„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета десета глава от евангелието на Йоана.
„Духът Божи“
Едно малко размишление.
„Красив е животът“
Драматичен е животът на Христа по отношение епохата, в която е живял. Не само тогава е драматично, драматичен е и сега. По някой път вие се смущавате защо ви се случват някои работи. Всичките хора имат желание да живеят добре. Всеки, който се роди на земята, иска да живее като в рая. А пък някой път трябва да живее като изгнаник. По някой път ние не разбираме онези, които ни обичат. Още не знаем по кой начин да се прояви любовта. Едно житено зърно има съзнание, какво ще мисли, като го изваждаш от хубавото място и го посаждаш? Но ти си имаш намерение, знаеш защо го посаждаш. Друго житено зърно вземеш, извадиш го, туриш го на воденицата, смелиш го на брашно. Не знае житеното зърно защо го смилаш на брашно, ти знаеш. След като са го мъчили на хромеля, ти плащаш. Плащаш на воденичаря, дето го мъчи на камъните. Ти го взимаш, туряш го в чувала и казваш: „Това е волята Божия.“ Туй е твое разбиране. Дали е такава волята Божия, то е въпрос. Учителят учи учениците, който не знае, плеска му по една плесница, натупа го, казва: „Такава е волята Божия.“ Дали е такава волята Божия, то е въпрос. Сега често ние имаме свои разбирания, искаме да заставим някой път природата да постъпва така, както ние искаме. Малкото дете, което майката родила, по някой път се сърди на майка си. Карат го да яде, казва: „Няма да ям.“ Защо се сърди, то знае. Майката го бие. Защо го бие майката? Тя знае. То опитва майка си, която го обича, дали ще го бие, като не яде. Майката иска да покаже, че любовта потупва по някой път. И тя доказва фактически, че го била за добро. Дали е за добро, е въпрос. Детето бият веднъж, дваж, триж, и то все вярва, че е за добро. Сега, ако те бие един невежа, ще ти предаде своето знание по гърба. Ако ти пиеш една горчива вода, тя ще ти предаде своята горчивина, ако пиеш сладка вода, ще ти предаде своята сладчина. Питам: в какво седи злото? Злото седи, че като те бие невежият, то е горчивината, умният като те бие, то е сладчината. След като те бие един умен човек, казваш: „Добре стана.“ Допуснете, че твоят крак е изкълчен. Един човек, който разбира от изкълчения крак, изтегля крака, намести го и болката престане. Дойде един невежа, който не разбира от туй изкуство, върти ти крака и ти увеличава болката. Всеки, който увеличава болката на човека постоянно, той не е от учените.
Сега вие по някой път се намирате в едно противоречие със себе си: не знаете туй, което вярвате, дали е право, или не. Искаш да направиш нещо, не знаеш дали трябва да го направиш, или не. Тогава трябва да имаш една мярка. Ако в дадения случай не знаеш кое е право, тогава с какво ще мериш нещата? Има едно заблуждение: всякога, когато ние се колебаем дали е право нещо, въпросът е друг. По някой път една мома, която иска да се жени за един момък, не знае обича ли го, или не го обича. Въпросът не е дали го обича, или не. Как няма да знае? Казва: „Не зная дали го обичам, или не.“ Сега разсъждавам по следния начин. Искам да извадя друго заключение. Не мислете, че искам да говоря за вашата любов. То е ваша работа. Каква е вашата любов не зная, нито вие може да знаете каква е моята любов. Сега възможно ли е да приема захар и да не разбера дали е захар, или не, дали е сладка? Щом не знаеш, ти не я опитваш. Ти трябва да чувстваш дали обичаш някого. Любовта никога не иде от знанието. В любовта се намесват чувствата. Когато момата се пита дали го обича, или не, то е въпрос дали има парици, или не; дали има апартамент, или не; ще може ли да живее добре с него, ще може ли да и доставя достатъчно храна, ред материални работи влизат. Тя иска да знае какъв е неговият характер. Питам: защо човек ще се свързва, да си създава нещастие? Тя трябва да го обича. Мислите ли, че от деня, от който тя го обикнала, оттогава е започнала нейната любов? Човек с някои хора е живял дълго, и не ги обича. Други за първи път среща, и ги обича. Как ще обясните въпроса? Аз представям въпроса съвсем ясно: дадат ми мухлясал хляб, не го обичам, дадат ми пресен хляб, обичам го. Кои са причините? Онзи, когото обичам, съдържа нещо в себе си. Онзи, когото не обичам, не съдържа в себе си. Искат да ме убедят, че мухлясалият хляб е хубав, да го обичам. Искат да ме убедят да обичам лошия човек. Че как ще го обичам? Как да обичам месо, което се разлага? Как ще обичам пари, които не струват нищо? Защо ще ги обичам, да си губя времето? Целият свят седи от известни понятия на миналото, което донякъде има истинност в себе си. Ти, ако не разбираш законите на твърдата материя, ако ти не разбираш законите на жидката материя, на въздухообразната и на етерната материя, ти ще се намериш в едно голямо противоречие със себе си.
Вземете запример думата учи какво значи. Но ако на тази дума учи се тури едно к пред нея, какво ще стане? Куче, което учи. Какво разбирате под това? Най-първо разбирате едно животно с дълга муцуна, козина има, обича да лае, не мисли. Но вие се заблуждавате. Кучето има такъв нюх за разпознаване, като че е някой физиономист, френолог – интуиция има. Като влезе някой човек в двора, веднага го познава дали е добър човек, или е лош. Щом е лош, изтегля опашка и не я мърда. Щом е добър, мърда опашката си, лае, познава го, че е добър. Щом изтегли и не я мърда, няма доверие в него това куче. Във Варненско, в едно село, имаше само един, когото кучетата не лаеха. Наричаха го Дели Васил. Обичаше да попийва, интересен човек. В който двор влезеше, не го лаеха кучетата, и най-лошите кучета не го лаеха. Всички други лаеха, Дели Васил не го лаеха. Казвам, по-добър човек от него нямаше. Лудия Васил кучетата не го лаеха. Обичаше да пие винце, ракия, но беше готов да даде всичко, да се жертва за когото и да е. Дели Васил кучетата не го лаеха. Казвам, тия кучета, които имат разбиране за човека, глупави ли са? Ако влезе някой поп, лаят го, ако влезе учител, лаят го – не го признават за учител, за поп. Дошъл някой чиновник от високо положение, не го признават, но Дели Васил, признават го, като че той носи тапия. Кучето, то е една степен на развитие. Цялото органическо царство, всичките растения са училище на човешката душа. После, рибите, млекопитающите, това са школа, през която човешката душа трябва да мине да научи нещо. Онези, които не знаят, ще се намерят в противоречие: защо трябва да влиза в рибите, в птиците?
Мислите ли, че човек в тази си форма, която има, сравнен с един ангел, е нещо? Мислите ли, че сегашното тяло е нещо много благородно? От пъпа надолу то е една фабрика, в която има големи нечистотии. Благодарение, че всичките тези нечистотии са херметически затворени, ако те можеха да излизат на порите на човека, до човека не можеше да се седи. Един ден така трябва да станем, че в човека да няма нечисти материи. Как да се постигне това? Има известни закони. Ние, съвременните хора, не възприемаме една храна, която Бог е създал за нас. Мислите ли, че онзи вълк, който яде овце, върши волята Божия? Мислите ли, че онзи паяк, който прави своите нишки, Бог го е научил на това? Не, той си изкарва лесно прехраната, казва: „Това е мое разбиране за живота.“ Ние сега живеем по своему. Като страдаме, ние образуваме един живот неестествен. Казваме: „Защо Бог е създал така света?“ На Господа насън не му е идвало туй, което ние вършим. Ако четете пророците, казва Господ: „Мене наум не ми идваше това, каквото говорят пророците.“ Мислите ли, че се изисква голямо знание да познаеш един човек добър ли е, или лош? Добрият човек гори, гори и свети. Лошият човек не гори, не свети. Лошите хора казват, че изгорели. Те лъжат. Как ще изгорят? Казват: „Изгори ме.“ Който гори е винаги добър човек. Лошите хора винаги употребяват изгори ме. Да гориш, то е човещина. Като не гориш, това не е човещина. Тяхното понятие какво е? Има хора, които не искат да страдат. Този, който не страда, е лош човек. Който страда, е добър човек, нищо повече. Понеже, който не страда, той е в застой, който страда, той расте. Неразбиране има. Някои мислят, че в страданието човек губи. Човек в страданията всякога печели. Няма същество в света, което страда, да не печели. То е един Божествен закон. Всички същества от най-великите, които слизат на земята, трябва да страдат, понеже, ако не страдат, нищо не може да печелят. Сега не казвам да викате страданието. Ако пишете едно дълго писмо, няма ли да ви отмалее ръката? Или умът ви не може да се измори, ако пишете поетически? Знаеш колко мъчно се пише поезия? Знаеш един певец колко мъчно е да изпее една песен?
Сега вие предполагате най-добрите условия. Един човек може да се намира в много неблагоприятни условия. Да кажем, ако ти изгубиш онова самообладание на волята си, веднага ще изгубиш всичката си топлина. Щом се разсърдиш, ти изгубваш топлината си и ставаш малко по-дребнав. Ако постоянно се сърдиш в себе си, не може да очакваш да те обичат хората. Вие като се разсърдите, ще ви обичат ли? Децата ядат бой, понеже искат да накарат баща си и майка си да ги обичат, когато се сърдят. Онези от вас, които сте бащи, налагате с тояга със закон. Питам сега: защо майката бие детето? Аз съм привеждал този пример. Тук, в България, почти същия закон на възпитанието имаха. В България, когато започна обучението, най-първо учениците, които бяха лениви, биеха във фаланга. Имало две дървета, ще турят краката на ученика във фалангата; като го положат на земята, други двама ученика ще дигнат краката и учителят с тоягата бие. И действително тия ученици са станали учени. Намериха, че това не е практично, да се сваля ученикът, да тури краката във фалангата, да дигнат краката други ученици и учителят да бие. След туй този метод се замени с по-практичен метод. Един от учениците ще вземе виновния ученик за ръцете и краката и ще го тури на гърба си, учителят ще го бие по задницата. Намериха, че и този метод не е практичен. Учителят доста енергия харчи, усеща ръката си отмаляла от биенето. Третото положение: започнаха учениците да ги турят на колене долу на земята, някой път туряха мамулени зърна под коленете. Но намериха, че и този метод не е толкова практичен. Четвъртият метод: една дрянова пръчка, доста дълга, взема учителят и който не знае, бие по ръцете. Учителят казва: „Дай си ръката.“ Ученикът даде си ръката. Учителят го удари по едната и по другата ръка. Най-последният метод е плесницата. Дойде учителят, удари плесница отляво, отдясно, свърши се въпросът. Сега сме дошли до плесниците.
Всички тия методи са, за да заставят децата да учат. То е един неразбран въпрос. Всички вие сте бити. Негодували сте от биенето. Вие, които сте негодували от биенето, употребявате боя. Аз се чудя: ние, които негодуваме против биенето, защо го употребяваме? Трябва да го отхвърлим, то не е потребно. Причините за биенето в света са, че ние сме на физическия свят. Боят произтича от единствената причина, че ние сме на физическото поле: той е едно проявление на физическия свят, понеже на физическото поле господарува Марс, активността. Винаги методът на Марс за възпитанието е дървото. Първото нещо, трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът на Марс. На физическото поле, който дойде на земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде много умен, за да се справи с Марс. При най-малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене. Сега, понеже бащата и майката служат на Марс, затуй те казват: „За децата дърво има.“ Вие се подчинявате на този закон. Казвате: „Какво трябва да направим?“
Ще влезете в света на чувствата, на усетите. В духовния свят с думи стават работите. Няма да има никакъв бой. Като влезеш в Божествения свят, само с мисъл става. Щом помислиш, че не постъпваш добре, веднага ще изправиш поведението. В духовния свят, като почувстваш твоето страдание, и твоето страдание ще изчезне. Затуй на физическото поле ние не искаме да страдаме. Всеки човек, който не страда, живее на физическото поле. Всякога хората на физическото поле ще турят някой виноват. Евреите на физическото поле разбираха, че Христос е виноват, казваха: „Този човек в Римската империя ще ни създаде голямо нещастие. Не ни трябва неговото учение. Като народ ще ни унищожи. Не внася нещо ново в света.“ Казвам сега онзи извод, който навеждам в живота. Всички ние, които се подчиняваме на Марс на физическия живот, ние се осакащаме. Три звена има, които са свързани в едно, сега на земята господаруват три планети от астрологично гледище: Марс, Юпитер и Меркурий. Юпитер се занимава с духовния свят, Меркурий – с Божествения свят. То са астрологически философии. Но казвам: Божественият свят е свят на мисълта, духовният свят е свят на чувствата, физическият свят е свят на действията. Външен свят е той. Във физическия свят тебе не могат да те обичат. Тебе ще обичат тук, както обичат Бога. Ако ореш, ще те обичат и малко слама ще ти дадат. Като кон може да теглиш каруцата, камшик ще има.
Та казвам, ние искаме на физическия свят да внесем Царството Божие. То е невъзможно. На физическия свят ще има хромел, ще мелят житото, ще го месят, ще го турят на фурната, ще го пекат, ще го вадят. Всичките престъпления, които съществуват днес, се дължат на нашите физически разбирания. След като разберем криво света, искаме да кажем, че Бог така го създал. Ако четете Стария Завет, когато Бог изведе евреите из Египет, които страдаха, египтяните искаха да ги унищожат. Като влязоха на Ханаанската земя, наместо да научат, те, като завладяваха народите, ги изколваха всичките, и мъже, и жени, оставяха девиците. После, прекарваха ги през диканя. Та нали еврейският народ е избран, трийсет и три хиляди обещания имат от Бога, какво ще научите? Той е пример в света. Ти може да си роден царски син, ако не живееш както трябва, ще страдаш, макар да си царски син. Може да си последен овчарски син, ако изпълняваш Божия закон, по-малко страдания ще имаш.
Та казвам, ние, съвременните хора, трябва да се решим да изпълним волята Божия. Геройство е сега да заменим наказанието, с какво да го заменим? Искаш да накажеш някое дете, накарай го десет пъти да иде на чешмата да донесе вода. Искаш да накажеш дъщеря си за неподчинение, накарай я да пере дрехите или да вакса обущата на баща си или братята си, или да измете всичките стаи с метлата, или с мотика да копае в градината, да посади дръвчета. Туй за наказание. Който е виноват, да сажда ябълки, сливи, круши, плодни дървета, лози да сади. Казват: „Как трябва да се възпитават децата?“ Някой като сгреши от вас, да иде да посади десет плодни семки или сто семки, или лози да сади. Дали ще станат, или не, да сажда. Сега съдим по стария начин и казваме: „Този не живее добре, онзи не живее добре.“ По този начин светът никога няма да се поправи. Дотогава, докато следим своите погрешки, няма да се поправим. Ако аз искам да стана певец, няма да ходя да слушам онези, които не знаят да пеят, тия, невежите, няма да ги слушам, няма да ходя да слушам как лаят кучетата, как грачат гаргите, но ще ида да слушам как пеят славеите, ще слушам най-добрите певци. Те може да ми предадат нещо. Ние трябва да ходим, добрите хора да търсим, да видим те как живеят. От тях ще научим нещо. Най-добрите хора трябва да ги намерим където и да са. Аз по някой път, като искам да имам хубаво разположение, посещавам черешите. Ида при някоя череша, туря си гърба, помилвам я, казвам: „Ти никога лоша дума не си казала, кой как дойде, дадеш от себе си. Искам и аз да науча този занаят. Не се сърдиш, качват се по тебе.“ Отида при някоя ябълка, и от тях се уча, казвам: „И от вас мога да се науча.“ И при сливите ходя, и при лозите ходя, казвам: „Вас ще ви режат, не се сърдите, пак давате грозде на хората. Тези, които ви мъчат, на тях плод давате. Искам да ви подражавам.“ Препоръчвам и на вас така да правите, и вие да посетите лозите. Аз ви препоръчвам да идете при някой човек. Виждам някоя мома плаче, не ражда грозде. Някое дете плаче. Мислите ли, че тази лоза, която ражда сладкото грозде, която знае да събира слънчевата енергия по особен начин и да образува това, сладкото, грозде, че тази лоза не е умна? Има едно разумно същество, което живее в нея. Те са спящи ангели, които са дошли само да дадат пример на хората на самопожертване. Дали вие ще вярвате, то е друг въпрос. Някой път вие мислите, че като не вярвате, минавате за много учени хора. Неверието в света тоже трябва да съществува. Вяра да, но да не вярваш в какво? Да не вярваш в слънцето, да не вярваш в любовта, да не вярваш в Божията мъдрост или в истината, да не вярваш в живота, да не вярваш в свободата, да не вярваш в знанието? Тогава в какво трябва да вярваш? То са положителни работи. От любовта, като вярваш, ти приемаш живота. Като не вярваш в любовта, ти изгубваш живота. Като вярваш в мъдростта, ти придобиваш знания. Като не вярваш в мъдростта, ти изгубваш знанието. Като вярваш в истината, ти придобиваш свободата. Като не вярваш в истината, ти изгубваш свободата. Питам, кое е реалното в света: което печели или което губи? Което печели.
Казвам, всички, които са говорили за Бога, казват, че Бога може да намерим в малките деца. Защо се дават малките деца за пример. Понеже децата вярват. Едно от хубавите неща: каквото да му кажат бащата, майката, преди да са го излъгали няколко пъти, то вярва. Като го излъжат два–три пъти, престава да вярва, става учено. Питам сега, мислите ли, че ние с нашето неверие може да влезем в небето? Не. Защото надеждата е физическият свят, вярата е духовният свят, а любовта е Божественият свят. Тия подразделения, те са достъпни неща. Но любовта е нещо недосегаемо, хората хиляди години има да живеят, за да я разберат, то е един особен свят. Туй, което ние наричаме любов, то е Божественият свят. Ти, като влезеш в Божествения свят на любовта, ти ще бъдеш щастлив, всичко ще забравиш и нищо няма да те смущава. Няма да има никакво смущение. Ще имаш всичките възможности да помагаш на себе си и на другите. Сега мнозина от вярващите си влияят един на друг, всички се докачват, че не се обхождали с тях. Тогава геройство е поведението на слънцето: между всичките тия тъмни планети единствено то свети и прави видна нашата земя, прави видни Юпитер, Сатурн. Ако бяхме останали на Сатурн, на Юпитер, всички щяхме гладни да останем досега. Благодарение на слънцето, единственото, в което трябва да вярваш, то е Бог, то е слънцето, то е животът. Слънцето е образът на Бога. Туй, което внася в нас живота, то е Бог. Туй, което внася в нас тия, благородните, чувства в нас, то е Бог. Онова, което внася мисъл в нас, то е Бог. Това, което иде там, трябва да държим постоянно. Дотогава, докато се държим, ние ще разберем Неговата воля. Най-достъпното същество, което прониква в душата ни, това е Бог. Ние търсим някои книги, да ни покажат къде е Господ. Оставете философските разсъждения за Бога. То е външна страна на живота. Ако остане философите да ви доказват какво нещо е захар, може десет, двайсет, сто милиона години да минат, и никога няма да имате едно вътрешно понятие. Този въпрос за пет минути може да го знаете, ще видите захарта сладка ли е, или не. В света на любовта там най помага умът. То е външно, умът. Умът помага само за външните неща. Любовта помага за вътрешните неща. Не че другото не е потребно. Вътрешната страна на живота зависи от любовта. Без любов не можем да разберем отношението, което съществува между нашия ум, нашето сърце и нашето тяло. Любовта е единствената, която образува тази връзка, съединителната брънка е тя на нещата. Докато не намерим любовта, не можем да намерим мъдростта. Докато не намерим любовта, не можем да намерим истината. Който не е намерил любовта, не може да намери мъдростта и истината. Знанието без любов е неприложимо. Свободата без любов е неприложима. Противоречието в съвременния свят произтича: ние искаме свобода, знание, култура без любов. То е невъзможно.
И следователно новият свят, който иде, новият порядък, започват от любовта. Туй е казано в Евангелието: „Ако Ме обичате, ако Ме любите, ще опазите онова, което ви казвам. Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.“ Туй е изводът: това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа. Бог е любов. Като познаете любовта, тогава животът се осмисля. Без любов животът е цял ад. Много същества разумни има, които се мъчат в ада, които искат да намерят друг път в небето. Милиони години има да се мъчат и като познаят любовта, ще излязат из ада. Нали съм ви предал онзи пример, като влязъл един богат човек в ада и от хиляди години се молил да излезе. Най-после Бог казва: „Вижте този, няколко години се моли, вижте дали не е направил някое добро в книгата на живота. Ако е направил едно добро, може да го изведете из ада.“ Като разровили, видели, че за няколко хиляди години направил едно добро, дал един морков на един беден човек. Господ казва: „Дайте да се хване за моркова и така го изкарайте из ада.“ Като се хванал той, за него се захванали много други души от ада, цяла редица. Като ги видял, казва: „Този морков е мой, какво сте се хванали.“ Веднага скъсал се морковът и той пак паднал в ада. Това са хората на крайното користолюбие. Че нека всички излязат из ада с неговия морков.
Често сега се проповядва спасението. Всеки иска да спаси себе си. Вие, като се спасявате, тези за вашите крака, които са се хванали, не крякайте за вашия морков. Ако с вас излязат хиляди хора, благодарете, че те са се хванали за вас. Ще се радвате. То е законът за безкористието на света, трябва да влезе между вярващите. По стария начин ако вярваме, всички ще имаме противоречия: примирение, караница, примирение, караници, примирение. И никога няма разрешение. Пък този свят е такъв, понеже недоимък има в света, във физическия свят. Любовта е единственото нещо, което носи храната, което носи живот в себе си. Защо ви е един свят без живот? Защо ви са хубавите, красивите дрехи при едно болно тяло, при една проказа или при един съвременен сифилис? Какво те ползуват хубавите дрехи, хубавият апартамент? Аз бих предпочел, не бих предпочел, но винаги предпочитам колибата със здравето, отколкото палат с проказата и със сифилиса. Какво е грехът в света? То е една духовна проказа. То е користолюбие. Аз наричам проказата безлюбие. Първото нещо: трябва да се освободим от проказата. Единствената сила, която може да ни избави, е любовта. Само любовта цери проказата. Христос лекуваше проказата, но с любовта може да лекуваш. Проказата е един нисш живот. Само висшият живот може да измени състоянието на проказата.
Та това противоречие, казваха Му: „Бяс има, луд е, що Го слушате? Той няма понятие за живота.“ Разделени бяха помежду си, казват: „Как може луд човек да отваря очите на хората и да лекува прокажени?“ Ако ние говорим сега в себе си истината, от коя категория сме? Казват: „Не си струва човек да ходи по пътя на истината. Не си струва човек да бъде толкова справедлив.“ Една справедливост, която произтича от любовта, не е механическа справедливост. В света тепърва се нуждаем от една справедливост на любовта. Да ценим. Любовта цени живота, любовта цени знанието, любовта цени свободата, любовта цени всичките най-малки добродетели и всяка малка постъпка любовта я цени. Ние сме толкоз чувствителни за една малка услуга, която хората могат да направят. Не само това, но на едно животно като направиш една малка услуга, и то я помни. Има растения, като им направиш една малка услуга, като ги полееш, помнят. Има растения, като се приближиш, радват се. Едно растение като те обикне, ако не го посетиш, увяхва. Има растения, като ги извадят из къщи, увяхват, като ги върнат вкъщи, освежават се. И растенията обичат.
Ние, съвременните хора, се нуждаем от Божествената любов. Не трябва да се отдалечаваме от Бога. Всеки, който казва, че Господ е някъде, не го слушайте. В Бога живеем, съществуваме и се движим. Ние сме в Бога, но трябва да оставим Господ да живее в нас. Ние сме в Бога, сега да оставим Бог да се всели в нас по закона на свободата. Това е спасението, това е избавлението на човека – когато той доброволно допусне Бог да се меси в неговия живот. Нас, съвременните хора, ни е страх Господ да се намеси. Ние ще страдаме, мислим, ако се намеси. То е едно заблуждение. В момента, в който допуснем Той да се намеси в нашия живот, целият свят ще се отвори, ще имаме други проспекти. Майката щом допусне Господ да се меси в нейния живот, дъщеря и, синовете и ще я обичат, мъжът и ще я обича. Учителят, който допусне Господ да се намеси в неговия живот, учениците му ще го обичат. Господарят щом остави Господ да се меси в неговия живот, неговите слуги ще го обичат като синове. Като допуснем Господ да живее в нас, и растенията, и камъните, и водите, и реките, и въздухът, всичките планети ще ни обичат, навсякъде ние ще бъдем добре дошли. Без Господа ние ще бъдем странници в света като блудния син, който яде рожкове. Като му дойди наум, че той трябва да обича, да се върне при любовта на баща си, веднага видя, че баща му е приготвил една отлична трапеза. Имаме добрия пример.
Казвам, дайте свобода на любовта във вас и не и се сърдете. По някой път любовта, като дойде, тя ще изчисти нечистотиите. Вие се заблуждавате, мислите, че тя образува тия нечистотии. Тя, като дойде, ще ви очисти от всичките нечистотии. Няма да мине дълго време, и всичко нечисто ще изтече и ще започне да тече бистра вода, чиста кристална вода, ще започне новият живот. Вие ще бъдете здрави, щастливи, ще се радвате на благото, което Бог ви е дал на земята. Ще се радвате, че имате приятели, че имате синове, дъщери, ученици, всичко, каквото искате да имате. Всичко, за каквото копнее вашата душа, ще го имате, само ако имате любовта. Няма да говоря за истинската любов, защото любовта е една. Щом допуснете да царува тя в нас, тя ще внесе всичките блага, които има.
Казва Христос: „Истина ви казвам, Аз съм вратата.“ Любовта е вратата за ония блага, които ние очакваме засега за физическия свят, за духовния и за Божествения свят. Само любовта е врата да бъдем щастливи на земята, само любовта е врата да бъдем щастливи в духовния свят и любовта е врата да бъдем щастливи в Божествения свят. И в трите свята ще бъдем щастливи. Туй, което може да ни направи щастливи навсякъде, то е Божията любов. Ценете любовта на онези, които ви обичат.
„Отче наш“
Девето утринно слово
11 януари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
