Разумни, справедливи и добри

Отче наш.

„Мога да постигна“.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

Какви бяха общите положения на миналата лекция?

Пишете върху „Ползата от цветята“.

Всяка лекция задръжте както децата задържат хляба. Малкото дете признава, че е хубав хляба. Повече от туй не разбира. По същия начин възприемате живота, като хляба го ядете. Казвате: „Много е хубав, много е хубав“ и все с хубавото остава. Трябва да се пазите от механичното натрупване на знанията. Имате механическо натрупване, както пясъка се наслоява без да се организира. В знанието главата расте, умът расте, сърдцето расте, тялото расте. В невежеството умът се смалява, сърцето и тялото се смаляват и човек издребнява. Сега някои дървета са много високи, то е натрупване, то не е растене. Когато някоя къща става 10–15 етажа расте ли тя? Съвременните учени хора все още нямат реална представа какво значи растене. Къщата като стане на 10, 15, 20 етажа расте ли? Всеки процес дето не се забелязва разумност, справедливост и доброта няма растене. Растене в този смисъл, в който го приемаме ние, трябва да заключва три неща: разумност, справедливост и доброта. Ако вие не чувствувате разумност, справедливост и доброта по отношение на вашите мисли, чувства и действия, тогава вие не растете и всякога страданията идват от липса на разумност, справедливост и доброта. Сега вие търсите страданията при липса на нещо. Ако напълните една стомна и водата изтича къде е причината? Или е пробита, или може да е така точена, че водата да изтича през порите на стомната, или пък изветрява се, изпарява се. И вие един ден може да дойдете в живота и да не знаете вие какво сте. Като гледате ще се чудите дали сте вие или не сте вие. Гледаш, гледаш и няма на какво да се опреш. Разумен не си, справедлив не си и добър не си. Какво си? Човек, който не е разумен, не е справедлив и който не е добър, какъв е? Противоположно същество. Човек, който не е красив какъв е? – Грозен. Който е грозен, какъв е? Който няма красота, грозен е. Който е грозен няма красота. Значи, щом не си красив грозотата е на място. Щом нямаш красота, грозотата е на място. Щом дойде красотата, грозотата отстъпва мястото. На какво може да ги уподобиш? Грозотата е нощ, красотата е ден. Вие не съзнавате. Денят е красив, в нощта грозни виждаш нещата. Не трябва да отделяте красотата и грозотата, но да подчините грозотата на красотата. Има едно движение. Неразумното трябва да се подчини на разумното, несправедливото – на справедливото, злото – на доброто. Щом владееш на себе си, разумното да господарува в ума. Справедливостта да има господство в ръцете и добротата да има господство в тялото. Този процес постоянно трябва да работи човешкия ум. Вие постоянно чувствувате някаква справедливост, която се върши вътре във вас. Всеки е недоволен. Вие чувствувате несправедливостта на външния свят, а не чувствувате вашата несправедливост. Вие постоянно сте несправедливи. Говорите несправедливо, постъпвате несправедливо. Справедлив трябва да бъдеш. Спиш повече отколкото трябва, пишеш по-малко отколкото трябва, пак си несправедлив. В справедливостта значи да задоволиш своята мисъл, да и дадеш ход. На чувствата да им дадеш ход и на постъпките да дадеш ход. Такъв ход да дадеш, че мисълта ти да е доволна и чувствата да са доволни, и постъпките да са доволни. Това е фигуративно казано.

Сега определя се какво нещо е младия. В едно отношение младият е търговец, който събира. Той е сиромах и събира богатство. Що е старият? Той трябва да раздава. Ако като млад не събираш и като стар не раздаваш, ти нито си бил млад на свят, нито си стар на свят. Защото, ако в младостта не те радва нещо и ако в старостта не те радва нещо, ако в младостта не се радваш и в старостта не се радваш, тогава какво очакваш? На какво се радвате вие? Да допуснем, че едно дете се радва на кончето, което баща му е купил. Един ден детето бутне коня по задницата, ритне го конят. Питам: Защо го рита конят? Уподобете конят на вашата мисъл. Конят много рита. Човешкият ум и той рита. Казвате: „Конят рита и умът рита“. Човешкото сърце хапе. Щом не знаеш как да го бутнеш със зъбите хапе. Какво трябва да го правиш като те ухапе? Да го биеш себе си ще биеш, ти усещаш болка. Да биеш коня чувствуваш, че на себе си правиш пакост. Значи конят ще го погладиш отстрани, внимателно ще се обхождаш, политика има. Обхода трябва. Вие казвате: „Господ така направил човека, природата така направила човека“, но как го направила не знаете. Че тя го направила, го е направила, но ние не знаем нито как Господ го е направил, нито как природата го е направила.

Сега една песен по какво се отличава? Всеки един човек ще почувствува едно движение в ума си, после едно движение в слънчевия възел. Всяка песен, която не действува на човешкия ум и на човешкото сърце не е построена музикално, защото животът започва с едностранните тонове. Тонът „до“ всякога търси, тонът „до“ търси светлината, търси топлината, търси и влагата. Тонът „до“ търси човешкия ум, търси човешкото сърце, търси човешката воля, търси човешката душа и човешкия дух да ги намери. Да се озове на гости при тях. Сега имате едно механическо отношение. Чуйте един глас с ухото. То е „до“. Дошло нещо до ухото, това ни най-малко не е тон. Основен тон считам Божествената семка, като се посее тя да се развие. Значи по закона всичките други тонове, които се явяват, да образуват едно цяло. Онова, което ражда нещата то е „до“. Другите неща едно от друго се раждат и в края на краищата имате едно цяло дърво с цветове, с плодовете му. Та считайте музиката като едно от великите Божии блага в света, чрез които човек се подига. Сега отчасти разбирате музиката. Засега разбирате толкоз, за бъдеще повече. В органическия свят всяко растение като се посее музикално то е първия импулс на всяко живо същество – да намери светлина. Стремеж към светлината е. Всеки зародиш се стреми към светлината. Пътят, по който се стреми към светлината е вече „ре“. Запознаването със светлината това е „ми“. Вземане нещо от светлината е „фа“. Прилагане на туй, което е взето от светлината, обработването е „сол“. Другите „ла“ и „си“ какво са? Та казвам: Процесът в музиката играе важна рол. Ако се разглеждат отвън механически то е друг въпрос. Дълго време човек преди да е пял е мислил, мислил. Нему са му пели много пъти. Детето, което е седяло в люлката колко песни му е изпяла майката? Знаете колко хиляди песни му е изпял бащата. Виждате в птиците какъв е законът: майката седи и мъти, бащата пее. Яйцата слушат тази песен с часове, цели концерти дава бащата. Казвате: „Пее птичката“. Пее той, има предназначение. Ако не пее целият процес на излюпването няма да стане. Нещастието всякога започва, когато се спре музикалният ход на нещата. Има едно музикално изражение на нещата. Аз наричам основен тон на живота Любовта. Доброто е основния тон, справедливостта е основен тон и разумността е основен тон. Доброто е основен тон на физическия свят. Справедливостта е основен тон в духовния свят. Разумността е основен тон в умствения свят, той ражда всичко. Сега разбираме много конкретно. Под думата „основен тон“ разбираме туй, което опитваш. Ядеш една ябълка, то е основен тон. Може да я посадиш, може да я изядеш, може да я свариш, от нея всичко може да направиш. С туй, което направиш туряш основния тон на знанието, на това, което имаш вътре. Разбира се за бъдеще туй знание трябва да знаете как да го използувате. Виждали ли сте някой път когато някой модно облечен, че го критикуват. Вие не знаете защо някой път шапката му е накривена наляво или надясно. Някой път шапката му е назад, някой път на челото. Някой път рамената са подигнати, някой път стегнати. Някой път роклите са късички, някой път дълги. Някой път обущата са с тъпи върхове, някой път с остри. Всичко това има свой смисъл. Вие разглеждате много механически нещата. Не харесвате някои неща. Много пъти човек от незнание прави това, без да знае. Той го прави по модата. Онези, които са изкарали модата са много учени хора, те са мислили постоянно, менят модата. Някой път накривяват на дясна страна, някой път на лява страна шапката. Едно време мъжете носеха калпаци, сега жените ги носят. Защо ги носят? Ако човек с дясната си ръка носи тежест, нали е изкривен, лявата му страна се издига. Изкривен е защото от дясната страна е по-тежко. Погледнеш се, изкривил си се към дясната страна. Натоварен е, който не разбира казва: „Какво се е изпъчил“. Има си причини, равновесие пази. В чувствата пази равновесие за лявата страна. Тогава за да ходи прав той трябва да има две еднакви стомни. Та сега мъжете носеха на дясната страна накривена шапката, какво означава? Калпаците си носеха накривени на дясната страна. Сега жените ги носят на лявата страна, процесът се е изменил. Равновесие трябва. Няма да ги изкривявате, перпендикулярно да са. Затуй ви препоръчвам с една стомна да не ходите. Ако носите в дясната ръка – мъж сте, ако я носите в лявата ръка – жена сте. И двете ръце трябва да бъдат заети. Другояче казано, едновременно да бъдете заети. Едновременно на човека и умът и сърцето да са заети. Някой път на някои хора умът е зает, тогава са наклонени наляво. Някой път сърцето им е заето, тогава са наклонени надясно. Защото всяко едно действие, всяка мисъл се обосновава на нещо в човека.

Някой ме пита: „Защо съм грозен?“ Аз да ви отговоря. Не си мислил, нищо повече. Човек, който не е мислил, не е красив. Трябва да използувате закона на мисълта. Мисълта дава красота. Ако някой пита защо не е добър ще му кажем, защото не е упражнявал сърцето си. Грозен човек е. Ако човек иска да бъде красив трябва да упражнява умът си. Затуй тия три процеса трябва да ги държите в ума си, да не губите равновесие. Дойде една мрачна мисъл, на какво се дължи? Да допуснем, минавате някъде, тъмно е, изкаляте крака си. Или лятно време искате да походите боси и натъкнете крака си на някой цигански трън. Веднага се намръщите. Започнете да търсите причината, защо сте се натъкнали на този цигански трън. Няма нищо. И циганският трън е излязъл на разходка. Ти си стъпил, циганският трън те е ухапал. Казваш: „Защо се убодох?“ Бил си невнимателен. Трябваше да се огледаш да не тъпчеш тръните, ще заобиколиш. Казваш: „Няма право да бъде тук“. Ти не разсъждаваш право. Да допуснем сега, че ти си поет, направиш най-хубавата поезия и няма кой да я чете. Направиш поезията пък си говедар, четеш я на говедата, те си дигат главата, после пак започват да пасат. Не чети поезия на говедата, не че те няма да се ползуват, но малка е ползата. Запример, някой музикант пасе говедата, като им запее те ще си дигнат главата, ще го послушат и пак ще си наведат главата надолу да пасат. Аз, ако бих бил говедар как ще проверя дали пея хубаво? Щом като им запея или като им засвиря те започват да пасат, да хрупкат тревата. Ако музикално пасат те са разбрали поезията. Ако аз им свиря и те музикално хрупкат значи вземат участие. Аз им пея и те музикално хрупкат. Ти казваш: „Аз говедар не съм“. Ами в тебе има такива неразумни мисли и желания, не си ли ти говедар на тях. Ще им пееш хубаво да се хранят. Вие трябва да знаете, че с музиката може да трансформирате някои ваши желания. С музика страданията няма да си избавите, но ще ги минете по-добре и ще имате една добра опитност. После мислите ви, желанията ви ще се оформят. Ще имате постижения. Вземете едно растение, което господарят го е посял и го обработва. Вземете друго, което не е обработвано. Плодовете на тия две растения се различават. Онези, които са добре обработени, на добра почва, техните плодове се различават от онези, които са насадени в камениста почва. Сега вие в сегашния живот ви интересуват конкретни неща. Вие минавате покрай някоя градина, където са посети хубави дървета. Вие нямате градина и казвате: „Да имам хубава градина“. Този човек е разумен, който е посадил градината. Трябва да се запознаете с него и да си поговорите. Да го попитате как е обработена, да вземете семена да посеете. Вашата градина може да не е така голяма както неговата. Вие ще се заинтересувате.

Сега в живота опасността иде от недоволството. Всеки е недоволен от живота. Тази форма, в която човек е създаден, то е пътят на най-малкото съпротивление. Ако беше човек създаден другояче щеше да има 10 пъти по-големи страдания. Сега така е създаден да има най-малките страдания, най-малките противоречия. И животните, които са създадени са създадени да минат с най-малките противоречия. Това е разумното в света. Онези, големите животни изчезват от земята понеже се родиха големи противоречия. Ако сега се роди един мамут де ще намери той храна. То ще бъде едно голямо нещастие. Понякой път вие искате да бъдете някой велик човек. Защо искате да бъдете велик? Или вие искате да бъдете висок или широк. Някой път желанието е право, не харесвате себе си. Значи да имате една форма такава, с най-малките противоречия. Какво разбирате вие под красив човек? Ако красотата произвежда повече страдание, тя не е на място. Ако грозотата произвежда повече страдание и тя не е на място. Ако красотата човек го прекара през най-малките страдания, на място е. Ако отгдето минеш за грозотата те гонят, не е на място. Ако отгдето минеш за грозотата те съжаляват, тогава е на място. Ако за красотата те гонят, не е на място. Богатият всеки гледа да го обере. Ако богатият може да помага и може да бъде почитан, на място е. Единствената философия е да минете в живота с най-малкото противоречие. Туй е турено в учението на Евангелието, дето казва Христос: „Всяка лозена пръчка, която дава плод се обрязва, а онези които не дават, отрязват се и се изхвърлят навън“. Значи човек в живота си трябва да принесе плод. В какво седи плодът на човека? Ако нямаш един отличен ум, ако нямаш една отлична воля, ако нямаш едно отлично сърце, где е човека? Запример, ако имате една тема „Как е създадена красотата в природата“ или „Основните подбудителни причини на красотата“. Сега в света вие не може да го оправите. Вие себе си не може да измените. Имате едно състояние, станеш сутрин, неразположен си. Ако не може да измениш своето състояние, кажи каква е причината. В съзнанието си не си могъл да ходиш там гдето трябва. Кажи си: „Идущата вечер ще ида“. Не си ходил там дето трябва, тръгнал си по пътища в съня и не си отишъл там гдето трябва. Ходил си да разглеждаш тук-там. Някои от вас ходят да разглеждат изложби. Влезете в някоя кръчма гонят ви, влезете в кръчмата бият се хората, бягат всичките и вие бягате. Или тръгнал си из гората, гледаш хукне да ви гони лъв или мечка и вие хуквате да бягате. Събудите се. Кой ви кара да ходите вечерно време из гората. Или вечерно време ви дошло на ум да се качите на висока къща, тръгнали сте по стълбата, гледате стълбата разклатена. Какво търсите и вие не знаете. Защо се качвате в тази къща? Казвате, искате да видите горе нещо. Някой път се качвате горе. Някой път слизате долу под земята. Тръгвате и ходите при някой извор. Събудиш се, неразположен си. А някой път ходите и се качвате на висока планина, цветя има. Срещате някой приятел и двамата се разхождате. Събудиш се сутринта, приятно ти е, че си имал един приятен сън. Те са действителни работи. В съня си вие не знаете къде да ходите. Вие сте новаци. Като влезете в един град не сте запознати. Ходите из тази улица, из онази. Прекарвате времето хубаво. Като лягате трябва да си турите една идея. Като лягате, вие какво мислите? Като лягате трябва да кажете: „Да ида или в училище, или в някое изложение, или в някой храм в невидимия свят, или на Слънцето, или на Луната“. Все очаквате за бъдеще нещо. Туй, което очаквате то е вътре във вас. Вие сте едно дърво и трябва да дадете плод. Ако имате този плод онези гости ще дойдат, ако нямате плод никой няма да дойде при вас. То е най-реалното. Ако имате плод всичките ще дойдат и ще ви гледат приятно. Пръчките ги обрязват за да дадат хубав плод. Ако нямат плод, отрязват ги. Сега светлината свети. Сега всички пишат възпитателни неща: душата на децата, душата на народа, културата, музиката, та концерти, та това, хубави работи.

В древността има един разказ, дето един от великите учители в древността пратил своя ученик да изследва. Той бил недоволен. Ученикът като го изпратили на работа мърморел: „Мен ли намериха да изпратят, други имаше по-способни“. Като минавал все мърморел. Слуша една мома запяла и като слушал забравил мърморенето. Казал си, че то си имало причина. Где щях да слушам тази хубава песен. Благодарил на учителя си, че го е изпратил, та могъл да слуша тази хубава песен. Върнал се при учителя си и казал: „Учителю, отидох само до песента и там се спрях“. Казва му: „Добре си направил“. Какво направил той сега? Той казал, че до песента мърморел. Песента наричам разумното в света. Дотогава все мърморел, защо го изпратили, животът му дотегнал. Казваме, че условията са лоши, но като дойдем до песента виждаме, че има смисъл живота. Той е Божието благо. Всеки един от вас е пратен до разумното, което трябва да възприемете. Като послушате Божествената песен вие ще възприемете най-добрият подарък, който човек може да възприеме. Ако ви попитат: „Какво искаш да станеш“, какво бихте избрали? Ако е за наука, каква наука бихте избрали? Сега какво ви недостига? Л – тази буква липсва. После и тази буква липсва – М. После и тази буква липсва – Н. И тази буква – Б. После буквата – Т. И тя не е развита. Буквата – Ш е развита повече отколкото трябва. После тази буква е много развита – И. После тази буква е много развита – Ч. Това е езикът на вашите залъгалки. Имате беби и бебенца. Ето аз какво разбирам. Щом ви дадат хубаво ядене най-малко починете 15 минути. Вземете хляба, сдъвчете го хубаво, музикално. Няма да бързате. Музикално ще приемете хапката. После няма да бързате изведнаж пак да вземете хляба, но музикално ще топиш, ще дъвчеш бавно. Половин час да ти вземе докато се наядеш хубаво. Да остане в ума ви светлата идея, че хубаво е яденето. Ябълката, която си изял да я носиш в ума си като най-хубавата ябълка по форма. И по съдържание да бъде най-хубавото. Като виждаш външната красота и съдържанието, което чувствуваш и силата, която ги придава. Нека сега всеки един от вас да се върне и да прегледа живота си и да е благодарен. Минал е през камениста почва. Защо е минал? Минал е през мочурливо място. Защо е минал? Минали сте през планинско място ще съберете хубавите впечатления и лошите впечатления и ще ги обработите. В света вие опитвате. Има мочурливи места, като бутнеш веднага ще изсъхнат. Не трябва да бързате. За един ден ще изсъхне мочурляка и ще минете. Има места, които са непосадени. Ще завъртите един ключ и за 24 часа ще бъде една хубава градина. Сега не знаете да бутнете ключа. Минете през някое село подигнете всичките кучета да ви лаят. Щом ви лаят, значи виден човек минава. Хубаво е да минеш по селото и кучетата да мълчат, само да си мърдат опашките. Всичките да мълчат, но да тръгнат отподире ви. Другояче те ви преследват. И всичките селяни ще знаят, че вие сте знаменит човек. Вие се скарате двама души, вие дразните кучетата във вас. Скарате се, нямате добро мнение, дразните кучетата. Когато се явявате на конкурс, да кажем явите се по философия на някакъв въпрос. Дадат ви една нова тема или по музика ви дадат едно парче да го заучите. Но някой път когато вие сте виртуози, ще ви дадат едно парче да го изсвирите без упражнение, за да видят какво знаете. Или пък ще ви дадат една песен, не сте я учили, но веднага да я изпеете. Някой път ще ви дадат една песен да я научите и един месец на разположение имате. Научите тая песен, знаете да я пеете с всичките модулации и по всичките музикални правила. Вие се намирате в света и мислите, че хората знаят повече от вас. Че знаят повече от вас, знаят. Какво трябва да правите когато се намирате между хора, които знаят повече? Може да се намерите между хора, които много знаят и между хора, които нищо не знаят. Ако сте при тези, които много знаят ще се учите от тях. Ако сте при тези, които нищо не знаят, ще им преподавате, вие ще ги учите. Вие сега не искайте да сте учители. Вие искайте да бъдете учени. Нещастие е човек да бъде много учен. Да допуснем ставате сутрин и вие сте неразположен по единствената причина, че времето е облачно. Казвате: „Времето е развалено.“ По цялата земя не е облачно. Лятно време, заоблачило се е, приготовлява се дъжд. Твоето неразположение е предвестник за благото на хиляди, милиони растения. Зарадвайте се, че дъждът ще дойде. В дадения случай вие сте неразположен, че всичките растения се молят да дойде благото. Казват: „Ожадняхме, много вода ни трябва.“ Ти участвуваш в тяхната нужда, усещаш тяхната нужда. Те казват: „Не бойте се, хубавото време ще дойде.“ Когато ти си неразположен, ти усещаш нуждата на другите. Някои същества имат нужда, то не е неразположение. Във вас тъй сте нагласени, искате днешния ден да бъде ясен. С вашата яснота не бихте усетили страданието, като се развали твоето настроение на тях ще се подобри положението, пък и ти не си изгубил много. Ако си недоволен качи се на аероплан над облаците на 1000–2000 метра. Горе е ясно небето. Да кажем нервен си. Какъв е цярът? Лошо ли е човек да бъде неразположен? То е най-доброто състояние, което имат хората. Чрез нервите се предават мислите. Благодарение, че имаме нерви. Нервите ние ги препоръчваме. Чрез нервната система се предават мислите. Вие много стока образувате, че искате да я продадете. Колко мисли трябва да прекарате през вашата нервна система? Достатъчно е на деня да мине един трен. Вие искате да минат стотина трена. Има три фази. Има машини с три фази на горение: най-силно горение, средно горение и слабо горение. Видиш, че горението е силно, обърни на средното или на слабото горение. В мисълта не пускайте най-силното горение. Да допуснем, че вие обличате най-хубавата дреха. Като ходите една седмица няма да обръщат внимание на нея. В началото много са хубави дрехите, но след една седмица стават обикновени. Какво ще правите тогава? За да направите костюма си интересен най-първо направете го бял. Един ден като го носите бял, втория ден го направете червен, третия ден – портокален, четвъртия ден – зелен, жълт, син, тъмносин, виолетов и т.н. После смесените цветове турете и ще станете виден. Има повече от 50–60 смесени цвята. Ще бъдете много интересен. Вие турите белия цвят за един ден, ще станете интересен. И тъй като сменяте цветовете ще бъдете интересен. Някои от вас искате да бъдете много добри. Вземете една поза. Колко дена ще бъдете интересен с тази поза? Най-първо ще видят хората, че сте интересен. Ако целия ден седите така, не си струва. Ще измениш позата. Сега втората поза каква ще бъде? /При първата поза Учителят държеше очите си нагоре, при втората – гледаше сериозно/. И тази поза на може да задържите, ще я смените. При третата поза ще пишете, при четвъртата – ще рисувате. Вие не може да задържате тези пози задълго. Всички трябва да се сменят. Ако продължавате повече, губене на енергия е. Да гледа човек нагоре е хубаво, но ако целия ден гледа като факир, често децата правят такива пози. Понякой път вие седите, замислили сте се. Не е идеята определена. Седи някое дете при някоя круша и гледа крушата научно. Гледа дали плодовете са хубави. След като снеме един плод от дървото, разглежда го и го тури в джоба. Сега човек може да се смее, то са процеси. Тази ябълка или тази круша носи известно съдържание в себе си. Тя е жива. Една ябълка носи скрит живот. Дали туй дете ще разбере живота на ябълката? Всяка една мисъл, всяко едно чувство като го гледате, като дойде във вас, ако сте разбрали, ако може да прочетете по малко каквото е написано вие се ползувате. Ако не прочетете, малко се ползувате. Следствие на това се раждат всичките недоволства в света.

Всяко нещо на своето време. Разумни, справедливи и добри.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!

В Истината е скрит животът!

ХХI година.

23 лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 10. IV. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.

София – Изгрев.