„Отче наш“
„Мисли, право мисли“
(На масата са начертаните фигури.) Някои фигури са доста музикално направени. Тази е музикално направена. (Учителят показва един равностранен триъгълник, оцветен.) Някои с малко материал са ги направили, види се, малко пари са имали.
Сега, ако ви зададат един такъв въпрос: какво разбирате под философия на живота или идеализъм на живота, или материализъм на живота? В света всичките хора имат различни възгледи и оттам идат стълкновенията. Някои възгледи се съгласяват, но някои са в стълкновение. Две твърди тела, ако се движат в две противоположни посоки, стълкновение няма, но ако се движат в една посока, стълкновение има. В твърдите тела стълкновението е по-голямо, в течните намалява, а във въздухообразните – още повече, в съвсем разредените, там съвсем почти е изключено стълкновението. Сега това е пак една неразбрана работа.
В живота често имате скръб. Какво нещо е скръбта? Скръбта сама по себе си седи от твърди вещества, като минават, удрят се в мозъка. Като сте пътували, нали някой път сте имали случай, някъде има силен вятър, нещо ви удря. Малки прашинки ви удрят в очите и трябва да ги измивате постоянно. Те са много малки, но като удрят, понеже окото е много деликатно, чувствува неприятност от тия частици, които се носят. Някой път човешката мисъл се носи тъй. Като минава през мозъка, чука, чука, ти чувствуваш неприятност. Някой път в чувствата има твърди чувства и ти усещаш неразположение в сърцето си. Сега вие казвате: „Еди кой си е причината за моята скръб.“ Не е той причината, ни най-малко. Минаваш през гората, държиш някой клон, пуснеш този клон, който иде подир тебе, удря го. Работата е, когато пътувате през гората, никога не трябва да хващате клонища. Ще правите услуга някому? Малко смирение, нека се наведе. Ти като пуснеш този клон, дал си му сила, като пружина се връща пак на мястото. Наведи се малко, поклони се, мини отдолу. Ти вървиш, искаш да отмахнеш. Някой път ние искаме да отмахнем всичките мъчнотии в живота. Имаме право, има мъчнотии, които трябва да се отмахнат, но има мъчнотии, които ни най-малко не трябва да се отмахнат. С тях – лошо, но без тях – още по-лошо.
Сега няма да ви доказвам защо е мъчнотията. Едно ядене, което е приятно за едного, не е приятно за другиго. Защо? Как ще обясните? Вкус има. Но има по-дълбоки причини. Приятна е онази храна, която ти доставя онова, което искаш. [Не]приятна е някоя храна, понеже има храни, които вземат повече, дават по-малко. Някаква храна не ти е приятна. Такава храна като вземе от тебе и излиза навън, ти се усещаш обеднял.
Сега, приложението. Всичко в живота трябва да се приложи. Да кажем, вие пеете някой път, но различни са приложенията на пението. Зависи какво е приложението. Да кажем, всекиго може да накараш да пее. Има някой човек, с нищо не може да го накараш да пее. Сега всеки от вас бих накарал да пее. Имате нужда от въглища, от това, от онова. Дойде някой човек и ви казва: „Я ми изпей една песен“, даде ти една златна монета. Ще си купиш един тон въглища. Как няма да пееш? Знаешне знаеш, ще пееш. Даде ти една, две, три, четири, най-първо считаш, че не е морално. Той казва: „Аз обичам музика, давам ти 10, 20, 100“ и в тебе се събуди желание да пееш. Казва: Не е хубаво да се пее с пари. Но трябва да се пее за нещо, трябва да има някаква подбудителна причина. Когато някоя млада мома пее, подбудителната причина не са парите. Още по-голяма подбудителна причина има в света. Разположен си, пееш, любов има в сърцето ти, пееш. Има една любов, която пее, има една любов, която мълчи. Каква любов имаш? [За] някого, когото обичаш, [ако] няма никаква опасност да те чуе някой, пееш. Но представете си, че този, когото обичаш, го преследват, ще пееш ли? Дето минаваш, ще мълчиш и не дигаш никакъв шум. [За] някои от вас, които не пеят, казват: „Тия хора се намират в лоши условия, дебнат ги да ги хванат, да ги затворят.“ Онези, които пеят, те са свободни. Тъй щото, вие, които пеете, сте свободни. Тези, които не пеят, не са свободни.
Това са философски разсъждения, които са верни. Аз вземам музиката, тя съществува в природата като един от най-добрите начини за постижение. Тя не е изкуство. Тя е като въздуха – както въздухът е необходим за живеенето, така и музиката е необходима, човек да постигне нещо. Без тази музика животът ти ще бъде много ограничен, няма да има никакви постижения, нищо не те радва. Щом влезе музиката, носи нещо хубаво, светлина носи, топлина носи, сила носи, носи постижения. Ти вече имаш импулс. Най-хубавият малък импулс се движи на една музикална вълна. За пример, вечерно време се лутате (това го давам само за обяснение) из тъмнината. Времето е облачно, няма никаква светлина, не знаете къде е изток, запад, къде е юг, къде е север, тия неща не са известни. Щом блесне най-малката светлина отнякъде, ориентирате се, във вас започва да прониква едно приятно чувство. Всеки тон, който чуеш, е една музикална реч, която в тъмния живот ви дава една посока на движение. Знаете, че зад този музикален лъч има някое разумно същество, което може да ви услужи да излезете из трудното положение. Когато казвам, че трябва да пеете, казвам: Снемете превръзката от вашите очи. Вие сте си завързали очите и играете на сляпа баба. Децата играят на сляпа баба. Но денем да играеш на сляпа баба, разбирам, но вечерно време да играеш на сляпа баба, не разбирам. Вечерно време трябва да снемете превръзката, на сляпа баба да не играете. Аз вземам сляпа баба като пояснение. Вечерно време да се играе на сляпа баба е безпредметно.
Сега, да изясня факта, защо децата играят на сляпа баба. Някой път, като те е страх, превържи си очите, да не те е страх. Този, който си превързва очите, го е страх. Следователно той не иска светлина. Да му покажат светлината, ще се уплаши. Минава през места, дето има змии, мечки; като си превърже очите, нищо не вижда, сляп е. Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа и отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи. Значи стига и умът да хване мухата. За други работи, челото и е много ниско.
Сега, отдалечаваме се. В света трябва да има хубави подбуждения. Първо музиката е била права линия. (фиг. 7.1) Музиката носи най-хубавите подбуждения. Някой път, в старите времена, всичката музика е седяла само в един тон. Някой се провикнал, друг му отговорил. То е музика на съобщение. Тази музика съществува и в животните. Животните издават музикални звукове. Това е праволинейна музика. После, когато в човека се явява тази музика, в подсъзнанието на човека се явява и той чувствува да изкаже някой звук. То е подсъзнанието. Дошла музиката на съзнанието, то е в животните вече. Музиката се явява в самосъзнанието на човека. Може да кажем: самосъзнанието е майка на сегашната музика. Бащата ще бъде свръхсъзнанието. Когато се яви бащата на музиката, в свръхсъзнанието ще имаме хубава музика. Сега имате тъжна музика, няма го бащата. Майката ги насърчава, казва: „Сега баща ви като дойде, ще донесе всичките богатства.“ Като дойде свръхсъзнанието, ще донесе всичките условия за музиката.
Музиката е нещо, вложено в човека. Някои същества са обработили материала на музиката, условия на музиката имат. Защото ако във вас преодолява твърдата материя, музиката ще бъде много слаба. Ако преодолява водата, музиката ще бъде течна. Водата е добър проводник, но водата много дава и много взема. После, ако преодолява въздухът, той ще ви придаде динамичност. Музиката, като дойде в човешката мисъл, мислено като разбирате музиката, тя ще ви даде подтик, направление.
Вземете на български думата светлина. От какво произтича светлината? Светлина значи нещо, което е старо. На български, ако вземете свет, вет, значи стар. На ветото като турите с, става светлина. Светлина е старо нещо. За ветото ние имаме лошо мнение, изтървало е някое качество. Като кажем светлина, разбираме нещо ново, което разкрива света, два слога имате. Този първият, с, който е приложен, и в – св. Тук, в светлина, имате две съгласни, много мъчно се пее. На две съгласни букви да им дадеш музикалност, трябва много голяма гъвкавост. Понеже с-то представя един отворен интервал, съгласна буква с отворен интервал. В-то е затворен интервал. Един отворен интервал, свързан с втори затворен интервал, музикално да се изпеят. Трябва да знаеш как да ги съединиш, за да издадеш музика. Туй е философия на музиката.
Казват: „Де е отвореният интервал на с-то?“ Интервал е разстоянието, което съществува между два тона. Тази буква е крива, интервалът е отворен, (фиг. 7.2) имате 1 и 2. Туй разстояние, дето свързва буквата, буквата е отворена. Другата буква – в, е затворена. Следователно вие ако отворите този интервал, вие в дадения случай ще си направите едно голямо зло. Ако с-то го няма и отворите в-то, дали случайно или съзнателно, ще си създадете голямо зло в света. Няма да ви го кажа, но ще си създадете. Тъй е, когато човек бара една рушкя и като я бута, възпламени се, пръсне се куршумът. Ако е малък патронът, може да причини малка вреда; ако е някоя бомба, ще ви пречука. В природата не е така.
Човек като дойде до музиката, трябва да е много внимателен. Сегашните музиканти, забелязвам, всички са нервни. Туй е неправилно. В цигулката съм забелязал, че като бутна някой интервал, скъсва се струната ре, дебела струна, или сол се скъса. Някой път казват, че струната не е добре направена. Турям хубава струна, като бутна някой тон, веднага се скъса, като че я отрязва някой. В музиката има едни тонове, които разтягат струната и тя тогава се скъсва. Сега твърди се, че ако се вземат струни, направени от вълча ципа, и струни, направени от овча ципа, вълчите струни късат овчите. Като потеглиш с лъка на вълчите, късат се овчите. Трябва да се махнат вълчите струни или всичките струни да са вълчи. Не може да туриш вълчи и овчи струни заедно. Вълчите казват: „Не искаме да живеем с овчите“ и ги късат. Вълкът иска да живее на гърба на овцата. И в музиката неговата ципа не е изменила характера си. Казва: „Тази трябва да се махне, аз трябва да звуча.“
Туй ние го тълкуваме. Сега още по-дълбоки причини има. Естеството на вълка е неговото користолюбие. Вълкът е много користолюбив. Не е глупав, много умен е, но той дошъл до едно положение, дето разбира само своите интереси. По някой път хигиена спазва, запознат е с хигиената. Никога не яде болна овца. Като дойде до болна овца, побутне я по корема, погали я, казва: „Няма нищо, паси си трева, гледай да оздравееш.“ Взема грижи за нейното здраве. Казва: „Аз пак ще те посетя“, замине си. Щом я намери, че болестта е изчезнала, хване я за врата, поведе я, казва: „Да дойдеш да ми служиш.“ Когато отидеш да служиш на един вълк, как ще му служиш? Когато му служиш, ще му служиш както той знае. Но в туй има иносказание.
Казвате: „Не ме интересува какво прави вълкът с овцата.“ Докато овцата има още по-опасна болест, той стои на 10 метра, само я погледне. Когато я бута, болестта не е опасна. Ако вълкът бутне една овца по корема, тя ще оздравее. Ако минава и гледа овцата отдалече, да знаеш, че тази овца си отива, нищо повече. Той види овцата и си заминава. Защо бяга? Знае, че ако се приближи до тази овца, болестта ще дойде в него и неговият живот ще иде. Той като я види, бяга. Когато вълкът бяга от овцата, да знаеш, че тази работа е опасна. Когато вълкът влиза при овцете, овчарят трябва да се зарадва. Щом влиза, значи опасност няма. Щом вълкът избягва овцете, овцете боледуват. Аз говоря за анормални състояния, когато боледуват овцете. Минава вълкът – овцата е здрава; не минава вълкът край овцете – овцете си отиват. Щом минава вълкът, те оздравяват, щом не минава, овцете си отиват. Всички ще си заминат. Привеждал съм от какво произтичат нещастията в света. Този пример съм го привеждал. Разправят, че бил действителен. Един българин овчар бил материалист. Имал нещо повече от 1000 крави. Казва: „Къде е Господ, я ми Го покажете!“ Изважда кобура и стреля. Започват на другия ден да мрат овцете му. Измират всичките овце до една. Имал три кладенци. Нахвърлил ги вътре и забягва. След 10 години се връща. Казват селяните: „Намери ли Господа?“
Някой път седиш в живота и като този овчар казваш: „Къде е Господ?“ Стреляш Го. Така не става. В музиката такива работи не се позволяват. Ти гръмнеш. Ние с една лоша мисъл в себе си си създаваме своето нещастие. Понеже ти си пратен като ученик в света, ти предполагаш, че има някакво нещастие за тебе, някое неудобство. В света природата или Господ гледа много благосклонно към всички хора. Ако ти виждаш, че Господ не гледа благосклонно, причината си ти. Той не може да повери на тебе голяма работа. Майката какво може да повери на своето дете? Обича го, но на онези, свестните деца поверява повече, може да свършат някоя работа. Носете сега идеята. Аз бих желал вие младите и старите да не знаете много теории, но да пеете сега. Кораво сърце е туй, когато му пееш, чувствуваш едно неразположение. Коравото сърце не може да обича. То за да обикне, трябва да го нагорещиш. Но за да нагорещиш сърцето, ще трябва да знаеш как се нагорещява сърце. То не е като печката, да туриш въглища, да ги запалиш. Трябва да знаеш каква храна да вземеш, че тази храна да даде подходяща топлина, да разположи сърцето ти.
Та, казвам сега: Трябва една правилна философия. Майката трябва да обясни. Аз не може да обясня някои неща, които не притежавам. Никога не може да ви предам това, което го нямам. Как ще ви предам музика, когато не обичам музика? Казва: „Пейте!“ Как ще пее? Онзи, който иска да предаде, той сам трябва да започне. Една искра, която се [е] запалила, може да предаде своята динамика. Но незапалената може да говори колкото иска за топлината, тя не може да се запали. Да кажем, в реалния свят ние предаваме нещата. Истинските неща се предават чрез контакт. Трябва да знаеш. Ти, за да разбираш до-то, трябва да дойдеш в контакт с до-то, да дойдеш до едно същество, на което основният тон е до. Ако искаш да се запознаеш с ре, ще дойдеш в контакт със същество, на което основният тон е ре, да познаеш трептенията. Ако искаш да се запознаеш с ми, ще влезеш в контакт със същество, на което основният тон е ми. Искаш да се запознаеш с фа – ще се запознаеш със същество, на което основният тон е фа. Ще се запознаеш със същество, на което основният тон е сол, после ла и си. Туй същество трябва да го намериш или в някой човек, или в някое растение, или в ангел. Ако имаш общение с ангелите, още по-добре. Ако нямаш общение с някой ангел, ще ходиш в гората, ще намериш едно дърво, което издава тона до. От някое дърво изтича тонът ре, от друго изтича тонът ми, от друго – тонът сол, от друго дърво изтича тонът ла, от друго – си. Цветята още по-силно предават музиката.
Преди няколко дена, дойде ми на ум да се занимавам с източната музика. Дойде ми един мотив. Като свирех, явява се пред мене един с чалма, не така, но израства в съзнанието ми, виждам го като една картина. Един източен тип с чалма. Лице червендалесто, валчесто, без брада, около 30 години. Като свирех, явява се. Започнах да се занимавам. Този се явява, защото добре свиря. Понеже добре свиря, дрехите му са шарени. Питам: какво ще ме ползува? Някой от хиляди години дошъл със своята чалма – гъжва. Чул музиката, видял съм го в музиката. От вас, ако запеете една българска песен и един българин дойде с дрехите си, вие сте добър певец. Той да се яви пред вас. В музикалния свят се явява, в ума само когато пеете хубаво. Приятно му е, иска да чуе малко.
Трябва да имате една вътрешна причина, подбудителна, вътре във вас, за което трябва едно свещено чувство. Всеки един човек трябва да има едно свещено чувство, за което да има само едно мнение, не две мнения. Защото две мнения вече е закон на прогреса. И то е на място. Най-първо трябва да имате една подбудителна идея – тя трябва да бъде свещена –, от която вие трябва да се ориентирате. От това място трябва да се ориентирате във всички посоки. После може да дойде втори връх, трети връх, четвърти, пети и т. н. Но непременно всеки един от вас трябва да има една подбудителна причина.
Дръжте в ума си идеята, че в света има Един, Който ви обича. Трябва да Го намерите. Някой път може да мислите, че сте Го намерили. Радвам се. Гледайте да не бъдете излъгани, само да мислите, че сте Го намерили. Като Го намерите, тази подбудителна причина да съществува. Аз я наричам причина на безсмъртието. Вие като Го намерите, ще имате идеята за безсмъртието. Пак може да умирате, но леко ще се освобождава човек. Има някои, се освобождават от смъртта леко, но има някои, които не се освобождават леко от смъртта. Те са две неща различни.
Не е страшно нещо да умира човек. Смъртта има своята красота. Смъртта като дойде, той е един ангел. Ако ви посети смъртта и вие умирате, вие се радвайте, че ангелът дошъл, ще извади душата, ще извади нещо скъпоценно. Ако ангелът не иска да дойде да извади душата, вашите работи съвсем са закъсали. Така стари хора има, които се молят да умрат. Казват: „Забравиха ни, не идват да ни вземат.“ Вие сте живели хиляда години при неблагоприятни условия, не може да умрете, не ви освобождават. Трябва да дойдат да ви вземат, да идете в другия свят. Сега вие обичате живота. Разбирам. Трябва да обичаме живота, докато имаме работа, която трябва да свършим на Земята. Ако една секунда има тук да живеем и да свършим работа, да живеем и като свършим всичко и нямаме никаква работа на Земята, да влезем в другия свят. Щом имаш един час нещо да свършиш, да живееш, не бързай, свърши си работата! Като дойдат, кажи: „Всичко на Земята е свършено.“ Ще минеш в другия свят.
Сега представете си, че Земята е до, духовният свят е ре, Божественият свят е ми. Това е в първата фаза. Имате пак: физическият свят е ми, духовният е фа, Божественият е сол – втората фаза. Пак имате: физическият свят е сол, духовният е ла, Божественият е си – имате третата степен. В тая степен физическият свят, духовният свят и Божественият свят, материалът е по-изтънчен и работите в сол–ла–си лесно стават. Първото съчетание е основа, второто – съдържание, третото – смисълът на живота.
Та, казвам, основната идея: Разумният свят е музикален. Понеже там всичките неща стават лесно – изпееш една песен, всичко ще дойде лесно, ще влезеш в света на музиката. Щом си неразположен и влезеш в света на музиката, неразположението ще изчезне. Превръща се за добро. Искаш да се поразходиш някъде – като пееш, веднага отиваш; ако не пееш, на едно място седиш. Искаш да идеш някъде – ако пееш, ще идеш; ако не пееш, седиш на едно място.
Та, казвам: В музиката е основа истинското движение. Човек не може да се движи, ако не пее. Животът не може да има смисъл, ако ти не пееш в себе си. Значи отговорил си на ония подбудителни причини, които са разумни, и те веднага ще създадат безпределен свят, да тръгнеш да го посещаваш. Ако дойде един ангел и ви носи през Вселената, вие ще се уморите. Ще кажете: „Върни ни!“ Има един такъв разказ: Един астроном се молил да му покаже Господ чудесата на Вселената. Молбата му се чува. Дошъл един ангел при него и той чул гласа: „Извадете му душата, но му оставете неговата чувствителност.“ Взел го ангелът и започнал да го води от вселена във вселена, от слънце на слънце. Пита той: „Има ли край?“ – „Няма край.“ – „Върни ме тогава назад. Мислех, че ще стигнем края.“ Помислил си, че може да се отдалечат някъде, гледа тия слънца, но тия слънца нямат връзка.
Нас ни интересува един тон, който може да вземем. До ни интересува, ре ни интересува, [ми ни интересува,] фа ни интересува, сол, ла, си ни интересуват. Дойдем до втората октава. Някои от вас пеете на една октава, някои пеете на октава и половина, някои – на две, някои – на две и половина. Две октави е доста. Съберете се двама, които пеете на две октави и на четири октави да пеете. Един, който има две октави, и друг – [три], съединете се. Имате пет октави. Ти, който имаш две октави, вземаш по-ниско, онзи, който пее на три октави, взема по-високо. Като се съедините, хубаво е. Някои пеят в долните регистри на музиката, други пеят в горните регистри на музиката. „Хей, хей!“ Буквата х много мъчно се пее. Музикално, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
Искаш да пееш, казваш: „За кого да пея?“ Пак се върнеш, казваш: „Остарях.“ Искаш да пееш, казваш: „Не съм богат.“ Искаш да пееш, противопоставяш нещо. Пей, нищо повече! Другите как пеят? Остави другите, ти пей! Ти като пееш, искаш да угаждаш. Този, който те подбужда от музикалния свят, дошъл, иска да те чуе. Пей, той ще те коригира много добре. После ще остави едно много добро настроение в тебе. Сега идвате до философията. Казвате: „Ние не го видяхме.“ Мислите ли, че вие може да го видите? Хвърлете превръзката! На сляпа баба не играйте, хвърлете превръзката! Всичките хора казват: „Той е невидим.“ Невидим е тоя свят, но и видим става. Видим е духовният свят. Духовният свят е отпред, физическият е отзад. Ако не може да видиш духовния свят, ти си се обърнал назад. Обърни се напред, погледни напред и ще го видиш. Или подигни съзнанието си.
Аз да ви кажа как може да прогледате. Понеже, ако си богат, умът ти е концентриран в парите – където ходиш, все за банката мислиш. Ходиш на разходка, казваш: „500 в банката.“ Ходиш в гостилницата, седиш и казваш: „500 000 в банката“. На тях уповаваш, разполагаш, казваш: „Има какво да се яде.“ Че как ще прогледаш? Умът ти е превързан. Но за да прогледнеш, трябва да изгубиш парите, да нямаш нито пет пари. Идете при житните класове. Когато житните класове са пълни със зърна, са наведени, прегърбени, към земята гледат. Обаче, щом се извадят зърната, класовете щръкват. Класовете първоначално гледаха нагоре. Като влезе Божественото благо, забравиха и почнаха да гледат надолу. Като изпразниш едно шише, лесно може да налееш вода. В пълното същество нищо не може да налееш.
Тия неща са само за изяснение. Не че трябва да бъдете сиромаси. Най-първо, човек не трябва да бъде сиромах. Че е сиромах, то е едно заблуждение. Вие се движите в един свят, имате свободата да дишате – сиромах ли сте? Кредитират ви, вие сте в един свят и от светлината може да вземете колкото искате; движите се в един свят, дето вода може да вземете колкото искате; имате свобода да ходите по Земята – защо се наричате сиромах? Сиромах е, който не може да диша, който не може да приема светлината или който не може да се ползува от водата – тогава сиромашия може да има. Ти, който може да ходиш, благодари, че може да ходиш. Щом може да дишаш, непременно трябва да пееш. Всеки, който диша и не пее, е прегрешение. Всичките хора днес страдат, че не пеят. В пеенето ще употребите дълбокото дишане.
Онези, които сте женени, казвате: „Как ще пея, деца имам, трябва да се хранят!“ Пей на децата преди да си ги нахранил, защото като ги нахраниш, не слушат. Музиката ги храни. Хубавото ядене е музика. Няма хляб – че не може ли да пеете една песен за хляба? Пейте, кажете: „Баба пече хляба в огъня.“ Пей на тия деца как се пече хлябът. Те седят и слушат. Като се опече хлябът, изваждаш питата, ще измениш гамата. На опечения хляб ще започнеш да пееш. Майката да седи, децата да ядат, тя да им пее. Ако майката пее, децата ядат по-добре. Според мене, когато децата ядат, майката трябва да пее; когато майката се храни – децата да пеят. Това е един порядък непонятен заради нас. Как може това? При яденето ти не може да пееш. Пътищата на яденето и пътищата на дишането се различават. В устата ако вземеш въздух, в сляпото гърло ще влезе храната, ще свършиш. Щом човек се занимава с много низки работи, трябва да мълчи. Щом се наяде хубаво, тогава може да пее. Малко трябва да яде певецът, много не трябва да яде. Малко като яде, няма да има нужда.
Сега как бихте изпели една песен: „Гладен съм, искам топла пита да ям!“ Вие се смеете сега. Оперно как ще го изпеете сега „Гладен съм, искам топла пита да ям!“? То е много нещо. Или: „Яде ми се топла пита“, или „Привлича ме топлата пита“ по кой начин вие бихте го изпели? Или как ще изпеете: „Аз искам топла пита да ям“? Ще изберете най-подходящата форма. Направете един опит, втори, трети опит.
Сега не мислете, че всичко се свършва с музиката, като говоря така. Музиката е подбудителната причина. То е един събирателен пункт, станция, от която пътищата се отклоняват. (фиг. 7.3) Като дойдеш в музикалния пункт, ще ти покажат в каква посока да вървиш. Хванеш правилния път. Човек, който пее, показва, че е здрав. Иде една светла мисъл, едно топло чувство. Самата мисъл, законите на музиката, онзи, който мисли хубаво, е свързан с музиката. Чувствуваш един свят приятен – то се дължи на музиката. Щом мислиш, стане ти приятно. Неприятната мисъл не е музикална. Щом влезеш в един свят и търкане се образува, става възпламенение – не е музикален.
Трябва да имате един опит. Някой от вас има възпаление на крака. Като започнем всички да пеем, ще се махне възпалението. Някой, който има силно възпаление на крака, ще му пеем, да видим за колко минути ще се премахне възпалението на крака. Или когато ви заболи кракът, хванете някой музикант да ви свири. Да повтаря песента, да видите след колко време ще се премахне туй възпаление на крака. Ето как седи научно: има една музика, която внася топлина. Тази болка, която се явява в ставите, винаги става едно свиване на капилярните съдове, явява се страдание. Кръвта като минава, в нея се намират полеорганически вещества, започват да трият около капилярните съдове, образува се възпаление. Започват да се разширяват капилярните съдове, отвърстията стават по-големи, кръвта започва да минава по-лесно. То е всичкото.
Някой човек като дойде при тебе, иска да ти се кара. Кажеш му една положителна дума – веднага се изменя неговото състояние. Ти може да възбудиш един човек да извърши една дисхармонична постъпка, може и да го упътиш да извърши нещо много човеколюбиво. Ти го погледнеш така и кажеш: „На Ваше разположение съм. Ако обичате, на Ваше разположение съм. Каквото обичате, ще направя за Вас. Гладен сте.“ В торбата има хляб, отрежете му, дайте му сирене, там има, дайте му една чаша вода. Казваш: „Какво искаш ти? Тук не се продава хляб. Не ме [е] поставил баща ми да ти слугувам.“ Човека ще го предизвикаш, плесне те, господар е на положението.
Сега ние се намираме в един свят, не е нашият свят свободен. Тепърва има да извоюваме своята свобода. Имаме две противоположности: добро и зло. Като дойде онзи стражар, трябва да знаеш енергично да му пееш. Ти ще бъдеш укротител. Ако не знаеш, ще те клъвне, ще те одращи, всичко ще направи. Ние трябва да държим винаги идеята за Бога свещена. Има Един в този свят, в който живеем, Който трябва да ни пази. И когато спим, трябва да ни пази.
Сега да дойдем до музиката. Да пристъпим до музиката. Нито един от вас не може да се оплаче. Вие имате една ципица, една струна, всеки има един инструмент. Прегрешение е, ако не пеете. На 80, на 100 години да станеш, да пееш. Можеш-не можеш, пей! (Учителят пее:)
Остарях, но аз ще се подмладя,
остарях, но аз ще се подмладя,
ще се подмладя, ще се подмладя.
Кога? Когато намеря
новата си майка и новия си баща.
Сега искам да си покажа изкуството, но вие нищо не плащате. Аз свиря само за себе си. (Учителят нагласява цигулката си.) Вие като българи, вас ви интересува българската музика. Българската музика е преходна. Търси тя. Тя не е музика на удоволствие. Българинът като пее, той търси път. Като пее, има мисъл. Само че досега не е намерил по кой път да тръгне. Българинът като изучавал музиката, забатачил във фа – там е всичкото му нещастие. От хиляди години седи във фа, ходи и се връща във фа – то са земните блага. Господ му дал, казва: „Не ти трябва повече.“ Не му трябва целият свят, не трябва да бъде един голям народ от 100 милиона. Един малък народ. Казва: „Голям народ като другите.“ Голям ако си, само през големите врата може да минаваш. Ако си малък, може и през големите врата, и през малките дупки да минаваш. По-добре малък да си.
Сега ще ви свиря една българска песен, която показва, че той ще излезе. Днес времето не е много музикално, наполовина е музикално. Като свиря, някои струни се разпущат, тоновете не излизат вярно. Някой път струната сол се затяга, някой път се разпуща. От много български мотиви този е най-хубавият. Доста хубава е българската музика. Човек трябва да има българско разположение, за да свири. Аз съм проучавал българската музика във връзка с хармонията. Българската музика считам затворен интервал. Намерил съм място, дето може да се свърже с хармонията. Проучавал съм и източната музика. Един затворен интервал на сърцето е тя. В източната музика иска удоволствие, в българската музика иска движение. Потиснат е българинът, иска да се освободи. Източната музика е удоволствие. Като седне, иска да му свирят, като яде, иска да му свирят. (Учителят свири български мотив.) Това е най-хубавото, което българинът може да даде. (Свири друг мотив, весел, игрив. После свири друго парче.) Това е една песен, която минава в хармонията.
Най-първо трябваше да почна с източната музика, да имате едно разнообразие, да видите ритъмът какъв е. Тази музика е едно слизане, качването е по-малко. Интервалите на слизането са по-големи, а тия на качването – по-малки. (фиг. 7.4) При инволюционната музика интервалите на слизането са по-големи, при еволюционната музика интервалите на качването са по-големи, на слизането са по-къси. (Учителят свири един източен мотив.) Туй е основното. Наричам я музика на сърцето, на удоволствието. Нас не ни е потребно да се връщаме назад. (Учителят свири парче от новата музика.) Това е новата музика, хармония има. Обнадеждва. Влиза в една нова фаза, дето човек влязъл да се освободи, още малко му остава. Онзи търси удоволствие. Българинът търси път да излезе из затвора. Този вече е излязъл из затвора, казва: „Още няколко крачки.“
Казвам: Всеки трябва да има музика. Като станеш разтревожен, поглади гърлото си. Човек, на който гърлото не е хубаво, не върви. (Учителят свири друго парче.) Това е модерно. Трябва да се съединят човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешкото тяло в едно, че като се радва човек, да се радва тялото, да се радва сърцето, да се радва умът, да се радва душата, да се радва духът. Радостта трябва да проникне цялото битие на човека. Мине някоя обезсърчителна мисъл – тя има съвсем друг характер. Ти си представяш неща невъзможни. Няма да се блъскате в гъстата материя. Невъзможното за един човек е възможно за друг. Възможното за един човек невъзможно е за други. Умен човек е онзи, който може да работи. Силен е онзи, който е умен. Умен е онзи, който знае как да постъпва. Глупавият, и да има сила, не знае как да я употреби. Умният човек трябва да бъде музикален, да употреби музиката за себе си. Вие като пеете, знайте, че тия вълни отиват по целия свят. Някои души, които са в хармония с вас, с пеенето си ще внесете спокойствие. Някой може да живее в Америка, нагласен е на тази гама с вас – като пеете, той чувствува, че нещо хубаво иде.
Навсякъде по Земята трябва да има пеене, хубави мисли, хубави чувства и постъпки. Само така ще се поправи светът. Казваме: „Да се поправи светът, да се тури ред и порядък.“ Редът и порядъкът е последното нещо. Редът и трудът е като се опече хлябът. Докато се съберат тия малките зрънца, докато [се] направи брашното, докато се омеси да се опече, дълъг е процесът. Всички трябва да работим, да събираме тия малките зрънца, които Бог ни изпраща. После с музиката трябва да премахнем много мъчнотии. Вие сте уморени от еднообразни мисли. Седете някой път и си пейте: (Учителят пее:)
Не заспивай, не заспивай,
Слънцето изгрява,
ще изгубиш най-добрите условия,
които те чакат.
Не заспивай, буден бъди!
Когато Слънцето залезе,
под юргана може да се намериш.
То е на място. Спи, спи.
Като мине среднощ,
в три часа се събуди
и пак стани
и работата си захвани.
Ти това да правиш. Ще кажете: „Не е практично.“ За мене всяко нещо, което може да внесе подтик, е музика. Може да не е толкоз изящно. Докато дойдем до изящните неща, ще трябват години.
Бих желал всички да се превърнете на разумни деца. Казва Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие.“ Християнството много не е внесло в музиката, защото християните се намираха при много лоши условия, гонения, преследвания. Християните трябваше под земята да пеят. Песни имаха, но бяха много тъжни. Християнската музика тепърва трябва да се образува. В по-свободни времена се яви класическата музика. Трябва малко свобода. В туй притеснено състояние как ще пееш? Щом се усетиш спокоен, пак ще пееш.
Сега вие трябва да пеете в България, понеже се намирате при най-добрите условия. Сега ако не пеете, не зная кога ще пеете. Едно детинско състояние да имате. Всякога да ви интересува музиката. Чуеш един хубав тон – не знаеш в какво седи този тон. Може в този тон да си чул един, който пее ре хубаво. Щом чуеш природата как пее, той ще те научи как динамично да вървиш, ще бъде хармонично движението. Не може да мислиш – някой, който взема ми, ще вземеш хармонично ми, ще знаеш как да вземеш хармонично някакво закривяване. Човек някой път не знае как да вземе големите закривявания. Нали това го наричат моделиране? За да можеш да моделираш, трябва да вземеш ми. За да дадеш плътност на тона, трябва да разбираш фа.
Българинът е загазил във фа. Той плътност има, но не може да моделира фа. Фа-то означава изобилен живот, фа-то означава изобилна мисъл, фа-то означава изобилно чувство, фа-то означава изобилна сила – то е все фа. Мисли само за пари, за ниви – то е статично фа. Има и динамично фа. Българинът трябва да мине от статичното в динамичното фа, в онази, изобилната мисъл. Да не го е страх. Някои хора ги е страх от любовта. Любовта е огън. И да мълчиш, излиза. Като гори печката, не казва, че гори, но топлина излиза от нея. Човек, който има любовта, има какво да говори, от него излиза топлина. Хората знаят. Всеки, който мисли, светлина излиза от него. Няма нужда да казва, че „аз мисля“. Лицето на онзи, който мисли, е съвсем друго. Сърцето на онзи, който мисли, е друго. Друг е пулсът, който бие.
Има музикален пулс на сърцето. Когато има топлина, сърцето хубаво бие, една приятност излиза от сърцето. Като пипнеш пулса, приятно ти е. Някой път чуеш, сърцето ти прескача. Що не искате да бъдете певци на себе си? Казва някой: „Няма кому да пея.“ Как няма? Три милиарда поданици имаш, пейте им! Те те знаят, че си певец. Космите на главата ви да знаят, че пеете и ноктите да знаят, че пеете на себе си. Пейте на ангелите. Вие като запеете, ангелите са много музикални, като чуят да пее някой на Земята, предава се по тяхното радио, ще възприемат песните. Казваш: „За кого да пея?“ Пей за ангелите. „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си“, казва Писанието. Пейте и възпявайте в ума си, пейте и възпявайте в душата си, в духа си, навсякъде да пеете! Всички да имате свободни лица. Изисква се свободно възпитание. Трябват ни примери. Онзи, който постигнал нещо, все ще донесе на жертвеника придобитото нещо. Всеки от вас носи нещо музикално. От туй музикалното трябва да отделяте.
Някой път вие критикувате някого, който пее. В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят. Водите, които текат, и те пеят. Едно съчетание има на музиката. Ушите ни малко още не са годни. Сега схващат сегашната музика, която е статична, определена. Растенията по този начин не пеят. Има друг начин.
Казвам: Ще се повърнете към онази музика, с която сте направени. Вие сте музикално направени. Когато Господ създаде човека, музикално го създаде. Всичките ноти ги тури на място. Както Господ ви създаде, ще пеете. Всеки един от вас да започне да пее! Да мисли, да чувствува, тъй както Господ го направил. Туй е сега новото в света.
В музиката има една музикална кал. Когато пях източната музика, има една музикална кал, неразположение, като някой човек, когато ял и пил много, че като стане сутрин, боли го главата. Искам да се отличавате от другите хора. И по музиката трябва да се отличавате, в музикално отношение трябва да се отличавате. Може да не сте богати, но [да] кажат: „Певци са, как пеят!“ Като пеете, като свирите, да бъдете родени певци. Затова ви свиря. Другояче не бих ви свирил. Аз искам да зная, като свиря на себе си. Аз държа едно правило, като свиря или пея: ако свиря хубаво, свиря още малко, свиря малко повече, няколко минути повече. Ако не свиря хубаво, с няколко минути свършвам по-рано. Щом пея хубаво, по-дълго пея, щом не пея хубаво, гледам по-скоро да свърша. То е едно упътване.
В света на музиката седят упътванията, добрите думи. В музиката това е най-фината материя, най-фината сила, най-фините мисли, най-фините чувства. Всичко туй е в тоз музикален свят. Тогава като влезете, няма никакво противоречие. Там е абсолютната свобода. Навсякъде ходиш, слушаш такава музика, каквато искаш. Искаш силна музика – силна. Искаш тиха музика – тиха. Искаш музика на ума, на сърцето, на духа, искаш музика на материалния свят. Ще видиш, че в този, физическия свят, музиката е много груба на Земята. Трябва да слушаш музиката на Земята. Много загрубяло е човешкото ухо. Има музика на Слънцето. Лъчите на Слънцето внасят нова музика. Месечината моделира тази музика. Две влияния трябва да дойдат, да съедините влиянието на Слънцето и влиянието на Месечината на Земята. Тогава ще кажете: „Ще пея за Господа отсега нататък.“
Имайте характера на цветята. Цветята, след като цъфнат, се облекат хубаво и пращат от своето ухание. Уханието, това е песен. Хубавото ухание е песента на цветята. Като се отнесе до пчелите тази музика, малките пчели отиват и посещават цветята. И за тях това е едно благо, понеже тия пчели са по-горе в развитието си. Казвам: И вие като цъфнете, изпратете вашата песен нагоре. Тогава ангелите ще дойдат и ще посетят вашите цветя, както пчелите посещават цветята. Ще има какво да вземат. Така и вие като пеете, да дойдат същества от висшите светове, да има какво да вземат. Да има един повод да дойдат. Всеки приятел, като дойде при вас, да има да му дадете и трябва да ви даде. Да бъде за вечно възпоминание за вас и за него.
„Добрата молитва“
7-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 12.ХI.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
