Отче нашъ.
Имате ли зададена тема? – /Нѣмаме/. Изпѣйте една пѣсень.
Хората мислятъ, че много знаятъ. Ако ви запитамъ преди 100 години кѫде бѣхте или, ако ви запитамъ следъ 100 години кѫде ще бѫдете – не знаете. Ако влѣзете въ една тъмна стая, ще ви кажатъ да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. Въ тъмнината ученъ човѣкъ да сте, каквото знаете наизустъ – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нѣмате да четете. Казвамъ: Миналото е тъмно и бѫдещето е тъмно. Въ бѫдеще, ако имашъ свѣтлина – може да видишъ какво ще ти се случи. Запримѣръ: Често вие сте взимали билетъ за лотария. Една сестра, като вземе, все казваше: „1 000 000, ако спечеля – ще скачамъ“. Казвамъ и: „Ще скачашъ, ако спечелишъ, ако не спечелишъ – ще ходишъ обикновено“. Дойде после, казва: „Нѣма го милиона“. Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номеръ ще спечели. Има законъ, който опредѣля кой номеръ ще спечели. На бойното поле не отиватъ деца, отиватъ възрастни. Не отиватъ и стари на по 120 години, а отиватъ на по 21, 22, 23 години – тѣ отиватъ на бойното поле. Защо е така? Защото тѣ сѫ най-здравитѣ, най-способнитѣ хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарѣли?“ Кой ви е казалъ, че сте остарѣли? Отъ кѫде ще докажете, че сте стари? Защото въ себе си вѫтре ни най-малко не чувствувате, че сте стари. Стари сте само отвънъ. Нѣкои работи върху васъ, върху лицето, върху мускулитѣ и мислитѣ, че остарявате, но туй остаряване не зависи отъ васъ. Вие безъ да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако нѣкой силенъ човѣкъ дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искашъ да се наведешъ, но други те натискатъ. Не може да станешъ. Значи онзи, който те натиска, е по-силенъ. Какво ще се прави сега? Той може да те направи старъ или младъ. Като те отпусне – ти си младъ, като те натисне – ти си старъ. Сега има нѣкой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискатъ повече.
Сега въобразете си, че това е цвѣтъ. Може да го критикувате, колкото искате. Този цвѣтъ е нагоре. После – завързалъ е този цвѣтъ и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питамъ: Кои сѫ причинитѣ? Вие трѣбва да разбирате процеситѣ, които ставатъ вѫтре въ васъ. Този клонъ се навежда, понеже този клонъ става по-тежъкъ. А по-тежкото се стреми къмъ земята.
Сега всичкитѣ хора сѫ заети само съ ежедневнитѣ процеси. Запримѣръ: Ставате сутринь, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновникъ или нѣкой адвокатъ – вземете чантата, ако сте ученикъ – вземете книжкитѣ. Ще се облѣчете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Цѣлиятъ день ще преписвате нѣкой протоколъ, или нѣкаква резолюция на основание на еди-кой си членъ отъ закона. Драганъ, Петко, Стоянъ не си платилъ дълга – осѫжда го сѫда на три месеца затворъ. Секретарьтъ, адвокатътъ направятъ възражение и това ще препишете, следъ туй теглятъ една резолюция. Казвамъ: Кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трѣбваше да знаете да пѣете „Цвѣте мило, цвѣте красно“. Поне една пѣсень да изпѣешъ на свѣтъ. Ако следъ като си училъ 10, 15 години и една пѣсень на свѣтъ не можешъ да изпѣешъ, какво си научилъ? Сега мисъльта ми не е да пѣете, а да мислите. Най-важното нѣщо въ свѣта е мисъльта. Човѣкъ трѣбва да мисли. Съ мисъль се разрешаватъ труднитѣ въпроси. Имашъ нѣкоя мѫчнотия – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Има нѣкакъвъ недоимъкъ – чрезъ ума си ще разрешишъ сиромашията. Болесть имашъ – чрезъ ума си ще я разрешишъ. Искашъ да работишъ – умътъ ти ще дойде на помощь. Ще го питашъ и трѣбва да знаешъ какъ да го питашъ. Вие какъ запитвате ума? Често има хора, които казватъ, че нѣщо имъ говорило вѫтре. Туй нѣщо, което имъ говори – тѣ сѫ самитѣ. Разправяше ми единъ, имахъ единъ приятель, наричаше се Иванъ. Не (е) отъ тука. Той бѣше Иванъ съ особенъ темпераментъ. Като става – не обича да става изведнажъ, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване“. Той пакъ стои подъ юргана. „Брей, не ставашъ, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажатъ хората?“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станешъ“ и Иванъ става. Докато той си казва – снизходителенъ е. Щомъ каже жена му да стане – вече Иванъ става, защото жена му е срѫчна, ако не стане. Сутринь като станете, какво трѣбва да си кажете? Най-първо, като станете сутринь, забелязвайте какъ ставате. Децата, когато сѫ сърдити, най-първо ще се надигне, нѣма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби подъ юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемешъ краката – кракътъ ти да стѫпи. Цѣла наука е да знаешъ какъ да станешъ. Вие често иждивявате голѣма часть отъ енергията си. Нѣкой пѫть стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Нѣкой) казва, че ако времето не е дошло – „пакъ ще си турна юргана отгоре“. После пакъ ще си свѣтне лампичката. Тия работи да ги нѣма. Щомъ се събудишъ – стани. Часовника не гледай. Ще си кажешъ: „Слушай, ти трѣбва да мислишъ“. Ти научи ли се да мислишъ? Азъ наричамъ добъръ майсторъ онзи, който мисли, който никога не е блъсналъ крака си въ нѣкой камъкъ. Ти по 4–5 пѫти на день тукъ-тамъ ударишъ крака си въ камъка – не мислишъ. Човѣкъ, който мисли – той не си удря крака. Колко пѫти вие си изгаряте рѫцетѣ? Преди нѣколко дена иде една сестра, иска да ми услужи. Казвамъ и: „Азъ ще си направя работата“. – „Азъ искамъ да ти услужа“. Половинъ кило млѣко го бутна отгоре на печката. Казвамъ:„Понеже не съмъ поменувалъ умрѣлитѣ – млѣко имъ се яде, взеха ми го“. Казвамъ: „Не съмъ подавалъ на умрѣлитѣ“. Тя казва: „Ще го събера“. Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разлѣла на дрехата си. Казвамъ: „Чакай, не бързай“. Излѣ млѣкото, направи една пакость на мене. Сега на дрехата го разлѣ, която струва повече. Млѣкото струва 3–4 лева, носишъ една дреха, която струва 7–800 лева. Чакай, не бързай, съблѣчи палтото, запретни рѫкавитѣ си. Човѣкъ трѣбва да се запретне. Въ живота има редъ малки задачи, които сѫ дадени, които трѣбва да се осѫществятъ.
(Като) казвате сега, разсѫждавайте. Имате единица, две, три, цѣла магия е. Ако ти дадатъ една единица звонкови английски, какъ ще бѫде хала ти? Дадатъ ти единица и четири нули и, ако сѫ английски, какъ ще бѫде хала ти? Какво бива, ако туришъ четири нули следъ единицата? Това сѫ 10 000. Десеть хиляди, колко правятъ? Четири милиона правятъ.
На съвременнитѣ окултни ученици имъ липсва едно сѫществено правило. Не само тукъ, но навсѣкѫде, кѫдето съмъ билъ. Сѫщественото имъ липсва. Напримѣръ: Мнозина отъ васъ, когато се разболѣятъ, мислятъ да има нѣкой виденъ лѣкарь въ свѣта да имъ помогне. Едно заблуждение е. Или мислятъ да има нѣкой философъ нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна. Въ сѫщность онзи лѣкарь, който ще ви излѣкува, той е вѫтре въ васъ. Медикаментитѣ, съ които ще ви лѣкуватъ, и аптеката е вѫтре. Лѣкарь имашъ, аптека имашъ, асистентъ имашъ – всичко е вѫтре. Като не разбирашъ – не уповавашъ на своя си умъ, на онова, което Богъ ти е далъ, но ходишъ и казвашъ еди-коя си книга, какво е писано тамъ. Какво е писано въ книгитѣ? Какво е писано въ единъ романъ? Ако романътъ е драматиченъ, азъ вече зная какво е. Има единъ голѣмъ герой, има една голѣма героиня-жена. Мѫжътъ е на 25 години, жената е на 19 години. Героятъ има единъ старъ баща, героинята има стара майка, иматъ братя и авторътъ ще образува една интрига. Младиятъ момъкъ, прати го баща му да купува нѣщо и младата мома, прати майка и да купи нѣщо. Срѣщнатъ се, погледнатъ се, не си вървятъ по пѫтя. Но той, като си отива, обръща се, та я гледа кѫде отива. Тя, като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, измѣня си пѫтя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкътъ, като светия (ще) стане въ ума и. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И тоди седи въ кѫщи и той е недоволенъ малко. Защо сѫ неразположени? Много естествено. Неразположенъ си. Щомъ като дойде нѣкой – имашъ разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде, той даде ти полицата, защо си неразположенъ? Понеже иска отъ тебе – неразположенъ си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молишъ да отстѫпи. Разправяше ми единъ: „Искахъ веднажъ да бия една котка. Като влѣзохъ, тя най-първо ми се молеше. Започна да мѣчи. Турихъ на ума си да я бия. Виждахъ въ езика и да ми казва: „Извини ме, съгрѣшихъ, нѣмахъ желание“. Искахъ азъ да я бия. Онази котка съзна, че искамъ да я бия и като се опери, погледна и казва: „Азъ ще умра и ти ще умрешъ. Лицето ти ще направя като решето“. Току отворихъ вратата да излѣзе навънъ. Видѣхъ, че ще се нахвърли отгоре ми, видѣхъ, че ще ми съдере лицето“.
Нѣкои отъ васъ искате да се борите съ дявола. Мнозина герои има, които се борятъ съ дявола. Не може да се борите съ дявола. Вие борили ли сте се нѣкога съ дявола? Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, за да го изненадашъ. Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ вълкъ идва въ кошарата му. Той си купилъ изкуствена овца, която да се движи. Внесалъ я вѫтре въ кошарата си. Оставилъ той изкуствената овца въ кошарата, а закаралъ стадото си другаде. Вечерта като се хвърлилъ този вълкъ, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ вълка и казалъ: „Бамбашка овца“. Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите въ едно голѣмо противоречие. Като ухапе изкуствената овца, вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Какъ се заражда страхътъ? Казвате: „Децата сѫ невинни“. Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и следъ като яде, веднага му иде на умъ да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) буталъ гърнето?“ Той мълчи. Питамъ: Защо детето не казва, че е бутало гърнето?
Често ние правимъ погрѣшки. Ти ходишъ цѣлия день, говоришъ противъ този, противъ онзи – това не се позволява. Ти, като говоришъ за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяшъ полза, но иждивявашъ онази енергия, която ти е потрѣбна. Каляшъ езика си, каляшъ ума си, че еди-кой си не живѣе добре, че това билъ, че онова билъ, нареждашъ цѣлъ поменикъ. Ти какво се ползувашъ, че е лошъ човѣкъ? Казвашъ: „Това не мога, онова не мога“. Или да допуснешъ (и) казвашъ, че вълка изѣлъ овцата. Хубаво, това е негова работа. Единъ вълкъ, като изѣде овцата, лошъ става. Човѣкъ, като изяде овцата, не е лошъ. Господарьтъ, (като) заколи едно агне – въ реда на нѣщата е. Ако единъ вълкъ го изѣде – лошо е. Ако е лошо вълкътъ да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
Та казвамъ: Като ученици, умътъ ви не е свободенъ отъ противоречия, които сѫществуватъ. Запримѣръ: Ако минете въ една стая въ съвременния животъ, (но) вѫглища нѣмашъ, дрехи нѣмашъ, обуща нѣмашъ, (а) гледашъ – касата отворена, паритѣ вѫтре, минешъ, заминешъ, пакъ се върнешъ. Втори пѫть пакъ ще погледнешъ въ касата, свѣтятъ ти оттамъ. Искашъ да ги барнешъ. Започнешъ да разсѫждавашъ: Имашъ ли право да вземешъ или нѣмашъ право да вземешъ? Имашъ право да вземешъ, но заблуждението е тамъ. Ти мислишъ, че като бръкнешъ въ тази каса – ще уредишъ работитѣ си. Голѣмото заблуждение е тамъ. Онова, което урежда живота въ сѫщность – то не се намира отвънъ, то е вѫтре въ тебе. Ако всички бихте се спирали въ даденъ случай върху мѫчнотиитѣ, за всѣка мѫчнотия, ако разбирашъ законитѣ на ума си – ще намѣришъ едно разрешение, ще знаешъ какъ да се справишъ съ работитѣ. Разправяше единъ американецъ, който отишълъ въ Африка на ловъ. Разправя своята опитность. Майка му казва: „Не ходи на ловъ“. Той казва: „Една страсть (имамъ), искамъ да ходя да науча нѣщо“. Отива въ Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя, (какъ) единъ пѫть, въ голѣмата трева, иде единъ лъвъ на 4–5 крачки отъ него, готовъ да се нахвърли на него. Нѣма условие да вдигне пушката, да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавишъ“. Бръква въ джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избѣгва лъвътъ. Значи не въ пушката, но въ кибритената клечка стои неговото спасение. Нѣкой пѫть разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобенъ случай на своята пушка можешъ да разчиташъ, но наблизо – огънь ти помага.
Казвамъ: Трѣбва да предизвикате ума. Всичкитѣ мѫчнотии не се разрешаватъ по единъ и сѫщъ начинъ. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си въ единъ капанъ и сте се хванали въ капана. Какъ ще си помогнете? Единиятъ ви кракъ е хванатъ. Какъ ще си помогнете? Вие трѣбва да знаете устройството. Тия капани сѫ отъ две желѣза, които се събиратъ и иматъ една пружина, която ги събира. Трѣбва да натиснешъ съ свободния си кракъ онази пружина, която стѣга дветѣ желѣза, за да освободишъ другия кракъ отъ мѫчнотията, въ която си влѣзалъ. Да допуснемъ, че вие се хващате въ единъ капанъ. Минавате нѣкѫде, кажатъ ви една обидна дума. То е единъ капанъ. Вие веднага кипнете. Питамъ: Следъ като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидилъ, е по-силенъ отъ васъ. Какво ще му кажете? Ако е по-слабъ – може да го набиешъ. Но той е по-силенъ отъ тебе. Какво ще го правишъ? Представете си, че онзи е по-силенъ и той е способенъ на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвамъ: Когато човѣкъ се намира въ едно противоречие съ себе си, какво трѣбва да прави? Да допуснемъ, че вашиятъ джобъ е пъленъ съ червенъ пиперъ. Вечерно време, нѣкой апашъ ти казва: „Горе рѫцетѣ!“ Нѣщо вѫтре ти казва: „Бръкни въ джоба си, пъкъ му дай отъ червения пиперъ“. Азъ съмъ ви препорѫчвалъ – нѣкой пѫть изъ гората (като) ви посрѣщатъ, сестритѣ да носятъ отъ червен(ия) пиперъ, отъ този – лютия. Като ви рече – хвърлете въ очитѣ му. Най-хубавото орѫжие е червения пиперъ. Ти си върви, пъкъ той нека си трие очитѣ. Има единъ законъ. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриранъ, може да има кучета да ви лаятъ – дръжте ума си назадъ, гледайте съ ума си, кучетата никога нѣма да ви ухапятъ. Щомъ се захласнете – тогава ще ви ухапятъ. Всичкитѣ лоши работи въ свѣта ставатъ, когато ние се захласнемъ нѣкѫде. Захласнишъ се да си оправишъ работитѣ. На бойното поле излѣзешъ, мислишъ да си оправишъ работата. Като излѣзешъ, трѣбва да разгледашъ най-първо цѣлата позиция, защото ще бѫдешъ изложенъ на онзи, картечния огънь. Трѣбва да знаешъ, че всѣки единъ човѣкъ си има свои неприятели въ свѣта. Всѣки човѣкъ си има неприятели. Нѣма защо да ги разправямъ, но врагове си има. Питамъ: Кѫде се родиха враговетѣ на Христа? Казвате: „Добъръ човѣкъ“. И добъръ да си – пакъ имашъ врагове. Неговитѣ врагове Го хванали и го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Какъ трѣбва да се постѫпи съ тѣхъ? Най-първо имате единъ ножъ. Казвате: „Да видимъ тази работа ще можемъ ли да я разрешимъ съ ножъ?“ Христосъ погледна и видѣ, че двама души иматъ ножове. Той каза: „Нѣма да стане съ ножове, може да стане по другъ начинъ“. Можеше 12 легиона да дойдатъ да му помогнатъ. Петъръ казва: „Имаме два ножа“. Петъръ взе единия ножъ и съ него удари едного. Иска да се бие. Не знае какъ да се бие. Удари човѣка, отрѣза му ухото. Казва Христосъ: „Съ рѣзане на уши, победа не става въ свѣта“. Той (Петъръ) му отрѣза ухото (на човѣка). А Христосъ му каза: „Тури ножа въ ножницата. Тази работа не може да стане по този начинъ“. Онова, което се крие въ вашия умъ, ако знаете закона – всичката сила Богъ тури вѫтре въ човѣка. Той трѣбва да я изучава, за да си помогне. Въ Индия има индуси, които ловятъ бисерни миди. Тамъ има доста акули. Тѣ хващатъ отъ тия хора, подобно на дервишитѣ, които стоятъ и концентриратъ ума си и тѣ държатъ акулитѣ на три–четири километра. После, като излѣзатъ онѣзи, тѣ преставатъ да мислятъ и акулитѣ приближаватъ /идатъ/ и всѣкога може да нападнатъ. Онзи стои, съ мисъльта си ги респектирва. Той като седи, плащатъ му индуситѣ. Има такива факири, които ще ги хванатъ и той, докато е концентриранъ – всички тигри, лъвове, змии надалече стоятъ. Като престанешъ да мислишъ – веднага идатъ. Сега казвате: „Какъ става това?“ Щомъ мислишъ – ти си по-силенъ отъ мисъльта на едно животно (и) то седи надалече. Щомъ твоята мисъль е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И въ живота 100 души смѣли хора съ мисъльта си могатъ да разпръснатъ хиляди на бойното поле и пакъ да ги изпоплашатъ. Хиляди хора могатъ да се изпоплашатъ – зависи отъ мисъльта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийственитѣ мисли, които се образуватъ на бойното поле. Хиляди хора мислятъ да убиватъ, да унищожаватъ. Цѣлиятъ въздухъ е пъленъ съ такъвъ родъ трептения. Като дойде нѣкоя инфлуенца – прикомандироватъ се човѣшкитѣ мисли. Казватъ сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трѣбва да си създадатъ ограда. Тукъ можехме да държимъ инфлуенцата вънъ отъ Изгрѣва. Тази година нарочно я повикахъ да ви дамъ единъ урокъ. Най-първо я повикахъ върху себе си. Повече отъ две седмици се занимавамъ съ нея, изучавамъ законитѣ и. Тѣ сѫ известенъ родъ малки сѫщества. Като влѣзатъ – гъделичкатъ гърлото. Намиратъ нѣщо за ядене. Дойдоха (и) казватъ: „Да си похапнемъ. Има доста затлъстѣли, мазнички братя и сестри. Да си вземемъ отъ тѣхната мазнина. Туй, непотрѣбното, ще го вземе(мъ), ще го изядемъ, ще си заминемъ. Ще покашлятъ, малко температура ще иматъ, ще поотрѣжемъ оттукъ-оттамъ, ще похапнемъ, ще заминемъ – нѣма да направимъ никаква пакость“.
Необходима е сега вѣрата. Човѣкъ може да се лѣкува съ вѣра, понеже цѣлиятъ мозъкъ е силна електрическа батерия. Ако умътъ ви е силенъ, ако не сте разхлабили своя мозъкъ, не разхлабвайте мозъка си съ тревоги. Никога не се тревожете, за да бѫде пълна главата съ електричество, съ тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратишъ една струя къмъ тия микроби – всички бѣгатъ. Електричеството, кѫдето мине – тѣ бѣгатъ. Щомъ пуснешъ тока, (а) имашъ ревматизъмъ, щомъ пуснешъ тока – тѣ бѣгатъ. Всичкитѣ болести, като пуснешъ този токъ – (тѣ) бѣгатъ. Ако мозъкътъ ти е женственъ, знаешъ (ли) какво значи женственъ? Ти имашъ вѣра, но самъ не вѣрвашъ въ мисъльта си, въ това, което мислишъ. Азъ наричамъ силна мисъль следната: Една американка, като страдала 12 години отъ неврастения, стотина лѣкари я лѣкували въ Америка, чете въ една книга какво може да направи вѣрата, какво може да направи човѣшкиятъ умъ. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „Здрава съмъ“ и става. Започва да шета. „Здрава съмъ“ – нищо повече. Повѣрвала вече. Казва(мъ): То става тъй, когато сте гладенъ, пѫтували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. Следъ като похапнете, следъ 20 минути, 1⁄2 часъ, вече имате достатъчно сила да пѫтувате. Човѣшката мисъль е сила. Онова, което Богъ ни е далъ – трѣбва да вѣрваме въ него. Ние казваме едно време какво (е) говорилъ Христосъ на хората, но Христосъ не само едно време е говорилъ, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – тѣ никога не умиратъ. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си съ любовь – детето не умира. Ако го е заченала безъ любовь – детето умира. Казвамъ: Ако майка(та) има отличенъ умъ – туй дете ще бѫде винаги здраво. То е осигурено. Нѣма да ви кажа кои сѫ причинитѣ, дето умиратъ хората. Но причинитѣ, дето умиратъ хората, сме ние. И въ кѫщи често азъ следя какъ умиратъ. Синътъ казва: „Този нашиятъ старъ – да си замине вече“. Човѣкътъ е 80 годишенъ, не е много старъ. Най-малко 20 години може да живѣе. (Синътъ) казва: „Да си замине, да останемъ по-свободни“. Малкитѣ деца казватъ: „Дѣдо да си замине“. И започва той да чувствува това. Детето единъ день казва: „Ще си върви“. Дѣдото, иска – не иска, като му казватъ „Иди си, иди си“ (и) той трѣбва да си иде.
Та казвамъ: Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще, когато дойде друга инфлуенца, нѣкаква друга болесть – да може да се лѣкувате безъ никакъвъ цѣръ. Единствениятъ цѣръ да бѫде само топлата вода, чистиятъ въздухъ и свѣтлината – нищо повече. Нѣкой пѫть може да накуцвашъ така. Нѣма да казвашъ, че накуцвашъ. То е най-последната мода, азъ опитвамъ тази мода. Нѣкои отъ тия нерви на крака сѫ толкова деликатни. Има едно чувство у човѣка. Когато хората не знаятъ какъ да мислятъ, тѣ си създаватъ своитѣ нещастия. Двойникътъ, съ който тѣ сѫ облѣчени, като е въ тѣлото – той подържа енергия и деятелностьта на тѣлото. Като не разбиратъ – този двойникъ излиза и влиза. Когато излиза двойникътъ и влиза, и не се намѣства, както трѣбва, следствие на това – страдаме. Като се върнемъ сутринь отъ своята разходка, която правимъ, двойникътъ не се намѣства въ тѣлото, както трѣбва, но се намѣства, както не трѣбва. Следствие на туй размѣстване се зараждатъ болести въ пръститѣ на краката. Вие искате по изкуственъ начинъ да оправите работата. Ще накарашъ двойникътъ да излѣзе навънъ, че той наново да влѣзе и да се намѣсти, както сѫ го направили. Тогава не може да се образува никаква болесть. Този двойникъ е толкова чувствителенъ, (че) ако излѣзе три пръста вънъ отъ тѣлото, само като махне съ рѫка нѣкой – вие ще чувствувате, че сѫ ви причинили голѣма болка. Ще чувствувате чрезмѣрна болка. Всички, които ставатъ ученици или религиозни хора – двойницитѣ имъ излизатъ навънъ. Не сѫ господари на двойницитѣ и затова тия хора много страдатъ. Като станатъ светии – ставатъ много здрави. Никаква болесть не ги хваща. Но докато станатъ светии – много страдатъ. Първото нѣщо: като се лѣгате – ще се помолите, че като излѣзете, двойникътъ ви да излѣзе презъ вратата. Нѣкой пѫть двойникътъ ви излиза презъ прозореца навънъ и се връща презъ прозореца, не презъ вратата. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата и презъ тази врата трѣбва да влизате и да излизате“. Ако двойникътъ ви влиза и излиза, както трѣбва – вие нѣма да страдате. Ако не влѣзе двойникътъ ви, както трѣбва – ще ви се случатъ много голѣми нещастия. Не само физически, но и операциитѣ… Въ учението много учени все ги скѫсватъ по единствената причина, че двойникътъ е излѣзалъ – не може да функционира паметьта на човѣка, забравяшъ. Трѣбва да намѣстишъ двойника. Нѣкои казватъ, че трѣбва човѣкъ да възприеме това, което Богъ му е далъ – да го цени. Ти не го знаешъ. Казвашъ: „Що ми е далъ Господь този животъ?“ Животътъ, който Богъ ви е далъ, дето вдъхналъ Богъ на човѣка дихание и той станалъ жива душа, азъ наричамъ този животъ двойникъ. Той трѣбва да влиза на мѣсто и да излиза. Сега молитвата, разсѫждението – това сѫ методи, съ които двойникътъ на човѣка или неговата мисъль може да работи.
Та първото нѣщо, като се събудите сутринь – гледайте да бѫдете добре разположенъ. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пакъ двойникътъ да не може да влѣзе. Ако твоятъ двойникъ не може да влѣзе – не спи. По-добре е цѣла нощь да останешъ буденъ, да останешъ въ тѣлото, отколкото да се върне двойникътъ ти и да не се намѣсти. Казватъ: „Умътъ да е на мѣсто“. Ако сутринь умътъ влѣзе и се намѣсти въ мозъка, както трѣбва – ти ще бѫдешъ здравъ. Ако умътъ влѣзе и не се намѣсти, както трѣбва – цѣлиятъ день си неразположенъ. Това чувствувашъ, онова чувствувашъ. Всички трѣбва да се молите умътъ ви да е на мѣсто. Не сега Господь да ви даде новъ умъ. Но вашиятъ умъ, който отъ хиляди години Богъ ви е далъ – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Богъ ви е далъ – то е безсмъртието вѫтре въ васъ. Разчитамъ сега на вашия умъ. Да разчиташъ на своя умъ, понеже Богъ ти го е далъ. Ще кажешъ, че другитѣ иматъ по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашиятъ умъ, който Богъ ви е далъ, е по-добъръ. По-добъръ умъ отъ него не можете да намѣрите въ дадения случай. На всѣки човѣкъ, умътъ, който има, е най-добриятъ. Този умъ, който ти имашъ – той е предѣлъ на развитие, но неговитѣ способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиватъ. Като се развива умътъ ти – ти ще видишъ по кой начинъ Божественото въ тебе ще расте. Ние виждаме малкитѣ деца. Ти ще разчиташъ на Божественото, което те рѫководи. Ти изразствашъ, израствашъ, дохождашъ на стари години. Пакъ ще разчиташъ на своя умъ. Сега туряме своето щастие, извънъ нашия умъ. Има ли душа? Има ли духъ? Има ли сърдце? Кое е човѣкътъ? Чудни сѫ хората. Казватъ: „Човѣкътъ ималъ духъ, душа, умъ, сърдце“. Кое е човѣкътъ сега? Човѣкътъ е онова, на което умътъ помага, на което сърдцето помага, душата помага и духътъ помага. Духътъ и душата – това сѫ два Божествени полюса. Пъкъ умътъ и сърдцето – това сѫ полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човѣкътъ. Наричатъ го личностьта, азътъ на човѣкъ или егото на човѣка. Ти съзнавашъ, че си господарь на нѣщо или, че има кой да те учи. Душата и духътъ – това сѫ професори на личностьта на човѣка. Нито туй, което мисли, на сѫществото, което мисли, туй сѫщество, дето е съзнанието, което възприема мисъльта – то е човѣкътъ въ дадения случай. На туй съзнание иде душата и духътъ да помагатъ, на ума и сърдцето. Ти, който съзнавашъ – седишъ. Въ тебе дойде твоята душа. Душата ти действува чрезъ твоето сърдце. Духътъ ти действува чрезъ твоятъ умъ. Духътъ ти направо не може да действува на тѣлото. И душата не може да действува направо. Душата чрезъ сърдцето действува на тѣлото. И духътъ чрезъ умътъ действува на тѣлото. А пъкъ само душата си има свой начинъ за действие на сърдцето. Ти като човѣкъ ще възприемешъ това благо. Човѣкъ е онзи, който възприема постоянно Божиитѣ блага. Каквото го учатъ – той трѣбва да го върши. Човѣкъ сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху васъ работи Божествения духъ, Божествената душа работи, Божествения умъ работи и Божественото сърдце – тѣ ви учатъ. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Азъ съмъ ви говорилъ за вѣрата въ свѣта. Въ Америка има издадена една книга, отговоръ на единъ милионъ и половина молитви. То е единъ старецъ, който е живѣлъ 90 години. Има цѣла книга дебела, около 800 страници. Когато се молилъ – единъ милионъ и половина отговори ималъ. Авторътъ, между много работи, казва, че единъ день ималъ нужда отъ една крупна сума. Но той никога не искалъ отъ никого пари. Помоли се и каквото му трѣбва – идва. То е човѣкъ, който поддържалъ 2000 деца. Нѣматъ децата срѣдства. Има срѣдства и отвънъ. Той се помоли за тия деца (и) срѣдствата идватъ. Единъ день му трѣбва една сума, помолва се и идва англичанинъ и му казва: „Имамъ 500 лири, опрѣделилъ съмъ ги за благодеяние, да ги оставя на васъ“. Казва: „То е ваша работа, както искате“. – „Имате ли нужда?“ Казва: „Да ви ги оставя ли?“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия день и пакъ казва: „500 лири имамъ. Да ви ги оставя ли?“ Онзи пакъ мълчи. На третия день идва и казва: „Имате-нѣмате нужда, оставямъ ви паритѣ да ги употрѣбите, както искате“. Но сега ние не можемъ да повторимъ този опитъ. По сѫщия начинъ нѣма да се случи туй. Мене ми разправяше единъ мой познатъ: „Досега, казва, не мога да си обясня какъ стана тази работа. Единъ день пѫтувамъ, трѣбватъ ми 10 лева, бръквамъ въ джоба си – нѣмамъ пари. Съжалявамъ крайно. Бѣхъ се примирилъ вече. Трѣбваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвамъ (си): Ще отложишъ, ще вървишъ пешъ. По едно време бръкнахъ пакъ въ джоба и гледамъ – 10 лева въ джоба ми. И сега се чудя, какъ съмъ бъркалъ? Ималъ съмъ 10 лева. Преди изваждахъ джобоветѣ, обърнахъ ги и досега не зная откѫде тия 10 лева дойдоха“. Но туй и съ насъ се случва. Казва: „Азъ си го обяснявамъ – може би тия пари сѫ останали въ горната дреха и джобоветѣ сѫ били задръстени тамъ“. Тукъ има единъ вѫтрешенъ промисъль въ живота. Когато човѣкъ има нужда отъ нѣщо сѫществено – помощьта ще дойде. Но човѣкъ не трѣбва да мисли. Ако мислишъ – нѣма да дойде. Трѣбва да го забравишъ. Казвашъ: „Нѣма да го бѫде“ и като забравишъ – бръкнешъ, паритѣ, които искашъ – ще дойдатъ. Или отъ хлѣбъ може да имате нужда, или отъ друго нѣщо. Нѣкой пѫть пожелаешъ да оздравѣешъ и оздравявашъ. Та казвамъ: Разчитайте на ума си. Вѫтре въ ума е вложенъ лѣкъ за болеститѣ. Вѫтре въ вашия умъ е вложенъ онзи съветникъ, който ще ви покаже най-добрия пѫть, по който трѣбва да вървите, какъ трѣбва да се обхождате. Всичко онова, което трѣбва, което човѣкъ трѣбва да направи, е вложено въ него. Трѣбва да дойде нѣкой да го научи. Ако дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, нѣма да ви донесе една книга, но ще разгъне книгата, която Богъ е вложилъ въ тебе. Ще каже: „Еди-коя страница“, Той ще ти покаже пѫтя. Писанието казва: „Богъ е вложилъ духа си да ни научи“. Богъ е изпратилъ духа си да ни научи, да покаже, че отъ памти-вѣка Богъ е вложилъ нѣщо въ насъ. Трѣбва да разчитаме, сега трѣбва да го изучимъ. Даже сега се показва кое е, каквото ще научимъ. Нѣкой ходи да копае – не му върви. Ходилъ дрехарство да учи – не му върви. Насамъ-натамъ ходилъ, пъкъ той за това не е роденъ. Той е роденъ за музикантъ, разбира музика. Може отличенъ цигуларь да бѫде. Казвамъ: Не ходи съ мотиката, но съ цигулката. Нѣкой е роденъ за художникъ – той разбира боитѣ. Като вземе боитѣ – рисува. Всѣки трѣбва да се захване за това изкуство, което Богъ му е далъ и за което е роденъ. Ако си роденъ за дрехарь – дръжъ дрехарството. Ако си за художникъ, за музикантъ, ако си роденъ за лѣкарь – стани лѣкарь. Ще учите кой за каквото е роденъ да стане такъвъ. Никой да не става туй, за което не е роденъ. Та казвамъ: Нѣкои искатъ да бѫдатъ красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онѣзи хора, които сѫ красноречиви, другояче сѫ направени очитѣ имъ. Чертата на човѣка е тамъ, въ долната часть на окото. Тази часть показва дали речьта е развита или не. Не всички могатъ да бѫдатъ еднакво красноречиви. Всѣки има по единъ ларингсъ, но на онзи, родения пѣвецъ – другояче е устроенъ неговия ларингсъ. Казвамъ: Всички имате по една дарба, която Господь ви е далъ – туй го зная. Която дарба въ тоя животъ, ако хванете – всичко ще ви тръгне напредъ.
Тукъ, преди повече отъ единъ месецъ, идваха двама млади – момъкъ и една млада мома, която лѣкува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излѣкувала, баяла и е. Тя слушала и запомнила думитѣ. Тя лѣкувала само въ сѫбота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде нѣкой, на който рѫката е посипана съ брадавици, започне и тя да бае въ сѫбота и брадавицитѣ изчезватъ. Казвамъ: Дръжъ занаята – ще си изкарашъ прехраната. Тя не лѣкува понедѣлникъ или вторникъ, но само въ сѫбота. Тя лѣкува съ соль, може да е крадена, може да не е крадена. Нѣкой лѣкуватъ само съ крадена соль. Пъкъ тя лѣкува съ крадена или некрадена соль, въ сѫбота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суевѣрие“. Че вие всички сте суевѣрни. Нима като дойде единъ лѣкарь и ти даде единъ лѣкъ, понеже ти вѣрвашъ въ лѣкарството – помага. Не само съ лѣкарства, но въ бѫдеще и безъ лѣкарства ще се лѣкуватъ. Ето, иде нѣкой да го лѣкувамъ – нѣма да има лѣкарство. Ето какъ бихъ го лѣкувалъ. Да допуснемъ, че той е неврастеникъ. Ще му кажа: „Направете му кюфтета отъ празъ съ брашно и масло. Да изяде по три кюфтета сутринь, обѣдъ и вечерь. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне“. Нѣкой има разстроенъ стомахъ. По три супени лѫжици отъ рѣпа, само ще изцеди рѣпата. Сутринь по три лѫжици, обѣдъ и вечерь. Десеть дена като взема по три лѫжици – ще си оправи стомаха. Което говоря, азъ работя, но законътъ има изключения. Единъ свещеникъ билъ недоволенъ отъ Св.Никола. Той ималъ едно желание и билъ недоволенъ, че Св.Никола не му помагалъ да си постигне желанието. Казва на Св.Никола: „Ще тръгна по пѫтя, ще напусна свещеничеството“. Попска работа. „Ще ида по широкия свѣтъ да живѣя, както зная“. Ето, минава време, прикомандирова се единъ старецъ – Св.Никола билъ. Казва: „Кѫде отивашъ, синко. Какво искашъ?“ Казва: „Вѣрвахъ въ Св.Никола. Толкова години работихъ, изгубихъ си живота. Тръгнахъ да си оправя работата“. – „Синко, казва, много добре“. Тръгватъ и двамата. Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попа): „Лесна работа“. Той мисли, че вече (е) научилъ изкуството. Сутриньта казва на Св.Никола: „Бързамъ, имамъ своя работа, напущамъ те. Другъ пѫть ще се срѣщнемъ“. (Св.Никола) казва: „Добре, синко. Като се намѣришъ на зоръ – може да ме повикашъ. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна“. Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрѣзва рѫцетѣ, изтърбушва детето и той измива всичкитѣ части. Нарежда ги пакъ, но не се залепватъ. Започва да въздиша. Дошълъ Св.Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трѣбва да се учишъ“.
Пазете едно правило: Човѣшкиятъ умъ безъ любовь не може да работи. Онѣзи предмети, които учишъ, трѣбва да ги обичашъ. Какъвто и да е предметътъ – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е въ свѣта – непременно трѣбва да имашъ обичь къмъ този предметъ. Здравето, ако не го обичашъ – здравъ не може да бѫдешъ. Мисъльта, ако не я обичашъ – мисъль не можешъ да имашъ. Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърдцето си – да се зарадвате. Ти като гледашъ въ огледалото главата, пакъ да се насърдчишъ, да кажешъ: „Тази глава, която Господь ми я далъ – съ нея всичко можешъ да постигнешъ“. Главата, докато я имашъ – всичко ще постигнешъ. Докато сърдцето бие – всичко ще постигнешъ. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърдцето – тѣ сѫ елементарна сила.
Ха сега, коя пѣсень да изпѣеме. Да изпѣемъ Махаръ-Бену. /Изпѣхме пѣсеньта/. Махаръ-Бену не върви. Цигуларьтъ свири едно, вие пѣете друго. Трѣбва да вземете много вѣрно тоноветѣ. Изпѣйте Тѫги-скърби. /Изпѣхме пѣсеньта/. Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пѣете, понеже това е движение. Отъ ре започва движението. Ако вземете ритъма право, може да пѣете добре. Ако започнете да вървите полека – нѣма да върви. Ако искате да вземете правилно соль – трѣбва да имате хубавъ цвѣтъ. Ако нѣмате идея за хубавия цвѣтъ – нѣма да вземете соль вѣрно. Фа не може да вземете вѣрно, ако нѣмате ябълка, да ядете съдържанието вѫтре. Ако ти не може да направишъ една операция правилно, ти не можешъ да вземешъ ми. Да кажемъ – единъ ораторъ, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пѣете въ кѫщи нѣкои пѣсни, създайте си единъ вашъ методъ за пѣене. Щомъ хората може хармонично да пѣятъ. Я да изпѣемъ Давай, давай. /Изпѣхме пѣсеньта/. Като дойдохме до пѣсеньта Давай, давай – по-добре върви пѣсеньта. Старитѣ сестри трѣбва да бѫдатъ стари пѣвици. Колкото минава времето – изгубватъ гласа си. Въ бѫдещия животъ ще ви накаратъ да пѣете. Какво ще правите? Понеже всѣки говори, който говори – може да пѣе. Всѣ-таки – може да пѣе, нѣма да бѫде първокласенъ пѣвецъ. Онѣзи пѣвци ги наричамъ гениални, талантливи. Единъ обикновенъ пѣвецъ въ духовния свѣтъ стои по-горе отъ гениалния тукъ, на земята. Ако сте отъ обикновенитѣ, духовни пѣвци. Та първото нѣщо: имайте вѣра, слушайте се като пѣете. /Учительтъ пѣе Давай, давай/. Да ти даватъ ли? И като не ти даватъ, като давамъ кой тонъ е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беденъ човѣкъ, искашъ да пѣешъ за сиромашията си. Какъ ще ми изпѣешъ пѣсень за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпѣете, 20 лева съмъ готовъ да ви дамъ. Я попѣйте: Я, сестра-сиромашия, откакто си дошла въ кѫщи – всичко обърна съ главата надолу. Какви пѣвци ще станатъ отъ васъ? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже, ако ви знаятъ – нѣма да ви оставятъ на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе отъ цѣлия свѣтъ ще пращатъ да ви викатъ да пѣете. Имате доста музика, само че трѣбва да се развива музиката. Най-първо трѣбва да се освободимъ отъ мисъльта, че не може да пѣемъ. Не питайте дали можемъ или не можемъ. Най-първо се изисква една музикална мисъль. Не може човѣкъ да пѣе, (когато) въ свѣта има студъ. Когато ще пѣешъ, трѣбва да бѫдешъ разположенъ, да си отоплишъ салона. Щомъ се съмнявашъ – не пѣй. Трѣбва да имашъ вѣра, че можешъ да пѣешъ, трѣбва да си отоплишъ салона, трѣбва да имашъ известна топлина. Единъ пѣвецъ, за да пѣе добре, трѣбва да почувствува топлинка подъ лѫжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щомъ на гърлото е студено – и на лѫжичката е студено. Ще пѣе, ще крѣска. Щомъ почувствува малката топлинка – може да пѣе. Тази топлинка всичкитѣ пѣвци я иматъ. Пѣвицата, която пѣе хубаво, усѣща единъ трепетъ. Нѣщо и играе подъ лѫжичката. Като излѣзе – пѣе. Като нѣма туй мърдане, този трепетъ – не може да пѣе. Тя усѣща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усѣща. Другояче усѣща, като че ли нѣкой я хваналъ за гърлото – не може да пѣе. Първото нѣщо, като станете сутринь – попѣйте си. Попѣйте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъль, правата мисъль, ако не пѣете. Ако бихте пѣли, да имате поне малка пѣсень съ онѣзи тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която отъ никѫде не можете да вземете. Ако човѣкъ пѣе хубаво – той винаги е здравъ. Не може човѣкъ да пѣе хубаво или да боледува, или да му се случи нѣкое нещастие. Когато му се случи нѣкакво голѣмо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположенъ. Щомъ е добре разположенъ – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пѣйте. Никога не казвайте: „Азъ не мога да пѣя“. Да кажемъ ти си гладувалъ три дена. Кажатъ ти: „Пѣй! Ако изпѣешъ хубаво една пѣсень, обикновена една пѣсень – ще ти дамъ единъ обѣдъ. Ако изпѣешъ хубаво – ще ти дамъ топълъ хлѣбъ и сиренце, по български“. Ако пѣешъ обикновено, ще изпѣешъ срѣдно – малко сухъ хлѣбъ и сухо сирене ще ти дадатъ. „Ако изпѣешъ, както не трѣбва – ще ти дамъ сухъ хлѣбъ, безъ сирене“. Сега като пѣете, гледайте топлия хлѣбъ и сиренето да е тамъ. Много трудно е да се пѣе. Ние седимъ въ единъ свѣтъ на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Какъ ще пѣемъ? Нѣмаме красиви мисли. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да има красиви мисли. Ние осакаща(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които сѫ груби.
Щомъ дойдемъ до любовьта, любовьта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовьта. (Нѣкой) казва: „Трепери ми сърдцето“. Колко трепетъ трѣбва да има сърдцето? Когато сърдцето трепери добре – ти, ако бутнешъ оловото – злато става. А пъкъ когато сърдцето не бие добре – като бутнешъ златото, златото олово става. Магия има. Ако срещнешъ единъ човѣкъ, на когото сърдцето бие добре. Тия хора, които се влюбватъ, каква е любовьта въ свѣта? Любовьта, кѫдето мине – всичко превръща въ здраве. Нѣкой човѣкъ гледашъ – сухо дърво. Като мине любовьта, той веднага се оживи, листа пуща, цвѣтове, оживѣва този човѣкъ. Нѣма нѣщо въ свѣта, по-мощно отъ любовьта. Любовьта внася свѣтлина на ума, топлина на сърдцето и човѣкъ става силенъ. Не го е страхъ отъ нищо. Достатъчно е само да я зърнешъ. Това азъ го наричамъ онова, вѣчното слънце на човѣшкия животъ. Сега може да се говори тъй, но ще каже нѣкой: „Покажи ми“. Какво може да ви покажа? Какъ може да ви покаже човѣкъ любовьта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „Азъ ви обичамъ“ – всичко туй. Азъ (ще) напиша съ черни букви, (ще) наредя тия думи – отъ де ще ми повѣрвашъ? Какъ ще ми повѣрвашъ, като четешъ моето писмо? Ще посадишъ цвѣтя. Като четешъ писмото ми, тия цвѣтя ще израснатъ, ще цъвтятъ. Ако ти носишъ едно любовно писмо и спрешъ при една суха чешма, като започнешъ да четешъ – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си въ тъмна стая и четешъ писмото на любовьта – ще дойде свѣтлината. Ако си при нѣкой умрѣлъ, като четешъ писмото – той ще оживѣе. Тѣ сѫ нѣща, за които сѫ правени провѣрки. Илия правеше провѣрки. Чудеца. Разправятъ – дойде жената, хвана го и казва: „Нѣма да пращашъ слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, нѣма да ми го вземешъ. Ти ме лъжешъ“. Като го хвана, Илия отиде съ него, влѣзе въ кѫщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете, какво значи да се прострешъ. То е движение. Онзи аеропланъ, като се простре – той се движи. Казватъ: „Падналъ“. То е движение, когато човѣкъ се простре така на земята. Трѣбва да хване всичкитѣ сили здравето, казва: „Ти трѣбва да се подчинявашъ на любовьта, нищо повече“. (Нѣкой) казва: „Той се простря на земята“. Ако е за простиране – нищо нѣма да стане. Онзи човѣкъ, върху който си се прострѣлъ – да оживѣе. Щомъ се прострешъ и той не оживява, твоето простиране (е) както, когато женитѣ простиратъ платното да изсъхне. Азъ съмъ констатиралъ, (че) вие, като стоите, сте доста богати. Имате много работи, но като излѣзете на пазаря, не вземете златнитѣ монети, но взимате медни. Скѫпоценнитѣ работи ги оставяте въ васъ. Нѣкой пѫть трѣбва да вземете златни монети. Турете въ джобоветѣ си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – нѣма да стои тамъ. Едно дете, като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледатъ – паритѣ ги нѣма тамъ. Тогава се познаваме. Като продадемъ ябълкитѣ нѣкому и паритѣ ги нѣма, казваме: „Той е светия“. Да бѫде благословенъ. Азъ се радвамъ, че светията (е) дошълъ, златото отишло на друго мѣсто. Туй злато, което светията (е) платилъ, то ще дойде въ тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза въ нашата мисъль, нашето сърдце – тя е истинска любовь. Онази любовь, която стои вънъ, въ хлѣба – и тя е добра. Ние се нуждаемъ отъ динамичната любовь сега въ свѣта.
Добрата молитва.
ХХ година
16. Лекция на Общия Окултенъ класъ
22 януарий, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ \x96 София.
|
