Отче наш.
„Красив е животът“.
Пишете върху темата: „Големите и малки подбудителни причини на противоречията“. Ще дадете само по няколко примера.
Едно цвете може да увехне по колко причини? То може да увехне само по себе си, като го откъснат може да увехне и като го стъпчат може да увехне.
Има опасност в един клас като вашия от едно инертно състояние. И вие сте подложени на същите закони: ставате повече инертни, нещата стават обикновени, започвате да не мислите, да не ви интересуват някои работи. Или след като пеете, в музиката ставате еднообразни, добивате статическо положение. Кои са причините за статическото положение? – Гъстата материя. Ако един човек престава да се движи в живота, кои са причините? Тежестта вътре, която има е толкоз голяма, че не може да се мръдне. Тогава законът е: колкото по-бързо се движи, по-малко е тежестта му; колкото започва движението да се намалява, тежестта става по-голяма върху него. Запример вземете, човек казва, че ще остарее. Какво подразбира? Туря си по-голяма тежест. Старият човек си мисли, че много голяма е тежестта. Защото младият се ражда и умира, а старият постоянно живее, той не умира. Умират само младите, старите не умират. Тези, които не умират, живеят в еднообразието; тези, които умират, живеят в разнообразието. Сега има едно противоречие в ума, което произтича от едно статическо положение. Според вас, който умира е в статическо положение. То зависи как гледате от дадено положение. Водата при сто градуса ври или се изпарява, при 30 градуса под нулата замръзва, не може да бъде жидка. И при 150 градуса топлина водата не може да има същото състояние. Тогава каква ще бъде водата? При 35 градуса под нулата ще бъде твърда, при 100 градуса топлина ще бъде мекичка, парлива, хаплива. Пак ще ви ухапе. При 35 градуса ще ви ухапе по един начин, при 100 градуса ще ви ухапе по друг начин. Защото и меките хора хапят, и твърдите хапят.
Имате С. 250; 3. 29 1⁄2. Имате тия две числа. Те реални ли са? Разгадайте ги какво означават. Значи слънцето се движи с 250 километра в секунда, земята се движи с 29 1⁄2. Това е орбитното движение на слънцето. За да обиколи своя център, колко години му трябва? – 200 милиона години му трябва, за да обиколи своя център. На земята и трябват 365 дни, а на слънцето взема 200 милиона години. Какво влиза в работа на слънцето такъв един голям кръг да взема? Кой му дал това право, защо обикаля за 200 милиона години, а земята – за 365 дни? Аз ви казвам, че движението на слънцето около своя център, скоростта е много голяма, земята се отдалечава от слънцето по единствената причина от неговата бързина и постепенно с години остава назад. Ние за бъдеще още ще се отдалечим. Ако туй движение върви по права линия, ще имаме съвсем други резултат, но понеже е околовръстно, в кръг са движенията и резултатите са други.
Вие имате противоречията на слънцето и противоречията на земята в себе си. Вашето сърце се занимава с противоречията на слънцето, че много бързо се движи. Желанията ви зависят от движението на слънцето и на земята, и от движението на месечината. Тук имате хипотеза. Имате едно противоречие във вас. Желаете нещо и не можете да го постигнете. Ако едно същество живее на слънцето и желае да постигне нещо по законите на земята, нищо не може да постигне. Да кажем един човек да възмъжее, на 21 година, за да те признаят възрастен, на колко години трябва да бъдеш на слънцето; ако една слънчева година е на 200 милиона години, на 21 година на колко години ще бъдете? Приблизително една наша секунда съответствува на една година, колко секунди имаме в 365 дни? Колко часа и колко минути? Следователно, при 250 километра в секунда каква трябва да бъде интелигентността? Кой е по-умен, който се движи бързо или който се движи полека? Който се движи с 250 километра в секунда или който се движи с 29 и половина километра в секунда? Според моите изчисления не е 29 и половина, но 30 километра. Оспорвам, имам данни за това. Но да оставим това.
Кой е по-умен, който се движи с 30 километра или с 250? Всичкият спор е в 29. То е война. Спорът е две. Двама души се карат, като турите девет, налагане на общо основание, как ги виждате сами. Бой, бой по цялата земя, само война навсякъде. Две малки същества се хванали за гушата, карат се. Когато искат хората да знаят за размирници, вземат земята, тук идат на театър. Такива размирни същества, както на земята, никъде ги няма. В цялата слънчева система най-размирните същества са тук, на земята. Размирници и не за идея, без идея. За нищо и никакво се карат. То да е за идея, както и да е.
Ще ви разправя онзи анекдот. Млада майка, дъщерята на 19 години, ще предположите на колко години е майката, на колко години е бащата. Майка и дъщерята викват да плачат, че дъщерята сънувала, че се оженила и детето умряло, плачат, защо умряло детето. Иде бащата и ги пита какво има, че плачат. – „Че как да не плачем, снощи дъщеря ни се оженила, родило и се едно ангелче и умряло. Как Господ да ни го даде и да ни го вземе.“ Той ги гледа и се пита на ума ли са. Избягал той от тях и си казал, че ако не намери по-глупави от тях, няма да се върне, ако не намери по-глупави от тях. Тръгнал по света и среща един, ушил си гащи, но не знае как да ги обуе. Изправил си гащите и се качил на стряхата да се хвърли в гащите, да ги обуе. – „Слушай, какво правиш?“ – „Искам да си обуя гащите.“ – „Ще се осакатиш.“ Казва: „Ще те науча да си ги обуеш, но ще ми ги дадеш.“ Казва: „Ще ти ги дам, само да ме научиш.“ Той го научил и взел гащите. Видял, че този е по-глупав. Стига в едно село и вижда цялото село плачат. Защо? Оженил се един момък за една мома, дошла тя до вратата на младоженеца, тя била висока и опряла главата и над вратата, не може да влезе. Трябва да и се отреже главата. Като и се отреже главата, ще се свърши. Всички плачат, да се отреже главата, пък иначе не може да влезе. Пита ги: „Защо плачете?“ – „Висока, казват, булката, не може да влезе вътре, трябва да и се отреже главата, ако и се отреже главата, не става.“ Казва: „Ще ви кажа как да влезе, но ще ми дадете нанизите и.“ – „Ще ти ги дадем, само да може да влезе.“ Той се качил на врата и, тя се навела и влязла. Туй е българска философия. Често и ние се спъваме от такива наши възгледи. Понякой път противоречията в живота са от този характер: булката не може да влезе. Как тъй да се наведе? Как да се унижи? Ще се унижиш, какво става? По-добре да се унижиш, отколкото главата да отиде. Ако хвърлиш камък по кучето и то се навежда, за да отбегне камъка.
Та казвам: Слънцето има по-голяма интелигентност и вследствие тази интелигентност се движи. Страданието в света не е нищо друго освен резултат на инертно състояние. Всичките страдания се дължат на инертно състояние. Инертните състояния произвеждат страданията. Страданията продължават дотогава, докато излезем из областта на замръзналостта. Като се подвижим, страданието намалява. Щом се спреш на едно място, страданието дойде. Щом се увеличава човешката мисъл, страданието се намалява. Сега туй трябва да се докаже. Защо ще го доказваме? Всичките противоречия в живота произтичат от инертното състояние на хората. Факт е. Няма какво да го доказвам. Ще докажа, че съм гладен по единствената причина, че не съм ял. То е очевидна истина, за какво ще бъда гладен. Не може да бъде човек гладен за друго нещо. За какво може да бъдеш гладен? За какво е гладен човек? Какво е виноват хлябът, що си виноват заради него? Кой се движи по-бързо, хлябът или човекът? Има движения, които се виждат, има движения, които не се виждат. Ние казваме: „Реално е само това, което виждаме“. Право е, но това, което не виждаш, не е ли реално? Един куршум като го стреляш, виждаш ли го? Тегли ти някой един куршум, не го виждаш, хлопне те. Казвам: Реално нещо ли е, което не виждаш, те претрепва. То е така, но някой път онези неща се виждат. Бързите движения не може да ги схванем. Движението на светлината не схващаме. Едно бързо движение, червеният цвят го схващаме, а то е движение от 400 билиона трептения. Туй не е най-бързото движение. При портокаления цвят трептенията се увеличават. Светлината в нас със своето движение произвежда едно приятно впечатление. Ония неща в нас, които произвеждат най-хубавите работи, много бързо се движат. Една красива мисъл или на доброто, много бързо се движи. Нищо не е светкавичната бързина при нея. Тя прилича на биволска кола при бързината на добродетелта. При бързината на любовта, светкавичната бързина е като биволска кола. Ония най-хубавите неща в света се движат с най-голяма бързина. Туй трябва да се докаже. И без да го доказвам, не съществуват ли? С каква бързина се движи една добродетел или една човешка мисъл? Има ли начин за измерване? Представете си, че имате един малък кръг, на един радиус му взема един ден, за да го заобиколи. Представете си, че имате един диаметър с 200 километра по права линия, представете си, че тази ос за един час се завърта около центъра. С каква бързина ще се движи? Малка, за 24 часа заобикаля своя център, а голямата – за един час. С каква бързина ще се движат? Не че ще решите, само ви давам да мислите. Колкото човек е по-умен, пространството се разширява, колкото е по-глупав, пространството се намалява. Според мене тялото на едно същество определеля неговата интелигентност. Една микроба много малко пространство завзема и разумността е малка. Колкото се увеличава интелигентността в нея – не разбирайте увеличаване количествено, но увеличаване в органическо и в психическо отношение – интелигентността се увеличава.
Та казвам: Когато вие някой път сте недоволни в себе си, не можете да решите някой въпрос, вие често се намирате в положението на заека. Аз гледам някой човек разрешава възвишени въпроси. Гони ви някоя хрътка, съобразява се. Пита, що го гони хрътката. Хрътката е голяма. Единственото спасение на заека седи в бързото бягане. Заекът мисли да може да бяга повече от хрътката. Ако може да бяга повече от хрътката, въпросът е решен, не може да го стигне. Но ако хрътката бяга повече от него, отива кожата на заека. В дадения случай, който бяга повече, той е по-умен. Страхливите хора са много умни. Онези смелите, те са по-глупави. Смелите хора повече страдат. Някой е силен, удари друг, но на силния може да му теглят един куршум. Онзи, който е скрит, тегли един куршум и силният се търколи. Сега природата ви дала едно оръжие: иде един голям лъв отдалече, защо да не му теглиш един куршум. Една мисъл като му светнеш, този се простира назад. Няма да го претрепеш. Той ще се стъписа, ще вземе позиционно положение. Сега вие поддържате, че човек не трябва да воюва. Трябва да воюва, но не на физическото поле. В умствения свят трябва да воюва. В духовния свят трябва да воюва. Вие всички за войната имате едно физическо понятие за войната. Най-глупавата работа е физическата работа. Когато хората изгубят своя идеал на земята, обезсмисля се животът, те се бият тогава. Забелязано е, че после поумняват. Вземете в Америка някой студент обидил друг студент. Няма какво да се съдят. „Ти, казва, си говорил по моя адрес. Казал си, че аз съм невежа и простак.“ – „Да, казах.“ – „Да видиш кой е простак.“ Започват да се боксират, трас, трус, разбиват си носовете, набият се хубаво, хванат си ръцете и решат въпроса със смазани шапки, с окървавени дрехи. Като го удари единият някой път, другият пада на земята. Малко опрашен стане. Като се набият, започват да мислят. Онзи, който е говорил, че е простак, понеже го набили хубаво, казва си: „Виждам, че не е простак. Ни най-малко не е невежа, бие хубаво. Още веднъж няма да казвам за силния човек, че е простак.“ Стане по-умен, не обижда никого. Имайте предвид всякога, когато ще обидите един силен човек, той ще ви набие, понеже е по-силен. По-хубаво по-силният да ви набие. Казвате, че това не е морално. Морално е да те набие. Като те набие, ще мислиш да си измениш мнението. Казваш, че е прост, но виждаш, че бие и бие на свят. Тогава ще измениш своето мнение.
Сега понякой път вие говорите за болести и не сте боледували. Някой човек го боли кръста и казва: „Кръстът ме боли.“ Казваш: „Какво има кръстът, нищо е кръстът.“ Не се мине един–два дни и те хване кръстът. Болестта чуе. Този човек казва: Причината на болестта на кръста е съвсем друга. Този човек не може да разреши мъчнотиите в живота, затова се ражда болката в кръста. Не може да излезе нагоре, седи подчинен, остават тия сили. Щом победи мъчнотиите, няма да има болест в кръста. Кръстът ще те заболи, когато искаш да свършиш някаква работа, не я свършиш, ще те боли кръста. Не я свършиш навреме. Не идеш да работиш няколко часа, но ще отлагаш. Някой път вие отлагате. Или бързаш, пресилиш се, заболи те кръстът. Не си работил планомерно. Тази работа била всеки ден по един час, за една година да я свършиш. Ти цяла година си се потривал и искаш да я свършиш за няколко деня, заболи те кръстът. Този човек е глупав. Един човек, който иска да вкуси всичките блага на живота в един ден, е глупав човек. Глава го заболява, защото иска всичко. Да бъде богат. Богатството е за през целия живот, не за една година, за две, то е за вечността. Мисли, че като стане богат, не иска да бъде богат. Богатството значи условие, при което можеш да живееш добре. Сиромашията, това е условие, от което можеш да излезеш извън мъчнотиите. Богатството е богатство, за да използуваш добрите условия на живота. Сиромашията е сиромашия да излезеш из мъчнотиите на живота. Казваш: „Сега защо ми са мъчнотиите, защо ми е сиромашията?“ – Да излезеш из мъчнотиите на живота. Защото ако не излезеш из мъчнотиите на живота, ти не можеш да влезеш в условията на богатството, в добрите условия, ако вземем, че богатството са добрите условия. Не можеш да влезеш в добрите условия, ако не можеш да излезеш из мъчнотиите. Беднотията е път за излизане из мъчнотиите; богатството е път за влизане в благата на живота. Болестта е път за излизане из лошия живот; здравето е път за влизане в добрия живот. Така разсъждавам. Някоя болест е път за излизане из лошия живот на човека. Що е здравето? – Път за влизане в добрия живот. Така разсъждавам. Мнозина разсъждават, искат да бъдат здрави. То е невъзможно, ако не се научите така да мислите. Казвате: „Защо е така?“ Че как да бъде другояче? Дайте си програмата. Казва: „Аз не искам да страдам.“ Дай си програмата. Ако хиляда души те обичат и всеки ти даде по едно кило, а ти си в една дупка, всеки сложи килото отгоре ти, какво ще бъде твоето положение? Тебе в дадения случай не ти трябват благата на хиляда души, само на един, най-много десет кила блага ти са достатъчни. Хиляда души по десет, десет хиляди, десет хиляди ще те затрупат и ти ще бъдеш нещастен. Тук се явява лакомия. Богатството затиска вътре в ума. Всичките богати хора усещат голяма тежест. Всяка мисъл има тежест. Макар че мислите са леки, но всяка мисъл има своята тежест. Мислите на ботатството започват да тежат върху нервната система и я разрушават. В природата не е така произволно. В живота е определено, не ти се позволява да имаш повече злато, отколкото можеш да носиш. Някои хора са богати молекулярно, някои хора са богати атомно. Колко молекули злато имаш? На всяка молекула съответствува може би един грам или един милиграм. Ако може да изчисляваш, едно благословение е да не вземеш един грам повече. В природата всичките нещастия произтичат от лакомия. Щом вземеш повече или по-малко, ще страдаш. Природата иска ни повече, ни по-малко да вземаш. Ще вземеш толкоз, колкото ти се пада. Ако вземеш точно, е Божие благословение. Ако вземеш повече или по-малко, има умисъл. Къде е хитрината? Някой взел повече, някой – по-малко. Къде е хитрината? Някога взели повече, някога по-малко. Щом яденето е хубаво, ядеш повече; щом яденето не е хубаво, ядеш по-малко. Не от съображения, но не ти е приятно. Ни най-малко не показва благородство. Ако повече злато вземеш, повече ще го натрупаш, ще дадеш повече. Ни най-малко не показва, че си щедър. Цялата работа е да вземеш точно толкоз, колкото трябва, нито косъм повече. Вие сте яли хубав обяд, седите и сте недоволни. Вие не сте разбрали. Щом сте изяли хляба, има един, който да ви обича, той стана жертва заради вас, вие го изядохте и пак сте недоволни от него. Показва или че той не е добър, или че вие не сте добри. Или че изяденият хляб не е добър, или че вие не сте добри, едно от двете. Тогава нито едното е вярно, нито другото. Да кажем, че той е добър. Ако хлябът е добър и аз съм недоволен, тогава не съм схванал идеята.
Та казвам: Как градите вие вашето щастие? Аз понякой път виждам хората в много смешно положение. Понякой път виждам хората покачили се на замръзнала вода, орат, искат да сеят. Сеят на леда отгоре и само страдат. Защо? – Не израства житото. Някой път ги виждам в една запалена къща. Гори къщата и те се чудят защо има изгаряне. Не може да гори къщата и каквото е в къщата да не гори. Те не виждат това, че гори къщата. Ще ви приведа един пример. Съвременните хора са толкоз учени, колкото онзи турчин, който дошъл между българите и им казал: „Слушайте, на турски ще говорите, на български няма да говорите, защото разбирам български. Не може да ме излъжете, зная български.“ Седи той, пушил с цигарата си. Турил цигарата близо до шала, чалмата. Запалва се шалът, започва да гори. Казват му на български: „Агачо, чалмата гори.“ Казва: „Зная!“ После му казват: „Агачо чалмата гори“. Казва: „Зная това нещо“. Най-после му казват на турски, че чалмата му гори. Казва: „Така кажете.“ Като му казват на турски, тогава разбира. Говорят му на български, не знае.
Казвам: Знание, което не може да ви помогне, то е безпредметно. Тази храна, която не може да ви помогне, тя е безпредметна. Всяка любов, която не може да ви помогне, тя е безпредметна. Всяко нещо, в дадения случай, с което не можем да си послужим, то е безпредметно. Онази вода, която в дадения случай не може да ми помогне, тя е безпредметна. Жаден съм или искам да се умия, ако не може да ми послужи, безпредметна е. Водата, която може да ми послужи, то е вода. Въздухът, който не може да ми послужи, безпредметен е.
Казвам: Законът е всеки ден да се освобождавате от своята инертност. Увеличавайте с една стотна от секундата бързината си. То е доста голям прогрес. Увеличи малко бързината си. Казва ми някой: „Мръква.“ Щом мръква, ще съмне. Въпросът е решен. – „Кога?“ – Ще видим. Ако съм на екватора, 12 часа след като залезе, ще изгрее. Ако се движа към полюсите, това положение ще се измени. Някой път ще изгрее по-рано, някой път по-късно. И там има известна закономерност; мръква се, пак ще съмне. Туй, което залязва, ще изгрее; туй, което се изгубва, ще се намери. Умрелият ще се роди. Някой казва: „Еди-кой си умрял.“ Казвам: Ще се роди. – „Как?“ – Ще го видите. Мислите: „Къде отиде?“ – Отиде там, отдето е дошъл. Вземете една кофичка вода от езерото, след като се измиете, хвърлите я в езерото. Къде отиде водата? Ще кажете: „Отишъл в небето.“ Чудни са хората, когато питат, отде е дошъл и къде отишъл. Отива там, отдето е дошъл. Отгоре, ако е дошъл, горе отива; отдолу, ако дошъл, долу отива. Отдето дошъл, там отива.
Та казвам: След като се умори човек, какво трябва да прави? Трябва да си почине. След като си починал, какво трябва да прави? Трябва да работи. Някой казва: „Разболял се.“ След като се разболял, казвам: Ще оздравее. Оздравелият ще се разболее. Не се разбира ще се разболее во веки веков, за малко ще се разболее. Казвам: Разболял се. Ще оздравее. – Лош човек станал. – Ще стане добър. – Скъсали го. – Ще си издържи изпита. – Невежа е. – Ще стане учен. – Малък е. – Ще израстне. Казва: „Човек е мравя.“ – Има шанс за слон. Защото всичките форми в природата, които съществуват, то е азбука, това е начин, как да живеем. Мравята е добър пример, че е малка, задоволява се с малко. Значи мравята като се задоволява с малко, възможно е и за мене. Когато искам малко, ще гледам мравята. Когато гледам един слон как яде, то и желанието може да бъде като слон, при сегашните условия за ядене е трудно да се задоволи един слон. В природата искат да покажат, че при благоприятните условия ти голям ще бъдеш, при неблагоприятните условия малък трябва да бъдеш, да излезеш из пътя. Запример, някои хора като се разболеят, искат много да ядат. Който при болест много яде, той отива в оня свят. Той се е разболял от ядене. Казва: „Малко да яде.“ Десет–петнайсет дена пости, ще оздраее по-скоро. Започват да се безпокоят, че не може да издържи. Още по-добре, нека изпостелее, нищо повече. Туй вещество, което има, не му е потребно. Болестта е смяна. Трябва да стане смяна. Всяка болест е смяна на тялото. Трябва да се сменят известни части. Затова човекът се е разболял. Болестта е обмяна. След като пострадаш, остане най-същественият, първоначален капитал. Ти започваш пак да забогатяваш. Непотребното нека си иде. Сега понякой път вие казвате: „Къде му отива краят, война има.“ Ти отде знаеш? Война има, ще свърши. Тя скоро ще свърши. Ако турите едно (кило) въглища в една пещ, колко часа могат да горят? Половин кило вода за колко време ще ви стигне? Моята философия е следната: Щом ми кажат, че се бият, казвам: Опознават се тези. Щом говорят за война, идеята е, опознават се, ще се сприятелят, ще се побратимят. Войната е побратимяване. В старо време, когато двама души да се сприятелят, пущат кръв, смесват си кръвта, че се обикват. Във войната се смесва кръвта на хората да се обикнат. Тия, които се бият, се обикват. Аз тъй мисля. Като ми кажат, че хората се бият, казвам: побратимяват се, макар че не се побратимяват, вие мислете, че се побратимяват. Кой има по-добри резултати? Представете си, че аз съм сял едно житено зърно и уповавам на него. Вие не посявате нито едно, но вземете един лотариен билет, дето има шанс да изтеглите един милион. Аз, който съм посял, имам право да посея 50, 60, най-много 100 зрънца. Кой е спечелил повече в дадения случай? – Аз със стоте зрънца в 30 години ще бъда най-богатият човек в света. А с билета може да вземе 20, 30, 100 години може да минат, докато дойде милионът. Със стоте зрънца ще бъда най-богатият човек на земята, няма да има друг богат като мене с житното зърно. За предпочитане е да сееш едно житено зърно и да вярваш в него, отколкото да вземеш един лотариен билет и да не вярваш, че ще ти се падне. Едното е реално, другото е относителна реалност. Там има закон на вероятностите. Затуй разчитайте на малките добродетели в тебе, които са реални, не на относителните добродетели. И те помагат, но те спадат към закона на случайностите. Запример, една мома може да разчита на своята красота, но колко моми има красиви? Тя е относителна величина. Може да разчита на своята добрина, то е житеното зърно. Грозничка, но е добричка. Следователно, разчитайте на доброто във вас, отколкото на вашата красота. Не е лоша красотата, но казвам: Добродетелта е за предпочитане пред красотата. След като дойде добродетелта, красотата е на място. Затова разумността е за предпочитане пред здравето, здравето преди разумността не е на място. Между животните има закон: големите животни като срещнат малко, намисли да го изяде. Малкото трябва да бяга. По пътя силният като срещне, го мушне. Като го мушне, няма какво да се разправя с него. Казвам сега: Вие се борите с големи същества, със слонове се борите. Не се борете със слонове. Вие се борите с големи мъчнотии. Що ще се бориш? Големите мъчнотии ги заобикаляй наоколо. Те са практически правила, в които няма изключение. Един килограм желязо, нагорещено на 1200 градуса, един слон ще почувствува влиянието на тази топлина. И слонът не може да се приближи. Казвам: Не е само тежестта в света, важно е движението, онази интензивност вътре. Пък има и други начини. Ако вашата мисъл беше толкова силна в своето движение – мисълта не всякога е силна – вие можете със силните трептения на мисълта на един звяр като му изпратите такава светлина, да го ослепите. Един звяр не може да ви нападне, ако вашата мисъл е силна. Той вече не може да вижда. Затуй разчитайте на вашата мисъл. Когато казвам, че доброто е мощно, разбирам, че то е мощно в своето движение. Един добър човек е мощен. Добрият човек може да повиши температурата си на 1200 градуса, не физически. В Индия на места, където минават тигри, кобри, адептът седи, минават тия зверове, той мисли и те не го закачат. Щом се отклони неговата мисъл един момент, ще хвръкне от камъка. Докато е концентрирана мисълта върху великата любов в света, която съществува, всички зверове минават и не го закачат. Щом помисли една минута, че не е любовта, която управлява света, ще хвръкне. Щом допусне, че не е любовта, която управлява света, ще го задигне някой тигър. Всичките нещастия в света произтичат, че някой път вие помисляте, че с добро не става. Доброто е основа на разумния живот. Всичко в света чрез разумността е станало и става. Доброто в този смисъл е основа на разумния живот. Казвам: Туй са положения. Казвам: Никога не допущайте в мисълта си следната мисъл: „То с добро не става.“ С глупави разсъждения не стават работите, без добро не стават. Но в себе си дръжте мисълта, че доброто е основа, на която може да разчитате. Някой разумен господар, чийто слуга му работи добре, ще накара ли слугата си да гладува или да му не дава да яде. Един кон, който върши добре работата на господаря си, ще го остави ли гладен? Не, никога не може да бъде. Не може човек, който живее добре в света, да го остави Бог на произвола на съдбата. То е невъзможно. Някои остават, понеже упорствуват, не вървят по ония закони, които са турени, в разрез са. Сами си създаваме своето нещастие. Не спирай мисълта, която носи доброто в тебе. Какво ще и турите сега? Приеми нейното благо и стани едно с нея. В дадения случай достатъчно е.
Та вторият път от тази лекция ще прочетете и ще напишете кое може да направите, колко от това може да приложите. Не че всичко, което съм казал, но колко от това може да приложите. Всеки един да видим колко може да приложи от всичко туй. С едно кило злато може да опашеш цялата земя. Как? Ако тънко го изпредеш. Колко трябва да бъде тънък конецът, за да опашеш земята с едно кило злато? Та с малкото много може да направите. Природата си служи с малко материал и много постига. С малко енергия постига грамадна енергия. В един облак няма много материя, но развива с милиони киловата енергия. Една гръмотевица каква енергия има. Трябва с малко материя да имаме грамадна енергия. Да я подражаваме. Вие още не сте мислили с каква грамадна енергия се изхвърлят слънчевите лъчи от слънцето, за да пътуват през пространството. Колко време са мислили, за да препращат тия светлинни лъчи на земята, да препращат своите блага чрез светлината. Светлината е превозно средство на Божиите блага, на слънчевата светлина на земята. Сега вие разглеждате светлината. Тя е превозно средство. Топлината е превозно средство и самият живот, и той е превозно средство. Защото в живота друго търсим. В живота две неща опитваме: радост и скръб. Те са превозни средства. Скръбта, това е товарене, радостта е разтоварване. Като товарим и разтоварваме, това е животът. Животът сега го разбираме като товарене и разтоварване. Не сме дошли до онова положение, което наричаме блаженство на живота, дето човешката мисъл има преимущество и дето човек е господар на своята съдба.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
XXI година.
19 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 13. III. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.
|
