Отче нашъ.
Богъ е любовь.
/Направихме едно упражнение/. Прави. Рѫцетѣ настрани, съ длани една срещу друга. Дѣсната рѫка леко докосва лѣвата и се движи по лѣвата до рамото, докато дойде надѣсно. После лѣвата се поставя предъ дѣсната и се движи по дѣсната, като леко я докосва. Така петь пѫти.
Всѣкога трѣбва да се стремите да създадете сами интересъ къмъ онова, което се интересувате. Всѣки единъ човѣкъ е създаденъ по единъ особенъ начинъ. Той трѣбва да намѣри своя си пѫть. И когато намѣри своя си пѫть, той се радва. Запримѣръ: детето има желание да се изправи. Най-първо то се ражда при съвсемъ други условия. Въ него има вѫтрешенъ импулсъ да се издига. Докато се издигне употрѣбява единъ начинъ, втори, трети, четвърти, срѣща много мѫчнотии. Като се изправи, трѣбва да знае да ходи. Вие мислите, че е лесна работа. Не е лесна работа, изисква наблюдение. Добриятъ човѣкъ върви по единъ начинъ, лошиятъ върви по другъ, единъ престѫпникъ по другъ. Котката върви по единъ начинъ, коньтъ – по другъ. Всички животни иматъ единъ методъ. Не искамъ сега азъ да ви въвеждамъ въ противоречието. Въ този крѫгъ има две противоположни течения. Ние правимъ упражнението отлѣво надѣсно и отдѣсно налѣво. Тѣ сѫ две противоположни посоки. Има една разлика. Онѣзи, които сѫ създали лѣвата рѫка и онѣзи, които сѫ създали дѣсната, сѫ написали на тѣхъ. Колко нѣща сѫ написани на лѣвата рѫка – потрѣбни сѫ още хиляди години, докато се прочете този материалъ. Въ лѣвата рѫка е капитала, който е вложенъ. Въ дѣсната рѫка е капитала, който си обработилъ. Онзи, който разбира, ще види въ лѣвата ти рѫка онзи капиталъ, който е вложенъ, а въ дѣсната рѫка е туй, което ти си обработилъ. Сега мнозина уповаватъ на онова, което имъ е дадено. Но дадениятъ капиталъ трѣбва да се обработи. Човѣкъ може да бѫде даровитъ безъ да използува своитѣ дарби. Пъкъ може да бѫде малко даровитъ и да използува дарбитѣ си.
Да кажемъ, че привидно се движатъ въ две противоположни посоки, но това движение е успоредно. Перспективно така се показва, че е противоположно. Но тия хора, които се движатъ успоредно въ противоположни посоки – не е едно противоречие. Ако двамата се движатъ въ една и сѫща посока, може временно да се движатъ въ противоположни посоки. Вземете движението на двамата въ крѫга. Може ли да се движатъ въ една и сѫща посока, когато единиятъ отива напредъ, другиятъ като че отива въ противоположна посока, когато вториятъ отива вдѣсно, първиятъ отива влѣво? Въ туй движение единиятъ и другиятъ не знаятъ, но тѣ вървятъ успоредно. Та казвамъ: Вие по нѣкой пѫть се спъвате, казвате: „Този не върви съ мене“. Този, който остава назадъ, той е тилъ, заради васъ. Следъ това ще бѫдете тилъ, заради него. Тъй щото въ даденъ случай не можете да държите първото мѣсто.
Казвамъ: Кое ви интересува? Религиознитѣ хора искатъ да бѫдатъ въ оня свѣтъ. Какъвъ ще бѫде оня свѣтъ? Че е нѣкакъвъ свѣтъ. Нѣкакъвъ красивъ свѣтъ. Материалиститѣ, които не приематъ оня свѣтъ, казватъ, че въ този свѣтъ тѣ искатъ да бѫдатъ богати. Какво богатство? Да иматъ хубаво направена кѫща, въобразяватъ си. За тѣхъ, материалиститѣ, раятъ е тукъ, а за духовнитѣ раятъ е нѣкѫде другаде. Но еднитѣ и другитѣ ще се разочароватъ. Материалиститѣ, въ края на краищата, трѣбва да остарѣятъ и умиратъ. Искатъ–не искатъ, вѣрватъ–не вѣрватъ – трѣбва да умратъ. Виждатъ, че отиватъ нѣкѫде. Кѫде отиватъ – не знаятъ, дигатъ си раменетѣ. Онѣзи, които вѣрватъ въ другия свѣтъ, тѣ се утешаватъ, малко утеха иматъ. Единиятъ го осѫждатъ, нѣма никаква надежда за помилване. Религиозниятъ пъкъ има малко надежда, че като иде въ другия свѣтъ ще го опростятъ вече. Вие вѣрвате въ оня свѣтъ, но имате пакъ нѣщо, което ви мѫчи. Ти вѣрвашъ въ Бога, но се сърдишъ на другаря си, за малка работа кипнешъ. Защо – и ти не знаешъ. Нѣкой взелъ нѣкой кривъ тонъ, размърдалъ въздуха, казвашъ: „Не го взелъ хубаво“, сърдишъ се. Или нѣкой не е облѣченъ, нѣкой цвѣтъ има, който ви дразни. Може вие да сте облѣчени въ червена дреха, но минавате между биволи, ще ги разсърдите, ще ви гонятъ.
Та казвамъ: Първото нѣщо, че вие имате една мисия, дадена въ свѣта. Тази мисия вие ще я намѣрите. Ще намѣрите разгадката. Щомъ ви дамъ яденето, вие сами намирате какъ да го ядете. И най-малкитѣ сѫщества знаятъ какъ да ядатъ. Въ яденето, ако си уменъ, ще придобиешъ нѣщо. Ако не си уменъ, много малко ще придобиешъ. Имате условия да бѫдете здрави хора, да бѫдете щастливи хора, но трѣбва да разбирате законитѣ на щастието какви сѫ. Нѣкои искатъ да добиятъ религиозно щастие. Религиознитѣ искатъ да се молятъ само на Бога. Тѣ считатъ, че тѣлото е мѣсто на грѣха. Че туй тѣло трѣбва да се омаломощи. Това е едно криво разбиране. Ако ти не знаешъ какъ да употрѣбишъ тѣлото си, то е другъ въпросъ. Но безъ тѣлото какво ще направишъ? Ако нѣмашъ здраво тѣло, ако нѣмашъ здрави рѫце, очи, уши, всички тия удове, какво ще направишъ въ свѣта? Зависи отъ очитѣ какъ ще гледашъ. Ако знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ нѣщата красиви въ човѣка. Ако не знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ това, което не е красиво. Ако знаешъ какъ да гледашъ, ще видишъ красота въ устата, но да гледашъ, когато тази красота иде. Защото всѣко нѣщо на своето време иде. Красотата, която сутринь има слънцето, на обѣдъ не може да я намѣришъ, по обѣдъ има друга красота. Ако, когато слънцето изгрѣва, вие не може да я видите, ако по обѣдъ вие сте подъ нѣкоя круша, подъ крушата какъ ще видите красотата? Въ какво седи красотата на обѣдното слънце? Че на обѣдъ имате най-голѣмата свѣтлина. Следователно предметитѣ ще ги видите много ясно. Сега обѣдната свѣтлина азъ уподобявамъ, имате най-голѣмото благословение, което Богъ вие далъ. На обѣдъ той почива или той работи и не може да види красотата. Като дойде обѣдъ е заетъ съ нѣкаква своя преживѣлица. Да кажемъ вие сте служащъ въ нѣкоя банка или учреждение, щомъ се върнете по обѣдъ, каква красота ще видите? Уморенъ сте отъ работата, искате да почивате на обѣдъ. Когато имате най-голѣмитѣ условия за блага да ви дадатъ, вие сте заетъ съ посторонни работи. Случило се нѣкѫде въ учреждението сте изгубили 1000 лева, вие се смущавате кѫде отидоха 1000 лева пари. Ако сте семеенъ, имате дъщеря, дошла бележка отъ училище, че дъщеря ви не учи, слаба е. После хванали се нѣкакви поетически писма, които тя приема и праща. Какво лошо има, поетъ е. Върне се на обѣдъ, мисли за писмата на дъщерята. Азъ ги наричамъ: това сѫ засади. Въ свѣта има сѫщества, които правятъ само засади за човѣка. Тъй както рибаритѣ ходятъ, виждали ли сте ги? Турилъ мрежата на рамото, тръгналъ по брѣга, прави научни изследвания. Току погледнешъ, хвърли мрежата, започне да тегли едно вѫже, погледнешъ – 10–15 риби се хванали. Извади ги, тури ги въ торбата, пакъ ходи. Нѣкой пѫть и вие може да попаднете като тия риби въ такава мрежа. Вървишъ, тамънъ си хубаво разположенъ, нѣкой рибарь току хвърли мрежата и ти попаднешъ въ неговата мрежа. Христосъ казва на своитѣ ученици: „Елате, ще ви направя ловци на човѣци“. Има два вида рибари: едни, които спасяватъ хората и други, които ги погубватъ. Сутринь, като станете, вие сте разположенъ духомъ. Нѣкой пѫть вие сте неразположенъ духомъ. Не знаете причината. Измѣнете посоката на вашата мисъль. Може би мисъльта ви отива, нѣкѫде се движи. Може да мислите за децата си, понеже имате единъ центъръ на главата, вие мислите за дъщеря си, че когато стане на 20 години трѣбва да я жените, какво ще правите, дали ще намѣрите такъвъ момъкъ на свѣта. Казвате, че дъщеря ви е деликатна, дали ще се падне такъвъ деликатенъ. Смущавате се. Разбира се азъ ви навеждамъ единъ примѣръ. Вие нѣмате дъщеря, не ви е така приятно, но следъ колко години може да имате такава дъщеря? Нѣкой пѫть вие се занимавате съ себе си, какво ли ще стане съ васъ. Нищо нѣма да стане. Вие сте една пѫпка на едно дърво, ще цъвнете, ще завържете, ще дадете плодъ. Не се безпокойте. Безпокоите се колко голѣмъ ще стане плода. Плодътъ ще стане, колкото трѣбва. Една ябълка ще стане колко? Повече отъ едно кило не може да стане. Въ България веднажъ гледахъ една дюля надъ едно кило тежка. Такива дюли дървото не може да ги удържи. Ако има 400–500 дюли, ще изпочупятъ клонищата. Сега правя сравнение, за да ви обясня нѣкои работи. Вие имате заложби вѫтре въ себе си. Едно голѣмо богатство, което не го знаете кѫде е заровено. Мене сѫ ми разправѣли за много богати хора, които, като ги е страхъ да не ги обератъ, иде, че си зарови имането нѣкѫде. Като го зарови, понеже земята се движи, следъ 4–5 години имането се премѣстило 4–5 пръста и не може да намѣри гърнето. Търси го, не може да го намѣри. Изгуби той настроение, търси, търси, започне да мисли, че го видѣлъ нѣкой и обралъ гърнето. Но гърнето се премѣстило. Трѣбва да знаете посоката, по която се мѣсти. Едно дърво, единъ дѫбъ въ сто години се премѣства на два метра. Следъ сто години ще го намѣрите не тамъ, кѫдето е посадено. Ако турите едно гърне при единъ дѫбъ, туй гърне ще се премѣсти по посоката, по която се движи дѫбътъ.
Да кажемъ: Кое е онова, на което вие може да разчитате? Вие казвате, че имате вѣра. Вѣрата ви трѣбва да бѫде като една побудителна причина и единъ стимулъ. Вие сте изкусенъ архитектъ, или изкусенъ художникъ, или изкусенъ музикантъ. Ще турите вѣрата си въ туй, за да развиете въ васъ дарбата. Ако сте музикантъ – ще свирите. Цѣлъ животъ нѣма да бѫде музика. Музиката ще улесни човѣка. Когато музиката се е появила въ човѣка, станало едно подобрение на цѣлата раса. Адътъ е мѣсто безъ музика. Най-голѣмото страдание е безъ музика. Нѣма музика – нѣма какво да те насърдчи. Когато се е появила свѣтлината – то е музика. И звукътъ въ ушитѣ на хората – то е благословение. Трѣбва да се вслушвате въ природата. Не само да гледате свѣтлината, но да видите какви промѣни тя прави. Вие трѣбва да правите опити лѣтно време, когато се печете на слънцето, какъ се печете, запримѣръ? Пекли ли сте лѣвата страна, после дѣсната страна, да видите какво влияние ще упражни слънцето върху васъ? По нѣкой пѫть нѣкои излагатъ главата си на слънцето по обѣдъ. Единъ нашъ приятель бѣше правилъ опити, по нѣколко часа се пекалъ, но като се върне – замае му се главата. Сега, ако се спра да ви обяснявамъ, то сѫ технически, лѣкарски работи. Защо се замайва главата на човѣка? Ако минавате по единъ мостъ надъ нѣкое високо мѣсто, мостътъ е тѣсенъ. Ако е широкъ – добре, но представете си, че мостътъ представ(лява) една греда надъ нѣкоя пропасть (съ) 40–50 метра дълбочина, започва да ви се вие свѣтъ. Две противоположни чувства имате. Най-първото се зароди чувството на самосъхранение, че може да паднете. Но виждали ли сте онѣзи акробати, които вървятъ по вѫже съ върлина? Върви човѣкътъ по вѫжето съ върлината отъ единия край до другия край на вѫжето. Азъ съмъ превождалъ примѣри за смелостьта на хората. На единъ акробатъ опъватъ едно вѫже надъ Ниагара, минава самъ по вѫжето съ върлината. После взелъ едного на гърба си и минава съ него. Питамъ: Кой е по-смелъ – онзи, който минава съ върлината или онзи, който се качилъ на гърба му? Онзи, който минава съ върлината, има вѣра въ себе си, че може да мине. Онзи, който се качилъ на гърба му, има вѣра въ онзи, който го носи. Когато вие вършите нѣщо сами, но когато вие се качите на гърба на нѣкого да минете Ниагара, надъ това голѣмо бучение, една малка погрѣшка и ти, и той ще идете. Когато се качите на гърба на провидението, имайте вѣра въ онзи, който върви по вѫжето. Той не пада, той е провидението, което ще ви пренесе по това вѫже. Казвамъ: По нѣкой пѫть вие може сами да минете, по нѣкой пѫть може да носите нѣкого на гърба си. Ти ще се радвашъ, че онзи, който е на гърба ти, има вѣра. Казвашъ: „Трѣбва да имашъ вѣра“. Ако азъ може да премина по това вѫже, той има вѣра въ мене. Казва: „Качи се на гърба ми“. Казвамъ: Ако имашъ вѣра – качи се, ако нѣмашъ вѣра – не се качвай. Ако азъ имамъ вѣра, че може да го пренеса – да го поканя, ако нѣмамъ вѣра – ще кажа: „Не трѣбва да се качишъ, защото азъ за себе си едва гарантирамъ дали ще може да мина или не“. Казвамъ: Всинца въ живота минавате по това вѫже. Нѣкой пѫть минавате презъ много стръмни мѣста.
Казвамъ: Има съ какво да се занимавате. Най-първо имате три нѣща, съ които трѣбва да се занимавате сега. Да изучавате какво нѣщо е любовьта въ всичкитѣ течения и всестранни проявления. Да изучавате какво нѣщо е Божията мѫдрость. Да изучавате какво нѣщо е Божията истина въ всичкитѣ нейни проявления. На нѣкои отъ васъ коситѣ сѫ побѣлѣли. Защо побѣлѣватъ коситѣ? Отъ тревога. Ще повикамъ всички, които сѫ направили главитѣ си бѣли, казвамъ: Слушайте, искамъ сега косата ви да почернѣе. Казватъ нѣкои, че е хубаво да побѣлѣе главата. Нѣкой пѫть е хубаво, но нѣкой пѫть не е хубаво. Ако вие посѣете жито въ бѣла пръсть и посѣете жито на черна пръсть, черната пръсть дава по-хубаво жито. Сега вие имате желание да бѫдете праведни, да не направите никаква погрѣшка. Че да прави човѣкъ погрѣшки е приятно нѣщо. Въ музиката или въ изкуството се правятъ погрѣшки. Разправяше ми една актриса, че онзи диригентъ се ще намѣри нѣкаква погрѣшка, педантъ, ще намѣри грѣшка въ движението, че не си турила рѫцетѣ, както трѣбва, поза не взела, темпераментъ нѣмала, нѣмала това, нѣмала онова, не била доста сериозна. Какво ще бѫдешъ сериозенъ на сцената? Представяшъ какъ бесятъ нѣкого, какъ ще го представишъ? Или представяшъ нѣкаква комическа работа, какъ ще я представишъ? Гледамъ комическитѣ работи сѫ пресилени. Рѣдко ще намѣришъ естествени. Всичкитѣ нѣща сѫ се пресилени. Казвамъ: Всички ние изобщо пресиляме работитѣ. Не е лошо това.
Като станете сутринь, опредѣлите си да има нѣщо ново да внесете въ себе си. Говорите за вашитѣ вѣрвания. Въ какво седятъ вашитѣ вѣрвания? Казвате, че Богъ е любовь. Какво отношение имаме къмъ Него и Неговата любовь? Какво отношение има къмъ мене? Най-първо Божията любовь има отношение къмъ способноститѣ, които Богъ ми е далъ. Той всѣкога ни поощрява, казва: „Имашъ хубавъ гласъ, имашъ хубава паметь“. Да кажемъ нѣкой отъ васъ може да е способенъ, много лесно изучава езици. Нѣкой е пѣвецъ, много лесно изучава пѣсни. Нѣкой лесно изучава нѣкое изкуство, нѣкой лесно изучава шивачество, нѣкой – художникъ, да знае кѫде да тури думитѣ. Знае да тури единъ глаголъ на най-хубавото мѣсто. Омразата има ли глаголъ? Може ли да ми кажете единъ глаголъ на омразата? „Мразя“ – какво означава „мразя“? „Мразя“ излиза отъ мразъ. То е филологически.
Имате долу отрицателно, горе положително. Онзи, който те мрази, значи не ти дава никакви условия да се проявишъ. Единъ разбойникъ, като те хване, ще ти запуши устата, да не издадешъ никакъвъ звукъ. Ако издадешъ звукъ, ще дойдатъ ония, които искатъ да те освободятъ, ще те намѣрятъ. Той ти запушва устата, да не говоришъ, да не знаятъ кѫде си. Вие се намирате въ трудно положение. Тогава, ако устата ви е запушена, какво трѣбва да правите? Трѣбва да вѣрвате. Човѣкъ е свободенъ въ своята мисъль. Никой не може да ограничи мисъльта на човѣка. Има три нѣща, на които може да вѣрвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постѫпкитѣ ви никой не може да ограничи. Постѫпкитѣ азъ разбирамъ даже, като си вързанъ, едно малко движение пакъ можешъ да направишъ, не може да те спъватъ. Има единъ законъ: ако вие знаете да се движите – и най-дебелото вѫже може да го скѫсате. Пъкъ ако знаете музика, вѫтрешно като изпѣете една пѣсень, да скѫсате вѫжето. Трѣбва да бѫдете единъ гениаленъ музикантъ, за да скѫсате едно дебело вѫже. Вие имате едно обезсърдчение вѫтре въ душата си. Не е ли това едно дебело вѫже, което ви е вързало? Като изпѣешъ една пѣсень, да скѫсашъ това вѫже. Трѣбва да има нѣщо, на което да разчитате. Казвате: „Господь всичко може да направи“. Това е заради Него. Ние трѣбва да имаме вѣра въ това, което Той може да направи. Казва: „Това, което ми казвашъ, ще стане“. – „Азъ не го виждамъ“. – „Ти не го виждашъ, но ще стане. Дали го виждашъ или не – ще стане“. Ние виждаме ли, че земята се върти? Наблюдавали ли сте месечината, че когато месечината е обърната къмъ насъ, е валчеста. Защо именно ние гледаме месечината оттукъ-оттамъ? Че тя е надъ насъ. А пъкъ, ако идемъ на месечината, ще виждаме земята. Ние виждаме месечината надъ насъ. Ако идемъ на месечината, ще виждаме земята надъ насъ. Като гледаме месечината, гледаме сѫщество по месечината, виждаме неговата глава. Понеже гледаме неговата глава, накѫде ще гледа това сѫщество?
Ние по нѣкой пѫть, като правимъ упражненията въ единъ крѫгъ, една часть на крѫга се движи влѣво, другитѣ се движатъ вдѣсно. Ако вземешъ дѣсната страна, противоположната страна се движи влѣво, но движението е едно и сѫщо. Дали влѣво или вдѣсно се движатъ, движението е едно и сѫщо, въ една опредѣлена посока. Щомъ си въ този центъръ, въ каквато и посока да се движишъ – всичко ще постигнешъ. Щомъ си извънъ този центъръ, въпросътъ е другъ. Щомъ вѣрвашъ въ Бога, постижение ще имашъ, каквито и да сѫ постижения. Ако искате да бѫдете богати, колко богатство ви трѣбва? Ти, за да бѫдешъ богатъ, ще имашъ толкозъ пари, колкото ти тежи тѣлото. То е мѣрката. Тежишъ 65 кила – 65 кила злато, ако е злато. Но ако сѫ диаманти? Ако човѣкъ е отъ радий? Радвайте се на постиженията, на всичко онова, което става вънъ отъ васъ. Радвайте се на постиженията на всѣки единъ човѣкъ, понеже и тия постижения сѫ и ваши. Радвайте се на вашия пръстъ, понеже вашиятъ пръстъ като расте, всички други части растатъ пропорционално. Щомъ една часть се развива въ васъ, съразмѣрно съ това въ васъ се развиватъ и другитѣ способности. Та казвамъ: Ние водимъ единъ животъ и считаме, че другитѣ хора нѣматъ никакво отношение къмъ насъ. Мислимъ, че само онова, което ние може да постигнемъ, то е реално само. Не е така. Когато краката се движатъ повече, съразмѣрно съ тѣхъ се развиватъ и рѫцетѣ, съразмѣрно съ краката се развива и човѣшкиятъ умъ. Сега всѣки единъ отъ васъ се нуждае отъ нѣщо. Общи нѣща трѣбва да се започнатъ. Какъ вие се справяте съ вашитѣ мѫчнотии? Разправяше ми единъ приятель, казва: „Хванала ме е една индеферентность, нищо не ме интересува, безразлично ми е“. Пресищане. Като човѣкъ ялъ много сладки работи, не му се яде вече, преситилъ се. Ядешъ нѣщо много, пресищане става, ражда се контрастъ, искашъ нѣщо киселичко. Нѣкой пѫть, когато нѣкои хора сѫ яли кисели работи, въ тѣхъ се заражда желание да ядатъ сладки работи. Казвамъ: Избѣгвайте пресищанията. Не мислете постоянно върху едно и сѫщо нѣщо. Казвашъ: „Нѣма да бѫде тази работа“. И нѣма да бѫде тази работа. Хубаво е нѣкоя работа, която е много вървѣла, да се спре. Ако сте много богатъ, хубаво е да се спре богатството. Даже земята, като се движи съ голѣма бързина, не се движи едновременно съ една и сѫща бързина. Но има едно малко намаление на бързината и усилване на бързината. Въ този промеждутъкъ тя си почива. Представете си, че вие се движите съ бързината на една кола или, че се движите съ колата на свѣтлината. Ако пѫтувате съ колата на свѣтлината, колко време ви трѣбва, за да се спрете на една гара? Една тристахилядна часть отъ секундата се изисква. Знаете колко е това време? Вие мислите какъ ще излѣзете. Съ каква бързина трѣбва да излѣзете? Вие седите по нѣкой пѫть и изгубвате вашето щастие, понеже трѣбва да бѫдете много внимателни. То се изисква не една секунда, не едно мигновение, но още по-кратко време. Човѣкъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Никога не допущайте една отрицателна мисъль да ви обсеби. Казвате: „Остарѣхъ“. Макаръ да ви казватъ, пакъ не вѣрвайте, че сте остарѣли. Вие оставете отслабването. Старостьта не е нищо друго, освенъ една неорганизирана материя въ човѣка. Всичкитѣ негови лоши мисли образуватъ отлагания, утайки, отлагатъ се около неговата нервна система, наричатъ се „артериусъ склероза“. Не допущайте лоши мисли въ ума си. Вие по нѣкой пѫть говорите за новото учение. Въ новото учение трѣбва да бѫдете. Ние сме спокойни, когато сме добре облѣчени, но трѣбва да се облѣчешъ съ скѫсани дрехи, да имашъ сто дупки на роклята на една сестра и закърпени. После, да бѫдете съ боси крака, хубаво измити, като вървишъ – хората да обръщатъ внимание, ти да вървишъ и да не обръщашъ внимание. Ти се безпокоишъ какво ще ти кажатъ хората. Ако бихъ направилъ опитъ да ви кажа да идете боси въ града, колцина бихте го направили. Азъ нѣма да направя този опитъ никога, защото вие ще се върнете. Какъ? После, вие не сте носили дрехи, които обичате. Гледамъ дрехитѣ ви, но тѣ не съответствуватъ на вашитѣ желания, цвѣтътъ на коситѣ ви не мяза, цвѣтътъ на веждитѣ, на очитѣ не съответствува. После, правите известни движения, които никакъ не съответствуватъ. Буташъ лѣвата си рѫка. Ако не си разположенъ – бутай нежно лѣвата си рѫка. Като буташъ лѣвата си рѫка, внимателенъ трѣбва да бѫдешъ. Ти буташъ пръститѣ си грубо. Обхода нѣмашъ, ти нарушавашъ Божествената хармония. Ние мислимъ, че сме господари на себе си. Човѣкъ трѣбва да има една хубава обхода. После, не се смущавайте. Гледайте само хубавитѣ работи въ свѣта. Гледалъ съмъ – двама души си приказватъ. Третиятъ стои, като че не го интересува, пъкъ дава ухо. Защо ти е това, което ще кажатъ? Азъ да ви кажа какво ще каже. Този човѣкъ е пѫтникъ, билъ на студено, ще разправя за студа, какъ ходилъ. После разправя, че се е простудилъ, че го болѣлъ коремъ, какъ пилъ топла вода, разправя, че миналъ презъ една местность, падналъ, навѣхналъ си крака. Сега ти казвашъ да чуешъ. Хубаво. Двама млади си приказватъ, ти искашъ да чуешъ. Какво има, че си приказватъ. Братъ и сестра, и двамата млади, си приказватъ. Азъ да ви кажа за какво си приказватъ. Приказватъ си за баща си и майка си. Братътъ и сестрата благодарятъ на Господа, че се намѣриха, толкозъ години минали – сега се намѣриха, прегърнатъ се. Какво лошо има? Тѣ сега казватъ: „Не може така“. Щомъ мислимъ другояче, ние вървимъ по пѫтя на онѣзи, които създадоха противоречията въ живота. Та най-първото нѣщо: Не допущайте противоречие въ вашата душа.
/Учительтъ нагласи цигулката/. Българитѣ, които разрешавали този въпросъ, толкозъ хиляди години пѣли, играли, безъ да разрешатъ въпроса на живота. По този начинъ, и хиляди години да минатъ, въпросътъ нѣма да бѫде разрешенъ. Българинътъ разрешава въпроса така: /Учительтъ свири тѫжна българска пѣсень/. Какво е разрешението? Българинътъ, като иска утеха, казва: „Попѣйте ми“. Следъ туй е миналъ въпросътъ на болния. /Учительтъ пѣе: „Има излазъ въ живота, има излазъ въ живота за благото на душата. Онзи, който вѣрва въ любовьта, той ще намѣри своя пѫть, веднага свѣтлината ще озари неговата душа. Той ще бѫде свободенъ да намѣри мѣстото на своята душа“/.
Казвате: „Въ какво седи?“ Ще пѣете. /Учительтъ пѣе: „Всичко може да постигна, всичко може да постигна“/. Ти може да се подмладишъ и може да остарѣешъ, зависи отъ твоето знание, което ти имашъ. Ако си уменъ – ще се подмладишъ. Ако си глупавъ – ще остарѣешъ. – „Колко време ми взема да го наредя?“
Та казвамъ: Ще бѫдемъ свободни да изразимъ онова, което е въ насъ, онзи поривъ. Никога не въздействувай на единъ Божественъ поривъ. Всички трѣбва да пазите правилото: Когато има нѣщо Божествено – дайте ходъ. Не въздействувайте на Божественото въ себе си, понеже се осакащате. Казвате: „Това не може да направя, онова не може да направя“. Всичко въ Божествения поривъ е право. Направишъ една малка погрѣшка – нищо не значи. Казвамъ: Първо ние ще се научимъ да бѫдемъ хора свободни. Ние на земята сме дошли да правимъ погрѣшки. Защото отъ погрѣшкитѣ ти си свободенъ. Погрѣшката не произтича отъ факта, че ти искашъ да направишъ погрѣшка, но отъ желанието да направишъ нѣщо добро. Давашъ на едно дете една ябълка, (но) понеже то нѣма зѫби да я сдъвчи, отхапне и цѣли парчета гълта въ стомаха. Не че искашъ нѣщо лошо, но отъ несъобразителность. Втори пѫть ще счукашъ или ще сваришъ ябълката и ще му дадешъ. Често ние като страдаме, страдаме отъ доброто желание. Всички искаме да бѫдемъ здрави. Една наша сестра, доста напреднала, иска да бѫде здрава и пита: „Кога?“ Ако искашъ да оздравѣешъ – не питай кога ще оздравѣешъ. Дали сега ще оздравѣешъ или следъ хиляда години, хиляда години – то е единъ день, и единъ день сѫ като хиляда години. Така казва Писанието: „Хиляда години предъ Бога сѫ като единъ день“. Ще оздравѣешъ. Кога? Следъ хиляда години. Казвамъ: Днесъ ще оздравѣешъ, довечера. На друга една сестра майка и болна и казва на майка си: „Вѣрвашъ ли?“ – „Вѣрвамъ“. – „Ако вѣрвашъ, ще оздравѣешъ“. Майката повѣрвала, хванала тоягата и оздравѣла. На мене това ми разправѣха и азъ ви го разправямъ. Вѣрвайте. Вѣрвашъ – ще се подмладишъ. Казвашъ: „Главата ми ще почернѣе ли?“ Ако вѣрвашъ – главата ти ще почернѣе. Ако можешъ главата си да боядисашъ съ боя, а не можешъ да я боядисашъ съ мисъль. Ако можешъ да сгъстишъ свѣтлината, главата ти ще почернѣе. Ще разрѣдишъ свѣтлината и главата ти ще побѣлѣе. Ние разрѣдяваме свѣтлината повече, отколкото трѣбва и следствие на това косата става бѣла. Дали сме отъ тѣлото повече, отколкото трѣбва. Икономия трѣбваше.
Та казвамъ: Въ новото учение вѣрвайте въ Божествената сигурность. Онѣзи, които ви обичатъ, сѫ ви дали повече, отколкото вие съзнавате. Не се колебайте въ онова прозрение. Може да имате прозрение. Мислите: „Какво има да се учимъ много?“ Едва сме започнали новото. Ако този крѫгъ се намалява или увеличава, съ намаляването или съ увеличаването на предмета, ние знаемъ, че предмета или се отдалечава или се приближава. Това показва една относителна реалность, която показва посока на движение. Ако нѣщата се намаляватъ – тѣ се отдалечаватъ отъ насъ. Ако се уголѣмяватъ – тѣ се приближаватъ при насъ. Ако нѣкой пѫть ние изгубваме посоката на истината – или ние се отдалечаваме отъ истината или истината се отдалечава отъ насъ. Защото, ако едно сѫщество отъ невидимия свѣтъ (дойде) при васъ и вие къмъ него храните едно недовѣрие, то ще се отдалечи. Ако любовьта дойде при васъ и вие къмъ нея храните едно недовѣрие, тя се отдалечава. Вие искате да знаете дали нѣкой ви обича или не. Ако човѣкътъ оставилъ единъ самунъ хлѣбъ, като миналъ край васъ – той ви обича. Като минете покрай единъ изворъ, питате (ли) обичали ви? Онзи, който направилъ извора, ви обича. Нѣкой минава покрай извора и се кланя предъ него. Нѣкой казва: „Много нависоко гледа, много е горделивъ“. – „Не съмъ толкова горделивъ, азъ при всѣки изворъ клѣкамъ, навеждамъ се и съ смирение поздравлявамъ изворитѣ. Навеждамъ се да пия вода. Не казвамъ водата да дойде при мене“. Кой отъ васъ не е клѣкалъ при изворитѣ? Казвате: „Горделивъ човѣкъ“. Не е толкозъ горделивъ. Ние въ дадения случай мислимъ, че сме повече, отколкото сме. Въ даденъ случай азъ съмъ повече отъ нѣкого. Той се безпокои, пъкъ азъ съмъ спокоенъ. Той се безпокои, че е сиромахъ, пъкъ азъ зная, че има заровено богатство. Той седи и се безпокои азъ като гледамъ долу. Той гледа и казва: „Черната земя“. Тя е черна, но има нѣщо хубаво. Черната земя трѣбва да се обработи. Той като замине, изваждамъ гърнето. Той казва: „Кѫде е гърнето?“ Всичкото богатство е заровено въ човѣшкия мозъкъ, само трѣбва да го обработите, да разровите. Ако идете на телефона и повикате нѣкого, нѣма ли да дойде? Ако имате закона на любовьта и ще ви говорятъ вашитѣ по телефона. Тамъ е станцията, вие сте забравили номера, не знаете кѫде да идете. Тукъ, въ главата, седи станцията. Ти казвашъ: „Имамъ нужда отъ малко хлѣбъ. Имамъ нужда отъ малко спокойствие, имамъ нужда отъ малко паметь, имамъ нужда отъ хубаво разсѫждение, имамъ нужда отъ музика, имамъ нужда отъ изкуство“. За хиляди работи трѣбва да се работи. Сега често питате колко сте успѣли.
Имайте една тетрадка и направете опитъ съ три букви: А, Б, В. Сутриньта като станете – напишете ги. На другия день ги разгледайте. Защото има хора, които започватъ дебело и свършватъ тънко. Има други – започватъ тънко и свършватъ дебело. Други ги пишатъ равномѣрно отъ единия до другия край. Тѣзи, които започватъ тънко и свършватъ дебело, увеличаватъ лихвитѣ. Други, които започватъ дебело и свършватъ тънко, намаляватъ лихвитѣ. Казва: „На другитѣ вземамъ 16%, пъкъ на тебе ще взема 5%“. Другиятъ казва: „Азъ съмъ вземалъ 5%, но на тебе ще взема 16% накрая“. По-хубаво е да имате тѣзи, смиренитѣ, отъ началото до края тънко. Кое е по-хубаво? Но като ги съедините, какво ще стане? Започватъ дебело сутриньта, на обѣдъ – тънко, и вечерьта – дебело. Какво се е постигнало? Нищо не се е постигнало. Дебелото е материализъмъ, тънкото е идеализъмъ. Най-тънкитѣ работи на едно мѣсто сѫ дебели вѫжета. Едно желание въ човѣка може да се удебели. Може нѣкой да ви каже десеть пѫти, че ви обича и нищо да не направи. Пъкъ може веднага да ви каже, че ви обича и да направи нѣщо.
Въ вашата мисъль, въ вашитѣ чувства и въ вашитѣ постѫпки, каквото кажете – направете го. Кажете, че ще направите нѣщо за Господа – направете го. Казвате, че ще направите една разходка за Господа – направете я. Макаръ да си чиновникъ, вземи отпуска, иди, не казвай нищо на хората, иди, направи една разходка за Господа. Въ този пѫть, като направишъ една разходка, ти ще се разправяшъ съ Господа. Като се върнешъ, ще бѫдешъ радостенъ. Ти казвашъ: „Време нѣмамъ, условията сѫ такива“. Време има доста, който знае. Съ биволска кола много време се изисква да идешъ до слънцето, но за свѣтлината се изисква 8 минути. Съ биволска кола трѣбватъ 250 милиона години, а съ свѣтлината – 8 минути. Невъзможнитѣ нѣща сѫ съ биволската кола, възможнитѣ сѫ съ свѣтлината. Вѣрвайте въ свѣтлината и работата ще се уреди. Азъ искамъ да се освободите отъ всичкитѣ ваши книжни пари и да остане ефективъ златото. И другото не е лошо.
Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си пратилъ.
ХХ година
32. Лекция на Общия Окултенъ класъ
21 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.
|
