„Отче наш“
„Махар Бену Аба“
Чете се темата „На какво се дължи здравето“.
Тогава пишете тъй: „Здрав, без да е съдран“ или „Здрав, без да е болен“. Какво разбирате под думите здрав, без да е съдран? Ако един чувал е съдран, какво има? Съдържанието, което е в чувала, може да излезе навън. Ако човек не може да държи една чиста идея, която има, че изтича навън, какво е неговото състояние? Да допуснем, че знаете някаква тайна, някакъв ваш приятел ви поверил. Вас ви чопли нещо да кажете туй, което знаете.
Сега, ако влезете в един музикален свят, от какво зависи вашето бъдеще? Почитта и уважението, което имат музикантите, от какво зависи? От свиренето. Ако си майстор, вие ще имате тяхното уважение. Щом не може да свирите, колкото и да сте учен, ще изгубите от онази стойност, която имате. От какво зависи стойността на живота? Животът е цяла музика. Да кажем, кажете: „Той е морален човек?“ Какво е морален човек? Какъв тон е моралът? Или казвате: „Той е материалист.“ Какъв тон е материализмът? Не че материализмът е лош, но съчетанието на материализма. Какво разбирате под материализъм? Имате М., Д., Б. – материален, духовен и Божествен. По какво се отличава материалистът човек, по какво се отличава духовният човек и по какво се отличава Божественият човек?
Да допуснем, имате едно понятие, искате да бъдете богат. Може да бъдете богат като материалист, може да бъдете богат като духовен и може да бъдете богат като Божествен. В какво седи материалното богатство, в какво седи духовното богатство и в какво седи Божественото богатство? Материалното богатство, ако е органическо, зависи от структурата на тялото, от материята, която съдържа. Един здрав човек е богат. Един духовен човек е силен, съдържа повече сила. Материалният съдържа повече материална структура, духовният съдържа повече сила, а Божественият съдържа повече знание.
Казвате: „Материален човек.“ Но знаете ли вие естеството на материята? Има някои, които са материалисти, но са много прости, че не му стига умът. Ако вие имате сто кила желязо и ако имате сто кила злато, при сегашните понятия на хората ще бъде ли еднакво? Кое ще предпочетете? Според сегашния строй ще предпочетете златото. Ако дойде да се биете, кое ще предпочетете? Ще предпочетете желязото. Здравина има желязото. Щом е за мирен живот, ще предпочетете златото. Но представи си, ако ти си богат материално, а другият е духовно богат, кой от двамата е по-силен? Единият съдържа материя, а другият съдържа сила, кой е по-силен? Духовният човек, той е силен, той ще ви обере. Хване ви един ден и ви взема това, което имате. Правото е на него. Божественият, като дойде, той и двамата може да обере. Той е по-умен.
Питам сега, къде е моралът? Ако вие разсъждавате, вие казвате, че не е морал. Взел ви парите. Вие имате един лев. Най-първо, този лев ваш ли е? Нека да се обясним. Вие имате един плод, но този плод вие сте го купили, той не е ваш. Не е ваш, вие не сте сяли семето, не сте го отглеждали, не е родило по ваш почин, при вашата работа. Следователно този плод е само относително ваш, той не може да ви ползва. Съвременните хора, от материята, която имат, не могат да ползват. Вследствие на това умират. Всеки човек има едно тяло, в което временно живее. Вие се радвате, но нищо не е ваше. Един ден ще дойде старостта и вие ще напуснете всичко това. Не само стари, но и млади умират. Колко деца на една, две, три, четири, пет, десет, петнайсет, двайсет, петдесет, сто, сто и двайсет години умират? Каква е разликата между един, който е умрял на една година, и един, който е умрял на сто години? Те са разсъждения.
Ще кажете: „Това нас не ни интересува. Ние се интересуваме сега да поживеем, да имаме пари, да имаме знание.“ Много добре. Работил си двайсет години. Спечелил си двеста хиляди лева. Отиваш за дома, срещат те разбойници, хващат те, набиват те, вземат ти парите и те изпращат назад. Питам, след като си работил двайсет години и те срещнат разбойниците, и те набиват, защо ще те набият? Не искаш да дадеш парите. Сега де е кривото? На какво се основава? Какво е виноват този пътник, че са го обрали? Вие констатирате факта, че са го обрали, но и пътникът е виноват. Какво е виноват пътникът? Ами вие, всички хора, мислите много посредствено. Ако през един мост минават мишки, ти речеш да минеш, какво ще стане? Мишките минават безопасно, и плъховете минават, но мислите ли, че [през] този мост, направен от сламки, може да минете? Мислите ли вие, че с вашата тежест, може да минете през един мост, направен от сламки?
Някой път мислите, че сте много морален, много чист. Според тази чистота, която имате, ако идете в другия свят, кракът ви на сто метра от царската врата не може да мине. Вие ще бъдете като един човек, който е прокажен, трябва да бъдете на карантина най-малко четирийсет и пет години. Ще направите няколко хиляди бани и тогава ще влезете, ще кажете: „ку-ку“ и пак ще се върнете на земята. Вие си представяте – като идете там, ще ви посрещат. Казвам, ти си ходил в странство да учиш. Баща ти пращал пари. Ти не си учил, ходил си по удоволствия, научил си се да пиеш, да полъгваш, всичко това. Като се върнеш, ти залъгваш баща си, че си научил нещо, пък ти нищо не си научил. Ако се попитате сега доколко сте чисти от лъжите, които имате…
Един ваш пример разправяше ми един. „Една вечер сънувам, казва, турям една [кокошка]. Идат мои приятели, намирам се в много трудно положение, ще кажат: „Нали ти си вегетарианец.“ Яде ми [се] кокошка и аз започвам да [се] аргументирам, че съм имал право кокошка да ям. Събуждам се. Имам едно отвращение. Не ядох кокошката, но че само се готвех да ям кокошката нещо ми е криво, неприятно, че нямам вече никаква идея – сварил съм кокошката, искам да я ям.“ Вие ще кажете: „Какво има, че е ял кокошка?“ Няма нищо, но щом ядеш една кокошка, не може да влезеш в Царството Божие, защото кокошката ще дойде, ще се оплаче на Господа, че си и откъснал главата, не си и дал възможност да живее. Тогава те повикват – ще се образува едно дело. Може да е едно много малко дело в мировото съдилище, дето трябва да дадеш хиляда лева. Ще ви кажат: „На кое основание вие заклахте кокошката, я обяснете?“ Вие как ще докажете?
Представете си друго положение. Представете си, че минава един богат човек – откраднал пари отнякъде и за да не го хванат, казва: „Да ви направя едно добро“, дава ви парите. Вие туряте парите в джоба. Как ще се оправдаете? Де е вината на този човек? Че е взел парите, не е виноват. Този човек трябваше да разбира, че тия пари са откраднати, да каже: „Аз крадени пари не искам.“ А ти ще кажеш: „Ето, Господ промислил заради мене.“ Като те хванат, хайде в затвора. Къде е погрешката във вземането на парите? Ти трябваше да знаеш, че тия пари са крадени. Още като ти посочи тия пари, ти трябва да знаеш, че са крадени, защото те миришат. Всичките пари, които са крадени, имат една особена миризма. Пари, които чрез убийство са взети, имат особена миризма. Всичките пари имат особено ухание. Като цветята са.
Казвам, аз бих взел пари само от един светия, един светия, на когото умът е чист, сърцето е чисто, ръцете са чисти. То е морал. Сегашните хора ще убият десет души, ще оберат десет души и минават за праведни. Той ще се облече хубаво, тури цилиндър, казва: „Много добре се наредиха работите.“ Ни най-малко не ги е наредил, туй нареждане мяза, когато човек яде нечиста храна. Щом ядеш нечиста храна, веднага усещаш едно разстройство. Казвам, всичките нечисти мисли, които човек възприема в ума си, всичките нечисти желания, които възприема в сърцето си, те разстройват неговия духовен живот.
Между младите говорите за морал. Даже в музиката има някои тонове, които не са морални. Според мене, ако вземете тия тонове в българската музика: „ди-ди-ди“, то не е морално. То е дразнене. Какво ще каже ди-ди-ди? Не е морално. За този морал няма да те съдят, но с това пеене едно възвишено същество не може да има доверие в тебе, то ще те подозира. То, като те чуе, като идеш още отдалече, няма да има доверие и никаква работа няма да ти даде. Ще се отнесе много добре, учтиво, но ще каже: „Работа не може да ви дам, защото ди-ди-ди не е морално.“
Как може един човек, който обича, да полъгва? Онези, които крадат, имат белези. Главата им отстрани е широка, отзад е тясна. Дето мине – вземе. Каквото види – краде го, клептомания. Лисицата, която краде… Паякът, който хваща мухите… Гледаш един паяк, хване една муха, казва: „Божия работа е да се ядат мухи.“ Но колко мухи трябва да яде паякът на ден? Каква е дажбата?
Казвам, сега погрешката е в хората, че всички съвременни хора мислят, че са чисти, и мислят, че светът е създаден заради тях. Но ако дойдем да разсъждаваме, колко от тия хора живеят съобразно с ония закони, които Бог е поставил. Вие виждате един богат човек, който мине покрай вас, погледне ви презрително, казва: „Бедняк.“ Вижда ви със скъсани дрехи, обуща, погледне ви отгоре и си замине. Вие се обидите. В какво седи обидата? Обидата седи в самата мисъл. Той мисли, понеже вие не сте богати, а той е богат… Богатството ни най-малко още не показва, че той е добър. Човек може да има всичкото богатство, но как ще го употреби? Той може да бъде много богат, но никога няма да има Божествения свят заради богатството. Ако той има Божественото богатство и ако това богатство, което има, не иска да даде за повдигането на човечеството и го задържи за себе си, никой нищо няма да му каже, да направят забележка – Той ще остане богат, но няма да може да влезе във връзка с хората, не може да има познание за тяхната опитност и ще бъде чужд за техния живот. Значи ще има нещо, което му липсва. Ако даде от своето богатство, тогава влиза във връзка с хората.
Богатството, което имаш, ако го пожертваш разумно, може да се ползваш. Ако не го пожертваш, не може да се ползваш. Ти може да имаш богатство само за себе си, но не можеш да влезеш в общение с хората. Та казвам, ако здравият запазва своето здраве и не влиза в общение с болните – не може да направи една връзка. Здравето е богатство, болестта е сиромашия. Щом дойдем до здравословното състояние на човека – една мисъл, която е абсолютно чиста, е силна. Ако [мисълта] е силна, и тялото, което е абсолютно чисто, е силно. Един ден тялото трябва да бъде абсолютно чисто. То е достояние на човечеството.
В знанието не трябва да има никаква погрешка. Пет по пет е двайсет и пет. Дванайсет и половина и дванайсет и половина пак правят двайсет и пет. Пет души професори, като работят по пет часа на ден, изкарали двайсет и пет часа. И [двама] души работници, като работят по дванайсет и половина часа на ден […], пак изкарват по двайсет и пет часа. Питам, работата на професорите и работата на двамата души, които работили по дванайсет и половина часа, работата еднаква ли е?
Двама цигулари, които са свирили заедно, не може да свирят еднакво, защото единият е темпераментен – ще вложи повече топлина в тоновете, другият ще внесе в своята музика повече светлина. Трети може да внесе повече сила. Следователно музикантите по някой път се отличават по силата на своята музика, по топлината на своята музика и по светлината на своята музика. Трябва да се съберат трима души музикални хора, за да дадат едно качество, да изразят музиката тъй, както трябва. Да кажем, ако ти свириш ясно, имаш и прецизност. Ако имаш един приятел, който те обича, той ще събуди в тебе [обич], да дадеш топлина на музиката, съдържание. Пък ако той има високо мнение заради тебе, с ума си работи, той ще ти даде, че музиката ще бъде изящна, красива ще бъде. Знаете какво значи красива, ще бъде облечена в една хубава форма, тъй както райската птица е облечена с всичките хубави цветове.
Сега във вашия ум може да се зароди желанието да имате белия цвят. Знаете какви степени има на белия цвят. Имате единица бял цвят. Аз наричам бял цвят [цвета], който не задържа нищо за себе си. Според мене ти, като дадеш всичко, което имаш, ще имаш белия цвят. Белият цвят винаги показва, че онова, което си имал – дал си го, без да оставиш за себе си нещо. Всичко, каквото имаш – дадеш, то е белият цвят. Оставиш само едно за себе си – този цвят не е чист в дадения случай.
В какво седи отрицателната страна на червения цвят? Червеният цвят е носител на живота. Един светия ще си пожертва живота. Белият цвят има плюс, имаме плюс единица. Червеният на какво е равен? Единица и единица е равно на две – показва, че по отношение на белия цвят не е задържал нищо и по отношение на живота не е задържал нищо. В себе си вие питате какво е оставил, ако всичко е дал.
Мислите ли, че човек може да даде всичко? Ти може да дадеш всичко, каквото имаш, но след като си дал, другите хора имат. Ти всичко не може да дадеш от себе си, само своето си може да дадеш. Сега вие мислите, че вие като дадете, вие губите нещата. Не, едно абсолютно добро, внесено, то дава най-големите приходи за бъдеще. Ако пожертваш живота [си] за добрите хора, твоят живот ще се повърне, ти няма да го изгубиш. В света нищо не се губи. Само че когато се жертват нещата според Божествените закони, придобивките са реални, не се губят. Когато жертвата не става тъй, както трябва, всякога имаме този порядък, който сега имаме.
Та казвам, когато някой път вие сте неразположени… Аз обяснявам, някой път си неразположен, и никаква погрешка не си направил. Ядеш правилно, един ден станеш, криво ти е нещо, направил си някаква погрешка. Дали е твоя или на другите, но носиш една микроскопическа погрешка. Някой път дни се минават, докато се освободиш от едно тягостно чувство. Показва, че в самия живот има дисхармония. Защото дали дисхармонията е наша или на другите – всичките хора живеят в един Божествен организъм, който трябва да допринася нещо. Не можеш ти да живееш сам за себе си. Щом имаш болка на крака, веднага цялото тяло е неразположено. Щом кракът е здрав, разположението е на цялото тяло.
Сега преди всичко моралът трябва да бъде: умът ви трябва да бъде винаги чист. Или най-малката нечистота на ума трябва да бъде на повърхнината. Никога да не допущате във вашата мисъл да влезе една нечиста мисъл, да не допущате във вашето чувство да влезе нечисто чувство, нито в тялото отвън навътре трябва да допущате да влезе нещо нечисто.
Да допуснем, дойде един човек – ти си въздържател – той ти каже: „Близни си само от тази чаша и ще ти дам десет хиляди лева.“ Казваш: „Какво има? Ще близна и ще имам десет хиляди.“ Може да ти даде двайсет, трийсет, сто хиляди, само да близнеш. Ти седиш, седиш и близнеш малко. Какъв грях има? Опетнил си се вече. Ти, щом за сто хиляди лева се опетняваш, какво мислиш за себе си? Мислите ли, че сто хиляди лева са много? Ти се самоизлъгваш. Германците прекараха една материална криза, в която с двайсет и пет милиарда не можеше да се вземе един обед. Понятие е то. В ума ти има една идея, че ти сто хиляди ще придобиеш. Лъжеш се. Ще кажеш: „Мене не ми трябват. Аз с пари не близвам, без пари близвам. Ако искаш, близвам без пари, но с пари – никога.“ Сегашният ваш морал е, че вие с пари близвате, а без пари не близвате. Казваш: „Какво има? Като близна, ще си измия езика. Сто хиляди ще имам.“ Ти ще имаш сто хиляди на разположение, но вече си оцапал езика. Ще кажеш тъй: „За да не се цапам, без пари близвам, но с пари не близвам.“
Сега всичките хора, и деца, и млади, и стари, и професори, и ученици, и учители, всички са изложени на тия, тънките, погрешки. Много мъчно е да видиш една погрешка. Мислиш, че няма нищо, пък то може да се спънеш. В една малка микроскопическа погрешка може да се спънеш. Тогава вие казвате: „Аз не съм най-лошият.“ Не си най-лошият човек, но не си и най-добрият на земята. Ти, като дойдеш, трябва да бъдеш и най-добрият, и най-приятният човек, и най-здравият. В природата няма никакви недостатъци. Здрав в тялото, да няма никаква нечистота. Здрав в ума, да няма нечистота. Да чувстваш, че си здрав в дадения случай, нищо да няма в света, което може да те съблазни. Не само по тяло – и по сърце, и по ум да няма нищо, което може да те съблазни.
Сега по някой път вие искате да ви обичат. Че как ще ви обичат, когато тялото ви е нечисто? Как ще ви обичат, когато сърцето ви е нечисто? И как ще ви обичат, когато умът ви е нечист? Човек се обича в света за три неща: за чистото си тяло, за чистото си сърце и за чистия си ум. Има чистота – има обич. Няма чистота – няма обич. Под думата чистота разбираме: човешкият ум, който е неопетнен, той е Божествен; човешкото сърце е Божествено, неопетнено, то носи Божественото в себе си; тялото е неопетнено, и то носи Божественото в себе си.
Та казвам, всичките страдания в света са един процес на чистене. Всичките хора са недоволни от туй чистене. Казва: „Дотегна ми да страдам.“ Хубаво, страдаш, защото си нечист. Щом се очистиш, няма да страдаш. Всичките страдания са резултат на една нечистота в мисълта, в чувствата и в тялото, не само твоята нечистота, но общото течение на целия живот. Понеже участваш в него, и ти носиш тази нечистота в себе си. Човек трябва да се освободи, да влезе в Божествения живот. Не са само тия хора на земята, които са авторитети.
Та казвам, гледайте доколко вашият ум е чист, доколко вашето сърце е чисто и доколко вашето тяло е чисто – [дотолкова] вие ще бъдете чисти.
Някое изкушение може да имате. Един богат казва: „Слушай, ела, има едно говеждо извержение тук. Ако стъпиш на извержението, ще ти дам сто хиляди лева.“ Ти ще кажеш: „Обуща имам. Какво струва, ако стъпя?“ Питам, ти, като стъпиш, ще бъдеш ли чист? Ще се опетниш. Ще му кажеш пак същото: „Без пари на говеждото извержение стъпвам, но с пари не стъпвам.“ Питам, ако сега вас това ви предложат, кой от вас няма да стъпи?
Та казвам, вие искате една нова култура. Новите хора какви ще бъдат? От сегашните хора нищо не става, трябва варене и печене. Новите хора, които идат с този морал, с чистота на своята мисъл, с чистота на своите чувства, идат с абсолютна чистота. Казва: „Какво прегрешение имаш? За сто хиляди лева ще стъпиш ли на едно говеждо извержение?“ Ако аз нося една торба със злато и стъпя на едно извержение, ще хвърля торбата със златото. Ако аз нося парите и по невнимание стъпя на едно говеждо извержение, аз ще хвърля парите и ще си замина без пари. Защото, щом ги нося и стъпя с парите, ще ги хвърля, за да кажа, че съм стъпил без пари. Аз считам най-малкото прегрешение, ако стъпя на едно говеждо извержение без пари. То е най-малкото прегрешение, което може да направя в света. Щом нося парите, прегрешението е голямо. То е морал.
Сега вие седите и искате невидимият свят да има отношение към вас. Какъв морал имате сега? Тъй както разглеждам, давам ви максими. Тогава, ако ние имаме чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки, всичко в природата е възможно. Няма нещо, което пожелаеш и да не стане. То е магическо. Всяко нещо, което ти хрумне на ума, ще стане. Сега може да мислиш с години и нищо да не става, понеже умът ти е нечист, сърцето ти е нечисто и тялото ти е нечисто. Бог казва някъде в Писанието: „Когато Ме потърсиш с всичкото си сърце“, това подразбира: „Когато Ме потърсиш с всичкия чист ум, когато Ме потърсиш с всичкото чисто сърце и когато Ме потърсиш с всичката си душа, ще Ме намериш.“ Бъдете чисти по ум, по сърце и по тяло, за да бъде бъдещето ви идеално.
Един ден, само когато влезете в областта на чистия ум, на чистото сърце и чистата душа, тогава ще разберете какво нещо е човешкото щастие.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Тридесета лекция на младежкия клас
6 юни* 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
* На 30 май 1941 г. не е имало лекция.
|
