, туй е закон за битието. Мисълта трябва да бъде абсолютно чиста. Всяка мисъл, която влиза в ума, трябва да бъде чиста, всяко желание, което влиза в сърцето, трябва да бъде чисто и всяка постъпка трябва да бъде чиста. Те са три неща основни.
Ако ти допуснеш една нечиста мисъл, едно нечисто желание и една нечиста постъпка, ти създаваш вече туй, което обясняват с карма. Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени. Или другояче да ви кажа: никога в едно Божествено шише не наливай човешка вода. Никога в едно човешко шише не наливай Божествена вода. В човешкото шише наливай човешка вода и в Божественото шише наливай Божествена вода. Ти искаш да бъдеш свободен. Божествените мисли правят човека свободен. Има Божествени мисли, има и човешки мисли, има човешки желания и човешки постъпки. Не са лоши. Лошевината седи, когато ги разменим. Не може да се разменят човешките мисли, човешките желания и човешките постъпки, разменна монета не могат да станат. За земята е друго.
Представете си, че някой ви чете морал. Някоя вечер сте били пътник, като учен човек сте ходили в кръчмата да правите научни изследвания и цамбурнете се в локвата с всичките бележки. Окаляте се. Излизате. Къде е вината? Вината е в тъмнината, вината е, че вечерно време не трябва да пътувате. Ученият човек, той е прибързал, той е бил много тщеславен. Той трябваше денем да пътува, да вижда наоколо. Той пътувал вечерно време. Не че е направил престъпление, няма престъпление, но казвам: престарал се е той, престарал се е по-бързо да стигне. Всякога, когато правим погрешки, правим ги, понеже, като този учен човек, пътуваме вечерно време. Вечерно време е мъчно. Като изгрее слънцето, пътувай. Има един свят друг. Тъмнината показва, че земята хвърля сянка, земята хвърля голяма сянка, и тя образува тази тъмнина. Има един свят, който е съвсем другояче построен.
Та казвам, за да бъдете щастливи, бъдете като малките деца. Считайте, че всичко онова, което Бог е създал, е добро заради вас. Ако срещнете някое противоречие, обяснявайте го: добро. Вие не считайте, че като някой човек има повече знание, че има някаква по-голяма привилегия пред Бога. Бог го е създал. Той е работил повече. Цигуларят, работил повече, свири по-хубаво. Някой човек е по-богат. Не считайте богатството, механически натрупаното богатство, то не е богатство. Да бъдеш така богат е нещастие. Да кажем, имаш един милиард, какво ще го правиш? Имаш в ема си един милиард български златни левове, какво ще направиш с тях? Около вас ще се съберат доста хора да ви лъжат, просяци ще има; ще имате хиляди писма, че сте най-добрият човек.
Като давате, ще бъдете добри, ако не му давате, кой колкото иска, ще намерят, че сте жесток. Като се направи една цигулка, цигулката може да е направена от Гуарнери, но тя трябва да се опита, да се види гласът и какъв е. Когато издава хубав глас и може да се ползва от нея, тя е направена от майстор. Ако е направена от прост майстор, не издава хубав глас. Някой казва: „Божи човек съм, Бог ме е направил.“ Ще теглиш лъка да видиш гласа му. Ако издава Божествен глас, от Бога е направен. Ако издава неверен глас, не е направен от Бога. Ако десет пъти един човек не издава верен тон, ако не мисли право, не чувства право, де му е Божественото? Ако вие не знаете къде се намира Българската народна банка, питате къде е банката, мислите ли, че сте учен човек? После, искате пълномощно някой друг да изтегли чека. В Божествения свят сам трябва да го изтеглиш, не се позволява друг да го изтегли. На земята може. Оттам произлизат престъпленията. Ако вие не знаете къде е вратата на Божествената банка, мислите ли, че вие сте учен човек? Съвременен един цигулар може да има да дава двайсет–трийсет хиляди лева. Една вечер като свири, дадат му стотина хиляди лева. По-рано беше, сега във войната малко трудно стотина хиляди да дадат.
После тук, в България, гледам доста ясновидци има. Всички виждат, но казват: „От парите не се интересуваме.“ Мене ми казват, че ясновидците от пари не се интересуват, а след като гледат, пари вземат. Аз разсъждавам: ясновидецът ще гледа на един човек и оттам, дето са заровени, ще вземе толкоз, колкото той си оценява, не колкото те го оценяват. Те не оценяват. Казвам, от тебе не искам да оценяваш, даром от тебе ще взема. Идва при мене, ще му гадая така. Какво ще му кажа? Той е млад човек на двайсет и една година. Казвам му така: „Слушай, тебе те очаква едно голямо нещастие.“ „Какво?“ „Ще се ожениш за една синеока жена, която ще те бие по три пъти на ден. После, всичкото, каквото имаш, ще ти го опропасти и ще те прати на хаджилък.“ „Как?“ „Ти ме послушай, ако не ме послушаш, всичко ще се случи. Като се случи всичко това, ела при мене да ти кажа какво трябва да направиш, за да влезеш в правия път на живота.“ Когато човек се роди и влезе в живота, не е ли онази синеока жена? „Как, ще ме бие?“ Бие.
Мъжът и жената бият. И двамата бият. Ти влизаш в живота, налага те злото. Ти не трябваше да се жениш за синеока жена и жената да не се жени за синеок мъж. Сега вие ще кажете: „Ами ние, жените, какво ще правим?“ Ще намерите едно противоречие, казва: „Аз имам една жена, не е синеока, и пак е лоша.“ Със сините очи е само за небето, мисли, фантазира си. Има чернооки, пък те все на земята гледат. Два вида жени има: едните гледат нагоре, другите надолу гледат. Тези, които все на небето гледат, те все за себе си гледат. И тези, които на земята гледат, все за себе си гледат. Сега само се женете за онези жени, на които сутрин очите са кафяви, на обед сини, а вечер черни. Те са най-добрите жени. По-добри от тях няма.
Или аз поставям нещата другояче, гледам от друго гледище. Кестенявите очи, то е надеждата сутрин. Сините очи, то е на обед любовта. И черните очи, то е вярата. Ти може да имаш вяра само при един тъмен ден, в най-големите нещастия. Като имаш тогава вяра, ще излезеш от туй положение. Когато човек се намира в най-големите трудности на живота, тогава се явява вярата. Ако свързвате черните очи с вярата, ако свързвате сините очи с любовта и ако свързвате кестенявите с надеждата, вие сте разбрали Божия закон. Ако не свързвате, мислите очите само по себе си, вие се натъквате на едно голямо зло. Ако ти не прилагаш надеждата, ще си създадеш още по-голямо нещастие. Ако ти не прилагаш вярата, ти ще си създадеш нещастие. Казвам, ако една майка не отглежда добре детето си, тя ще създаде зло на себе си и на детето си. Ако една майка не обича детето си, а детето я обича, ще си създаде голямо зло. Ако една майка няма онази вяра в онова, което тя е родила, ако се съмнява в сина си или в дъщеря си, сама ще си създаде едно зло.
Сега човек вътре в себе си трябва да има надежда в себе си, да има любов и да има вяра. Когато човек замине от земята за другия свят – не само умиране, когато мисли, и няма един преходен пункт от едно място да мине на друго, то е вяра. Ти искаш да смениш един занаят с друг, вярата разрешава. Искаш да смениш знанието, сменяш едно състояние с друго, то е вяра. Когато започнеш една работа, то е надеждата. Идейно цената, с която трябва да постигнеш, то е любов. Любов е онзи Божествен капитал, без който нищо не може да се свърши. Та казвам, когато Христос каза: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил“, какво разбираме? Ако нямаш съвършена надежда в Бога, съвършена любов и вяра, ти вечен живот сам по себе си не може да го добиеш, същината на вечния живот не може да те огрее със своята светлина.
Вие сега се смущавате със сегашния живот. Сегашният живот е едно условие за придобиване на вечния живот. Само като живеем за Бога, тогава земният живот ще има връзка. Казвате: „Защо дойдох на земята?“ На земята сте дошли да се запознаете с надеждата, да се запознаете с вярата и да се запознаете с любовта. Надеждата ще ви отвори път за всички материални светове, с надеждата ще влезеш в материалните светове. Ако искаш да посещаваш духовните светове, вярата ще ви въведе. Ако искаш да влезеш в Божествения свят, любовта ще ви даде билет, само любовта ще ви даде картичка, с която ще се отвори вратата на Божествения свят. И като влезете в Божествения свят, ще разберете защо сте там. Земния живот не може да разбереш, ако нямаш надежда. Духовния живот не може да разбереш, ако нямаш вяра; ако не го разглеждате от гледището на вярата, той ще бъде неизвестен. Надеждата, любовта и вярата трябва да изхождат от трите свята, през които трябва да минете. Някои сте запознати с първия свят и с втория свят. Остава ви едно препоръчително писмо за Божествения свят, но там се държат изпити. Като тръгнеш за духовния свят, преглеждат, както сега, когато излизаш от една държава и не можеш да изнесеш нищо. В оня свят не искат нищо от този свят, приемат само докато си жив, каквото добро направиш, то се приема. Но след като умреш, нищо със себе си не можеш да занесеш от онова, което си направил.
В духовния свят приемат само онова, което си направил: доброто, което си направил в името на доброто. Това, което не си направил в името на доброто, не го приемат. Всяко нещо, което е правено без добро, то носи лъжлив образ. Всяко нещо, което е правено с добро, носи истински образ. „Отдайте, казва Христос, кесаревото кесарю и Божието Богу.“ Там, дето е Божият образ, е истината. Дето е кесаревият образ, е лъжата. Всички неща, които нямат Божественото в себе си, те са от временен характер. Онова, което има Божественото, то е вечно. Нас Божествените неща ни трябват, постоянните величини, на които може да разчитаме.
Сега казвам, остават трите: надеждата, вярата и любовта; най-голяма от тях е любовта. Значи единствената, която крепи света, е любовта. Човешкия живот се крепи в любов. Тогава, ако по някой път в нас отслабва надеждата или вярата, причината е, че връзката с любовта ни е слаба. Сега какво да ви кажа на вас? Да ви кажа: да имаме вяра. В едно отношение човек, който има вяра, разрешава всичките противоречия. И човек, който има надежда, разрешава всички противоречия. И човек, който има любовта, и той разрешава всички противоречия. Щом не можете да ги разрешавате, има нещо, в което куцате.
Мнозина казват: „Помолете се за мене.“ Може. Ако всичките два милиарда хора се обърнат към мене и се помолят да се помоля за тях, по колко време ще имам аз да се моля за всеки едного? Човек, като се помоли за себе си, той се моли за всички според мене. Дойде някой при мене и ми казва: „Помоли се за мене.“ Казвам: „Аз отдавна съм се молил. Щом желая своето добро, желая и на другите.“ Казва: „Пожелай моето добро.“ „Аз съм пожелал твоето добро от памтивека.“ Вложете надеждата в себе си, вложете вярата в себе си, вложете и любовта – първото положение е: вложете. Второто положение е: обърнете се към надеждата, обърнете се към вярата и обърнете се към любовта. Третото положение: идете да се учите от надеждата, идете да се учите от вярата, идете да се учите от любовта. Най-хубавото е да идеш да се учиш.
Ние искаме материално да внесем надеждата, да внесем вярата и да внесем любовта. Да идем да се учим при надеждата, при вярата и при любовта. Да се учим при тях, за да ни научат на онова, Божественото, което ни е потребно в живота.
Всеки човек има добро, туй съм го проверил. Срещам най-лошия човек, казвам: „Господи, кажи ми доброто, което е скрито в него.“ Срещате един добър човек, кажи: „Позволи ми да вкуся от сладкия плод, който този човек има.“
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
„Отче наш“
Седемнадесето утринно слово
12 април 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
