Новият път

Размишление

Новият път е този, по който човек може да постигне всичко, каквото душата му желае. Съвременните хора страдат все от непостигнати желания. – Защо не могат да постигнат желанията си? – Защото ходят в стария път. Докато са в стария път, ще постигнат само някои желания, а повечето ще останат нереализирани.

Сега аз засягам повърхностно мисълта за нереализираните и непостигнати желания. Давам ви само семенца, които вие сами трябва да посеете. Като изникнат семената и се развият в големи дървета, те ще дадат плод. Вие ще опитате плодовете им и ще разберете какво се е съдържало в тях. Вие сте като пътници на голям параход, дошли на земята, да минете голямо пространство, да се учите, да придобивате знания. Наготово нищо не се дава. Всеки сам трябва да оре, да сее, да жъне, за да има право да се ползва от плодовете си. Едно време земята, като голям параход, имала 500 комина; днес са останали само 56. Голяма екскурзия е предприел човек. Той е извървял едва половината път, много още има да пътува. Досега земята е пътувала два и половина милиарда години. Значи още два и половина милиарда години ще пътува. Като не знаят това, всички хора бързат, всеки иска час по-скоро да постигне нещо, да реализира желанията си. Колкото и да бърза в един живот, човек не може да постигне всичките си желания. Дълъг е неговият път. Той ще се ражда и ще заминава много пъти от земята, докато най-после спре на определеното пристанище.

Хората се страхуват от смъртта, затова бързат да свършат работите си. Нищо страшно няма в смъртта. Смъртта е малко изпитание, през което всеки човек минава. Да умреш, това значи да удариш крака си в един камък и да се спреш някъде да го превържеш. Понеже кракът те боли, ще поплачеш малко и като мине болката, отново ще продължиш пътя си. Ето защо, смъртта не е нищо друго, освен удряне на краката в камъните. Колкото по-невнимателно вървиш, толкова по-силно ще удряш краката си и толкова по-големи болки ще имаш. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пътища. Всеки ще умре, но би могъл да умре по естествен начин, без големи сътресения и мъчнотии. Всички хора се интересуват от смъртта и питат къде отива умрелият. Някои казват, че умрелият отива при Бога, а други отричат съществуването на духовния свят и казват, че със смъртта животът на човека се свършва. Аз пък виждам, че умрелият стои на пътя и плаче. – За какво плаче? – За съборената си къща. Когото срещне, той го спира и запитва може ли да си направи нова къща. Отговорът е много прост. Ако имаш материал, можеш да си направиш нова къща. – „Нямам материал.“ – Щом нямаш материал, ще стоиш на пътя и ще плачеш. Ако искаш да работиш, ще ти дадат работа, докато спечелиш пари, да си построиш нова къща. Докато си направиш къщата, ще живееш под наем, като кираджия.

Казвате, че умрелите отиват при Бога. Бог е навсякъде. И под наем да живееш и собственик да си, пак си при Бога. Ако си собственик и не знаеш как да се справяш със своята собственост, Бог заповядва да те извадят от къщата и да те оставят на пътя, да се принудиш да потърсиш някоя къща, да влезеш в нея като кираджия. Докато не признаеш собственика на къщата за господар, няма да направиш своя къща. Ще ходиш от къща в къща, докато най-после разбереш, че Един е истинският Господар в света. Един е Господарят и на собствениците, и на наемателите. Щом признаете Бога за Господар на света, всичките ви работи ще се наредят добре. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се изпълни душата ви с любов и радост, лицата ви да светнат като днешния ден. Само при това положение човек започва да разбира, че е пътник, на когото предстои дълъг път. Това са два и половина милиарда години! Колко време са нужни, за да пренесете това число от едно място на друго? Ще кажете, че времето не се носи. И времето се носи. За пример, някой човек живял 45–50 години и тежи около 60–70 килограма. Той е сгъстил времето в себе си, събрал е 45 години на едно място и където ходи, навсякъде ги носи. Едногодишното дете тежи 7–8 килограма. Значи детето е събрало малко време в себе си. Старият човек пък постепенно губи от теглото си. – Защо? – Той бил търговец, продал стоката си и олекнал. Това не значи, че е изгубил нещо. Материята, т.е. стоката е превърнал в пари. Като пипне джоба си, изпитва радост, парите му дрънкат веселят го.

Днес всички хора търсят нов път, но още живеят по стария начин. Новият път подразбира нова мисъл и нови чувства. Докато човек мисли само за топлото си легло, да спи, колкото може повече, да се завива в топли и дебели юргани, всякога ще бъде далеч от новия път. Който се лени и мисли само за удобства, никога не може да възприеме новото. Подвижен трябва да бъде човек и в мислите, и в чувствата си. Някои искат да станат духовни, но не са се справили с леността си. Те мислят, че само по външен път могат да станат духовни. – В какво се заключава външният начин на работа? Ще кажете, че за да бъде духовен, човек трябва да яде малко, да бъде слаб, да се облича скромно. Вярно е, че духовният човек не трябва да бъде много дебел, но и сух не трябва да бъде. Съберете дебелия и сухия, разделете ги на две и каквото се получи, ще се образува истински духовния човек.

Какво представляват дебелината и сухотата? Дебелината, т.е. пълнотата може да се уподоби на жената, на сестрата, а сухотата – на мъжа, на брата. – Защо братът е сух, а сестрата – пълна? – Защото братът е минал през огън и се е стопил. Понеже някога и той е бил дебел, но не изпълнявал Божията воля, прекарали го през огън. За да не попадне в същото положение, сестрата трябва да изпълнява Божията воля. Като изпълнява Божията воля, тя дава част от своите мазнини на брата си и обмяната става правилно. Ето защо, за да не стане суха, сестрата трябва да се научи да дава, а братът – да взима. Ще кажете, че това е алегория. Разбирайте, както искате, но казвам: Горко на сестрите, които имат богатство, но не дават. Горко на сиромасите братя, които не знаят да взимат. Блажени са богатите сестри, които знаят да дават. Блажени сиромасите братя, които знаят да взимат. Блажен е, който сее; блажен е и който жъне. Блажен е, който има дял в сятото и в жънатото.

Какво разбираме под думите тлъст и сух? Тлъсти хора са ония, които имат жито за сеене. Сухи пък са ония, които нямат жито за сеене, но могат да работят. Значи тлъстите дават житото, сухите го взимат и го посяват на нивата. И едните, и другите са на мястото си. Всеки има своето предназначение. Ако светът беше съставен само от тлъсти, или само от сухи хора, животът щеше да бъде крайно еднообразен. Еднообразието ражда нещастията. Човек не може нито постоянно да работи, нито постоянно да почива. Нужна е смяна на състоянията. Недоволството произтича от чрезмерна работа, която уморява човека. За да си почине, той трябва да бъде доволен. Какво придобива човек, ако постоянно държи в ума си мисълта да стане богат, учен, силен? Какво ще направиш, ако имаш един милиард лева в някоя банка? Голямото богатство е товар, с който човек мъчно се справя.

Помнете: Новият път в живота съветва хората да не товарят умовете си с излишни мисли, сърцата си – с излишни чувства и телата си – с излишни постъпки. Освободете се от всичко излишно. Задържайте в душата си само същественото, от което тя се нуждае. Човек може да се освободи от ненужния товар по три начина: или като приложи Любовта, или като приложи Мъдростта, или като приложи Истината. – Кое е излишното, с което човек се товари? – Всяко нещо, с което човек е натоварен и не знае защо му е този товар, представлява излишен товар. То не е нищо съществено. Той пъшка под този товар. Същото е и с товарните животни. Натоварите една кола с пясък и впрегнете два вола да я карат. Воловете теглят колата, пъшкат, мъчат се. Ако ги запита някой какво носят, ще кажат, че не знаят. Те не знаят и къде го носят. Пазете се и вие да не носите товар, който не знаете какъв е и къде го носите. Когато се натовари с нещо съществено, човек се радва. Колкото и да е тежък товарът, той е доволен. Обаче ако носи нещо несъществено, той пъшка, мъчи се, чувства се обременен. Следователно пазете се от ненужните страдания, които са излишен товар. Като не разбира законите, човек сам си създава страдания, които обременяват душата и духа му.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ненужните страдания, от излишния товар? – Още със ставането си от сън той трябва да нагласи добре своя ум, своето сърце и своята воля, като струни на цигулката си, и да започне да свири. Тонът „до“ е основният тон на волята, „ми“ – на сърцето и „сол“ – на ума. Трите тона до, ми, сол образуват хармоничен акорд, който показва, че човек се е нагласил правилно, т.е. влязъл е в хармония с Божествената воля, с Божественото сърце и с Божествения ум. Този човек е същевременно в хармония с ума, сърцето и волята на всички разумни същества. Той може да се нарече щастлив. Който не е в хармония с общия тон на живота, той е нещастен и постоянно се оплаква, че никой не го обича. Нещастието му се заключава в това, че живее в Любовта, а не я вижда. Майка му и баща му го обичат, носят всичките блага, от които и той се ползва; братята и сестрите му услужват, но той иска друго нещо. Едва става сутрин от сън, чака го вече готова трапеза, с различни блага. Сестрите и братята му го канят да се нахрани добре. Каква по-голяма Любов искате от тази? Нищо друго не ви остава, освен да седнете пред трапезата наред с всички и да благодарите на Онзи, Който ви дава изобилно блага. Следователно щом станете сутрин от сън и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката са основа на живота – добродетелите, с които можете да работите. Колкото и да са слаби краката ви, бъдете благодарни и за тях. По-добре ли е да нямате крака? Който има крака, а не може да се държи на тях, не може да ходи, той няма основа на живота. Изкуство е да знае човек как да ходи, как да прегъва коленете си. Щастието на човека зависи от умеенето му да ходи. Като свива и изправя краката си, човек лесно минава през мъчнотиите, поставени на пътя му. – Защо са поставени мъчнотии на човешкия път? Кой ги е поставил? – Това са въпроси, на които няма да се даде отговор, не сте готови още да ги разберете.

Някои си задават въпроса, кой е създал света и защо го е създал. Да се задават такива въпроси, това значи да си въобразява човек, че може да разбере всичко. Какво може да разбере ученикът по музика, ако току-що е постъпил в училището? И да има желание учителят да му говори нещо върху музиката, ученикът няма да го разбере. Учителят ще говори, а ученикът ще слуша и най-после ще заспи – не разбира нищо от предмета. Той едва се е запознал с първия тон на музиката. Като работи известно време в това направление, той ще започне да разбира какво нещо е музиката, как е създадена тя и какво е нейното предназначение. Ако питате за кого е създадена музиката, ще ви кажа: Музиката е създадена за развлечение на младите, красотата – за развлечение на възрастните, а почивката – за развлечение на старите. – Какво представлява почивката в живота? – Това, което наричаме почивка в живота, представлява пауза в музиката. Значи, за да разбира музиката, човек трябва да започне да работи отначало. – Кое е началото? – Главата е начало. Всяко нещо има свое начало, т.е. своя глава. И човек, като живо същество, има глава, която ражда нещата.

Като изучаваме растенията и животните, виждаме, че и те имат глава, т.е. начало на създаването си. Когато се е създавала главата на растенията, земята е имала съвсем друг вид от този, в който днес я виждаме. Когато се е създавала главата на животните, земята е имала пак особен вид; когато се е създавала главата на човека, земята е придобила нов вид. Днес се създава нов човек, с нова глава. Следователно старата глава на човека трябва да се замести с нова. Докато е още със старата глава, той не може да разбира светлите и възвишени идеи, които идват от разумния свят. Не само от нова глава се нуждае човек, но и от ново сърце и ново тяло. Хората умират, за да се освободят от старите си глави, сърца и тела и да ги заместят с нови. Само новите глави могат да разберат, възприемат и приложат новите идеи. – Защо се раждат хората? – За да опитат Божиите блага и Великата Божия милост. Когато някой се оплаква, че животът му е тежък, че не може да се справи с мъчнотиите, Бог казва: „Вземете старата глава на този човек и му дайте нова“. Това наричаме ние смърт. Като умре, той започва да плаче, да се вайка, иска пак да живее на земята, да изправи грешките си. Бог отново му дава живот, да опита новите условия и да се изправи. Така човек ту умира, ту отново се ражда, докато дойде до съвършенството, към което се стреми. Своенравен е човек, мъчно се изправя, но въпреки това Бог му дава условия да живее, да се ражда много пъти на земята, за да научи великите Божии закони и да ги прилага.

Първото нещо, което се изисква от всички хора, е да проявят доброто, което е вложено в тях. Без доброто животът няма основа. Още със ставането си от сън човек трябва да си постави за задача да направи едно добро, което до вечерта още да пренесе своя плод. Значи ще посадиш семето на доброто, ще го полееш, да расте и ще го наглеждаш. Вечерта ще отидеш при него, ще обереш плода му и ще го принесеш дар пред Божия олтар. Така постъпва всеки баща. Той се връща вечер от работа и носи на децата си нещо за ядене, или някакви играчки. В който дом влезете, трябва да носите нещо хубаво – всеки според възможностите си: музикантът ще принесе в дар нещо от своята музика, художникът – една от своите картини, добрият човек – своето добро, което е подобно на аромата на цъфналите цветя, които отдалеч привличат работните пчелички.

В това отношение всеки човек, който е дошъл на земята да учи, не е нищо друго, освен цвете, което трябва да цъфне, да завърже и да узрее. Цветът и плодът са неговите богатства, които трябва да се разнесат по целия свят. От всички краища на света ще дойдат работливите пчелички, да съберат мед и да го занесат в кошерите си. Всяка мисъл е цвят, който цъфти в сърцето, и всяка постъпка е цвят, който цъфти в тялото. Ако не цъфти в ума, в сърцето и в тялото си, човек не може да бъде здрав. Това е живот вечен, постоянно да цъфтиш, да завързваш и да зрееш и от плодовете си да се ползваш и ти, и твоите ближни.

Цъфтенето, като вечен процес, става не само с мислите, с чувствата и с постъпките, но и с Любовта. И Любовта цъфти. Има Любов, която цъфти в тялото, в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека. Как става това цъфтене, не може да се обясни. То може само да се опита, но не днес. Сегашните хора са в началото на красивия живот – в живота на великата Любов. Един ден те ще влязат по-навътре и тогава ще разберат какво значи да цъфти Любовта в техния ум, в тяхното сърце и в тяхната воля. Още по-късно ще разберете цъфтенето на Любовта в душата и в духа им. Когато опитат тези процеси в себе си, хората ще се познаят като братя и сестри на един и същ Баща. Докато дойде този ден, те ще бъдат чужди един за друг и отношенията им ще бъдат, както тия между търговец и клиент. Търговецът дава толкова, колкото получава от клиента. Ако нещо не получи, нищо не дава. Засега размяната или обмяната между хората са монетите – книжни, медни, железни, сребърни и златни. Те са подобни на мостове, които свързват един човек с друг. Когато правите мост, служите си с дървени и железни греди. Дървените лесно гният, а железните – ръждясват. И едните, и другите не са устойчиви. Те трябва да се заместят със златни. Изобщо, всички мостове в човешкия живот трябва да бъдат от златни греди и вместо камъни, диаманти. – „Възможно ли е това?“ – За психическия живот на човека всичко е възможно. Защо мостът между мислите и чувствата, между чувствата и постъпките да не бъде златен?

Като ученици на живота, пазете се да не изгубите красотата, музиката и смисъла на живота. За пример, в музикално отношение тялото, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото е „до“, на сърцето – „ми“, на ума – „сол“. Всеки тон от своя страна съдържа известни качества, които трябва да проявява. В този смисъл не е достатъчно умът да отговаря на тона „сол“, но всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота. Ако мислите не съдържат тези качества, човек не може да мисли право. Да мисли право, това е задачата на всеки човек на земята. Когато гледате картините на някой художник, от тях разбирате какви мисли са го вълнували. За пример, ако той рисува някой човек и под очите му сложи големи сенки, това показва, че този човек е минал през тежки изпитания. Значи художникът е възприел състоянието на обекта и го е изразил на портрета. Ако сенките под очите са слаби, животът на този човек е лек. Дали веждите на човека са дебели или тънки, това показва през какви физически мъчнотии е минал той. Ако физическите мъчнотии са били големи, веждите са станали дебели. Тънките вежди показват, че човек не е минал през големи физически изпитания. Следователно, когато рисува образи на хора, художникът влага в тях и своята мисъл. Сегашните момци обичат повече моми с тънки вежди, а не с дебели. Който има дебели вежди, има повече да плаща – големи са дълговете му. Който има тънки вежди, почти е наредил материалните си работи.

Когато хората се разочароват, казват, че не се нуждаят от любовта на никого. Момата казва, че не се нуждае от любовта на момъка; момъкът пък, че не се нуждае от любовта на момата. Това не е вярно. Всеки човек иска да обича и да бъде обичан. Това е велико, Божествено право на човешката душа. Любовта е подтик, импулс в живота. Ето защо, като живее, човек се нуждае от любовта на Бога, на ближния си и от своята любов. Човек се нуждае от любовта на растенията и на животните, от любовта на светлината, на въздуха, на водата и на земята. Човек се нуждае от всякакъв вид Любов. В това, именно, се заключава предимството на човека над другите животни. Всяко живо същество предава любовта си на човека по свой специфичен начин: растенията – чрез своите плодове; въздухът – чрез съставните си елементи и чрез животворната сила, която повдига и укрепва духа; светлината – чрез благото, което носи в себе си. Който разбира законите на светлината, лесно я възприема. Съвременните хора искат нещо, но не знаят как да го придобият. Религиозните хора очакват някакъв бъдещ живот на небето, но не знаят как да го придобият, нито знаят къде е това небе. Младата мома търси добър момък, да я направи щастлива, но не знае как и къде да го намери. Тя мисли, че като се облича хубаво, по-лесно може да го намери. Вярно е, че добре облечената мома спира погледа на момъка, но като се ожени за нея, щастието и няма да дойде от хубавата шапка и рокля, нито от модерните обувки, но от нейната глава и нейните ръце. Щом е разумна и работлива, тя може да бъде щастлива. И тъй, за да бъде щастлив, да намери това, което иска, човек трябва да отвори ума, сърцето и тялото си за новото, да чуе гласа на Бога, Който се разхожда в райската градина и му говори. Бог изпраща Любовта си към всички живи същества и ги учи как да живеят. Някой се оплаква от брата си, че му взел известна сума и не иска да я върне. Господ казва: „Ще ви се даде двойно повече“. Благодарете, че поради нещастията, които ви сполетяват, имате възможност да отидете при Бога. Ако не ставаше нужда да се оплачете на някого, не бихте потърсили Бога. Нуждите на хората ги заставят да търсят помощта на възвишените и разумни същества. За пример, ако човек не се нуждае от просвета, не би търсил учител; ако не се нуждае от правосъдие, не би търсил съдии и т.н. Дали животът е добър, или лош, това да не ви смущава. По-добър живот от сегашния не можете да намерите. Ще кажете, че днес стават войни, кражби, убийства. В бъдеще всичко лошо ще се превърне на добро. Лошите думи ще се превърнат на скъпоценни камъни. Ако хората не ви разбират, вие трябва да ги разбирате. Радвайте се, когато разбирате хората; радвайте се и когато те ви разбират. Ако разбирате учителя си, ще се ползвате от неговите уроци. Ако той ви разбира, ще знае как да ви предаде урока си, да го научите лесно. Изобщо, добре е хората взаимно да се разбират. Кой разбира човека най-добре? – Разумната природа. Следователно искате ли нещо, влезте във връзка с разумната природа, да вземете от нея това, от което се нуждаете, но и да и дадете нещо от себе си. Природата дава, но иска да получи нещо от вас. Един от важните закони на природата е законът на обмяната. Не можеш да обичаш, ако не те обичат. И обратно: не могат да те обичат, ако не обичаш. Природата се радва, когато ние оценяваме благата, които ни дава и благодарим за тях. И тъй, проявете доброто и ходете в правия път. Впрегнете ръцете си на работа, за да проявите справедливостта си. Ценете красотата, за да развивате очите си. Възприемайте хармоничните звукове, за да придобиете разумността. Радвайте се на благоуханието на цветята, за да бъдете здрави. Всеки човек е цвете със специфично ухание. Ако обонянието ви е силно развито, като се приближите към някой човек, веднага ще го уподобите на някое цвете – карамфил, роза, теменуга и т.н. Благодарете, че сте цвете от Божествения свят и с благоуханието си привличате разумните същества при себе си. Ще кажете, че човек е най-съвършеното същество на земята, създадено по образ и подобие Божие. Думите „образ и подобие“ означават предаване на Божията Любов в по-голяма степен, в сравнение с всички други същества. И растенията, и животните предават Любовта, но човек я предава в най-висока степен. Когато възприема и предава Божията Любов правилно, човек е направен по образ и подобие Божие. Когато предава само своята любов, човек е изопачил образа на Бога в себе си и е създал свой образ, в който има нещо изкривено: или очите, или носа, или ушите, или черепа, или ръцете, или краката. Като разглеждате сегашния човек, виждате, че нещо му липсва. Това показва, че той се е отклонил повече или по-малко от Първичния образ, по който е бил създаден.

Всички хора се нуждаят от едно огледало, което постоянно да носят със себе си. Каквато мисъл, или каквото чувство мине през ума и сърцето ви, огледайте се, да видите по-красиви ли ставате, или губите красотата си. Гледайте красивото в света и работете върху себе си и вие да го придобиете. Радвайте се, че срещате хора с красиви очи, уши, носове, ръце и крака, да знаете какво се изисква от всеки човек. Красиви са очите на някой човек, защото той възприема и предава Божията светлина чрез тях. Ако очите на някого не са красиви, това показва, че Божествената светлина не се пречупва правилно чрез тях и вместо светлина, от него излиза тъмнина. Тъмнината, която излиза от очите на човека, говори за неговия изопачен живот. Той крие нещо в себе си, за което не иска никой да знае. Всяко нещо, което е взето без позволение, трябва да се върне. Злото не се крие в предмета, който е взет, но в непослушанието. Никога не взимайте нещо без позволението на Любовта. Искате ли да откъснете един плод, питайте Любовта. Ако ви позволи, откъснете го. Ако не ви позволи, откажете се от него. Пазете свято заповедите на Любовта. Тя заповяда на първите човеци да не ядат от забранения плод, но те не я послушаха. Като се намерят в мъчнотии и изпитания, хората се запитват какъв е смисълът на живота. Смисълът на живота се заключава в послушанието. – Кого трябва да слуша човек? – Любовта. Само онзи проявява послушание, който носи Любовта в себе си и е готов да и служи. Като обича някого, той ще говори само върху неща, които неговият възлюбен обича. И ще му дава само такива работи, каквито той обича. Ето, Бог ни обича и ни дава само такива неща, които и ние обичаме и които са за наше добро. Той ни е дал тяло, сърце, ум – неща, които ние разбираме, ценим и можем да използваме като пособия за развиването на нашата душа. Като знае цената на това, което Бог му е дал, човек трябва да държи в изправност своето тяло, своето сърце и своя ум. Никакъв недъг не се позволява да има човек – нито в ума, нито в сърцето, нито в тялото си. Бъдещият човек трябва да има съвършено тяло, съвършен ум, съвършено сърце – без никакъв недъг. За да се създаде такова тяло, човек трябва още отсега да работи за изправяне на своите недъзи. Да се изправи човек съвършено, това значи, да се роди изново, от вода и Дух. Затова е казано, че роденият от Бога грях не прави.

Казано е в Писанието: „Докато не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. За да се новороди, човек трябва да прави всичко с Любов. – Защо? – Защото само Любовта изправя нещата. Като обичаш, ти знаеш как да постъпваш. Каквото даваш, ще даваш с Любов. Ако даваш плод, ще дадеш най-хубавия, който имаш. Ако кажеш някаква мисъл, и тя ще бъде най-хубавата, която имаш. Ако дадеш чувство, и то ще бъде най-хубавото. Кой няма да благодари за най-хубавото, което му се дава? Всички живи същества – и растенията, и животните, и хората говорят за Любовта, търсят я и като я намерят, всеки я проявява по свой начин. Хората се различават един от друг по начина, по който проявяват Любовта. Затова, именно, те делят Любовта на човешка и на Божествена. Любов, която има отношение само към един човек и се опетнява, е частична. Тази любов наричаме човешка. Любов, която има отношение към всички хора и никога не се опетнява, е Божествена.

Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Любов. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Мъдрост. Единственото нещо, което никога не се опетнява, е Божията Истина. Вложете Любовта, Мъдростта и Истината като основа на живота си, за да бъдете всякога чисти и да се ползвате от Божието благословение.

Сегашният свят се нуждае от добри сестри, от справедливи братя, от разумни бащи и от любещи майки.

Съборна беседа от Учителя, държана на 26 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.