„Отче наш“
Каква беше темата на миналата лекция? За какво се говори миналия път? (Каза се.)
Някой може ли да стане и да напише следните думи на дъската? Който – знае да пише добре.
БЕЗ ВЪЗДУХ
БЕЗ ВОДА
БЕЗ ХЛЯБ
БЕЗ ОГЪН
БЕЗ УМ
БЕЗ СЪРЦЕ
БЕЗ ЗДРАВЕ
Какво се разбира от всички тия думи? Ако едно място е без въздух, в него не може да се живее. Може ли човек да живее без въздух? Без хляб колко дни може да живее? Всичките тия думи съдържат известни състояния, които човек е намерил. Ако има едно безвъздушно пространство, ще опита сегашното състояние. Това са ред състояния, доколко съзнанието на човека може да издържа. В коя дума съзнанието ще издържи повече? Без въздух след колко минути ще изгуби съзнание? Представете си, че имате едно пространство, в което въздухът е изгубен. Тогава къде ще иде този въздух? Като казваме без въздух, какво разбираме? Може ли съвършено да изчезне всичкият въздух? Значи в едно пространство може въздухът да се изтегли. Някоя форма може да се направи в пространството. Запример, ако вземете в един затворен съд да започне да се изтегля въздухът, щом се изтегля въздухът, налягането се увеличава. Щом се достигне до стомилионно налягане, ако се мине стомилионно налягане, светлината изчезва. При сто милиона цялата крушка ще светне. Колкото по-рядък е въздухът, толкова повече светлината се усилва. Дойде до едно място, дето светлината не може да се прояви. Когато разглеждате един предмет, като че блесне нещо във вашия ум и предметът стане ясен. Вие сте ученик, разрешавате някаква задача – в ума ви седи оплетена, не е ясна задачата. Два–три дни като мислите, когато разрешите тази задача, като че блесне тази светлина и изясни всичките отношения, тази задача стане ясна.
Казвам без въздух. Така говорим. Но знаем ли какво нещо е без въздух? Ще се намерим в едно ужасно стеснение. Щом започне да се изтегля въздухът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля водата, пак ще страдаш. Щом започне да се изтегля хлябът, ще започнеш да страдаш. Щом започне да се изтегля огънят, пак ще страдаш, пак ще дойде страданието. Може да е малко. Във всичките тия думи де страданието ще бъде най-малко? За сърцето трябва огън. Умът за да работи, трябва светлина. Но страданието при огъня ще бъде най-малко. Можете ли да определите защо страданието при огъня ще бъде най-малко? Че хората, които умират от студ, като че заспиват и им става приятно. Без огън хората умират лесно. Не умират лесно, но заспиват лесно.
Именно въздух, вода, хляб, огън, ум, сърце, здраве – всички са наредени. Туряме една дума, която разбърква цял свят: без, без, без. Станало цяла една каша, та всинца вие имате по едно без, което разбърква всичко в човека. Може ли човек да бъде без ум? Има ли органически същества, които нямат сърце? Значи това са отношения, които съществуват. Въздухът е потребен при известни условия. Какъв е задгробният живот? Като умре човек, потребен ли е въздухът? Значи при сегашните условия въздухът е потребен. Тогава кое ще замести въздуха в задгробния живот? Ако съществува [задгробен] живот, няма да има нужда от въздух, но ще има нужда от друго нещо. Във водата рибата живее. Обаче извадена рибата вън от водата, във въздуха, не може да живее. Значи в друга една по-рядка среда рибата не може да живее. Следователно човек, изваден вън от въздуха – има една среда по-рядка от въздуха. Като умре човек, влиза в по-рядката среда. Предполагаме, че влиза в етера. Като умре, ще отиде в другия свят, ще има други органи, ще може да си служи с етера. Има достатъчно условия в етера за живот. Как ще го докажете сега?
Вие какво подразбирате да докажеш нещо? Как човек ще докаже, че има задгробен живот? Ако докажете, че имате живот в себе си, ще го докажете. Доказвате, че имате живот. Как ще докажете, че нямате живот? Как ще докаже човек това, което не съществува, което не е опитал? Туй, което има, може да го докаже. Как ще докажеш туй, което го няма? Хората доказват туй, което го нямат. Нямаш живот – как ще докажеш, че нямаш живот? Човек в смъртта не може да живее, не можеш в смъртта да знаеш какво нещо е смъртта. Смъртта, като влезе, ще ти вземе въздуха, водата, хляба.
Сега какъв закон ще извадите? Вие мислите, че имате едно познание. Казвате: „Две, две – четири.“ Като ги събереш и като ги умножиш, дават четири. Защо, събрани, две единици дават две, а единицата умножена дава едно? Това е свойство на числата. При събирането и при умножението [на две] има един и същ резултат. При единицата при събирането имаме един резултат, при умножението – друг. Единицата умножена дава едно, събрана дава две.
Хубаво, човек сам по себе си, какво става в него? Сам човек какво може да направи? При какви условия? Значи вече имаме едно физическо проявление. Ако се оглеждаш и има светлина, ти ще видиш себе си във водата, но ако имаш едно огледало и има светлина, че двама ставате. Какъв пример бихте дали при умножението? Имате тъмнота, умножавате единицата, какво ще видиш? Нищо. Виждаш, ти си сам в съзнанието, то не е раздвоено. Какъв фактор е, какво ценно може да дадете на отражението?
Да допуснем, че имате един процес в живота. Най-първо сте едно малко дете, във вас има желание да растете. Най-първо вие минавате за един невежа. Всички се радват на вашето невежество, има какво да ви учат. Всички виждат, че сте невежа, но сте едно способно дете – има възможности да добие знание, да расте. Като стане на петдесет, шейсет, сто и двайсет години, хората започват да мислят обратно. Кога хлябът е по-ценен, при сития или при гладния? Защо хората, когато остареят, изгубват смисъла на живота? Вие всички искате да растете, да станете възрастни. Като станете възрастни, мислите, че сте изгубили смисъла на живота. При сегашното положение има един неестествен процес.
Сега, както човек расте, има един неестествен процес. Смените в природата не са правилни. Ако човек би вървял в един естествен процес, той би бил вечно млад. Понеже върви в един неестествен процес, остарява. Както сега върви процесът, смяната не е правилна – винаги губи от качеството на веществото, от силата, от неговите способности. Смяната не е правилна. След като остарее, в ума му се натрупват толкоз идеи, започват да тежат. Вследствие на туй той започва да се прегърбва. Най-после стане един полукръг. Сега причината, че човек се изкривява, не може да пази тази правота, този перпендикуляр, но се прегърбва? Всякога, когато имаш една идея, която не можеш да разрешиш правилно, тя оказва известно напрежение в ума ти. Когато човек има една мисъл, той си навежда главата надолу. Казват, че замислените хора все надолу гледат към земята. Хубаво, когато житният клас израсне, завърже, навежда се, мисли ли за земята? Навежда се, понеже тежест има. Стъблото е слабичко за петдесет, шейсет, седемдесет зърна. Те имат тежест, те се приближават към земята. Без житното зърно да иска, се навежда.
Да допуснем, че вие разрешавате един въпрос: има ли живот вън от земята. Какво разбирате под думите има ли живот вън от земята? Може ли да има живот без въздух, без вода, без хляб, без огън, без ум, без сърце, без здраве? Ако един човек изгуби ума си, какво е изгубил? Кое е онова, което може да застави човек да изгуби ума си? Често употребяват израза изгубил ума си. Какво разбирате? Не може да мисли. Или, ако изгуби своите чувства? При какви условия може да изгуби своите чувства?
Казвам, в окултната наука искат да концентрират ума. Има стари методи да се концентрират, за да могат да влязат в другия свят. Концентрирането е един метод, но като се концентрираш, ти заспиш. Заспиването не е влизане. Няма защо да се концентрираш, защото всички, които спят, без да се концентрират, ще влязат в другия свят. Каква нужда има да се концентрираш, когато след всеки двайсет и четири часа ще спиш пет–шест часа? Под думата концентриране разбират, че съзнателно искат да влязат в другия свят, без да заспят. Като заспиваш, съзнанието ти да запазва онова състояние, че да помниш. Да помниш, че ти от физическото състояние минаваш в духовното, да не забравяш. Вие забравяте момента, в който заспивате, вие изгубвате съзнанието си. Запример до известно време вие сте будни, но след туй [идва] онзи момент на преходното състояние, минаването на сън, не помните. Как сте заспали, не помните. Трябва да помните онова състояние как сте заспали.
Един, който се е учил как да се концентрира, ми разправяше своята опитност. Казва: „Дойдох до едно място. Усещам, като че потъвам. След туй, в туй потъване, дойде нещо като буря, едно движение, огради ме отвсякъде. За един момент почувствах тази, преходната, граница. Не можах да я мина, но след малко се събудих. Дойдох пак в съзнание. Знаех, че съм заспал. Зная, че съм заспал – намирам се в един свят на светлина. И този свят е като земята, само че по-хубава е светлината, редът на нещата е малко по-хубав. Гледам, един мой приятел тръгнал, иде ми на гости. Виждам, че той иде. Виждам и тялото си оставено някъде на леглото, пък аз се разхождам. В мене съзнанието е, че моят приятел иде, че аз трябва да се върна от оня свят. Виждам, че приятелят наближава улицата, влиза в къщата, отваря вратата, влиза отвътре на вратата, започва да хлопа. Аз от оня свят не съм дошъл в този. Започнах да се смущавам, пак минах същия процес и се събудих. Питах приятеля колко време се бавих да му отворя. Той не знае. Погледна часовника си и казва, че нещо около три минути.“ Три минути взело от сънното състояние, за да дойде в будно. „И в двата свята положението е еднакво – туй, което видях, е много явно.“
Питам сега, къде е? Казват, че е някъде на земята. На земята е някъде, но като че е един метър над земята. Пътища има и там, но като че са един метър над тия пътища. Хубава ливада има и там, слънцето и там грее, но атмосферата е по-чиста.
Това са илюзии. Хубава илюзии са. Някой път човек види нещо – казваме, че са илюзии. Целият човек е затворен в тялото. Всичките впечатления, които има за външния свят, той ги приема чрез сетивата си и има едно понятие за света. Светът, който виждаме, той е едно отражение. Виждаш света, казваш: „Виждам това.“ Но това е едно отражение. Ти не си вън от обективния свят, да го знаеш такъв, какъвто е. Виждаш го само като отражение в мозъка си. Значи според светлината, която влиза в ума ти, такова понятие имаш за външния свят. Щом изгубиш тази светлина, веднага твоите понятия се размесват. Имате едно просто правило. Имате един приятел, когото обичате, вас ви се вижда красив, благороден, светлина излиза от него. Един ден като ви обиди, както трябва, веднага става грозен – и тялото се изменя, и думите, които говори, не са на място, няма логика. Стане ви неприятен.
Питам, де е реалността? Този ваш приятел, като разбутал въздуха, този въздух дошъл до вашето ухо, вие сте дали едно криво тълкувание, че ви обидил. Какво ви е обидил? Не ви е заплюл. Казва ви: „Вие сте първокласен невежа.“ Има ли някаква реалност в тия думи? Значи от първи клас невежа. Какво разбирате от първи клас невежа? Че като се роди едно дете от майка си, учен човек ли е? Майка му трябва да го учи. То не знае да си мърда краката, ръцете. Очите не може да си отвори. Майка му трябваше да го учи. Като му казал този, че е първокласен невежа, той се докачил. Той трябва да каже: „Тъй е, невежа съм.“
Разправят, че когато един физиономист видял Сократа, започнал да описва характера му и наредил ред отрицателни качества, много порочни черти, че бил женкар. Сократ казал: „Всичко, което казваш, е право, но всичко туй чрез усилията на волята изправих. Всичко, каквото казваш, че съм невежа, че съм женкар, че съм простак, е право, но чрез усилията на волята си всичко туй изправих и не съм простак. По-рано бях, но сега не съм.“
Има неща съществени в света. Каква е разликата между същественото и несъщественото? Същественото – ние разбираме живота ни в една възходяща степен на развитието, няма прекъсване в развитието на живота. Нереалният живот има прекъсване. Ти си млад – остаряваш, не си в реалния живот. Донякъде си учен човек, паметлив си, после станеш осемдесет–деветдесет години, започва паметта ти да се помрачава. Когато животът е непреривен, паметта винаги се увеличава. Един ангел има повече познания, отколкото цялото човечество, ако го събереш на едно място. Ангелът, който живее милиони години, знае повече, отколкото човечеството. Колко време живеят ангелите? Имате особени понятия. Дошъл си на земята, не знаеш откъде идеш. Някои от вас имате ли понятие откъде сте дошли? Не знаете и къде отивате. Дошли сте отнякъде, не помните.
Туй са психологически въпроси, които не трябва да се засягат. Човек, когато има дългове, не трябва да мисли за дълговете си. Ако дългът ти е малък, може да мислиш, но ако е голям, хич не мисли заради него. Имаш да даваш сто милиона, хич не мисли за тях. Ако имаш пет лева да даваш, мисли заради тях, но дълга от десет милиона, забрави го. Защото то е илюзия. Пет лева можеш да направиш дълг, но десет милиона? Сега в живота хората правят дългове. Този, който направил дългове десет милиона, за кого ги изхарчил? Похарчил ги в някакво предприятие. Да допуснем, че е съвременен човек, учен човек, изследва слънцето. След туй един голям трактат съчини и напечата, и за десет–двайсет години се прочуе. След двайсет години дойде друг учен, и той изучава слънцето, и той създаде друга теория – опровергае първата. Той се прочуе. След двайсет години дойде трети, опровергае втория. И така виждаме, учените хора в света постоянно се опровергават. Мъдреците са малко в спор. Сега вие мислите, че като сте учени хора, ще уредите вашия живот. Съвсем ще загазите. Едно време мислеха, че молекулата е най-малката частица. След това доказаха, че молекулите не са най-малките частици, но атомите. Сега доказват, че атомите не са най-малките частици, но [електроните]. Но и [електроните] не са още. Туй е външната страна на живота.
Сега в научно отношение трябва да дойдем до онова, което можем да приложим. В какво отношение може да приложите въздуха? Въздуха ще го подготвиш, както се подготвя житото. Трябва дълго време да се меси, за да изтеглиш онова, което въздухът има. Не е лесна работа. Много хора дишат, без обаче да се ползват от въздуха, ползват се много малко. Вземете един болен човек – дадете му храна, но неговият стомах не може да я смели, не може да извади от храната хранителните вещества, вследствие на това той боледува.
Казвам, съвременните хора, за да дишате, трябва да имате особено състояние. Умът, сърцето и волята трябва да бъдат в съгласие, за да извадиш туй, което индусите наричат прана във въздуха. Въздухът при малка светлина и при малка топлина не дава. В органическия свят, когато светлината и топлината е малко, тогава растителното царство не е така богато. Щом отивате към северния полюс, растителността вече се намалява. Към северния полюс големите растения вече се намаляват, изчезват и остават само мъховете. Кои са причините, че растителността не може да расте? Към северния полюс остават само някои малки растения. Същото отношение е и като отивате към полюса на живота – ще претърпите една криза.
Запример вие искате да знаете какво нещо е абсолютната истина. Ако познаеш цялата истина, ти съвсем ще замръзнеш. Няма по-страшно нещо [от това] човек да дойде до истината. Друг е въпросът за истината, която е родена от любовта. Истината, която е родена от мъдростта е друг въпрос. Но онази истина, голите факти, то е едно място, дето всичко замръзва. Знаеш истината – умре човек, свърши се всичко, какво ще добиеш? Да допуснем, че докажеш, че няма друг живот. Да допуснем, че е истина, че няма живот. Какво добиваш? Нищо. То е северният полюс или южният полюс.
Под думата истина ние разбираме онзи извор, ония възможности, които носят мъдростта и любовта в себе си. От чисто научно гледище резултатите на любовта и резултатите на мъдростта, това е истината. Тази истина ние опитваме. Туй, което излиза от любовта, и туй, което излиза от мъдростта, ние опитваме, и това наричаме истина. То е, което дава възможности на човека да расте и да се развива и да бъде доволен от живота си.
Вие често падате духом. Щом кажеш, че от мене нищо няма да стане, ти търсиш абсолютната истина. Абсолютната истина значи извън любовта, извън мъдростта. Казва: „Какво нещо е животът всъщност?“ Какво е същността на живота? Най-първо, един човек трябва да диша, да пие вода, да яде хляб. Огън му трябва. Трябва да мисли, сърце трябва да има и здраве трябва да има. То е животът. Ако извадите тия работи в живота, де е животът? Искам да зная какво е животът вън от въздуха. Това са все материали, с които животът си служи. Щом се обезсърчава човек, той е излязъл из областта на положителния живот. Щом излезете из областта на любовта, намалява се топлината. Щом излезете из областта на мъдростта, намалява се светлината. Всичкият упадък на хората зависи от намаляването на светлината. Учените хора се опасяват, че слънцето няма да дава светлина и топлина, следователно сегашният органически живот не може да съществува в тази форма, в която сега съществува.
Казвам, в живота си човек не трябва да изгуби своята топлина или казано другояче, не трябва да изгубва онази връзка, която любовта му дава. Тази връзка, това са чувствата, които се проявяват. Не онези пресилени чувства, реакция, но в дадения случай ти си доволен, има едно задоволство. Учиш един предмет и си доволен. Бъди благодарен на онова, което си научил. Да вземем числата – едно, две, три, четири, пет, шест. Ако тия числа ги превърнете в геометрически величини – ние вземаме в сантиметри – ако имаш един нос дълъг един сантиметър, два, три, четири, пет, шест сантиметра, какво ще бъде отношението? Де ще бъде интелигентността най-голяма? При шест. Но то е по отношение на дължината. Тогава ширината може да бъде един, два, три, четири [сантиметра]. Широчината на носа не може да бъде толкоз, колкото е дължината. Този, който има четири сантиметра широчина на носа, какъв човек ще бъде? С нищо не може да го задоволите. Толкоз е променчив и динамичен, че трябва да бъдеш надалеч от него. Ако ти е началник, при най-малката погрешка, която направиш… Всяко нещо трябва да бъде изправно. Каквото разбираш, да го направиш без грешка. Ако не го направиш така, ще видиш.
Ако носът е един сантиметър широк, а шест сантиметра дълъг, здрав ли е този човек? Не е здрав. Ако два сантиметра е широк, здравето се подобрява. Два е нормално, защото широчината зависи от дишането. Като дишаш въздуха, носът се разширява. [У] хората, на които носът е тесен, дишането не е правилно. Постоянно като дишаш, упражняваш се с тия, малките, въздишки. Ред деди и прадеди са живели така, затуй носът е станал такъв. Когато носът е тесен долу, чувствата са неустойчиви. Хора с широки носове – чувствата им са устойчиви, имат повече кръв, дробовете енергично работят. Хора с широки носове физически са здрави, може да работят. Това са различни единици. Ако човек е на двайсет години и носът е един сантиметър широк, той е в едно болезнено състояние. Трябва да удвои тази широчина, да стане два, два и половина, три сантиметра.
Казвам, това са наблюдения, приведени с числа. Как сега се изявяват в органическия свят? Ако ние разглеждаме хората, които страдат, в тази пропорция, за построяването на всеки човек има своя форма. Всеки човек, виждам, се е отклонил от първоначалната форма, в която той е създаден. Ние разглеждаме въпроса от едно нормално положение, от здравословно състояние. Тия отклонения наричаме болезнени. Когато говорим за тия отклонения, в каквото и да е направление вън от тази норма, казваме, че е престъпление. Престъплението всякога е едно отклонение от нормалния тип на човека.
Ако един човек чрезмерно развие своята алчност – има желание да трупа пари, богатство – това чувство е силно развито, има един център на стяженолюбието, [който] е силно развит. Когато у човек този център е силно развит, пък съвестта е слабо развита, заражда се желание да краде. Той мисли, че всичко, което съществува в света, е негово право. Вземете в кокошката – стяженолюбието е слабо развито. Дайте и една крина жито, ще се качи на крината, ще вземе да рови, изхвърля навън от крината. Казва: „Елате да ядете.“ За утре не мисли. Днес да живее, свърши работата. Вземете катерицата, у която туй чувство на стяженолюбие е силно развито, затуй тя събира орехи, складира ги… И кучетата събират.
Казвам, през безбройните векове, които са минали, органическите същества в разните епохи на своето съществуване – някои са развили своя наблюдателен ум, долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част, разсъдителните способности, паметта. У онези хора с философски темперамент челото другояче е построено. [У] онези, които са разбрали духовната страна, средната част на челото е развита. Има и други способности и чувства, и всички не са еднакво развити. Вземете запример българина – способността за времето е много слабо развита. Ще питам българина от туй село до другото колко има, казва: „Близо е, като повървиш, като прехвърлиш – този баир, ще го видиш.“ Вървиш час, два, три, не иде селото. Минаваш един баир, два баира, четири–пет часа вървиш, докато отидеш. Времето много хубаво е развито у евреите. Англичаните казват, че те имат малко време. Те казват: „Времето е пари.“ Вследствие на това те всякога съкратяват думите си, понеже нямат време, времето е ценно. Обичат всички работи да стават на място. После, има наблюдения, че когато човек е нетърпелив, времето е слабо развито у него. В когото времето е хубаво развито, той е търпелив. Гледаш, някой извадил часовника, бърза. Ако имаш да придобиеш наследство и чакаш един час, вижда ви се дълъг. Психологически се самозаблуждаваш.
Та казвам, когато времето е развито в човека, той не се безпокои. Всяко нещо има своето време в природата. В туй отношение човек не трябва да направлява своето развитие. Запример в религиозно отношение човек трябва да се остави да расте много естествено. Ако се събуди в едно дете едно религиозно чувство по-рано, отколкото трябва, понеже тези чувства са много интензивни, ще се измени животът на човека. Интензивните чувства изискват интензивни мисли. Светлината изисква повече. Не само едно чувство трябва да израсне, но туй чувство трябва да се развие, да даде плод. Чувствата, които не дават плод, и мислите, които не дават плод, не са естествени. Мисълта трябва да има плод. Мисълта трябва да я опиташ, да добиеш известна приятност от нея. Христос казва на едно място: „Не само с хляб ще бъде жив човек, но с всяко Слово.“ Значи Словото да донесе храна. Мисъл, с която не можеш да се храниш, чувство, с което не можеш да се храниш, не са естествени.
Да допуснем, че вие изучавате живота. Имате печката, направена е да се греят хората. Откъде дошъл този огън? Дошъл е от слънцето. При този огън трябва да имаме противоречия. При естествения огън, при слънцето, нямаме противоречия. Земята е толкова широка, че всяко органическо същество има достатъчно светлина и топлина. Няма никакъв недоимък. Сега по някой път вие казвате, че нямате условия да се развивате. То е едно неразбиране. Значи житното зърно, щом се посади, има условия да расте. Вие вярвате в Бога, казвате: „Вярвам в Бога.“ При това казвате: „Нямам условия да се развивам.“ Тогава каква е вашата вяра? Вярата е един контакт с реалността, щом ние съзнаваме, че Бог съществува като една Разумна Реалност в света. Ти имаш какъв да е стремеж, чувствен или сърдечен стремеж. Този стремеж се дължи на Първата Причина. Искаш да бъдеш учен човек, това е само твой стремеж. Този стремеж не е на Онова Начало, което те е създало. Бог иска ти да изучаваш природата. Има един метод как трябва да се изучава. Всеки един човек, той си има един особен метод. Да допуснем, че човек изучава светлината. Щом изучава светлината, когато организмът възприема светлината, то е един начин, с който трябва да се справи.
Да допуснем сега, че вие искате по-голяма активност. Значи от светлината за да придобиеш активност, трябва да придобиеш повече червен цвят. Още на знаем методите. Учените хора и простите хора още не си служат с методи. Един адепт, който разбира законите, той си служи много разумно, с много малко труд, с много малко труд си изкарва прехраната. Един адепт, който разбира законите на природата, ако му трябва портокал, той носи едно портокалено семе и в два–три часа отгоре посее семето, израсне това дърво и даде плод. Узрее плодът, той взима семето и го туря в джоба. От всяко семе може да има плода, какъвто му трябва. Трябва му хляб? Веднага посее житното зърно, направи си един хляб. Това са неща от „Хиляда и една нощ“, но е една реалност, правили са опит да ускоряват процеса на растенето.
Щом желаем активност – червеният цвят е потребен. Искаш да растеш – зеленият цвят е потребен. Искаш да бъдеш по-умен – жълтият цвят е потребен. Искаш да развиеш вярата си – синият цвят е потребен. Искаш царствено да живееш, да имаш достойнство – виолетовият цвят е потребен. Цветовете ти дават особени качества на органическия живот. Когато започваме да изгубваме жълтия цвят, изгубваме способността на мисълта. Когато изгубваме синия цвят, изгубваме вярата си. Когато изгубваме зеления цвят, спира се растенето. Казвам, като се губят някои от цветовете на светлината, губят се някои качества и ние не знаем кои са причините. Затова е потребно човек винаги да ходи в светлина. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да засенчи цялото небе. Може да я допуснеш като малко облаче, но да я допуснеш да покрие цялото небе, не действа винаги благотворно.
Та първото нещо, старайте се да бъдете доволни от онова, което имате, в дадения случай – доволни извън времето и пространството. Да кажем, имаш да вървиш двайсет дни по пътя, имаш само един хляб. В дадения случай бъди доволен от хляба, който имаш, бъди доволен от единия хляб, който носиш. В природата разполагаш само с този ден – откато изгрее слънцето, докато залезе. Ако мислиш за другите дни, обременяваш ума си. Казваш: „Утре какво ще бъде?“ Утрешният ден ще се погрижи за себе си. След двайсет години другите ще мислят за тебе. Вие, когато се раждахте, мислехте ли кой мислеше заради вас? Вие сега едва сте се пробудили, след като сте се родили. Като сте дошли в света, като сте се родили, сте започнали да мислите. Представете си, че имате едно дърво, едно клонче се отделя. Клонът за какво трябва да мисли? Туй клонче трябва да бъде свързано с дървото, самото дърво ще се погрижи за клончето. Колкото и каквито и да са клончетата, дървото ще се погрижи за тях.
Хората сега се грижат. Те са клончетата и листа на едно дърво. Като погледнеш цялото човечество, то е като едно дърво. Всеки човек е като лист, клон или плод, храната ще дойде, малкото клонче ще получи, колкото му трябва, и голямото листо. Ти, като лист, се безпокоиш какво ще стане с тебе. Какво ще стане? Нищо няма да стане. Вие се безпокоите. Листът на цвят не може да стане. Клончето, и то на цвят не може да стане. То са само условия в дадения случай. Вие каква представа имате за себе си, какво сте в живота – клонче ли сте, листо, или цвят? Ако сте клонче, трябва да подкрепите листата. Ако сте листо, трябва да подкрепите клончето. Ако сте лист, ще подкрепите цвета. Ако сте цвят, ще подкрепите плода. Всякога във вас степените на вашата мисъл, мисъл подкрепят. Трябва да има целокупност в мислите ви и в чувствата ви. Едни мисли подкрепят клоните на живота, едни чувства усилват тези клони. Други чувства ще усилят клонищата на вашия живот в по-рядка среда. Чувствата усилват тези клонища. Тъй щото физическият живот е почвата, духовният живот е горе в клоните. Като се говори за оня свят – духовният живот е по-рядка материя, физическият свят е по-гъста материя, но те един други се проникват. Значи един корен вие можете да го превърнете на клон – един корен, изложете го на слънчевите лъчи и коренът веднага се обръща в клон: израстват листа, цветове и плод може да даде.
Та идеята ви за Бога каква е? Казвате: „Вярвам в Бога.“ Няма какво да вярваш, ще знаеш, че си свързан, ще спазваш законите. Този клон зависи от корените, от почвата. Ако едно дърво е на богата почва, и листата ще бъдат богати. Ако едно дърво е на бедна почва, и листата ще бъдат бедни, пък и дървото, и цветът. Щом животът е богат, няма какво да се плашите.
Сега основната мисъл. В окултната наука има една опасност. Могат да се насъберат известни данни, които нямат приложение. Да кажем, за оня свят говорите. Но оня свят е ценен дотолкоз, доколкото е продължение на земния живот, дето можете да се усъвършенствате. Мене ме интересува университетът дотолкоз, доколкото след като свърша гимназия, може да вляза в университета. Ако аз не мога да вляза в този университет, аз съм от отделенията – интересува ме прогимназията, понеже мога да вляза в прогимназията. Интересува ме после гимназията, защото мога да вляза. Дотолкоз, доколкото онзи свят служи за нашето развитие, е потребен. Човек може да иде в него като в един университет, да види професора, като учи. Казва: „Учени хора.“ То е нереално. Реален е онзи живот, в който ние вземаме участие. Та другият свят е продължение на нашето развитие.
Казвате: „Какъв ще бъде животът в онзи свят?“ По-голяма свобода ще имаме, по-голяма наука ще имаме. Отношенията, които стоят между материалния и духовния живот, няма да се скъсат.
В ума си дръжте мисълта: извън вашия баща или майка, или природата, в която живеете, има други, които мислят за вас. Но как да ги не знаете?
Веднъж Крайслер се разхождал в Англия с автомобил. Слуша, че някой свири – едно дете свири. Но така му харесва свиренето, че взема това дете, качва го на автомобила, дава му всичките възможности да развие своите способности. Този човек, като го слушал, се заинтересовал от това дете, от тона му. Казвам: Ако вие сте даровити, Провидението, като минава с автомобил, ще се заинтересова от вас. Ако вие не може да заинтересовате Провидението, ще носите последствията, ще теглите последствията и ще чакате за в бъдеще. Искам да ви кажа, че около вас ще мине един Крайслер, вие трябва да го чакате. Туй дете в Англия колко дни с цигулката е свирило? Като минава, чува го и казва: „От тебе може да стане нещо.“ Представете си, че вие се качвате на автомобила на Крайслер. Кажете: „Тук няма да я бъде“, повръщате се в същото положение.
Съвременните хора със своя критичен ум се връщат и казват: „Да си поживеем, както другите хора си живеят.“ То не е лошо. Всеки един човек има една възможност, която му е дадена. Той толкова ще бъде верен на тази възможност. Туй, което е вложено в него, той трябва да прави всичкото усилие да се развие. Да не съжалява, че нищо не могъл да постигне.
Сега, ако бих искал да ви утешавам, бих ви привел много примери. Те са илюзии. Представете си, един актьор на сцената играе ролята на един цар с мантия, с корона, макар че знае, че е само на сцената, пред публиката. Друг играе ролята на един келнер, проста работа. Царят му заповядва, но и онзи, келнерът, се радва, че играе хубаво ролята. Той е келнер на сцената, но знае, че не е келнер [в действителност], казва: „Така е нагласено.“ И двамата актьори се ръкуват. Казват: „Много добре царят си играе ролята.“
Казвам, не считайте, че всичко онова, което е на земята, е много реално. Мислите ли, че много реален е земният живот? Той е толкоз реален, колкото и сънят. Бъдете доволни, че добре сте играли своята рол, като се разхождате като цар и като келнер. Утре могат да ви дадат друга роля.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Седемнадесета лекция на младежкия клас
21 февруари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
