„Отче наш“
Имате ли зададена тема? („Имаме.“) Четете. (Прочете се темата „Самообразование и самовъзпитание“.)
Ядеш храната. Към кое се отнася? Ако се храниш, към какво спада? Или удариш си крака и те заболи, към каква област се отнася? Хубаво, когато приготвяте храната, към кой процес спада? [Да] ядеш храна е едно, пък [да] приготовляваш храна зимно време е друго.
Пишете тема „Най-ценното за окото, най-ценното за ухото, най-ценното за вкуса.“ Ще мислите. Изпейте „Махар Бену Аба“.
„Махар Бену Аба“
Какво отношение имат, коя от тия думи е най-понятна? Земята. Какво получавате от слънцето? Светлина и топлина. Друго? Какво излиза от земята? Ако говорите за водата, имате отношение, че водата е понятие. Какво представя слънцето? Земята е неразбрана. Мислим, че от земята излизат някои неща, но излизат от слънцето. От всички тия думи коя е най-неразбрана? Пространство. А и земята, и слънцето са излезли от пространството, защото и слънцето е в пространството, и земята е в пространството. Земята е под влияние на слънцето. Слънцето и земята са под влияние на пространството.
Та по някой път онези неща, които вие не разбирате, оказват по-голямо влияние, отколкото вие мислите. Казвате: „Тази идея разбирам, но тя не оказва или оказва много малко влияние.“ Да допуснем, че вие разбирате какво нещо е мухата, не разбирате какво нещо е слънцето. Мухата ли ще ви влияе повече, която разбирате, или слънцето ще ви влияе, което не разбирате? Вие мислите, че което разбирате ви влияе. Ако разбираш една муха, какво ще ви влияе? Да кажем, че разбираш характера на мухите, може да опишеш и напишеш цял един том върху мухите. Може да станеш доктор, като пишеш върху мухите. Какво ще добиете сега от една муха? Какво може да ви даде една муха? Тогава в природата защо са създадени мухите? Какво е предназначението сега не искам да ми кажете, вие не сте специалисти върху мухите. Не искам да ми разрешавате въпроса, то е труден въпрос. Мухите са един преходен етап в развитието на органическия свят.
Сега с какво може да сравните слънцето и човека? Слънцето може да го сравним с човешкия ум. Земята може да я сравним с човешкото сърце. Пространството, то е човешката душа. С колко букви се пише думата пространство? Дванайсет. Колко букви има в думата слънце? Шест. А в земя? Четири. Защо слънцето има шест букви, земята четири, а пространството дванайсет? Топлина. Колко букви има [в думата] топлина? Седем. Какво отношение има между светлина и топлина? Кое от кое произтича? Има един закон: когато се увеличава топлината, намалява се светлината. Когато се увеличава светлината, намалява се топлината. Когато се намалява топлината, увеличава се светлината. Какво разбирате под увеличение на топлината и увеличение на светлината. Запример, ако светлината е разсеяна и я пречупите през една призма или едно стъкло, което събира светлината и образува един фокус, какво ще се образува във фокуса на пречупването? Ще се образува топлина. Добре, на какво влияе светлината повече? Светлината влияе повече на мозъка. Мозъкът работи чрез светлината, сърцето работи с топлината. Сърцето без топлина не може да работи. И умът без светлина не може да работи. Когато светлината на ума е малко, умът е в инертно състояние. Когато топлината е малко за сърцето, и сърцето е в инертно състояние. Когато започва да се увеличава светлината, деятелността на ума започва да се увеличава. Когато започне да се увеличава топлината, деятелността на сърцето започва да се увеличава. Щом се увеличава светлината, увеличава се процесът на ума. Щом се увеличава топлината, увеличава се процесът на човешкото сърце. Та казвам, ти не може да произведеш един процес в ума си, ако най-първо не може да увеличиш светлината.
Да допуснем, че искате да направим едно преобразование в тялото си. Вие туй преобразование не може да го направите, ако не знаете каква храна да дадете на тялото си. Само един вид храна ще дадете, защото умът се нуждае от съвсем друга храна. Сърцето се нуждае от съвсем друга храна – храна, която носи топлина. Човешкото тяло се нуждае от храна, която носи сила в себе си. Някой казва: „Да се храним.“ Храната е сложен процес. Може да се храниш с обикновена, нехранителна храна, която не може да ползва ума, която не може да ползва сърцето и не може да ползва и тялото ти. Тази храна не е полезна. Храна, която носи светлина, храна, която носи топлина и която носи сила, тази храна е здравословна. Тогава може да си подмладиш тялото, както искаш. По същия закон ти не може да създадеш едно хубаво чело, ако нямаш светлина в ума си, ти не може да създадеш един хубав нос в долната част, ако нямаш топлина, и не може да създадеш един подбрадник отдолу, ако нямаш сила.
У животните, у които липсва сила, не знаят да си избират храната, тази част на брадата е много слабо развита, долната челюст е слабо развита. Понеже нямат светлина, челото у тях е слабо развито, имат само едно чуканче. Понеже имат доста топлина, тяхната муцуна е излязла навън, доста силно е развита муцуната. Муцуната показва чрезмерно развитие на топлината. Следователно у животните трябва да се намалява топлината и да се увеличава светлината. Сега у човека трябва да се увеличава и светлината, и топлината, за да се увеличи силата. Силата се добива чрез увеличаване на светлината, с увеличаване на топлината. С намаляване на светлината и с намаляване на топлината или с намаляването на човешките мисли и с намаляването на човешките чувства се намалява и волята. Волята се усилва чрез усилването на ума и усилване процеса на сърцето.
Искате да разберете процеса на самовъзпитанието и самообразованието. Какво е самообразованието и самовъзпитанието? В какво седи възпитанието и в какво седи образованието? Той говори за възпитание и не разбира основните неща на възпитанието. Ти не може да се възпиташ, ако не разбираш законите на светлината, ако не разбираш законите на топлината и техните отношения към тебе. Ти не може да се самовъзпиташ, ако не разбираш законите на силите, които действат в природата вътре. Силите са свързани с волята, топлината е свързана със сърцето ти, светлината е свързана с човешкия ум. Те са пътища, по които ти може да станеш учен човек, философ, маг може да станеш, някое божество може да станеш.
Какво разбирате под думата божество? Силно същество. Под думата божество разбираме силен човек. Много силно трябва да е божеството. Всички божества са силни същества, имат знание. Развили са добре ума си, развили са добре сърцето си, затова те са божества. По някой път вие казвате: „Той е божество.“ Какво разбирате? По някой път във вас се явяват някои противоречия. На какво се дължат противоречията? Ако топлината е малка, тогава студът ще дойде. Ако светлината е малка, тогава мракът те спъва. Ако силата е малка, кое те спъва? Нямаме специална дума, слабостта или безсилието те спъва. Тогава страдаш от безсилие. Какво трябва да правиш? Ако не си упражнявате ръката, тогава какво ще стане? Всяко нещо от упражнения се развива. Трябва да знаете как да се упражнявате. Безразборното упражнение на пианото – какво ще добиете, ако се упражнявате без система? Ако има една система, правилна система при упражнението, [пианистът] ще може да изрази всичко, ще има ония нюанси. Та казвам, сега вие безразборно мислите. Тъй както един пианист безразборно ако се упражнява, все ще научите нещо. Трябва да имате един правилен метод за размишление. Под думите мислещ човек разбираме който правилно мисли. Мисълта никога не трябва да бъде еднообразна.
Често слушам някой човек да говори за някого, говори нещо, което аз зная, че не е вярно. Той чел нещо за Америка и им разправя за разни градове, за Ню Йорк – грамаден бил, какви къщи имало. Питам: „Ти в Америка ходил ли си?“ Казва: „Чел съм.“ Разправя им човекът какво било осветлението, картини гледал. Това е статическо знание. Какво осветление, какви къщи имало разправя ми друг, който е бил там? Той се качвал на тия къщи, на тия автомобили. Ходил в подземията, които ги има в Ню Йорк. Казвам, по някой път, когато изучавате нещата по книгите, е едно, когато изучавате самата реалност, е друго. Сега слънцето го изучавате по книгите колко хиляди градуса има, но не сте ходили на слънцето. Ако идете на слънцето, какво ще стане с вас? Като идете на слънцето, учените хора ще ви сплашат – те казват: „Ако идете на слънцето, ще тежите шестнайсет хиляди тона.“ То е предположение, което учените хора правят, че като идете на слънцето ще тежите шестнайсет хиляди тона. Те не са ходили на слънцето, да знаят. Това е теория. Сега аз може да си позволя да ви кажа, че като идете на слънцето, ще тежите толкоз, колкото тежите на земята. Колкото е вярно тяхното твърдение, толкоз е валидно и моето, понеже нито аз, нито те са ходили. Може да има отношение, понеже на земята колко тежи човек? Колкото едно тяло е по-голямо, неговата привлекателна сила е по-голяма. Хубаво, шестнайсет хиляди тона като тежите на слънцето, колко пъти ще се увеличи напрежението вътре? На земята имате хиляда и двеста килограма налягане отвън и хиляда и двеста напрежение отвътре, [те] се уравновесяват. На слънцето ще имате шестнайсет хиляди тона налягане. Туй налягане и отвътре ще бъде толкова. Следователно и на слънцето ще се уравновесят тия сили. Научно това е вярно. Запример, ако напрежението отвътре е малко, вие ще бъдете спитени. Ако на слънцето идете с вашето напрежение отвътре хиляда и двеста килограма, с това напрежение ако вие се пренесете на слънцето, вие ще бъдете обърнати на пита, ще бъдете спитени като лист.
Ако идете на слънцето, вашата интелигентност ще се увеличи, с туй ще се увеличи и напрежението. Като идете на слънцето, ще бъдете като в рая. Ще намерите един свят с много хубава пролет, хубави морета, много хубави градини, уредени, с много богата растителност, със здания, направени от диамант, прозрачни. Ще намерите такова богатство, дето не сте го сънували. Питам, туй сега вярно ли е? Казвам:възможно е, вероятно е. Туй, което ви казвам, е десет пъти повече. В слънцето, в слънчевата система живеят разумни същества. Каквото искаш, могат да го направят за няколко минути. Искащ къща, един апартамент – в четири–пет минути апартаментът ще бъде готов. Не си доволен – в четири–пет минути го съборят. От какъв кристал искаш – в четири–пет минути ще го направят. Каквито дрехи искаш – четири–пет минути, ще ти ги направят, каквито искаш. Искаш някакво съчинение – в четири–пет минути ще го направят. Не си доволен, веднага го сменят. Всичко става магически. Ние не сме ходили в Америка, но поне се радваме, че можем да се изкажем. Все е хубаво да имаме картини.
Казвам, красотата в живота има една хубава страна. Ние трябва да се радваме на онези непостижими възможности. Има един контраст. За мене само непостижимите неща са постижими, а постижимите се непостижими. Когато ми казват за нещо, че е постижимо, аз зная, че е непостижимо. За мене само непостижимото е постижимо, за мене голямото е постижимо, а малкото е непостижимо. За мене малкото е видимо, а голямото невидимо. Голямото, за да не ни препятства, природата го е турила толкоз далеч, че го смалила, защото големите работи са много амбициозни. Турила ги надалече, да не ни препятстват. Малките са толкоз скромни, че не искат даже да ги видим, никога не се явяват. Седят като незнайни. Незнайното в света е малкото. Но във вас сега да не влезе една представа: „Тогава какъв смисъл има?“ Вие сега се боите да не станете малки. Ако искаш да си починеш, стани малък. Щом станеш голям, ще те натоварят. Големия го хванат за работа. Ако искаш да си починеш, да се уединиш, трябва да станеш малък, никой да не те знае накъде си; ти всички да виждаш, тебе никой да не те вижда. То е спокойствие. Сега във вас има желанието да станете големи хора. Че вие сте всички много големи, по-големи, отколкото трябва. Вследствие на тази големина вие страдате. Трябва да знаете да изучавате закона на смаляването, за да си починете. Почивка на ума трябва. В малкото е почивката. Почивка на тялото трябва. При самовъзпитанието, за тия невъзможните работи трябва да се смалиш, да се отдалечиш.
Някои от вас искате да прозрете в духовния свят. Много лесно може да прозрете. Докато физическият свят с тия впечатления реагира върху вашия ум, никога не може да влезете в духовния свят, невъзможно е. За да видиш духовния свят, непременно трябва да се отдалечиш от всички впечатления от физическия свят, никакви впечатления не трябва да приемаш от физическия свят. Тогава духовният свят ще […] се открие пред тебе. Вие ще кажете: „Защо е тъй?“ Представете си, че пред вас имате една гора и не може да видите простора, какво има зад гората. Вие трябва да махнете тази гора или да изсечете всичките дървета. Като махнете цялата гора, тогава ще видите простора зад гората. Физическият свят са близките неща, които привличат вниманието. Вие трябва или да излезете от него, или да се подигнете от тия предмети, за да можете да видите пространството надалече.
При самовъзпитанието трябва да имате воля. Имате един човек, казвате: „Да се махне.“ Този човек ще го държите в ума си. Коя е причината, че държите някой човек в ума си? Да кажем, вие сте гладен. Един хубав хляб вие го държите в ума си. Хубавите работи вие ги държите в ума си. Ако ви дадат това, което не е хляб, веднага го изхвърляте из ума си. Има желания вътре във вас, които като отмахнете, няма да се свържете с предмета. Желанията са, които ви свързват с предметите. Един човек е един предмет за вас. Имате едно желание, което ви свързва. Казвам, вие искате да се свържете с някой друг предмет. Трябва да предизвикате във вас друго желание. По някой път се извинявате, че някой произвежда лошо впечатление. Казвате: „Защо светът така е направен?“ Зависи това от вас. Вие или трябва да се отдалечите, или трябва да се приближите при своите предмети. Не може да се приближите и не може да се отдалечите, ако не разбирате законите на светлината, законите на топлината и законите на силата. Вие няма да знаете как да функционирате вътре в самия свят, в човешкия свят.
Та при самовъзпитанието трябва да дадете на ума си онази подходящата светлина, в самовъзпитанието трябва да дадете на сърцето си подходяща топлина и на тялото – подходяща сила. И тогава да изучавате природата в нейната пълнота. Ако имате малка светлина, вие ще спънете вашия ум. Ако имате малка топлина, вие ще спънете вашето сърце. Ако имате малка сила, вие ще спънете вашето тяло. Тогава тялото на човека трябва постоянно да се храни. Под тяло разбирам човешката воля. Тя трябва да се подхранва.
Човешката воля трябва да се подхранва със силата на природата. Човешкото сърце трябва да се подхранва с топлината на природата. Човешкият ум трябва да се подхранва със светлината на природата. То е самовъзпитанието на човека.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Двадесет и пета лекция на младежкия клас
25 април 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
