Добрата молитва.
Вениръ – Бениръ.
Сега пѣхме „Вениръ-Бениръ“. Какво означава тази пѣсень „ВЕНИРЪ“. Вече имаме единъ строежъ. Нѣкой пѫть азъ говоря, че въ музиката онѣзи, които изчисляватъ, казватъ, че първиятъ тонъ има 16 трептения. Музикантитѣ не знаятъ 16 трептения какво означаватъ. Числото 16 е количествено число. 16000 хора или 16000 златни или книжни пари. „Вениръ“ значи онзи, който направилъ свѣта. БЕНИРЪ. Ти, който си накаралъ нѣщата да растатъ, да се върши работа. Какво представя една съгласна буква? Въ еврейския езикъ имаме 22 букви съгласни. Гласнитѣ букви ги нѣма. Гласнитѣ букви се подразбиратъ. Съгласнитѣ букви представятъ веществото, отъ което трѣбва да се създаде нѣщо. Съгласнитѣ букви сѫ свѣта непроявенъ. А гласнитѣ букви е единъ свѣтъ проявенъ. Или съединени въ едно, една съгласна буква, като туришъ при нея гласна, тя се проявява. Другояче не може да се прояви. Нѣма пѫть. Съгласнитѣ букви сѫ свѣтътъ, който се проявява. Да допуснемъ, че въ даденъ случай имашъ едно състояние, безизходенъ пѫть, въ трудно положение се намирашъ. Искашъ да станешъ богатъ човѣкъ, не знаешъ какъ. Желанието да станешъ богатъ не е лошо. БЕНИРЪ. Богатиятъ трѣбва да расте. Да наследишъ богатството отъ баща си, това богатство не е твое. Наготово да го придобиешъ, не си се трудилъ. Една валчеста плоча става голѣмъ пѣвецъ. Като се навие, пѣе една пѣсень. Какво пѣе? Пѣе си една пѣсень. Като туришъ, завърти се, пѣе много хубаво. Като че ли е свършилъ университетъ. Втори пѫть пакъ сѫщата пѣсень пѣе. Една и сѫща пѣсень си пѣе плочата. Тази пѣсень плочата не я е научила съ усилие, но отпечатана е. Това не е лошо, но то е единъ материаленъ свѣтъ. Материя е това, което не се движи. Казвамъ: Нѣкой пѫть повтаряме нѣкои работи. „Лошо ми е, лошо ми е“ – напечатана плоча е. Този, болниятъ човѣкъ, е напечатана плоча. Дошълъ, турилъ напечатаната плоча и казва: „Лошо ми е“. Какво трѣбва да направя? Вземамъ тази плоча много полека, ще го разгледамъ, ще напиша отгоре „Здравъ съмъ“. То още не е реално. И то е плоча. Излиза и пѣе: „Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ сега. Боленъ бѣхъ, здравъ съмъ“. Сега трѣбва да оценишъ. Ти не съзнавашъ какво е здравето, не го ценишъ. Боленъ си и болестьта не ценишъ. Само пѣешъ. Другитѣ, които сѫ наоколо, страдатъ повече, отколкото ти страдашъ. Нѣкой пѫть, когато човѣкъ е боленъ, има една преструвка. Въ болнитѣ и въ децата има преструвка. Не го боли много, много малко, но ще се покаже, ще се увива, че много го боли. Ще му направятъ малко чорбица, че боледува. По какво ще познаете, че единъ човѣкъ е боленъ? По цвѣта. Какво има въ жълтия цвѣтъ? Започва да мисли за този, че (е) пожълтѣлъ, затова дойде болестьта. Ние искаме да премахнеме жълтия цвѣтъ. Ние правимъ пакость на тоя човѣкъ. Ще му дадемъ онзи, естествения жълтъ цвѣтъ. Има единъ жълтъ цвѣтъ, който не е здравословенъ. Нѣма съответнитѣ трептения. Да допуснемъ, че тук имате 15 трептения. Да допуснемъ, че имате 14 или 13 трептения. Какво означава? Имаме вече единъ свѣтъ създаденъ. Трѣбва добре да се ползувате. Числото 16 показва, че ние вече сме се освободили отъ едно несносно зло въ свѣта. Ти си билъ крайно беденъ човѣкъ. Сега ти даватъ числото 16, даватъ ти едно богатство. Казватъ: „Направи си кѫща, купи си ниви, да си сѣешъ, волове“. Оженилъ си се, народилъ си деца, възпитавашъ ги. Казвате: „Имамъ богатство да ядемъ, да пиемъ“. Числото 6 въ дадения случай е законъ на Любовьта. 6 въ дадения случай – Богъ ти далъ. Нѣкой казватъ: „Числото 6 е илюзия, илюзия е туй число“. Кой е потикътъ на 6? 6 само по себе си какво е? Да кажемъ едно яйце, създадено отъ любовь, но ако туй яйце нѣма да го измѫтишъ, следъ 4, 5, 10 месеца ще се развали. Значи 6, ако нѣма тази единица предъ него, единицата показва, че вече има условия (за) 6-тѣ, разумни условия да се прояви. Казвамъ: Любовьта трѣбва да има една подбудителна причина. Ти носишъ 6, то е едно семе, посѣто въ земята. Може да израсте, но трѣбва да има едно слънце. После и земята трѣбва да (се) върти около себе си. Да стане въ тебе промѣна, че да възприемешъ слънчевитѣ лѫчи. Туй зърно, посѣто въ земята, да може да израсте, да даде своя си плодъ.
Нѣкой пѫть всичкото ваше богатство е въ главата. То е ваше, то е вашъ капиталъ. Хамбарътъ е горе. Божествениятъ хамбаръ е въ главата, горе. Нѣщата въ главата нѣматъ динамика, тѣ сѫ въ едно потенциално положение. Тия нѣща трѣбва да излѣзатъ, да слѣзатъ въ сърдцето долу. Сърдцето, въ дадения случай, е посѣта нива. Известна идея, като се посѣе, ще даде резултатъ. Ако не можешъ да изведешъ една идея изъ Божествената житница и да я посѣешъ въ сърдцето вѫтре, че тази идея да се огрѣва отъ слънцето, ти не може да разберешъ смисъла на идеята какъвъ е. Сега по нѣкой пѫть засягамъ идеи, не имъ намирамъ махана. Една пѣсень е построена. Запримѣръ: вие не знаете какво значи единъ затворенъ интервалъ въ музиката. Има игриви интервали, има затворени интервали. Затворениятъ интервалъ е една идея, ти скърбишъ. Затворенъ интервалъ – имашъ една болесть, нѣма цѣръ. Не че нѣма цѣръ, но не знаешъ цѣра. Ти се обезсърдчишъ. Дойде единъ човѣкъ, отвори този интервалъ, казва: „Излѣчима е тази болесть“. Имашъ запекъ на стомаха, значи малко лигавина има въ червата. Има излишъци насъбрани. Червата изгубватъ своята динамика. Не могатъ да изхвърлятъ нечистотиитѣ навънъ. Тогава може да стане запека толкова силенъ, че човѣкъ може да се задръсти.
Питалъ единъ царь едного: „Кое е най-хубавото състояние въ свѣта?“ – „На земята“ – казва. Най-хубавото състояние е да функциониратъ червата ти правилно. Да ядешъ добре и да ходишъ по себе си. Защо е така? И започва да му разправя. Не може да разбере. Този философъ задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“. Сега азъ като ви разправямъ и вие ще идете е ще го лансирате. Лошо нѣщо е човѣкъ да се задъни. Сега то е философия. Трѣбва да разбирате задръстването. Казвате: „То е задънена работа“. Че като е задънена, има нѣщо страшно. Кацарьтъ, като задъни кацата, какво лошо има? Дошло му на умъ, турилъ тия дъски, турилъ обрѫчи, турилъ дъно, задънилъ кацата. Следъ като задънилъ, ще му остави едно мѣсто за една канела. Има редъ и порядъкъ. Задръстенитѣ работи иматъ изходенъ пѫть.
По нѣкой пѫть ви говоря за музиката. На музиката трѣбва да знаешъ канелата. Една музика (е) задънена (и) трѣбва да знаешъ кѫде канелата да наточишъ. Ако не знаешъ какъ да извадишъ виното изъ бурето, каква полза (има)? Казва: „Да не пие човѣкъ вино“. Азъ оставямъ този въпросъ. Азъ съмъ за пиенето, азъ съмъ за яденето, нищо повече. Не съмъ да не ядешъ, азъ съмъ да ядешъ, да пиешъ, да работишъ, да мислишъ, да чувствувашъ, за всичко туй положителното. Единъ свѣтъ, който е съвсемъ другояче построенъ. Ами ти не прави лошо. Какво нѣщо е лошото? Лошото е единъ свѣтъ материаленъ, на който ти не знаешъ какви сѫ законитѣ. Не барай ти една киселина, не барай едно взривно вещество, не му знаешъ законитѣ. Наскоро тукъ намѣрили една бомба. Селянинътъ я взима да я носи за споменъ. Започналъ да я човърка, пуква се, убива го. Знание трѣбва. Техникъ трѣбва, който разбира тънкоститѣ на тая бомба. Ако бутнешъ тамъ, кѫдето не трѣбва, може да стане експлозия. Вие знаете ли каква динамика има въ речьта, какви динамични думи има въ речьта? Знаете ли какви отрови има въ говоримия езикъ? Знаете ли какви киселини има, знаете ли какво налѣгане има? Вие нѣмате хаберъ. Решите да говорите всичко. Казвате: „Защо Господь направилъ свѣта така? Защо туй, защо онуй?“ Не е твоя работа да говоришъ така. Ти като дойдешъ тамъ, не питай защо Господь създаде свѣта. Ти казвашъ: „Защо Господь създаде свѣта?“ Какъ трѣбваше да го направи – кажете вие. Ако единъ волъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво ще кажа на вола? Ако човѣкъ ме пита защо Господь направи свѣта, какво трѣбва да му кажа? На вола казвамъ: Господь направи свѣта да орешъ. Пита ме рибата: „Защо Господь направи свѣта?“ Казвамъ: Да живѣешъ въ водата и да плувашъ. Пита ме птицата: „Защо Господь направи свѣта?“ Казвамъ: Да хвъркашъ. Туй изобщо е вѣрно. Птицитѣ Господь създаде въ свѣта да хвърчатъ, но тия птици, докато започнаха да хвъркатъ, колко време ще имъ трѣбва? Ако рекатъ съ своитѣ аеропланчета да хвръкнатъ, да допуснемъ, че сами не ги правятъ, а ги купуватъ, но все-таки трѣбва да разбиратъ (отъ) техника. А да се качите въ единъ аеропланъ да го направлявате, лесна работа ли е? Азъ по нѣкой пѫть казвамъ: Голѣми герои сѫ тия хора отъ аеропланитѣ. И тамъ може да се блъсне нѣкѫде, трѣбва да си отваря очитѣ. Ако самъ пѫтува, но по нѣкой пѫть пѫтуватъ стотина–двеста апарата, може да се сблъскатъ нѣкѫде.
Сега казвамъ, което може да приложите. Наука е туй, което трѣбва да учите. Вие седите и казвате: „Остарѣхъ, побѣлѣ ми косата“. Че побѣлѣването на косата старина ли е? Господь ви направилъ бѣла коса. Досега ти събирашъ отъ хората, вземашъ, сега като ти направилъ бѣлата коса – да давашъ отъ себе си. Ще бѫдешъ щедъръ, ще давашъ. Ти казвашъ: „Какъ ще давамъ? Че какво ще стане съ мене?“ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. Като го сѣешъ въ земята, то излиза, изниква. Имате две точки. Вие сте двама, искате да се обичате. Благодарете, че въ българския езикъ имаме една дума „обичь“. На английски или на кой да е езикъ много мѫчно е да се обясни разликата между обичь и любовь. Въ английски обичь и любовь, трѣбва да му кажа така: Космична любовь и мирова любовь. Космичната любовь е любовь отъ центъра къмъ периферията. А мировата любовь е отъ периферията къмъ центъра. Какво значи отъ центъра къмъ периферията? Единъ свѣтъ се създава, Божествената любовь излиза отгоре, иде къмъ насъ, ние сме къмъ периферията. Когато Божествената любовь въ насъ се явява, ние не може въ даденъ случай да проявимъ любовьта, ние сме вече едно отражение. Въ насъ се явява една обичь къмъ Бога. Този, който ни люби, ние го обичаме. Обичь въ дадения случай е, че ти приемашъ Божественото. Започвашъ да работишъ въ него. Ако вълната, която си приелъ, (ако) не работишъ, ти не обичашъ човѣка. Като започнешъ да работишъ, вълната ще покаже, че го обичашъ. Вие искате Богъ да обръща внимание на васъ, хубаво е желанието ви. Ако при мене единъ ученикъ се учи по музика и той не следва хубаво, може ли азъ да го любя? Ако му предамъ първия урокъ и той не го научи, какъ ще му предамъ втория? Вие знаете ли въ какво стои основниятъ тонъ? Музиката има основенъ тонъ. Тепърва хората ще учатъ музиката, както разбирамъ. Боли го коремътъ, като изпѣе до – болестьта престане. Има смущения въ ума си, като вземе до, основниятъ тонъ – изчезва смущението. Свързвамъ се съ първата причина, съ любовьта. Тази любовь започне да трепти. Азъ зная какви сѫ трептенията и. Това не може да го предамъ на васъ. Казвате: „Какъ е тази работа?“ Че сега какъ ще ви разправя? На васъ може да ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината, но ако вашитѣ органи, очитѣ не бѣха развити, какъ ще ви разправямъ какво нѣщо е свѣтлината? Въ дадения случай ще кажете: „Ние толкозъ невежи ли сме?“ Вие още не сте почнали да учите. Вие още като младитѣ ученици и ученички започвате да се опознавате. Две деца седнали, че се опознаватъ. Едното погледне другото, второто погледне първото. Пакъ се погледнатъ. Вие не сте наблюдавали, да видите психологията на децата. Гледалъ съмъ като преподаватъ по психология. Какви невѣрни нѣща изнасятъ хората психологически. Запримѣръ: Нѣкой седи, погледне, свие вежди. Какво означава туй състояние? Казва: „Навѫсилъ се е“. Не е навѫсване. Като си свие веждитѣ, въ нѣкой се образуватъ две линии на челото, въ други нѣма две линии. Въ нѣкои има само една линия. Въ нѣкои нѣма никаква линия. Какво означаватъ дветѣ линии? Сега тайна е. Нѣма да обясня, само единъ малъкъ преводъ ще направя. Погледне малкото дете, види, казва: „Дали ще мога да живѣя съ него?“ Две успоредни линии има. Дали ще може да вървимъ? Дали колата ще върви по релси? Дали ще може съ този човѣкъ да се спогаждаме? То погледне и се понавѫси. Азъ като размишлявамъ, като разучавамъ нѣщата, като ги разбирамъ, казвамъ: Ще ходимъ. Като кажа, че можемъ да ходимъ двамата, лицето стане свѣтло. Единиятъ е едното колело, другиятъ – другото. Турятъ една ось, започватъ да каратъ каруцата. Ще се спре колата нѣкѫде, нѣкѫде ще пѫтува по-бързо, нѣкѫде е нанагорнище, по-мѫчно пѫтуватъ, надолу по-лесно пѫтуватъ. Ще има спирачка. Ако се качите на две колелета на две релси, ако дойдете до единъ наклонъ – ще отхвръкнете, ще се чудите какво стана съ васъ. Не разбирате закона. Когато се пѫтува по плоскость, ще научите едно нѣщо. Когато пѫтувате нанадолу, ще научите едно друго нѣщо. Когато пѫтувате по нанагорнище, ще научите трето нѣщо. Това сѫ закони, които трѣбва да се изучаватъ. Така Господь е направилъ. Така не се пѫтува. Господь направилъ, единъ законъ е турилъ. Ти казвашъ: „Нали се качвамъ сега въ автомобилъ“. Ако се качите на единъ автомобилъ на задната или на предната часть, каква ще бѫде разликата? Въ автомобила има едно мѣсто, дето е най-приятно. Като седнешъ тамъ, най-малко сътресения има. Другаде като седнешъ, ще има друсане. Вие качвате ли ли сте се на българска кола съ конь безъ пружини? Като слѣзешъ, заболи те крака. Като слѣзешъ отъ тази конска кола, така си се разтърсилъ, мязашъ на млѣко, което сѫ били, били. Сега защо давамъ този анекдотъ? Понеже въ васъ настава психологически едно натегнато състояние на неразбиране. Едно развлечение да стане въ ума ви, да се позасмѣете малко. Ако човѣкъ цѣлъ день копае, мѫчи се или ако три пѫти копне и си почива, или три пѫти ще копне, веднажъ си почива или три пѫти ще копне и тогава мотиката е въ въздуха. Азъ изчислявамъ – 100 ако съмъ копалъ по три мотики, това сѫ 300 мотики. Ударилъ съмъ въ земята 100, а другитѣ въ въздуха. Онзи господарь е толкозъ алченъ, казва: „Ти по три пѫти удряшъ, стоенето бѣше по-дълго“. Той започне да го играе. Математически 300 мотики ударихъ по 1 стотинка – 300 стотинки. Колко струватъ? – 3 лева. 3 лева златни, това сѫ 90 лева. Ако каже „3 лева“, ще каже: „Много евтино“. Вие имате една цена, която е непостоянна. Въ науката има постоянни цени. Единъ левъ – това е една постоянна цена. Нѣма по-хубава цена отъ едното. Дветѣ въ тази наука е по-малко. Тритѣ е още по-малко. Сега ще се отдалечимъ. Имаме:
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9
9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1
Какво означаватъ тия двата процеса? Единиятъ процесъ е процесъ на числата. Той е единъ инволюционенъ процесъ. Ако съберете сега 1 и 2, колко ще прави? – 10. 2 и 8 – 10, 3 и 7 – 10, 4 и 6 – 10, 5 и 5 – 10. Резултатътъ е единъ и сѫщъ. Та казвамъ: Най-първо вие имате едно число. Трѣбва да знаете еволюционно число ли е или инволюционно. Както сега се употрѣбяватъ числата, тѣ сѫ механически. Числата нѣматъ никакъвъ смисълъ. Вземамъ числата, които иматъ съдържание въ себе си. Въ природата числата иматъ съдържание. Два скѫпоценни камъка, две житени зърна, самитѣ житени зърна иматъ съдържание. Има голѣма разлика въ всѣко зърно. Зърната се различаватъ, тъй както хората се различаватъ. Понеже нашиятъ умъ не е така силно развитъ, за да разберемъ, ние забелязваме, че нѣкое зърно е по-малко, нѣкое е по-голѣмо. Но да се върнемъ къмъ числата. Вие имате едно – то е Божественото начало въ васъ. Имате 6 – то е любовьта. Следователно, не е вашиятъ умъ още. 16 – то е число на сърдцето. Основниятъ тонъ въ дадения случай, то е за възпитание на човѣшкото сърдце. Започвашъ ти да възпитавашъ, да обработвашъ сърдцето. Сега да ви наведа (на мисъльта). Често имате психологически (моментъ) – или пѣе нѣкой или говори нѣкой. Събуждатъ се известни мисли. Виждате, че неговата мисъль е въ дисхармония съ вашата. Искате да направите едно възражение, казвате: „Това не е право“. Този авторъ или говоритель, който говори, той както разбира, споредъ него е правъ. Вие, както разбирате, споредъ васъ не е правъ. Другъ схваща по трети начинъ. Тия нѣща сѫ частни мнения въ васъ.
Вие не сте сравнявали вашата теория съ теорията, която сѫществува въ природата. Нѣкой пѫть седите, искате да кажете нѣщо. Чакайте този човѣкъ, нека си изкаже мнението. Може да говори. Вие казвате: „Тъй не може да бѫде“. Той може да разправя, че видѣлъ коне да хвъркатъ изъ въздуха. Конетѣ може ли да хвъркатъ? Сега конетѣ може да ги носятъ съ аеропланъ и единъ конь може да хвърка. Нѣма защо да опровѣргавамъ. И конетѣ може да хвъркатъ. Качи се съ аероплана, човѣкъ самъ не може да хвърка като птица, но съ ума си може да направи нѣщо, съ което той самъ да хвърка. Самъ може да си направи единъ аеропланъ. Сега вие като ме слушате, мислите, че азъ може да ви кажа нѣща, съ които да ви избавя отъ всичкия несносенъ животъ. Мислите, че ще ви кажа една формула. Ако азъ ви кажа основния тонъ въ музиката, вие имате единица, отъ дето може да започнете. При тази единица отъ до – ре има вече смисълъ. При ре – ми има вече смисълъ, при ми – фа, при фа – соль, при соль – ла, при ла – си има смисълъ. Минете първата октава. Първата октава на музиката, ако е инволюционна, ако отгоре започнемъ философски, но ако започнемъ съ първата октава, което е еволюционна, въпросътъ е съвсемъ другъ. 16 трептения на музиката – то е еволюционно число. Следователно, разстоянието между вълнитѣ е голѣмо. Не сѫ кѫси вълни, много дълги вълни сѫ. 16 трептения сѫ много дълги. Основниятъ тонъ е съ много дълги вълни. Подъ него има други трептения, които сѫ много низки. Подъ 16 отдолу, тѣ сѫ дисонансъ – 15, 14. Щомъ влѣзете въ 14, ще бѫдешъ въ положението на волъ. Щомъ бѫдешъ на 15 – ще бѫдешъ въ положението на робъ. Щомъ влѣзешъ на 13, ще бѫдешъ въ положението на нѣщо, което тѣ варятъ въ тенджерата, кокошка, която варятъ. Щомъ влѣзешъ въ 12, ти си вече сварена кокошка. Ще те дъвчатъ. Щомъ влѣзешъ въ 11, то е за товаръ на хората. Щомъ влѣзешъ въ 10, сега мога да ви покажа всичкитѣ процеси. 10 за мене е процесъ, 16 е едно положение, въ него е любовьта. 16 заради мене е спасително положение на човѣка. Отъ 16 дяволътъ го хвърлятъ долу. Праведниятъ го турятъ горе. Въ 16, при този тонъ, значи дяволътъ е долу. Имате 16⁄15, имате числитель 16, знаменатель 15. Имате едно цѣло и 1⁄15. Въ дадения случай числото 5 показва човѣкъ – търговецъ, който като дойде – иска да те продаде. Като види, че си силенъ, ученъ, казва: „Имамъ работа, заради тебе. Искамъ да те използувамъ“. Нѣкой момъкъ или красива мома петь души искатъ да я използуватъ, че страдатъ заради нея. Че я обича – ще и даде най-първо едно откѫснато цвѣтенце. Ако азъ съмъ мома и единъ момъкъ ми донесе откѫснато цвѣтенце, ще (го) държа три километра далечъ отъ менъ. Ако азъ съмъ момъкъ и една мома ми даде откѫснато цвѣте, сѫщиятъ законъ е, за мене нѣма разлика. Ако ми донесе едно цвѣте съ коренче, казвамъ: „Уменъ човѣкъ е“. Ако ми донесе цвѣте безъ коренъ, следъ нѣколко дена цвѣтето повѣхне – не е уменъ човѣкъ. Не че има нѣщо лошо, но той не знае. Този, който носи откѫснатитѣ цвѣтя, той е много тщеславенъ. Той (е) тщеславенъ (и) мисли, че всичко знае. Казва: „Виждашъ ли туй цвѣте, азъ животъ давамъ на него“. Казва: „Ти разчитай на мене. Ученъ човѣкъ съмъ. Ти при менъ царица ще бѫдешъ. Ще живѣешъ добре, автомобилъ ще имашъ, рокли ще имашъ, слуги ще имашъ“. Казвамъ и: „При откѫснатото цвѣте – слугиня ще бѫдешъ, нищо повече“. Не че той туй, което говори, не е вѣрно, но въ дадения случай той си въобразява. После ще каже, ще се извини: „Много съмъ се заблуждавалъ, бѣхъ голѣмъ идеалистъ“. Безъ идеи – идеалистъ безъ наука.
Та казвамъ: Вие сте отъ онѣзи ученици, че сте хора, които си играятъ съ лотарийни билети. Всѣки отъ васъ взема единъ билетъ и казва: „Ще спечеля или не“. Азъ изчислявамъ. Пита ме единъ ще спечели или не. Казвамъ: Едва ще си вземешъ паритѣ. Казва: „Мене ми трѣбватъ много пари“. На другъ казвамъ, че нѣма да си вземешъ паритѣ. Защо? Защото ти си подъ 16 отдолу. Числата, което не печели, то е подъ 16. Всѣко число, при което вземашъ паритѣ си, ти вече имашъ основниятъ тонъ. Благодари, че нищо не си изгубилъ, пари имашъ пакъ. Втори пѫть пакъ ще вземешъ билетъ. Основното число не губи. Вземешъ единъ билетъ – печели и вземешъ само паритѣ си. Ти печелишъ, че не губишъ поне. Вземешъ веднажъ – изгубишъ, не печелишъ, вземешъ втори, трети пѫть. Сега да ви наведа на мисъльта, на онази мисъль, която е въ вашия умъ. Азъ като ви говоря по този начинъ, вие ще се обезсърдчите. Не, не искамъ да ви покажа, че сте невежи. Искамъ да ви покажа колко има да се учите. Сега, като остарѣете, трѣбва да се радвате, че може да учите. Благодарете на Бога, че има какво да учите на стари години. Казвате: „Защо туй не бѣше на млади години?“ На млади години яденето го занимава. Като стане по-голѣмъ, съ другарчета се занимава. Като стане на 21 години, момитѣ го занимаватъ. Като стане на 30 години, децата те занимаватъ. Богатъ станешъ, вече имашъ една фирма, капиталъ имашъ. Остарѣешъ, погледнешъ – краката ти не държатъ. Четешъ една окултна теория, втори пѫть като се преродишъ. Сега, като се прероди, какво научи? Най-първо боза отъ майка си. После се учи да ядешъ, после се изправи, следъ туй започна да дружишъ съ децата, да ходишъ на училище. На стари години казвашъ: „Какво научихъ сега?“ Турцитѣ казватъ: „Теле се роди, говедо си отиде“. Вие не знаете колко съдържателна е думата „хайванъ“ – „ха-Иване“. Хайванъ гелди. Хайванъ значи единъ човѣкъ, който знае да се натовари, не знае да се разтовари. Казва: „Да ви кажа какъ да се разтоварвате“. Ти си ялъ една храна, която е мѫчносмилаема. Като влѣзе въ стомаха, образува се брожение, започне да се превивашъ. Не знаешъ какъ да снемешъ тази раница. Какво ще правишъ? Ако си ученъ, не разбирашъ, веднага ще вземешъ едно лѣкарство за изчистване. Изчистването не е нищо друго, снемане на раницата. Казвамъ: Всичкото бреме, отъ което страдаме, вие страдате отъ нѣкои мисли, нѣкои чувства, трѣбва да знаете какъ да се разтоварвате. Не е лошо човѣкъ да желае нѣщо. Ти искашъ да станешъ богатъ, искашъ да станешъ богатъ по кѫсия пѫть. Бръкнешъ въ нѣкоя каса, задигнешъ 100 000 лева, туришъ ги въ банката, казвашъ: „Работата се уреди“. По този порядъкъ на нѣщата, хванатъ те, единъ процесъ се образува. Дойде адвокатъ, едно углавно дѣло – 10 години въ затвора. Казвашъ: „10 години поне имамъ да ямъ и да пия“. Не зная дали може да ядешъ и да пиешъ отъ паритѣ, които си взелъ.
Сега да се върнемъ къмъ музиката. Българитѣ въ игривитѣ пѣсни иматъ „Хай-ха-ха“. То е затворенъ интервалъ. „Тай-ти-ти“, то значи какво ще ми направишъ. Казвашъ: „Охъ-охъ-охъ“ – музика е това. Още като ми пѣе този човѣкъ, зная кѫде му е болката. Казвамъ: Когато вие пѣете, нѣкѫде пѣете успокоително. Напримѣръ: „Цвѣтята цъвтѣха“, какъ се пѣе „Цвѣтята цъвтѣха“? Мнозина имате теории. Вие най-първо ще намѣрите това цвѣте презъ колко етапа е минало. То е посѣто. Зимата минала, пролѣть дошло, птицитѣ пѣятъ. Ако пѣятъ, ще турите малко подвижность. Вие като пѣете пѣсеньта, азъ като слушамъ, казвамъ: Хубаво. Като цъвтятъ цвѣтята, какво има? Кой тонъ имате тамъ? Соль. Сега съвременната музика е чисто материалистическа музика. Значи, окрѫжностьта е материална. Махнете този диаметъръ. Имате 3, или отъ него е излѣзло, отъ туй число е излѣзло. П-то е надолу обърнато, И-то е основа. Отъ В-то сѫ излѣзли доста букви. То е материално число, взема съ дветѣ рѫце. Въ български е сѫщиятъ законъ.
Сега това сѫ процеси, които ставатъ вѫтре въ човѣшкиятъ умъ, въ човѣшкото сърдце. Вие имате едно желание, но срѣда нѣма кѫде да проявите вашето желание. Имате една дарба, пѣвецъ сте, нѣмате срѣда кѫде да се проявите. Да ви обясня. Вижте единъ овчарь, който пасе овцетѣ. Овцетѣ сѫ доста музикални и всѣки овчарь има кавалъ. Като свири на овцетѣ си, овцетѣ пасатъ по-добре. Ако нѣкой пѫть искате да развийте музиката, трѣбва да пасете овце. Овчаритѣ държатъ много на овцетѣ. Гледамъ и мухитѣ сѫ много музикални. Може да се смѣете на мухитѣ. Доста съмъ правилъ опитъ съ музикалностьта на мухитѣ. Седя въ стаята си, нѣма ни една муха да ме безпокои. Взема цигулката си, засвиря. Като свиря 1–2 минути, дойде или кацне на цигулката или кацне на носа ми. Казва: „Много хубаво свиришъ“. Нѣма да кацне на гърба ми, на рамената, но ще дойде на носа. Казвамъ: Чакай, не съмъ свършилъ концерта. Като дойдатъ мухитѣ, не ги пѫдя вече. Най-първо събирамъ мухитѣ. И като награкатъ, и понеже две не могатъ да кацатъ на носа, другата ще кацне на ухото, много тщеславни сѫ. Нѣкоя кацне на челото, нѣкоя на веждитѣ, не взематъ долни мѣста. Наблюдавалъ съмъ състоянието на мухитѣ, разбирамъ себе си, не гледамъ така. Главата е доста хубава, очитѣ. Като свиря, наблюдавамъ. Кацне нѣкѫде и стои. Трепне нѣщо, като свиря. Престана да свиря, пакъ си идатъ. Понѣкога, ако мисля много хубаво, имамъ музикални мисли, пакъ се награкатъ. Щомъ мисля, много хубаво ще дойдатъ. Като музика ги схващатъ. Когато по нѣкой пѫть мухитѣ накацатъ отгоре ви, то е добъръ признакъ, защото, ако сте лошъ – мухитѣ на гърба ви не кацатъ. Ако станете много лошъ и въшкитѣ не идатъ. Докато въшкитѣ ви ядатъ, всичко може да стане отъ васъ. Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ вълкъ, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите. Ако вие имате кожухъ, направенъ отъ вълча кожа, въшки не влизатъ. Имате факти, какъ ще ги обясните? Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на вълка и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата. Като се качи, иска да я яде. Трептенията, които сѫ образували червата на вълка, иматъ друга динамика. Затова цигуларитѣ сѫ много внимателни. Хубавитѣ струни да бѫдатъ направени отъ овчи черва. Вълкътъ е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ. И той има музика, но друга динамика има. Затуй по-добри считатъ струнитѣ, направени отъ овчи черва. Най-музикални сѫ струнитѣ, направени отъ човѣшки черва. Казватъ, че Паганини свирѣлъ на струни, направени отъ човѣшки черва. Тайна е това. Защо да не направятъ отъ човѣшки черва. Заминалъ човѣкътъ.
Казвамъ: Внимавайте на вашитѣ мисли. Не да се страхувате. Всѣка една мисъль, която иде отъ нѣкѫде, ще намѣрите нейния произходъ. Ако намѣрите произхода на една мисъль, на едно чувство, на едно желание, на една постѫпка отъ кѫде иде – вие ще се ползувате. Нѣкой пѫть дойде нѣкой човѣкъ, не ви е приятенъ. Този човѣкъ, който е неприятенъ на васъ, е приятенъ на другитѣ. Този човѣкъ, който е неприятенъ, можете да направите опитъ. Ако има човѣкъ, когото не обичате, да допуснемъ, че нѣкой беденъ човѣкъ не обичате, ако този беденъ човѣкъ забогатѣе, стане богатъ – ще го обикнете. Защо не го обичате, причината е външна. Считате, че той ще ви безпокои. Не е толкозъ уменъ. Като дойде при васъ, ще каже: „Я ми помогни. Дай ми 5 лева назаемъ“. Дойде и каже: „Имате ли една ябълка? Дайте ми“. Не е лошо, че иска. Остава на вашата добра воля. Казва: „Азъ искамъ, вие не може да ми откѫснете единъ плодъ“. Навсѣкѫде си позволява. Тази свобода не е лоша, която има, но не е въ порядъка на нѣщата. Той е поставилъ своето желание не намѣсто. Запримѣръ, ако поставишъ основниятъ тонъ тамъ, кѫдето не трѣбва, ако насаждамъ една квачка – ще започна съ до. Като отивамъ да бера плодове, съ до нѣма да започна. Съ кой тонъ ще започнешъ тогава? Съ ла. При ла плодоветѣ сами капятъ. Като дойде соль, цвѣтоветѣ завързватъ и узрѣватъ. При ла, като пѣешъ, узрѣватъ. Ако този плодъ е зеленъ и ти го откѫснешъ, значи ти не си откѫсналъ, както трѣбва. Една мисъль, която ще туришъ на работа, тази мисъль трѣбва да е узрѣла. Тази мисъль трѣбва да има семка. Като я посѣешъ, да израсте дървото, отъ което е станала. Ако нѣма семка, плодътъ не е узрѣлъ. Тогава не си откѫсналъ плода навреме. Обичашъ нѣкого, следъ години твоята любовь се измѣни. Ти си откѫсналъ плода по-рано. Като кажешъ, че обичашъ – да има промѣна, но измѣна да нѣма. Дойде единъ при мене, иска да му дамъ вино. Виждамъ, шишето пукнато. Казвамъ: Въ туй шише не може да ти дамъ. Донесете здраво шише. Моето вино въ такова шише не го турямъ. Имайте предвидъ, че въ този човѣкъ има едно сѫщество съ завършена еволюция и ви наблюдава. Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. Гледай твоето добро ще произведе ли този ефектъ въ публиката. Ще израсте, плодъ ще даде. Ако ти си направилъ едно добро и никакъвъ плодъ не дава, доброто не е на мѣсто. Казва: „Не ме обичатъ хората“. Богъ направи свѣта, ти не говоришъ истината. Най-първо Богъ те обича. Ти си дошълъ въ свѣта, слънцето грѣе заради тебе, вѣтърътъ вѣе заради тебе, земята се върти заради тебе. Ти си като пѫтникъ въ пространството, носятъ те изъ пространството и досега ти даватъ ядене, като единъ… Може окрѫжаващитѣ хора да не те обичатъ. Ти не говоришъ истината. Тѣ не може да те обичатъ, докато ти не ги обичашъ.
Та казвамъ: Да обичамъ, значи, когато казвамъ, че любя, съ това показвамъ, че любовьта, която съмъ приелъ отъ Бога – проявявамъ я. Отъ тази, Божествената Любовь, азъ изпращамъ на хората. То е Любовь въ даденъ случай. Азъ пращамъ Божията Любовь, проводникъ съмъ. Когато хората възприематъ Божията Любовь, която азъ имъ пращамъ, то е обичь къмъ мене. Тѣ възприематъ нѣщо. Ако и тѣ предаватъ любовьта нататъкъ, тогава се радвамъ. Едновременно и тѣ проявяватъ. Трѣбва да проявите любовьта и обичьта едновременно. Следъ като приемете любовьта, да я предадете. Следъ като си приелъ една малка радость, вижъ тази радость да я предадешъ, да е динамична. Не я дръжъ само за себе си. Не искамъ да говорите. Азъ, ако съмъ, ето какъ ще постѫпя. Нѣма да кажете, че ги обичате. Ако азъ нося най-малката радость въ душата си и ида при болнитѣ, на болнитѣ ще имъ олекне. Тѣ казватъ: „Като дойде този човѣкъ, като че ли ни донесе нѣщо“. Вие само минете, питате ги: „Имате ли да ядете?“ и излѣзете. Като излѣзете, казватъ: „Този човѣкъ ни донесе нѣщо, дано дойде другъ пѫть“. Азъ съмъ внесалъ радость. Въ който домъ влѣземъ, трѣбва да носимъ Божественото съзнание, че е хубавъ деньтъ и второ, че слънцето грѣе. Отъ слънцето сега по радиото слушатъ. Напредналитѣ сѫщества слушатъ какво се говори – какъ азъ ви говоря и какъ вие разбирате. Вие ще кажете: „Туй вѣрно ли е?“ Вие считате, че е 1001 нощь. Сега и вие казвате, че Богъ направилъ свѣта. Азъ ви питамъ: Вие бѣхте ли тамъ? Като кажете:„Господь създаде свѣта“, казвамъ: Ти билъ (ли) си тамъ? – „Мойсей писалъ“. Челъ си въ Битието, че въ 6 деня Господь създалъ свѣта. Мойсей бѣше ли тамъ? И той не бѣше, и той отъ нѣкого го взелъ. И Мойсей не бѣше, когато свѣтътъ се създаваше. Казва: „Въ начало Богъ създаде свѣта“. Азъ разглеждамъ това другояче. Щомъ влѣзе Божествената Любовь, това е началото на живота. Богъ въ мене създава свѣта. Тази любовь, като влѣзе, тя ми казва какъ Богъ е създалъ свѣта. 16 трептения въ Любовьта е основниятъ тонъ. Този тонъ не съответствува на цигулката.
Вториятъ пѫть ще продължимъ. Киселинитѣ въ живота трѣбва да ги превърнемъ въ сладчини. Отровитѣ трѣбва да ги превърнемъ въ лѣкарства. Всичкитѣ тия, непотрѣбнитѣ работи, да ги направимъ за торъ. Сега остава да учите. Вие седите и казвате: „Учительтъ тъй каза, Христосъ тъй каза“. Представете си – има една мисъль разумна, която носи свѣтлина, чувство, което носи топлина, воля, която носи сила. Събрани въ едно – даватъ едно ново разбиране. Събрани заедно – туй нѣщо е Божествена Любовь. Свѣтлина, топло чувство и сила сѫ условия, за да прояви Божествена Любовь. Туй, което носи свѣтлина, е любовь. Туй, което носи топлина и сила, то е Любовь въ даденъ случай. Казвамъ: Каквото и да вършите, нѣкой пѫть може да се заблудите, да бѫдете песимисти, каквото и да е – не е лошо състояние. За да разрешите въпроса, ще знаете, че ще трѣбва свѣтлина, топлина и сила. Свѣтлина на ума, тази свѣтлина, която трѣбва да се увеличава. Има си пропорции. Да не остане въ ума ви да кажете: „Какво знание имамъ?“ Сега ние се смѣемъ на животнитѣ. Знаете, че въ българския езикъ има думи, които сѫ взети отъ кокошкитѣ. Нѣкои отъ говедата сѫ взети. Думата „мучи“ напримѣръ. Турцитѣ иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“. Тя е отъ кучешки родъ. После думата „кѫти-кѫти“ – тя е кокоша. Кокошката казва „кѫтъ“. Имаме доста думи, заети отъ говедата. Нѣкои сѫ взети отъ птицитѣ и т.н. Туй да не ви обижда. Какво лошо има? „Ку-ку“ какво значи? Казва: „То е ку-ку“. „Ку“ значи искамъ. Искамъ, искамъ и вземамъ. Кукувицата никога не прави гнѣздо и другитѣ работятъ за нея. Когато искате другитѣ да работятъ заради васъ, вие сте кукувица. Ако не искате да бѫдете кукувица, трѣбва да си правите гнѣздо. Всѣки човѣкъ, който не мисли добре, който не чувствува добре и не постѫпва добре, той е кукувица.
Основната мисъль. Ученикътъ като иде при учителя си, да кажемъ, ако е по изкуство или музика – да се зарадва учительтъ, че е дошълъ такъвъ даровитъ ученикъ при него. Казвамъ: Единъ день и васъ като ви срещне нѣкой, който ви обича, да се зарадва, че ви е срещналъ. Вие като срещнете нѣкого и вие да се радвате, че сте го срещнали. Той е даровитъ човѣкъ. Що не се радвате?
Отче нашъ.
ХХ година
29. Лекция на Общия окултенъ класъ
30 априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ, София.
|
