Отче наш.
„Ще се развеселя“.
Понеже, живеем във времена, които са размътени, церът какъв е за туй? – Ще прочета тази глава, която лекува размътените времена, смътните умове. /Прочете 14 глава от Евангелието на Йоана/.
Духът Божи.
Ще взема една тема, която е малко отрицателна. Да се не смущава сърцето ви. Най-първо невъзможно е човешкото сърце да се не смущава. Христос се обръща и казва: „Да се не смущава сърцето ви“. Не само не трябва да се смущава сърцето, но човек трябва да вярва в Бога. Трябва да има нещо в себе си. Тил трябва да има. Една армия, която няма тил, е слаба. Един аероплан, който няма витло отподире си, една машина, която няма пара и огън, тя не може да се движи. Съвременното човечество като първоначалните животни е изпаднало в тягостно състояние от изобилие. Всичките хора страдат от крайно преизобилие. Създал Господ животните в света, климатът бил отличен, за ядене и пиене изобилно, че всички млекопитающи са станали аристократи. Човек не е бил на земята тогава. Цял ден никаква работа не вършат, ядат и пият, седят не слушат Господа. Какво да направи Господ? – Той намислил да създаде хапливите мухи, че да ги хапят и те да си мърдат опашката, да вършат нещо. То е за животните, които не искат да работят. Комарите казват: Вие толкоз големи сте, трябва да работите. Седят животните, спят. Какво трябва да правят? – Трябва да работят?
Светът е създаден за човека, небето е създадено за ангелите. Ангелите си гледат работата много добре. Служат на Господа много добре, по цялата вселена ги праща като посланици. Човек тук е аристократ, целия ден тиватури дига. Кой да пукне глава? Той. Кой да убие някого? – Той. Някоя къща да изгори. Той. Скандали колкото искаш, затвори, гробища, 35 милиона хора годишно умират. Толкоз е своенравен човек, че Господ като направил човека, разкаял се. Казва: Що ми трябваше да го правя. Навях си белята с него. В Стария завет може да четете, дето казва: Разкая се Господ, че направи човека. Знаете какво значи разкаяние на Бога. Господ е едно благо същество. Туй същество упорито, своенравно, да го възпитам. Ще го възпитам, но съжалявам, че този метод, с който той ще влезе в реда на нещата, сам човек ще страда. Затова дошло страданието в света, за възпитание на човека. Сега нека разберем, нека напуснем личния живот. Личността на човека е хубаво нещо, показва всичките блага, които Бог е дал. Той се радва като личност се радва на себе си, радва се на своя ум, радва се на своето сърце, на тялото, на главата, на очите, на устата, радва се, че може да си похапне, радва се, че може да си поспи, радва се на хубавия мек копринен юрган, радва се на мекото легло с пружина отдолу, радва се, че има ковьор мекичък.
Ние ще разгледаме сега живота. Аз виждам във всичките неща хубавото. Някои хора плюят, някои хора се секнат. Тия хора са щедри, дават. Земята е създадена изключително за човека като едно възпитателно средство. Съвременното човечество не може да намери по-добра земя от цялата слънчева система. За сегашните хора няма по-добро възпитателно средство от земята. Запример, ако се преведат на Юпитер, там няма такива условия, там съвсем друг е климатът. Или ако идат на месечината, там вечерно време става 150 градуса студ, няма растителност, въздух няма, вода няма. Един свят мълчалив. Сребро и злато има колкото искаш, но няма какво да се яде. Злато има, но нищо не можеш да купиш. Ориз няма, брашно няма, захар няма, смокини няма, портокали, такива работи няма. Та казвам: Земята е най-хубавото място за човека сега, понеже, всичко каквото иска човешката душа го има на земята. На съвременното човечество, миналите религии, науката са давали нещо доста хубаво, доста са допринесли, но понеже, човечеството прогресира, а пък религиите, които са се образували като едно възпитателно средство, и научните школи мислят, че не трябва повече, мислят каквото са научили в старо време, е достатъчно. Науките от старо време затова са били, но сега ние се нуждаем от една нова религия, понеже възрастни сме станали. Отделенията са за малките деца, прогимназията е за малко по-големите, гимназията за още по-големите, университет за възрастните. Като свършат училището, светът е външната школа за онези, които са свършили. Искаме да бъдем полезни на света, разбираме на живота, за да можем да работим, да бъдем полезни на себе си. Първото нещо човек трябва да бъде полезен на себе си. Не от гледището на егоизма, полезен да бъде на своя ум, на своето сърце и тяло. Ако човек е полезен на себе си, може да бъде полезен и на другите. Не смесвайте тази идея да възлюбиш ближния си. Твоят ближен е твоето сърце. Защото кой е човекът? – Сърцето е неговият ближен. Да възлюбиш ближния, да възлюбиш сърцето, да го не ограничаваш, да не измъчваш сърцето си. Човек в своя ум е измъчил ближния, научил своето сърце на много лоши работи. Та ние сега не трябва да измъчваме ближния си. То е за онези, които разбират. Казват: Ближният е отвън. Ближният е сърцето. Не покваряй сърцето си (с) излишни желания. Когато сърцето е в нормално състояние, то извършва отлично работата си. Ближният е който извършва една отлична функция в тебе и ти без него не можеш да живееш. Ако сърцето спре, престава всяка деятелност. Умът без сърцето не може да се прояви. Казва някой: Що ме интересува ближния. Сърцето, ако спре и ти ще престанеш. Твоят ближен, ако престане да работи в тебе, ти не можеш да се проявиш. Докато той се проявява и ти се проявяваш. Ако спънеш твоя ближен, ще спънеш и себе си. Трябва да разбираме вътрешното отношение. Външният ближен има отношение с нашето сърце. Един човек, който не е в добро отношение с ближните си, сърцето не функционира правилно. То е като закон. Външните ближни са условия да се прояви пулсът на сърцето. И затова Бог живее в нашето сърце. Той остава ума на свобода. Бог живее в сърцето, за да обичаме ближния си. Като обичаме ближния си, ще обичаме Бога. Понеже, Бог е ближният на едно място живеят, затова имаме две заповеди: Да възлюбиш Господа Бога Твоего и да обичаш ближния си като себе си. Себе си, това е умът на човека или някои наричат личността на човека, или човешкото аз. Но то е човекът, който усеща в дадения случай, че е отделен от другите неща. Ти чувствуваш, че си отделен от камъните, че си отделен от водата, от дърветата, от слънцето. Ти чувствуваш и наблюдаваш нещата отвън, като че съществуват отделно и ти отделно. Запример, вие се интересувате от неща, които няма да ви ползуват. Запример, вие се интересувате дали ще бъдете богати или сиромаси. Питам: Възможно ли е всички хора да бъдат богати в света. Много малко хора богати има. Вие искате да имате 10 милиона. Всичкото богатство, което в света е 120 милиарда. Ако всичкото богатство се раздели по равно на два милиарда хора, по малко се пада на човек. На всеки човек се пада по 60 лева наследство. Какво ще правиш с 60 лева? – Че как ще се прехраниш? – Възможностите за нас какви са? – Всяка година един голям кредит иде от слънцето, оттам иде голямо наследство. Всеки един от вас има един бюджет. Светлината, която се праща 500 милиона струва, всеки човек има за светлина 500 милиона. Толкоз струва тази светлина, за да се пренесе на земята, 92 милиона мили, повече от 140 милиона километра. Я си представете да впрегнете да ти пренесат на толкоз милиона километра, колко скъпо е навлото. Само светлината струва 500 милиона. Колко струва онзи въздух, който дишаме? – Най-после колко струва храната, която получаваме? – В хляба храната, която е вложена, е праната, една енергия. По някой път ние ядем толкоз бързо, и с такова невежество, не можем да извадим тази храна, която ни е дадена, не можем да извадим всичките тия сокове, които са вътре в самата храна. Пък има един закон в света: Туй, което ти не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от него. Може да се ползуваш само от неща, които обичаш. Този закон е интересен. Казва: Това е Живот Вечен да възлюбиш Господа Бога Твоего. Казва: Защо трябва да възлюбиш Господа? – Ако не Го любиш, твоят живот е предрешен. Ако не Го любиш, твоят живот е предрешен. Ако не Го любиш, твоят дух е предрешен. Ако не Го любиш, твоята съдба е предрешена. Ако не Го любиш, твоят хляб е предрешен. Ако не Го любиш, твоят хляб е предрешен. Ако не Го любиш с ума си няма да мислиш. Нашата мисъл е мощна да познаем света отвън.
Та първото нещо хората трябва да се научат на Любовта. Ние започваме с отрицателната страна. То е човешкото. Ние виждаме злото навсякъде в света. То е човешкото. Да ви доказвам човешки работи, започват страданията. Една майка, която ражда едно дете, как го ражда? – Трепери, докато го роди. Като го роди, зарадва се, че се е освободила. След страданието иде радостта. Вие може да ми възразите. Когато се любят младите, то е човешкото. В началото те започват като ангели, но като дойде до човешкото, започват да се мъчат. Дето двама млади се влюбили, ангелите направили тази работа, събират ги, после по човешки започват, заловят се да се карат. След като се оженят, ангелите им казват: По любов ще живеете, ще обичате Господа, ще слушате. Като си заминат ангелите, те казват: Сега кой ще бъде пръв, петел ли ще пее или кокошка? – Българите разбират, че като пее петелът, мъжът да заповядва. Кокошката и да иска да пее, опасна работа е. Защото, когато кокошката запее, нещастията идат. Ще ви обясня музикално. Певец без публика не може да пее. Следователно, жената е публика, пък мъжът е певецът. На място е. Той ще кукурига! – Тя ще слуша. Сега ще схванете правата смисъл. Аз вземам петела в най-хубавия смисъл, понеже, кукуригането на петела е хубаво нещо. Щом страдаш петелът да ти кукурига. Ако заболееш и петелът кукурига, ще оздравееш. Ако започнеш една работа и петелът кукурига, ще ти върви. Ако отиваш в училище и петелът кукурига, бъди уверен, че ще свършиш училището. Отиваш на изпит и петелът кукурига, ще издържиш изпита си. В сегашните времена казват, дали ще има ориз. Като пее петелът, ще има ориз. Като пее петелът ще има брашно. Като пее петелът ще има нещо много хубаво, няма в петела нещо злокобно. Никога пеенето на петела не предвещава нещо лошо. За другите животни може, но петелът, когато и да пее, вярно показва. Петелът показва, кога времето ще се развали. Петелът показва кога времето ще се подобри. Петелът показва кога хазаинът ще бие съседа си, кога мъжът ще бие жена си, кога ще я милва, каква рокля ще и купи. Като иде някъде, петелът като пее, значи че рокля ще има, особен начин има в пеенето. Не мислете, че това, което ви говоря е измислица. То е едно същество много деликатно. Като кукурига петелът може да показва, поп ли ще дойде, учител ли ще дойде, търговец ли ще дойде, войник ли. Понеже, енергията на войника се предава на петела и той става войнствен. Казва: Войник ще дойде. Поп като дойде, по-благородно пее. И той като попа пее. Тогава не е за подигравка. Има нещо, което показва особена интонация на духовните неща.
И Христос каза на Петра: Преди петелът три пъти да пропее. Ако петелът не беше пропял три пъти, свършена беше работата с Петра. Петелът го спаси. Христос му каза: Когато петелът пропее три пъти ще познаеш колко голяма слабост имаш. Като пропее петелът три пъти, човек ще станеш. Когато три пъти пропее петелът, Петър се промени. Казвам: Когато във вашия живот петелът пее, работите хубаво ще се свършат. Аз считам петелът, който пее в живота, то е човешкото сърце. Ку – този звук дава. Петелът казва: Ти бъди готов на всичките Божии благословения, които имаме. Този, който дава, иде. Петелът казва на всичките: Ку-ку. Иде онзи. Някой казва: Куку – не му стигало умът. Не му стига умът, понеже онзи, който дава житото носи, той не взел торбата. Като каже куку, чувалът да го носиш. Ку-ку, то е човешкото сърце. Човек винаги трябва да бъде внимателен на онова нашепване на нашето сърце. Всякога ни нашепва нашето сърце хубаво. С отлагане на хубавите работи на нашето сърце, ние изопачаваме нашия ум.
Да ви приведа един пример, да ви покажа, че ако човек се подчинява на своето сърце, винаги печели. Един действителен пример, който станал в гр. Варна, преди около 50–60 години, в турско време било. Колко години има от освобождението на България? – Повече от 60 години. Някой българин свършил в Европа, връща се във Варна, знаел много хубаво да свири на цигулка, знаел да играе на полка. Събрал дъщерите на богатите варненци чорбаджии да им свири и да играят на хоро. Скарал се с чорбаджиите и го изпъждат. Като нямал работа, гладувал, три дни гладен се разхождал из Варна. Среща го един български свещеник, на име А и казва: Заповядайте на гости у нас. Три дни бил гладен, срам го било да каже. Като се нахранил при свещеника му разказал за положението си. Казва: Много ти благодаря, че ме покани, че вече не знаех днес какво щях да направя. Мислех да си тегля куршума. Не си струва да се живее гладен. Свещеникът му дал пари и му казал: Когато имаш нужда, ела. Господ ще оправи работата. То е сега едната страна. След време, понеже, знаел няколко езика, варненският валия търсил учен човек, българин, намерил този човек, който става секретар на валията. Виден човек станал, каквото каже, става. Наковладват този свещеник, че бил комита, имал такива писма, книги. Един ден отиват и събират всичките книги и писма, занасят ги на секретаря на валията да се произнесе. Той като прегледал писмата и книгите, вредните ги изгорил. Казва: Дядо попе, онзи обед те спаси. Онова добро, което ти ми направи. Аз исках да ти се отплатя. То е петелът. Той на време кукурига.
Направи едно добро на време, туй добро ще се върне при тебе. Казвам: Когато ние ставаме носители на Божественото в света, Бог ни благославя. Единственото достойнство на човека е да прави добро, да пее неговото сърце и неговият ум да възприема. Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. Две неща има, които са необходими за нас. Каквото сърцето нашепва, умът трябва да направи. Трябва да има човек желание. Всичките блага ни се дават, трябва да знаем, как да задържим тия блага. Какво има в света по-хубаво от Любовта, която е образувала небето и земята? – Какво струва земята, ако нямаше любов? – Любовта се проявява в растенията, любовта се проявява в плодовете, любовта се проявява в теченията на водата, любовта се проявява във въздуха, в светлината, в движението, навсякъде във вселената. Това е действие на Божията Любов, която се проявява. Сега ние не можем да схващаме общението. Ние схващаме любовта само в много тесен размер, даже не оценяваме любовта на един приятел, на едно същество, което ни обича. На мене едно куче ми направи веднъж една голяма услуга. То беше в 14-та година във войната. Поканиха ме на угощение в едно семейство, имаше един генерал. До среднощ седяха питаха ме затова за онова. Човекът искаше да ми направи услуга да ме изпрати. Казва: Военно положение е да ви придружа, да не ви направят нещо. Пък аз от учтивост не исках по-среднощ да ме изпраща, за себе си, да ме придружи, казвам: Нямам нужда. Казва: Да дойда с тебе. Казвам: Няма нужда. Тръгвам. Като повървях малко едно голямо куче дойде с мене. Аз се приближа до някой стражар, то иде преди мене, обиколи го, стражарят се обърне, поздрави ме, мисли, че аз съм от тия, дето ходят да проверяват постовете, седи мирно. Мина покрай него, поздрави ме, дигне ръка. Дойда до друг стражар, пак кучето около него обикаля и той ме поздрави. Докато ида до къщи, кучето обиколи 4–5 души, като стигнах, извадих малко хляб, дадох му. Направи ми една услуга. Ако го нямаше, можеше да ме закарат в участъка, да ми искат легитимацията. Кучето казва: Няма да бутате този човек. Той повярва.
Та казвам: Най-малкото нещо, което става по Бога, то има смисъл. Казвам за въздуха, за вятъра, какво благо е, въздухът, който дава свобода, този въздух, който излиза из дробовете, какво благо принася. Какви блага принася водата, светлината, храната. При всички тия блага по някой път занимаваме с посторонни въпроси, които нищо не ни допринасят сега. Аз говоря на онези, които искат. Съзнавате в себе си онези блага, които всеки ден ви се дават. Писанието казва: Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога. Като съзнаваш, в туй съзнание, в туй познаване иде Божието благословение. Защо трябва да съзнаваме? – Ако един учител не преподава знанието, което има на учениците, ще има ли цена? – Ако знанието, което има преподава на децата, техните бащи и майки ще бъдат благодарни. Те ще го поддържат. Ако не им преподава знанието, те няма да го поддържат. В света, докато ние изпълняваме Волята Божия, предназначението, което Бог ви дал, ние имаме цена, каквото и да е предназначението. Един от гръцките философи, Сократ е бил метач в Атина. Туй ни най-малко не му препятствувало, той да бъде философ. От мнозина атински богаташи помен не останало, за метача Сократ и до днес говорят. Не се срамувал да бъде метач. Той бил философ, но много лош характер имал Сократ. Лицето му било много грозно. Като се гледа френологически, черепът бил много много добър, но лицето му било много грозно. Един физиономист като го познава какви пороци има, казва, че бил пияница, развратник, нечестен. Сократ му казва: Всичко, което казваш, е вярно, но с усилия на волята го поправих. Този лош човек се оженил за най-лошата жена, най-лошата и най-неразбраната гъркиня, която имало в Атина. Била много енергична, умна, знаяла да говори, постоянно го съветвала, понеже, бил малко разпасан, пък тя се проявявала както трябва. Един ден довел приятели да ги угощава. Той направил някаква погрешка, тя донесла един леген да се мият, тамън се измили и тя полива Сократа и приятелите. Започнала да се кара на приятелите. Той казва: Знаете, какво значи: В природата след гръмотевици иде дъжд. Като го попитали, как той философ на Гърция, защо търпи тази жена, защо я остави, защо я държи да си прави главоболие? – Казва: Аз я взех, че ако мога да издържа на нейните изпитания, скърбите в света са нищо. Ако мога да издържа на изпитанията на една жена, в света са нищо. Казвам: Всичките мъже се изпитват, колко може да издържат. А пък индусите отиват малко по-далече. Сегашните мъже, ако не могат да издържат изпитанията на жената, във второто прераждане те ще станат жени, жените ще станат мъже. Вие ще кажете: Другояче не може ли? – Може, ако мъжът може да издържи жената, той няма да стане жена, но ако не може да издържи на жената, във второто прераждане, ще стане жена. Или другояче казано: Сега в света има нужда да се раждат деца, защото без раждането на деца, прогрес не може да има. Понеже, сме в един свят на големи погрешки, само децата дават възможност да се поправят погрешките. Нашите погрешки без децата не могат да се поправят. Майката и бащата са в света, за да се родят децата. Децата служат като условие и възможности да се поправят погрешките ни. Бащата, който е егоист, и майката, която е егоистка, те ще се научат, че трябва да бъдат щедри, да вършат Волята Божия. Децата дават едно поощрение към Любовта. После учат. Какво доверие имат децата? – Ако бащата и майката не биха казвали на децата нито една лъжа, децата биха дали най-добрите примери в света. Едно дете като го излъже баща му или майка му няколко пъти, детето не вярва и казва: Баща ми лъже. Като влезе лъжата някъде, вече прогрес не може да има. В един дом, дето лъжата е влязла, този дом е вече покварен. В една религия, дето лъжата е влязла, тя е покварена. Навсякъде, дето лъжата влиза, покварено е всичко. Първото нещо: Ние, съвременните хора, трябва да се откажем от лъжата. За да се откаже човек от лъжата, Любовта трябва да дойде. Човек никога не може да се откаже от лъжата без любовта. Единственото нещо, което може да ни отучи от лъжата, е Любовта. Без Любов по никой начин, невъзможно е да се откажеш от лъжата. В брашното по някой път турят пясък, или гърците купуват олио по 14 лева и го смесват в зехтина, продават го двойно. Тия примесвания стават навсякъде. И в Америка преди години цял въпрос подигнаха за медикаментите, които са примесени, медикаменти, които не съдържат лечебни свойства. Цял един въпрос подигат.
Та казвам: Ние, съвременните хора, социално искаме да се подигнем. Брашното трябва да бъде чисто. От 10 години брашно, не е здравословно. Житото не трябва да се мели, нека седи житото в хамбарите. Като се смели на брашно в два, три месеца да се изяде, да не седи с години. По хубаво житото, царевицата да седят в своето естествено положение. В какво седи тогава духовният живот? – Че ние се заразяваме. Лошият живот е една проказа. Да кажем един, който продава брашно или един бакалин, който услужва или един фурнаджия, те трябва да бъдат здрави. Всеки човек трябва да бъде добър и здрав, защото от него излизат и доброто, и злото, каквото излиза от него, той го внася в хляба. Мислите ли, че един човек, който е болен от проказа и ви ушие една дреха, че проказата няма да ви хване? – Или ако е болен от сифилис и ви ушие една дреха, мислите ли, че сифилисът няма да ви хване? – Та казва: Във всички отношения на живота се изискват здрави и чисти хора. И в социално отношение трябва чист ум, чисто сърце и чисто тяло. Всичките продукти, които продаваме, да бъдат чисти. Един човек, който пише една книга, той ще предаде своите слабости, няма да представи един въпрос, тъй както е.
Та сега ние искаме да се поправи светът. Света да го оправим, да бъдем естествени. Да поправим света, значи да бъдем носители на онова Божественото, с което ние сме заобиколени. Ние сме заобиколени с чист въздух, лекарството е във въздуха, лекарството е в светлината, лекарството е в храната. Един лекар, който иска да ви лекува, трябва да ви лекува чрез въздуха, трябва да знаете как да дишате. Той трябва да ви лекува чрез храната, чрез светлината, чрез водата, чрез много други средства. Сегашното лекуване, не е лекуване. След като изгори къщата, после ще му плащат. Не е хубаво да гори човешката къща. Един американски проповедник, Талмедж, бил много красноречив, но неговата църква три пъти горяла. На третия път като изгоряла църквата и той си заминал за оня свят. Една църква, в която се събират 3–4 хиляди хора с три галерии, един орган, с който свирят в църквата и струва 150 хиляди долара. Една много богата къща. Последния път ц_ му. Свършило се. Кои са причините? Понеже всичките църкви, които били наоколо запустели, всичките проповедници го благославяли, той притеглил техните слушатели, всички отивали да го слушат, не да се научат какво има на оня свят, но за доверие, както на театър, на концерт, както на опера. Какво ще научиш на една опера. Няма да видиш някой човек красив там. Всичките са нашарени. Аз се чудя защо не ги шарят както трябва. Казват: Отдалече да се даде ефект, така трябвало да бъдат. Разправяше ми един артист, казва, цяло мъчение е за нас да си снемем грима. Търпи баба за хубост, казват. Ако един артист търпи на сцената несгодите, защо и ние в живота да не търпим. Неволите на живота, то е на сцената, защо не ги носиш, една необходимост на нашия материален живот. Казвам: Ние може да подобрим живота си. Чудно е. Пита ме един, казва: Как да подобря живота си? – Рекох: Стани приятел с царя, че как така? – Писанието казва: Обикни Господа и твоите работи ще се оправят. Стани приятел на царя. Писанието казва: Да възлюбиш Господа. Ти като възлюбиш Господа, ще се оправят работите ти. Твоите работи не вървят, понеже, не обичаш Бога. Той е царят, не си приятел, не Го обичаш. Щом Господ повярва, че ти Го обичаш, щом Той те обикне, работите вървят. Щом не ти върви, не го обичаш. Господа не можем да залъгваме. Без Любов ние не можем да имаме Божиите благословения. Тя е единственият път, по който Бог ни дал от своята Любов. Ако очакваме Божиите благословения да дойдат без Любов, ще бъдем болни хора. За да се ползуваме от Божиите блага, Божията Любов наполовина свършва работата. Половината от работата нашата Любов ще свърши. Бог, Който дойде отвън като условие и нашата Любов отвътре, която действува като една възможност. Тия условия отвън, Божиите благословения и възможностите на нашия живот те ще подобрят живота. Казват: Да го благослови Господ. Как да се подобри животът? – Стани приятел с царя. Сега ще кажете: Стани учен. С учение се не оправят работите. Стани силен. Със сила не се оправят работите. Защото, когато двама силни хора се срещнат, когато двама пехливани се срещнат на сцената, всеки един иска да гътне другия. Като го повали на земята, казва: Признаваш ли, че те победих? – На гърба на неговата победа, той ще се въздигне и ще има слава. Ние сме от тия пехливани, искаме тия, с които се борим, да ги победим. Днес ти ги завалиш, утре той те завали и тогава имаме величие. Нали имахме Дан Колов, намери смъртта най-после.
Единственият законен начин за борба, то е Любовта. Като хванеш противника си да му кажеш: Няма защо да те турям на земята. Аз ще го хвана за крака, ще го вдигна нагоре, ще го обърна с главата надолу, ще кажа: Признаваш ли? – Туй е пехливанлък. Ако искате с дясната ръка хванете вашия противник, пък го дигнете нагоре, кажете: Не искаш ли приятели да бъдем? – Туй е по Бога. Ако не искаш, ако искаш, по дявола, с главата надолу. Пък по Бога, нагоре с главата. По два начина може да се примирите или по Бога или по дявола. Не мислете, че дяволът е лош. В Божествения свят не се позволява да се говори лошо за дявола. Речеш ли да се оплакваш от дявола и те изпъдят навън. Дяволът е почтен пред Господа. На земята, то е друг въпрос, хората имат право да говорят, каквото искат за него. Та вие като четете Йова, като се явил Сатанаил пред Господа, Господ му казва: Обърнал ли си внимание на моя раб, че няма като него. Моето мнение е друго заради него, казва Сатанаил. Той Те обича защото си му дал хиляди говеда, овци, 506 хиляди камили, дал си му деца, как няма да те обича? – Я ме остави да ги взема, да видиш колко струва? – Ще ти покажа какъв е Твоят Йов. Казва: Хубаво да направим този опит, че да бъде за поука на бъдещите поколения. Само живота му няма да докосваш, благата вътре, които съм му дал, няма да ги буташ. Започва изпитът на Йова. Четете историята. Горкият Йов и той не знаеше от къде му дойде това. Туй дойде от похвалата на Господа и противното мнение на дявола. Кое е вярно? – Което каза Господ или което каза дяволът? – Като положиха Йова на изпит, излезе вярно това, което Господ каза. Йов тогава прокле деня, в който се е казало, че мъжко се е родило. Животът казва няма смисъл. Праведен човек, който служеше на Господа и да му дойдат всичките тези нещастия. Най-после като разбра работата, че служението седи в Любовта, не външно, казва: Преди не знаех говорих така, но сега разбирам по нов начин Любовта. Разбирам, че най-добре с Любов се служи, не от страх. По-напред той служеше от страх, не от Любов. Дотогава, докато служим от страх на Господа, ние сме в положението на Йова. Като минем през всичките страдания, започваме да служим с Любов. То е служение на Бога. Като дойде Любовта в света, страданието може да го превръща в радост. Без Любов, радостите се превръщат в страдание.
Казва Писанието: Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Бога и в мене вярвайте. Трябва да се изучава. Дишайте, запример. В дишането играят два елемента: водород и кислород, които не са съединени. Като елемент химически, водородът гори, но не поддържа горението, кислородът не гори, но поддържа горението. Като се съединят образуват водата. Кислородът, който поддържа горението, и водородът, който гори, като се съединят във водата, изгубват тия свойства. Кислородът и водородът придават на водата мекота.
Та казвам: Туй, което е потребно за човешката мисъл, е дишането. Кислородът, ако беше във водно състояние, в дробовете щеше да ни направи пакост. Затова дробовете изискват елемент, който поддържа горението. Дробовете изискват елемент, който не гори, но поддържа горението, пречиства се кръвта. После това чрез въздуха се предава онази енергия – прана, в кръвта, като се разнася тази кръв, носи друго благо на човека. Та казвам, човек заболява от дробовете по единствената причина, че кислородът и водородът се съединяват в дробовете. Това никога не трябва да става. Или другояче казано: Щом престанем ние да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете функционират правилно: щом престанеш да обичаш, вече ти покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за нервните работи няма по-добро лекарство от Любовта. Даже за разстройство на стомаха няма по-добро лекарство от Любовта. Любовта е най-мощната сила, която привлича всичките необходими елементи за здравето на човека. Ако хората биха се обичали, щяха да бъдат здрави. И за в бъдеще ще се вика лекар. Ние имаме нужда от лекар, но за в бъдеще лекарите ще лекуват с Любов. Викаш един лекар, който те обича, двойно ще платиш, като дойде в къщи той ще те излекува преди да ти даде лека. Ако викаш някой слуга да ти слугува, ако не те обича, няма да го пуснеш в къщата си. Ако те обича, плати му двойно, ще донесе благо. Ако се жениш, да те обича, ако не те обича, не се жени. Ако раждаш едно дете, да те обича, ако знаеш, че ще те обича, роди го, ако не те обича, няма да го раждаш. Онези, които не обичат, нямат право да дойдат в света. За бъдеще ще се раждат само онези, които обичат. То е позволителното от невидимия свят. Само по този начин ще се оправи светът. Та затова казваме, че Любовта има социално положение. Любовта е, която ще изправи света във всяко направление. Понеже, Бог е вътре в Любовта, Той се проявява. Любовта е най-мощното направление на Божествения Дух в света. Няма защо да се доказва това. Аз не искам да доказвам нещата. Какво ще ви се доказва? – Туй, което казвам, който и да е, ще го опита. Аз съм правил опити, ако вярваш на думите ми, ти може да се ползуваш. На един болен човек, ако не го обичаш, не можеш да му помогнеш и ако той не те обича. Един учител не може да учи децата, ако не ги люби, – аз разбирам Любовта не в сладките думи. Децата разбират, че учителят, макар и да е строг, той има любов към тях. Те вътре познават, не външно. И аз много пъти съм ял ядене, не много сладко направено, но след половин час, не се чувствувам добре. Има яденета, не са така вкусни, като ги ядеш, но щом ги приемеш, много добре се отразяват на стомаха.
Та казвам: Любовта е туй, което подига човешкия ум, дава сила на ума. Любовта дава сила на сърцето, дава разположение на сърцето. Или казано по-добре: Любовта е туй, което дава светлина за ума, топлина за сърцето и сила на тялото. Може ти да работиш без да се уморяваш. Сега разбирам почивката едно нещо, умората е друго нещо. Умората е по-силно, почивката е естествено положение. Не трябва да работиш постоянно, ще си почиваш. Ще седиш да си починеш, да се радваш на онова, което си изработил. Един поет, след като напише 10–20–100 куплета се спира да ги чете, нему е приятно да чете, което е писал. Или един приятел написал една лекция, приятно му е да чете. Казвам: В живота си онова, което дошло в ума, трябва да го проверим. Любовта трябва да се проверява. Не мислете, че всичко, което дойде, е любов. Има много примеси. Да кажем, по някой път се случва да кажете, че обичате някого. Ако един ден, той се отнесе безцеремонно, изгубвате вашето разположение спрямо него. Любовта ви е по-слаба. Правилното отношение на Любовта е всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога. Да отделяш човешкото, да виждаш и Бога, Който живее в него. Като човек трябва да му прощаваш, а като Бог, който живее в него, трябва да го уважаваш. Защото, каквото кажеш, Бог го слуша и тогава ти компрометираш себе си. Ти кажеш на един човек: Голям престъпник си. Не ти ще се изложиш на голямо изпитание. Този човек има една задача дадена, той не е престъпник, той разрешава задачата на престъплението. Той е турен пред една каса, пълна с пари. Той още не е извършил престъплението. Намерил една каса пълна, взел една торба с пари. Не е завършено престъплението.
Сега ще ви приведа един пример за едно такова престъпление, една кражба, извършена от един много набожен човек. В Америка има такива съживителни събрания. Един човек беден, но много набожен, молил се на Господа да му даде пари, нямал никакви средства. Минава покрай къщата на един богаташ банкер, който забравил една торба с пари на прозореца. Бедният взима торбата и казва: Господ го направи да забрави торбата и я занася в къщи. Понеже, е религиозен, мисли, че е от Господа. Като отива в къщи, какво става с него. Рече да се моли молитвите отиват до торбата и се връщат. Цяла седмица така се молил и молитвите отиват само до торбата. На седмия ден отива при богаташа и му казва: Мислех, че Господ ми пратил тази торба, но тя като дойде, не мога да се моля, вземи си торбата, да мога да се моля. Господ показва, че благото не седи в парите. В този човек има съзнание. Ние казваме: Той престъпи закона, открадна. Не е в това. Ако разсъждаваме, този човек има нужда от парите, но Господ му казва: Ти взе тия пари без Любов. Той трябваше да каже на богаташа: Ти от Любов можеш ли да ми дадеш тази торба? – Ако можеш, дай ми я, ако не можеш, аз ще живея, както мога. Някой от вас, който има нужда от пари, нека иде при банкера да каже: По Любов можеш ли да ми дадеш толкоз. Ако ти даде, добре, ако не ти даде, пак благодари. Казваш: Как тъй Божиите блага взел. Ти, ако си на негово място, какво ще направиш? – Туй е изпитание, той сам ще те повика. После съм привеждал и друг пример. Силата на Любовта седи в човешките очи. Мисля, че това се е случило в гр. Ню-Йорк. Отива една комисия от богати американки, при един богат милионер да искат помощ за едно благотворително дело. Като ги изслушал, той им дал сто долара. Те били 10 дами, по десет долара на всяка една. Те се обидили. Отива една красива християнка, но която обичала. Тя този закон, за който ви говоря, го разбирала. Като влиза при банкера, не казва, че го обича, но казва: Може ли да ми направите една услуга? – На Ваше разположение съм. – Може ли да ми дадете 50 хиляди долара? – На Ваше разположение, приятно ми е. Изважда и наброява парите. Казва: Заповядайте, когато имате нужда, на ваше разположение съм. Питам: Защо банкерът дава? – Това показва, че обича и той сам дава. Онези искат и без Любов им дава по десет долара, с Любов 50 хиляди долари дава и казва: Пак заповядайте. Без Любов по 10 долара и още веднъж не се явявайте.
Та казвам: Ако отиваме при Бога без Любов, сто долара и Господ казва: Още веднъж да не се явяваш. Ако отиваме с Любов, 50 хиляди долара и Господ казва: Пак ела. Някои казват: Това възможно ли е? Невъзможно е, щом се съмняваш. Не трябва да се съмняваме. Аз се чудя на голямото безверие. Не го считам безверие, но има ослепяване в хората. Как е възможно тия блага, които хората имат и пак са непризнателни? – Иде ми на ум един пример. Във Варненско в село Четма – сега друго име има турено – има един Стоян Пехливанин. Той бил голям юнак. Но бил недоволен и казва на майка си: Защо ми е тази сила да се боря с хората, дотегна ми туй голо здраве, не го искам. Като казал, че не иска голото здраве, хванала го една болест и три години лежал. На третата година казва: Мамо, Господ с камъни да ме товари, но здраве да ми даде. Здравето е за предпочитане, умът е за предпочитане, сърцето е за предпочитане, всички хубави мисли са за предпочитане, защо да не започнем с новото в света, да проявим Любов в света, както той проявява към нас. Това се изисква от Любов към Бога, ще имаме и Любов към себе си. Тогава ще имаме едно ново човечество. Нови деца ще се раждат, нови майки ще бъдат, нови учители, нови свещеници, духовници. Един закон ще имаме: ЛЮБОВ КЪМ БОГА! – Да изпълним Неговата Воля, да въдворим Неговото Царство и да прославим Неговото Име на земята.
Нещо важно: Радвайте се в страданията и в радостите, че сте намерили Господа. Той ще ви покаже пътя, дето работите стават с най-малко иждивяна енергия. Такъв пример представя сегашната поща. За 25 стотинки по-рано едно писмо ще обиколи целия свят, заповядваш и на хора, и на железници, и на параходи. Някои тогава се обленяваха да турят марка и писмото без пари го занасяха, той трябваше да плати двойно. Сега ако не туриш марка, писмото не отива.
Ако искате вашите мисли да отиват при Бога, турете марката на Любовта. Ако искате вашето желание да иде при Бога, турете марката на Любовта. Ако искате вашата постъпка да иде при Бога, турете марката на Любовта.
Добрата молитва.
17. беседа, държана на 18 януари 1942 год.
неделя, 10 ч. с.
Изгрев, София
|
