„Добрата молитва“
„Мисли, право мисли“
Забелязвам в темите, че всички тичате към охолност. Даде ви се една тема, гледате да я свършите, да се отървете от нея. Имате темата: „Ползата от големите и малките извори“. (Учителят чете една тема): „Ползата от малките извори не е голяма. Те не могат да задоволят много хора, защото лесно се размътват. Големите извори са неизчерпаеми, бистри. Всичко се пречиства там. Големите извори са щедри, те не държат сметка кому дават и колко дават. Големите извори са Божията любов, малките извори са човешката любов.“ Това не е научно. Ако аз съм, като ида при един извор, ще видя отгде извира, как е пречупен пластът, каква е почвата, малко геология, ще проуча местността, има ли дървета, няма ли, къпят ли се в извора някои животинки, защо и за какво. После ще изследвам състава на водата какъв е; не само да е бистра, но ще видя какво съдържа. Вие казвате: „Божествената любов е голям извор.“ То е много философски въпрос. Ако любовта е извор, къде е този извор, обективен извор има ли? Много метафизически е въпросът. Някой от вас виждал ли е любовта как тече?
Казвам: Трябва да имате буден ум. Три неща трябват: буден ум, будно сърце и будно тяло, нищо повече.
Казват, че в 6 дни е създаден човек. Числото 6 какво показва? Този човек обича да яде и да пие. (фиг.1.1) Като турим минус пред 6-те, какво означава? Може отпред да турите плюс – какво означава? Или може отпред да турим плюс, отзад 6-те да турим минус. Имате две числа: 6-4=2. Какъв процес е това? Аритметически този процес е статически. Може да имате 6 лука, 6 ябълки, 6 ореха, 6 кила жито, 6 кила захар или 6 скъпоценни камъни. Този знак, както е поставен, е знак за изваждане. 4 имате да вземате, остават колко? Тъй, както сме написали, ти същевременно имаш да даваш и имаш да вземаш, плюс и минус. Когато имаш да вземаш и имаш да вземаш повече, отколкото имаш да даваш, сметките са оправени, но когато имаш да даваш повече, отколкото имаш да вземаш, какво трябва да правиш тогава?
Вие ще кажете: „Да се моли човек.“ Разбирам да се моли, но тази работа с молба не става. Ще работиш. Щом почне да не ти върви, ще работиш. Казват: „Не ми върви в света.“ Туй не разрешава. Щом не вървиш, не ти върви; щом вървиш, ще ти върви. Казва: „Не ми върви, съдба има, преследва ме.“ Нищо не те преследва. Ти си въобразяваш, че те преследват. Когато духа вятърът, духа насреща ми, преследва ли ме? Той ми казва да се върна назад. Вятърът ми казва: нагоре нависоко не може да вървя, трябва да заобиколя, трябва да се науча да не вървя направо като клин, да цепя дърветата, но да се завъртя малко. Ни най-малко не ми препятствува в работата. Аз го тълкувам по този начин. Те са второстепенни работи.
Човек трябва да работи. Сега хората искат на Земята да станат богати. Че най-първо хората са създадени богати! Който ги е създал, ги е създал богати. Хората са родени от здрави баща и майка. Ако бащата или майката бяха болни, по закона на наследствеността и децата ще бъдат болни. Щом ти си на 40–50 години, това показва, че си роден от здрава майка и ти си роден от здрав баща. Казваш: „Не ми върви.“ Защо да не ти върви? Защото не работиш. За да работиш, трябва да учиш.
Сега казвате: „Остаряхме.“ Че старите не трябва ли да учат? Старите трябва да учат много повече. Младите какво трябва да правят? Не трябва само да ядат, защото младите обичат много да се удоволствуват. И те трябва да работят. По някой път има школи, които казват: „Ти като загазиш, ще се молиш на Господа.“ Има религиозни общества, всеки месец ще плащаш по един долар, пък те ще се молят заради тебе да ти тръгне. Всеки месец плащат по един долар, да се молят да им тръгне. И много естествено. Молитвата е нещо реално. Но трябва да имаш някаква касичка, дето да събираш това, което молитвата ще ти даде. Ако тази молитва, която те правят, ако не знаеш как да събираш енергията в главата си, тя няма да те ползува. Да допуснем, че човек има уши – той като оздравее, ще чува. Но ако той е глух, ти говориш, той си извърти главата, казва: „Не те разбирам.“ Чудиш се защо не те разбира. Питаш: „Глух ли си, защо не ме разбираш?“ Но същевременно ако и не може да говори? Ти излезеш от търпение, казваш: „Как тъй, аз ти говоря, как тъй човек да не чува?“ Казва: „Аз съм глух човек, аз не те разбирам.“
Най-първо, като говорите на един човек, вижте той глух ли е или чува. После – може ли да говори. Може езикът му да не е свързан. Кои са причините, по които езикът да бъде свързан? Човек, като се напие с вино, се свързва езикът. Като пие половин кило вино, отваря се езикът, като пие 1, 2, 3, 4, 5 кила, дойде до едно място, че задебелява езикът, започва надебело да приказва; жената като види, че мъжът надебело приказва, ако е умна жена, ще [го] посрещне, ще му постеле да легне, да изтрезнее. Някоя сприхава ако е, тя го натупа, той пък стане, тя го блъсне пак. Туй не е за всички. Каква е статистиката, колко пияници има в България? Статистика има, всички не могат да бъдат пияници. За пример има твърдение, за някого казват: „Деня и нощ той пие.“ Нощно време той е трезвен. След като се напие, ще стане трезвен. След като пие, дойде до едно положение, не може да пие. Като се напие, за няколко часа, докато се напие, е трезвен. Казва: „Ден и нощ пие.“ Не е вярно това. Те са лъжливи твърдения.
В живота като мислите, вие създавате едно лошо положение. За пример, някой казва: „Ще свърша училище“ и после каже: „Кой знае?“ Ако ти думите „Кой знае?“ няколко хиляди пъти кажеш, тази дума ще ти създаде нещастие. Ще кажеш: „Ще свърша“ и ще свършиш. Аз тъй мисля. Щом кажеш „Ще свърша“ и после туриш мисълта „Кой знае?“, ти си препятствуваш. Кажеш: „Учен човек ще стана“, и ще станеш. Казваш: „Като стана учен човек, каква полза ще имам?“ Ами като си невежа, каква полза ще имаш? Като умре човек, каква полза има? Като живее човек, каква полза има да се мъчи?
Хубаво, ний може ли да създадем един свят без страдание? Не може, по никой начин не може да се създаде при тия условия. Каквото и да правим, не може да се създаде един свят без страдания. Ти садиш едно дърво, вземеш, че го отсечеш. Не е в реда на нещата. Какво трябва да се прави с онова, истинското разбиране? Ще сечеш сухите дървета, сухите клони ще сечеш. Суровите дървета няма да ги буташ. Ако за едно дърво ти се грижиш дълго време, че вземеш и го отсечеш, ще те сполети нещо лошо. Не е добър признак, ако имаш една саксия с цветя и те вземат да вехнат, това не е добър признак. Ако едно цвете в твоите ръце вземе да умира, ти трябва да вземеш мерки. Може да знаете дали дълго време ще живеете или не. Вземете една саксия с цвете: ако започнат цветята да изсъхват, когато ние ги поливаме, това не говори добре за вас. Щом човек се разболее, предава своята болест и на растенията. Сега са опасни тия работи, които ви ги казвам; ще дойде сега мнителността. Туй показва, че цветята са много чувствителни същества. Ако мине една лоша мисъл, лошо чувство в дадения случай, едно цвете може да изсъхне.
Едно цвете тук възкресих с моето знание, възкресих един лимон. Казват: „Няма да го бъде.“ От много знание го осакатиха. Като му турихме отрова от овци, неизгорял тор, осакатихме го. Цяла година почти беше изсъхнал, сега вече гледам има и плодове. Имаше един фикус, и той седя колко време изсъхнал, и той се съживи. Но при този, повече от 500 пъти съм го посетил, ще го хвана, ще го раздрусам: „Как си?“ Натисна го на едната, на другата страна – не върви. Той казва: „Ще се помъча. Съвсем фалирах, не зная дали ще излезе нещо.“ Израсна вече отдолу фикусът.
Ако вие не можете да повърнете живота на едно растение, после да създадете една хубава атмосфера за цветето, то няма да оре заради вас, но като цвете ще ви даде едно благо. Цветята обичат да схващат слънчевата енергия и после образуват тия хубави ухания. Пък те са здравословни.
Казвам ви: Имате един знак минус – какво означава? То означава плоскостта, почвата. Аз разсъждавам, ако плюсът е отгоре, по един начин, ако плюсът е отдолу, разсъждавам по друг начин. Първият процес е механически, вторият е органически. Плюсът отгоре над минуса показва, че семето е посято, плюсът под минуса показва, че то е под почвата и трябва да израсне нагоре. Това, което е под почвата, е при по-трудни условия. Това са лошите условия в живота. Минусът всякога показва, че имаш да даваш, трябва да си изплатиш дълга. Към природата всички имаме да даваме. Сега ние сме изпратени да дадем, дето имаме да даваме и да вземем, отдето имаме да вземаме. Тогава трябва да се уравновесиш, вземането и даването да ги уравновесиш. Сега някои казват, че имаме задължения по закона, законни задължения имаме, както на Земята. Пък има задължения, които са без закон. Да кажем, ти трябва да идеш войник, задължават те законите. Ако не идеш войник, ще те накажат. Някъде може да идеш войник без закон, доброволец може да идеш.
Та, казвам: Когато условията те заставят по закона, не зависи от тебе; искашне искаш, ще свършиш тази работа. Когато доброволно отиваш, от тебе зависи да идеш или не. Когато ви сполети едно страдание, ще знаете по закон ли е или по твоя добра воля. Ти ставаш гарант на някой човек, турят те да изплащаш – никакъв закон не те задължава. Този човек ти е приятел, познат. Тогава какво трябва да правиш? Ето един съвет, който ще ви дам. Не е лошо да ставаш гарантин. Ще отвориш касата, имаш 500 лева, тогава ще му станеш гарантин само за 250 лева – половината за тебе и половината за него. Ако нямаш в касата си никак пари, няма да ставаш гарант. Ако имаш пари, ставай гарант, ако нямаш, ще кажеш: „Не мога да стана, нямам пари, ще трябва да лъжа един ден, щом не мога да платя за тебе. Ти като не можеш да платиш, ще лъжеш и аз като не мога да платя, и аз ще лъжа. Тази работа не върви.“
Всичките противоречия произтичат от нашите лъжи. Ние казваме, че Господ ще ни благослови. Онези учители в прогимназията или в първоначалното [училище] обичат ония деца, които учат. Кои цигулари обичате? Които свирят. Кои певци обичате? Които пеят.
Та, казвам: В нас трябва да има едно желание дарбите, които имаме, да ги развием. Най-първо, не подценявайте себе си, нито пък се надценявайте. Обичаш да пееш – благодари. [За] туй разположение – да пееш, да работиш, ще благодариш. Ако не пееш, как ще благодариш на Бога? След като съм пял, у мене ще се роди една радост. Какво плащате на един певец? Като сте пели, какво са ви плащали? Че няма майка от вас, която да не е давала концерти на своето дете. Някой път синовете и дъщерите, на които сте давали концерти, плащат. Синът станал голям човек, като донесе една рокля на майка си, хубави обуща, по някой път синът купи автомобил, после други удобства създаде. То е все за пеенето. Ако майката не беше им пяла, нищо нямаше да дадат децата. Че всичко е от пеенето. Хубаво като пяла майката, и синът хубаво плаща. Лошо като пяла тя, и той лошо плаща. Казва: „Нашият син не го бива.“ Казвам: Не казвайте тъй, кажете: „Много добър е нашият син.“ Казвам: Добре е пяла майката. Вие казвате: „Без пеене не може ли?“ Когато женската птица мъти, мъжката пее на дървото. Всичките славеи пеят, докато женските мътят. Бащата пее, пък майката мъти. В хората е точно обратното. И бащите пеят, но майките пеят повече.
Та, казвам: Когато се случи някаква мъчнотия, какво е мъчнотията? Аз сравнявам по някой път, правя една аналогия. Мъчнотията е моето дете родено. Имам една мъчнотия, родих едно дете, сега искам да зная женско ли е или мъжко. Като родиш едно женско дете, кредиторът като дойде, ще говори мекичко: „Иване, имаш да ми плащаш.“ Когато роденото е мъжко, законът действува там, трябва да имаш да дадеш. Това са аналогии.
Та, сега, когато един говори меко, кои са причините? Всеки човек, който е слаб, говори меко; като е силен, говори силно. Минава един слон, хваща го едно малко куче за крака, хваща слонът кучето, дига го горе. Като го пусне, кучето отиде вече. Що му трябваше на малкото кученце да се занимава със слона? Като го хване, дигне го горе и казва: „Кой ти позволи тъй да ходиш?“ Слонът дава първия урок на кученцето. Хваща го, подига го нагоре, после – долу. Той казва: „Господ ме прати да ходя по земята, да работя“, нагоре го дига. Това е моето заключение. Вярно ли е, че слонът тъй казва?
Минавам по някой път, стъпвам на някой камък, поклати се кракът ми, недоволен съм. Тогава се навеждам, вземам този камък, може да го туря настрана и може да го хвърля. Кои са подбудителните причини, че хвърлям камъка? Казвам: „Този камък без малко щеше да стане причина да си изкълча крака.“ Подбудителната причина е тази. Някой път може да е съвсем друга причината – морална. Казвам: „Хайде, някой човек да се не препъне като мене на този камък“, че го турям настрана. Ние имаме отношение към един друг свят. Не сме свободни, както ние си мислим. Ние сме толкова свободни, колкото дърветата. Едно дърво, като не дава плод, държат го няколко години и го отсичат. И в Евангелието имаме такъв пример: казва, че господарят имал едно такова дърво на лозето, което не давало плод. Казва на слугите си да извадят това плодно дърво. Слугата казва: „Господарю, нека да направим един опит, нека да го разкопаем, че ако и тая година не даде плод, ще го отсечем.“
Първото нещо: трябва де седи в ума ви идеята да имате отношение към Бога. Бог ви е пратил в света, вие трябва да работите. Трябва всеки един от вас да знае защо е пратен. Аз да ви кажа защо сте пратени. Първо сте пратени да ядете. След като се наядеш, да си почиваш. Третото нещо: като ти говорят, да слушаш. Като дойде [Бог], заспал си. Като дойдат, да се събудиш. Защо го събуждат? Пак да яде наново. Майката като събуди детето, вземе го на ръце, ще го накърми, пък ще го тури да спи. Майката така близо 2 години ще го взема, ще го нахранва. Ако вие с вашите мисли, с вашите чувства, които са в сърцето, не може с тях така да постъпвате, тогава какво ще стане?
Та, казвам: Всичките неща в природата имат отношение. В дадения случай това, което прави впечатление на твоето съзнание, то има отношение към тебе. Ти минаваш някъде, някое червено цвете ти обръща внимание. В дадения случай, ако ти обичаш червеното цвете (законът е, че ние обичаме всякога неща, от които имаме нужда, те ни са необходими), ако червеният цвят ти прави впечатление, ти имаш нужда от неговото влияние. Организмът ти не е така здрав. Червеният цвят ти казва ти да се упражняваш. Или един жълт цвят ти обръща внимание – този цвят ти показва, че ти се нуждаеш от жълтия цвят. Казва: „Умът ти е недоразвит, трябва да събираш жълт цвят, да го препращаш в мозъка.“ Онези хора, които не обичат да четат, имат малко от жълтия цвят. За да четеш, трябва да имаш жълт цвят, да събужда ума, не искаш да бъдеш невежа човек. Искаш син цвят – волята ти не е развита, религията не е развита. Ще туриш синия цвят, че тази светлина, която излиза, да събужда и подхранва. Цветовете подхранват хубавото и възвишеното в нас. Сега не мислете, че цветята са само за украшение. Украшението е второстепенно.
Та, нашето възпитание е много сухо. В новото възпитание ще има нови методи. Казват: „Бъди добър човек.“ Не трябва да започваме оттам. Аз, ако съм учител, ето как бих постъпил в първоначалното училище с малките деца. Ако искам на тия деца да им говоря за доброто, ще ги заведа при едно сливово дърво, хубаво израснало, или при ябълково дърво, хубаво израснало, натрупано с плодове. Ще им говоря колко е хубаво дървото, добре израснало, пък е добро – дава от плодовете си, не ги задържа за себе си. Вече предметно учение ще имаме. Казваш на детето: „Бъди добро.“ То не разбира. Давам му една идея за доброто. Ако не вземаш добре и не даваш добре, ти не си добър човек или не разбираш порядъка на нещата. Ако не искаш да ядеш, ще се разболееш. Ако много ядеш, ще затлъстееш. И много ядене не е полезно. Ще ядеш, да се образува една мускулна тъкан, да се образува един отличен мозък, да се образува от яденето една отлична симпатична нервна система. Те са две неща, необходими за здравето и за цялото съществуване на човека на Земята.
Сега старите доказателства. Казва: „Има ли Господ или не?“ Аз как бих доказал. Как ще докажа съществува ли Господ. За да докажа, че някой художник съществува, ще намеря картините му. Нарисувал човекът 20–30 картини. Казвам: „Еди-кой си художник съществува, нарисувал тия картини.“ Искам да докажа, че съществува някой скулптор – вземам статуите, които е направил, и т.н. Някой казва: „Докажи ми.“ Цялата природа е дело Божие. От туй, което съществува, ще доказвам. Ти сам, човекът, си дело Божие. Хората, след като един художник е нарисувал 20 картини, казват, че той не ги е рисувал. Все таки някой ги е рисувал и който ги е рисувал, той е художникът. На един господин, който преди повече от 30 години спореше с мене има ли Господ или не, казвам му: Ти си дело Негово, и аз съм дело Негово, всички растения, всички звезди… На твоето основание аз те отричам, че съществуваш. Ти си фикция, ти не съществуваш. Пред себе си имам едно говедо. Че как, ти какво си направил в света? Ти ще ми говориш, че много си направил. Какво си направил? Майка ти, баща ти направиха ти това тяло. Ти знаеш само да ядеш, да пиеш, да се обличаш. В училището не [си] от най-способните.
Та, казвам: Сега ще дойдем до реалните неща. Животът е реален. Хората, които са способни, вземете пример и от ленивите, от мързеливите хора какво се ражда. От леността се ражда кражбата. От кражбата какво се ражда? Лъжата. Потриваш се, днес не работиш, утре не работиш, дойдеш в нужда и тогава си позволиш неща, които са в разрез с един порядък. Вие сега седите и на всинца ви казвам да не изкривявате гръбначния си стълб.
Вчера дойде при мене един българин, намира се на зор. Търсил в живота щастието, в брачния живот. Казва: „Млад бях, ожених се за една македонка.“ Тя имала друг мъж, останала вдовица, учена била, той се оженил за нея. „Пък тя излезе неразбрана, не можехме да живеем. И казвам: „Хайде да се разведем.“ Разведохме се. Дойде ми идеята, че тази беше много учена, създаде ми неприятности, ще взема една, която не е никак учена, която не знае да чете. Намерих една, която не знае нищо, но тя ми създаде други главоболия. С първата когато се разведох, получих един парализ.“ Казва: „Дошъл съм да видя вашата религия, да намеря какво да правя.“ Казвам му: „Погрешил си, ти най-първо трябваше да обичаш Господа, после жените. Ти си ходил жените да търсиш, вместо Господа. Господ ти казва: „Който търси жените, преди да е намерил Мене, главата му ще пати.“ Казва: „Вече разбирам, ще идвам тук да се упражнявам.“ Казва: „Бях голям търговец, имах милиони.“ Сега пак дошъл от зор, понеже му излязла една буца в гърдите, лекарите казват, че е рак, искат да и направят операция. Казвам: „Като и направят операция, тя я оздравее, я не.“ Казва: „И аз колкото изследвания правих, видях, че на които е правена операция, все са си заминали.“ Дадох му едни наставления. Най-първо като ми разправяше, казвам: „Ти ли имаш буца или някой друг?“ – „Жена ми. Тя ми казва, че аз съм причината за буцата и. Сега искам да и докажа, че не аз съм причината, да се излекува.“
Всяка една душа, която е излязла от Бога, тя съдържа всичките възможности за своето развитие, което на душата е потребно. Тя трябва да мине през известна дисциплина. На всичките хора е дадена известна малка дисциплина. Ние преждевременно ставаме господари. Ако не разбираш Божиите закони, мъчно може да се живее в света.
При минуса се образува едно чувство, при плюса се образува друго чувство. Когато даваш по закон, се образува чувство на недоволство. Дали ти пари с висока лихва – след като платиш, в тебе остане едно чувство на недоволство. Онзи, който има много да дава, след като изплати, хаби живота си. Онзи, който има да вземе, ако употребява насилнически живот, той може да се изхаби.
Казвам: Изплащайте дълговете си с любов и вземайте, отдето имате да вземате, пак с любов. То е благото в света. Всички трябва да бъдем снизходителни. Падне някой – казваме: „Той не внимава.“ Щом не внимава, изгубва равновесие. Всякога човек може да падне, когато дойдат две противоположни сили в ума му или две противоположни желания. Неуспехът се заражда от неразбирането.
На този българин казвам: „Ти си избрал много учена жена, но тя имала същия темперамент, ти си искал да бъдеш господар и тя искала да бъде господар. И двамата господари сте били.“ Казва: „Тя беше мъжка Драгана. Другата – невежа, но и тя е по-силна от мене.“ Казвам: „Трябваше да вземеш по-мека жена, да върви по линията на майка си.“ Че много жени има в света, които вървят по мъжка линия, и ако мъжът върви по мъжка линия, непременно ще има спор. Ако вървят и двамата по женска линия, пак ще има спор. Жената ако върви по женска линия, мъжът трябва да върви по мъжка. Ако жената върви по мъжка, мъжът трябва да върви по женска линия. Има съответствие в закона. Казват: да се оженят двама. Да се оженят, но трябва да си съответствуват. Ако ти направиш предната ос на една кола от върба и задната ос – от дъб, коя ще устои? И двете трябва да ги направиш от дъб. Има женски дъб, има и мъжки дъб. Едната ос трябва да бъде от женски дъб, другата – от мъжки. Да си предават. Ако туриш едната ос от женски, другата – от мъжки, добре ще върви. Ако туриш двете мъжки или двете женски, ще се чукат. Но не само това. Ако вземете една струна, направена от овчи черва, и вземете друга, която е направена от вълчи черва, вълчата скъсва другата. Трептенията на вълчата струна скъсват овчите струни. И на цигулката отгоре спорят. Казва: „Ти не трябва да живееш, аз ще живея.“ Вълкът изяда овците, но и на струната казва: „Аз трябва да живея.“ Защото туй е естеството. Не туряйте женски струни. Как ще ги познаеш? Има начини. Аз не искам да си кажа цялото изкуство.
Като бях на Черния връх, имаше един българин, който правеше наблюденията, но правеше и фокуси. Казва: „Аз този нож мога да го залепя на ръката си, но фокус има.“ Сестрите се учудиха как така. Една сестра казва: „Магия.“ Казва: „Не искам да ви лъжа, това е фокус.“ Как задържа ножа? Не искам да ви го кажа. Като го наблюдавам, и аз може да го направя. Който не знае, чудо е за него. Но нищо не става с този фокус. Сега този фокус може да стане по няколко начина. Ако ножът приляга и няма никаква празнина между ножа и ръката, външното налягане е много силно, може да се задържи ножът. Сега зъболекарите правят челюсти, когато се развалят зъбите и в Германия правят така челюстите, че да прилягат напълно и се държат от външното налягане. Не може да ги извадиш, въздухът, който прави натискането, добре приляга, че челюстта приляга добре, че трябва да знаеш как да я извадиш. Казвам: Фокусите нищо не дават. После той тури една книга на ръката и казва: „Вижте, без да направя нещо, тази книга ще изчезне от ръката.“ Той тъй я държи, че изведнъж я прехвърля от другата страна на ръката, отзад. Много е ловък в ръцете, пак я прекарва от другата страна на ръката.
Често и вие правите фокуси. Разправяше ми един българин: „Като малък направих една голяма беля вкъщи. Баща ми строг. Отивам при майка си и и казвам: „Направих една беля“ и се направих на болен. Легнах в леглото, майка ми ме зави, завързах си главата, като че имам температура, пъшкам в леглото. Дойде баща ми, майка ми му каза, че съм болен. Той дойде, повдигна завивката, позасмя се, казва… Ако беше взел дървото, щеше да ме оздрави, превръзката щеше да изчезне и аз щях да оздравея. Вижда баща ми, че не съм болен и казва на майка ми: „Да му кажеш да бъде внимателен, да не прави такива работи.“ Като направил този фокус, бащата дошъл, дигнал юргана и този фокус го избавил. Тогава ще се намерите в трудното положение на този Симеон от Беброво, Търновско. Той религиозен, мисли, че всичко може да направи. Гледа, говедарят изкарал черна буга, върви по пътя и мучи. Отива при нея и и казва: „Какво мучиш?“ Тя като го натиснала, едва говедарят го спасил. Казва на бугата: „В името на Господа Исуса Христа, да не мучиш!“ Но тя като го полага на земята, дохожда говедарят с кривака, че го освобождава. Казва: „Тази буга излезе по-силна от мене.“ Казвам: Защо ходиш да се бориш с бугите? Остави ги да си мучат. Показва, че тя е свободна. Ти първо да и кажеш: „И аз бих желал да бъдете такава буга.“ Ти казваш: „Много големи глупости прави.“
На силните хора ум не давай. Богатите хора на морал не ги учи. Ако си цигулар, свири на богатия; ако речеш да му даваш морал, не приема, но свирнята приема. Ако на богатия му занесеш хубава риба, оценява, ако му занесеш хубави картини, оценява, една хубава дреха я оценява, най-хубавите дрехи ще ги оцени, ще ги плати.
Казвам: В живота си трябва да бъдем умни. Питате защо Господ създал света. Той създаде света, за да научи нашия ум да работи и да мисли. Той създаде света така, за да научи нашето сърце да работи, пък и тялото ни трябва да работи. Най-хубавото нещо е упражнението, което човек със своята мисъл, със своя ум може да направи. В упражненията идват светлите мисли, които ни дават широк простор в света. В упражнението на сърцето идат едни хубави чувства, които дават приятност. Когато сърцето ти работи нормално, някой път има 140 удара или 120, 72 удара се взема за нормално. Някой път има и 62. Има много работи, които трябва да преодоляваме в себе си. Да допуснем, имате една дума, която не сте разбрали. На английски малко се различават в произношението – някой иска да подиграе, че е законник, но казва, че е лъжец (lawyer (англ.) – законник; юрист; lyar (англ.) – лъжец). Този не може да го съдят, понеже са близки двете думи, казва: подхлъзване на езика станало. Един език, който обича да се подхлъзва, какви са условията?
Езикът никога не трябва да каже нещо, което не е вярно. Всякога неверните неща идат. Ние мислим, че може да се освободим лесно. Казваш някои неверни работи. Да кажем, че понякога ти казваш, че знаеш, но сядали ли сте в математиката да решавате задачи? Някои задачи лесно се поддават, някои не може да се разрешат. Тогава ще идеш да попиташ. Или, по някой [път] може да свирите. И в музиката има мъчни упражнения. Има известни тонове в художеството, много мъчно се турят. Все таки трябва някой да ви покаже по кой начин. Всички ние се ползуваме от опитността на другите хора. Някой човек казва, че трябва да бъде самостоятелен. Какво трябва да разбираме под думата самостоятелност? Не трябва да копираш нищо. Вземеш една картина, трябва да я нарисуваш. Ти да я нарисуваш, но много самостоятелно да я нарисуваш. Едно камъче може да нарисуваш. Едно цвете може да нарисуваш, но не да вземеш да го прекопираш, както децата прекопирват на прозореца по предмета. Трябва окото да се научи на тия линии.
Сега, ако една линия е права, какво означава? Имате една крива линия, тя какво означава? Имате криви линии в рамената на жените, в мъжете линиите на рамената са по-прави. У жените се образува една кривина, показва женственост. Кривите линии са ги образували жените, правите линии са ги образували мъжете. Вие виждате, че правата линия е дълга. Каква е големината на една права линия? Всяка права линия седи само от две точки. Кривата е винаги по-дълга от правата.
Значи кривите линии произтичат от енергиите на сърцето, правите линии произтичат от енергиите на ума. Следователно когато в един човек преодоляват правите линии, казваме, че в него умът работи повече; когато кривите линии преодоляват, сърцето работи повече. Понеже и двамата работят, трябва да има хармония между кривите и правите линии. Тогава се добива една симетрия. Защото има линии на ума в главата и има линии на сърцето в главата и в лицето и те са оставили отпечатък навсякъде. Имаме вече линии на волята, линиите тогава са се удебелили. Щом линиите се удебеляват, това е на волята. Ако един човек, като пише, пише първо тънко и после надебелява, показва воля. Той първо започва с прави линии. А правите линии показват, че умът започва да работи. Като започва умът да работи, проявява се волята. Щом се удебеляват линиите, това е волята. Щом правиш много погрешки, показва, че волята ти е силна. Щом правиш много погрешки и не ги поправяш, показва, че волята ти е силна, понеже трябва да съизволяваш да си поправиш тия погрешки. Ти счупиш един джам. Тук счупиш, там счупиш – показва, че волята ти е силна, не вървиш по законите на ума и сърцето.
Казвам: Трябва да има хармония между ума, сърцето и волята. Правите линии са потребни, те са релсите. Но някъде в картините трябва да туриш деликатни линии – тогава сърцето трябва да действува. Много тънки линии. Това е женският, или мекият елемент. Сега някои от вас казвате, че човек трябва да има мъжки характер. То е една трета. Трябва да бъде добър – то е две трети. Трябва да бъде разумен – то е воля вече.
Сега на вас не искам да ви представям следното положение, не трябва да изпадам в една погрешка. На една стара баба да ида да показвам как трябва да се облече с хубави дрехи, да се харесва на момците, не е на място. Какво трябва да говоря на старата? С какво трябва да я занимавам? Не трябва да ида при една млада мома на 19 години и да и разправям за старите дрехи на бабата. Ще и говоря за дрехите на младата. Всяко нещо да турим на мястото му. Старите носят черни дрехи, младите носят червени и жълти. Черният цвят не е лош цвят, той събира нещата. Всички стари хора изобщо са банкери, там е всичката работа. Старите банкери седят цял ден пред касата, наблюдавал съм тия, старите банкери, сарафите. Седи той пред касата, златните монети събрани там, той седи, да дойде някой, и от лихвите печели. Води един седящ живот, нищо не работи. Погледнеш, започнат да го болят ръцете, краката, главата го боли. Защо? Обича много парите си. Никак не работи.
Когато човек боледува, той се занимавал с банкерство. Някои религиозни болни казват да станат светии. Седи на едно място, не иска да работи. Той трябва да ходи, да обикаля цветята, да изучава хората, да говори добре. Той седи на едно място, да дойдат хората, че той да ги лекува, да се прочуе, да пишат вестниците заради него. Някой иска да стане силен – той трябва да се упражнява 4–5 часа. Или иска да стане боксьор – да се упражнява. Ако идете в Америка, ще видите, тия мъже се упражняват, бият тия топки, свързани с въже. Трябва да си упражняват ръцете, къде и как да удари. В Америка плесници не удрят. Щом го обидиш, започват да се боксирват, свършат, ръкуват се и си заминават. Казва: „Още веднъж като говориш, да мислиш.“ Някой път се случва, че обиденият иска да си отмъсти, че се случва пак да го бият, два пъти. Казвам: Ако си слаб, поздрави онзи, който те обидил. Понеже ако речеш да се биеш, ще те набие хубаво. Кажи: „Поздравлявам те.“
Време е да правим упражненията. Аз мислих да ви изсвиря нещо. Малко с музика да се занимаем. Българите имат едни песни, които се казват оплаквателни. Като пея или като свиря една песен на цигулката, се оплаква някъде. Някъде свиря на сол, или свиря на ре, или на ла, или на ми. Сега, когато мелодията е направена на ре струна, [като] свиря песента, показва, че много е работата, непоносима. Като свиря на сол, песента така е нагласена, показва, че се оплакват, защото не са хубаво облечени. Ако е на ла, яденето не е хубаво сготвено. Оплакват се българите или че работата е непоносима, или че не е хубаво облечен, или че яденето не е добро. Българите са богати с оплаквателни песни, че дрехите били скъсани, че обущата скъсани, че корав е хлябът. Музикално е турено това, много хубави са оплаквателните песни. Да ви изсвиря към кои песни спада, за да разрешите какво му липсва на българина: много ли е работата, дрехи ли няма, малко ли е яденето и дали не е учен. Оплаквателните песни ги пеят, то е една археология за мене. Българските песни ги сортирам, всяка песен от коя епоха е, които гами преодоляват, че много работа имал, че не е доял, че не е облечен, че не е свободен.
Казвам: При сегашния живот ви трябват не оплаквателни песни, но песни на радостта, които носят изблик на човешкото сърце, които носят изблик на човешкия ум и които носят изблик на човешката воля. Такава трябва да бъде бъдещата музика. Тя трябва да бъде гениална. Една музика, която носи светлина за ума, да носи топлина за сърцето, условията да носи и да носи сили за човешката воля. Някои от вас, които ме слушате, казвате: „То не е за нас. Ние на стари години ще изучаваме какво нещо е музика.“ Като идете при царските врата, ще ви дадат избор на една песен. Ще кажат: „Я кажете защо сте дошли.“ Вие постъпвате в едно училище, ще държите изпит и тогава ще влезете.
Казвам: Сега да се откажете от онези навици. Вие казвате: „Какъв ще бъде краят на живота?“ Животът край няма. Ако извършиш волята Божия, животът ще бъде отличен. Ако носиш в душата си любовта, животът ти добър ще бъде. Ако носиш в твоя ум доброто, животът ти добър ще бъде. Всичко ще бъде отлично. Но ако не спазваш Божиите закони и не носиш любовта, тогава питаш какъв ще бъде краят на живота. Краят на живота се определя от вашите добродетели, които съществуват в природата. Като станеш сутрин, с коя добродетел ще започнеш? Искаш за ума – ще мислиш за светлината, за красотата, за най-хубавите неща. Мисли за хубавото, което ще дойде, мисли за сърцето. За какво трябва да мислиш? Вземи една хубава ябълка, изяж я; една слива, изяж я; вземи половин кило череши, изяж ги, а ако искаш да въздействуваш на сърцето си, аз ако искам да въздействувам на сърцето си, ще взема половин кило череши, ще ги изям, ще покажа какво нещо е сърцето, ще въздействувам на сърцето. Ако искам да въздействувам на своята воля, ще ида при този човек, който посадил дървото.
Сега, когато видите един умен човек да изучава, в какво седи неговата ученост? Той има, да кажем, отлична памет. Изучавайте как [е] придобил паметта. Или има един ум много схватлив. Има хора, които са много досетливи; има хора, които не са никак досетливи. Знаеш ли колко лесно е човек да бъде досетлив? Влизаш някъде, носът ти показва, че е нечисто. Не влизай при нечист въздух. Видиш някого паднал – не гледай, извърни очите си към нещо красиво. В природата трябва да гледаме красивите работи.
Та, казвам: Господ е създал света, всички да бъдете щастливи, да можете да се учите, да работите. Светът е създаден хората да бъдат щастливи. Ти можеш да бъдеш щастлив само в даден момент, когато учиш. В даден момент едно прозрение имаш. Един млад брат ми казваше: „Най-голямата радост имам, когато пиша някоя музикална песен и като туря последната нота, усещам една много голяма радост. Другото не ме интересува как ще го свирят.“ Когато един художник завърши картината си с четката и тури последната краска, като я погледне, той е щастлив. Щастието не е нещо, което е постоянно. Завършиш една работа, пишеш нещо, което, като видиш, че си [го] направил без погрешка, усещаш една радост в себе си. Всяко нещо, което правим, да е хубаво направено. Да се радваме на нашите мисли, на нашите чувства и да се радваме на мислите и чувствата на другите. Да се радваме на онова, което Бог е направил в света. То е щастието.
Като станете сутрин, благодарете на Бога, че имате отлична глава, която Господ е турил на вашите рамена. Турете ръката на сърцето си и като усетите, че бие, благодарете на Бога. Като погледнете ръцете, благодарете на Бога за голямото благо, което ви е дал. Не да бъдете песимисти.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти си пратил.
1-ва лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 1.Х.1941 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
