Предназначението на човека

(Матей 11:1–16) Размишление

Какво е предназначението на човека? Защо е дошъл човек на земята? Това са въпроси, които всички хора си задават, но и до днес още остават неразрешени. Повечето хора се занимават с това, за което не са дошли – съзнанието им е такова. Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-близо е той до своето предназначение. Ще кажете, че човек е разумно същество. Това твърдение е отчасти вярно. Не всеки човек е разумен. Разумен ли е онзи, когото ранили няколко пъти на бойното поле и въпреки това пак се хвърля в боя? Разумен ли е онзи, който постоянно отива в кръчмата и всякога се връща с пукната глава? Разумен ли е онзи, когото проказата е хванала от главата до краката? Каква разумност е тази, която довела хората до положение да боледуват и да умират? Идете в гробищата, ще видите цял град от кръстове и паметници. Чувате някои да говорят, че погребали еди-кого си. С това те считат, че изпълнили някакъв дълг. Това не е предназначението на човека. Дълг на човека е да ражда. Ние уважаваме майките, които раждат. Ние уважаваме всички хора, които градят, творят, без да разрушават и събарят. Ще кажете, че някой си направил къща, която след няколко години се съборила. Каква къща е тази, която лесно се събаря? Какво платно е това, което лесно се нищи?

Като не разбират своето предназначение, хората се запитват едни други, вярват ли в Бога. Какво разбирате под думата „вяра“? Ако си гладен и те нахраня, вярваш ли в мене? Това вече не е вяра, но факт. Вярата подразбира нещо, което не е станало. Значи да вярваш, че някога ще те нахраня. И като вярваш в това, да се сбъдне. Без вяра нещата не могат да станат реални. Значи вярата е предшественица на реалността. Тя е врата, през която човек влиза в реалността. Някой казва, че вярва в окултизма. Какво нещо е окултизмът? Тайна наука. Той разкрива тайните на природата. Тогава всички химици, всички адвокати, всички съдии са окултисти. Те изучават законите на природата и на живота, комбинират ги по един или по друг начин и правят различни съединения. Обаче опитите им повечето пъти свършват с експлозии. – Защо? – Получили са експлозивни вещества. За да не получават такива вещества, те трябва да бъдат чисти. Като прави опити, като изследва тайните на природата, химикът трябва да бъде чист. Адвокатът, съдията, които съдят, трябва да бъдат чисти, да не са направили нито едно престъпление. Всеки човек, който прави престъпления, не може да бъде нито майка, нито баща, нито учител, нито съдия, нито търговец. Абсолютна чистота се изисква от всеки човек. В какво трябва да вярва човек? В доброто. Който носи доброто в себе си и го проявява, той може да бъде и баща, и майка, и учител, и проповедник, и съдия, и адвокат – всичко може да бъде. Този човек е всякога с Бога. И като се спъне и падне на пътя, Бог е пак с него. Той му казва, че пътят, по който върви, не е прав. Разбере ли това, падналият стъпва на краката си и намира правия път. Радвайте се, когато светлината е пред вас. Радвайте се и когато светлината е зад вас. Тогава сте на изпит, умът ви се изпитва. Псалмопевецът казва: „Гледах Господа пред лицето си“. Блажен е този, на когото пътят е огрян от Божията светлина.

Съвременните хора са разделени помежду си, всеки има свой възглед в умствено и в религиозно отношение, благодарение на което не се разбират. Много християни има днес, но и те са разделени. Един е православен, друг – евангелист, трети – католик, четвърти – методист, баптист и т.н. Колкото повече вярвания се явяват между хората, толкова по-мъчно се разбират. Казват: „Светът ще пропадне от сектанти“. Злото не е в сектантството, но в отсъствието на Любовта. Ако хората се обичаха, ако имаха Любов помежду си, всичко щеше да върви добре. Природата е пълна със сектанти. Всичко, което човек е направил, почива върху сектантството, т.е. върху подразделението. Вижте какво представлява колелото. То има няколко оси, които излизат от общ център. Благодарение на осите колелото се върти. Осите са сектанти, но вършат работа. – Кога? – Когато са събрани на едно място. Липсва ли една от осите, колелото спира. Започнат ли осите да излизат навън, всяка свободно да се проявява, колата спира. Ето защо, опасността не е в съществуването на сектите, но в тяхното отделяне от общия център на живота, от колелото на живота – от Любовта.

Кое верую е право? Според нас право верую е това, което е в състояние да подобри времето – от лошо да го превърне в добро; право верую е това, което може да подобри състоянието на изворите; право верую е това, което подобрява живота на майките, на бащите, на учителите; право верую е това, което внася реформи в обществения живот, както и в живота на цялото човечество. Правото верую на земята е право и в онзи свят. И оттам идва това, че вестниците пишат: „Проповядвайте на християнските народи“. Напълнете главите им с чисти и прави мисли, да разберат, че не вършат Божията воля. Ако християните не се вслушат в гласа на Бога и не изпълнят Неговата воля, земята ще се разтърси така, че коренно ще се измени. Ако съвременните хора не се помирят и не си подадат взаимно ръка, очаква ги такава участ, каквато никой не може да си представи. Ако се помирят, Божието благословение ще дойде върху всички народи – Царството Божие ще се въдвори на земята. Това трябва да знаят всички хора, всички водители. Това ще бъде денят на Господа. Денят Господен е ден за възмездие на престъпленията, които хората са вършили и вършат на земята.

Време е вече християните да се обединят, да станат проводници на Божията Любов. Само по този начин Бог ще изпрати благословението си на всички хора и народи. – Кой ще победи? – Онези хора, които носят Любовта. Докато господства безлюбието, от сегашния порядък няма да остане и прашинка за спомен на бъдещето. Помнете: в продължение на 45 години сегашният ред и порядък в света ще се измени, няма да остане помен от него. След това ще дойде новото, което всички очакват. Такава е Божията воля. Ще кажете, че като умрете, каквото ще да става след вас. И смъртта не разрешава въпросите. Къде ще отидете след смъртта си? Ако след смъртта си човек не отиде при Бога, при Христос, или при своите братя и сестри, той е изгубен. Ако не намери Учителя си, той е изгубен.

Смисълът на човешкия живот е в Любовта, да намери тези, които го любят и които той люби. Любовта е мощният двигател на целокупния живот. Ето защо, дали сте на земята или на небето, без Любов не можете да живеете. Да вярваш в Любовта, това е правото верую. – Ти в какво вярваш? – Вярвам в Бога, Който живее в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Вярвам в Бога, Който живее в моя ум, в моето сърце, в моята воля, в моята душа и в моя дух. Вярвам в Бога, Който живее във всички хора, в цялата вселена. Навсякъде виждам Бога мощен и любещ. Когато тъпче, всичко превръща на прах. Когато учи и възпитава човека, слага го в пещ с 50 милиона градуса топлина, да го стопи и пречисти, като слънце да светне. Кой може да стои на този огън, без да се стопи? И най-големият дявол ще стане правоверен. В огъня на Любовта всички противоречия изчезват. Любовта примирява и най-големите врагове. Ще дойде Любовта в света, ще дойде денят на примиряването.

Едно трябва да спазва човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. Желайте Любовта да победи и да се възцари правдата и истината. Не се настройвайте нито против германците, нито против англичаните, нито против руснаците. Всеки е на мястото си. Според нас англичаните са търговците на света – господари на морето, германците – индустриалци – господари на въздуха, руснаците – земеделци – господари на земята. Във всеки човек има и търговци, и индустриалци, и земеделци. Същото се отнася и до народите. Значи всеки българин носи в себе си и търговеца, и индустриалеца, и земеделеца. При това всеки народ се счита за избран от Бога. Всеки мисли, че на него е дадена ролята да оправи света. Прави са народите да мислят, че са избрани от Бога, но не само един народ, а всички заедно. Всички народи трябва да се обединят в един и всички заедно да изпълнят Божията воля. Тогава ще се сбъдне това, което Бог е казал: „Ще се вселя между хората, аз ще им бъда Бог, а те ще ми бъдат народ“. Благословен да е денят, когато всички народи бъдат избрани от Бога. Благословен да е денят, когато всички майки и бащи бъдат избрани от Бога. Когато майката ражда, няма да бъде обременена с мисълта, че нови грижи и се налагат, но ще се радва, че е избрана от Бога да роди дете, създадено по образ и подобие Божие. И бащата ще се радва, че е избран за служител на Бога. Учителят няма да работи само за пари, но ще се радва, че ръководи деца, посочва им правия път към Бога. Дошло е времето всички хора и народи да посрещнат Бога и да се радват, че са Негови избраници.

Когато някой пророк или Учител дойде между хората, мнозина се съмняват в него и считат, че той внася заблуждения в човешките умове. Който проповядва на хората, че трябва да се осигурят, че старост ще дойде, че смърт ги чака, той внася заблуждения. Обаче, който проповядва Божественото учение, той посочва на хората правия път, той ги води в пътя на светлината и на свободата. Божественото учение отрича старостта, отрича и смъртта. Според нас смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скъсана и окаляна, няма ли да я съблечете? Ще я съблечете, разбира се. Ако има възможност да се закърпи, ще я закърпите, а след това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облечете нова, чиста дреха. Има ли нещо лошо в събличането на старата дреха и в обличането на нова? – Къде е онзи свят? – Пред тебе, но ти не го виждаш. Този и онзи свят са на едно и също място, но хората са слепи, не виждат нещата ясно. – Далеч ли е онзи свят? – Близо е. Колкото е разстоянието от мравешкия до човешкия свят, толкова е и от този до онзи свят. Знаят ли това мравките? Те се качват по главата, по носа, по тялото на човека, без да подозират, че това е разумно същество, което може в един момент да ги облагодетелства и в един момент да ги унищожи. Човек може да им достави много храна, да ги осигури за цял живот, но и в един момент може да мине с ралото си върху тях, да разруши целия мравуняк.

Сегашните хора се нуждаят от права мисъл, от право разбиране на живота. Днес и младият, и старият мислят криво. Младият казва, че докато е млад, трябва да си поживее; като остарее, тогава ще мисли за друг живот, тогава ще прилага доброто. Това е крива философия. И като млад, и като стар човек трябва да живее добре, да бъде здрав и работоспособен. Младият трябва да има здрава глава, здрави дробове, здрав стомах, да яде сладко, да работи добре. Значи, като млад, ти ще ядеш сладко и ще работиш прилежно. Старият не трябва ли да бъде здрав? И старият трябва да бъде здрав, да работи и да се радва на живота. Право ли е старият да се оплаква от разстройство на стомаха, от слаби очи, от слаб слух? Трябва ли старият да се оплаква, че краката му не го държат вече, че ръцете му треперят? След всичко това хората минават за учени и разумни. Каква наука е тази, от която човек не може да се ползва в старините си? Каква религия е тази, която не може да крепи човека и в младини, и в старини?

Един турчин прекарал живота си в ядене и пиене; всичко, каквото имал, продал и парите изял. Като се видял в положението на последен сиромах, той отишъл при султана да се оплаче от сиромашията си. „Султан ефенди – казал той, – цял живот ядох и пих, пет пари не задържах в джоба си. Помогни ми по някакъв начин, да изляза от сиромашията.“ Султанът му казал: „Като си ял и пил само и си дошъл до крайна сиромашия, кажи ми коя част от кокошката е най-сладка“. – „Трътката, султан ефенди.“ Султанът като видял, че турчинът ял и пил, но поне научил нещо, заповядал на слугите си да му дадат 250 лири и да го пуснат да си отиде.

Друг турчин, също краен сиромах, чул, че султанът дал на приятеля му 250 лири, решил и той да постъпи по същия начин. Отишъл при султана и му разказал как осиромашал от ядене и пиене. – „Кажи тогава, коя е най-сладката част на бивола.“ – „Задната.“ – „Ударете му 25 тояги и го изпъдете вън.“ Който е осиромашал от ядене, трябва да знае коя част на кокошката и на бивола е най-сладка. Най-сладката част на бивола е рибицата.

Като живее, човек трябва да изучава реалността на нещата, да познава себе си, не само като характер и темперамент, но да познава и своето вътрешно „аз“. Дойдете ли до темпераментите, казвате, че съществуват няколко темперамента: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Сангвиниците са подвижни, с хубав цвят на лицето, с добре развити дробове. Те се радват на добро здраве. Нервният темперамент включва хора с добре развит ум. Холериците са динамични хора, лесно избухват. Зидарите, каменарите имат такъв темперамент. Холерикът обича да чука камъни, да удря, да сече дърва и т.н. Флегматиците пък са повече лениви хора. Затова, именно, някои наричат флегматичния темперамент „болен темперамент“.

В миналото, в Цариград се наплодили много „хайлази“ – мързеливи хора, дембели, които по цял ден мислели само за ядене и пиене и като се нахранвали, прекарвали повече в лежане и в сън. Понеже нищо не работели, те обременявали бюджета на държавата: от ден на ден броят им се увеличавал и вземал заплашителни размери. Един ден султанът извикал един от министрите си и му казал: „Какво ще правим с тези дембели? Докога ще ги храним?“ Министърът отговорил: „Преди всичко трябва да ги изпитаме, кои са истински дембели, и само тях да оставим“. – „Как ще ги опиташ?“ – „Ще заповядам да запалят дембелхането.“ Наистина, един ден слугите запалили дембелхането и всички дембели, с изключение на двама, избягали. Когато пожарът се засилил и пламъците нахълтали в дембелхането, един от двамата проговорил: „Приятелю, ще изгорим“. Вторият се обадил: „Как не те мързи да говориш!“ Така министърът разбрал кои са истинските дембели и заповядал само те да останат в дембелхането, като модели.

Съвременните хора трябва да изучават мислите и чувствата, които минават през умовете и сърцата им, да знаят кои да приемат и кои да отблъскват. Ако не различавате мислите и чувствата, вие можете да попаднете под влиянието на такива, които да се отразят зле върху организма ви. Добрите мисли и чувства се отразяват благоприятно върху човешкия организъм. Отрицателните мисли и чувства, като страх, съмнение, недоверие, омраза, внасят нещо болезнено в организма и човек започва да отслабва, пожълтява. За пример, докато момата не се съмнява в чувствата на своя възлюбен, тя е весела, жизнерадостна. Ако и внушите мисълта, че възлюбеният и не я обича вече, тя започва да бледнее – плаши се да не го загуби. Щом се убеди, че я обича, пак се развеселява. Докато вярва, че възлюбеният и я обича, тя прилича на цвете, добре гледано и поливано. Щом се усъмни в любовта му, тя клюмва глава, като изсъхнал и попарен цвят.

Едно се иска от човека: да бъде носител на Любовта. Дойде ли някой при вас, приемете го, както трябва. Ако му дадете нещо, дайте му го, както трябва. Какво означават думите „както трябва“? Ще ви дам един пример за обяснение смисъла на тези думи. Един господин, който минавал за окултист, дойде при мене да се оплаче от жена си и да иска съвет, какво да прави. Питам го, какво е намислил той. – „Искам да се разведа.“ – „Ако се разведеш с жена си, ще се ожениш ли за друга?“ – „Разбира се, че ще се оженя.“ – „В такъв случай, съветвам те да не се развеждаш.“ – „Защо?“ – „По-добра жена от твоята не можеш да намериш.“ Всички жени са под еднакъв знаменател. Това значи: всички жени са плодове на едно и също дърво и се греят на Божественото слънце. Различието, което съществува между тях, се дължи на това, че всички не се огряват еднакво от слънцето: едни са още твърди, кисели, стипчиви, а други – меки, сладки, узрели. Един ден, когато всички узреят, ще станат благородни, добри жени. Същото се отнася и до мъжа. Като знаете това, трябва да имате търпение, да дочакате времето, когато Божественото слънце грее най-силно и под неговите лъчи узряват всички плодове. Когато Божественият Дух се всели в човешките души, всички хора ще узреят. Да узрее човек, това значи да влезе в щастливия живот. Да узрее човек, това значи да придобие щастието и да разполага с всичко, каквото желае.

Понеже човечеството минава през големи изпитания, през страшни войни, всички искат да знаят кой ще победи. Според мене въпрос за победа не може да се поставя. Двама братя се бият. Може ли да стане въпрос, кой от двамата ще победи? Щом са братя, те трябва да се помирят. – Кой е поставил народите на местата, на които ги виждаме днес? Кой им дава права? Това е въпрос, на който не може да се отговори. Това е все едно да питате кой дава право на запалената свещ да стои на светилника, или кой дава право на добрия, на справедливия, на разумния и на учения човек да се проявяват. Кой е пратил тези хора на земята? Всеки човек, който прави добро, или който прилага правдата, е изпратен от Бога. Всеки познава кой е добър и кой – лош човек. Това познават и растенията, и животните. Дървото дава доброволно плодовете си на добрия човек; кравата свободно дава млякото си. Ако лош човек я дои, тя спира млякото си. Следователно, когато някой се оплаква, че хората не го обичат, казвам: Хората не ви мразят, но спират млякото си, доброволно не го дават. – Какво трябва да направи, за да му дават млякото си? – Той трябва са смекчи характера си и да им покаже, че ги обича.

Мнозина казват, че са излезли от Бога. – Как ще докажат това? Какъв документ носят? – Първият документ, с който хората могат да докажат, че са излезли от Бога, е Любовта, която носят. Който люби, той е излязъл от Бога. Единственото право, с което човек се е родил, е да люби, както Бог люби. Това е неговото Божествено право. Всички други права, на които човек разчита, са човешки. За пример, човешко право е да искам от длъжника си сумата, която съм му дал. Ти си му дал известна сума, но парите не са твои. Остави го свободен, той сам да плати дълга си. Човек има право само на Божествени неща, с които се е родил. Човешките права са преходни, временни. Дръжте се за Любовта, като за единствено право, с което можете да наредите живота си.

И тъй, искате ли да помогнете на себе си и на близките си, приложете Любовта в живота си. Приложете Любовта в своите мисли, чувства и постъпки, за да бъдете силни, да успявате в добрите си желания. Човек може да постигне всичко, което желае, когато възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Който е възлюбил Бога така, само той може да каже: „Аз и Отец ми едно сме“. Христос каза за себе си: „Аз и Отец ми едно сме“. Той каза още: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. – За какво употреби Христос тази власт? – За да сложи ред и порядък в света, да донесе мир на земята. Мирът идва вече в света. Сегашните войни не са нищо друго, освен предвестници на мира. Преди да дойде красивото и доброто в света, първо ще дойде лошото. За да имате хубав хляб, житото трябва да мине през воденица, да се смели, да се замеси брашното, да се направи от него хляб и най-после да се опече. Значи, преди да дойдете до красивия и добър живот, първо ще минете през страдания. Съвременните хора се намират още под влиянието на дявола, който им е внушил да не се занимават с Господа, да не Го търсят. Докато са живи, да си хапнат и пийнат. Един ден, като заминат за другия свят, тогава да мислят за Бога. Ние пък казваме: Приемете Божията светлина с Любов, да станете умни. Дишайте с Любов, да бъдете здрави. Яжте с Любов, да станете силни. Всичко правете с Любов, не на думи, но по съзнание. Като прилагате Любовта, вие ще бъдете благодарни за всичко, което ви се случва. Благодарният човек е щастлив. При каквото положение и да се намира, каквато служба и да върши, той е доволен. – Защо? – Той знае, че няма високи и долни служби, както няма важни и маловажни органи в човешкия организъм. Понякога малките органи изпълняват по-важна служба от големите. За човека е важно да бъде на мястото си и да изпълнява службата си с Любов.

Всички хора искат да бъдат красиви. Това желание е естествено. Обаче те не знаят как да станат красиви, затова се стремят по външен път да постигнат желанието си: правят си косите, горят ги с електрически маши, белосват лицето си, червисват устните си, обличат се със скъпи, модерни дрехи и т.н. И това не е лошо, но е временно. Космите представляват антени, чрез които човек се съобщава с възвишения свят. Ето защо, като ставате от сън, първо измийте лицето, врата, ушите си с топла вода и след това се изтрийте с чиста, мека кърпа. Намокрете косата си с вода и се срешете добре, да не стърчат космите ви. Ако горите косите си с железа, като антени, те губят своята възприемателна способност. Облечете се с чисти дрехи. Вечер, преди да си лягате, измийте краката, ръцете и лицето си с топла вода. Като миете краката и ръцете си, благодарете им за работата, която сте свършили с тях през деня. Като се миете сутрин и вечер, носете в ума си чисти мисли, а в сърцето си – благородни чувства. Същевременно носете в себе си образите на красиви моми и момци и когото срещнете, представяйте си го като красива мома или красив момък. Каквото правите, свързвайте се с Бога и радвайте се на изгряващото слънце, на цъфналите цветя, на узрелите плодове. Радвайте се на проявите на Бога чрез всички хора: поети, музиканти, художници, скулптори.

Христос казва: „Станете като децата“. – Като кои деца? – Като любещите деца. Най-малък е онзи, който люби, но същевременно той е и най-силен. На земята по-силен от царя няма. Той заповядва на всички; същевременно той се подчинява на Любовта. Значи Любовта е велика, мощна сила, защото управлява всички, на всички заповядва и всички и се подчиняват. Бъдете готови да приемете Любовта, да се жертвате за нея, т.е. в нейно име да направите всичко, което е нужно за вашето щастие, както и за щастието на ближните ви. Без Любов светът не може да се обнови. Вечна и неизменна е любовта, както на земята, така и на небето. Всички хора могат да ви забравят, но Бог – никога. Той казва: „Написал съм ви на дланта си“. Значи Той всякога ще си спомня за вас. Записвайте и вие на дланта си всичко, което трябва да направите в името на Любовта. Каквото правите, с Любов го правете. Това значи: каквото правите, правете го с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.

Най-лесната работа е прилагането на Любовта. Какво се иска, за да приложиш Любовта си? Да откъснеш един лист от кочана, в който има 365 листа. Един богат американец срещнал един беден човек, на когото подал един кочан с напечатани листа, и му казал: „Иди в една от най-богатите гостилници, нахрани се добре, откъсни от кочана един лист и го дай на гостилничаря. С този кочан можеш да си послужиш 365 дни“. Да откъснеш един лист от кочана, това значи, да проявиш Любовта. – Мъчна работа ли е тази? – Няма по-лесна работа от откъсването на един лист от кочана.

Т. м.

Беседа от Учителя, държана на 31 август 1941 г., 10 ч. преди обед, София, Изгрев.