Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета 22 и 23 стих от първата глава на Eвангелието на Матея:
(22) И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа, чрез пророка, който казва: (23) „ Ето дева ще зачне и ще роди син и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува Богъ съ насъ“
Духът Божи.
Понеже иде Рождество Христово във вторник, пък вторник е воинствен ден, детето, което сега ще се роди ще бъде марсиянец. Две неща са важни: това, което идва и това, което заминава. Нас ни интересуват живите неща в света, не ни интересуват мъртвите. Защото всичкото онова, което влиза в нашето съзнание, с което ние сме запознати, то е живо. Всичко онова, с което не сме запознати, то е мъртво.
Сега мене ми е задача да хвърля известна светлина. Всичките хора на земата се безпокоят. Всеки, който дойде се безпокои. Детето се безпокои и плаче. Майката се безпокои за детето. Старият, възрастният човек на 120 години се безпокои как ще умре. Детето се безпокои как ще се роди. То няма да се ражда, майка му ще го ражда и то се безпокои за това, което не му влиза в работа. Майка му трябва да мисли. Не е лошо да мисли, но няма защо да се безпокои, как ще го роди майка му. То е майчина му работа. Старият се безпокои как ще умре, но той се ражда там. Мисли как ще го посрещнат. То е тяхна работа, то не е негова работа. Как ще го посрещнат, какво има той да се безпокои. Казва: Какво ще бъде в оня свят. То няма какво да се безпокои, какво ще бъде в оня свят. Та във всичките отрасли на живота ние имаме едно неправдоподобно понятие за нещата. Да кажем един учен човек по зоология, зоологът изучавал някои животни, не някои учени същества, но такива малки бръмбарчета невежи същества, простаци и като ги изучава, учен човек става. Заради тия малки бръмбарчета всички го уважават. Вземете онзи ботаник, който изучавал дърветата. Учен човек става, заради онези простите дървета, които изучавал какви клони имат, какви листа имат и учен човек станал. Някой виден лекар с какво се е занимавал? С още по малки същества, микроби, най-опасните апаши в света и като изучавал техния характер, турил ги в затвора, да освободи хората, учен човек станал. Туй е само за изяснение. Какво му е дала болестта на лекара? Лекарът, като изучава болестите, ни най-малко няма да стане здрав. Той се пази от това като от чума. След като пипа болните, като дойде в дома си, той си измие ръцете. Болните често обичат да разправят на лекара, пък той се пази. Казвам: Ние трябва да имаме характера на лекара, като пипаш един болен, ще се пазиш. Няма да го прегръщаш, отдалеч ще го гледаш. Ще имаш позиция, ще се туриш на мястото, няма да пипаш с пръсти. Ти ще се пазиш от болния, понеже може да се заразиш. Но и като ботаник като буташ растенията и там има растения, които са отровни. И там ще бъдеш внимателен. Като буташ животните и там ще бъдеш внимателен, техният характер е такъв, че трябва да бъдеш внимателен. Ако ти бутнеш една кобра и ако тя само се докосне със своите зъби до тебе, ти в една две минути, ще свършиш. Опасна работа е.
Сега по някой път казват, че трябва да обичаме всичко в света. Как ще обичаш ти една кобра? Ще проповядваме евангелието на Христа, че тя трябва да се откаже от отровата си. Тя е богата и всичкото богатство и е в отровата. Казваш: Ще се откажеш от отровата, ще и дадеш ново евангелско учение, без отрова да ходиш. Няма да хапеш хората, тогава ще се сприятелим. На един вълк ще проповядаме учението да не прескача в кошарите да дави агънцата, за да го обичаме. Кобрата не може да я обичаш, докато тя е кобра. Кобра с кобра може да се обичат, но ти като човек не може да я обичаш. Ти и вълка като вълк не може да го обичаш. Лошия човек ти не може да го обичаш, но понеже в лошия човек не всичко е лошо, само едно нещо има, което е лошо. В азотната киселина, кое е лошото? – Азотът. Него като извадиш всичко е добро. Тури азота, цял скандал дига, скандалджия. В сярната киселина кой е скандалджията? – Сярата. Извади сярата, всичко е тихо и спокойно. Един елемент има, който е немирен. Казвам: Старото и новото се познават по следното. Старото нещо, като го туриш в себе си, дига цял скандал. Старите неща дигат скандали. А пък новото в света е туй, което внася мир. Новото в света не може да го възприемеш, докато не извадиш старото. Не че старото не е на място, но старото е чрезмерно активно и ако повидимому мислиш, че старият човек е много кротък, ти се лъжеш. То е една привидност. Една змия е много кротка зимно време, когато е замръзнала, но лятно време не е така. Кобрата замръзнала нищо няма да ти направи, светия е. Не се лъжете. Сега по някой път вие се заблуждавате със замръзналите кобри. Не се залъгвайте. Тя не си напуща характера.
Всяка мисъл, която вас ви смущава, вие трябва да я изучавате. Всяка мисъл, която вие изучавате, тя не е от вашето естество, посторонен елемент, който трябва да изучавате. Всяко ваше чувство или желание, което ви смущава, то не е ваше, то е посторонно, то си има своето място. Влезе в окото ви една малка прашинка, смущава окото ви. Ако тя е вън във въздуха, тя е на място. Ще образува капки и на растенията може да допринесе известно благо. На вас в окото нищо няма да ви донесе. Тя казва: Дай ми нещо. Казвам: Излез навън, аз няма, какво да ти давам. Като излезеш навън, парата ще се налепи наоколо, ще се образуват дъждовните капки, които ще бъдат полезни.
Като разглеждам целия живот, всичко онова, което съществува от Божествено гледище е на място. Където в света ние внасяме един наш порядък, той е в стълкновение с Божественото. Ти запример мислиш, защо остаряваш, или мислиш, защо не си богат. Или мислиш, защо не си учен. Ти не разглеждаш въпроса динамически, ти разглеждаш въпроса статически. Защо не си учен? Ти учен не може да се родиш, но може да се родиш с възможности да станеш учен. Добър човек ти не може да се родиш, но с възможности да станеш добър, може да се родиш. Следователно, този Божествен закон, той е прогресивен. Казва: Защо не съм богат? – Ти никога не може да се родиш богат човек. Ако се родиш с възможности за богат човек, тогава богат човек може да станеш.
Аз искам да ви наведа на онази съществена мисъл, която може да ви даде мир и спокойствие. Ние се спираме върху несъществени работи. Някой човек е активен, безпокои се, че огънят гори. То му е работата да гори. Някой човек се е разфучал, кара се. Работата му е това, да кряска. Казва: Много кряска. Колко кряска човек? Той едва може да изпълни салона, на един километър не може да се чуе, като кряска. Един топ като гръмне, на 10–15 километра се чува. Казваме, че кряска, но ние не сме справедливи. Отпушил се е този човек, нека се излее, ще се покаже, да му олекне. Сега аз съм в защита на сприхавите хора. Знайте, че всичкият подтик в живота зависи от тях. Те подтик дават. Ако не са те, всичкият живот щеше да заспи. Те малко подбуждат. Всичката активност, трудолюбие, приложение се дължат на сприхавите хора. Дали са голямо богатсво в света. Казват: Той е нервен, той е такъв, той е онакъв. Ние се радваме, че те са нервни. Че защо са нервните хора? Ако хората нямаха нерви, какви щяха да бъдат? Чрез нервите се предава човешката мисъл. Казва: Нервен станал. Няма нищо от това. Нервните хора са неоценени хора в света. Като ги подпушваш, те се пукат горките и правят големи пакости. Сега евангелието дава един метод, за да не се пука човек, той трябва да бъде дева, да зачене и да роди нещо. Старият,който не може да роди новото, той ще умре. Новото, което не може да се роди и то умира. От чисто биологическо гледище, майката ако в даден случай не може да роди дете, тя ще умре, но ако и детето не се роди и то ще умре. Ако детето, което е в утробата на майка си, иска да излезе по-рано, то човек няма да стане. Ако на време не излезе, то пак ще умре. Детето трябва да се роди точно на време. Девет месеца като станат, майката каже: Хайде навън. То да каже: Слушам мамо, да излезе навън. Да не прави въпрос, как ще го посрещнат отвън. Никакъв въпрос да не прави, как ще го посрещнат и как ще го облекат. Каже ли майката навън – навън. Вътре – вътре. Ако всичките хора слушаха този закон, светът би се оправил.
Сега се говори за религиозният живот, такъв какъвто не е. Има един религиозен живот, с който ти си свързан. Ще дойде време, трябва да се отвържеш от религията. Докато си в утробата на майката, ще имаш една религия, ще мълчиш, нищо няма да казваш. Тя ще ти говори, ти ще мълчиш. Няма да дигаш никакъв шум, никакви претенции не се позволява да имаш там. Девет месеца ще мълчиш, гък няма да кажеш. Теоретически е така, пък ако питаш учените хора и те ще кажат така. Щом се родиш, непременно трябва да говориш. Ако тогава речеш да мълчиш, нищо да не говориш, твоята работа е свършена. Като се родиш, изведнъж ще дадеш заповед. Първата дума ще кажеш тъй: Изгря слънцето в света вече. Ще кажеш: Изгря моето слънце. Вътре в утробата на майка си ти си мислиш каква ли е тази майка, в която ти живееш, какво ли е това същество отвън. Ти си в нея, не я знаеш, каква е отвън. Като излезеш, като кажеш: Изгря моето слънце, ще погледнеш, ще видиш, на какво мяза лицето на майката.
Човек докато не се роди, той не може да разбере реалността. Той е в реалността, в утробата на майката – ще разбира само по един начин. Роденият ще разбира по друг начин. Вън от майката ще има съвсем други условия, да покаже своята интелигентност, своята доброта. Защото вътре в утробата и да иска да се изяви, не може. Там детето няма право да яде, устата му са затворени, има само едно малко смукалче. Отде се е хранил човек? От корема. Тогава едно време в утробата на майка си от корема се е хранил. Сега е забранено да се храни от корема. Там, дето е било забранено да се храни в утробата на майка си, оттам сега се храни. Там, дето в майка му е било позволено, сега е забранено. Вие сте чели, изучавали сте органическия свят повърхностно. Хората мислят, че заченатото дете няма никакво отношение към живота. Какъвто е животът на детето в утробата на майката девет месеца, такъв ще бъде и животоът му на земята 120 години, нищо повече. Деветте месеца в утробата на майката определят живота до 120 години, а пък животът на земята от 120 години какъв ще бъде, такъв ще бъде и животът в другия свят. 120-те години, които живееш на земята, определят живота ти в небесния свят. Там ще живееш две хиляди и петстотин. 120 години на земята – 2500 в невидимия свят. Сега 2500 години не може да живееш, защото има основание за това. Вие не сте седели 9 месеца в утробата на майка си, родени сте по-рано. Някои се раждат един месец по-рано. И в оня свят не могат по-дълго време да седят.
Сега ще се пазя, да не би да разберете криво. Ще говоря за същественото, туй, което за мене е съществено. Как може да живеете един сносен живот на земята при сегашните условия? Казвате: Тия войни. – Войната си е война. Цялата вселенна е пълна се с войни. Какви аутодафе има във вселената. Като погледнеш, цели слънчеви системи изгарят. Учените хора виждат запалена една звезда, блесне, наричат го, възпламенила се. Но всичките тия същества които са там изгарят, създава се друг свят. Някоя планета стане на парчета. Такава планета има между Юпитер и Марс, разпръснати хиляди парчета, които се движат. И до сега астрономите не знаят, какви са причините. Но последствията ги имаме. Преди години едно голямо парче без малко да се блъсне в земята. Доста голямо парче. Ако беше ударило земята, щеше да се изкриви остта и. Щом се изкриви остта и, цяла катастрофа ще стане на земята. Представете си едно парче от сто километра в дължина и сто километра в дебелина – знаете колко е то. Ако това парче падне на земята, например в Европа. От Европа нищо няма да остане. Всичките народи на Европа на аутодафе ще бъдат. Този въпрос, който сега разрешават германци, руси, англичани, нищо от тях няма да остане. Може някакви диваци в Африка да останат. Ще започнат наново култура. Това би могло да стане, ако светът би бил образуван по една случайност, ако нямаше известни закони, които да ръководят. Всичко в света е целесъобразно. На една война причините са далечни. Тази война, която сега става, тя не е от сега, от хиляди години е замислена. За тази война хиляди години са мислили тези, които са я образували, те са се въоръжавали хиляди години. Виждате онази организация, онзи гениален ум на тия хора, този план, който са направили. Картечници, пушки, топове, снаражения, милиони хора са наредени в позиция как да се бият, аероплани, на тяхното бойно поле са впрегнати всичко на работа. Казват: Да направим война. – Войната е едно забавление на възвишените същества. Те си правят една играчка, на която разиграват хората на земята. Ние хората на земята мислим, че сме нещо. Писанието казва, че всички народи пред Господ са като нищо. Даже в старо време чрез пророците Господ казва: Като вдигате шум, не съм ли аз грънчар, вземам от тази кал и правя, каквото искам. Какво дигате шум? Ще мълчите. Каквото направя, ще направя. Каквото няма да направя, няма да направя. Вие няма да си давате мнението. Ние имаме право само върху себе си да направим някакъв опит. Да кажем дойде някой стражар и ви арестува. Този стражар няма омраза към вас. Казва: Заповядаха ми, нямам нищо против вас, но ми заповядаха да ви арестувам. Туй е свършена работа. Какво ще кажеш на онзи ангел, който ти взема душата? Казва: Не те мразя, пратен съм да ти взема душата. Но с голямо почитание, понеже си се прочул в невидимия свят, викат те да се явиш горе, имал си особено мнение, преставил си особени работи, всички искат да те видят. Ти ще тръгнеш. Сега вие може да попитате туй, което говоря вярно ли е. Туй, което ви разправям не е тъй, както вие мислите. Както ви го разправям не е и тъй. Ако ви разправям за северния и за южния полюс по какво се отличават. Различават се, имат разлика, че северният полюс е вода, а южният полюс има цял един континент от 4 милиона и 500 хиляди колометра земя – шестия континент. Една плоскост покрита със сняг, че като погледнеш, никак не можеш да се ориентираш. Ако се изгубиш, ще се забъркаш, няма пункт с който да се ориентираш.
Та казвам: Аз като разглеждам вселената, ние не знаем, къде е центърът. Нашето слънце се движи, но не знаем, къде е нашият изток. Знаем изтока, дето слънцето изгрява, но посоката към която се движим, не знаем. То е нашият изток. Посоката, от която се отдалечаваме, то е нашият запад. Центърът е нашето разбиране на туй движение. Ние се приближаваме някъде. Всеки има идеята, всеки иска да се приближи към Бога. Ако вие искате да се приближите към един германец, като идете в Германия, вие трябва да разбирате добре немски. Ако идете в Англия, искате с някой англичанин да се приближите, трябва да знаете английски. Ако идете в Русия, трябва да знаете руски. Ако идете в Япония – японски. Ако идете в другия свят при Бога, вие трябва да знаете неговия език. Сега не искам да ви говоря обезсърчително. Когато детето се роди нали започва да учи майчиния си език. То в майка си говорило на един език. То мълчи, но с мълчанието си казало, какво тя трябва да прави. Щом се роди, майката започва да го учи. То не може да произнесе дума. Най-първо според своя език думите произнася криво, постепенно майката му говори, говори, докато най-първо научи някои елементарни думи. Каже: ма,па,ба. И животните казват някои слогове. Биволицата казва: Ма. Кравата казва: Му. Какво значи му. Какво значи нему? Волът казва му. То е още елементарна граматика, от която човек трябва да се учи.Този Божествен език се отличава с три свойства. На земята когато говорите една дума, тя си има особени трептения. Вие се изкажете и ти чуеш с ухото си. Този Божествен език се отличава по това, че всяка дума, щом произнесеш, ако тя има едно умствено качество, тя ще даде светлина, един хубав цвят има, има съдържание, има топилина в себе си. Ако носи истина, тя е дума на която можеш да разчиташ, тя е естествена дума. Силна дума, добра дума, каквото кажеш – направи го. Дето да я туриш, тази дума е на място.
Или да ви дам едно обяснение. Ако вие вземете една монета от низш произход, прост метал, не минава. Но ако вземете една монета от благороден метал, от злато или от платина, щом я дадеш, веднага я приемат, с почитание и уважение. Та съвременните хора се нуждаят от златни пари. Всичките монети, с които разполагат са книжни, стари монети, които нямат никаква цена. По-голямата част са книжни пари. За пример, някой говори за любовта, книжна е, не струва. Даже няколко милиарда не струват половин левче българско. Казва: Аз те обичам. С туй обичане той даже не може да си купи един грам въздух, един грам захар не може да си купи. Знаеш, аз като седя и някой път произнеса думата хляб, хлябът дойде. Като произнеса думата хляб, не държа очите си отворени. Като кажа хляб и държа очите си отворени, хлябът не иде. Щом кажа хляб и си затворя очите, дойде. Като седя с отворени очи и ден, и два, хлябът не идва. Като затворя очите, дойде хлябът.
Сега да ви приведа един анегдот. То се е случило във Варна. В турско време един българин, доста знаменит обущар, прочул се, че дяволът работи заради него. Всяка сутрин като отивал в дюкяна си, имало по едни изработени емении. Той сам се чудил, кой ги изработва. 20 години се така ставало. Пък той бил сомнамбул. Като лягал да спи, след като заспивал, ставал и отивал в дюкяна си, напалвал мангала и започвал работа. Изработвал един чифт емении, окачвал ги и отивал и пак си лягал. На сутринта отива, гледа емениите там. Този хляб кой е донесъл? Онзи, който ви е създал, Той ще ви донесе. Ти трябва да затвориш очите си. Чудни са хората, когато питат, как е възможно. Посееш едно житено зърно, и то даде 60 или сто. Откъде се раждат? Туй зрънце откъде взема да направи сто житени зърна? Откъде дойдоха хич не питаме. Гледаш една малка семка и след пет–шест години сто, двеста плода увиснали на дървото. Дойде ти една мисъл в ума и ти не знаеш, откъде е дошла. Тя иде от някъде. Няма какво да ви обяснявам. Един обяснил тази работа. Един млад момък казва: Накъдето ходя, каквото пожелая, всичко се случва. Хлябът иде. Аз имам една възлюблена много пъргава. Като изгладнея в планината, изведнъж заспя, тя донесе хляба. Веднага си замине. Всеки един от вас си има по една възлюблена. Че вие не приемате хляба, понеже очите ви са отворени. На всеки, който заспива, донася. Всеки, който е с отворени очи, гладен стои. Аз наричам спещо състояние всички ония хора, които не се обезсърчават, които не се обезверяват, не се озлобяват, не се обезлюбяват. Като заспите за отрицателното, като че не съществува, каквото поискате, ще получите. Все що попросите, като вярвате, ще ви бъде. Сега въпросът е не какво може да ни се даде, но онова, което е в нас, което ние можем да направим. Всеки един от вас може да стимулира най-малко сто души на ден да направят добро. Ако по този начин ние знаем, как да стимулираме, да бъдем добри проводници в света. Тия сто души може да стимулират още по сто души. Ние сега туряме спирачки. Когато слизаш надолу, спирачката е на място. Но когато си на равно, или вървиш нагоре, не ти трябва спирачка. Туриш спирачката,когато се качваш нагоре, не е на място. Туриш спирачката, когато си на равно, пак не е на място. Сега спирачки си туряте. Не го правете, оставете човека свободен. Щом тръгнеш на равно, дигни спирачката. Някой иска да направи нещо. Ти казваш: Не прави тази работа. – Не му туряй спирачка, остави го, нека да направи, каквото е намислил. Да допуснем, че вие сте гладен, три дена не сте яли, какво ще ми кажете? Ще ми кажете, че три дена не сте яли, може ли да ми направите една малка услуга, да ми дадете едно малко парче хляб, не искам цял самун. Много ще ви бъда благодарен. Мислите ли, че аз няма да ви отрежа едно малко парче? Не мислете, че всички хора са толкова груби. Всичките хора са много услужливи. Ако вие имате нужда от нещо, кажете си просто и всеки човек е готов да ви услужи. Всички трябва да бъдем готови да услужим. Някой ден ти чувствуваш тъга, някоя тъга иде от някъде. Някой ден чувствуваш една радост и тя не е твоя. Някой ден чувстваш побуждение да направиш нещо, но и то не е твое. Всичките стремежи, побуждения не са ваши. Музикантът свири, този стремеж не е негов. Поетът пише, но този стремеж иде от друг свят. Художникът рисува, но и този стремеж иде от друг свят. Героят е герой, но от друг свят иде стремежът му. На всичко туй ние сме носители. Казвате: Нашето. Ние не разбираме така. В света всичко, което Бог е създал, е наше, когато ние работим заради Него. Когато работим само заради себе си, то не е наше.
Сега казвате: Да възвисим себе си, да мислим заради другите. Аз и за това не съм. Аз когато отивам да работя, най-първо ще мисля, че имам глава, после ще помня, че имам сърце, ще помня, че имам и тяло. След това ще започна да мисля за главата на ближния, за сърцето му и за неговото тяло. Ако постъпвам добре с неговата глава, ако постъпвам добре с неговото сърце и тяло, аз ще постъпвам добре и с него. Това е моето разбиране. Ще постъпвам добре с неговата глава, така ще постъпвам и с неговото сърце и с неговото тяло. Тогава няма да мисля, че той е нещо отделно от мене. Аз ни най-малко не мисля, че кракът не е част от мене. Трябва да му услужа на този малкия крак, ще му услужа, ще го омия, понеже утре ще ми бъде потребен в ходенето. Ще омия крака си, ще го помилвам, ще го погаля, утре ще ми бъде полезен за една работа. Всичките хора това са удове на онова Божественото, духовното, от което ние утре ще имаме нужда. Та казвам: Бог е в света, който се проявява чрез нас. Когато се проявява злото чрез нас, ще му турим спирачка. Започваме да учим Господа, казваме: Чакай, чакай. Турците казват: Ни прахан останало, ни кремък. Той извади кремъка с огнивото, цъка, цъка и най-после казва: Ни прахан останало, ни кремък. Аз наричам ума онзи кремък. Виждал съм българи майстори, той носи една кесия с хубава прахън, извади праханта, тури я на кремъка, извади огнивото и като цъкне, запали праханта. Ако вие влезете в едно общество и не можете да запалите вашата прахан, какво ще направите? Българите сега носят кибрит, живеят по модата. Българинът казва: Вярвам в туй, дето аз мога да си произведа огън. Сърцето е кремъкът, волята е огнивото, а искрата, която ще излезе, то е вашият ум запален. Сега в закона на аналогиите, нещата се представят много лесно, но в аналогиите има и голяма опасност: Ти може да поставиш една аналогия там, дето не трябва. Житното зърно само при добрите условия може да даде добър резултат. При лошите условия, няма да даде. Ако го оставите заровено, то ще изчезне. Една добра мисъл, ако я поставиш на място, тя е динамична. Ние говорим за думата любов. Че ти като произнесеш думата любов, тия вълни да достигнат до външния свят. Че онези същества, като чуят, веднага ще отговорят. Те ще отговорят, както ти, ако си затворил прозорците, слънцето отвън грее, но щом отвориш прозорците, светлината влиза. Казвам: Ако ние при изказването на една дума отворим кепенците, ще влезе светлината, така и като произнесем думата любов, любовта ще нахлуе вътре, и ще ни даде онова, което ние искаме. Сега има едно неразбиране. Всеки един от нас иска да го обичат и другиго като него да не обичат. Виж аз не съм за това. Аз поддържам туй: Аз бих желал вие да се обичате тъй, както мене обичате. Не да ви обичат повече от мене, да ви обичат както мене. Всички трябва да желаете, че както ви обичат вас, така да обичат и всичките други. Както Бог обичате, така да обичате и другите. Това е правилото в света. Сега не искам да се спирам върху туй положение, понеже то е свещенно. Някой път мене ми е крайно неприятно. Бог не мяза на човек, Той не е като нас. Той е същество, за когото няма противоречие. От най-лошите работи може да изкара най-добри. Той злото го превръща на добро. Той познава химията тъй добре, че от всичките киселини може да извади най-хубавите неща за ядене и пиене. Каквото му дадеш, Той ще изкара най-хубавото, няма нещо лошо за Него. Той само знае как да го направи. То е свещенно. Там като дойда, изучавам обущата си. Той го прави, надявам се на Него. И трябва да се надяваме! Бих желел да имате доверие в Бога, както ония, най-добрите деца. Знаеш кои са най-добрите деца? Които никога не са се навъсвали, които никога не са ставали своенравни да се гневят на баща си и майка си. Като му кажат: Иди на чешмата да донесеш вода, то с радост отива, не казва: Не искам. Думата „не мога“ да не съществува. Като мине някой и ти каже: Направи ми една малка услуга, – направи я. Не се отказвайте от малката услуга, която всеки един може да направи. Ти си учил френски език, дойде някой, който не знае да произнесе една дума, кажи му, какво ще ти коствува да му кажеш как се произнася. Каже: Моля, кажи ми тази дума, как се произнася? Или човекът иска да каже нещо и не знае, дали е право. Какво ще ти коствува тебе да му кажеш и да поправиш една малка погрешка. Или, да кажем ти си прозорлив човек и то те пита: Какво мислиш за този? Ти си изучавал човешкия характер, влязла в ума му една лоша мисъл, ти може да му кажеш нещо хубаво.
Тук преди години един гадател казва на един зъболекар, че жена му обича да кръшка. Жена ти обича да кръшка. Заблудил го. Дойде човекът да ме пита, верно ли е. Рекох: Жена ти кръшка толкова, колкото и ти кръшкаш, повече от тебе не кръшка. Ти си мярката, жена ти кръшка толкоз, колкото и ти. Казва: Така, поуспокои ме. Какво ли не влиза в ума му сега. Като казал, че кръшка, какво искал да каже? Гадателът не искал да каже, че кръшка, но искал да каже, че и тя е подвижна, умна. Кръшкате е криво изтълкувано. Ако вземете думата кръшка, крачи, на турски ач значи отвори. Кръшка, то значи жена ти да знае всички места да ти отваря и всички мъчнотии разрешава. Че тя е умна жена. Видяла някой мъж, който обича да кръшка, иска да му отвори вратата на доброто, да се запознае с него. Казва: Този път, по който вървиш, не е добър. Понеже той кръшка, тя отива, този, който кръшка да го тури в правата посока на движението. После имате думите: Играят и очите. Че като е жив човек, очите му играят, като престанат очите да играят, с човека е свършено. Казва: Играят му очите. – Радвай се, че очите му играят, като престанат да играят очите, то е свършено. Изопачени работи. Казва: Много светят очите му. – Че докато светят очите му е хубаво, като станат мъжделяви, като престанат да светят, то е лошо.
Имайте вяра в хората до толкова, до колкото имате вяра в себе си. То е едно от правилата. Но туй становище трябва да го имате по закона на онази любов, която туря в хармония света. Виждали ли сте онзи скулптор, как започва да работи? Най-първо намери онзи камък, изправи го и седне с чука си и започва да удря, чука, чука – като гледаш, като че си играе този човек. Най-първо като удря, отскачат големи парчета, удря с големия чук, после взема по-малък чук и най-после като дойде да отчертае сенките, вземе най-малките чукчета. Провидението постъпва по същия начин. Провидението ни удря. Има нещо в нас, което работи в света. Ще ви приведа примера с нашия знаменит вестникар Шангов. Един ден се разговаряме, френологически го бях измервал. Той ми казва: Вярно е това, което проповядваш и аз ще ти кажа една моя опитност, че всичко в света е за добро. В нашия род всяка година нас ни прихваща нещо, пощуряваме, че трябва да ни пущат кръв. Това в рода ни съществува. Аз като написах една статия, обидих някои военни, биха ме по главата, всички ми писаха състрадателни писма. Но те като ме биха, пуснаха ми кръв и аз оживях. Пуснаха ми кръв и аз започнах да мисля. Тебе ти се случва някакво противоречие в живота, то е точно, което ти трябва. На две години да те бият разбирам, но всеки ден да те бият, не разбирам. На две години да ти пускат кръв – разбирам, но всеки ден – не разбирам. Сега някои като ме слушат, ще кажат, че жените трябва да пуснат малко кръв на мъжете.
Трябва да се роди новото разбиране в света. „И дева зачна“. Дева чиста зачна и роди. Туй, което се роди, ще се нарича Емануил, което се тълкува „БОГ С НАС“.Сега е въпросът за туй Божественото. Ние проповядваме любовта, за да може туй Божественото да се зачене и да се роди светлината във всеки един човек. Най после туй Божественото и в народите трябва да се зачене. Ако всичките народи заченат туй Божественото, тогава е настанало Царството Божие на земята. Казват: Какво е това новото? Тогава ще цитират: „Всичко това ще бъде, за да се сбъдне реченото от Господа, чрез пророка: Ето Дева зачна и ще роди син и ще се нарече Емануил, което значи „Бог с нас“.“ Питам: Ако Бог е с нас, какво има да ни мъчи в този свят? Сега вие седите и казвате: Какво трябва да правим. – Чудна работа! Земята е създадена за вас, Слънцето е създадено за вас. Венера е създадена за вас. Марс е създаден за вас. Юпитер е създаден за вас. Сатурн е саздаден за вас. Пък и всичките звезди са създадени за вас. Казвате: Какво ще правим? Религиозните казват: Какво ще правим, като идем в другия свят? Разходки. Оня свят е място на разходки. Който не се разхожда, той се мъчи. Като идеш в оня свят, ще идеш на месечината, 3–4 месеца ще живееш при 150 градуса студ отвън. Доста богата е месечината. След туй ще идете на Венера, на Меркурий, на Слънцето ще идете.
Сега тези неща като ви разправям, мязат на онзи турчин, който ходил в Цариград и като се върнал във Варна, казва на един богат турчин: Научих, че в Цариград искат да те направят шеих ули ислям, това значи най-главното духовно длъжностно лице. Казва му: Не говори такива лъжливи работи. – Тъй чух. След 5–6 деня казва: Я ми кажи за онази работа, какво искали да ме направят в Цариград, че ми е приятно на ухото, като го слушам. Сега като ви говоря така, вие след няколко дена ще ми кажете: Я ни кажи какво казваш, че ще идем на слънцето ли? Че слънцето от сутрин до вечер те търси и изпраща своите благословения. Целия ден когото види, дава. И месечината вечерно време току те търси и звездите те търсят. Всичките благословения на Господа идат отгоре, за да работим на земята. Учеността, всичките изкуства които имате са възможности само когато слънцето грее. Всички изкуства се постигат когато слънцето грее. Всичко се постига, когато месечината грее, всичко се постига, когато звездите греят. Всичко се постига, когато започнем да се обхождаме добре. Колко други изкуства има, които ще дойдат. Вземете един, който прави, който инсталира едно радио. Знаеш колко мъчна работа е. Искам сега да ви окуража. Казвате: Какво ще мислим, ще остареем. Аз бих желал да замените вашата старост с ученост. Колкото остаряваш да поумняваш и млад да ставаш. Желая онези, които се подмладяват да бъдат услужливи и да са готови да услужат. Приятно ми е, когато младият е готов за всяка услуга. Веднъж ми беше приятно да гледам, когато едно малко дете се наведе и завърза обувката на един възрастен човек. Казва: Чакайте да ви завържа обувката. Тебе ти падне някой път шапката, наведе се, вземе я и ти я даде. Преди пет–шест години зимно време беше, в такова снежно време като днес, въглища нямаме. Натоварили една кола с въглища, тегли я един слаб кон, натоварили го повече отколкото може да носи. Бият го да тегли. Казвам си: Накъде ли носи тия въглища, не зная, че ги носят за Изгрева. Гледам трима гимназисти и три ученички пеят по шосето. Казват: Хайде да помогнем на коня. Като се налепиха на колата момчетата и момичетата, изкараха коня. После започнаха да скачат и отидоха надолу. Казвам: Ето един похвален пример. Казват: Да помогнем на този кон. Няма какво да им проповядваме евангелието. Рекох: Има нещо добро в българите, и в жените, и в мъжете има нещо добро. Като се хванаха за колата конят се насърчи и изтегли колата. Като дойдох тук, видях, че въглищата са за Изгрева. Казвам: Младите момци и моми помагат на Изгрева. Сега ви пожелавам като тия младите моми и момци да се турите на Божествената кола да тръгне напред. Всичките стари подозрения турете на страна. Всичките обезсърчения също ги турете на страна. То не е лесна работа. Като казвам да ги турите на страна, то не е така лесно. Ти го туриш, но то като гумена топка пак се върне. Удари се топката в стената и пак отскочи. Много мъчна работа е. Сега вие не ги удряйте, защото те ще подскочат и ще дойдат пак при вас. Какво трябва да ги правите? Вие трябва да ги държите като тия майстори, които играят с две топки. Едновременно подхвърлят и двете и ги ловят последователно и ги хвърлят нагоре. Върви по пътя и ги хвърля, всяка пада на ръката му. Знае как да ги хвърля. Измерва човекът.
Та казвам: Гумените топки ще ги хвърляте и ще вървите. Вие ги ударите, те отскочат и вие седите на едно място. Ще се движите с двете топки, ще играете. Туй искам да ви кажа: Вашите мисли и вашите чувства трябва да бъдат подвижни. Не се срамувайте от благородните мисли, не се срамувайте от най-хубавите чувства, които може да изкажете. Не се срамувайте и от постъпките, каквито и да са. Всичко трябва да се прави, но хубаво. Хората сега в света трябва да правят добро. Като го правиш да ти е приятно. Господ иска работници в света. Питам: Има ли работници сега на земята? Сега сте проповядвали, искате да станете като апостол Петър и апостол Павел. Те са направили нещо преди две хиляди години. Какви трябва да бъдат сегашните апостоли? После от 12-те апостоли всички ли бяха видни? Павел не беше от 12-те и най-много извърши, най-много писа. Петър беше от 12-те и Йоан беше – те са възлюблените. Този, който не беше от Христовите ученици, най-много писа. Тези, които бяха с Христа, най-малко писаха. Те писаха, но ние сега, което пишем, трябва да го правим. Те писаха и живяха така. Пък и ние трябва да живеем. Те писаха и живяха в техните времена. Ние трябва да живеем и пишем. Както живееш да пишеш. Те писаха в една епоха, която трябваше да се заключи, да се завърши. Ние сме в една епоха, която сега започва. Трябва да се живее, че после да се пише. Ти любовта ще опишеш, когато тази любов я живееш. Затуй трябва да родите и тогава да живеете за роденото. Преди да сте родили да пишете и то е хубаво, не е лошо. „И Дева зачна и роди и роденото се нарече Емануил, което значи „Бог с нас“.“ И желая тази година Господ да се роди във вас и да знаете, че Господ е във вас. Всяко нещо, което правите и най-малкото нещо, като правите да го правите заради Господа. Работиш с лопатата, работиш с мотиката, с перото пишеш, каквото и да правиш, да го правиш от любов, да не ти се вижда, че една работа е по-благородна. Всяка работа, направена от любов е свещенна. Очистиш обущата с любов, то е свещенна работа. Ако очистиш обущата на един светия, мислиш ли, че не си направил нещо? Мислиш ли, че ако обереш плодовете на едно дърво, че не си направил нещо, че туй невежото дърво напразно си иждивил своя труд? Ти ако намериш едно перо, изгубено от един поет и ти го приемеш, веднага твоят ум ще започне да работи, като него ще пишеш. Ти ако срещнеш един добър човек, светлината, която излиза от него ще дойде при тебе, той ти предава своето настроение. Казваш, в света какво да правя? Ти като срещнеш един добър човек, погледнеш го и му пожелай доброто. Като го срещнеш, кажи: Да те благослови Господ! Срещнеш някоя красива мома ходи, кажи: Да те благослови Господ! Срещнете онзи въоръжен войник, кажи: Да те благослови Господ! Войникът като има любов, той знае да воюва. Благославяйте всички онези, които ги срещате, които отиват да вършат нещо, които изпълняват волята Божия.
Пожелавам да ви благослови Господ, синца да вършите Неговата воля през тази нова година!
Сега да обясня с ръката. Като свиете ръката на юмрук и поставите палеца отгоре, то е физическият свят. Като допрете всичките пръсти заедно с върховете, то е духовния свят. Като допрете само показалеца и палеца, то е Божественият свят. Като свиете ръката на юмрук и поставите палеца отгоре, то е Божественото отгоре, което поставяте. Като съберете всичките пръсти и ги допрете, то е духовния свят. Двата пръста, показалецът и палецът допрени, то е Божественият свят. Другите три пръста те учат, Бог посажда. Човешкото и Божественото трябва да се посадят. Трябва да дойде изкуството (показва безименния пръст), правдата (средния пръст) и религията (първия пръст). Всичките виждат, че ще се тури нещо ново.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
12 беседа, държана на
05.01.1941 год. Неделя 10 ч.с.
Изгрев
|
