Добрата молитва.
Размишление.
Махаръ Бену Аба.
Вие по нѣкой пѫть минавате за герои вѫтре въ себе си. Нѣкой пѫть мисли, че е подигнатъ, че знание има, че свѣтлина има, казва: „Туй зная, онова зная, зная всичко. Какво ли има да уча още?“ Мисли, че като каже „Да се обичаме“ – свършенъ е въпросътъ. Хубаво е всичко да знаешъ. Но вземете, че те хвърлятъ въ водата – какво ще правишъ? Хвърлятъ те въ водата, оставятъ те. Какво знаешъ? Като те оставя самъ, какво ще правишъ? Знаешъ (ли) колко мѫчно е да се съблѣчешъ въ водата? Имашъ голѣмъ балтонъ, модно си облѣченъ. Хвърлятъ те въ водата съ този балтонъ. Ще идешъ на дъното на водата. Трѣбва да се съблѣчешъ и колкото по-малко дрехи – толкова по-добре ще плавашъ. Ако знаешъ какъ да употрѣбишъ рѫцетѣ си, краката си – ще излѣзешъ изъ туй положение.
Казвамъ: Има една страна, на която всички трѣбва да обърнете внимание. Човѣкъ може да си претовари мозъка. Може да претоваришъ мозъка си отъ чрезмѣрно ядене, може да го разтоваришъ отъ много постъ. Може да го претоваришъ отъ мисъль: какво ще правимъ, какъ ще преживѣемъ на земята или отъ безпокойства. Защото, като се безпокоишъ, то не е осторожность, то е страхъ. Пъкъ таксувашъ мозъка си съ една отрицателна енергия. Може да си много докачливъ. То е единъ центъръ. Пакъ товаришъ мозъка си повече. Постоянно мислишъ за себе си този да не те обиди, онзи да не те обиди. Таксувашъ не цѣлия си мозъкъ, а опредѣлени сѫ енергиитѣ. Този центъръ ти таксувашъ. Нѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да се освободи отъ личнитѣ идеи. Богатиятъ трѣбва да го извадишъ навънъ. Че нѣкой не те погледналъ нѣкакъ си, ти се докачишъ веднага. Той може да е неразположенъ или да го боли корема, или нѣщо му се случило. Ти казвашъ: „Защо не ме гледа умилно, но ме гледа начумерено, като че съмъ му изѣлъ бащиното му имане?“ Или нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ иска да бѫде по-остъръ, подигне си гласа. Казвашъ: „Защо да го подигне?“ Като дойдоха англичанитѣ съ своитѣ аероплани, какъ ни говорѣха, какъ ни проповѣдваха? Дойдоха, туриха доста голѣма свѣтлина да ни видятъ. Тѣ хвърлятъ бомби, но първо освѣтяватъ мѣстото да видятъ намѣсто ли ще паднатъ тия бомби. Тия ракети, които хвърлѣха, за да освѣтятъ, доста дълго време свѣтѣха. Нѣкои казваха: „Запали се аероплана“, пъкъ то е ракета, съ която освѣтяватъ, за да видятъ. Казватъ: „Да ви кажемъ у насъ какъ спущатъ бомбитѣ“. Да ги видите какъ ги спущатъ. Казвамъ: Ние не сме хората, които спуснаха бомбитѣ. Други ги спуснаха. Защо не идете на тѣхъ да имъ покажете, а на насъ? Ние сме непричомъ, че други ви спущали бомби. Казватъ: „Да ви покажемъ. Видѣхте ли? Насъ ни турятъ като арбитъръ да преценимъ хубаво ли е или не. Ние имаме разрушения, и на васъ какъ ви е?“ Ние имъ казваме: „Хубаво, вие сте богати хора. Защо не искате да платите на хората? Платете си дълга. Вие сте обсебили цѣлия свѣтъ“. Иматъ право и тѣ. Кой е правъ?
Сега всички вие сте англичани. Съвременнитѣ хора считамъ, че сѫ англичани. Новото, което иде, то сѫ германцитѣ. Първиятъ елементъ отъ името на англичанитѣ – А е човѣкъ, който е натоваренъ много. Не ти трѣбва толкова. Разтовари се. Англичанинътъ е човѣкъ натоваренъ, който трѣбва да се разтовари. Той, който е много натоваренъ човѣкъ, търси говеда да тури товара си на другитѣ да го носятъ. Но това вече не е Божествено. Казвамъ: Сега това е въ реда на нѣщата. Тази война е чисто духовна. Една голѣма борба има между свѣтлитѣ братя и чернитѣ братя – така ги наричамъ. Тѣ преди милиони години се биха и чернитѣ взеха надмощие. Тогава се оттеглиха свѣтлитѣ братя, дадоха мѣсто на другитѣ и тогава земята бѣше обвита въ мракъ и тъмнота. Около земята тѣ владѣеха. Тогава дойдоха тия свѣтлитѣ братя да устройватъ земята. Шесть деня работиха. Имаха голѣма борба и казва Писанието: „Господь видѣ“. Господь видѣ, че всичко е добре направено. Обаче онѣзи се ухитриха. Като видѣха, че направи първия човѣкъ, дойдоха, че внесоха своята тъмнина вѫтре въ хората. По-напредъ тъмнината бѣше отвънъ, а свѣтлината отвѫтре. Като направи Богъ свѣтлината отвънъ, тѣ внесоха тъмнината въ съзнанието на хората. Хората съгрѣшиха. Отвънъ е свѣтло, свѣтътъ е доста хубаво уреденъ. Въ насъ вѫтре е тъмно.
Гледамъ тукъ нѣкои дошли отъ Захарната фабрика, дошли облѣчени въ бѣло. Съ бѣли дрехи идатъ да си почиватъ тукъ. Казвамъ: Нѣма нищо. Казватъ: „Петь–шесть часа не сме спали“. Казвамъ: Всички въ будно положение бѣха да се молятъ. Разсѫждаватъ какво ще стане. Казвате: „Кое е Божественото?“ Искате да знаете кои сѫ на правата страна. Да ви кажа: Онзи човѣкъ, въ дадения случай, който изважда васъ отъ водата, когато се давите – той е човѣкътъ, който е пратенъ отъ Бога. Той може да е лошъ циганинъ, какъвто и да е, не го зная. Може да ти е братъ, тъй да го мислишъ, но ако не може да те извади – той не е отъ Бога пратенъ. Този човѣкъ, който е отъ Бога пратенъ – той ще те извади. Въ даденъ случай онзи, който ни помага, той е отъ Бога пратенъ. Законътъ за мислитѣ е сѫщиятъ. Ти имашъ много мисли, които не могатъ да ти помагатъ. Тѣ не сѫ отъ Бога. Въ сегашнитѣ изпитания ще познаемъ кое е отъ Бога. Харесвамъ единъ нашъ братъ. Отива за Габрово. Качва се на трена и на гарата го заварва бомбардировката, запалването на бомбитѣ е на 300–400 метра. Всички започватъ да бѣгатъ. (Той) казва: „Кѫде ще бѣгамъ навънъ? Може да ме претрепе нѣкоя граната или ще ме хванатъ, че бѣгамъ, че съмъ нѣкакъвъ шпионинъ, понеже имамъ такава опитность. Казахъ си: „Каквото даде Господь“. Преживѣхъ нѣщо, но нѣщо ми казва „Не бой се“. Пукаха гранатитѣ около мене 3–4 часа“. Казва: „Разбрахъ много работи. Сутриньта къмъ 5 часа, като съмна, видѣхъ, че още единъ герой има въ трена. Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. Една сестра върви подире ми и ме пита какво ще стане. Рекохъ и: Ще видишъ. Туй, което сте видѣли – то е нищо. То е първата сцена. Вие не сте видѣли това, което се казва въ Писанието, че цѣлата земя въ огънь ще пламне. Че ние какви трѣбва да бѫдемъ? Ако дойде огъньтъ, какво ще стане? Като те изгори огъньтъ – отиде. Но този огънь да те пречисти, както златото пречиства. Този огънь е намѣсто. Този е единъ вѫтрешенъ огънь. Казва Писанието: „Ако онѣзи дни не се съкратѣха, ни една жива душа нѣмаше да остане“. Сега ще видите какво нѣщо е обсаждане на Йерусалимъ. Сега не страдатъ онѣзи, които сѫ на фронта, но онѣзи, които сѫ въ тила. Ние тукъ сме въ тила. Но всѣкога неприятельтъ атакува тила, не фронта. На фронта сѫ по-добре. Аероплани не могатъ да ги намѣрятъ. Въ тила ги намиратъ.
Казвамъ: Не трѣбва да се таксуваме. Нѣкои ги е страхъ. Седишъ и мислишъ нѣкоя бомба да не падне. Чувашъ – първата не падна до тебе. Мислишъ – втората. Дойде пакъ това напрежение. 80 бомби – се туй напрежение. Таксувашъ. Започнешъ да мислишъ: „Ами ако дойдатъ втори пѫть? Ами ако дойдатъ трети пѫть?“ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара.
Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа. Като оздравѣешъ – тогава пакъ може да се биемъ“. По нѣкой пѫть и вие, когато нѣкой иска да ви направи услуга, вие вадите револвера си. На всѣки човѣкъ, който ви е направилъ услуга, бѫдете благодарни. Знайте, че всички народи – германци, англичани, руси, българи – вършатъ волята Божия. Ние не трѣбва да се мѣсимъ. Всѣки върши волята Божия. Богъ е турилъ народитѣ на изпитание и насъ е турилъ на изпитание. Казвате: „Какво ще дойде отъ това изпитание?“ Отъ туй изпитание ще научимъ нѣщо много хубаво. Въ какво седи лошото.
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. После имаше 10 ковчези. Презъ тази седмица стана това. Казвамъ: Молишъ се, дойде една тревога, какво ще правишъ? Вие досега сте имали вѫтрешни тревоги. На какво се дължатъ? Имате една вѫтрешна тревога – сѫщото нѣщо е. Трѣбва да бѫдете свързани съ Бога. Какво ще стане? Ще стане туй, което никога не е ставало. Какво ще стане съ змията, която е облѣчена съ стари дрехи? Дойде змията на нѣкое тѣсно мѣсто, дрехата я изпуща и остане съ новата. Тя живѣе споредъ Христовото учение. Който има две дрехи, едната да даде. Змията казва: „Постѫпвамъ споредъ това учение“. Отдолу новата се е образувала. Като дойде – старата змийска дреха, съ която била облѣчена, цѣлата се изхлузва. Мнозина намиратъ тия дрехи и съ нея обличатъ бастунчета. Казвамъ: Сега трѣбва да се съблѣчемъ отъ разнитѣ стари навици, стари мисли. Какво ще стане? Какво ще стане? Христосъ казва: „Ако те съблазни окото ти, извади го“. Какъ да си извади окото? Ами ако сега, както е война, ако ти извадятъ окото, нѣкое парче отъ засада те удари и ти извади окото? Единъ германски офицеръ така му извадили сега, въ войната, окото и той благодари, че не сѫ дветѣ. Като те удари едно парче и ти извади окото, какво ще правишъ? Сега мнозина отъ васъ имате по две очи и сте недоволни пакъ. Онзи съ едно око останалъ и пакъ е доволенъ, благодаренъ. Казва, (че) пакъ ще иде да се бие съ Германия (срещу) англичанитѣ. Превързватъ крака на едного и той казва: „Бързо да ми превържешъ крака, че ще ида да се бия съ англичанитѣ“.
Не трѣбва да таксуваме мозъка съ излишна енергия, която не е Божествена. Всѣкога, когато стане претрупване на мозъка, се явява вѫтрешно безпокойствие. Запримѣръ: Въ любовьта, (въ) самото чувство човѣкъ може да се натовари чрезмѣрно, че му става отвратително, не иска да обича никого. Трѣбва да се разтовари. Казвамъ: Трѣбва да употрѣбимъ колкото се може повече центрове. Разнообразна трѣбва да бѫде мозъчната деятелность. Има умственъ трудъ, има чувственъ трудъ. Нѣкой пѫть тази погрѣшка имате на онзи калугеръ, който цѣлия день се молилъ. Хубаво е, не е лошо да се моли човѣкъ. Но ти се молишъ Господь да ти даде благословение. Той се молилъ и Господь дава дъждъ. Като дойде дъждътъ, трѣбва работа. Има царевица да се копае, домати има. Господь си свършилъ работата. Ще вземешъ мотиката, ще идешъ да помагашъ на доматитѣ, на царевицата да помагашъ. Ако искашъ – и тамъ може да се молишъ. Нѣма да се молишъ въ нѣкоя кѫща.
Та казвамъ: Има едно ново схващане. Гледамъ мнозина разправятъ за своитѣ изпитания. Пазете се отъ едно нѣщо – не разказвайте нѣщата, както не сѫ. Какво е отношението къмъ едно, две и три? AB е една ось, която се върти. Завърти се веднажъ – имате едно завъртане на остьта. Имате 1:1, имате 1:2 – имате две завъртания и имате 1:3 – имате три завъртания. 1:3 значи тази ось три пѫти се е завъртѣла. Ако е платно, туй платно около остьта три пѫти се е завъртѣло. Кое число е по-голѣмо? Остьта си е ось, но едно число показва работата на остьта. 13 или 12 показва въ дадения случай каква работа се е извършила. Отъ работата, която човѣкъ свършва, се показва човѣкъ какъвъ е. Ти проповѣдвашъ на единъ ученикъ, но ти си сприхавъ, сплашишъ ученика, (той) не може да те разбира. Трѣбва да бѫдешъ толкова разположенъ, че като му разправяшъ, той трѣбва да възприеме онова, което имашъ въ ума си – да се съкрати времето. Сега по нѣкой пѫть съмъ слушалъ нѣкои да казватъ: „Толкова години ние слушаме тукъ. Какво сме научили?“ Вие искате всичко да ви дойде на гости, като една стока да я продавате. Че трѣбва да работите надъ себе си. Има единъ вѫтрешенъ начинъ за работа. Сега какъвъ е вѫтрешниятъ начинъ и какъвъ е външниятъ начинъ? Външниятъ начинъ се вижда и е материаленъ той, материализира се. Вѫтрешниятъ сега се образува. Сега отвънъ растенията, камънитѣ, свѣтлината – тѣ ни учатъ. Това е процесътъ на всичкитѣ сѫщества. Значи това съзнание ни обгръща. Сега по нѣкой пѫть вие казвате: „Азъ съмъ свободенъ да правя, каквото си искамъ“. На единъ конь, на който съмъ турилъ гемъ, той е свободенъ да върви, но върви тамъ, дето азъ искамъ. Азъ съмъ се качилъ на гърба му и върви, кѫдето азъ искамъ. Вървя, потегля юздата налѣво – върви налѣво, потегля юздата надѣсно – върви надѣсно. (Коньтъ) казва: „Азъ ходя, дето искамъ“. Той ходи, дето азъ го направлявамъ. И вие ходите, дето ви направляватъ. (Нѣкой) казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Въ какво сте свободни? Отъ болесть не си свободенъ, отъ гладъ не си свободенъ, отъ безпокойство не си свободенъ, отъ сиромашия не си свободенъ. Казва: „Каквото помисля, се става“. Тревата, и тя, каквото помисли – става. Нѣкой пѫть тревата може да е помислила, че страда за дъждъ и дъждътъ дойде. Тревата казва: „Каквото помислихъ – стана“. Понеже и на мене трѣбва дъждъ, казвамъ: Каквото помислихъ – става. Азъ ли каквото помислихъ стана, или каквото тревата помисли стана? Каквото тревата помисли – стана, и каквото азъ помислихъ – стана. Но туй стана не защото азъ помислихъ, но азъ помислихъ за нѣщо, което трѣбваше да стане. Единъ добъръ човѣкъ, дошло му наумъ да направи благодеяние. Неговата мисъль се е проектирала въ пространството. Ти мислишъ да има, да дойде нѣкой да помогне. Иде този човѣкъ съ своитѣ блага и ги раздава. Казвашъ: „Азъ помислихъ и той дойде“. Ти криво мислишъ. Ти мислишъ, че понеже ти си помислилъ, този човѣкъ (е) дошълъ, а ти си помислилъ, защото той е помислилъ. Той казва: „Да ида, да посетя беднитѣ хора, да имъ раздамъ нѣщо“. Ти си възприелъ неговата мисъль. Ти благодари, че си възприелъ неговата мисъль да дойде и да ти даде нѣщо. Ти казвашъ: „Азъ каквото помислихъ – стана“. На него отъ друго мѣсто му дойде идеята. Казвамъ: Когато ви дойде една хубава идея, тя иде отъ другъ единъ по-високъ свѣтъ. Ти се радвай, че съзнанието ти е било будно, за да можешъ да възприемешъ Божественото и да се ползувашъ. Въ сегашния вѣкъ ни трѣбва изпълнение на волята Божия. Има два начина за изпълнение: единиятъ начинъ е сегашниятъ по законъ – по законъ всички изпълнявате, и камънитѣ, и водата, и земята изпълняватъ по законъ. Вториятъ (начинъ) е по любовь, сега го учимъ. По законъ страхътъ е отвѫтре, страхътъ те заставя. Страхътъ е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона. Страхътъ е отвѫтре, законътъ е отвънъ. При вториятъ начинъ – страхътъ е отвънъ, любовьта е отвѫтре. Казвате: „Искаме да се освободимъ отъ страха“. Страхътъ е на мѣсто, но страхътъ трѣбва да го туримъ намѣсто. Страхътъ трѣбва да го туримъ отвънъ. Страхътъ е много добъръ слуга, но страхътъ не е много добъръ господарь. Казвамъ: Когато любовьта стане господарь, когато милосърдието стане господарь, а алчностьта – слуга, и страхътъ слуга – свѣтътъ ще се оправи. Когато учтивостьта, мекотата станатъ господарь, е много добре, а силата е слуга – свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което е грубо – да бѫде отвънъ. А онова, хубавото – отвѫтре. Свѣтътъ ще се оправи. Всичко онова, което става отвѫтре, да е господарь, а всичко онова, което става отвънъ, да е слуга. Именно затова трѣбва да има едно разнообразие. Вие искате нѣкой пѫть да бѫдете търпеливи. Лесно се учи търпението. Дружете съ хора, които сѫ търпеливи. Има нѣкой, който е много търпеливъ, че се е натоварилъ. Търпеливитѣ хора сѫ много упорити. Англичанитѣ сѫ упорити. Биятъ ги и тѣ устояватъ. Циганинътъ казва: „И чука, и чергата си продавамъ, но не се подчинявамъ“. Ще го биятъ, ще го биятъ, но той не се подчинява. Какво ще правишъ да се противопоставишъ? Казвамъ: Ако нѣкой отъ васъ не е търпеливъ, (нека) да дружи съ хора търпеливи. Ако сте много търпеливи – дружете съ нетърпеливи, за да стане една обмѣна. Ако си милостивъ – дружи съ други, които не сѫ милостиви. Ако си алченъ – дружи съ други, които сѫ щедри. Ако си щедъръ – дружи съ други, които сѫ алчни. Да стане обмѣна.
Много мѫчно може да се освободите отъ старитѣ нѣща. Азъ гледамъ нѣкой пѫть за нѣкои нѣща, за които съмъ говорилъ, правя опити. Нѣкой казва: „Ти не разбра какво говореше Учительтъ“. Другиятъ казва: „Ти не разбра“. Азъ казвамъ на английски „I am“. Другъ го напише така: „Ай емъ“. Кой е правъ? Първиятъ е правъ, вториятъ го (е) написалъ по български. Нѣщата трѣбва да ги пишете на Божественъ езикъ. Вие ги пишете по земному. Седя единъ день на двора и слушамъ една гургулица, която казва: „Гу, гу, гу-у“. Превождамъ какво значи – всичко добре ще се свърши. Седи тя и си гугуца. Казва: „Всичко добре ще се свърши“. Какъ ще се свърши? Онзи, който направилъ свѣта, е толкова мѫдъръ, ние само ходимъ отвънъ, на този дънеръ кацнемъ, на онзи. Той иде въ гората, на всички говори. Пита ме единъ: „Какво ще стане?“ Казвамъ: Гургулицата казва, че всичко добре ще свърши. Тя като казва това – образува се една гуша, знае да диша.
Та казвамъ: Англичанитѣ се учатъ да дишатъ, германцитѣ се учатъ да работятъ. Дишането е много лесно, то е търговия. Богатство искашъ, леснотия искашъ, удобства искашъ, всичко да ти е наредъ, пари да имашъ, само да идешъ до банката съ единъ чекъ да вземешъ пари, да се облѣчешъ хубаво, да имашъ хубави столове, пъкъ работа малко се изисква по английски. Природата работи чрезъ главата, работи чрезъ дробоветѣ и работи чрезъ стомаха. Тия три вида работи да ги съедини въ едно – да диша правилно, да яде правилно и да работи правилно. Отъ онова, което придобиешъ – да раздавашъ. Ти си ялъ, нѣмашъ нужда, не си гладенъ. Онова, което не може да ядешъ – раздай него. Не оставяй храната отъ днешния день за утрешния. Евреитѣ, когато ги изведе Господь въ пустинята, (имъ) каза, че само за днешния день да събиратъ храна. Евреитѣ бѣха голѣми търговци, събираха за два дена, казваха: „Може утре да не падне“. Събраната храна за два дена се разваляше. Всѣки день ще събирашъ. Тѣ искаха да скриятъ. Всѣки день носи своето благо.
Да благодаримъ сега за онова, което Богъ ни дава. Като дойде утрешния день, добъръ е Господь.
Та сега мнозина отъ васъ, които сте англичани, да се разтоварите. Нѣкой отъ васъ, които сте германци, трѣбва да работите. Руситѣ какво трѣбва да правятъ? „РУ“ какво е? Англичанинътъ е натоваренъ, германецътъ е на работа, „РУ“ значи „на духа“. Тѣ седятъ и се потриватъ. Руснакътъ казва: „Ничево“. Нѣкои сѫ руснаци, казватъ: „Господь ще промисли, Духътъ ще промисли“. Ще промисли Духътъ, но като дойде Духътъ – трѣбва да послушашъ. Учительтъ ще те научи, но той ще ти предаде урока, но учение трѣбва, работа трѣбва. Щомъ ти предадатъ единъ урокъ – трѣбва да работишъ. Предадениятъ урокъ на търпението, какъ ще го приложите въ практическия животъ? Казвате: „Какво има?“ Като си търпеливъ, ти си съединенъ съ Божествения свѣтъ, отъ всичко се ползувашъ. Ти като се разсърдишъ, работишъ за духоветѣ. Тѣ взематъ тази енергия – сръднята, турятъ я на работа. Въ сръднята харчишъ повече, ти губишъ. Като си търпеливъ – печелишъ. Но и (въ) многото печалба има опасность. Въ много(то) харчене има опасности, и въ многото губене има опасность. Ще държишъ закона на равновесието – нито много богатъ, нито много сиромахъ. Или другояче казано – нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията да бѫдатъ като дѣсната ти рѫка. Сиромашията изисква работа – ще дадешъ работа на лѣвата ти рѫка. По нѣкой пѫть тя е щедра, понеже дѣсната работи, като го вземе – ще го даде. Тя е много щедра. Ще вземе, ще турите хлѣба въ устата. Той ще ви ползува. Сега знаете ли начинътъ кога Духътъ говори? Всѣкога, когато Божествениятъ Духъ говори, образува се въ главата свѣтлина, една много приятна свѣтлина. Когато Духътъ говори – една мека топлина се образува. Много ти е приятно, тихо и спокойно. После усѣщашъ свежесть по тѣлото. Приятно ти е навсѣкѫде. Тъй говори Духътъ. Тогава си готовъ при най-малкото пошепване да направишъ нѣщо. Нѣкой пѫть въ ума има тъмнина, въ сърдцето – студъ и казвашъ, че Духътъ говори. Пакъ ти говори нѣщо, но разбъркани работи. Седишъ така и нѣщо ти казва: „Тебе никой не те обича“. Господь на молитвитѣ не отговаря. Трѣбва да се стѣгнешъ, да работишъ, бѫди малко ачигьозъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. Сега нѣкоя млада сестра ми казва: „Дотегна ми, Учителю, не искамъ да страдамъ“. Нѣкоя стара сестра и тя ми казва: „Дотегна ми, не искамъ да страдамъ“. Че и на мене ми е дотегнало. Четете Посланието къмъ римлянитѣ. Нѣма нѣкой, който да е свободенъ въ свѣта. Всички сме поставени подъ едно бреме. Само любовьта е, която може да ни избави отъ игото на земята. Ти си свободенъ да оберешъ нѣкого. Но ще дойде законътъ, (той) казва: „Ти ще го вземешъ, ти нѣмашъ право да говоришъ“. 50–60 кила ще ги вземешъ, ако не – бой има. Законътъ на любовьта ще те храни, ти самъ да си изберешъ колко да вземешъ – 1, 2, 3, 4, 5 кила. Самъ ще си изберешъ. Въ свободата ти ще се натоваришъ толкозъ, колкото намѣришъ за добре. Съ закона ще те натоварятъ, колкото не искашъ. Всѣкога, когато вие сте обременени, то е извънъ закона на свободата. Защо да не си по-уменъ? По-добре оставете този въпросъ настрана. Като те освободи Господь, като дойде любовьта, ще каже: „Вземи, колкото искашъ“. Не вземай за два деня. Вземи за единъ день.
Искамъ сега лицата да ви бѫдатъ свѣтли. Всички, които идатъ, лицата ви сѫ омърлушени. Навсѣкѫде гледамъ омърлушени лица, като шашардисани. Нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да се моли. Безпокои се човѣкъ за нищо и никакво, че туй защо станало, че онова защо станало, че защо не предвидѣхъ.
Азъ ще ви дамъ нѣколко правила. Сутриньта гледамъ птичкитѣ пѣятъ, гургулицитѣ гугуцатъ, петлитѣ кукуригатъ, казватъ: „Какво ще бѫде?“ Казвамъ: Много добре ще бѫде. Че и тѣ слушатъ този шумъ, седятъ спокойно. Каква ще бѫде тази работа? Казвамъ: Излишно безпокойство. Ако искашъ да пѫтувашъ отъ България за Америка, искашъ да пѫтувашъ – качи се на единъ параходъ и, (ако) видишъ, че пълховетѣ излизатъ, бѣгатъ, на този параходъ не се качвай. Пълховетѣ знаятъ. Видишъ ли нѣкой параходъ като дойде, (че) пълховетѣ влизатъ въ парахода – влѣзъ и ти. Дето влизатъ пълховетѣ, влѣзъ и ти. Дето излизатъ пълховетѣ, излѣзъ и ти. Ти ще кажешъ: „Азъ ще слушамъ сега единъ плъхъ“. Дето бѣга пълха, бѣгай и ти. Тамъ дето влиза пълха да се крие, влѣзъ и ти. Азъ ще ви преведа примѣра, когато стана земетресението въ Търново. Казвамъ да ида, да видя приятелитѣ тамъ. Още като влизамъ въ града, виждамъ една човѣшка атмосфера. Виждамъ сѫщо, че кучетата лаятъ, петлитѣ кукуригатъ, всички птички пѣятъ. Като влизамъ въ Търново, пророци – колкото искашъ. Единъ казалъ „това ще стане, онова ще стане“, пророкуватъ. Като влизамъ, всичкитѣ на палатки. Казва ми една сестра: „Учителю, да влѣзете въ палатката“. Казвамъ: Турете ми въ кѫщи леглото. – „Ще се събори кѫщата, предсказватъ тукъ“. Казвамъ: Азъ като влѣзохъ, два вида пророци видѣхъ. Каквото казватъ първитѣ, всичко ще бѫде. Тѣ казватъ: „Каквото бѣше – мина“. Другитѣ, които се изплашили, казватъ, че ще потъне Търново, ще се разруши. Казвамъ: То е минало вече. Казва Писанието: „Като видите всичко онова, което става, да знаете, че е наближилъ часътъ на вашето избавление“. То е вѫтрешна свѣтлина. Богъ се проявява. Ние сме като своенравни деца, искаме да си уредимъ живота, тъй както Богъ не иска. Богъ ни е пратилъ и е предвидилъ всички да станемъ умни, да станемъ добри и да станемъ силни. Затова ни е пратилъ на земята. Слабитѣ седятъ и казватъ: „Елате да си поживѣемъ“. Какво ще поживѣемъ? Малко удобства трѣбватъ. Какви удобства трѣбватъ? На войницитѣ какви удобства трѣбватъ? Раницата на гърба, орѫжието на рамо, тръгне. Не може да се противи. Какъ ще се противи? Влѣзешъ въ една рѣка, трѣбва да знаешъ да плавашъ. Сега въ време на мѫчнотии, искамъ да ги носите мѫчнотиитѣ не по законъ. По законъ всички ги носятъ, но по любовь. Да ти е приятно, като страдашъ. Питате: „Какво ще бѫде?“ Добре всичко ще се свърши. Тъй казваха гургулицитѣ, тъй казватъ малкитѣ птиченца, тъй казватъ петлитѣ. Петелътъ казва: „Кукуригу-у, добре ще се свърши“. Гургулицата казва: „Гу, гу, ггуу, добре ще се свърши“. Чичопѣи казва сѫщото: „Добре ще се свърши“. Три вида пророци – петлитѣ, гургулицитѣ и чичопѣи. Всички казватъ: „Добре ще се свърши“. Защото Богъ е Любовь. Страхътъ нека дойде, той отвънъ да седи. На страха, като дойде, ще кажешъ: „Добре ще бѫде“. (Нѣкой) казва: „Какво ще стане, взеха ми всичкото имане?“ Добре ще стане, нетърпеливъ си, добре ще бѫде. Насърдчете ги всички, и отвънъ въ свѣта, кажете на всички: „Добре ще бѫде“.
Отче нашъ.
ХХ година
27. Лекция на Общия Окултенъ класъ
16 априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ
|
