„Отче наш“
Едно размишление.
„Махар Бену Аба“
Ще дам три неща за размишление – туй, което е, туй, което се проявява, и туй, което се осъществява. Туй, което полага основа; туй, което съгражда; туй, което дава живота. Ти от туй, което е, не може да излезеш. Човек не може да излезе из въздуха навън. Щом излезе из него, ще последва смъртта. За да излезеш от туй, което е, и да влезеш в туй, което се проявява, трябва да излезеш извън. Тогава ще влезеш в процеса на това, което се проявява. А туй, което се проявява, е това, което съгражда. Ти вземеш да градиш, вземеш друга посока на движение. Като туриш основа, основата е хоризонтална. Щом започваш да градиш, издигаш перпендикуляр към основата, движиш се в противоположна посока. Туй, което дава живот, то е съграждането. Ти влизаш в живота. Животът в този смисъл значи да направиш една връзка със светлината, топлината и силата. То е животът. Щом направиш връзка със светлината, ти проглеждаш. Щом направиш връзка с топлината, ти прочуваш. А щом направиш връзка със силата, ти оживяваш.
Имате сега един прост процес в яденето. Най-първо, вземаш храната в ръката си. После я поставяш в устата си, гълташ я. Там спира процесът. Вземаш храната, сдъвкваш я, гълташ я – в три думи. Вземаш нещата, да ги сдъвчеш, да ги глътнеш. След като ги глътнеш, ще спреш. Какво ще направиш повече от това? След като глътнеш храната, какво можеш да направиш? Като глътнеш, ще пратиш храната на мястото. Ще чакаш, тя трябва да ти съобщи слязла ли е на мястото, дето трябва. Щом е слязла, ти печелиш. Щом не е слязла на място, трябва пак да се мъчиш да я пратиш на мястото.
Тогава онази поговорка казва: „Дръж главата на светлина.“ Не изваждай главата вън от светлината, дръж главата си в светлина, сърцето си в топлина, а тялото си – съградено в силата вътре. То е безопасността на човека. Светлината, топлината и силата в този порядък на нещата са важни. Човек едновременно живее в светлина, в топлина и в сила. Възпитанието на човека седи [в това] да знаеш всеки ден да възприемаш първото количество светлина, да знаеш какво количество топлина да приемеш в сърцето и какво количество сила в тялото. Когато човек изпълни всичките тия процеси, той усеща едно самодоволство в себе си, една радост се ражда в него.
В природата имаме един процес. Посятото семе е туй, което е. Израсналото семе, което израства и става дърво, то е, което се е проявило, туй, което се осъществява, туй, което е цъфнало, завързало и узряло. После, тия процеси ги опитваш, опитваш плода. То е реалното. Идеалното, реалното и осъщественото. Аз ги наричам идеално, реално и осъществено. Опитваш плода. Повече от това не може да искаш от природата. Туй, което придобиваш при опита, е вече знанието. Любовта е посятото семе. Мъдростта е туй, което съгражда, дървото, което расте. Истината е това, което [е] цъфнало, завързало и узряло. Ядеш плода, това е свободата. Радвайте се на това, което е посято. Радвайте се на това, което расте. Радвайте се на това, което цъфти, което зрее и което опитвате. Че някои хора много бързат. Плодът в началото е горчив, после става стипчив, кисел и най-после става сладък. Всичките страдания произтичат, че сте още в началото. Плодът е завързал, но е още горчив. Искат да ядат, горчив е плодът. Тогава казват: „Ще чакате да се опече питата.“ Та всички вие в живота мязате на малките деца. Казвате: „Не се опекла питата. Това не станало, онова не станало.“ Питата не е опечена – искате пита. Питата още се пече някъде. Казвате: „Не се ли опече тази пита?“ Ще чакаш. Той стане, казва: „Не мога да чакам.“ Как не можеш да чакаш? Можеш. Сега нали хората казват: „Ако не ядем, ще умрем гладни.“ Хубаво, човек като яде, пак умира. Хората се наядат хубаво и пак умират. Хубаво, когато в тебе умира едно чувство, когато в тебе умира гладът, какво лошо има? Когато в тебе болестта умира, какво лошо има в това? Когато робството умира, какво лошо има в това? Ако гневът умира, какво лошо има в това? Или ако страхът умира в тебе, има ли нещо лошо? Като се ражда страхът, краката ти се продължават, бягаш. Като умре страхът, спреш на едно място. Ако умре безверието, какво има, нещо изгубил ли е човек? Та кое е това, което смущава?
Ако един плод узрее хубаво, след като е облечен, ще дойдат да го разглеждат. След като го разглеждат, после го турят чиновник някъде, назначават го за професор. На този професор най-първо му снемат хубавата дреха. Нали като влезете някъде, ще ви снемат балтона. Като дойдете, ще ви дадат най-добрия прием. Снемат ви всичките дрехи, които имате, че оставате с най-тънката си дреха […]. Човек, като умре, според моето схващане, отива на гости. При умирането той е останал с най-тънката си дреха, да му не тежи. Свободен е от всичките тягости на живота. Волът, който се е освободил от хомота, който престанал да оре нивата, умрял ли е? Какво лошо има, че е престанал да оре нивата? Търсиш го в хомота – няма главата му. Казва: „Замина някъде.“ Къде? В гората пасе. Кое положение е по-хубаво, в гората или в хомота? В гората, разбира се. Да си представиш, че една душа излязла от хомота на този живот и влязла в живота, хомотът и ралото са там. Казвате: „Умря.“ Разбира се: този вол се е освободил вече от хомота. Сега пасе свободно. Казва: „Освободих се от тягостите на орането.“ Пита: „Какво има в оня свят?“ Трева има, вода има, свобода има. В оня свят остен няма. Да допуснем, че вие сте влезли в света – всичко замръзнало, нямате огън; жажда имате, няма откъде да пиете вода. Значи топлината е необходима да стопи леда, за да можете да приемете водата. То е едно условие за живота. Топлината е условие. Окръжаващата среда да бъде приспособена, за да влезе в градеж на живота.
Помнете това: любовта е туй, което е; мъдростта е туй, което се проявява; истината е това, което се осъществява. Три неща има важни.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и трета лекция на младежкия клас
11 април 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
