„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета само дванайсетия стих от дванайсета глава от евангелието на Йоана: „Иде Исус в Йерусалим.“
„Духът Божи“
Ще се спра само върху думите от стиха, че иде Исус в Йерусалим. Най-обикновени думи, когато чуем някаква новина, че иде някой си. Невсякога хубавите работи донасят благоденствие на хората. Вие, ако четете осемнайсета глава, осемнайсети стих от същото евангелие, ще видите положението, в което посрещнаха Христа. В осемнайсета глава съдят го, и Петър седеше и се грееше на огъня. Питаха го да не би и той да е от неговите ученици. Той казва, че не е. Човешкото естество се отличава по едно противоречие. И мъже, и жени се отличават с най-голямото противоречие, което съществува в света. Да ви приведа. Казват – да се направи една истина достъпна. Някои говорят за истината и казват, че истината е горчива; казват, че мъдростта е трудна и че любовта е недостъпна. Верно е, любовта за умрелите е недостъпна. Истината за слабите, и за тях е недостъпна. Човек, за да ходи по пътя на истината, той трябва да бъде здрав. Истината не е за болните хора. Някои търсят истината. Някои свободата търсят. Който търси свободата, той е слаб човек. Който търси свободата, той не може да служи на Бога. Някой е слаб, и иска да служи. Как ще служиш? Той е роб, ще служи на Господа. В какво ще служиш? Сега аз разглеждам въпроса. Много пъти човек е слаб, някой път е силен. Ние не знаем от какво произтича неговата слабост. Казват, че силата произтича от любовта и че от знанието произтича. Така е. Или от истината изтича. Аз можа да кажа, че истината изтича от цигуларя, излиза из този цигулар. Но когато известна желязна пръчка се удари, тя издава един тон. Този тон от него ли излиза? Желязото разтърсва въздуха, образува се някаква вълна, образува се един тон. Образува се една дума. Ти казваш, че обичаш някого или че любиш някого. Някой път употребявате обич и любов. Но то е едно и също нещо.
Големите противоречия в света произтичат, че ние влизаме в една област на еднообразие. По някой път мене ми говорят за любовта и колкото романи съм чел, всичките автори тъй пишат, че банално става. Започне една интрига и мислиш, че ще излезе нещо и в края на краищата нищо не излиза. Не че авторът няма желание да каже. Казвам, съвременните хора мязат на съвременните жени, които месят брашното. Замеси някоя погача: месят по един начин, по друг начин – но по същия начин е смляно брашното. На туй брашно вода ще се тури, сол ще се тури, квас ще се тури, ще седи в нощвите, ще го извадят, ще го направят на пита, ще го турят в пещта, ще го опекат, ще го изядат. Казват – всеки ден по един нов начин опичат питите. Питите са все нови, но съдържанието е едно и също. По някой път брашното останало от 3–4 месеца или 5 месеца, или година, или две години. Казва: „Много хубаво брашно.“ А то останало от дядо му. Но това брашно отдавна вече е изгубило съдържанието си. Вътре не е онова хубаво. Казва: „Цветът е бял. Стояло е на сухо място брашното.“
Та в съвременния век ние имаме консервирана любов, за която авторите пишат. Казвате: „Едно време какво беше – нашите сърца горяха.“ Едно време какво беше вашето сърце? От пуздер, от коноп, от калчища – като пламне, и изчезва. Сега говоря за ваш интерес. Предупреждавам ви – от всяка гостилница да не ядете. Ще имате опитността, която имал един орел в Шуменско. На една канара, близо до едно село, се заселили много орли. Пък обичали да крадат кокошчици, агнета, това-онова. Един ден намислили да ги отровят. Турили на едно умряло агне отрова, отишли орлите, яли. Отишъл и този орел, и се наял. Но бил здрав и не умрял. Търкалял се, търкалял се по земята и най-после изхвърлил всичко навън и отървал кожата си. Търкалял се. Защо? Понеже ял отровно месо. Мнозина ядете такова ядене. Често някои ми се оплакват от любовта. Превива се от корем. Казвам му: „Ще го повърнеш.“ Аз се чудя, когато хората ми разправят, че страдат от любовта. Единственото нещо, което не образува болка, то е любовта. Мъдростта ще те тури натясно. Истината, и тя ще те тури, но любовта няма. Някои се оплакват от любовта. Някои болести от любовта произлизат. Аз се чудя на хората – толкоз гениални да са – да извадят всичките неща в света само от любовта. Казва: „Откак го срещнах, заробих се с него, не ми върви.“ Учителят срещнал някаква възлюблена, не му върви, като професор разсеян е умът му. Всички стават разсеяни. Това не е любов. Разсеяността не е любов. Някои изучават чисто научно. Има причини за разсеяността на любовта.
Има нещастия в света, но любовта не дава нещастия. Всичките добрини в света произтичат все от любовта. Всичките нещастия произтичат от безлюбието. Грехът, падението на хората и на ангелите зависят от това, че са искали да вземат мястото на Бога. Каква нужда имаме от два Бога. Господ казва: „Много добре, да се подобрим тогава. Да видим – нали искаш да помагаш на света – може ли да носиш целия свят.“ Турил му Господ света, той не може да издържи: „Слизай долу!“ И досега носи товара на гърба си с идеята, че той иска божество да стане. Всички вие сте натоварени с какви ли не идеи. Вашите идеи не са много големи. Някои от вас с малко се задоволявате. На мене са ми казвали: „Много не искам. Много малко искам.“ Хора, които много искат и малко искат – и двамата са опасни. Който много иска и който малко иска, и той е опасен човек. Това трябва да се докаже научно. Как ще го докажете? Ако някой, който е много тежък, който те обича и каже: „Покажи ми, че ме обичаш, поноси ме на гърба си“ – качи се на гърба ти, за да му покажеш, че го обичаш, как ще го носиш? Представете си, че той тежи 90 кила, пък ти едва може да носиш 50 кила. Какво ще правиш, може ли да мръднеш? Ти ще кажеш, че ти страдаш от любов. Но този човек, който иска да опита твоята любов и да се качи на гърба ти, той никаква любов няма. Трябваше да е силен човек и да ти каже: „Ела да ти покажа, че те обичам. Качи се на гърба ми.“ Но да каже той да се качи на гърба ти, то не е любов. Да ти каже: „Ела се качи на гърба ми, да ти покажа, че те обичам.“ Той да те носи.
Сега ние ли обичаме земята, или тя нас обича? Ние ли носим земята, или тя нас носи? Земята ни обича. Доста търпелива е с нас. Всичко, каквото правим, тя търпи, казва: „Ще се поправи.“ Има си някаква идея. От толкова хиляди години ни носи. Погледне отгоре и казва: „Дете е, направило някаква пакост, нещо лошо. – Казва – няма нищо.“ Умряло някое дете – тя ще го тури в лабораторията. Казва: „Ще му направим нови дрешки.“ Заровят го в земята. След време, гледаш, подмладило се това старото дете. Брадата, космите, бръчките ги няма – пак малко дете. Остарее, пак го заровят. Всички ги подмладява. Сега всички вие очаквате да се подмладите, трябва въображение. Сега няма да разберете, понеже ви говоря на един геометричен език.
Веднъж присъстват на лекцията на един прочут геометър в Америка, че разправя за проекции, сечения, линии, плоскости, наляво, надясно. Аз не виждам никакви линии. Казва: „Тук има една плоскост.“ Никаква плоскост няма. Показва сечения, линии, ъгли пише там. Всичките ученици разбират, пишат. Сега ако дойде някой, никаква плоскост не вижда човекът. Но който разбира, ще види. Тази плоскост има отношение. Всяка линия има отношение. Ако с двете плоскости на ръцете вие хванете лицето, какво отношение ще има. Ако майка ви ви хване за лицето или баща ви ви хване, или някой чужд човек ви хване, как ще разрешите въпроса на двете плоскости? Ще дойдат две различни решения. Ако човек, който ви обича, ви пипне с двете плоскости на ръцете по лицето, ще имате едно разположение. Ако ви пипне някой, когото не обичате, ще имате друго разположение. Ще кажете: „Какво ме интересува лицето на човека?“ Казвате: „Ръцете, това не е душата.“ Защо се докачаш, като те бутне някой? Защо, като те погледне някой, казваш: „Криво ме погледна.“ Как го виждаш, че е криво? Светлината как може да бъде крива? Един човек ви гледа, през очите си праща светлина. Какво криво има в светлината? Криво го погледнал, че не му светнал. Като обичаш някой човек, да му не светиш, да се не спъне, казва: „Понеже на него уповавах, понеже той не ми светна, не можах да видя как да стъпя на земята.“
Сега туй, за което ви говоря, то е реалност за самия живот. Сега може би вас да не ви интересува. Казвате: „Искам да имаме дрехи, да имаме обуща, шапки.“ Въпросът не е разрешен. Ти имаш дрехи, обуща, шапки, хляб – ни най-малко не е разрешен животът. Мислите – онази кокошка, на която всеки ден хвърлят жито, техният живот, мислите, че е уреден. Не, виси на косъм. Може да ги продадат, не са господари нито на своя си живот, нито на потомството. Мислите – онова дърво, което го обработвате, поливате го няколко пъти на ден, че неговият живот е уреден. Ни най-малко не е уреден.
Та казвам, докато ние разглеждаме живота не тъй както трябва, ние ще страдаме. Ако в живота ние не виждаме някаква разумност, която има отношение за бъдеще да се прояви, ако не съществува такава разумност, там любовта не може да се прояви. Когато любовта се проявява, тя винаги в себе си носи три качества: тя, първо, носи добрата основа, на която може да стъпиш. Любовта носи справедливостта, която гради. Всякога можеш да имаш туй, което искаш. После любовта носи в себе си разумността, отношенията всякога могат да бъдат прави. Погрешката в нашия живот е, че ние не знаем как да смятаме. Ние смятаме на секунди. Когато Господ ти даде едно обещание, той няма да ти даде едно обещание за секунди, но ще ти даде за една хилядна от секундата. В една хилядна от секундата може да ти даде всичко, каквото обичаш. Ти не търсиш цял ден да седи, да му разправяш за своите нещастия или пък за своето щастие. Светът не може да бъде още щастлив, понеже еволюцията на човечеството не е развита. Туй малкото дете, което е на една година, ние не знаем какъв човек ще бъде. Може да кажем поет, философ или художник. Въпрос е. Не се е проявило още. Трябва да стане на 21 години, да се обърне числото и ако стане на 33 години, ние вече може да имаме ясна представа заради него. Плод ще има в туй дете. Казвам, съвременните хора още плод не са дали на дървото на любовта. Дойде някой, каже: „Аз ви обичам.“ Къде е плодът? Няма го плода. Ти обичаш, казваш: „Моят плод е зрял.“ Не е зрял. Твоят плод – зелен, моят плод – зелен, какво ще говорим за любовта. Може да говорим за някаква стара любов на миналото. То е друг въпрос.
Сега аз като развивам един роман, говоря за влюбените, търсят развязка. Не може да дам развязката. Като ви държа един час, накрая ще ви кажа нещо. Според мене спазете едно правило. Като идвате да ме слушате, носете едно огледало, за да познаете дали сте ме разбрали. Ако една бръчка от лицето ви се е смъкнала, разбрали сте ме малко. Ако нито една бръчка не се е махнала от лицето, нищо не сте разбрали. След като ме слушате десетина години, бръчки да не останат на лицето, че да няма какво да смъквате от лицето. Сега доста има да се снема. После ще дойдат тъмните сенки. Туй не харесва – то не е изкуство. Вие като художници сте турили тъмни сенки на очите. Тъй не става. То показва един човек замислен, с много грижи в света, потънали му очите. По някой път голяма жълтина сте турили. Жълтият цвят преодолява – прекалили сте го – показва, че сте умен. Вижда сега – човек, като пожълтее, е болен. Значи храносмилането не е намясто. Щом очите пожълтеят, щом лицето пожълтява, човек не е здрав, той е болен. Той трябва да има на лицето си един цвят като на череша, но не тъмна череша, череша ясночервена. Ясночервеният цвят в себе си носи една свежа мисъл. Човек, който има този цвят, той е жизнерадостен. Пък някой път ние сме тъжни. Когато кръвта не е чиста, винаги човек е тъжен. Та казвам, щом станете тъжни, трябва да знаете, че ви трябва дишане на вас. Дълбоко дишане ви трябва. Трябва него ден да се срещнете с трима души, които наскоро са се влюбили. Всеки от вас, който е песимист, неразположен, аз бих му дал един съвет. Ако е тъжен, да се срещне с трима влюбени мъже, ако е жена; ако е мъж, да се срещне с три влюбени жени. За цяр е това. Всичката ви погрешка седи в това, че вие мислите, че сте стари и че не трябва да се занимавате с любовта. Младите не знаят как да се обичат, старите не знаят как да се обичат. Младият, като обикне черешата, изяда я. Старият я държи по-дълго време, разглежда я, разглежда я. Знаете защо не я яде? Зъби няма. Казва: „Да беше ми се паднала на млади години, не сега.“ Туря я в устата, пак не може да я изяде. Казва: „Мене не ми се ядат. Едно време много ги ядях тия череши.“ Някой път старите са по-умни – вземе, че я счука в лъжичката или свари черешата. Казва: „Доста хубави са тия череши варени.“ Старите ядат варени череши, младите ядат сурови череши. Кой е на правата страна? Младите не правят разноски. Старите трябва да имат огън, дърва, доста скъпи са дървата. Или с електричество готвите. Без електричество по-износно е.
Мисълта е следната. Всякога, когато харчите излишна енергия в природата, нас ни държат отговорни. Не е безразборно. Казва да мислим каквото искаме – един ден ще давате отчет за онази енергия, която сте изразходвали, какво сте направили от нея. Животът, който ни е даден, трябва да го употребим за това, за което ни е даден. Енергията, която ни е дадена, ще я употребим намясто. Всяко нещо трябва да иде на своето място. Светлината, топлината, силата, която ни е дадена, всичко туй трябва да го употребим намясто.
Казвам, на нас, съвременните хора, не само, но на хората от памтивека, много трудно е да им се въздейства. Не само въздържание – но в даден случай да можеш спокойно да гледаш на нещата, без да се дразниш. Да кажем, времето се разваля, вие се дразните. Никой не може да търпи вятъра, че много духал, буря имало, гръмотевица. Някой не може да търпи голяма горещина. Някой не може да търпи голям студ. Целият свят е създаден заради нас и вие не може да търпите някои хора. Коя е причината, че не може да ги търпите? Има някаква причина. Ако ти си бедняк, и той ти носи един чек от десет хиляди, ще го търпиш ли? Ще го търпиш. Ако иде с една полица от десет хиляди лева, има да му плащаш, не може да го търпиш. Всичките хора аз разглеждам така конкретно. Голям материалист съм. Щом гледаш благоприятно на човека, имаш да вземаш, разположен си. Щом иска да вземе от тебе, не си разположен. Казваш: „Аз не съм разположен.“ Каква е скритата мисъл. Казва, че характерът му не му харесва. Аз зная, че не е характерът, има да взема от него.
Считайте, че всичките хора в света, всяко същество, което е живо и съществува, то ви носи нещо от Бога. Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете? Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
Сега чувствам едно нещо: „Не може ли да кажеш нещо друго?“ Аз виждам, че всинца вие се готвите за един банкет, на царски банкет сте поканени. Но за този банкет трябва особени костюми. Баня трябва да вземете. Казвам, идете на баня, хубаво да се окъпете, под ноктите да няма кал, да бъдете хубаво вчесани, подстригани, ще се облечете хубаво. Ако някой не е окъпан, не го приемат. Ако нямате царска мантия за главата, няма да ви приемат. Много лесно проповядват. Казват: „Да идем в оня свят, Христос ще ни спаси.“ Спасението без мантия на любовта никога не може да стане. Първото нещо е да облечеш мантията на любовта. То е спасението на света. Онези, които проповядват спасение без мантията на любовта, те икономисват истината. Ще облечеш най-хубавата дреха, която Господ ти е дал. Тогава на тази дреха ще се турят нашивки от знание, от истина, от добродетели. Те ще бъдат скъпоценните камъни по дрехата. Може дрехата на любовта да бъде украсена с всичките скъпоценни камъни, които съществуват в живата природа. Сега тези дрехи не се изискват от вас да си ги купите. Колцина от вас бихте могли да си купите една дреха на любовта, ако е с пари? Няма нито един човек толкова богат, щото да може да си купи една дреха. Вие сега искате новия живот. Новото в света иде. Любовта, която иде, ще даде новите условия за живота. Целокупно всичките души търсят свободата в света. Виждаме – в живата природа като се посее всяко семенце, в него има желание да излезе от земята, стреми се към слънцето, понеже оттам иде всичката енергия, която се изпраща в света.
Та казвам, по някой път и човешката душа по същия начин има желание, във всинца ви в съзнанието когато има желание да идете и да посрещнете това животворно слънце, което носи тия дрехи, с които се обличат тия, които го посрещат. Всичките цветя, които излизат да го посрещат, имат най-хубавите дрехи. По живота им може да зная характера им, ставали ли са рано, или не. Запример бивола го зная какъв е. На вола зная историята, на гарвана зная историята, и на съвременните петли зная историята. Ще кажете: „Що ни са петлите, аз не се нуждая от тях.“ Но питам, що ни са нас часовниците в нашите джобове? И на главата има едно място – вие носите този часовник, така хубаво е развит, че може да направите погрешка само с 30 секунди – точно времето ще познаете. По причина на този вътрешен часовник е направен и този, който носим в джоба. Онзи, в който туй чувство не е развито, той погледне този часовник, и така укрепява мозъка си.
Казвам, вие още не сте проучвали любовта като творческа сила в света. Гении, таланти се раждат все от любовта. Юнаци се раждат от любовта. Велики хора се раждат от любовта. Вие искате да станете велики, да привлечете всичката любов. С много малко любов искате да я привлечете. Мислите ли, че огънят, при който калаят се стопява, че този огън ще бъде в състояние да стопи златото. Вие имате любовта на калая – при 100 градуса се топи, а вие искате да имате резултатите на златото. Ще трябва да имате 1200 градуса. С малката любов малки резултати ще имате. Имайте голямата любов, в която всичко се топи. Помнете това нещо: когато нещата се топят, живот иде; когато нещата замръзват, животът си отива. Някой казва: „Стопих се.“ Щом се топиш, тогава работата е опасна.
Казвам, иде сега. Кой иде в света? Любовта иде в света. Всички хора трябва да я посрещнат. Казва: „Исус дошъл.“ Верно е. Дошъл е едно време, но хората не го приеха. Казвам, любовта иде, не един човек. Туй, което носи живот, туй, което носи всичките блага за човека, за всеки едного от вас, то е, което иде сега. Може да кажете, че сте видели слънцето. Но слънцето вие го виждате дотолкоз, доколкото видя онази вечер месечината една сестра.
Преди няколко вечери една млада сестра се интересува да види месечината. Няколко вечери настоява да гледа през моята тръба. Казвам: „Времето не е хубаво.“ Казва: „Искам да видя месечината.“ Оставям я, гледа. Казва: „Тази светлата точка на месечината каква е?“ Аз рекох: „Там са най-учените хора на месечината.“ „Тъй ли? Най-учените хора?“ „Много по-учени са от нас.“ Гледа друга точка и пита: „Те какви са?“ Казвам: „По-невежи са онези. Най-светлата точка са най-учените.“ Под светлина ние разбираме благата в живота. Там, дето има светлина в живота, там има блага. Под думата светлина ние разбираме всичките блага, които излизат от природата, в какъвто и да е смисъл. Не земни блага. Казва – туй е светско. Това е духовно. Светско значи на физическото поле. То е един резултат. Духовното, то е силовият свят. Когато говорим за света на силите, то е духовният свят. Когато говорим за разумността, която направила силата в света, разбираме божествения свят. За нас божественият свят, духовният свят и материалният свят са един и същи свят. То са резултати. Ако вземете главата на човека, вие имате разумното на човека. Ако търсите неговата любов, ще я намерите в гърдите, в сърцето. Ако търсите силата му, ще я намерите в ръцете, в краката, във всички негови органи. То е човекът, който се проявява в своето тяло.
Каква трябва да бъде религията за нас, съвременните хора? Едно време хората вярваха в истукани. Сега вие вярвате в портрети. Не е лошо. Вечерно време вярвам в свещта, която ми служи, но на тази свещ плодове не могат да зреят. Тя може да ми услужи, но тя не може да ми стопли стаята. По някой път поставяме, казваме, че от тази свещ зависи всичко. Съгласен съм. Всичко зависи от душата, която Бог е вложил във вас, от нея зависи всичко. От душата, която Бог е вложил, зависи качеството на вашия ум, от душата зависи качеството на вашето сърце. От духа, който Бог е вложил във вас, зависи какво ще бъде вашето бъдеще.
Та казвам, кое е по-хубаво: човек да има прямо отношение към слънцето или чрез отражение на огледала? И то е хубаво. Сега в големите европейски градове, където светлината не може да влиза направо, вкарват я изкуствено. Но то става с големи разноски. С огледала вкарват светлината. Ти четеш Библията, и почваш да вярваш. То е чрез огледала. Четеш Библията и казваш: „Да прочета нещо.“ Четиридесет и две години Господ ви говори, и сега светлината ще влезе в ума ви. Ще кажете, че вие имате прямо съобщение с Бога. Той още не е изучил този свят. Ако погледнеш света, твоето съзнание е обвито с друго съзнание, и Господ е много далече от тебе. В сегашното положение хората не са в състояние да изтърпят трептенията, които Божественият Дух има. Следователно трептенията на този Дух трябва да минат през много съзнания, да станат годни заради нас. Туй, което вие приемате, казвате, че от Господа го приемате. Мислите ли, че баща ви, когато бил на 21 година, и баща ви, който станал на 80 години, мислите ли, че е един и същ? Вашият баща в разположението към вас не е един и същ. Той не е такъв, какъвто е бил на млади години. На млади години той искал да си поиграе с вас, да ви вземе на ръце. Сега, като остарее, на 80 години, погледне ви, не иска да ви вземе на ръце. После ще ви направи бележка, че не сте постъпили добре. Иска нещо да му услужите. Как ще изтълкувате? Защо остарява бащата? От синовете и от дъщерите си. Защо остаряват слугите? От господарите. От какво остаряват мъжете? От жените. От какво остаряват жените? От мъжете.
Ние, съвременните хора, се безпокоим. Искате да знаете дали аз говоря истината. Питам, дали вие говорите истината. Дали аз говоря истината, оставете, но се попитайте дали вие говорите истината. Казвате: „Той дали иска да каже истината?“ Питам, вие искате ли да намерите истината. Аз може да ви проверя. Вие сте беден човек, щом може да ви подкупя с 10, 20, 40 хиляди лева – виждам дали търсите истината. Като говорих на един български инженер за подкуп, казвам: „Ако ти дадат един милион подкуп, какво ще направиш?“ Казва: „Един милион не е подкуп, то е продажба. – Законът не може да го съди. – За десет милиона не може да ме съдят, продал съм се. Щом се продам, законът не ме хваща. – Казва – да ми дадат три милиона, напущам България, отказвам се от българите, ще ида в странство да живея. Какво ще живея тук. В странство – с три милиона, като ми дадат, ще напусна България. Честно ви говоря.“ Това е неговото разбиране. Казвам, не само той ще напусне, но и много българи биха напуснали България за три милиона. Казвам му: „Много искаш. Други без пари напущат България, ти с три милиона напущаш, голяма любов. Скъпо продаваш българската любов.“
Единственото нещо, което трябва да посрещнем без никакво съмнение, е любовта. Има нещо в света, което никога не лъже. То е любовта. Лъжа няма в нея. Има нещо в света, което никога не лъже. То е Божията мъдрост. Има нещо в света, което никога не лъже. То е истината. Три неща в света има, които никога не лъжат. Всякога тялото не лъже, понеже се държи за истината. Сърцето и умът на човека не лъжат, понеже се държат за мъдростта. Душата никога не лъже, понеже се държи за любовта. Тъй седи в моя ум идеята. Казвам, душата не може да лъже, държи се за любовта. Аз от какво се нуждая? Не търся нищо от света. Целия свят имам, ако се разхождам по всичките слънчеви системи, по всичките планети ходя, и тук съм дошъл като екскурзиант. Сега това е роман, не искам да ви убеждавам. Как ще ме подкупи славата на хората, защо ви е? Ако е за слава, има хора, между които съм бил и които хора тукашните хора не са ги сънували. Какво ще търся тук, да пишат вестниците: „Господин Дънов държа една беседа – такава и такава.“
На вас ви казвам сега, ако вие не искате да имате одобрението на Бога и неговата слава, какво струва всичко друго. Какво струва всичката слава на света, ако пренебрегвате Божията слава. Вие го търсите, казвате: „Къде е Господ?“ Мнозина са ме питали де е Господ. Аз никъде не го търся. Досега никъде не съм търсил Господа. Не го търся. За да го търся, трябва да съм излязъл извън него – тогава да го търся. Къде ще го търся? Казва: „Търсете Господа.“ Казвам: „Кога го изгубихте?“ Изгубил си го, излязъл си извън Господа. То е сега само заблуждение вътре. Досега дявола, понеже мисли, че е извън Господа, и Господ го мачка. Той търси Господа вън от себе си. Щом търси Господа вън от себе си, ще направи престъпление.
Единственото нещо, което не е вън от вас, то е Бог. Той е вътре във вашата душа. Вашата душа е в Бога и Бог е във вашата душа. Не за тялото, то не е резултат, но душата ви е излязла от Бога. Щом имате душа, която е излязла от Бога, Бог е в душата и душата е в Бога. Ако туй не го вярвате, тогава какво вярвате. Вие мислите да намерите Господа и да го намерите някъде в небето. На небето ще намерите слънцето, планетите, комети, но Господ никъде няма да го намерите. И ангели може да намерите, всичко може да намерите, но Бога в небето никъде няма да го намерите. То е неразбиране на живота. То е външната страна, търсене. Онзи човек, който дава подарък с ръката, то не е човекът – тази мисъл се е зародила отдалече в неговия ум, в неговата душа.
Желая вие днес да излезете, да посрещнете туй вътре в себе си. Не ви проповядвам да се отказвате от света, да живеете в света, нека станете тлъсти. Който е сух, да стане малко тлъст. Който не е ял, да яде, богато да яде. Ние не проповядваме едно учение на просия. Ще се наядеш хубаво, после ще имаш три яденета, една супа, направена кой както обича. На обед една печена кокошка, че вечерта баница, направена с най-хубавото сирене, мляко, че масло, че сладкиш хубав. Яденето е първото общение с Бога. Дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Като ядем, дишаме и мислим, ние сме във връзка. Ще ядем онова, което е приятно на вкуса, онази сладчина. То е хубавото вътре в нас, което остава. Въздуха, който дишаме и освежава, туй, което е скрито във въздуха, то е божественото. Най-после онази хубава, възвишена мисъл и чувство, които минават, туй е проявлението на Господа. Тъй трябва да излезем сега, да го посрещнем.
Сега вие сте в осемнайсета глава и се греете на огън. Чакате и всеки от вас казва: „Какво ще стане с мене?“ Какво ще стане с вас? Вие сте на съдебната скамейка. Всички вие сте осъдени на скамейката. Всички се съдите като Христа пред Пилата. Казвам, присъда ще има. Всинца ще бъдете разпънати. Нито един от вас няма да остане да не е разпънат. Знаете ли това? Ще го проверите. Всички ще бъдете разпънати. Какво ще ми говорите. Един страх има във вас. Аз виждам колко сте герои. Казвате: „Какво ще се прави?“ Един български свещеник казва: „Какво ще се прави, като идем при Господа? Какъв джуаб ще даваме? Като православен не съм живял, в пост съм ял кокошки.“ Казвам: „Това не е много, то е нищо. За лек си го ял.“ Казва: „Какво ще кажа на Господа – винце съм пил?“ Казвам: „Няма нищо, то е за веселие на духа.“ Ако вас ви пратят на бойното поле, ще се върнете ли с кръстове? Кои отиват на бойното поле? Проповядват едно учение, че всеки, който дошъл на света, има да мине през известни изпитания. Като ги издържи, тогава е герой. Къде е геройството на съвременните християни? Какво е това християнство? „Вярваме в Христа.“ Мене не ми трябва такава вяра. Всички хора трябва да излязат да посрещнат любовта. Само тогава ще има амнистия. Един случай има да се освободите от Пилата – да посрещнете любовта. Тогава амнистия ще има. Казва му Христос: „Ти не би имал власт над мене, ако не ти беше дадена отгоре.“ Понеже власт е дадена отгоре да ви съдят, Пилат ще дойде.
Та казвам, оставям само една врата – да излезете да посрещнете любовта. Тогава ще имате тази голямата амнистия. Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете любовта и се облечете в нейната дреха. Тогава ще бъдете синове и дъщери на Бога живаго.
Посрещнете вътре в себе си, със своята душа посрещнете любовта. Тогава всичките посрещания имат смисъл. Ако нея не можете да посрещнете, външните посрещания са безполезни.
Тайна молитва
Тридесет и четвърта неделна беседа
8 юни 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
|
