Добрата молитва
91-ви псалом
Молитвата на Царството
В начало бе Словото
Ще прочета 7-ма глава от Евангелието на Марка.
Духът Божи
(Учителят даде да се прочете лекцията „Новите възгледи“ от тома „Ценното из книгата на великия живот“. Прочете я един брат.)
Кажи ми Ти истината
Някои от вас може да си спомните беседата, някои не сте били. Тази беседа е говорена през лятото на трийсет и втора година, на Рила. Сега всякога, когато отивате на един театър, искате да видите нещо ново. Гледате няколко пъти и не се интересувате вече. Всичките хора се интересуват от новите работи. Човек трябва да бъде умен. Ще намерите един разказ: има един пример, даден в същата книга, „Ценното из книгата на великия живот“. Някой си млад човек тръгнал да търси своето щастие, купил един юлар и тръгнал да търси да купи кон за юлара. Юларът бил много хубав и с години ходил да търси кон, но не прилягал, не могъл да намери. Като ходил да търси, един ден го хванали разбойници и го вързали с юлара. Пита ги: „Що ме вързахте?“ – „Защото не си намерил кон.“ Оттогава, докато не намерите вашия кон, който търсите, вас ще ви свързват. Този кон е развитието на човешкия ум. Докато не го развиете, винаги с вашия юлар ще ви връзват, ще имате неприятности в живота. Казваш: „Защо ме вързаха с юлара?“ Не си намерил коня. Не носете юлара със себе си. Когато отивате да търсите кон, не носете юлар. Щом имате юлар, и кон нямате, ще ви връзват. Коня търсете без юлар. Като го намерите, конят да тръгне, без юлар да дойде. Този пример го взели отнякъде. Но сега виждам, че на този разказ липсва нещо. Не е умен кон, който водиш с юлар. Ако с юлар го водиш, тебе ще те връзват с юлара и ще видиш, че не е приятно. Сега всичките търсите свободата, но свободата с юлар не се търси. Не разправяйте за една ваша опитност. Имате само една опитност. Мислите ли, че опитността представя цялата истина? Казваш: „Един случай имах“. От един случай не може да извадите заключение. С един цвят пролет не става. С един лъч слънцето не изгрява. То са милиарди лъчи, всички трябва да излязат. Казвам: Не се силете на вашата опитност. Защото ако разчитате на вашата сила, то е самостоятелен човек. Всички искат да бъдат самостоятелни. Кой от вас е самостоятелен? Ние, които се нуждаем от моркови, от ряпа, от боб, нуждаем се от толкоз хиляди плодове, искаме да бъдем самостоятелни. Често нашата самостоятелност мяза на един оратор, който говорил на сцена и казва: „На тази сцена стоя, господа слушатели“. Един обущар, който му направил обущата и комуто ораторът не бил платил, казва: „Не, господине, ти седиш на моите обуща отгоре, които не си платил“. Та казвам, когато излезе човек на сцена, за да бъде свободен, не трябва да седи на чужди обуща, не трябва да носи чужда шапка, чужди дрехи, всичко в него трябва да бъде изработено от самия него, всяка една мисъл да е негова. Знаеш каква трудна работа е. Накичим се със знанието на хората, с кожите на овцете, казваме: „Много учени сме“. Ние сме обявление на овцете, те са доста умни, но ние още не сме се научили да правим като тях. Носиш една копринена шапка. Бубите са много умни, че правят коприната, но трябва да намеря ума на бубата. Ти носиш обявление, ти си фирма, представител. Носиш някои обуща, но ти още не си се научил да правиш такава кожа. Та казвам: Ние, съвременните хора, трябва да станем умни. Бог изисква здрави нишки. Искате Любовта да дойде. Любовта, когато дойде в света, трябва да има здрави нишки. Как ще посрещнете Любовта, като дойде? Ако Любовта дойде във вид на светлина, ще я посрещнете с очите си. Ако Любовта дойде във вид на звук, ще я посрещнете с ушите си. Ако дойде като ухание, ще я посрещнете с носа си. Ако дойде като хляб, ще я посрещнете с устата си. Ако дойде като някой драгоценен камък – с ръцете си. Казвам: Това е външната страна на Любовта. Вие трябва да тръгнете с Любовта, дето отива, да ходите с нея, да видите какво върши. Любовта трябва да ви стане учител, вие да станете ученик на Любовта и да се учите. Тогава ще разберете вътрешния дълбок смисъл. Дето и да ви преведе, да се не страхувате. Може да ви прекара през най-големите мъчнотии, да се не страхувате.
Запример, сега се страхувате от страданието. Въглища нямате. Вземете една медна жица, турете я отгоре и веднага електричеството ще потече в дома ви; ако вашата мисъл е силна, веднага ще се стопли стаята ви. Вземете една фунийка и проговорете, и веднага хлябът ще дойде отнякъде. Само проговорете с устата и хлябът ще дойде. Сега да направя мисълта си ясна. Като идеш в Англия и говориш английски, ще те разберат. Като говориш български в България, ще те разберат. Вие говорите на небесните жители на земен език, казват: „Какво искате да кажете?“ Говори на своя си език. Влиза един французин в една английска гостилница, вижда, че има един опечен бут, вижда, че яденето е много хубаво опечено. Французинът казва: „Бон, бон“. Англичанинът казва: „Не е бон, но това е ядене“. На английски „бон“ значи „кост“. Англичанинът разбира съвсем друго, а французинът иска да каже, че е хубаво опечено. Англичанинът не разбира, че е хубаво опечено, но разбира кост. И, двамата не се разбират. Вие, като влезете в небето, като французина и англичанина няма да се разбирате: единият ще казва „бон“, което на английски значи друго.
Сега със сравненията се обясняват хубаво противоречията, но ако сравненията не се поставят, както трябва, може да се създадат много големи противоречия. Ти трябва да знаеш кое с кое да сравняваш. Ако сравняваш Любовта със слабостта на един човек, какво сравнение ще правиш, защо ще сравняваш? Говориш за един човек, че има Любов, и казваш, че е слаб. То е погрешно. Човек, който люби, той не е слаб, той е силен. Казваш: „Слаб човек“. В Любовта няма нищо невъзможно. В нея всичко е възможно, но не изведнъж. Вие искате изведнъж светия да станете, архангел да станете, божество да станете, какво ли не. Един ангел има желанието да стане човек. Сега запример, ако Господ ви направи една буболечка, ще съжалявате ли? Да станеш една буболечка, това е щастие. Ако Господ ви направи една пеперуда, да хвъркате по цветята, или ви направи кон, да носите товар, кое е по-приятно? Много по-приятно е да си пеперуда, отколкото кон. Човек като си, ще носиш голям товар на греха, всичките хора носят товара на греха. Дяволът ги впрегнал. Ние сме впрегнати от тъмната ложа. Казвате: „Свободни хора сме“. Кираджийски коне сме. Сега търсим да се освободим от тия кираджийски кола. Сега трябва да разгледаме живота. Не е лошо човек да бъде кираджийски кон. Господар ти е дяволът. Господ пита: „Как, харесваш ли този господар?“ Казваш: „Не го харесвам“. Казва: „Искаш ли да се освободиш?“ – „Е, Господи, дотегна ми, измъчи ме.“ Казва Господ: „Ако Мене обичаш, ще се освободиш. Понеже обичаш дявола повече, на него служиш. Впрегнал те, защото обичаш дявола и затова му служиш“. Казва Господ: „Ако обикнеш Мене, тогава ще се освободиш“. Казвам: Всички вие сте впрегнати по причина на Любовта. Ти каквото желаеш, това става. Ти се родиш в един народ, дойдат, задигнат те войник, турят те на бойното поле. Обичал си този народ, дошъл си в него. Ако не беше дошъл, не можеше да те впрегнат и да те турят на бойното поле. Питаш защо те пращат. Дошъл си в този народ, ще идеш да работиш за този народ. Не прави въпрос, но иди да воюваш. „Не е право.“ Ти правото остави, ти отначало си направил криво, понеже си дошъл. Ти направи погрешката, те са в правото да те пратят там. Ако не искаш да воюваш, трябва да служиш на Бога.
Два начина Любовта има. Има в света една любов на насилие. Като обичаш някого, ще го изнасилваш. Тази любов нали знаете каква е? Най-първо имаш кокошката, гледаш я, казваш: „Колко е хубаво това пиленце“. Един ден пиленцето израства, става ярчица. Като я побуташ, в тебе се зароди желание и казваш: „Какво ли има скрито под кожата, под тия перца какво ли има? Чакай да опитам“. Направиш един научен опит. Казваш на ярчицата, започваш да я лъжеш, казваш: „Къти-къти, не бой се. Аз ще те пратя на баня, ще ти снемат тия дрешки“. Ти започваш да и снемаш дрешките и погледнеш, ярката изчезнала. Тогава започваш пак да се оправдаваш, казваш: „Такава е волята Божия, Господ така направил света“. Господ те гледа и ти мигаш пред Него. Много хора, като лъжат, мигат. Един ден и тебе някой те хване за гръцмуля и ти по същия начин започваш да се оплакваш от страданията. Ти каквото вършиш на другите, такава е волята Божия; каквото ти правиш на другите, всичко това е право. Но каквото си правил на другите, всичко това ще го правят и на тебе. Ти казваш: „Защо това ми правят?“ Ти това си правил на другите. Крал си, и тебе ще крадат; бил си, и тебе ще бият; пукал си главите на другите, и твоята ще пукат; вземал си дрехите на хората, и твоите ще вземат; събарял си къщите на хората, и твоята ще съборят. Казваш: „Защо това ми се случи?“ Ако не искаш да ти се случва, и ти не прави това на другите. Онова, което искате вам да ви правят другите, вие правете на другите. Този закон трябва да го турим.
Ида тогава при една чешма със стомната си от един килограм и тя ми напълни стомната, аз я държа още под чешмата. Какво се ползвам? Напълни ли се стомната, да я взема? И да я държа под чешмата, нищо няма да събере повече. В дадения случай ти може да имаш Божието изобилие, но ти може да вземеш само едно кило. Иди извади тази стомна и намери по-голяма стомна. С малката стомна цял ден да седиш, все едно кило ще ти донесе. Та казвам, мнозина тук идвате и гледам, вие пак носите старите стомни по едно кило. Досега колкото са събрали, повече не може да съберат. Тук трябва да носите стомни от по двайсет кила. Казвате: „Много тежка“. Не мислете, че е тежка. Двайсет кила е тежко за дете, не за един юнак. Ще ви приведа един пример. Разправяли са ми следното. В село Николаевка, Хадърча, на един български чорбаджия правят една чешма в двора. Дванайсет души работят, искат отгоре на покрива да турят един голям камък. Пъшкат, оставят, дигат го. Иде един млад българин, казва: „Какво правите?“ – „Искаме да дигнем този камък и да го турим.“ – „Къде искате да го турите?“ Казват му. Хваща камъка и сам го поставя на мястото. Казвате: „Той е исполин“. Камъкът не е тежък. Всеки от тия работници дига трийсет кила: дванайсет души по 30 – 360 килограма. Този българин дига толкоз. Един американец е дигал един кон и едно конче. Един кон колко тежи?
Изпитанията, които сега имате, не са нищо друго, освен проба на силата, която имате във вас. Всякога, когато от невидимият свят ви поставят на изпитание, те изпитват вашата сила. Дават ви малка мъчнотия, тази мъчнотия е за проба на силата ви, каква сила имате. Дадат ви мъчна мисъл, пробват силата на вашата мисъл. Дадат ви мъчно чувство, пробват силата на вашето сърце. Изпитват ни доколко ние сме силни. Съобразно със силата ни дават работа, която трябва да извършим. Сега всички разбирате: Господ да ни даде Духа, да дойде Духът. Преди време при мене дойде една сестра, на която Духът и проговорил. От едно гледище много хубаво. Разправя ми опитността си. Тази сестра се женила, не могла да живее с мъжа си, разставила се, развела се. Има деца и тръгнала да проповядва. Дошла тук, питала един брат може ли да живее тук на Изгрева, имало някаква къща. Казвам: Тази къща не е моя. – „Ама аз дойдох да взема твоето мнение.“ Казвам: Два месеца може да живееш без пари, цяла година не може. – „Аз ще платя.“ – Ние с кираджилък не се занимаваме, пари не вземаме за къща. – „Аз тогава да си взема в града.“ – Свободна си, в града може да си вземеш; за два месеца може тук без пари да живееш, повече не може да седиш от два месеца, ще идеш да работиш. Господ не те е пратил тук да седиш. Сега, тази сестра мисли да се установи тука, като има ръководството на Бога. Туй желание да седи тук не е нейно, то е на Бога. Тя като дойде тук, ще види, че тия сестри не са такива, каквито тя ги мисли. После те ще видят, че тя не е такава, каквато се представя. Тя ще види погрешките на сестрите, сестрите ще видят нейните погрешки. Ще се наруши хармонията. Два месеца е много. Повече от една седмица не стой. След една седмица ще видят всичките погрешки: откъде си, каква си – всичко туй ще знаят. Ако идеш някъде, за да имат хората добро мнение за тебе, трябва джобовете ти да бъдат пълни със звонкови. Като дойде някоя сестра да те критикува, дай и един подарък. Кой как дойде, подаръци давай. Така за цяла седмица. Всички ще казват: „Много добър“. Никой няма да каже лоша дума. Но ако не даваш подаръци, след една седмица вестниците ще пишат.
Старите възгледи са детински. Старецът търси щастието по лесния път. Младият търси щастието в баща си, в майка си. Възрастният го търси в ралото, в нивата. Ще пъшка, да извади нещо от нивата, от градината, от работата, там ще намери своето щастие.
Казвам: Щом ние изгубваме своето, два възгледа има. Ако уповаваш на Бога, няма какво да се безпокоиш. Ако уповаваш на себе си, какво ще се безпокоиш, ще идеш на нивата да работиш. Ти искаш да станеш господар в дома, за тебе да мислят. И на нивата искаш баща ти да оре, ти като господар да ходиш около него, да се разхождаш, да мислиш, че си нещо.
Вкъщи ще уповаваш на баща си, на нивата ще уповаваш на себе си. Баща ти трябва да дойде да прегледа нивата: как си орал, как си посял. Ще каже: „Много добре изорана“. Ако не си изорал нивата, ще каже, че не е добре изорана нивата и не е добре посята.
Често идат от невидимия свят и казват: „Не е направено, както трябва“. Идат от невидимия свят и правят ревизия. Да кажем, ако ви дойде някой на гости в тия времена, може ли да му направите баница със сирене? Не зная дали ще можете да направите. Една сестра ми каза, че за цял месец – 400 грама сирене, тя отделила половината за мене. Рекох: За цял месец – то по десет грама на ден почти. Тя остави двеста грама при мене сирене. Като отива вкъщи, вижда, че една котка и изяла другата половина; навярно тя мисли, че като даде двеста грама на мене, ще се благослови и нейното сирене. Иде и ми казва, че котката и изяла нейното сирене. Казвам: „Да ти дам моето сирене“. Намирам, че умно е постъпила, понеже за да спаси двестата грама, тя го остави при мене. Та казвам, котката не знаеше, че сега има купонна система. Разправят един случай в село Николаевка. Една българка приготвила дванайсет яйца, първо ги турят във вряла вода, варят яйцата, изваждат ги, турят в тавата масло и с червен пипер поливат яйцата. Майката приготвяла яйцата за гости. Иде синът и, не знае, че майката има гости и, по яйце на хапка, изяжда яйцата. Иде майката и казва: „Синко, синко, яде ли се яйце на хапка“. Та казвам, ние, съвременните хора, голяма лакомия имаме. То е един навик от миналото. Учат ни на разумна икономия. Сега всичко туй, което става, все е на място. Как би трябвало да се развива животът? Човек не може да се роди като стар. Роди се като дете, което постоянно расте. Хубостта на живота е от малкия човек, който постоянно расте и се развива. Там виждаме приятността.
Та казвам: Мъчно е човек да добие онова спокойно състояние. Да допуснем, студено е отвън. Как човек може да се справи със студа? Как се справяте със студеното и топлото в света? Казваме: „Студен човек“. Лошите хора ги считаме студени, добрите хора ги считаме топли. Но студеното носи топлина скрита в себе си, топлината е скрита в студеното. Той държи топлината за себе си, него го е страх да изстине, отвън е студен, отвътре е топъл. Топъл е, понеже отвътре му е топло, той изпуща топлина отвътре, да се стопли. Добрият като дойде, стопля, хладно му стане вътре. Тъй щото, като излезе отвън вътрешната топлина и външната топлина като влезе вътре, от нашето гледище човек става лош.
Някой път сравнявате се по какво се отличава една сестра от друга сестра. Отличават се по години. Двама души или две сестри не могат да бъдат родени в едно и също време, има една малка разлика между тях. В природата има крайно разнообразие. Две сестри не могат да се родят в едно и също време. От оня свят, като слизат, не могат да минават по двама, минават един подир друг, тъй като има един малък промеждутък. Казва някой: „Да бъдем равни“. На години не можете да бъдете равни. По съзнание не можете да бъдете равни. Равенството на хората седи в това, че могат да разбират еднакво. Не състезание трябва да има в Любовта, понеже има голямо богатство. Но един човек не трябва да го обичате повече. Ако го обичате повече, ще му причините вреда; ако някого толкоз привличате към сърцето си, че само за него мислите, ще му причините пакост. Целия ден той не може да бъде спокоен. Вие, като го обичате, мислите да не направи някаква погрешка, ще го контролирате. Да обичаш човека значи да му желаеш доброто и да го оставиш свободен. Едно дете нека да пада и нека да поплаче, нека се изправи само, погледай го какво ще направи. Като се окаля, не отивай да го чистиш, кажи му: „Иди, опери си дрехата“. И ако имам едно дете на пет години, няма да го пера, ще го накарам да си опере ризата, ще видя как ще я опере. Сега имаме един порядък: обичаме децата да са чисти. Тази чистота не е от тях, не е тяхно качество. Децата изобщо не се държат чисто. Майката е, която се показва. Майката е чисто облечена, възпитава го, туй възпитание не е негово.
Ние като излезем от Бога, доброто, което имаме, то е на Бога. Сега ние трябва да спечелим кое е нашето. Трябва да минем през големи опитности, да се окаляме, да се очистим и тогава туй очистване е наше. Този процес на живота е много труден. Тъй, както сега живеем, не могат да се дадат правила, еднакви за всички, как трябва да се живее. Но в дадения случай, щом направиш една погрешка, не съжалявай. Радвай се, че си направил погрешка. Щом направиш едно добро, зарадвай се два пъти. Като направиш една погрешка, зарадвай се веднъж. Като направиш едно добро, два пъти се зарадвай. Защото твоята погрешка е добро за някого.
Един познат взел пари и ги турил в джоба. Джобът бил пробит, падат парите. То е погрешка. Минава подир него друг човек, намира парите, радва се човекът, че Господ промислил заради него. Твоята слабост в дадения случай е радост за другите. Какво има, че през джоба паднали парите? Направил си погрешка. Зарадвай се, че твоята погрешка е добро за друг. Този човек, който намери твоите пари, един ден ще се върне при тебе. Той ще каже: „Едно време, благодарение на твоя джоб, който ми направи една услуга, аз ти дължа“. Това, което си изгубил, то ще се върне при тебе. Няма нещо в света, което може да се изгуби. В Бога работите не се губят. Ние така мислим. Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за добро“. Няма никакво изключение за това. Някой път може да се съмняваш. То е закон: В Бога нещата не могат да се изгубят. Невидимият свят се зарадва, че твоят джоб е скъсан. Скъсаният джоб е врата, през която парите са били свободни да излязат. Ти нямаше желание да правиш добро, те имат желание да направят добро. Ти ще се зарадваш, че парите направили доброто. Ние за себе си искаме нашите джобове да не бъдат скъсани, а за хората искаме да бъдат скъсани. Та скъсаният джоб е врата.
Казвам: Вратата ни всякога трябва да бъдат отворени за доброто, никога да не се затварят. Та ние държим двойна философия за едно нещо: когато е за нашето добро, отваряме вратата; когато е за нашето зло, затваряме. То е неразбиране на живота, Любовта изключва. Туй разбиране за света е вярно: на един човек на Любовта вратата му всякога трябва да бъдат отворена, неговият ум трябва да бъде буден. Тия работи вие ги знаете. Щом идете някъде и ви дадат един подарък, вие сте доволни някой път, някой път не сте доволни. Когато вие давате, тогава казвате, че комуто давате, той трябва да бъде доволен. Тогава трябва да предвиждате, че като дадете нещо на човека, той да е доволен, не вие да казвате, че трябва да бъде доволен. Предвидете, че той ще бъде доволен за онова, което вие сте направили заради него. Всички трябва да бъдем предвидливи. Бог в туй отношение е дал преобилно, дал е повече, отколкото в даден случай може да употребим. Казва: „Къде е Господ?“ В Божествения порядък вземаш толкоз, колкото искаш. То е Божествен порядък. Светлина вземаш, колкото искаш, от уханието на цветята вземаш, колкото искаш, хляб вземаш, колкото искаш.
Сега представете си, че живеете в една градина, дето цялата година е пълно с плодове. Кой ще ти забрани? Може да ядеш, колкото искаш. Това е Божественият порядък на нещата. Бог е предвидил и е оставил преизобилно на наше разположение да вземаме толкоз, колкото искаме. Сега по навик ядем. Някои ядат повече, за да станат тлъсти. Яденето не е в натрупването на гърба материал, но в придобиването на живота и да бъдем полезни и на другите. Мнозина страдат от недояждане. Някои се страхувате да дишате, да не изстинете. Щом дишате и изстинете, показва, че дишането е бързо. Медлено, полека дишайте, в една минута 3 вдишки да направите. Сега вземате 15 вдишки. Когато е студено времето, 5 вдишки на минута, хич няма да изстинете. На студено време – 3 вдишки на минута, като е топло, може и повече. Казва: „Дишам бързо“. Користолюбие е това. Бързаш да не ти вземат. Този въздух, който ти го употребяваш, извади съдържанието, което въздухът има вътре. Ако ние за всяка вдишка бихме отправяли ума си към Бога, да благодарим за живота, който е скрит във въздуха, знаете как животът щеше да се измени? Сега дишаш и мислиш, че пари нямаш. Сега дишаш и мислиш, че хляб нямаш. Намираш се в противоречие. Дишаш и мислиш, че един ден ще умреш. Умираш от безлюбие. Ние умираме от безлюбие.
Един ден трябва да заминем за другия свят от Любов. Ще дойде време да завършим училището на земята, отиваме при баща си, при майка си, при сестрите си. Ще вземем диплома от този свят, ще повикаме приятелите си, ще им кажем: „Като идем в другия свят, ще им пишем“. Сега онези, които заминават за другия свят, не пишат. Намирам ги постоянно, те се оплакват, повечето от тях се оплакват. Дойде някой, казва: „Кажи на нашите, много тежко е положението“. Казвам: Защо е тежко положението? – „Не можеш да намериш хора на свят.“ Там не може да намери хора на свят, да го разберат. Каквито са били хората тук, такива са и там. Казват: „Гладуваме тук, кажи им да дадат малко житце“. Остане ли тебе от този свят да те хранят, тогава редът е друг. Праведният, като иде в оня свят, може да седне да яде, пък грешникът не може да седне, трапезите се движат. Трапезите са пълни с храна, с плодове, но като рече да се приближи и да посегне да вземе, движи се трапезата. Това го наричат тантализация. Той и като вземе яденето, не може да го яде. Като дойде праведният, масите стоят, не се движат. Масите на грешника тръгват напред. Затуй, ако оттук не се научите да бъдете праведни, в оня свят не може да се научите. Ако сте праведни, тогава нещата са на ваше разположение. Ако не сте праведни, вие ще си създадете лошо на себе си, ще имате лоши условия в онзи свят.
Сега да кажем иносказателно работата. Ние сме дошли на земята и земния си живот трябва да го направим щастлив живот. Да благодарим на Бога всеки ден за хубавите опитности, които имаме, за хубавите мисли, които имаме, за сърцето, което имаме, за приятелите, които срещаме, за звездите, които виждаме, за цветята, които цъфтят, за бръмбарите, за рекичките, които виждаме. Наоколо ни въздухът постоянно влиза през прозорците, през дупките, казва: „Трябва да се пречисти стаята, да е чиста“. Влиза в стаята сняг. Аз така го тълкувам – казват: „Как живеете? Вашата къща е много хубава. Разхождаме се, на екскурзия сме тръгнали“. Вървят си, пеш вървят. Един ден и ние ще се разхождаме така, сега не можем. Те излизат от едно място на друго, пътуват. Казвам: „На добър час“. Вие ще кажете: „Туй вярно ли е, или не е вярно?“ За мене е вярно, за вас не зная. Щом влизат тия снежинки, радостни и весели, като ги гледам как се разхождат и тичат с малки колички, виждам ги, качили се същества на малки каручки и се носят из пространството, казвам: Колко хубаво ще бъде и аз да стана малък и да се кача на малката снежинка, и да се нося, облечен в бяла дрешка.
Та казвам: Практически в живота приложението на Божия закон хиляди методи има. Всеки ден трябва да знаем по кой начин трябва да възприемем Любовта и по кой начин да я проявим. Да бъдем спокойни. Добър е Господ. Каквото и да ви се случи, турете в ума си: „Добър е Господ, благ е Господ“. Дръжте в ума си мисълта: „Благ е Господ“. Умрял някой – благ е Господ, съблякъл му е дрехата. Заровили го в земята – при майка си отива. Червейчетата ще го ядат – не, братята ще го посетят, няма да го ядат, няма изяждане. Страх ви е от черната земя. Привидно е така. Земята не е така лоша, както вие мислите. Христос три дни седя там и дойде ангел, и отвори, и излезе навън. Три дни седя при майка си в земята и после казва: „Не съм още възлязъл при Баща Си“. След смъртта човек трябва да се качи при баща си. Като умре, къде ще иде? Някои умрели ги е страх да се върнат при баща си. Те са в състоянието на блудния син, не са живели, както Господ иска. Сега седим и безпокоим се. Естеството на Любовта е, което произвежда безпокойството. Щом обичаме някого и той замине за другия свят, страдаме. Ако не го обичаме, страданията са по-малки. Няма ли да ни бъде приятно, ако някого пущат из затвора? То е един живот несносен. Щом човек излежи затвора, ще го пуснат.
Та казвам: Каквото и да се говори, живот без Любов не може да се осмисли. Любовта трябва да бъде подбудителна причина в мислите ни, в сърцата ни, в тялото ни. Всичко, каквото вършим, трябва да го вършим с Любов. Само тогава ще разберем, че Бог е Любов. Любовта е в света, която превръща всичко да работи за добро. Казвам, то е наука да се учим да служим на нещата, да се учим от нея и тя да ни бъде учителка. Ние да бъдем ученици на Любовта, сега и занапред.
Смисълът на живота е да обичаш и да те обичат. Бог да те обича и ти да обичаш другите, това е смисълът на живота.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.
6-то утринно слово, 16 ноември 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.
|
