„Отче наш“
„Изгрява Слънцето“
Пишете върху „Службата на човешкия език“.
Малко трябва да проучавате. Учените хора проучават –, не ги констатират само. Казвате: „Слънцето изгрява.“ Това не е наука. И без да го кажеш, то изгрява. Но ползата от Слънцето каква е? Каква е, че изгрява? Че изгрява Слънцето, то е негова работа. Че ние може да се ползуваме от Слънцето, то е вече друга работа. Сега, за пример, вие искате да знаете защо хората [страдат] и защо се радват. Защо трябва да страдат и защо трябва да се радват. Вие сте заинтересовани. Защо сте заинтересовани – там е работата. „Тесни ми са обущата.“ Там е работата – защо са тесни обущата. „Широки са обущата.“ Там е работата – защо са широки обущата. Да кажем, че се даде тема по ползата от тесните обуща и вредата от тесните обуща; ползата от широките обуща и вредата от широките обуща; ползата от големи очи и ползата от малки очи. Някой път очите са големи. Сега мнозина казват: „Защо направи Господ света?“ Или казвате: „Господ направи тази работа.“ Че направил Господ света много добре, Той го е направил. Зная защо е направил всяко нещо и го е турил на мястото. Ние мислим, че Господ направил работите. Туй, което Господ го направил, ти не го оценяваш. Ако светлината, която Господ направил, ти не я оценяваш, не я използуваш… Ако тъмнината, която Господ направил, ти не разбираш законите на тъмнината и нея не я използуваш…
Та, казвам сега: Защо искате да се радвате и защо не искате да скърбите? Какво разбирате? Защо не искаш да скърбиш? Видимата скръб в какво седи? Всички се оплаквате от скръбта. Покажете ми да я видя, да я хвана. Вие се оплаквате от скръбта, че ви измъчва. Аз не виждам да ви е измъчила. Имаш тесни обуща, скърбиш. Какво е виновата скръбта? Бил си при обущаря, направил ги е.
Аз да ви разправя един анекдот в Ямбол. Бях при един обущар, евангелист, когато правех своите научни изследвания по френология. Той ми каза: „Искам да ти направя едни обуща, да ме помниш.“ Казвам: „По-добре не прави.“ – „Не, ще ти направя обуща.“ Рекох: „Не искам да ми правиш обуща. Имах веднъж една опитност. Решил съм духовни хора да не ми правят обуща.“ – „Защо?“ Той казва: „Духовен човек като ти направи обуща, те са хубави; светският човек като ти направи обуща, няма да бъдат хубави.“ Разправих му един случай. Един прочут обущар от Шумен ми направи обуща и исках да ми ги направи здрави и хубави. Кожата да е мека. Той каза: „Ще ти направя обуща, да ме помниш.“ Казвам: „Гарантираш ли за обущата? Аз не разбирам от кожа, не съм сведующ. На теб разчитам.“ Казва: „Тези обуща с години ще ги носиш.“ Рекох: „Не само с години да ги нося, но да не ми направят нещо на крака.“ Интересното е: след един месец те се скъсаха. Питам го защо се скъсаха. Казва: „Отгде да го зная.“ И тъй си останаха. „Отгде да го зная“, казва. Казвам сега и на този: „Да не ми направиш и ти такива обуща.“ Казва: „А, не бой се.“ Направи едната обувка по-широка, а другата по-тясна. И досега го помня. Една тясна, която образува мазол, а другата широка. Той ме утешава така: „Ще се разшири. Ти като ги носиш, ще се разшири.“ Ще се разшири, но ще осакати крака, не е калъп.
Казвам: Като правило, тесни обуща не носете. Нищо повече. После, кожата да не е толкоз дебела, тънка да е кожата. В природата има мода. За мода природата е първокласна. Тя опитва какви [ли] не моди. Че ти като погледнеш най-добрата мода, как е облякла райската птица, ще се чудиш защо толкоз луксозна дреха дала на една райска птица. Нито глава има като глава, нито лице има, нищо няма особено тази птица. Перата и са толкоз дълги, влекат се като една царска мантия. Ако ви зададат въпроса защо Господ създаде тия пера на райската птица и защо някои птици е облякъл така просто, какво ще кажете? Някой човек го посрещат много добре. Кога го посрещат добре? Силният човек, някой юнак, който се бори. Нали имахте Дан Колов. Защо се прочу Дан Колов? Човекът като вземе 110 кила, дигне го и го тръсне на земята. Ходи в Париж, прочу се, натръшка французите и всичките. Някой поет хубаво пише, прочуе се. Някой е сладкодумен, и той се прочуе. Някой добре пее, прочуе се. Интересно е, че някои искат да се прочуят, без да пеят. Не зная дали е възможно. Някои искат да се прочуят, без да се борят. Възможно е и без да се бориш да се прочуеш, но Дан Колов са го питали и той сам разправя как са пострадали ушите му. На всички борци ушите са пострадали, сбутани са. Силата на Дан Колов е в дебелия врат. Ако ти е тънък вратът, всеки може да те увие. Като е дебел като на някой бивол, да не го огъват.
От какво произтичат страданията? Страданията на човека по някой път произтичат от много малко. Можеш да вземеш една сладка ябълка и отгоре да я обвиеш в един пласт горчивина. Детето, щом близне, ще хвърли ябълката, хич няма да се занимава, че отвътре ябълката е сладка. Отвън като е горчива, ще я хвърли. Може да направите друг опит. Може ябълката да е горчива отвътре и да турите сладък пласт захар. Детето ще изяде ябълката, ще мисли, че е сладка. И като я изяде, не може да разбере как е възможно. Казва: „Ядох сладка ябълка и ми стана лошо.“ Щом ти стана лошо, ябълката е била горчива.
Има два начина за лекуване. Единият е хомеопатичен, другият е алопатичен. Хомеопатичният начин е по-възможност с по-малко горчивини. Алопатичният с големи горчивини лекува. Допуснете, че имате едно шише, което събира едно кило. Турите една капка от едно лечебно растение. Имате друго шише от едно кило. И в него турите една капка от първото шише. Това е второто деление. Вземете една капка от второто шише и я наливате в третото шише, пълно с вода. Това е третото деление. Една капка от третото шише наливате в четвъртото и така имате четвърто, десето и т.н. Дойде един лекар, който лекува по хомеопатичен начин и ще даде една малка доза от едно от тия деления. Вие може да мислите, че не действува. Тия малките дози произвеждат своите резултати. Онзи, който разбира, ще разбере, че има някаква сила. Невежите хора разбират видимите работи, мислят само туй, което се вижда, което се усеща. Пък има известни вещества, които са с години.
За пример вземете: някой ви казал една дума. Какво бива? Размърдал въздуха. Но ти, като разбереш тази дума, 10 години не може да я забравиш. Видиш този човек, кажеш: „Той ме обиди.“ В какво те е обидил? Казал ти е „куче“. От какво е направено куче? От 4 букви. Де е сега лошото? Ако отделим буквата к, остава учи (В централните балкански говори е в неударена сричка се произнаса като „и“, така че думата „куче“ се произнася „кучи“.). Значи кучи, което учи. Де е сега лошото? На български има думата кум. Туй к като го махнеш, остава ум. Щом ти кажат кум, то е разбиране. В даден случай на кучето веднага притуряш известни качества, става известна промяна в ума ви. На английски куче е dog. Ако знаеш английското куче да го обърнеш, ти ще получиш най-хубавото нещо в света: God (God (англ.) – Бог). Туй, същественото, образува кучето. Обаче ако наредиш тия букви по друг начин…
Та, в природата съществуват известни противоречия. За пример, вземете въглената киселина, която е отрова за хората, за растенията е едно благо. Често става обмяна между хората и растенията, че растенията дават кислород от себе си, а хората – въглероден двуокис. Растенията знаят как да използуват въглерода. Ние не знаем да го използуваме. В дихателната система въглеродът е една отрова за човека. Хиляди болести се раждат от съединението на въглерода вътре.
Та, казвам сега: От какво произтича страданието на човека? Аз задавам въпроса: Може ли без страдания в света? Абсолютно е невъзможно. Животът без страдания не може да се прояви.
Вземете, в духовния свят говоря за рая. Но раят за едно същество е ад за друго. Тези, които са в рая, много добре са, блаженствуват, но тези, които са в ада? Имате тогава онзи, евангелския пример, че адът и раят са много наблизо. Тъй, както представя Христос, богатият, който живее на земята, яде и пие, на Земята му е раят. На Лазаря адът е тука. Умират. В другия свят богатият отива в ада, а Лазар отива в рая. Който бил в ада на Земята, отива в рая на духовния свят. Който бил в рая на Земята, отива в ада в духовния свят. А при това не са далече, но се виждат. Повдига очите си богатият и вижда Авраама и започва да се разговаря и казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазаря да ми накваси малко устата, че ми е пресъхнало гърлото.“ Сега не трябваше ли да му помогне? Ще кажете: „Мъчи се този човек.“ Нали някой път казваме: „Човещина трябва.“ Защо Авраам не стана оттам, да иде, да помогне на богатия? Защо не изпрати Лазаря? Казва: „Ти, синко, в другия свят яде и пи, прекара твоя живот. Сега ти си на работа. Там Лазар беше на работа. Сега той ще си почине малко.“ Хич не иска да знае Авраам, че му засъхнало гърлото. Не се интересува от неговото засъхнало гърло.
Вие какво бихте направили, ако сте на мястото на Авраама? Казвате за някого, че страда този човек. Че страда и Господ не може да му помогне. Той има един необуздан език. Навсякъде го гонят. Мислите ли, че ако дойде един вълк в България, ако влезе в някое село, ще го посрещнат? С дърво ще го посрещнат. Или една лисица ако влезе в село, и нея ще я посрещнат така. Като кажат лисица – с дървото. Тази лисица, която гонят, Господ ли я направил? Туй качество да яде кокошки, отпосле дойде този занаят. Вие ще кажете, че един войник, който се е научил да дупчи хората с нож, че Господ го е направил тъй. Отпосле се е научил. По-напред съвсем другояче е създаден. Човек е създаден по образ и подобие Божие, да прави добро. Сега този човек не прави добро, но дупчи хората. Ще кажете: „Господ го направил.“ Господ няма никаква друга работа тук.
Представете си, че вие имате тежест. Някой човек е по-тежък, някой човек е по-лек. От какво зависи тежестта? Тежестта зависи от привличането. Земята привлича всички тела. Ако Земята те привлече – Земята може да те привлече –, тя иска нещо от тебе. В туй привличане, ако ти си по-тежък, ще паднеш, ще се удариш. Сега, в какво стои хвъркането? Има хора, които хвъркат, от един до два–три километра са се спускали с парашут. Отгоре още, от аероплана, хвърли се, отвори се парашутът, слиза полека и каца. Ако се хвърли някъде [без] парашут, ще стане на пихтия. Другият с парашут ще свърши работата. Този парашут, който е направил този, умният човек, той измислил парашута.
Та, сега, в едно общество, тъй, както вие сте насядали, не сте насядали по закона на хармонията. Затуй често гледам, аз като говоря, някой седи, друг се мърда, защото обмяната, която става, не е правилна. Ако двама нервни хора са на едно място, не може да се търпят, не може да слушат, защото и двамата са положителни. От едного излиза положителна сила, от другия също и казва: „Не може да го търпя.“ Защо не може да го търпиш? Две положителни сили изтичат. Какво ще правиш? Ще туриш една и съща сила. Не се изисква при един учен човек да туриш друг учен човек, но ще туриш друг, с отрицателна сила. Този, който стои, да му е приятно това, което излиза от невежия. Може да туриш друг учен човек при него и да му е неприятно.
Сега мислите, ако хората са добри, вие ще живеете добре. Лъжете се. Доброто зависи от самия човек. Ти си добър само за себе си. Че вълкът е добър за своите деца. Той мисли да не умрат гладни, ни най-малко не мисли за агнето. Като вземе едно агне, не мисли, че може да причини страдание на една овца. Той е добър за себе си. Често казвате: „Аз съм добър човек.“ Може да си добър човек за себе си, но не и за другите. Човек може да бъде умен за себе си, но не и за другите.
Та, казвам: Бог, Който направи света, казваме, че светът е направен добре. Добър ли е светът сега от наше гледище? Не е добър. Ти един ден излизаш навън, искаш да се облечеш хубаво. Дойде буря, дъжд, развали деня, не може да се облечеш. „Великден е, казваш, мина Великден, не можах да се облека.“ Казвам: Има ли голямо нещастие, че не си се облякъл?
Един Великден бях тук, в София, в градината виждам три дами от висшето общество, облечени с копринени дрехи, слушам музикално как пеят дрехите. Спрях се и казвам: „Харесаха ми и прическата, и дрехите.“ След половин час се изля такъв дъжд, какъвто не съм виждал. Гледам тия трите дами: прилепнали им дрехите, шапките по тялото, като мокри кокошки тръгнали. Та ми направи едно от най-приятните впечатления. Приятно ми беше, че са така хубави, че са се намокрили, ни най-малко не ги съжалих. Те вървят и се смеят: „Хубаво ни посрещнаха!“. Пък и няма кому да се сърдят. Гледам как прилепнали дрехите. Хубави, от коприна, доста хубави дрехи, доста свежи. Изменил се цветът на дрехите, харесаха ми се като вървят. Не са навели глави, а се шегуват. Казват: „Хубаво ни посрещнаха, сега сме по най-последната мода, както са прилепнали дрехите.“ Казвам: Тия три дами много добър пример дават. Човек като е облечен добре, да се радва. Като го накваси дъждът и по туй време във Великден или по-късно, пак да се радва. Добър Великден е. Една такава баня струва 20 обикновени бани, отлична е! Дъждовните капки са пълни с магнетизъм, благословение е. Като видях, че ги намокрили, казвам: Благословение е дъждът. Често съм ви препоръчвал: лятно време не се страхувайте от дъжда. Щом има дъжд, веднага излезте на дъжда да ви навали. Ще бъдете здрави. Ако страдате от ревматизъм, 20 бани и ревматизмът ще изчезне. Направете 20 бани, ще ви кажа как. Действително, направете туй.
Страданието в света е една мощна сила, което Провидението употребява за развитието. Без страдание човек не може да се развие. Човешкият ум не може да расте, човешкото сърце не може да расте и човешкото тяло [не може да расте]. Ако бихте имали само радост, щяхте да се намерите в още по-голямо затруднение, отколкото без скърби. Радостта е радост само при страданието и страданието е страдание само при радостта.
Ще ви приведа един пример: Един ден отивам за Витоша нагоре, гледам, един наш брат носи едно малко момиченце на 4–5 години. Като върви с баща си, детето започва да се оплаква, не е разположено. Бащата го взе, тури го на врата си и тръгна. Детето се освежи, започна да говори. Върви половин километър или един километър, гледам, вече бащата неразположен. После детето разположено, бащата неразположен. Като го снеме долу, не му е приятно, че го оставят и гледам: ту детето разположено, ту бащата разположен. На детето му е приятно да е горе, но бащата, след като го носи известно време, казва: „Слез долу.“ Туй момиченце на 3–4 години баща му може да го носи, но като стане на 21 година, може ли да се качи на гърба на баща си? При съвсем изключителни условия може да стане.
Та, казвам: Страданията в света се явяват като една необходимост за развитието на човешката душа. Щом дойде страданието, ще кажете: „Това е една необходимост за развитието на моята душа.“ Не смесвайте страданието с мъчението, терзанието. Вземайте страданието като една мощна сила, която може да подбужда човека. Страданието носи нещо много хубаво. Противното на страданието е радостта. Само страданието донася радост. Само при страданието може да се опита радостта. Контраст е.
И тъй, страданието е акустика за радостта. Ако нямате страданието, вие няма да имате акустично състояние, няма да можете да пеете. След като имате страдание, вашата душа става акустична, вие оценявате радостта. Ако не бихте имали страдание, не можете да оценявате радостта. Вие сега искате радост без страдание. То е невъзможно. Всяко страдание носи в себе си радостта. Всякога радостта носи в себе си страданието. Те са две неща необходими, както е положителното и отрицателното. За пример, вие считате една сила за положителна или отрицателна. Имате криво понятие. Положителната сила е тази, която дава нещо от себе си. Отрицателната сила е тази, която получава нещо. Отрицателните сили само вземат, не дават, но отрицателните сили приготвят условията за даване. След като имаш празен съд, след като напълниш този съд, ти може да даваш нещо. Ако този съд е празен, нищо не си вложил в него, не може да дадеш нещо.
Та, казвам: Отрицателната сила в света е тази, когато приемеш нещо. Положителното състояние е, когато даваш.
И тогава, за да живеете, за да хармонира страданията с радостите, човек трябва да разбира музиката. Някоя песен в някоя гама не звучи хубаво. Ако започнеш една песен в до, има един смисъл, ако вземеш основния тон на песента ре, или ако вземеш ми, или ако вземеш фа, или сол, или си, имаш друг смисъл.
Та, казвам: В музиката, когато се заражда едно чувство в тебе, зависи какво ще бъде. Ако едно чувство започне да се проявява от до, аз да ви кажа какъв резултат ще има. Ако започва от ре, ще ви кажа какъв резултат ще има. Ако започва от фа, ще ви кажа какъв резултат ще има, но който разбира законите. Да допуснем, че в музиката има една песен в сол миньор или ми миньор, или може да е мажорна. Миньорни гами са тези, които слизат. Низходяща степен са. Мажорните гами са, които възлизат. Всеки човек има низходящо състояние. Питам сега: Когато вие предавате, какво движение правите? Искате да дадете нещо, отваряте си ръцете напред. Кога ръцете движите навътре? Кое от тия движения е миньорно и кое мажорно? Отварянето на ръцете навътре е миньорно. Туй движение, при което даваш, е мажорно. Или една гама, в която сърцето се засяга. Миньорните гами са меки, те съдържат в себе си мекота. Мажорните гами са дейни, за работа, активни са. Когато двама се бият, е мажорно. Когато приятелски се разправят, казва: „Боли ме кракът, знаеш, много ме боли стомахът“, миньорна гама е. Двама души се борят – мажорна гама е.
Колцина от вас може да вземете в третата октава сол?
Та, когато аз говоря за музика, аз не подразбирам само пеене. Смяна на човешките състояния. Ако в музиката човек не може да смени състоянието на своята душа, музиката е безполезна. Имаш едно тъжно състояние, да го смениш. Ако не може да смениш едно тъжно състояние с едно радостно, то не е здравословно. Щом смениш тъжното с радост и радостното с тъжно… Казвате: „Тъжен съм.“ Ни най-малко тъгата не е лоша. В смяната на тия гами, ако може да смениш състоянието си, от скръбта ще извадиш радостта. Някой път и самата радост трябва да я смениш в скръб, за да я запазиш. Радостта ако смениш в скръб, ти ще запазиш нейната свежест. На радостта си ще туриш една дреха скръбна и ще я запазиш за по-дълго време. Ако не знаеш да я смениш, тази скръб ще изгуби своята сила. Радостта за един час се смени. Къде отиде радостта? Изгубил си радостта?
Аз съм правил един опит. Ходих веднъж в Казанлък. Дадоха ми подарък мускали с розово масло. Аз ги окачих на стената и след 2 години ми дойде на ум, че онзи човек ми ги даде и си казах: „Чакай да извадя малко от розовото масло.“ Като потърсих, няма нищо, всичките мускали празни, излязло маслото. Човекът направил мускалите с обикновено запушване и излетяло маслото.
Казвам: Радостта, която е във вашите мускали, без скръбта ще изскочи и ще остане празно шишето. Трябва да турите страданието като запушалка, за по-дълго време да остане радостта в шишето. Страданието е една предпазна мярка за радостта. Радостта е ценното, страданието са условията, при които тази радост може да остане по-дълго време.
Казвам: В религията имаме същото. Защо е религията? Религията е наука за смяна на човешките състояния. Да можеш да запазиш за по-дълго време Божиите блага, които Бог ни е дал. Ти знаеш да пееш. Що е пеенето? Че то е наука. Ти без музика може да имаш коремоболие. Ако си артист, ако знаеш как да играеш, ако знаеш как да пееш, в 5–10 минути коремоболието ще изчезне. Ако не знаеш, ще се увиваш тогава, ще страдаш.
От какво произтича злото? Някой път в симпатичната нервна система се набрало толкоз много електричество, прави такова напрежение в нервната система, ще се пукне. Трябва да се образува едно магнетическо поле. Тази сила трябва да се поляризира. Да престане напрежението, да го доведеш в естествено положение. Някой път казват: „Ще се пукне умът ми.“ Значи напрежението в ума е голямо, има повече енергия, отколкото трябва. Тази енергия не е разпределена навсякъде. Някой път много религиозни хора се подигат, имат любов към Бога. Не мислете, че любовта към Бога е безгранична. На Земята ти трябва да смениш и Божията любов. Ти ще изгубиш съзнанието. Някои мислят, че като имат любов към Бога, тази любов да я впрегнеш на работа, да работиш за другите хора, които страдат. Да направиш обмяна с любовта към Бога и страданието на хората. Ако не знаеш да смениш, ти ще пострадаш.
Някои казват: „Да бъдем щастливи.“ Ти не може да бъдеш щастлив, ако не можеш да бъдеш нещастен. Нещастието, то не е цел, то е средство. Щастието е цел. Ти трябва да минеш през условието на страданието, за да станеш щастлив. Нещастието в света е една неорганизирана материя, щастието е организирана. Така трябва да се мисли. Щом мислим и казваме: „Защо Господ създаде света, защо създаде тия страдания?“ Той даде тази материя да работим в света.
Та, казвам: Трябва да знаете как да смените тия състояния. Вие седите в дом и може да смените вашите състояния, а чакате някой да дойде и да ви утеши. Изпейте една песен. Дойде страданието. Кажете: „Страданието е велико благо, което носи велика радост.“ Изпейте една песен: „Страданието е велико благо, което носи велика радост.“ Казвате: „Аз не виждам пътя, по който тя ще дойде.“ Нося ви една ябълчна семка и ви казвам: „Ето вашето благо.“ Казвате: „Аз не виждам.“ Като посадите тази семка, след 5 години ще имате благото. То ще донесе хубавите плодове на ябълката.
Страданието е семка, която трябва да посеете. Радостта е плод, който трябва да излезе от страданието. На физическия свят е така. Страданието е семка, радостта е плод, който ще излезе от тази семка на страданието.
После, във всинца ви има желание, вие искате всичките хора да бъдат кротки. Не искате да има гневливи хора, строптиви. Четете за Господа, да казвате, че е гневлив, яростен. Благодарение на Божията ярост и на Неговата гневливост изправя погрешките и вашите грехове. Той се възмущава от греховете ни и се радва, когато правим добрини. Ние мислим, че Бог няма гняв. Мислим, че е любов. От всичкото лошо Бог се гневи. Вие имате понятие за Бога, че е мекичък и гледа със снизхождение. Значи капелмайсторът ще гледа със снизхождение, когато вземеш неверен тон и ще каже: „Моето пиленце.“ Ти ще крякаш като кокошка и Той нищо няма да ти каже. Ние тук кокошки не искаме, искаме певци. Хубаво ще пееш. Казвам: Искам да пеете хубаво. Ти си способен, ще пееш. – „Не мога.“ – Как не можеш? Радвайте се, когато видите някой човек да се сърди. Онзи, който копае, той е сръдлив. Той копае заради своята възлюблена, заради жена си вдига и слага мотиката. Седи някой и пише, чиновник е. Че кой го е накарал да пише? То е неговата възлюблена, децата му.
Всички неща имат подбудителна причина. Може да не са приятни. Тогава от наше гледище какъв трябва да бъде животът? Този художник, който работи, прави хубаво и онзи, който гледа картините, прави хубаво. Онзи, който критикува, и той прави хубаво. Казва: „Да го не критикува.“ Как да го не критикува? Ще го критикува, да му покаже дефектите. Пее някой – ще го поправи. Че тоновете може да се вземат вярно, но някои не могат да вземат вярно. Този човек не може да вземе правилно до. Той всяка работа, която започне, няма да знае как да я започне. Този човек, който не може да вземе ре, която работа започне, не може да я довърши както трябва. Този, който не може да вземе ми, той няма да може да моделира една стая. Този, който не може да вземе фа, не го турят за касиер. Този, който не може да вземе сол, няма да го турят да прави мода, той ще разбърка работата.
Тогава, според мене ла и до си мязат. Защо си мязат? До в себе си има сила възходяща, до-то се превръща на ла и ла се превръща на до. Според мен до се превръща на узрял плод. Узрелият плод, който пада, е ла. Семето се посажда. Посаденото семе е до. Прероденото ла е до. Израсналото семе, което дава плод, е ла. Това е философия на музиката.
Още не сте направили опит да смените вашето състояние. Вие сте в състояние на посаденото до. Посадена семка сте, имате големи неприятности. Трябват ви няколко тона, да се измени вашето състояние. Трябва ви ре, ми, фа, сол. Трябва ви цел […] да премине. Като преминат тия състояния, вие ще смените вашето лошо състояние в едно хубаво състояние. Или се намираш в неблагоприятно положение в живота. Четири души хора трябва да срещнеш, за да се образува истинското ла. Този, четвъртият човек, който срещате, той ще ви даде правилния тон на ла. Ла е узрелият плод или дървото, което е израснало. Като ядеш един плод, придобиваш от плода сила, имаш приятно състояние. Като го посеете в земята, ти си недоволен. Не само да го изядеш, но да го посееш. След като минете през четирите състояния: на ре, на ми, на фа, на сол, ще дойдете в ла, ще се смени вашето състояние. Някой път за радостта се изисква време.
Сега вие ме слушате тъй, както някой човек говори за химия. Някои хора искат да знаят как се съединяват елементите. Някой път да ме накарате да направя опит, да съединя кислород и водород, доста трудна работа. То и за химиците е доста трудна работа. Как ще съединиш кислорода и водорода? Огън трябва да има, трябва да ги скараме. Наоколо трябва да се образува едно скарване на всичките тия елементи, че като се намерят в неблагоприятни условия, ще се хванат ръка за ръка, ще се съединят. Отвън трябва да има много големи неприятности.
За да обичаш някой човек, трябва да има голяма лошевина отвън. Като те погне зимата, студът като те погне отвън, като влезеш вкъщи, човек наклал огън, ще го обикнеш, ще кажеш: „Колко си хубав, колко си добър.“ Добър е този човек, защото отвън те гони студът. Казваш: „Много ти благодаря, отвън щях да умра.“ Ти оценяваш любовта при големите неудобства, които съществуват. Ако отвън беше лято, ни най-малко нямаше да кажеш, че е добър. Щеше да кажеш: „Защо го гледат?“ Така трябва да гледате на природата и отвън. Не си правете илюзия. Природата знаеш ли колко е сприхава? Дебне те. Много опасно е. Като не пъшкаш, не те дебне, но като пъшкаш някъде, ще каже: „Кой ти позволи?“ Ако вземете 2–3 капки от азотната киселина или от арсеника, какво ще бъде състоянието? Ти може да вземеш в минимална доза и ще ти причини полза. Ако си лаком да вземеш много, ще видиш, че лакомията е лоша. Арсеника ще го вземеш в хомеопатична доза: в 20-ото или 30-ото деление. Една капка така отлично действува.
Та, казвам: Нас ни трябва злото в минимално количество. Някой път ще е потребно злото в една доза от 20-ото или 30-ото деление. Сега аз говоря върху туй положение, но чувам мнозина да казват: „Ние не живеем добре, не разбираме живота.“ Бог не създаде един живот, какъвто ние мислим. Ние трябва да се съобразяваме с онзи живот, който Той създаде и да изучаваме законите.
Всеки човек трябва да изучава другите хора и да постъпва както би желал с него да постъпват. За да постъпвам аз спрямо вас добре, трябва да изучавате законите, по които аз живея. За да постъпвате вие спрямо мене добре, аз трябва да изучавам законите, по които вие живеете. Искам да ви нахраня – ще ви дам храна, която ви подхожда. Искам да ви дам вода – ще ви дам вода, която вие обичате. Трябва между мен и вас да се създадат прави отношения. Ако ви дам вода каква да е, ако ви дам ядене какво и да е, ако ви дам дрехи каквито и да са, отношението не е право. Ще дадеш на своите ближни, на онзи, когото обичаш, най-хубавото. В любовта това най-хубавото ще му дадеш и той трябва да ти даде най-хубавото. Ти ще постъпиш тъй, както постъпваш спрямо себе си. Няма извинение, да кажеш: „Аз не зная.“ Че не знаеш, не е лошо.
Щом направиш погрешка, според погрешката може да направиш една примова погрешка. Като вземеш, от до до до е прима, от до до ре е секунда, от до до ми е терца. Не съжалявайте за вашите погрешки. Всичките погрешки, които вие правите, имате в запас вече една сила, с която работите в себе си. Онези хора, които са минали през бурен живот, много погрешки са правили. Каква богата опитност имат, как помагат! Апостол Павел, който беше сприхав, ходеше да гони християните, да ги застави да се откажат, като се обърна, беше един от най-деятелните апостоли.
Казвам: Не съжалявайте, ако имате един човешки живот. Много е полезен. Не съжалявайте, че страдате. В страданието хората стават ценни. Човек, който минава през страдание, става ценен. Страданието го прави ценен. Той придобива материали, които ще му бъдат полезни. Не съжалявайте за онова, което става във вас. Цялото човечество минава сега през една опитност. То е едно благо. Царството Божие не може да дойде, ако не стане туй в света. Ако земята не се разкопае и не посадиш семката, ако не нарушиш равновесието, може ли да израсне нещо? Ако този художник не нацапа платното, може ли да нарисува нещо? Казва: „Нацапал е хубавото бяло платно.“ Каква картина ще направи? Че нацапал туй платно, но туй, нацапаното платно струва повече от бялото. Един човек [, който] е нацапан, струва повече от един човек чист. Всички чисти хора са платна, които трябва да се цапат, но разумно да се цапат. Да се нацапа човек музикално. Ще туриш всяка нота на място. Ако не цапаш книгата, нищо не излиза. Не само нацапано, но да я нацапаш на свят.
И на вас казвам: Цапайте се на свят. Да знаете къде да турите червената краска. Да знаете къде да турите портокалената краска, жълтата, зелената, светло-синята, тъмно-синята, виолетовата. Имате една отлична картина. После, трябва да знаете как да съчетаете противоречията в живота. Пазете в ума си едно: Никога не допускайте една отрицателна мисъл за Бога. Щом дойдеш там, спри критиката и кажи: „За добре е.“ Щом дойдеш до Бога, кажи: „За добро е.“ Не казвай: „Господ защо направи това, защо го допусна?“ – ще направиш прегрешение. Там като дойдеш, кажи: „За добро е.“ Без Бога разсъждавай както искаш; щом дойдеш до Бога, спри там, кажи: „За добро е.“ Като кажеш: „За добро е“, ще дойде обяснението. Ако критикуваш, ще получиш такова изпитание, каквото никога не си получавал. Сега за някой лош човек казвате: „Защо го е Господ създал?“ Не говорете така, за добро е. То е Негова работа. Господ създал вълка. То е Негова работа, то не е твоя работа. Че вълкът няма отношение към тебе. Змията по отношение на тебе може да е вредна, но по отношение на битието има свое предназначение. Само, ти си влязъл в работи, които не разбираш. Ножа го носи в ножницата, опасно е, не го изваждай из капията.
Злото да седи в капията. Доброто е капия на злото. Турете злото в доброто; то е ножницата, да не ти напакости. Туй добро ще ти бъде полезно някъде. Онези кибритени клечки са опасни, ти може да направиш с тях хиляди пакости; но с кибритените клечки може да направиш и хиляди добрини. Вечерно време може да запалиш и да драснеш една свещ, може да драснеш и да запалиш огън, да сготвиш яденето, да опечеш хляб. Кибритената клечка, турена на място, ще причини добро. Турена не на място, ще причини зло.
Казвам: Злото в света произтича от факта, че ние туряме нещата не на техните места, гдето Господ ги е създал, и създаваме нещастия в себе си. Туряме една мисъл, където не трябва, туряме едно желание, дето не трябва. Ще го турим в сърцето, дето му е мястото. Турете мисълта на мястото. Като дойде, кажете: „Такава е волята Божия.“ Като кажете „Такава е волята Божия“, Бог ни е създал. Какво трябва да прави силният човек? Силният човек трябва да помага на слабия. Слабият какво трябва да прави? Да ви кажа какво трябва да прави слабият. В Америка веднъж се събрали разни християни от разни народи и разправили своите опитности. В Царството на Христа къде ще ги тури, на кое място ще ги тури? Завземат всичките важни места. Останало място за евреите. Нямало тях къде да ги турят. Един евреин казал: „Ние, евреите, ще влезем да изпълним дупката, дето Му отвориха римляните. Ние ще се наместим там, в тази дупка, да ни изтика кръвта.“ Най-първо ти си направил дупката на Христа и ти ще се наместиш, ти няма да искаш някой трон. За тебе няма трон. [В] тази дупка ти ще се наместиш.
Та, казвам: Поне за вас има една дупка. Аз виждам, зад всеки има по една дупчица. Казвате: „Няма място.“ Има една дупка. „Аз не искам там.“ Какво искаш? Като дойдоха двамата ученици при Христа, искаха големи работи. Единият отляво, другият отдясно. Казва Христос: „Много искате. Туй не е Мое, да го дам. Чашата, която Аз пия, можете ли да я пиете?“ – „Ще я пием.“ Казва: „Чашата ще пиете, но да седнете отляво или отдясно, не е Мое, но комуто е дадено.“ Всеки един човек трябва да завземе своето място, което Бог му е определил от самата Вечност. Ти не може да вземеш друго място.
Та, всеки трябва да завземе мястото, което Бог му е определил, каквото и да е то, където и да е то. Само да се радваш на това място. Затуй, когато говорим за любовта, подразбирам следното: В този живот, там, дето ни е поставил Господ, все няма да бъдем в туй положение. Туй, което ни е дал на Земята, с любов да го приемем и да му служим. Като идем в оня свят, мястото, което Бог ни е дал, пак с любов да го приемем. То е любов. Любов е онова, което Бог ни е дал, да го ценим, да не питаме „Защо, само на мене ли се дава? Мене никой не ме оценява.“ Мислим, че ни дал едно чело както на змията. Силният трябва ли да поставя слабия на своето място? Не. Тогава, ако слабият заеме мястото на силния, какво ще стане? Работите ще се обърнат с главата надолу. Ако слабият тури силния на мястото, какво ще стане? Работите ще се обърнат с главата нагоре.
Та ви казвам: Как се тълкува? Турете Господа на ваше място, да оправи работите. Не искайте да вземете мястото на Господа, което Той има. Идете при Господа да направите най-малкото. Не искайте да се качите на Неговото място, защото ще обърнете целия свят с главата надолу. Когато Господ влезе в нас, ще създаде всичко. Ние трябва да вършим онова, което Той [е] определил. Там, дето Господ е поставил хората, е най-удобно. Не искайте да бъдете там, дето не е създадено за вас. И за себе си, и за другите ще си създадете най-големите нещастия.
Та, казвам: Поставете любовта в сърцето си, нищо повече. Заемете вие мястото си. Вие искате да обичате. Казвате: „Аз обичам някого.“ Аз може да ви казвам: „Аз ви обичам.“ Обич ли е това? Туй, което ви казвам, то не е реално. Онзи, Който ви обича, Той е създал света. Слънцето грее. Какво ще дойда да ви казвам: „Аз ви обичам“? Преди аз да дойда да ви кажа, Той ви [е] обикнал. Какво има да се меся в любовта на Бога? Аз се радвам, че Бог ви обича. Вие седите и не оценявате Божията любов. Вие искате моята любов. Вий сте на погрешен път. Оценявайте любовта, която Бог има към вас. Тяло ти е дал, сърце, което тупти постоянно, ум, който мисли, всичките тия хора наоколо, които ти услужват, Слънцето ти служи, звездите, растенията ти служат, всичко ти служи и ти казваш: „Де е Господ?“ Чудни са хората. Ти ще съзнаеш.
Сега, какво е новото учение? Страданието и радостта са две неща, необходими за човешкия живот. Който схваща така, той е щастлив. Който не разбира така, винаги ще бъде нещастен. Докога? Докато разбере страданието и радостта, че са необходими за живота.
Пътят вече е отворен. Този е един път за любовта. Щом дойде любовта, веднага тя ще му обясни. Любовта прави магически обяснения. То с думи не може да се обясни. След като те нахрани, след като се наядеш, ти вече знаеш какво е направила заради тебе. Казвам: Любовта като дойде в живота, Бог е Любов, ние ще разберем тогава смисъла. Ще приемем, че страданието и радостта са една необходимост да намерим Господа в света. Миньорните гами са в света, които пречистват сърцето. Радостта са мажорните гами, които просвещават човешкия ум. Хроматическите гами, това са гами, създадени от тия знаци, които свързват ума и сърцето.
Казвам: Уважавайте мажорните гами, уважавайте и миньорните гами и хроматическите гами.
„Отче наш“
16-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 14.I.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
