Отворете светлината.
Изпейте една песен на светлината.
Какво допринася светлината, която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек? Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите? Без опорната точка той ще ви даде една тежест.
Сега по някой път се говори за любовта. Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две успоредни линии? Или една успоредна линия, на какво е успоредна? Една линия успоредна може ли да бъде. В математиката [ги] имате. Математиката, казвате, е чиста наука, но не е абсолютна наука.
Допуснете, че имате една окръжност и една тангента. Какво отношение има окръжността към тангентата? A ли зависи от B, или B зависи от A? Как ги съпоставяте? Сега може да си представите статически идеята, може и отношението между двете величини да е динамическо. Да допуснем, че кръгът е едно колело, което се движи по привоя, който представя тангентата. Ако колелото минава по привоя, туй колело ще се движи по посоката, по която се движи привоят. Ако привоят се движи в обратна посока, и колелото ще се движи в обратна посока. Ако тангентата се движи нагоре, и колелото се движи в тая посока. Ако движението на тангентата е в обратна посока, и колелото ще се движи натам.
Допуснете, че някой път вие искате да влияете или да ви влияят. Значи вие сте колело, една тангента ви влияе и вие се движите в същата посока. Вие имате едно желание – влияе ви на посоката. Кръгът може да е едно човешко съзнание, тангентата е едно по-голямо съзнание, но в геометрията има съвсем друго положение. Какво още друго, по-дълбоко, положение може да има? Ако влезете в разумния свят, една тангента колко същества има? Една тангента може ли да бъде крива линия? Права е. Една права колко точки има? Две. Следователно две същества има.
Може да имаме положението A да се движи към B или може обратното – B да се движи към A. А може едновременно A и B да се движат едно към друго. Какво положение имаме тогава? Щом се движат в две противоположни посоки, тогава движението е в окръжност.
Поставете се в центъра на една окръжност. Тогава движението ще се покаже, че от едната страна [e] наляво, от другата страна – надясно. То перспективно така се показва. Някои идеи нас ни се виждат несъобразни – като че той върви в противоположна посока. Ти се заблуждаваш, мислиш, че е в противовес на тебе. Той върви успоредно на тебе, но понеже се движи в друго пространство, тебе ти се вижда, че върви в друга посока.
Сега, ако ти тръгваш на изток и една птица излита нагоре, аз считам, че вървите в една и съща посока.
Те са сега отвлечени работи. Знаеш какво значи отвлечена работа? Отвлечена работа в българския има два смисъла, двусмислена дума е. Отвлечен човек – завлекли го някъде, когато момата отвлекат например. Отвлечени работи значи непонятни, далечни. Кои работи са близки и кои далечни? Какво нещо е далече? Казва: „Много далечни пространства, милиони километри.“ Хубаво, представете си една микроба, която има една десетохилядна част от милиметъра. Какъв трябва да бъде километърът на микробата? Да допуснем, че една микроба е десет милиона пъти по-малка от човека – километрите [и] ще бъдат десет милиона пъти по-малки от километъра. Тя каже, че се намира на двеста милиона километра – превърнете двеста милиона километра в наши, човешки. Колко правят?
Туй пространство, с което ние се занимаваме, то е много малко за други същества. Казваме: „Безкрайното пространство.“ То е играчка за ангелите. Едно голямо наше пространство, за нас трябват милиони години да го изходим – един ангел за няколко крачки ще го вземе. Той ще прекрачи три пъти, а за нас се изискват милиони години. Те са понятия. За слабия един килограм е тежест, но за силния един килограм е играчка.
Та казвам, вие по някой път казвате, че животът ви е тежък. То е ваше разбиране. Че е тежко в дадения случай, вие сте прави. То е тежко за вас в дадения случай, не е тежко за другите. На физическия свят вие имате една сфера. Тя тежи само в дадена точка. Перпендикулярът, това е една тежест, едно движение перпендикулярно. Тази сфера тежи само в точката, в която се допира. Ако измените посоката на вашето движение, какво ще стане? Имате един аероплан, който тежи двайсет–трийсет тона. Той е тежък. Ако този аероплан турите в движение, той става лек. Ако е в покой, никога не може да седи във въздуха, пада, но ако е в движение, не пада. Кой го кара да не пада?
Вие казвате: „Пада човек.“ Кога пада човек? Когато не се движи. Кога има сполука човек? Когато мисли. Кога не сполучва? Когато не мисли. Кога сполучва в духовния свят, в любовта? Когато чувства. Кога изгубва? Когато не чувства. Вие не мислите така. Вие искате, без да чувствате, да сполучите. Вие искате, без да мислите сериозно, да постигнете нещо. То е невъзможно. Ние идваме до физическия свят, понеже светът е завършен процес. Ти от физическия свят не може да идеш по-далече. Вие на физическия свят идвате на проверка. Той е свят на проверка на човешките мисли и на човешките чувства. Несретите в живота, които срещате – вие проверявате онова, върху което сте мислили.
Да допуснем, че вие, двама души, не можете да живеете на едно място. Казвате: „Какъв особен характер има.“ В какво седи неговата особеност? Допуснете, един яде повече, друг яде по-малко. В какво седи разликата? Който яде много, много тежи. Който яде малко, малко тежи. Който много яде и не се движи, много тежи. Следователно този, който много яде и малко се движи, голямо нещастие ще му дойде до главата. Този, който много яде и много се движи, ще избегне нещастието. Много ядеш – трябва много да мислиш, много да работиш, много да чувстваш. Следователно, щом казваме, че човек много мисли, той много яде, много чувства, разбираме всичките процеси. Ако във всичкото не е много, той ще загази.
Думата ще загази не определя. Ще загази значи ще влезе във водата две–три крачки. Или ще загази в друго отношение, ще образува криви работи, оплетени работи. И в търговия може да загази – започне да лъже. Пари няма – представя, че има много стока. Или в говоренето може да загази човек. Как в говоренето ще загази?
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите.
Сега кое е по-авторитетно? Аз съм мислил върху туй. Но добре, не е ли по-хубаво някой път човек да загази? Направиш една погрешка. Нещата във времето и в пространството трябва да се разглеждат. Не е ли хубаво някой път житното зърно да загази? То седи в хамбара чисто, но ако не загази, саму остава. Ако туй житното зърно по някакъв начин загази в тинята, хвърлят го в тинята, то, като загази, започне да мисли и от туй житно зърно излиза нещо. Когато загазват житните зърна, излиза нещо от тях. Когато не загазват, нищо не излиза, все в хамбара седят и една и съща песен пеят.
Та сега често хората искат да имат охолен живот – те са в хамбара. Някой път на това основание е хубаво да загазят, по някой път, не всеки път. Пролетно време или есенно време е хубаво житното зърно да загази, и то в земята да загази, не отвън.
Представете си, че имате един приятел, който е гениален, друг – талантлив, трети – посредствен, обикновен. Кой от тях ще ви причини по-голяма полза? От кого ще научите повече? От гениалния – той има какво да даде. Та когато се учите, избирайте учители на свят, гениални да бъдат. Щом имате един гениален учител… Аз вземам думата обикновен в друг смисъл. Обикновен учител значи: по-малко капитал има, пет–десет лева, и може да отдели един–два лева. Обикновеният човек едва два лева може да ви даде назаем. Говоря за даден момент. Той ще ви каже: „Много.“ Повече не може да даде в дадения момент. Ще кажете: „Защо е така?“
Хубаво, имате една чешмичка, която има отвърстие от един сантиметър. Колко вода в дадения момент може да ви даде? Гениалният е като външния кръг, талантливият – като вътрешния, а обикновеният – като точица. Вие схващате, че обикновеният е беден – условията са такива. Обикновеният учител – условията, при които живее, са такива. Може да е богат, може да мисли в себе си, че знае, но той туй знание, което има, не може да го предаде. Сега ето къде е погрешката: обикновеният е житното зърно в хамбара, друго разсъждение ще ви дам, талантливият е вече посадено житно зърно на нивата, гениалният е израсналото зърно, което дало плод. Но това са процеси, време трябва. Обикновеният е в хамбара, талантливият е посаден на нивата, а пък гениалният е израснал и дал плод – това са процеси. Който не знае да разсъждава, ги вижда отделени. Обикновеният има един капитал, който не е обработен, талантливият е посаден, на гениалния е узрял плодът му.
Сега всеки един от вас казва: „Обикновен човек.“ Обикновеният човек може да стане талантлив, талантливият може да стане гениален. В моето съзнание е така. Когато говоря това, не е в един статически свят. Щом говоря за обикновения, разбирам, че е в хамбара. Щом говоря за талантливия, разбирам, че е поникнал на нивата. Щом говоря за гениалния, разбирам, че е узрял плодът му. Трябва да използваме условията. И обратно може да стане. Гениалният може да стане обикновен. Щом го овършеят, турят го в хамбара, стане обикновен. Като го извадят от хамбара, мине този процес, от обикновен стане талантлив, гениален и после – от гениален стане талантлив и после обикновен. И такъв процес има.
Сега някой път вие мислите, че някои неща са невъзможни. Дотогава, докато човек не може да мисли правилно, не може да тури ред на нещата. Да дойдем до примера, вие не можете да се спогаждате с някого. Къде е противоречието? Тук става превръщане на полюсите: северният полюс става положителен, южният – отрицателен и обратното, северният става отрицателен и южният – положителен. Сега северният е положителен, южният е отрицателен. Било е време, когато южният е бил положителен, а северният е бил отрицателен. Било е време, когато и двата полюса са били отрицателни, но знаете ли какво е било тогава състоянието?
Двама души, като станат положителни, те се разделят, отблъсват се. Едната страна на човека е отрицателна, другата е положителна. Лявата ръка е отрицателна, дясната е положителна. Обратното е в мозъка – лявото полушарие е положително, дясното е отрицателно. Тогава положителните енергии от лявата страна на тялото отиват в положителната страна на мозъка и отрицателните енергии от тялото отиват в отрицателната страна на мозъка. Образува се едно движение вътре. Когато страните станат отрицателни и когато станат положителни, се отблъскват. Често всичките хора страдат от тия две неща, и в двата случая се отблъскват. Когато единият е положителен, а другият отрицателен, те се привличат.
Казвам, ако умът е отрицателен, сърцето трябва да бъде положително. Ако умът предава, сърцето трябва да възприема. Ако сърцето предава, умът трябва да възприема. В отрицателните сили имаме възприемане, всяка отрицателна сила възприема в себе си. Всяка положителна дава. В даването може да ти се даде повече. Не е хубаво да ти дадат повече и не е хубаво да ти дадат по-малко. Всякога трябва да ни дадат толкоз, колкото ни трябва – ни повече, ни по-малко.
Сега да допуснем, че вие искате да станете богат човек, много богат, много учен. За какво ще употребите вашето знание? Не е лоша идея, но колко учен трябва да бъдете? Запример аз да ви представя това във фигуративна форма. Аз искам силен огън, толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили. Ако огънят е толкоз силен, че може да разтопи съда, който сме турили, тогава не може да ни ползва. Ако топлината на този огън не може да разтопи съда, тогава този огън може да ни ползва. Всяка мисъл, която разтопява своята форма, тя е извън нашия обсег на нашата мисъл; всяко чувство, което разтопява формата, в която чувството се проявява, то е извън нашия обсег; всяка постъпка, която разсипва формата – те са неща несъгласни със законите на нашето битие. Вие не сте мислили по този начин.
Не искайте да бъдете толкоз богати, щото това богатство да развали формата на вашата мисъл. Щом туриш мисълта, че богатството всичко може, щом мислиш, че богатството ще направи нещо от тебе, ти си излязъл от човешката норма, ти ще загазиш. Щом мислиш, че като станеш много учен, ще направиш нещо, ти си излязъл из учеността. Аз създавам учеността, аз съм фактор да бъда учен. Учеността не е извън мене, аз не съм извън учеността. Учеността хората после са я създали.
Казвам, разчитайте на Онова Начало, което ви поставило. Има една поговорка, която казва: „Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два в гората.“ Разчитайте на онова, което е вътре в тебе, не на онова, което е в гората, за бъдеще. За бъдеще, тъй както мислим, нещата са непостижими. Ако се спрем на непостижимите неща, ние ще се спънем. Аз никога не се спирам. Като каже някой, че нещо е непостижимо, аз не се спирам там. Казвам: непостижимото за мене е постижимо за друг, непостижимото за друг е постижимо за трети. Невъзможното за един е възможно за Бога. Никога не се спирам на една отрицателна идея.
Казва някой: „Аз не можех да не греша.“ Казвам, слабият всякога греши, по-силният по-малко греши. Има и обратен процес: силният греши повече, слабият греши по-малко. Слабият в туй отношение не може никога да бие, той минава за праведен. Силният, понеже не го е страх, той греши. Питам, в какво седи грешенето? От слабост ли греши? Слабият не греши, силният греши. Щом греши силният, може ли да изправи погрешката? Вие мислите, че сте силен, може ли да изправите погрешката? Вие мислите, че сте силен да направите една погрешка, не сте силен да я изправите. С колко една отрицателна идея е по-силна? Коя идея е по-силна, с плюс или с минус? С колко минусът е по-слаб от плюса? Петдесет процента, една отрицателна идея е два пъти по-слаба от положителната. Има някъде, дето е равна.
Имате две шишета по едно кило, едното е пълно, другото е празно. Напълните едното шише. Неговото съдържание ще бъде ли два пъти по-голямо? Няма да бъде. Отрицателната идея ето къде седи. В себе си тия същества са в противоречие. Но ако свържете единия минус с плюс, тия същества, които са в дисхармония със себе си, са в хармония с другите. Допуснете, че в туй семейство бащата е беден. Бащата има постоянно една тояга и всяка сутрин, като стане, нашари детето – праща го на работа. Казва: „Трябва да се работи.“ Туй дете иска да се освободи от баща си, влиза във втората окръжност, дето има круши, ябълки. Дадат му по една–две круши. Какво ще бъде разположението на онова дете, дето го бият и дето му дават круши? Де ще се счита по-щастливо? Дето му дават нещо.
Но представете си тия, богатите хора, които се спогаждат със сиромасите хора, сами със себе си не се погаждат. Богати и сиромаси лесно се погаждат, но богат с богат не се погаждат. Двама добри хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят и двама невежи хора, като ги турите на едно място, не могат да се спогодят. Един невежа и един учен се спогаждат, един праведен и един грешен се спогаждат. Невъзможно е двама добри хора да седят на едно място. Как ще разберете това? Вие искате да бъдете щастливи. Аз ви казвам, че ако вие бъдете щастливи, ще бъдете нещастни. Ако умът е щастлив, сърцето трябва да бъде нещастно. Ако сърцето е щастливо, умът трябва да бъде нещастен. Вие вземате думата нещастен в какъв смисъл. От не ща станало нещастен. Всеки, който не иска, е нещастен. Ща значи искам. Иска нещо, значи липсва му нещо.
Сега каква беше идеята? Да ви дам малко по-конкретно изяснение. Представете си, че вие имате две дини на раменете си, държите ги. Какво ще бъде положението? За предпочитане е да носите една диня – като отмалее едното рамо, да я турите на другото рамо. Тогава динята се носи. По-ясна е идеята. От едното рамо на другото ще я носите. Една идея, ако не [я] местите от ума в сърцето и от сърцето в ума, вие не [я] разбирате. Ако сърцето и умът са доволни, вие мислите, че ще бъдете щастлив. Ако мислите, че ще бъдете щастлив, когато сърцето е доволно, ще се уморите.
Животът, както сега е създаден, е най-добре. Природата както е създала живота, той има най-добрата форма. Тази форма в пълния смисъл не е съвършена, но в дадения случай тия форми, в които живеем, са най-подходящи за нашето развитие. Затуй, когато мислим за живота в дадения случай, туй положение, което имаме, е най-хубавото. Не туряйте, че и за бъдеще така ще бъде. За бъдеще ще се измени. Защото имате един кръг. Колко време може да се движи? Туй колело ще се върти еднообразно, но когато това колело прави второто обръщение, то няма да бъде в същото пространство. Всяко пространство съдържа ред възможности. Значи, докато туй колело се завърти веднъж в туй пространство, животът ще бъде един, обаче, щом дойде второто обръщане, ще имате други възможности.
Вие сте млад, то е едно движение. Дойдете до възрастта. Според мене стар човек не може да бъде. Той е дете до четирийсет години, той е млад до осемдесет години, възрастен – до сто и двайсет години. Щом като остарее, дойде в четвъртата фаза, викат го в другия свят. На земята няма условия да стане духовен. Понеже няма условия за старите хора, те са нещастни. Единствените нещастни хора са старите – никъде не ги искат, пенсионират ги, никъде вече няма място за тях. Никъде не го искат, казват: „Да си върви.“ И той чувства това. Дъщерята казва: „Да си върви.“ Синът казва: „Да си върви.“ Този-онзи казва: „Да си върви.“ Няма място за него. Всички насядали, няма място за него. Гледаш – стол не ти дават да седиш. Тогава казват старите хора, че сегашното поколение не разбира живота. Не че не разбират, но няма място. Къде ще го туриш, стария човек? Старият сам трябва да носи стола със себе си. Ако дойде стрият, казвам, да си донесе стола със себе си. Моя стол не му давам, той ще го счупи.
Бъдете деца, бъдете млади, бъдете възрастни, но никога стари.
Като дойде страданието, да почувстваш една радост. Като дойде радостта, да имаш две радости.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Двадесет и осма лекция на младежкия клас
16 май 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
