„Отче наш“
„Красив е животът“
Ще прочета четвърта глава от Лука.
„Кажи ми Ти истината“
Учителят даде и един брат прочете беседата „Тонът фа“ от тома „Ценната дума“.
„Бог е любов“
Най-лесните работи в света остават винаги неразбрани. Всичките хора в света не искат да вършат лесни работи. Никой не иска да бъде сиромах. Всеки иска да бъде богат. За сиромашията имат особено понятие. За богатството имат особено понятие. Богатият е добре облечен, сиромаха с дрипи си представяте.
Но питам, къде са сиромасите? Богатите и сиромасите са в едно дърво, те са еднакви. Корените, сиромасите, са долу в земята, облечени са с окъсани дрехи. Богатите са горе в клоните, в цветовете, в листата, в плодовете. Вие виждате богатите, които са изнесли на пазара, не виждате сиромасите, които са изнесли стоката от земята. Ако всички бяха богати на земята, какво щеше да бъде?
Казвам, вие всички искате да бъдете музиканти, то е горе, то са клоните. Музиката придобива съдържание, като страда човек. Някои често ме питат: „Пея ли хубаво?“ Той мене пита. Казвам: „Страдаш ли?“ „Не страдам.“ „Не пееш хубаво. Радваш ли се?“ „Не се радвам.“ „Не пееш хубаво.“ Ти, за да пееш хубаво, трябва да се радваш и да страдаш. То са две страни на тона „фа“. Сега вие мислите: да страда човек, то е да боледува. Болестта е друг въпрос. Болест и страдание са две неща различни. Болестта, това са гости, които искат да ядат и пият. Всеки, който се разболява, той има доста гости, дошли неканени, казват: „Има-няма, ще дадеш, ще намериш.“
Ние наскоро бяхме на гости на едно място. Разбира се, оплакват се, че като ни викат, нямало портокали, после, че масло нямало на трапезата, търсили, но не могли да намерят. Едва намерили малко сирене и кашкавал, и черен хляб нарязан. Едно време бял хляб, сега няма. Казвам: на такава малка дажба викат ни на гости. Защо ни викат? Искат да знаят ще се свърши ли войната. Ние нищо не им казваме. Най-после, носехме цигулка, пък не им свирихме. Не им свирихме, понеже нямаше кой да играе, кой да пее. Казвам: „Нека седи сега свиренето.“ Спечелихме нещо. Като дойдоха да ме канят, мисля, че ще хванат поне автомобил, мисля, че ще ида на гости, като има автомобил. Но ме канят, пък няма и автомобил, казват: „По цяла София не можахме да намерим, и двеста лева да дадеш, няма.“ Пеш тогава. Тръгнахме. Казвам: четирима души по петдесет лева, спечелихме двеста лева. На връщане пак няма: още двеста лева – четиристотин лева. Та всеки за един час спечели сто лева. Малко ли е? Доста благородни хора, двеста лева дадохме на хазаите и по петдесет лева разделихме за себе си.
Та казвам, в живота не трябва да мислите, че ще има автомобил. Няма автомобил, и двеста лева да дадеш. Защото, като няма автомобил, пеш ще тръгнеш, ще си държиш на думата. Често някои не идват на събрание. Казват: „Защо не беше на събрание?“ „Не бях разположен.“ Значи нямал е автомобил. Казвам: доста сме далеч, един час път, няма превозно средство.
Казвам, животът е едно училище. В музиката човек трябва да събуди доброто чувство в себе си. Без събуждането на доброто чувство ти не можеш да събудиш и една добра мисъл. Ти, ако имаш такова особено мнение за сърцето, че сърцето е калпаво, че сърцето е грешно, ти не мислиш правилно. Ти ще благодариш, че твоето сърце носи страданията. Изпълнява си много добре своята роля, понеже от него излиза и чистата, и нечистата кръв. Не е виновато то. Нечистата кръв се връща в сърцето и то я праща в дробовете да се пречисти; тя, пречистена, пак се връща в сърцето и то я препраща по цялото тяло.
Сега някой път не разбираме живота, искаме да бъдем чисти. То е така направено, че по необходимост праща чистата и нечистата кръв. Какво ще прави, като дойде нечистата кръв? Ще я изпрати да се пречисти. Щом имате ролята на сърцето, ще изпълнявате добре ролята на сърцето.
Сърцето винаги пее „фа“. Ако искате по някой път да имате камертон, турете ръката на сърцето си и ще имате тона „фа“. Ако вземете тона „фа“, пулсът ви ще бъде много редовен, няма да има прескачане на пулса. Който не пее „фа“, започва да се омаломощава и лекарите казват, че клапите се разхалтавили. Разхалтавили се клапите, понеже не пее „фа“. Ония рала, с които орат земята, имат ли ръжда? Те нямат никаква ръжда, но щом се оставят на почивка десетина дни и веднага ръждата иде. Докато човек страда, сърцето е чисто. То е ралото. Щом престане да оре ралото, ръждясва, щом сърцето престане да страда, оцапва се.
Страданието, това е орането, за да бъде ралото чисто. Без страдания сърцето ръжда хваща. По-добре да оре, отколкото да ръждясва. Вие мислите да не страдате. Ще ръждясате. В страданието се очиства ръждата. Ралото, което оре, е винаги здраво. Тъй трябва да се разбира животът. Казвате: „Не искаме да страдаме.“ Ще ръждясате. Ръждата е много по-опасна от страданието. Страданието е десет пъти за предпочитане пред ръждата. Разликата между страданието и ръждата е тази: нали по селата някой момък, като обича една мома, като мине покрай нея, ще я ощипе малко, за да и покаже, че я обича; ръждата мяза на куче, което захапва, че откъсва и месо: оттук откъсне, оттам. Кое е за предпочитане: щипането на онзи, който обича, или на онова куче, което откъсва месо? Разправяше ми един: „Като ме ухапа едно куче, откъсна ми месото и го изяде пред мен.“
Скоро дойде една вечер една млада сестра, уплашила се: като кълцала, отрязала си пръста. Питам я: „Къде си оставила отрязаното?“ „Оставих го.“ „Трябваше да го вземеш и да го залепиш на мястото, да го превържеш.“ А тя го хвърлила. Трябваше да го вземе и да го залепи.
Та казвам: „фа“ е най-устойчивият тон. От „до“ до „фа“ имате кварта. Целият живот на земята е обоснован върху квартата. Съграждаш една къща, върху квартата я съграждаш. От „до“ до „фа“ имате четири тона. Квартата има два потенциала, значи. Какво значи потенциал, музикален потенциал? Значи от „до“ до „фа“ имате „ре“ и „ми“, те дават капитал на „до“ и „фа“, „до“ и „фа“ го обработват. Ако „ре“ и „ми“ ги няма, няма с какво да работите. Всякога, когато имате двама души, влагат капитала според това. Във „фа“ човек трябва да бъде много внимателен. С едно лесно може да се справиш, но с две много мъчно е. Една мома с един лесно се справя, но двама като я обичат, и двамата я заплашват, че ще я убият. Ако един я заплашваше, че ще я убие, ако не го вземе, въпросът е разрешен, ще го вземе. Ако двама я заплашат и ако за единия се ожени, ще я убие другият; ако за другия се ожени, ще я убие първият. Тогава въпросът е неразрешен, опасна работа е. Сега човешкото сърце се намира между двама любящи, от едната страна е страданието, от другата страна е ръждата.
Казвам, за предпочитане е страданието, отколкото ръждата, нищо повече. Разправяше ми един български свещеник. Зимно време тръгнал от една паланка Везир Козлуджа и излиза от селото на един километър. Явява се един вълк пред него. Вълкът си обръща задницата и започва в очите му да хвърля сняг. Той му казва: „Брей, не те ли е срам, че тук поп има, да си обръщаш задницата и да хвърляш сняг в очите?“ После казва на себе си: „Слушай, попе, я се връщай назад, че може джубето ти да бъде разкъсано. Тогава, казва, извадих пояса си, че го пуснах, да се покажа, че съм герой. Пуснах така пояса ми да се влече и се върнах, и вълкът върви отподире ми, че го е страх да няма някаква уловка. Спаси ме поясът ми. Като се върнах, на пояса и на мене казвам: и двамата сме герои.“
Сега по някой път хората са чудни. Един вълк те срещне. Зимно време съм ходил, и досега вълк не ме е срещал. Само веднъж съм видял вълк, зимно време не, лятно време беше. Зимно време съм ходил, няма ги. Пролетно време го срещнах. Гледам, доста философ, навел глава, опашка проточил, смирил се, погледне, пак тръгне, казва: „Лоши условия.“ Не ходи като кучето с дигната опашка. Казва: „Какво ще се прави?“ Погледне, погледне, казва: „Тази работа как ще бъде? Ще се носи, дошло. На земята ще се живее.“ Пак тръгне. Доста е умен, с дълга муцуна. Понеже е доста смел, има смела походка. Като видиш козината, виждаш, че е много жесток, голяма жестокост има в него. Като влезе в някоя кошара, удави десет, двайсет, четирийсет брадви удари в земята; удави ги, нареди ги, натъркаля овцете, пък не бута нито една.
Та казвам, хубаво е човек да пее. Каква по-лесна работа от пеенето? Трябва да знаете, че тия, гласните струни, са тясно свързани със сърцето. Ако пеете, ритъмът на сърцето е много правилен, човек постепенно става весел и се подобряват външните условия. Казвам, пението е едно Божие благословение, което Бог е дал. Ако всичките хора пееха, много малко болести щеше да има. Понеже не пеят, затова се раждат болестите. Щом не пееш, ти ръждясваш. Щом пееш, ще ореш земята, светъл ще бъдеш. Щом не пееш, ще ръждясаш, нищо повече.
Та казвам, няма съмнение, че християнските народи пеят много повече, отколкото другите. Другите пеят при съвсем други условия. Християните са доста пели в първите времена, много тъжни песни имаха. Казва, че на Тайната вечеря изпели няколко песни и излезли вън да се помолят. Сега онези, мрачните, времена преминаха вече, няма какво да се плашат хората. Ако вие сте в планината и се трошат камъни, казвате: „Защо се трошат тия камъни?“ За да се съградят здания. Трошат се тия камъни, за да се прокарат пътища. Сега трябва да се павира светът. Страданията в света са една работа. Без страдания пътищата ще останат ненаправени, къщите ще останат несъградени, нивите ще останат неизорани. Със страдания всичко е в ред и порядък, нивите са изорани, къщите са съградени, пътищата са направени, хората са облечени, имат да ядат и да пият. Дето има страдания, има ядене и пиене. Дето има ръжда, има смърт: този погребват, онзи погребват. Кое е по-хубаво, да ни погребват или да сме свободни? Тогава схващаме страданието, то е път на убеждение. Ние, съвременните хора, страдаме и трябва да благодарим на Бога, че сме минали от ръждата в страданието.
Имаш някакъв дефект, нетърпелив си, пей „фа“. Не чакай да ръждясаш. Защо ще чакаш да ръждясаш, да те турят някъде да те бият? Преди да те бият, попей. Тури страданието в музиката. То е хубавото, понеже ти свързваш ума и сърцето. Образуваш една хармонична връзка между ума, сърцето и волята. Музиката образува най-добрата връзка между човешкия мозък, човешкото сърце и човешкото тяло, между всичките удове. Те са създадени по закона на хармонията. И когато човек пее, всичко се добре хармонира. Щом запееш какъвто и да е тон, природата те разбира. Природата разбира този език. Ти не можеш на природата с друг език да говориш. Някои искат да знаят кой е езикът на природата. То е музиката. Ако пееш хубаво, даже когато има буря, бурята ще утихне. Защото бурята е направена пак от същества. Щом пееш, те ще се спрат да им попееш. Щом пееш музикално, ще се спрат, щом не пееш, ще си гледат работата. Като мине бурята, дигне прах, тогава прахът влезе в очите и започнеш да плачеш. Ако си от добрите певци, веднага ще се спрат, ще кажат: „Ето един, който знае добре да пее.“ Като пееш, чакат малко, половин час може би, после бурята пак започне. Казваш: „Защо започна бурята?“ Работа се върши. Бурята не е безпредметна. Вятърът не е безпредметен.
Казвам, музиката е едно вътрешно състояние, разбирателство с ония, които направляват света. Няма същество на земята, което да не разбира музиката. Даже когато цъфтят дърветата, то е по закона на музиката, когато реките текат, то е по закона на музиката, когато вятърът духа, то е по закона на музиката, когато слънцето изгрява и залязва, музика има, когато силно се сменят теченията на облаците, музика има. Навсякъде има музика.
Сега живеем в един музикален свят. Понеже не искаме да пеем, ще се намерим в трудно положение. Страданията не са нищо друго, освен един капелмайстор, който постоянно ни оправя: „ре“ вземете правилно, „до“ вземете правилно. Под думата „до“ разбирам: една дума не я казваш навреме. Казваш: любов. Ако не знаеш къде да туриш първата буква л, буквата с която започва, ако не туриш л-то на място, ако не туриш ю-то на място, ако не туриш б-то на място, ако не туриш о-то на място, ако не туриш в-то на място и малкия ер на място, какво ще кажеш? Онзи, който иде подир тебе, ще произнесе думата любов. Но по закона на хармонията л-то е основната нота, от която трябва да започнеш. Какво ще прочетеш? Някой се моли. Музикално трябва да се моли. Казва: „Господи, бъди милостив към мене.“ Като кажеш милост, то са ноти. Като изпееш: „Господи, милост“, Той ще ти помогне. Ти не казваш милост, и казваш: „Той не знае ли?“
Ние, съвременните хора, искаме и без да се молим да накараме Господа да ни помага. Без да се молим ние искаме да бъдем господари от голямо произхождение, всичките хора трябва да гледат на нас като божества. Мислят като как да бъде милостив Господ, ще се унижат. Казва: „Как ще се моля, да коленича!“ Не е било време в света хората да се не молят. Пишат: „Моля, господин директоре... Моля, господин началник...“ Щом дойде до Господа, било унижение. На хората да се молят не било унижение, за Господа – унижение. На хората да кажеш моля, то е унижение. Но моля, то е тон. Научи ме как да вземам „фа“ правилно – това е моля. „Фа“ значи: човек не трябва да бъде разточителен. „Фа“ значи: човек не трябва да бъде сръдлив, да се сърди за нищо и никакво. „Фа“ значи да се наядеш хубаво. „Фа“ значи да си починеш хубаво. „Фа“ значи да започнеш работа добре. „Фа“ значи да свършиш работа добре. Във всяко едно отношение е „фа“. „Фа“ е основен тон как да излезеш от мъчнотиите и да влезеш в хармонията. Ще излезеш от страданието, ще влезеш в радостта. То е крива линия отдолу нагоре.
Грях наричам лъжата. От греха към страданието, от страданието към хармонията, от хармонията към любовта, от любовта към Бога. Така че лъжата, това е светът, дето казва Писанието: „Земята беше неустроена“, един неорганизиран свят извън хармонията. Щом е организиран светът, всяко нещо е на своето място. Всяко нещо, което правим, разбирам хармоничен свят. Трябва да разбираме правилата и законите на любовта, в които хармонията се проявява в света.
Та казвам, първото нещо, тонът трябва да се вземе чист, чист трябва да бъде тонът. Ти не може да пееш, ако не пееш чисто. После, музиката започва с топлина от сърцето. Ти не може да пееш, ако сърцето ти не е топло, ти не може да дадеш правилен тон, ако нямаш достатъчно светлина, и не може да дадеш израз на тона, ако тялото ти не е здраво. Често аз правя диагноза. Забелязвам от какво човек страда, като се вземат някои тонове. Ако започне сърцето да страда, намалява се топлината. Ако започне мозъкът да страда, намалява се светлината. Ако започне тялото да страда, намалява се силата на човека. В музикално отношение, щом пея, виждам какво липсва на тона. Щом пея, и силата не се намалява, нормата е. Щом топлината и светлината не се намалява, тонът показва една диагноза, значи съм здрав. Щом съм здрав, пея. Щом не съм здрав, не пея.
Трябва да се тонираш. Единственото нещо, което тонира в света, то е любовта. Камертон е любовта, много добър камертон е. (Учителят показва показалеца и средния пръст вдигнати, другите два свити, върху тях палецът.) Показалецът е любовта към Бога, средният пръст е знанието, справедливостта. То са две неща: любов към Бога и справедливост към ближните. То е камертон. То е основният тон. С него може да намериш дали всички други тонове са верни, дали има в тона любов и справедливост.
Сега разбира се, не мислете, че туй е лесна работа: като удариш с двата пръста, да чуеш тон. Аз с този камертон коригирам цигулката. Този камертон показва пълните тонове, когато човек в ума му има достатъчно светлина и топлина в сърцето, и сила в тялото, защото силата седи в тия двата тона: любов и светлина. Силата е палецът, който хвана другите два пръста. Едновременно, щом вземеш правилно тона, не само в ума се явява светлина, в сърцето топлина се явява и по цялото тяло сила потича. Щом започнете да пеете, ще усетите една малка топлина, която се явява. То е правилно, малка светлина и топлина да се яви. То е, както когато е тъмно и слънцето изгрява, като запееш, веднага като зазоряване става, светлина се явява.
Знайте, че Божественият закон на светлината е едно благо. Онзи, който носи светлината, иде към тебе. Единственото нещо, което може да те доведе до любовта, то е музиката. Единственото нещо, което може да те доведе до силата, то е пак музиката, хармонията. То е правият път да идеш до любовта, правият път да идеш до знанието и правият път да идеш до организирането на света.
Сега съвременната музика, която имаш, е спомагало. Един ден музиката ще влезе като един от най-добрите методи за самовъзпитанието. Всеки ще се възпитава много лесно. Сам ще се възпитава, и другите музикално ще ги възпитава. Вечер ще дойде някой с китарата, няма да ти говори, ще ти изпее една соната; веднага ти ще го разбереш какво иска да ти каже. Имаш да даваш, от сегашно гледище; идеш, изпееш една песен, той ще те разбере, ще извади полицата. Съдят те някъде, ще идеш, ще изпееш една песен, съдията ще отложи. Един адвокат имаш, изпееш една песен, той веднага ще те разбере – от сегашно гледище говоря. Един ден хората ще се съдят музикално. Дойде някой, иска да ме съди, ще ми изпее една песен. Аз искам да го съдя, ще му попея. Имам да му давам, ще му попея. Има да ми даде, ще ми попее. Как ще се оправи светът тогава? Че той е оправен.
Идеята така седи. Вземам едно житно зърно или една ябълчна семка, то е затворена идея. Какво нещо е ябълката? Любовта може да я посади в земята и от нея ще израсне едно дърво, ще даде плодове. Откъснеш от плода, то е вече музика. Казва: „Какво ще стане?“ Музикално ще израсте дървото на живота и ние ще имаме ония плодове, с които ще се храним, няма да има никакво противоречие. Всичките противоречия произлизат от един вътрешен недоимък, обедняване от любов, обедняване от знание, обедняване от сила. Как ще се поправи светът? Как ще се поправи тялото? Тялото ще се обнови със сила. Как трябва да се обнови сърцето? Сърцето ще се обнови с топлина. С какво трябва да се обнови мозъкът? Мозъкът ще се обнови със светлина. Като дойде сила в тялото, като дойде топлина в сърцето и светлина в мозъка, светът е оправен. Най-после, влизаме във връзка с Бога като наш Баща. Какво има да ни смущава? Тогава ще дойдем с музика, с хармония да Му слугуваме, да извършим волята Му и ще разбираме живота по-добре, отколкото сега. Всеки ден се оплакваме, че кракът ни боли, главоболие, коремоболие. Тогава няма да има никакви страдания, наместо страдания ще има песни.
Сега вие казвате: „Кога ще дойдат тия времена?“ Вие се намирате в онова противоречие, в което се намирал един американски професор по физика. Един ден жена му ходила да слуша нещо по електричеството и там разказвали какви опасности има от електрическите пълнежи, как, дето има желязо, се добивало електричество. Влязла и тази идея. През една нощ минавали коли по улицата и така силно гърмели, че тя помислила, че има гръмотевица и започва да развежда мъжа си да се крият по разни места на къщата, дето нямало опасност от гръм. Отидат някъде и тя каже, че тук има желязо, то привлича електричеството; отидат на друго място, там види друго желязо, и така час и половина: докато минавали колите отвън, тя развеждала мъжа си по стаята. По едно време отиват на прозореца и виждат хубаво ясно небе, никакви гръмотевици няма. В ума и седи мисълта, че гръмотевицата може да падне на професора и ученият професор ходи от един ъгъл на друг. Тази, страхливата, жена нас ни развежда като този професор: туй не прави, онова не прави.
Там, дето има любов, електричество минава и пакост не прави. Електричеството винаги прави пакост на хората на безлюбието. Тия гръмотевици са много меки. В електричеството има такива, които не правят пакост. Една електрическа топка гръмотевица, ако влезе, ти си остани спокоен, обикни я, и тя няма нищо да ти направи. Ако я бутнеш, ще направи голям взрив, нищо няма да остане от тебе. Привеждал съм този пример. В сегашния Балчик един българин грънчар направил петдесет хиляди грънци, искал да ги продаде. Казва: „Уредих си работата, казва. Да си почина.“ В стотина гърнета турил краве масло. Влиза една гръмотевица и всичките празни гърнета пробива, останали само пълните. Влиза гръмотевица и пълните не ги закачила.
Та казвам, ако гърнетата са празни, гръмотевицата ще ги пробие. Ако гърнетата на вашата мисъл и чувства са празни, като влезе Божията искра на електричеството, ще пробие всичките празни гърнета, ще останат само пълните. Казвам, когато имаме някаква идея, която е пълна, Божествените сили не я бутат, но празните гърнета са изложени на опасност. Който не пее, той е празно гърне, ще падне тази искра, ще го пробие. Който пее е пълно гърне.
Затова казвам: да сме пълни гърнета. Тялото ни да е пълно със сила, умът ни да е пълен със светлина и сърцето ни да е пълно с топлина. Тогава Божиите благословения потичат в тия форми, по които идат тия благословения. То е път в света, на който хората се учат.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
„Отче наш“
Седмо утринно слово
7 декември 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
