Представете си, че един човек седи край едно езеро, наблюдава как тече водата и се запитва къде ще отиде тази вода и кой ще я пие. Какво ще кажете за този човек, който се безпокои за водата на езерото? Ще кажете, че не е с всичкия си ум, че му липсва нещо. Ще кажете, че това не е негова работа, не трябва да се занимава с такива въпроси. Какво ще кажете, обаче, за себе си, както и за всички останали хора, които се смущават от същия въпрос? Всички хора се намират на брега на голямото езеро на живота и се смущават, какво ще стане с езерото, какво ще стане и със самите тях. Кое ви дава повод да се смущавате? Откъде произлиза смущението? Трябва ли плодът да се смущава, че е паднал от дървото? Изгубил ли е нещо? – Къде ще отиде като падне? – На земята, т.е. при своята майка. – Какво прави майката със своето дете? – Тя го вземе на ръце, помилва го няколко пъти, погали го и го сваля на земята. И земята постъпва по същия начин с плода. Следователно не е лошо, че плодът отива при майка си, но лошо е, когато не знае как да слезе. Като немирно, палаво дете, плодът се спуска изведнъж от дървото и пада при майка си с шум; удря главата си и в скоро време удареното място започва да гние. От удара и земята се стряска, и плодът се наранява.
Съвременните хора, в известно отношение, приличат на малки, палави и немирни деца. Седи някой, размишлява върху известни въпроси и изведнъж даде път на мисълта, защо се е родил човек. – Да страда. – Защо Бог е създал света така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си в неразрешени въпроси. Какъв трябваше да се родиш? За дърво не си, за бръмбар не си, за риба, за птица – също. Сега трябваше човек да се родиш и да благодариш за положението, което ти е дадено. Ще кажете, че човек е венец на създанието. Не е вярно. Над човека има други същества, по-високи, по-напреднали от него. Ангелите, архангелите, херувимите, серафимите стоят по-високо от човека. Растенията, към които хората се отнасят с пренебрежение, са създадени от ангелите. Те са техни деца. Минавате край някое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: „Дърво е това, проста работа!“ – Просто нещо е дървото, но в своите малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-големите човешки лаборатории не могат да изработят. Като дават плодовете си изобилно, те учат хората на безкористност. Те казват: „Яжте плодовете ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости“.
Какво правят хората днес? Като минават покрай някое дърво или растение, което пречи на движението им, те не повдигат клоните му внимателно, но ги чупят, късат листа, цветове и ги хвърлят на земята с негодуване. Чувате някой да казва: „Как смее това дърво да пречи на движението ми? Кой го е поставил на пътя ми? Глупаво нещо е дървото!“ – Не е глупаво дървото. Растенията, дърветата са най-чистите и невинни същества в света. Те не знаят какво нещо е грях, обида, завист. Като срещнат клони от отрицателните човешки прояви, те започват да ги опитват. Днес опитват една отрицателна проява, утре – втора, трета, докато най-после внесат известни горчивини в себе си. Като вкусите от плода на тия дървета, казвате: „Горчиви са тези плодове, не ги харесваме“.
Като знаете това, не се спирайте върху отрицателните мисли и чувства на човека, да не попаднете под тяхното влияние. За пример, ако всеки ден произнасяте думата „безлюбие“ по няколко пъти, вие ще внесете в сърцето си известна горчивина, от която мъчно ще се освободите. Не само вие страдате от отрицателните мисли и чувства, но и самите думи. Не е лек товарът, който носи службата, която и е дадена, но учи на търпение. Учете се и вие на търпение, да бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Радвайте се и благодарете за светлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на светлината на месечината. Малка е светлината на месечината, плодове не зреят на нея, но е приятна. Своенравна е месечината, лесно се сърди. Докато я виждате пълна, светла, не се минава много време, обърне гърба си към вас, сърди се. – Защо се сърди? – Някога тя искала да се ожени за слънцето, но земята, нейната по-голяма сестра, я изиграла и тя и до днес още не може да и прости. Казват, че животът, който някога съществувал на месечината, се преместил на земята, а на месечината останали само най-учените същества. Те живеят под кората на месечината, поради което повърхността и е съвършено пуста – нищо живо не се среща там. Месечината представлява пустиня, затова е недоволна. Ако искате да си представите безлюбието, идете на месечината. Тя е покрита със сняг и лед, никакъв живот не се забелязва на нея.
Сега, да дойдем до същността на живота. Всеки иска да живее, но въпреки това е недоволен от живота си. – Защо? – Защото не е разбрал същността и смисъла на живота. Това, което хората наричат живот и са недоволни от него, е обикновеният живот. Какво са постигнали в този живот? Нищо особено. Като станат на 45–50 години, започват да се оплакват, че нищо не са придобили. Ако някой е завършил университет, намира, че не е придобил нещо особено. Ако не е следвал в университета, намира, че е късно вече. Той казва: „Какво мога да постигна от 50 години нататък? Ако е до учене, не мога да уча; ако е до любов, никой не ми обръща внимание, не мога да завъртя главата на някой момък“. Коя мома или кой момък са могли да завъртят главите си един на друг? Главата на човека е поставена на място и никой не е в състояние да я помести, или да я завърти на една или на друга страна. Който се е опитал да завърти главата на някого, в края на краищата сам е завъртял своята. Да живее човек още с мисълта, че може да завърти главата на някого, това е атавизъм, остатък от миналото, от който всеки трябва да се освободи. Не е въпрос да се самоосъжда човек, или другите да осъжда, но трябва да изправи грешките на своето минало.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени. Отец никога не съди“. Бог се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията им, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пътя си. Той знае, че те са дошли на земята да се учат. Един ден ще научат уроците си и ще се освободят от всички заблуждения. Бог среща една млада мома и вижда, че тя мечтае за някакъв красив момък, от високо произхождение, с когото мисли да бъде щастлива. Бог знае доколко ще се сбъднат мечтите и, но се усмихва и на нея и си казва: „Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкът не я е направил щастлива, тогава аз ще я посетя, ще се разговоря с нея и ще я науча как трябва да живее“. Значи Бог посещава нещастните, разочарованите, страдащите, бедните. Като срещне някоя грозна мома, на която никой не обръща внимание, Бог се спира пред нея. Веднага грозотата и изчезва. След това хората започват да се интересуват от момата.
Където Бог присъства, всичко се превръща в добро: страданието се превръща в радост, нещастието – в щастие, сиромашията – в богатство, грозотата – в красота. Дойде ли до вратите на богатите, на учените, на щастливите, Бог ги подминава. От време навреме само Той изпраща някой човек да ги похвали, да поговори за тяхната ученост, за тяхното богатство. Те са доволни, че срещат хора, които ги ценят. Ето защо и едните, и другите са доволни: сиромасите и страдащите – от посещението на Бога, а богатите и щастливите – от близките им, които ги ценят и уважават. Казано е в Писанието, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. За да се ползва от благодатта на Господа, човек трябва да има готовността на Закхея, да раздаде всичкото си имане, да изправи грешките си и когото е огорчил, с когото е имал някакво недоразумение, да го изправи.
Защо слиза Бог на земята? За да освободи хората от ненужните страдания и мъчнотии. Хората сами са се натоварили, искат да минават за богати и учени. Външното богатство не е богатство. И външното знание не е истинско знание. Богат и учен човек е този, пред когото всички каси и библиотеки сами се отварят. Като се отвори някоя каса, той чува да му се говори: „Заповядайте, вземете си, колкото искате“. Като мине край някоя библиотека и пожелае да провери нещо, библиотеката се отваря и от нея излиза точно тази книга, която го интересува. За истински богатия всички каси със злато и скъпоценни камъни се отварят. Обаче пред фиктивно богатия те се затварят. Какво ще кажат богатите на това? Те не вярват в думите ми и казват: „Ние не очакваме на чуждите каси, но и своите не отваряме, да не ни оберат“. Който се страхува от обиране, не е истински богат. Той разчита на такова богатство, което, като ледена планина, още утре може да се стопи, водата да се изпари и да остане на сухо. Същото става и с младостта, на която днес се радвате. Някои минават за учени, но не знаят как да запазят младостта си. Въпреки това Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи Христос вярва във възможността на човека, от стар да стане млад и от млад да се превърне в малко дете.
И тъй, да стане човек малко дете, това значи, да се радва на малките неща, като малките деца. Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Вие се вглеждате в хората, харесвате очите, ушите, веждите им, а на своите не обръщате внимание. Защо не се радвате на очите, на ушите, на носа си? Защо не се радвате и на най-малките блага? Някой се погледне в огледалото и казва: „Малки ми са очите“. – Малки са, но милиарди струват. Който познава науката за очите, ще види, че много нещо е написано в тях. Някои хора имат сини очи, като небето. Те са студени, много обещават, но малко изпълняват. Други пък имат черни очи. Черните очи са като чернозема, всичко расте на тях – и жито, и бодили. Които имат черни очи, са крайно енергични и сприхави. Достатъчно е да ги предизвикате с нещо, за да избухнат. Често очите променят цвета си: сутрин са сини, на обяд – черни, а вечер – кестеняви. Това става според желанията на човека. Както се променят желанията му, така се променя и цветът на очите му. Докато желанието на човека е да се повдигне, да се свърже с разумния свят, очите му са сини. Той поглежда повече към небето. Щом каже, че иска да поживее като хората, да яде и да пие, той слиза на земята, свързва се с нея и очите му стават черни. Той мисли повече за удобства, да си хапне и пийне, а след това да си полегне на сянка под някоя круша и от време навреме в устата му да пада по един зрял плод. В това отношение хората приличат на турския философ Настрадин Ходжа.
Един ден Настрадин Ходжа отишъл в гората да насече дърва. Понеже за пръв път трябвало да сече дърва, той се качил на едно дърво, стъпил на един клон и започнал да го реже. В това време един пътник минавал покрай Настрадин Ходжа и като видял, че реже клона, на който е стъпил, извикал: „Настрадин Ходжа, не режи този клон, защото ще паднеш на земята с него заедно“. – „Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.“ Той продължил да реже клона, но скоро се намерил на земята – станало, както пътникът му предсказал. Това изненадало Ходжата и като се вдигнал от земята, хукнал след пътника, да го пита кога ще умре. Той му казал: „Слушай, приятелю, виждам, че много знаеш. Както каза, така стана – паднах от дървото. Я ми кажи сега след колко време ще умра“. – „След три дни.“ Връща се Настрадин Ходжа у дома си, носи клона в едната си ръка и си мисли: „Това значи да слушаш женски ум. Послушах жена си да отида в гората да насека дърва, но ето, отрязах един клон, паднах от дървото, а отгоре на това трябва да се готвя за смърт“. Отдалеч още той извикал: „Жена, извикай децата, искам да се простя с вас, защото след три дни ще замина за онзи свят. Повече няма да ви нося дърва, трябва да се готвя за заминаване“. Жената веднага дошла при него, целунала го, прегърнала го и заплакала. Децата също го целунали. Настрадин Ходжа взел торбичката си и тръгнал. На края на селото той видял една хубава круша, пълна с плодове и решил да остане тук. Изкопал гроба си под крушата и легнал да чака смъртта си. От време навреме от крушата падали по една-две круши право в устата му и той си хапвал. На третия ден той чул наоколо някакъв шум, голямо движение. Повдигнал главата си да види какво става отвън и видял, че близо до крушата минава камилар с камили, които карали коли, пълни с грънци. Като го видели, камилите се уплашили и започнали да бягат. От голямото тресене на колите, повечето грънци се счупили. Силно разгневен, камиларят се върнал назад, сграбчил Настрадин Ходжа и добре го набил. Като видял, че работа излязла съвсем друга, а не както очаквал, той взел торбичката си и се върнал у дома си. Жена му веднага го запитала: „Ходжа, какво има на онзи свят?“ – „Там е много добре, круши падат право в устата ти, но трябва да бъдеш внимателен, да не уплашиш камилите, защото ще те бият – работата взима лош край.“
И тъй, като ви попитат, как живеете на земята, казвате: „Всичко върви добре, докато не си изплашил камилите“. Щом ги уплашиш, ще срещнеш камиларя, който ще ти даде добър урок с тоягата си. Днес всички хора се плашат от тоягата на камиларя. Изпаднат ли в сиромашия, плашат се; заболеят ли, плашат се; направят ли някаква грешка, пак се плашат, да не кажат хората нещо лошо за тях. Какво ще кажат хората? Ако си богат, ще кажат, че си богат; ако си учен, ще кажат, че си учен; ако си силен и красив, ще кажат, че си силен, че си красив човек. Хората констатират нещата, както са. Не мислете, че те са несправедливи. Като говорят за красотата, за пример, те разбират какво нещо е красота. Като видят, че някоя мома се е напудрила и червисала, те няма да кажат, че е красива, но ще кажат, че тази мома е набелена и червисана. Какви са чертите и това е друг въпрос. Ние имаме предвид онази красота, която не се изменя. Белилото и червилото всеки ден трябва да се слагат, а естествената красота е постоянна. Всеки човек е естествено красив. Всеки човек разполага със знание, с богатство, със сила, които постепенно може да увеличава – от него зависи. Всеки човек е добър и може да запази и прояви добротата си, ако знае законите на живота.
Съвременните хора са и добри, и учени, и силни, и богати, но страдат, мъчат се, защото не знаят как и къде да прилагат силите и знанието си. Някой учен открие нещо, минава за изобретател, получава голяма сума от държавата, но пак не е доволен. – Защо? – Изобретението му не допринася някакво благо за човечеството, но внася разрушение. За пример, пушката, бомбите, гранатите се употребяват днес за унищожаване на човечеството, а не за неговото благо. Някой пък измислил някаква мас за мазане на лицата, да станат бели, да придобият известна мекота. Вместо това лицата се развалят: порите се запушват, кожата постепенно се отравя и човек губи своята естествена красота. Каквито пушки, гранати, бомби съществуват на физическия свят, такива съществуват и в сърдечния, и в умствения живот на човека. Следователно не давайте ход на лошите мисли и чувства, за да не се разрушавате. Дойдете ли до някоя лоша мисъл или някое лошо чувство, превърнете ги в добри. През ума ви могат да минават лоши или ненавременни мисли, но не трябва да ги задържате. За пример, дойде в ума ви идеята да станете цар. И това е възможно, но не днес. Вие не сте готови още за цар.
Не е лесно да стане човек цар. Не е лесно да стане човек и красив. Ако сте красив, всеки ще иска да вземе нещо от вас. Можете ли да дадете на всички хора по нещо? Най-малкото, което всеки ще иска от вас, е по един косъм. Можете ли на всички да дадете по един косъм? Какво ще остане на главата ви? С всяко нещо, което хората взимат от вас, доброволно или чрез насилие, вие се свързвате. Можете ли да се справите с всички връзки? Ето защо, човек трябва да бъде внимателен, да знае какво прави и какво дава и взима от хората. Това не трябва да ви плаши, но разумност се иска от вас. Разумността ще ви помогне да се справите с мъчнотиите си.
Един българин се оженил за една лоша и своенравна жена. В скоро време главата му побеляла. Той се чудил какво да прави, как да и повлияе. Един ден отишли двамата на кладенеца за вода. Жената се надвесила над кладенеца, да види колко е дълбок. – „Жена, пази се да не паднеш. Деца имаме, трябва да се гледат.“ – „Не е твоя работа, дали ще падна, или не. Аз разполагам с живота си.“ За да му отмъсти за направената от него забележка, тя се надвесила много над кладенеца и паднала. Мъжът и започнал да плаче, да търси начин да я извади от кладенеца. В това време видял, че от кладенеца излиза един дявол, съвсем побелял. – „Защо си побелял?“ – запитал го загриженият мъж. – „Остави се, преди малко падна една жена във водата, но толкова своенравна и упорита, че не можах да се справя с нея и избягах.“ Като го изслушал, мъжът веднага съобразил да използва името на жена си за добро, да печели с него и да помага на страдащите. Жена му се казвала Лилита, необикновено име. Мъжът и тръгнал по света да печели с името на жена си. Където чувал, че има болни, той влизал в къщата и казвал: „Лилита идва!“ Като чували името и, болестта веднага излизала навън. Така той изгонвал сиромашията, недоразуменията, споровете между хората. В скоро време той се прочул между хората и навсякъде го викали. Така той отгледал децата си.
Коя е причината, че с името Лилита той могъл да прогонва сиромашията и болестите от домовете и да изглажда всички спорове и недоразумения между хората? Много просто. Мъжът на Лилита си казал: „Ако дяволът, най-упоритото същество, можа да побелее и да избяга от жена ми, защо в нейно име да не се справя с болестите, мъчнотиите споровете и недоразуменията между хората?“ Той разбрал, че както дяволът бяга от белия цвят, така и лошите духове, сиромашията и болестите ще бягат от името Лилита, дадено на лошата жена. Сега и на вас казвам: Като се намерите пред известни мъчнотии и страдания, кажете: „Любовта идва!“ Ако сте сиромах, кажете: „Любовта идва!“ Ако сте болен, кажете: „Любовта идва!“ Ако сте неразположен, кажете: „Любовта идва!“ Ако някой ви обиди, кажете си: „Любовта идва!“ Ако ви нападне някой лош дух, кажете: „Любовта идва!“ Любовта е велика сила, от която бягат и лошите духове, и мъчнотиите, и страданията, и болестите, и недоразуменията между хората. Освен Любовта няма друга по-велика сила, която може да освободи човека от всички противоречия и заблуждения, от отрицателното в живота. Няма по-красиво нещо за човека от това, да съзнае, че Любовта идва вече в света. Любовта подразбира присъствието на Бога. Какво по-велико благо може да очаква човек от присъствието на Бога в живота? Кой не желае великите и красиви неща в живота си? Достатъчно е само да мине Бог покрай някой човек и да го погледне, за да се заинтересуват от него всички живи същества на земята и на небето.
Сега, като говорим за проява на Любовта, разбираме онзи момент, когато Бог изпраща погледа си към някое същество. Няма по-велик момент от този. Тогава цялата земя и цялото небе се отправят към това същество, с готовност да му услужат, да му дадат нещо от себе си. Това значи да попадне човек под добрите условия на съдбата. Това значи да бъде човек покровителстван от възвишените и разумни същества. Ето защо, когато ви питат какво представлява Любовта, ще кажете: „Любовта е път, по който Бог изпраща благословението си по цялата земя“. Напредналите и възвишени същества се интересуват от земята като обект, към който Бог отправя Любовта си. И ангелите, и боговете искат да бъдат обичани, защото Бог се изявява чрез Любовта. Който не разбира Любовта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричат страдания, причинени от Любовта, не е нищо друго, освен противодействието на Любовта. Когато Любовта види, че някой човек се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовта не търпи лакомството и алчността. Тя казва на човека да бъде благодарен и на най-малката Любов. От вас се иска да цените Любовта, а не да я обсебвате. Един проповедник често говорил на слушателите си за Любовта и вътрешно я пожелавал да го посети тя във всичката си цялост, да разбере същността и. Един ден Любовта го посетила и го обхванала напълно. В първо време той изпитал приятност от голямото разширяване. Колкото повече време минавало, усещал, че разширяването ставало толкова голямо, до пръсване. Като видял, че не може да издържи на силата и на голямото напрежение на Любовта, той легнал по корем на земята, започнал да рита с крака и да се моли на Бога да го освободи от напрежението. „Разбрах, Господи – казал той, – че не съм готов за великата Любов. Доволен съм на малкото, което ми даваш. Друг път няма да искам неща, за които не съм готов.“ Велико благо е Любовта, но малцина могат да понасят нейните трептения. Срещате един човек, който ви поглежда мило и с Любов. Кой е този човек и защо ви поглежда така, не питайте. Чрез него се проявява Божията Любов към вас. Докато се намирате под влиянието на тази Любов, работите ви се нареждат добре. Излезете ли от нейното влияние, работите ви се объркват. Някой вижда, че работите му се объркват и казва, че Господ не го обича, забравил го е вече. Това не е ваша мисъл. Докато живеете, дишате, радвате се на светлината и на хилядите блага в живота, вие не можете да мислите така. Във всички можете да се усъмните, но в Бога никога. Неговата Любов е вечна и неизменна. Ако се отдалечите от Него, вината е във вас. Помнете: Човек е дошъл на земята да придобие това, което му липсва. Всеки съзнава, че му липсва нещо, но не знае какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна в желанията си. Един иска да придобие богатство, друг – да стане учен, трети – силен и т.н. Обаче, малцина разбират, че им е нужно знание да прилагат законите за придобиване на светли мисли, благородни чувства и възвишени постъпки. Каква полза ще имате, ако спечелите на лотария един милион? Ще имате книжни пари за един милион, но книгата не е злато. Днес има цена, на другия ден се обезценява. След европейската война германската марка спадна толкова, че един обяд струваше милиони марки.
Мнозина се стремят към светийство, искат да станат светии, ангели. Много ангели има на земята. Те вършат работата си добре. Важно е човек, като слуга, като Божи служител, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човек как да служи и как да обича. Няма по-велика наука в света от Любовта. Който не знае как да обича, той си е причинил най-големите страдания. Затова е казано, че само съвършеният човек може да люби. За да приложи любовта си, човек трябва да се върне към детинството си, да стане дете. Любовта на детето е чиста. То обича всеки човек. За него няма условности. Неговата любов се излива непосредствено, то дава любовта си на всичко, каквото срещне на пътя си. Дойдем ли до любовта на възрастния, там има повече актьорство. Във всеки човек, във всяко живо същество има нещо, което заслужава нашата любов. Няма по-голямо богатство за човека от това, да възприема, прилага и оценява Любовта.
Ще кажете, че не искате да станете деца, да се връщате назад в живота си. Под думата „дете“ ние разбираме това състояние, в което човек може да възприема новото, а не да бъде нервно, своенравно дете, което да измъчва родителите си със своите желания и изисквания. Под думата „млад“ разбираме онзи, който изпълнява и прилага новото, което е възприел. Стар човек е онзи, който оценява нещата, а не онзи, който постоянно се оплаква, че краката му не държат, че не вижда, не чува, не може да се разбира с хората и т.н. Сега аз пожелавам да бъдете разумни деца, а не глупави; да бъдете млади и работоспособни, а не насилници; да бъдете стари и да оценявате нещата, да не ги обезсмисляте.
Стремете се да възприемате Любовта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начин хората могат да се познават. Без Любов няма познанство. Където е Любовта, там всички хора се познават. Дали ще бъдете на земята или на небето, Любовта свързва хората и открива доброто в тях. – По какво познавате, че Любовта присъства между хората? – Когато слънцето грее, Любовта идва. Когато цветята цъфтят, Любовта идва. Когато птичките пеят, Любовта идва. Щом дойде някакво благо, с него заедно идва и Любовта. Влезе ли в ума ви една светла мисъл, в сърцето – едно възвишено чувство и във волята – силен подтик, ще знаете, че Любовта е дошла.
Всички хора говорят за Любовта, но това не е достатъчно. Любовта се проявява в дела. Какво трябва да направите за онзи, когото обичате? Ако е болен, в името на Любовта трябва да пожелаете да оздравее; ако е грозен, в името на Любовта трябва да пожелаете да стане красив; ако е слаб, в името на Любовта трябва да пожелаете да стане силен. Любовта предава на човека нещо съществено. Като дойде при вас, тя веднага разбира от какво имате нужда и ви го доставя. Който ви обича, като види, че сте гладен, ще ви донесе хляб; ако сте жаден, ще ви донесе вода; ако сте бос, ще ви купи обувки. Който ви обича, непременно ще даде подслон на вашите добри мисли, чувства и постъпки. Като знаете това, благодарете на Бога за Любовта, чрез която Той се проявява. Любовта се проявява чрез различните хора и всеки ще ви предаде част от това, което носи в себе си: музикантът ще ви предаде нещо от своята музика, художникът – от своето художество, здравият – от своето здраве, болният – от своята болест, недоволният – от своето недоволство и т.н. Любовта е проводник и на положителните, и на отрицателните сили в природата.
Казано е в Писанието: „Духът ще ви научи какво да правите“. Значи, когато Любовта дойде, тя ще ви научи какво да правите. Тя ще ви научи да превеждате символите, чрез които природата ви говори. Всяко растение, всяко животно е символ, който трябва да се разбира. За пример, виждате един бял вол и един черен бивол. Волът казва, че той отвън е станал бял, но иска и отвътре да стане такъв. Биволът пък казва, че отвън е черен, но иска поне отвън да стане бял. Той намира, че познава вече законите на черния цвят, затова се стреми към белия. Значи, волът иска да стане отвътре бял, а биволът – отвън. Някои хора са отвътре черни, а отвън – бели. Други – обратно: отвън са черни, а отвътре – бели. И едните, и другите се стремят към белия цвят. Който е бял отвън, иска и вътре да стане бял; който е отвън черен, иска първо отвън да побелее, а после отвътре.
Радвайте се на слънцето, което изгрява и залязва. Радвайте се на цветята, които цъфтят и разнасят благоуханието си надалеч. Радвайте се на изворите, които текат. Радвайте се на птиците, които пеят. Радвайте се на всеки човек, който ви срещне и ви се усмихне. Бог говори чрез всичко живо и ви поздравява. Като ученици на Великия живот, съветвам ви да пожелаете такова нещо, от което да научите как да придобивате Божиите блага и как да ги раздавате. Това нещо е Любовта. Пожелайте да ви посети Любовта, да ви донесе своите благословения. Радвайте се, ако Любовта ви посети, и благодарете, че е превърнала грешките ви в скъпоценни камъни, с които да се украсявате. В бъдеще огърлицата и пръстените ви ще бъдат украсени с вашите минали грешки, недоволства и недоразумения. Това подразбира стихът: „Ще залича греховете ви и няма да ги спомена“. За това време, именно, говори Христос: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. За да се ползвате от Божията Любов, обичайте всичко, чрез което Той се проявява. Той присъства между всички, които се обичат и ги свързва. Затова е казано, че където са двама или трима, събрани в Негово име, там е Бог. Без Неговото присъствие хората не могат да проявят любовта си. Те са полюси, а Бог – съединителната връзка между тях.
Желая ви от днес нататък да започнете да се подмладявате, да се върнете назад, най-много от 1–14-годишна възраст. По-горе от 14 години никой да не отива. Какво означават числата от едно до десет? Числото едно означава творческия принцип, две – число на раздори, три – число на примиряване, четири – изкуство за деление на нещата, пет – изкуство за добро свършване на работите, шест – да ядеш сладко, седем – почивка, осем – изплащане на дълговете, девет – примиряване с противоречията, т.е. резултат на всички работи, десет – отиване при Бога, да дадеш отчет за всичко, което си направил на земята.
Съвременните хора се интересуват от много неща, но на първо място искат да знаят какво ще стане с тях. Какво ще стане с вас? Ще имате и светли, и облачни дни в живота си, както днешният ден. Днес е облачно. Това показва, че месечината ще ни създаде известни неприятности. С други думи казано: лакомството ще създаде големи неприятности на хората. Не е лесно да се държи човешката глава в изправност. Тя се нуждае от съответна храна. Същото можем да кажем и за човешкото сърце и за човешката воля. Не е нужно много храна на човека, но той се нуждае от чиста, доброкачествена храна. За пример, пчелите не ядат много, но се хранят със специална храна: царицата с един род храна, работниците – с друга и търтеите – с трети вид храна. Изобщо, мислите се нуждаят от един род храна, чувствата – от друг род и постъпките – от трети.
Днес всички хора очакват някакво благословение, без да имат предвид, че това зависи от тях. Посейте в градината си добрите семена на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля, за да получите изобилно Божието благословение. Всяко семе трябва да бъде поставено на своето място, при специална за него почва. Не е ли на мястото си, то не може да даде очакваните резултати. Същото е и в музиката. Ако всяка нота не е на мястото си, нищо не може да излезе.
Желая на всички да се подмладите, да се върнете към своето детство, да се върнете към първоначалната си сила. Казано е в Писанието: „Които очакват Господа, ще се обновят“.
Съборна беседа от Учителя, държана на 25 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
|
