Който изпълнява волята Божия

Отче наш.

„Благост“.

Ще прочета част от 8-та глава на Лука, от 16 стих до 22 стих.

„Духът Божи“.

„Които изпълняват Волята Божия“. Ние механически разбираме живо. Цигуларят като започне да свири, мисли, че знае да свири. Като свири една песен, мисли, че знае. Не е така. Една песен знае да свири, втората не знае. Първата песен може да свири и втората знае, третата, четвъртата, петата, шестата, не знае. Някои казват: Че имат силна вяра. Но в какво седи вярата? Даже, ако премерим с ония постановления, за които Христос казал „Който има вяра и каже на тази гора да се премести, ще се премести“. Ние можем 10 пъти да кажем на гората и пак гората не се мести. Значи вярата ни не е такава, щото гори да мести. Въпросът не е в буквалния смисъл. Да кажем имаш много борчове – 100, 200 или 1 милион борчове. Казваш: Как ще ги платя. Нещо в тебе ти казва: Лесна работа. Ще ги платиш. Вземи един билет от лотарията, ще ти се падне 1 милион и ще платиш. Един билет от 25 лева, ще платиш. Казва: Как става това? С билет. Тук влиза вярата. Вярата не само премества, но докарва милиона вътре в къщи. Туй, което не докарва в къщи, не е вяра. Има положения, които трябва да се изучават. Един художник рисува. Не само да рисуваш. Може да рисуваш лъжливи работи. Може да туриш веждите на човека, там, дето не са. Може да направиш носа такъв, какъвто не е. Или да му направиш очите. Или надалече или наблизо. Може да му направиш ухото, каквото не е. Ти изменяш неговия характер. Ти като нарисуваш една картина, правиш един лъжлив образ на този човек. Ти го правиш такъв. Той ни най-малко не е. Или ти го правиш благороден, той не е така благороден. Всяко нещо, което рисуваш, трябва да туриш основните черти. Не само носът да е на място, не само очите да са на място, не само веждите да са на място, но като гледа човек, да чете характера на човека. Ти не може да нарисуваш очите на една мечка, както на човека. Ти не може да нарисуваш носа на мечката, като на човека. Или да туриш вежди, като на човека. Тогава ти ще направиш като на човек. И като срещнеш мечката ще постъпиш тъй както е в картината. Често художници има, представят мечките като хора. Има ги, но то е вече в преносен смисъл. Често хората описват вярата, тъй както не е. Описват Любовта, тъй както не е. Описват много добродетели, тъй както не са. Изисква се учение сега. Казвате: Само да вярваме. Не е само във вярата. Тъй както се разбира вярата, то е едно чувство, което дава подтик на човека. Светът е едно предметно учение. Ти седиш на готово. Какво са учили хората, четеш и мислиш, че знаеш. То е учение на хората, ти още нищо не си научил. Да кажем хората са работили на нивата с хиляди и милиони килограма жито са извадили. Туй жито няма да те ползува. Ще те ползува само онова жито, което вземеш в себе си, за твоя ум, за твоето сърце, за твоите постъпки.

Та казвам, сега се изискват отлични ученици да учат, много добре да учат. Сега бих казал някому, ако имаш вяра в мене, изпей ми една песен. Как ще я изпеете? – Как бихте изпели една песен на Вярата? Или как бихте изпели една песен на Надеждата. Или как бихте изпели една песен на Любовта. Или как бихте изпели една песен на Милосърдието, или как бихте изпели една песен на Силата? Ако може да изпееш тази песен. Какво значи пеене? Пеене разбирам, да разбираш предмета си много добре. Всеки човек, който разбира предмета си много добре, знае да пее. Я виж един математик, сухите тия работи като започне да пише тия ученици, всички се вдават да слушат. Като една музика. Но те имат развит центърът на математиката. Слушат музиката на математиката. Онзи, който не е математик, нищо не разбира. Има хора, които нямат музикално чувство. Ти му пееш, той казва: Дрънка ми на тъпан. А който разбира от музиката, слуша. Сега говоря на онези от вас, които имате способност, които нямате способност, след 10 хиляди години. 10 хиляди години са малко. И въпрос не става. Ето какво аз разбирам под 10 хиляди години. Да допуснем, че аз ви говоря за 6-тото измерение, или за 5-тото измерение или за четвъртото измерение. Те са неща, извън човешкия ум. Но третото измерение може да го представя. Първото измерение е тази ръчка /Ръката/. Второто измерение е окръжността, плоскостта. А третото измерение е, като започна да се върти. Как ще представя на вас четвъртото измерение? Четвъртото измерение е подобно на първото измерение, подобно на себе си. Петото измерение е подобно на второто. Петото измерение е подобно на себе си. Шестото измерение е подобно на третото измерение, подобно на себе си. Казвате: Те са отвлечени работи. Ако разбирате първото измерение, ще имате идея за 4-тото измерение. Ако разбирате добре второто измерение, ще имате идея за 5-тото измерение. Ако разбирате добре третото измерение, ще имате идея за 6-тото измерение. В шестото измерение Бог създаде Адама. Не в четвъртото, но в шестото измерение го създаде. Ако ви кажа, че човек по права линия и животното ходи. Но казвам туй животно може да ходи успоредно на правата линия. Какво ще разберете? Той ходи перпендикулярно, защото е от шестото измерение. Животните ходят успоредно, защото са от третото измерение. Казвате, как е възможно перпендикулярно да вървим? Ще видите един човек да ходи на два крака. А животните ходят на 4. Човекът, като ходи на два крака, гледа нагоре. Животните като ходят, гледат към земята, да се не спънат.

Та казвам, в шестото измерение, погледът вече е обърнат нагоре към Бога. Всеки човек, главата на който е перпендикулярна към Бога, той е от 6-тото измерение. Когато мисълта се подига по някакъв начин нагоре, ти като вървиш, не те занимават земните работи. Ти си от шестото измерение, или от измерението на Любовта. Петото измерение е на търговия, да сметнеш някой човек, ти си от 5-тото измерение. Ако може да му вземеш висока лихва, ти си от четвъртото измерение. Ако може да го набиеш някъде, ти си от третото измерение. Ако може да го завържеш на земята, от второто измерение си. Ако може да го направиш да бяга по права линия, ти си от първото измерение. Това са фигури на речта. Може да се превърнат, туй е научна работа. Всичките тия измерения, в нас. Има същества от невидимия свят, които се занимават изключително с първото измерение. А специално ангели има, които се занимават с първото измерение. Кое е права линия, кое е право и кое е криво. С правото и с кривото се занимават. Има същества, които се занимават изключително само с второто измерение. Туй, което има широчина, простор. Има други, които се занимават, с трето измерение. Има други се занимават с четвъртото, с петото, с шестото. В седмия ден Господ си почина, то е седмото измерение? Какво нещо е почивката? Аз не мога да ви кажа какво нещо е почивката. Но тя е измерение отгоре. Аз навеждам научни работи, които трябва да знаем. Какво трябва да се ползуваме от земята? Първото учение, което майката дала на детето, 9 месеца в утробата на майката нищо не помни. Майката работи, а детето като в една камера обскура. Първото нещо, първият урок е, че му дава да яде. Казва: Трябва да ядеш. И детето започне. Детето започва да работи. Дишането отпосле иде. Най-първо ще усети, че има нещо да въздействува. Онзи усеща, че нещо го приближава оттук и оттам. В детето има силно ухание. Най-първо детето усеща едно ухание, на боската на майката. Туй ухание привлича майката като магнит. Не сте наблюдавали. Вие сте били майка, но не сте наблюдавали. Аз без да съм бил майка, съм наблюдавал. Някои майки най-първо дават лявата боска, после дясната. А някои първо дясната, после лявата. Научно можем да обясним. Някой път в лявата гърда се намира повече мляко, понеже по-голямо напрежение има. И туй, дето майката дава на детето мляко, то е да се освободи от напрежението. Някой път на дясната гърда се набира. Някой път на лявата. Туй е физиологическата страна на въпроса. Но, ако дясната гърда на майката се пълни с мляко и тя закърми това си дете, то ще стане умно дете. Ако с лявата го закърми, ще стане добро дете. Следователно, Любовта пълни по-напред лявата гърда, умът пълни дясната гърда. Вие това ще го проучите. Не казвам, че го знаете, проверете. Не казвам да вярвате. Изисква се не една година да проверите. Аз съм наблюдавал повече от 10 години. До някои факти съм се домогнал, от които правя своите заключения. Но проверявайте тия неща.

Та казвам: Когато природата е създала човека, се ражда възражение. В една крава има 4 цицки, а в човека има две. Защо е така? Понеже човек се е разделил. В животните половото разделяне не е пълно. Следствие на това жената носи 4 цицки, понеже мъжът и жената се разделили – мъжът носи 2 на гърдите си, и жената две. Туй е физиологическо обяснение. Ако някой може да даде по-добро, нямам нищо против.

Та казвам: Всички неща в света са разумни. Туй, което е станало, не е така произволно. Ако човек има две очи, ако човек има две уши, ако човек има един нос с две ноздри, ако има уста с две гърла, едното за стомаха, другото за дробовете, природата е правила опити, опити и намислила най-после да създаде човека по един начин. За сега по-добър образ от човека, природата не е създала. За в бъдеще виждам проект. Проект има за един организъм, още по-съвършен от човешкия организъм. В този организъм виждам, мъжете ще бъдат без бради, без мустаци, лицата им ще бъдат гладки като на жените. Такива бради като сегашните няма да имат. В новата раса няма да съществуват. То ще бъде изключение. В шестата раса да има някой стар човек на 10 милиона, на 20 милиона, на 100 милиона, един брадат човек може да има. Ще ходят да го гледат като нещо изключително. Сега, понеже, всички имат бради, затова ги бръснат. Не им дават много голяма цена. Брадата, това е един волев човек. Ако човек се освободи от брадата си, това е една форма, на чувството. Човек се е намирал при много благоприятни условия. Тия животни, които са покрити с косми, те са живеели в........... полюс на психологическия свят и трябвало лицата да бъдат покрити, да се запазят от лошите условия. В човека тази козина изчезнала, останала под мишниците, на главата и на някои други места. За в бъдеще космите ще бъдат по-малко. И цялото тяло ще бъде голо. Туй значи голото място е разработена земя. Човек е отличен възприемател. Той възприема през цялото от невидимия разумен свят. Даже всички вие, по някой път усещате. Ако някой за вас мисли добре, ако по сърце мисли добре, вие ще усетите нещо приятно, на челото, на носа. Ако мисли нещо неприятно, дразни ви носа. Ако някой мисли хубаво, ще усетите на ухото нещо приятно. Ухото ще го побутнете. Ако мисли лошо, ще усетите някакъв сърбеж, ще искате да се чешете за ухото. Или някой път като краста ще ви сърби, показва, че хората мислят лошо за вас. Крастата излиза от лошите мисли. Онези, които мислят лошо, ти усещаш сърбеж по цялото тяло. Сега туй има изключение, 25% има изключение, 75 е вярно. Много болести, в света, от краста, се дължат на човешките мисли. И (на) човешките чувства, и на човешките постъпки. Има нещо, в природата, което тече и се наслоява, образува се храна на нисши животни. Събират се на повърхността на порите, както мухите. Някои мухи обичат хората и кацат по носа, по лицето. Като е мазно, събират се известни микроби. Една муха като дойде бутне микробата, дойде на носа, ще ви сърби. Мухата като дойде тя ви причинява полза, ходи събира микробите. Обира ги, гълта ги. Вие като не разбирате, пъдите мухите. Казва тя: Моето почитание към вас. Вие сте едно същество, създадено от Бога, да ви очистя. Вие не оценявате хубостта. Ако лицето ви е чисто, не кацат мухите. Само ще мине и ще замине. Тя вижда тия малките работи, и тогава се събират тия хапливите мухи. Някой път някоя хаплива муха ви хапе, понеже на острието на хобота се събира електричество. Не е учена мухата, но знае какво да прави. Казва: Чакай да ида при учения човек, той какво ще ми каже. Като си тури хобота, твоето електричество привлича нейното електричество, съедини се, образува се съединение, и в тебе се образува един болеж, ухапване. Мухата се освобождава от електричеството. Ти казваш: Ухапа ме, а мухата казва: Освободи ме този човек, много добър е. Тя пише по вестниците, казва: Да идете при този, да ви освободи. Тези хапливите мухи, тогава може да използувате времето метеорологически. Щом започнат да ви хапят мухите, казвате времето ще се развали. Колкото повече хапят мухите, толкоз повече времето ще се развали. Колкото по-малко хапят мухите, толкоз по-късно ще се развали. Така, че вие ставате метеоролог, предсказвате времето, според това как хапят мухите. Ветровито ли ще стане, буря ли ще стане. Мухата натисне с жилото и избяга. Ако времето не се разваля, тя ходи да търси удобства от едно място на друго, обикаля. Щом ходи, времето е хубаво. Но, щом каца, и натиска, да знаеш, че бурята иде. Тия работи са мярка. Който иска метеорологически знания. Щом хапят мухите, щом хапят комарите, показва какво ще бъде времето. Комарът като мечката обича да яде човешка кръв. Казва, много сладка е тази водица на човека. Сега, това е външната страна. Сега ние се запитваме често. Защо светът така е създаден. По-добър свят от този, с който да се занимавате, даже може да бъдете много уверени, че тези хапливите мухи може да ви предпазят от големи злини. Там, дето се въдят мухите, мястото не е чисто, а дето не се въдят мухите, местото е чисто. Щом се увеличават мухите, знайте, че мястото е нечисто. Щом се намаляват, знайте, че мястото е чисто. От най-лошите работи можете да извадите поука за себе си. Често ние може да образуваме един характер. Около себе си може да образувате електричество или магнетическо течение. Тия мухи може да ги накараме никак да не кацат. Има индуски факири, на които мухите не кацат. Има хора, които дървеници не ги ядат. Дървениците бягат като от чума, не ги хапят. Има някои през пространството ги намират. Та казвам, по някой път ние страдаме от лошите мисли. Някой път те нападне една лоша мисъл, едно лошо желание, трябва да знаеш как да се справиш. Тия лошите работи се дължат на една неустойчива материя, която е неорганизирана вътре в нас. Аз го обяснявам това по следния начин. Защо свинското месо е нехигиенично? Свинските клетки имат голяма индивидуалност. Те като влязат в тялото, трябва да туриш 20 други клетки, да пазят една клетка. При най-удобния случай излизат. За 100 мъже ще изяде храна, а за 5 мъже ще свърши работа. Защо е такъв, не го съди отвън. Всички онези, които ядат свинското месо, все плащат. Казвам, нас не ни трябват големи индивидуалности. Нас ни трябват клетки, които да бъдат в хармония с нас. Онази храна, в природата, когато едно живо същество я приеме, да остане в хармония с неговия живот. Вземете растенията, които ядем, прогресират с нас заедно. Ябълки, круши, сливи, череши, като ги ядем, ние прогресираме, но същевременно и те прогресират с нас заедно. В природата има взаимоспомагателност между всичките живи същества.

Казва Христос: „Онзи ми е баща и майка, които изпълняват Волята на Бога“. Може да се възрази, че ние не изпълняваме Волята Божия. Съзнателно да изпълняваме. Колко е хубаво да гледаш някой цигулар да свири добре! Гледаш някой като свири не е свободен, ръката трепери. Той не е научил местата на тоновете, на цигулката или местата на пианото. Има много малко цигулари, които не правят погрешки. Тогава ще се запознаят с тия 30 см ще знаят местата на тоновете. Всичките пермутации, които може да станат, всичките възможности ги разбират много добре. Чудното е, че с 1/10, 1/20 от мл, прави разлика. Малко се различава звукът, но тонът излиза много верен. Та в пианото, знаеш колко мъчно е да се свири на 4 ръце. Единият пръст. И всичките пръсти как ще ги научиш, на място да отиват. След като свириш 10, 15 години. Тия пръсти всичките играят. Ако рече да мисли за пръстите си, ще се оплете, а като пусне мисълта, всичките пръсти играят. Като, че те знаят как да свирят. В туй не се изисква голямо знание. Значи, ако възприемем любовта, може да живеем много добре, без големи усилия. По някой път ние седим и се мъчим. Казваме, направих ли аз добро. Добро, което се прави с мъчение, не е добро. Единственото добро в света е туй, което произтича от Любовта. Единственото милосърдие е туй, което произтича от Любовта. Единствената кротост, е която произтича от Любовта. Всичките добродетели, които произтичат от Любовта, те са добродетели. Другите неща са скърпени. Ние се мъчим дали сме постъпили праведно. Да допуснем, че буболечицата върви по пътя. В тези буболечици, Бог е вложил своя живот. Аз мина и стъпя отгоре и. Аз правя пакост на Господа, Който е създал. Едно същество прави своя опит, аз му развалям работата. Веднага чувствувам вътре и казвам: Не трябваше да я стъпча. Като я видя и като не я видя, мисля в реда на нещата е. Като вървим по пътя трябва очите ни да са отворени на 4, да предвиждаме нещата. Някой път ще забележите, че добрите хора никога не вървят по права линия, винаги обикалят. Той гледа това да не настъпи, онова да не настъпи, ще заобикаля. Това е вътрешният, Божественият живот. Казва: Как тъй. Една птичка бърза ще стъпче някой червей, тя не тъпче червеите, но ги гълта. И тя има философия. Казва, защо да се мъчи туй същество, ела с мене. Взема, че го прати вътре, не го пуща. Най-първо желание им е добро, вземе от земята да го принесе, и казва: Дето ще го принасям, туря го вътре. Срещне друг, и на него иска да помогне, туря го вътре. Като ги пита Господ къде ги тури, какво ще кажат.

Птиците ще кажат на гости са у мене, Господи. Господ казва: Храни ги. Къде са? Тогава се грижи за тях. Често нас ни е срам като направим една погрешка. Няма защо да ни е срам. Допуснете, че аз съм човек много честолюбив. Въздържал съм се, 10 хляба не съм взел. Взел съм 7 хляба. Не смея да кажа, че съм взел 10, но смея да кажа, че 7 съм взел. По пътя няма ли да се откажа, да кажа: Ще извините, трите хляба съм взел, може да ме погълчите. Казваш: Аз ги взех. – От тук от там ще взема. Но, ако оттук оттам не може да вземеш, бъди изправен. 10 хляба си взел, 10. 7, 7. Шест, шест. Точно на време. В този организиран Божествен свят, изискват от нас, без закон. Ако е по закон, ако ви говоря за другия свят, тия противоречия не може да стават. Ако на мене ми кажат 10 хляба, съм взел, а аз съм взел 7, значи другите 3 хляба, ще тръгнат подир мене. Тъй щото никакво противоречие няма. Като иде казва: Забравих, той ти услужва. Ти тръгнеш някъде, не си взел достатъчно пари. Онзи знае колко пари си взел. Казваш: Нямам толкоз пари. Вие влезете в една витрина и искате да си купите дрехи, хиляда, две хиляди лева струват, вие нямате. Онзи казва: Аз нося. В онзи свят не може да има никакво противоречие. Там всичко е в изправност. Не може да станеш виноват. В този свят сте виновати, защото светът е неорганизиран. Сега вземете у нас има хубаво чувство. Майката е много внимателна със своето дете, пере го, хубаво, отлично е. Тя не е тъй любезна и тъй учтива с другите деца, както със своето. И като погледне на нейното дете, повече го обича. Не е лошо това. Че не само в кое да е животно такова чувство има, както майката. Туй е частично разбиране. Ако влезете в едно верую, в едно общество, (в) туй общество да кажем свирите, че като това общество няма друго, отчасти е тъй. Най-добрите хора принадлежат към едно общество. Те са много общества. Но силата на тяхната доброта, произтича от Любовта. Когато силата на добротата произтича от Любовта, ние всинца имаме единство, но туй единство е еднообразно. Един цигулар, в който умът е развит на първо място, а сърцето на второ, той ще даде един брилянтен тон, светъл тон, после ще внесе чувство. Един цигулар, на който сърцето е развито, ще внесе топлина по-напред. Ще даде топлина на тона повече. После ще дойде силата на светлината. И двата тона са на място. Като съберем хората с всичките качества, дават една пълна хармония на тоновете. Всеки един човек в света, от музикалния човек има какво да научиш. Всеки един човек носи специални способности. Носи потенциална една добродетел, която трябва да разбираме. Докато не я разбере, не може да я познае. Казвам: Човек, който не знае да пее, той не може да изрази, той няма въображение, не може да изяви Любовта. Онзи, който разбира закона на Любовта, още първият тон като се издаде, ще чуеш трептенията. Ако чуеш една песен на Любовта, веднага всичката меланхолия изчезва и в тебе се явява един проблясък. Ако отвънка има 30 градуса студ, щом чуеш песента на Любовта, най-малко 10 градуса над нулата се дига. Времето се стопля. Ако чуеш песента на Божията Любов, всичките хора отварят сърцето си. Всеки човек е готов да ти помага. А щом не си чул тази песен, която ангелите пеят, отдето минеш, всеки затваря вратата си за тебе. Щом чуеш тази песен или ти започнеш да пееш, всички ще те слушат.

Казвам: Ако вие бихте пели „Как аз обичам“. Някои питат как да лекуват хората? Най-лесният начин е музиката. На Коледа ходят коледари да пеят. На болния човек като му изпееш песента на Любовта, той ще стане здрав. На сиромаха като му изпееш една песен, парите ще дойдат отнякъде. Всичко ще му тръгне. Сега на вас ви се вижда чудно как е възможно с пеене да стане така. Пеенето е Божествен език. Ти по телефона казваш: „Ало, кой е там?“ Моля, след половин час. Ти като пееш, от невидимия свят, туй, което искаш, то иде. Ти като изпееш една песен, всичко, каквото поискаш, ще дойде. Ако искаш хубаво, ще дойде. Ако искаш дъжд, ще дойде. Ако искаш пари, не за себе си, но за другите, и те ще дойдат. Сега считате това буквално. Някои мислят, че Бог им е помогнал да се сдобият с пари. Някои питат, Господ грижи ли се? Онези, служителите на църквата, намериха Петра и казват: Вашият учител няма ли да плати данък на църквата? – Как не, ще плати. Пита го Христос: Петре, кои плащат? Царските синове ли плащат или техните поданици? Но да не ги съблазним, вземи мрежата, ще хванеш една риба, в нея има една златна монета. Извади рибата, вземи монетата и плати за мене и за тебе. Този разказ как го считате въображаем или действителен. Не му казва да иде при някоя банка, но му казва, да иде да хвърли мрежата и да улови една риба. Банката е там. Една златна монета имало в устата на рибата. Рибата е емблема на Християнството. Първата дума на гръцки значи: Исус Христос, Син Божи. Победител, или, Любовта е единствената сила, която побеждава. Иди при една риба. Рибата е Любовта. Ще извадиш от устата и една златна монета. Тия риби са хората на Любовта. Като идеш със своята мрежа, ще му отвориш устата и ще вземеш монетата, него ще оставиш на място. Туй е едно тълкувание сега. Ние, съвременните хора, сме станали много учени, критически гледаме. Много умни сме. Но, ако сме много умни, как най-умните хора, най-учените хора се бият? Умно ли е? И то най-умните хора се бият. И то по такъв начин, както светът никога не се е бил. С най-големи топове, от горе отдолу, под морето, над морето. Никъде няма спокойствие, и казваме култура. Благодарим за такава култура. Да ни избави Господ по-скоро от тази култура. Тук, в София, като падаха бомби, за няколко деня, 10 хиляди софиянци изчезнаха. Даже и на Изгрева бяха дошли, пожълтели, нямат спокойствие. Казват: Не сме спали, ужасна работа. Ние не сме длъжни да носим отговорност на целия свят. Аз констатирам работите. Разглеждам сега спокойно. Туй е една война, дължи се на хиляди поколения. В тази война са заинтересовани не само хората, заинтересовани са и отгоре. Не зависи от нас, и затуй не можем да съдим. Може да кажем Божия работа е тази. От тази война трябва да вземем поука, в себе си да не воюваме по същия начин, понеже, по същия начин и ние воюваме. Ти се разгневиш, в един гняв умират 5 милиона клетки в организъма ти. Питам: Ти умен човек ли си, който уморяваш 5 хиляди (милиона) душици? Като се разгневиш в месеца 5 пъти по 5 милиона, това са 25 милиона. Ти от умните хора ли си?

Казвам: Изисква се хората на новото учение да бъдат тихи и спокойни. Не от само себе си. Да придобием, туй спокойствие на онова дърво, което е посадено е една хубава почва. Ще видиш, че то е........ както при........ израснало. Ако ние растем в Божията Любов, трябва да бъдем здрави, умни, силни, бодри, да няма нищо в света да ни разклаща. Казваме: Тази работа Господ ще я оправи. Онези, които си заминат за другия свят, като чуят гласа на Господа, ще оживеят. Всички ще оживеят. Един ден, от памти века, онези, които са воювали, ще видят своите погрешки, ще знаят какво е истинското воюване. Всеки, който воюва, без любов върши престъпление. Всеки, който воюва с Любов, е герой. И в ума, и в чувствата, и в добродетелите. Ще воюваме с любов. По никой начин няма да отнемаме живота на никого. Верующите както живеят, как воюват те? От памти века има религии, които воюват, служат на Бога. Как те воюват? С любов воюват. Този свят трябва да се преобрази. Най-първо трябва да се преобразят духовните хора в света и тогава целият друг свят да се преобрази. Ние искаме обратното: Светът да се преобрази, после ние да се преобразим. Най-първо Бог да преобрази света, и тогава създаде човека. Първо преобрази света, организира го, и от този организирания свят, извади човека, и каза на животните: Вие ще бъдете господари. Но каза на човека да бъде господар, не на тия животни. Ти ще ги учиш. Казвам: Духовните хора, това са възпитателите на света. И ако те се откажат от туй възпитание да вършат Волята Божия, тогава кой ще върши Волята Божия? Волът не може да върши, това, което ти вършиш, нито конят, нито овцата. Те може да ти услужат. Ние, хората, в света сме, които трябва да извършим Волята Божия, понеже, сме създадени да извършим Волята Божия. Сега по някой път вие сте пристрастни, казвате: Кой ще победи. Само хората на Любовта ще победят. Сто едно на стоте е вярно. Само ония хора, в душите на които е Бог, те ще победят. Те като победят света ще бъдат господари на света, ще внесат най-добър ред и порядък. Няма да има насилие. Ако хората на безлюбието победят в света, ще има насилие, каквото досега сме имали. Тогава нека седи този порядък. Защо ни е друг порядък? Онзи порядък, който искаме, той трябва да бъде порядък на Любовта.

Всеки, който изпълнява Волята на Отца Ми, той ми е баща, брат и сестра. Та казвам: Законът е същият. Ония дървета, които седят незапалени, от първата клечка, която внесете, в тях, те всички се запалват постепенно. Не е нужно да се запалят, не всички изведнъж. Бъдете уверени, че като ги запалите, постепенно всичките ще (се) запалят и ще горят.

Сега вашето предназначение в света е, да запалите угасналите свещи. Като срещнете някого, драснете клечка, запалете го. Не го питайте. Запалете го. Не го питайте: Защо ме палиш. Запалете го да свети. Всичко на всякъде да свети. (До) като светне всичко. Това е вътрешното слънце, което свети в хората, и хората ще знаят, как да живеят вече разумно. Казвам сега тази година, аз я считам безплодна, понеже, е живяла разпуснат живот в миналото. Една година била страшно разпусната жена, коя(то) яла и пила, мислила само за себе си. Сега станала наша година и нищо няма в нея, закъсала. Другата година, която иде след нея, е по-добра. Хубавото в тази година е, че се разкайва. Много зле живях в миналото, да ми помогне Господ да оправим погрешките. Има всичкото желание да служи на Господа тази година. Ето, аз какво разбирам. Ония хора, в които съзнанието е пробудено, за доброто, те са добрите години. Ония, в които не е пробудено съзнанието, те са лошите години. Те са живели в миналото така и те носят така и тази година със себе си. Ако изучавате Християнството в първите 10 години, в първите 20, 30, 40 години, 50 години, ще видите светици. Ще видите колко е разнообразна светлината. Колко е разнообразна Християнската епоха. Всичките числа са кармически. Те са резултат на извършената деятелност на човешката мисъл, на човешките чувства или на човешката воля. Те са живите числа. Отбелязано е вътре в цялата природа, какво човек е вършил.

Та новото учение в света, наричам, Любовта, която иде в света да ни освободи от онова робство, на света. Какво ще стане с нас? Какво има да се боим, ако Бог е от към нас? Какво има да се боим, ако умрем. Защо мислиш за умиране? Умирането е изключено. Този страх отвън, той не е Божествен. Щом съгреши първият човек, Господ на Адама и на Ева нищо не каза. Господ като създаде първия човек, искаше да знае може ли да управлява. Каза, да кръсти животните и Адам ги кръсти. Казва: Колкото за животните, майстор е. А за растенията казва: Тя е друга специалност и като създаде Ева, казва: Ти ще изучаваш растенията. Господ мислеше да тури имане (имена) на растенията. Тя набързо тури името на първото растение. Добро и зло и ги изпъдиха. Адам тури на всичките животни имена. А Ева тури само едно име на доброто и на злото. И сега Ева като се върне в рая, наново ще започне да тури имената на растенията. Ще образува новия живот. Тя не е довършила работата. Любовта в света не е довършила своята велика работа, която има. На нас седи велика работа, която Любовта трябва да завършим в живота. Да поставим една основа, спокойствие на ума, спокойствие на сърцето си. Христос казва: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам“. Да станем, както Христос казва. Баща, майка, братя и сестри на Онзи, Който ни (е) изпратил в света. И тогава всички да свирим, да пеем, да рисуваме и каквото правим в най-малките си правила да внесем Любовта, за да внесем Любовта, да дойде новият живот, да се яви спокойствието в света, от което всички имаме нужда.

Понеже, тази година, е придатък трябва да изучавате 39 стр, от книгата на живота. Мисли върху изворите на живота, на знанието и на свободата. 38 и 39 страница от „Ценни мисли из книгата на живота“.

Добрата молитва

15. беседа, държана на

4 януари 1942 год, неделя, 10 ч. с.

Изгрев. София