Добрата молитва.
/Учителят преглежда темите./
Какво разбирате под думата „триъгълник“? Как го определят в геометрията?
Сега може ли да кажете кое е най-лесното нещо в света? Нали сте се пързаляли? По-лесно нещо от пързалката има ли? Без никакви усилия, седнеш на шейната, само по себе си върви, магически. Каква е големината на една пързалка? Доколко може да продължиш пързалката? Нали скиорите се пързалят, но там се правят известни усилия. Теренът не е равен. Когато кажете, че една работа е лесна, какво подразбирате? Когато се качвате на една планина нагоре, вие се наклонявате към планината. Когато слизате от планината, вие се изпъчвате. Когато се качвате, вие се приближавате към планината, наклонявате се напред, когато слизате, се изпъчвате напред. Защо така правите? Когато казвате, че някой човек се наклонява, какво показва? Че нагоре се качва. Когато се изпъчва? – Слиза надолу.
Фиг. 1Тогава изваждам правилото: Смирението е, когато пъплите нагоре, а когато слизате е гордостта. В триъгълника (Фиг. 1) страната AC е смирението, движението е нагоре, CB е гордостта, движението е надолу. Тогава, ако човек е горделив, как се лекува? Горделивият слиза надолу, изпъчва се. Значи трябва да се качва нагоре. Някой, ако иска още да слиза, ако се увеличава гордостта, нищо не придобива. При слизането не се изисква голямо усилие. Изпъчиш се назад, слизаш. Няма нещо по-лесно от гордостта. Най-лесното нещо е гордостта. Даже най-малките бубулечици, и те се изпъчват.
AB е мярката, с която се мери смирението и гордостта. Тя е основата. A е бащата на смирението. От C трябва да слезеш при B. AC показва мястото, дето смирението почва и CB е мястото, дето гордостта почва. Дето е крайният предел на смирението, там гордостта почва да слиза. C е крайният предел на смирението. A е началото на смирението. C е началото на гордостта, а B е крайният предел на човешката гордост. Сега какво разбират хората под „гордост“? Вие какво разбирате под „гордост“? Без да гледате в никакъв речник, какво разбирате под „горделив човек“? На английски казват „прауд“ за гордост. Като се подуе някоя част на тялото, казват „прауд флеш“ – горделива плът. Всяка болест се произвежда от гордост. Всички болести се лекуват чрез смирението. Смирението е лекуване на болестите. Човек се освобождава от болезнените състояние чрез смирение. Сега под думата „болезнено състояние“ разбираме прекалено състояние в дадения случай. Когато нещо се прекали, се образува едно болезнено състояние. Всичките болезнени състояния са прекалени неща. Запример, някой човек мисли, че е много силен. От какво? От гордост. Мисли, че е много силен, че може всичко да направи, може да дигне 100, 150 килограма. Като се напъне да дигне, изсипе се. Някой път се напъне да разреши много мъчни задачи, повреди ума си. Някой прекалява в друго отношение: 4, 5 часа пред огледалото, направи една мазилка, събори я, направи втора, трета. Разсърди се, хвърли мазилката. На другия ден пак започне мазилките. То са изключителни случаи. Сега защо хората си мажат зданията? – Защото искат да ги направят хубави. Каква е според вас подбудителната причина? Хората обичат красотата, хубавите мазилки. Когато хората отвън замажат, но след малко се зацапа, показва, че външните условия са лоши. Замажеш едно здание, дойде буря, дъжд, зацапа се зданието. Това показва, че външните условия са лоши.
Естественото положение на гордостта е да се превърне в самоуважение. Гордостта е орда. „Орда“ значи събрани хора, че вървят през просото. Думата „орда“ показва, който върви без посока, безразборно. Горделивият човек безразборно иска да мине, не търси обикновени пътища. Може да мине през много пътища и да си създаде неприятности на себе си. Тогава какъв е законът? Гордостта и смирението са две противоположни неща. Почти гордостта и смирението са равни. AC е равно на BC. И BC е равно на AB. Както е написано, показва, че и двете са равни. AC = BC, BC = AB. То показва, че двете се борят с AC. Двете линии заедно не са равни на AB, но поотделно AC е равно на AB и BC е равно на AB.
Сега всички разбират смирението – слизане надолу. Във вашия ум да е смирен човек разбирате слизане надолу. Казвате: „То бива, бива.“ Вие нямате понятие за смирението. Вие считате смирението движение надолу, а пък гордостта – движение нагоре. Горделивият счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре. Същата илюзия имаме, когато казваме, че слънцето изгрява и залязва. Според вашето понятие смирението показва движение надолу, не може по-надолу да слиза. А пък смирението е качване нагоре. Смиреният човек е по-учен, той се качва нагоре, неговият хоризонт става по-широк и по-широк. Горделивият, като слиза, неговият хоризонт се ограничава. Смиреният мисли, че е невежа, пък той е учен, мисли, че е ограничен, пък неговият кръг става по-широк. Горделивият слиза, неговият кръг на разбиране се ограничава, става по-тесен и по-тесен и най-после дойде до дъното. Казва: „Животът няма смисъл.“ То е крайната точка: „Животът няма смисъл.“
Сега научихте едно нещо. Досега мислихте, че смирението е слизане. При смирението не слизате, но се качвате. При смирението единственото положение е да се качва човек. В качването човек придобива. Смирението досега никой така не го изяснявал. Вие досега не сте разбирали смирението – качване нагоре. Смиреният мисли за Бога, нагоре се качва. Горделивият не се качва, той мисли за други работи. Умът се качва и сърцето се качва в смирението. Ето една права мисъл. В триъгълника може да се изяснят две състояния: смирение и гордост. Тогава природата, за да примири тия две състояния, какво е направила? Тя е направила горделивите да бъдат корени на дърветата, смирените – да бъдат клони. Горделивият сега казва: „Отивам да видя какво има в земята.“ Центърът на земята го интересува. Като слиза на земята с амбиция казва: „Тия богатства, които са скрити в земята, може да ги разкрия“. Той е доволен. В растенията всичките горделиви хора работят в твърдата почва. Намират, че работата не е лесна. Казват: „Много се измъчихме.“ Те, като слизат в гъстата материя, мислят, че тя е най-рядка.
Ето, затова понякога човек мисли, че има две глави. Едната глава, когато се качвате нагоре: смирението. Другата глава е, когато слизате надолу. Някой път човек мисли, че има две глави, не че той има две глави. До известно време имал една глава, после имал друга глава. Първата глава е смирението, втората глава е гордостта. То са състояния, то са две посоки на мисълта. Щом си недоволен от живота, ти си горделив. Щом си доволен от живота, ти си смирен. Щом си доволен, ти се качваш; щом си недоволен, ти слизаш. Винаги клонищата са по-доволни от корените долу. Казвате: „Какво трябва да прави човек?“ Сменете тия състояния. Щом си недоволен, не слизай.
AB е основата. То е доброто в света, благото в света. За доброто в света има два начина за изследване. Половината дърво е израснало в света на гордостта – земята, другата половина – в смирението. Половината от дървото е направена от гордостта, половината е направена от смирението. Тъй щото природата използува тия двете състояния на смирението и гордостта да създаде растенията. Плодовете, които те дават, то (е) благото. В природата и смирението, и гордостта работят и произвеждат плодове, от които хората се хранят. Смирението работи и гордостта работи. Гордостта работи за себе си и смирението работи за себе си. Смирението отива към Бога, гордостта остава Бога отвън.
Та казвам: Когато сте недоволни от живота, туй състояние да го знаете, то е гордост. Когато сте доволни от живота, то е смирението. Да имате понятие: Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто, това е положението, което пресича двете движения. Там, дето смирението започва и там, дето гордостта спира, то са двете крайни точки на доброто. И така имаме един триъгълник. Смирението свършва, дето гордостта започва. AC е дето смирението започва. CB е дето гордостта започва и свършва. AB е дето доброто започва. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Геометрически доказвате. Едната страна на триъгълника служи на гордостта, другите две служат на доброто. В триъгълника само едната страна е в противоположност, другите две са в съгласие. Затуй доброто в света е по-силно. Гордостта е на страната на злото. Гордостта е доста голям шепотник. Дето иде, скандали дига. Майсторски ги дига. Дето иде, ще покаже, че има нещо; дето влезе, ще подсоли. Горделивият без червен и чер пипер не може. После хрян, люта ряпа обича. Азотната киселина, това е гордостта. Азота, астролозите го наричат мъдрец. Той е голям горделивец. В съединения той влиза и счита другите невежи. Много е неустойчив в съединенията, миришат много. На някое събрание, дето заспиват хората, е хубаво да има амоняк. Азотът е четири пети във въздуха. Налягането е повече. Стреми се да задуши туй състояние на кислорода, да намали горението. Значи увеличението на гордостта спира всичките способности. Започва да мисли, че знае, не иска да учи. После и в добродетелта спъва. Той мисли, че като него друг няма. Няма право да се усъвършенствува. Той мисли, че е съвършен, казва: „Другите да се усъвършенствуват. Аз съм завършил своята еволюция.“ Горделивите хора мислят, че са завършили еволюцията си.
Фиг. 2Геометрията не търпи цели думи. Ще означим само с букви (Фиг. 2): С – смирение, Г – гордост. Ще се издадем. Не се позволява да се разкриват тайни. „С“ какво показва в дадения случай? С-то показва, че смирението излиза из гъстата материя, отива към по-рядката. Г-то, то е състояние на гордостта, излиза из рядката материя, отива към по-гъстата материя. Той, без да съзнава, иска да провери. Той мисли, че е всесилен, може да премине тази материя. Пък не може да я премине. Горделивият всякога предполага това, което не може да постигне. Горделивите хора много големи проекти имат. Не че не ги постигат, постигат ги, но в края на краищата имат много големи разочарования в живота си. Той мисли, че всичко знае и не учи. Мисли, че всички други са останали назад. Говори за миналото, преди 20 години какво говорила науката. Сегашните работи той ги счита още недоказани. А пък истината няма нужда от доказване. Няма какво да доказваме какво нещо е светлината научно. Като драсна кибрита, запаля една свещ, очите познават какво е светлината. Туй, което показва посоката, то е светлина. Дали другите ще ми обяснят или не, аз зная. Научно обясняват някой път и няма нищо общо с действителността. Нещата, които са истинни, нямат нужда от доказателства. Няма нужда някой да ми доказва дали захарта е сладка или не. Достатъчно е един момент да се осведомя дали е сладка или не. Няма нужда да ми доказват дали храната е хубава или не. Казва: „Кое е истина?“ Истина е туй, което не се доказва. Ти го знаеш моментално. Туй, което се доказва, то е въпрос дали е истинно. Ние мислим, че туй, което се доказва, е истина. Истината непосредствено иде до ума ти. Туй, което хвърля светлина в ума ти, то е истина. Туй, което внася живот в тебе, то е истина. Туй, което ти разкрива, то е истина. Моментално ти го знаеш. Сега някой път казват: „Докажи ми дали това, което се учи, е истина или не.“ Аз разбирам другояче. Когато се доказват някои истини, то е доказване ценността на нещата. Някои неща ние искаме да ги отхвърлим, други да преценим. Запример, един скъпоценен камък искат да ни докажат, че е скъпоценен. Но то е, за да вземат повече пари. Или искат да ни докажат, че хлябът е хубав. Защо? – Да ни вземат повече пари. Или искат да ни докажат, че дрехите са хубави, чиста вълна. То е за да вземат повече пари. Някои доказват, че дрехата е вълнена, но като се изследва научно, намерят две нишки вълнени, две памучни, една нишка вълнена, две памучни. Фиг. 3Ако се гледат под микроскоп, различават се тия вълнените от памучните нишки. Вълнените нишки са прави, памучните са увити. (Фиг. 3). Като погледнеш под микроскопа един плат, може да познаеш колко нишки вълнени има и колко памучни. Той доказва, че е вълнен плат. Като го прегледаш под микроскопа, една нишка вълнена, две нишки памучни. Това не може да го видиш с око. Вълната е лош проводник на топлината, памучните нишки са добър проводник, вследствие на това памучните не топлят. Вълната е лош проводник и задържа топлината. Вълната събира повече топлина, памукът пропуща топлината. Тия неща може да се доказват научно. Един цигулар доказва, че свири хубаво. Още като слушаш цигуларя, той доказва. Харесваш го. Достатъчно е да чуеш цигуларя. Щом като свири хубаво, е доволен. Щом като свири и е недоволен, не свири добре. Доволството показва, че свири хубаво. Доволството на публиката показва, че свири хубаво. Ако публиката е недоволна, не е свирил хубаво. Някои доказват, че цигуларят свири много добре. Ушите ми доказват колко хубаво свири. Авторитети са ушите. Че може да има техника, то е друг въпрос. Качеството на нещата не седи в тяхната големина. Един диамант не мяза на диня. Сега ако вас ви запитат защо динята, едно малко растение, ражда такива големи дини. Диненото семе е по-голямо от ябълчното семе, а пък туй малкото семе дава голямо дърво. Туй голямото дърво ражда малък плод. Как ще си обясните? Защо динята дава големи плодове, а ябълката ражда малки? – Динята е много горделива. Като направи нещо, мисли, че никой не може да го направи. Тя в 3–4 месеца направя едно голямо растение. Динята, тиквата, пъпешът се правят големи растения. Пъпешът е тщеславен, динята е горделива. Като го насееш, като порастне, от половин километър говори. Динята е горделива, мълчи. Тя помага на пъпеша. Горделивите хора помада не си турят, облечени са хубаво. Тщеславните колкото мазилки има, турят. Ако търсиш мазилки, в тщеславните хора всичките мазилки ще ги намериш. В природата всички ония вещества, които са тщеславни, отлични мазилки имат. Запример розата е много тщеславна, туберозата, лимонът и той е тщеславен. Кой цвят е най-скромен? – /Кокичето./
Недоволството на човека е движение. Той трябва да съзнава посоката на движението. Когато в човека неговите чувства вземат посока надолу, слизат в гъстата материя, тогава се заражда недоволството. Човек е обърнал движението на сърцето си надолу, обърнал и движението на ума си надолу. Тогава се намира в противоречие, не съзнава, че взел движение надолу. Образува се голямо триене. Защото в гъстата материя навсякъде триене има. Каквито неща и да изучаваш, всякога бъди доволен от предмета, който изучаваш. Щом не си доволен от предмета, няма да имаш право разбиране. Ако математикът изучава и му е скучно, той не може да разбере. Ако геометрикът изучава и му е скучно, и той не може да разбере. Всеки предмет, който изучаваш, ако ти е скучен, не може да имаш прогрес. Щом обичаш един предмет, тебе ти прави удоволствие да го изучаваш, може да имаш прогрес.
Сега горделивите работят и смирените работят. Каква е работата на горделивите и на смирените в природата? Горделивите тунели правят. Благодарение на тях всичките тунели са станали. Има анекдот. Нашият свят е създаден от много възвишени същества. Те се занимавали с много въпроси и като били недоволни в невидимия свят слязли и образували този материален свят. Всичките противоречия, които съществуват в материалния свят, от тяхното недоволство са. Сега материята, в която ние се движим, е тяхно дело. Ние възприемаме тяхното недоволство. Хляба като ядем, попадаме в тяхното недоволство и ние ставаме недоволни. Половината свят е създаден от тях. Кой накарал пелина да бъде горчив? Сладките и горчивите работи имат един и същ произход. От сладкото произтича горчивото и от горчивото – сладкото. Сладкото може да се превърне в горчиво и горчивото – в сладко. Запример, ти имаш една бяла дреха, направена от копринен плат, доволен си, чиста е дрехата. Само да ти капне някой една черна капка на дрехата и веднага ще се измени твоето състояние. Ти, който имаш доволството, че дрехата е чиста, само да капнат една капка на нея и веднага ще се измени цялото ти настроение. Казват някои: „Как може да се смени състоянието?“ Една капка да ви дадат, изменя се състоянието. Тази дреха не искате да я носите. Дойде някой, тури малко разтвор, изчисти се петното, ти се зарадваш. Та чистотата е изложена на капки. Горделивият ще капне черна капка. Доброто като дойде, то е разтворът. Доброто като дойде, изчиства тия петна и ти стане радостно на душата. AB е доброто, което изчиства. AC е смирението. Гордостта като дойде, казва: „Много си прост, чакай да те нашаря, да замязаш на нещо.“ Сега какво разбирате под думите: „Унизиха ме.“ Вие сами слизате долу и мислите, че хората ви унижават. Защо слиза един да копае в земята кладенец? Търси богатство някакво. Има си крушка опашка.
Та казвам сега: Ще различавате. Всяко движение трябва да се ограничи, да се знае посоката на движението. Винаги мислим, че човек, който се смирява, надолу отива. То не вярно. Нас ни се струва, че слънцето отива надолу, то не е вярно. Запример, има певци – на сцената се изпъчват, други се навеждат напред да изразят чрез пеенето смирение. Като се изпъчи, надолу слиза. Като се навежда напред, нагоре отива. Ако загази, не може да даде на тона изражение. При горделивите тонът на един певец е друг. Когато възлиза нагоре, тонът е друг. Сега то е естествено положение. Има нормално състояние на самоуважение. Гордостта е едно неразбиране безразборно. Човек слиза надолу и като слиза, мисли, че придобива. В гордостта човек се хаби. Гордостта аз уподобявам на едно рало. Като работиш с него, винаги е светло. Щом го оставиш навън, ръждясва. Като работиш с него, пак се очиства. Ние считаме като оре ралото земята, че е придобило нещо. Извършва някаква работа. То мисли, че е свършило работа. Каква работа е свършило? Дето мине, разбъркало всичко. Другите дойдат подир ралото да посеят, да загладят. Ралото казва: „Това на мене се дължи. Ако не бях аз.“ На ралото давам право да обърка света, но то да оправи света, никога. Човешката гордост обърква. То е ралото. Но ние се самозаблуждаваме. Мислим, че гордостта върши нещо. Разумността, която иде отгоре, тя използува енергиите на гордостта и внася нещо хубаво.
Сега определям какво нещо е недоволството. Всякога, когато човек печели повече, отколкото губи, той е доволен. Всякога, когато човек губи повече, отколкото печели, той е недоволен. Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението. Всякога, когато печелиш повече, учиш повече, отколкото изгубваш. То е възходяще състояние. Когато губиш повече и печелиш по-малко, е низходяще. Туй положение човек трябва да го знае, защо губи своето равновесие. Защото ако не знае посоката си, ще се заблуди. Хората някой път се подхлъзват. Имаш силно желание, искаш да се разходиш. Трябва да бъдеш внимателен, може да има някоя пропаст. Трябва да знаеш течението в каква посока е силно, не можеш да го преодолееш. Гордостта е силно течение, което завлича човека. Целият наш свят трябва да се освободи от силното течение на гордостта, която ги влече всичките хора. Често усещаме крайно изморяване. То е неестествено положение. Страдаш някой път от крайна умора на ума, от крайна умора на сърцето. Отиваш в гъстата материя, харчиш повече. Ще балансираш, няма да харчиш повече, ще балансираш бюджета, колкото харчиш, толкоз и да печелиш. Щом харчиш повече, отколкото печелиш, тогава идат болезнените състояния.
Всички трябва да имате основа на възпитанието. Доброто трябва да бъде мярка. Понеже нещата трябва да се коригират. Човек, за да коригира едно положение, трябва да се намери на една плоскост. Коя е основата на доброто? Смирението започва от доброто. Гордостта свършва при доброто, по-надолу от доброто не може да иде. Следователно, горделивите може да се оправят. Горделивите може да станат смирени и смирените може да станат горделиви. Може да се сменят. Не мислете, че смирението не може да стане гордост. Може да бъде гордост и гордостта може да стане смирение. Не мислете, че горделивите вечно ще слизат надолу. Те ще се опомнят. Онзи, който се качва нагоре, може да се върне. Като дойде до С, може да тръгне надолу. То са положения, които се сменят. Пък те са необходими, тия движения нагоре и надолу.
Сега как ще си обясните вие куба, какво означава? Колко страни има кубът? – 6. Колко ръба има? – 12. Шест страни има кубът, той е изправление. Който иска да се изправи, трябва да живее в куба. Шест страни има и 12 ръба, показват пътя, по който човек в смирението и гордостта минава. Кубът е пътят, по който горделивите и смирените минават. Защото се сменят, смиреният ходи денем, горделивият – вечер. Кръгът в астрологията е разделен на 12. Гордостта лесно може да се оправи. Мъчно е, когато не знаеш посоката. Всичкото заблуждение седи в туй, че ние мислим, че целият триъгълник, то е човекът, който нагоре отива. В триъгълника има три посоки на движение. Движението AC е пътят на смирения. Смиреният трябва да мине през областта на гордостта. Ученият човек разбира свойствата на гордостта. От гордостта придобива известни качества. Предметите стават твърди, устойчиви. В гордостта човек може да прекали да стане повече твърд, отколкото трябва. Има едно движение, смирението трябва да мине по пътя на гордостта, по пътя на доброто и само по този начин човек ще разбере живота. Не мислете гордостта като едно състояние непотребно. Само когато гордостта стане господар на всички други състояния, то е злото. Горделивият човек подчинява в себе си всичко, мисли, че всичко в него трябва да се подчинява. Той пази своето добро. Тогава от гордостта се започват всичките спорове, състезания, биене. Двама се спорят, борят се двама. По-малко същество може да се бори с мечката и надвива мечката. Как я надвива? Мечката се нахвърля отгоре му, то държи ножа и разпори корема на мечката. Тя се обърне. Туй малкото същество има нож, с който разпори корема на мечката. Тя мисли да се бори с ръцете и да го надвие. Той с новия начин, с ножа, действува.
Сега то са състояния в цялото битие, във всички същества. Гордостта съществува във всички същества. Дърветата отиват надолу, то е гордост. После самите корени голямо място завземат. Земята като набъбнала, толкоз гордост. Слънцето е още по-голямо. Едно неразбиране на живота в битието. Аз наричам горделивият живот – неразбран живот. Разбраният живот е смирението. Неразбраният живот е горделивият живот. Смирението е разбраният, организираният живот. Гордостта е неразбраният, неорганизираният живот. Тогава казваме: От неорганизирания свят се е образувал организираният. Ние оставяме едно противоречие. Съществува в света едно противоречие, което може да се използува за добро. Казва някой: „Кои са причините за това?“ Щом си смирен, трябва да станеш горделив; щом си горделив, трябва да станеш смирен. Щом си смирен и горделив, непременно трябва да станеш добър. Защо си смирен? – За да станеш горделив. Защо си горделив? – За да станеш смирен. Защо си смирен и горделив? – За да станеш добър. В триъгълника трябва да се образува едно движение. Три посоки на движение има. Защото смирението дава посока нагоре. Без смирение, нагоре не можеш да се движеш. То е подтик. В гордостта движението е надолу. От гордостта човек после трябва да дойде и да вземе хоризонтално положение или мярката на нещата. От две състояния, от едно приятно и неприятно състояние изваждаш една поука вътрешна за себе си. От бялото и черното изваждаш една поука. Черният цвят е, който събира, белият е, който разпръсва светлината. Когато раздава тъмнина, е събиране. Тъмнината е събиране, светлината е раздаване. Смирението е движение нагоре към Бога. Гордостта е движение надолу към материята. В гордостта човек е образувал своето тяло, в смирението е образувал любовта към ближните. Доброто и смирението заедно образуват движението към Бога. Човек, който едновременно не е добър и смирен, той към Бога не може да се движи. По кой начин може да бъдете приятни на един ваш приятел? Ако имате градина и му занесете кошница с плодове, вие ще му бъдете полезен. Ако идете с голи ръце, ще има едно неразположение. Ако идете с кошница от вашите плодове, образува се една връзка хубава. Смирението и доброто дават най-добрите връзки в света.
Сега остава научната страна: Смирението е движение нагоре. От смирението човек зависи да учи. А гордостта е движение надолу.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
XXI година.
17 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 13. II. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.
|
