„Добрата молитва“
„Махар Бену Аба“
„Духът Божи“
Имате ли зададена тема? (Имаме „Превъзмогване“.)
Превъзмогването, доста големи препятствия има то. Да видим как сте го разбрали. Какво може да превъзмогнете? (Прочете се темата.)
Сега превъзмогване има по три начина. Започвате с превъзмогването вън от себе си. Превъзмогване отвън не съществува, то е един вътрешен процес. Имаш едно неразположение, малко неразположение. Ученик си, не си разположен да идеш в клас. Превъзмогни, нищо повече. Оттам започни. Вие ще кажете: „Да превъзмогнем чрез любовта.“ Оставете тия работи, оставете любовта настрана. Намери разположение да идеш. Мислиш какво да нагласиш, да покажеш основателни причини, че не може да идеш в клас. Ти иди, нищо повече. Викат те на някоя хубава трапеза, има да ядеш, отваря се апетитът ти. Ял си много сладко, още повече искаш да ядеш. Нещо ти казва: „Стига толкоз.“ Послушай, ти превъзмогни, спри там, не яж повече. Нека да останеш малко гладен. Не задоволявай своето желание, понеже ще се преситиш, ще разхлабиш себе си.
Наблюдавайте, че когато кокошките снасят яйца, остава малко празно място в яйцето, едно малко празно пространство. Този въздух е за простор на пилето, ако не е случайно толкоз умно и не може да пречупи черупката, за да се не задуши. Затова остава въздух в черупката. Този въздух е [нужен] докато пилето пробие мъчнотията. Ако имаш малко мъчнотия – малко въздух ти трябва, докато пробиеш, докато превъзмогнеш мъчнотията.
Как превъзмогвате с любовта? Нито един човек от вас не съм намерил, който да може да превъзмогва с любов. Според мене да превъзмогнеш с любов значи светлина трябва да имаш, в сърцето си [топлина] трябва да имаш и сила трябва да имаш.
Аз исках да зная всеки ден доколко мога да предвиждам. Идат някои, че ми дават писмо – цял един помен иска. Доста похвални речи има в тях. След това ми определят колко пари да дам. Те си определят колко пари искат за толкова добри думи. Аз трябва да ги платя. Питам се, струват ли толкова да платя, или не? Някой път колкото искат, давам, за да не загубя реномето. Един ден ми носят едно писмо и си казвам: да видя, без да отворя писмото, колко ще дам. Отивам, турям в един плик парите, не да отпечатвам писмото. След няколко дена бръквам в джоба си, писмото не е отворено. Отварям го и виждам, че едва една трета съм дал от това, което човекът иска. Значи дал съм само за това, което тялото му иска. Разбрал съм нуждите на тялото, но нуждите на ума и на сърцето не съм разбрал.
Сега пак се ражда една философия. Този човек имал няколко деца. Тази сума е едно число, за да прекара петнайсет дни, да прекара празниците. Значи, за да прекара един месец, двойно трябва да му дам. Аз изчислявам, че съм му дал за петнайсет дена, за един месец двойно трябва да му дам, за да стигне. Аз едва съм му дал една трета от това, което ще стигне за петнайсет дни. Сега пресметнете колко съм му дал. Той казва: „Туй, което ще ми дадеш, за петнайсет дни ще ми стигне.“ Не казвам колко иска от мене, само казвам, че за петнайсет дни ще му стигне. Аз изчислявам колко ще му трябват за месец. Едва съм нагодил една трета, от [това] което иска. Сега вие може ли да кажете какво число е поискал от мене? Доста трудна задача е. Може ли да ми кажете?
Едновременно това представя третото и четвъртото измерение. Туй е пътят, по който тесерактът се развива. Нали виждате третото измерение. Значи прозрачно е. Имате една плоскост, с която виждате прозрачно. Тази част с пунктира е затворена вътре, другата е прозрачна. Значи в четвъртото измерение материята е прозрачна, вижда се през нея.
[Всички], най-първо, трябва да разчитате на себе си. Ето какво значи: да разчитате на своята глава, да разчитате на своето сърце, на разумното сърце. Слънчевият възел, стомашният мозък, има ред ганглии. Цялата симпатична система представя човешкото сърце. Човешката воля пък е свързана с костната система и с мускулите. Умът оперира с мозъчната система. Сърцето оперира със симпатичната нервна система. Волята оперира с двете системи, оперира едновременно и с тялото. Сега някои говорят: „Човек да мисли.“ Ти не може да мислиш, докато не владееш своята нервна система. Един музикант трябва да знае да оперира. Музикалният център се намира отстрани на челото. Цигуларят трябва да знае как да манипулира, да свири. Певецът трябва да знае как да пее. Но същевременно има много деликатни нишки в музикалната ципица на ларинкса. Трябва да е майстор, да знае как да свива малката ципица, да знае как да свири с тази ципица, за да произведе един тон. Много трудна работа е.
Сега умът не може да се прояви в своята първа фаза, ако ти не владееш своята нервна система. Запример ти се сърдиш, ти си под чуждо влияние. Сръднята не пада в областта на ума. Гневът е в областта на сърцето. Следователно сърцето е под влиянието на ума. Ако ти се оставиш на тия външни внушения, умът ти съвсем ще се изопачи. Или у тебе може страхът да влезе, да се повлияе. Чувството на страх не пада в областта на сърцето. И тогава психологически разискват въпроса кои [способности] спадат на сърцето и ги различават от тия способности, които спадат на ума. Какво ще знае умът за страха? Страхът произтича от неща, които си опитал. Страх те е от огъня – ти си опитал, опарил си се няколко пъти, тебе те е страх. Имаш вече не едно изгаряне на пръстите. Тия впечатления не спадат в областта на ума. Ако човек се занимава само с ума си, няма да страда, но ще се заражда в него желание да разреши всичко. Запример един човек отблизо можеше по-рано да те убие. Сега може от два километра да ти тегли куршума. Може като прицелна точка да те удари, ще те гледа с тръба. Мисълта му може точно на място да те удари. Сега развивам въпроса. Вие казвате: „Аз мисля.“ Щом ти се страхуваш, ти не мислиш. Щом един предмет е много близо до тебе, ти не може да мислиш заради него. Само за далечните предмети може да мислиш.
Единственото Същество, за което мислим, то е само Бог. То е вече предмет на ума. Когато ние не може да разберем Бога и отдалече, тогава де сме ние? Искаме да Го разберем отблизо. Близостта е процес на сърцето. Той иска близо, да пипне, да почувства нещо. Когато някой човек е близо, вие мислите, че това е процес на ума. То е процес на сърцето. Сърцето от много близко иска. Методите на сърцето са вътрешни. Сърцето, и то мисли, други са неговите методи. Методите на ума са други, на сърцето са други и методите на човешката воля са други, различават се. Казвам, трябва да се стремите да владеете нервната си система. Когато мислите, не трябва нищо да ви безпокои. Запример ти си гладен, мислиш ли? Ти не мислиш, ти се страхуваш, че може да умреш гладен. То не спада към твоя ум. Ти може да мислиш за смъртта. Смъртта не спада към човешката мисъл. Човешката мисъл може ли да умре? Когато огънят изгасне, смърт ли е това? Казват някой път, че човек е изгаснал. Но то е вече понятие на ума. Изгасването е понятие на ума. Умирането какво е? Някой от вас умирал ли е? Умирал ли е някой? Ходил ли е в областта на смъртта? Няма нито един от вас, който да е ходил. Вие казвате: „Ще умре човек.“ Казваме: „Еди-кой [си] човек е умрял.“ На какво основание? Той престанал да диша, престанал да яде. Какво от това? Аз може да си задържам въздуха за една минута, за две, за три, за половин час, умрял ли съм? За половин час да не мръдне нито един мускул, всичко да е студено. Казват: „Умря този човек.“ Аз се въздържам, вече то е процес на ума. Аз въздържам своята нервна система.
Запример всички имате кашлица. Тази кашлица не е процес на ума. Тя излязла от любовта. Обичате някого, затова кашляте. От любов произтича. Когато обичаш някого, ти само искаш да му кажеш нещо. Тези, които кашлят, искат да се проявят, че обичат някого. Вие, които не кашляте, казвате: „Де се намериха?“ Вие искате и вие да кашляте. Кашлицата може да я направим музикална. Виждам, че процесът не произтича от областта на ума. Умът трябва да дойде във вас, да ви каже как да се изкашляте, понеже вие не се кашляте музикално, кашлицата ви не е музикална. Искаш да се изкашляш. Мислиш ли на кашлицата да и дадеш най-добрия тон? Или да кажем имаш старание, искаш да се изкашляш най-музикално. Ще се изкашляш музикално, че който и да те чуе, да му е приятно. То е предметно учение. От невидимия свят поискаха учени да дойдат, искат да видят как ще разрешите кашлицата. Кашлицата засяга един от възвишените центрове на гърлото. Вие кашляте по единствената причина, понеже много процеси има, които бързат да се проявят. Тази кашлица е архаическа. Знаеш какво значи архаическа. Архати са началниците на кашлянето. Малко са сприхави. Онези, които не знаят да се съобразяват с този такт на архатите, ще страдат. Мислиш ли, че страданието е нещо външно? Лекарите убедят някой човек, че ако не му отрежат крака, ще умре. Човек от страх даде да му отрежат крака. Този човек, след като му отрежат крака, мисли, че има крак. Чувства някой път пръстите си. Рече да стъпи, няма крак, кракът е отрязан.
Много пъти вие от страх отрязвате някои ваши мисли. Не режете никакви мисли, нищо повече. Онзи стих криво тълкувате. Христос казва: „Ако те съблазнява кракът, отрежи го.“ Не буквално е това. Онази мисъл, която влезе да те изкушава, изхвърли я навън. Не крака, но онази мисъл изхвърли навън. Тя няма нищо общо с тебе. Ти страдаш, изхвърли страданието навън. Ти нямаш нищо общо с него. То иска да те убеди, че е твое. Никакво страдание няма. Има страдание вън от тебе.
Може би сте виждали някой път тия акробати, които играят на въжето. Той ходи с върлината по въжето, пък онези, които гледат, се стягат, стряскат се да не би да падне. Някой път се завърти и се закачи с ръката на въжето. Които гледат, всички изтръпват. Той си играе човекът, фокуси прави. Онзи, който гледа, [казва]: „Отде дойдох да гледам този дявол.“ Сърцето му се пука. Страданието е майстор. Акробатът, качил се е на вашата нервна система, играе и вие заради него треперите. Бъдете спокойни, нека падне. Ако падне, нека се понатърти. Защо вие в даден случай му съчувствате? Влюбени сте всички в него. Когато обичаш някого, не искаш той да падне от въжето. Той, ако не е майстор, да се не качва на въжето. Ако е майстор, нека се качи. Има умствени акробати, има и сърдечни акробати. Те веднага изменят тежестта на предмета. Един предмет от сто килограма, те го направят да тежи двайсет и пет грама. Следователно прави обема голям, теглото малко. Този предмет, ако падне в пространството, ще падне бавно. Един предмет има петдесет килограма, но петдесет килограма го снемат на двайсет и пет грама. Може ли да изчислите след колко време ще падне?
Вие искате сега да се самовладеете. Някой казва: „Самообладание ни трябва.“ Не се самозаблуждавайте, че имате самообладание. Самообладание е – както и да туриш един предмет, да си запази равновесието, да не падне.
Дотогава, докато силите действат от двете страни еднакво, не може да паднете, вие не може да изгубите равновесието. При туй условие вие не може да паднете. Но ако от едната или от другата страна се удвояват или утрояват тия сили, изменя се правият ъгъл, вие изгубвате своето равновесие и падате на земята.
Значи от третото измерение може да паднеш във второто измерение. Ако изгубиш равновесие от четвъртото измерение, къде ще паднеш? Тогава ще имаш две падания: ще паднеш в третото измерение, от третото измерение ще паднеш във второто. Дето някой път вие страдате – умствено може да паднеш и чувствено може да паднеш. Когато чувствено вие падате, имате болка. То е падане. В сърцето има падане. Когато падате умствено, какво чувствате в себе си? Недоволство. Ти си недоволен. То е умствено падане.
Като паднеш, какво трябва да правиш? Трябва да очакваш някой да ти помогне. Изгубиш своята вяра в себе си, тогава трябва да очакваш някой да дойде, да не паднеш. Паднал си, не може да станеш. То е първият опит. Паднеш духом, опитай се може ли да станеш. Що си паднал? Казва някой, обезсърчил се. Във Варненската гимназия имаше един професор, много способен човек, много сериозен, но чувството на шега развито, шегобиец. Тъй го прави, че никой не го забелязва. Излезе, изкарал някой ученик на дъската, даде му много мъчна задача, че той не може да я реши. Казва на ученика: „Колко голям простак си, нищо не знаеш. Тази задача така не се решава.“ Ученикът седи горкият, гледа го. Мисли, че му е писал две, пък той му писал шест. Казва: „Какво трябва да ти туря?“ Онзи трепери. Той пише. Той започне да решава задачата. Има характер в него, естествено му е. Казва: „Не знаеш нищо“, ама туря шест. Втори като него не съм срещал. В гимназията имаше друг, с друг характер. Чех беше – едно късо човече с широки рамена. Много добър геометрик, взискателен, справедлив. Учениците научили слабата му страна. Един ден не искат да влязат в клас, донесли и скрили в катедрата петнайсет жаби. Влиза той, отваря катедрата да извади книгата и веднага изскача и отива в дирекцията. Иде директорът. Кого ще накаже? Всичкият клас солидарен. Кой турил жабите, никой не знае. Пита: „Някой от вас ги е турил.“ Но целият клас е солидарен. Учителят не предава, те това търсят. Едно наказание за всички. Понеже той е много взискателен, туря единица. Първият вдига шум, но туря шест. Втрият – много мекичък, но веднага туря единица. Първият вика, кара се, но всичките ученици доволни. Онзи много добре постъпва, но туря единица.
Сега какво има, че в катедрата турили жаби? Вие казвате: „Аз не съм здрав.“ То е едно влияние отвън. „Не съм даровит.“ Това е влияние отвън. Не си даровит? Глава имаш, сърце имаш. Всичките животни биха дали всичкото си богатство за едно човешко тяло на най-простия човек. Всичкото животинско царство биха дали всичките придобивки, копитата, козината, само да имат това, от което човек е недоволен. Ти седиш и казваш: „Аз не съм даровит човек.“ Ти си се поддал на едно чуждо влияние. Никога не допущай чуждо влияние. Не допущай тази мисъл, понеже, тъй както си създаден, имаш едно изопачено понятие за Бога, че те е направил такъв, какъвто ти не искаш.
Сега едното от двете е: или, че Бог те е направил такъв, какъвто не трябва, или ти не разбираш туй, което Бог е направил. Човек не разбира себе си, толкоз сложен е мозъкът. Даже най-учените хора толкоз повърхностни понятия имат. Учените хора не знаят къде е музикалната способност. Ученият човек не знае къде е съвестта на човека, на кое място. Говори за себе си, не знае на кое място е. Говори за Бога, не знае къде е мястото [на] Бога. Говори за вярата, не знае мястото на вярата. Той не знае елементарни работи, които децата трябва да знаят. В касата има прегради за петолевки, десетолевки, за всичките пари има прегради. Казвам, всеки един от вас трябва да има понятие, да изучава себе си. Сега не трябва да се предавате на внушение.
Казвате: „Превъзмогване.“ Някой път зададат тема. Ако ви се даде тема „Как трябва да се обича човек“? Вечерно време как трябва да обичаш човека? Когато човек е гладен, как трябва да го обичаш? Когато човек е жаден, как трябва да го обичаш? Когато е болен, как трябва да го обичаш? За да обичам един музикант, трябва да му дам вниманието да участва в музиката. Да ми е приятно. Каквото той свири, да го не критикувам. Има погрешки тук-там. Да кажем, един музикант свири по-бързо. Тебе може да ти е неприятно. Къде е погрешката, че бързо свири? Кой музикант сега знае каква част от времето да вземе? Какво трябва да бъде времето, модерато или анданте? Анданте е неразбрана италианска дума. Какво значи на български? Бавно. Когато става анданте, трябва да стане полекичка. Анданте – първо ще се приготвиш и полекичка. После ще ходиш алегрето. Трансформираш музикалната енергия, но постепенно, като си готов, тогава ще дойде алегрото, в движение. Музиката трябва да я проявяваш в движение.
Казва: „Човек бързо мисли.“ Не мисли бързо, най-първо. Казва: „Много трудна задача е.“ Много лесна задача е, в умствения свят децата си играят с тия работи. Но на физическото поле тук трябва да туриш един професор.
Казвам, какво виждаш, как виждаш тази страна? Той вижда пунктира на чертежа. (Учителят заличава пунктира.) Какво виждаш сега? Вижда ли нещо вътре? Той вътре не вижда. Този човек е затворен. Заличавам пунктира. Тези са затворен свят, тези са отворен свят. Който вижда само външно, той [не] е учен човек. Който вижда вътре, той е учен, един, който разрешава задачата. Написвам задачата:
(2 + 3)2: 2 = 25: 2 = 121⁄2.
Между тия две числа има мъчнотия. Този знак, с който може да се образува едно равенство – трябва да се победи една мъчнотия. Иска да се обработи земята. Трябва да продадат житото, трябва да израсте. Като го съберат, и двамата работят. Събраният техен труд колко ще бъде? („Две.“) Това са външните условия, които използват. Двайсет и пет е равно на колко? 25: 2 = 121⁄2. Вие трябва да турите друг един метод. Човек трябва да се упражнява в своите умствени способности.
Допуснете нещо, което няма нищо общо с вашия ум. Че не ви обичат, това не трябва да занимава вашия ум. Че ви мразят хората, това не трябва да занимава вашия ум. Това са илюзии. Че кой вас може да ви мрази, когато Бог ви обича? Допущате нещо, което не съществува в света. Бог, Който ви е създал, ви обича. По-голям от Него няма. Вас ви е страх, че имало някаква мушица, някой бръмбар, който не ви обича. Не ви обичат някъде и вие се обезсърчавате, че те не ви обичат. Този бръмбар вас ви прави едно голямо добро. Вас ви е дадено едно голямо богатство. За туй богатство нямате изход. Този бръмбар отвори дупка и то започна да тече. Какво лошо има, че той отворил дупка? Започва да тече и вие ставате виден човек. Този, който не ви обича, той ви рекламира. Това е един умствен процес. Че бръмбарът не ме обича, това е предположение. Но че бръмбарът направил една дупка, откъдето тече водата, това е една реалност. Аз опитвам. Друг бръмбар иска да ми направи пакост. Той пуща водата отгоре. Той иска да те похвали. Единият бръмбар излива водата, другият налива. Казваш: „Тия бръмбари не ме обичат.“ Бръмбарите са на място.
Този, който не ви обича, той става причина друг да ви обикне. Всякога в живота, за да ви обикне някой, друг трябва да ви разлюби. Защото двама души, като ви обичат, ще ви разкъсат. Единият като хване едната ръка, другият – другата, и двамата са силни, ще ви разкъсат. Те са силни хора. За да си силен, ти с ума си трябва да ги хванеш, трябва и двамата да ги прегърнеш, да кажеш: „Аз съм, който ви обичам.“ Дотогава, докато тебе разпъват, то е вашата любов. Като ги събера на едно място, казвам: „Сега от мене зависи да ги пусна или не. За да ги пусна, трябва да ме залюбят.“ Аз, като ги пусна, усещам се свободен. Казват: „Благодарим за любовта.“ Като ги пусна, да си вървят. Това е за тяхната любов. Заради мене като ги хвана, да им покажа, че съм по-силен, то е моята любов.
Когато обичам някого, показвам, че аз съм по-силен от него – може да дам. Когато той възприема любовта ми, той ще покаже, че е по-силен от мене. Два вида силни хора има: едните, които дават, другите, които вземат. И двамата са силни. Ако ти не може да дадеш, ти си слаб човек. Ако ти не може да вземеш, ти си слаб човек. Значи едно страдание ще го приемеш, ще го разгледаш като учен човек. Един бръмбар ще го хванеш, ще го видиш. Този бръмбар ще те направи виден човек.
Казвате: „В ума ми дойде мисълта, че мене не ме обичат.“ Какво значи това? Престанало е времето вече да те обичат. Сега е настанало време ти да обичаш. Щом не те обичат, ти кажи сега на света как трябва да обичаш. Щом ти дотегне да обичаш, тогава вземи другото положение, започни да мислиш как другите хора обичат. Не се смущавай, колкото и малка да е любовта. Не се смущавай от празните зрънца. Сто празни зрънца се събират. Всичките семенца на любовта са мощни. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно“, после казва: „Ако имаш вяра и кажеш на тази планина да се помести, ще се премести.“ Ако имаш едно малко зрънце от любовта, с туй зрънце цяла планина може да преместиш. Някой път зрънцето го няма там. Седиш, туряш в джоба, страх те е пет лева да дадеш. Ти не може да говориш за любов, когато мислиш колко да дадеш. Любовта не мисли. Тя, като хване, даде. Колкото хване, даде – пет, петнайсет, двайсет, петдесет. Щом мислиш, че много си дал, то не е никаква любов, те са илюзии в живота. Мислите ли, че ако ви дам сто по хиляда лева книжки, много съм ви дал. Онзи, който е взел стоте по хиляда, той ще мисли, че много е взел.
Сега мярката на онова, което съм дал, е чувството, което съм вложил, онази енергия, която съм вложил. Тя е цената на нещата. Може ли да ви дам пет лева, ако в тия пет лева съм вложил чувството на любов? Който мине вече, започва да говори, и дават. Другите минават, и веднага джобовете са пълни. Ако нищо не съм вложил в петте лева, кой как мине, освен че няма да даде, но той иска да вземе.
Та първото нещо, не вярвайте в безлюбието. Безлюбието, това са бръмбари. Какво значи безлюбие? На турски без значи плат, значи търговец, който има голяма фирма, голям дюкян, стока няма. Как ще го обичат хората? Без любов, туй значи без плат. Щом е без любов, човек с пари продава. Вие влизате в моя празен дюкян, дам обяснение: „Като напълнят дюкяна със стока, ще ви дам.“ Една година, две години седи дюкянът празен и аз ви казвам, че ще ви дам. Какво ви струват тия обещания? Казвам: „Тук ще платите нещо, без пари не давам.“ Ще платите нещо.
Вие не разбирате. Любовта плаща с любов. Как плащате вие с любов? Много проста работа. Един човек ме обича. Срещам го с една кошница грозде и ми я дава. Аз, за да покажа, че го обичам, изям гроздето. Много хубаво грозде. То е обич. Той ми дава гроздето. Господ направи лозето и ме обича. Аз му благодаря, че той, от тази лоза, която ме обича, донесъл грозде. Аз, като изям, трябва да върна. Аз изям гроздето, то е обич. Обич е онова, което ви даде този, който ви обича, да го оцените. Под думата изяждане разбирам: щом изядеш, обичаш човека, който ти го дава. Даже това счита всеки един човек. Като дойде вкъщи, ако не яде, българинът го счита за лош човек. Щом ядеш от храната, която той яде, смята те за добър. Сега вие философствате, че ме погледна умилно. Не да ме погледне умилно, да ми даде грозде да го изям, че после да ме гледа умилно. Не да ми продаде гроздето, не да ме чака дали ще го гледам умилно. Като изям гроздето, на място е умилното гледане.
Сега вие имате понятие за любовта. То са стари понятия, които трябва да ги оставите във вашата архива. Щом не ви обича някой човек, вие го обикнете. Да ви кажа как да го обикнете. Вие сте едно малко овчарче. По пътя минава този господин, носи кошницата, нищо не ви дава. Вие насадите лозе. Напълнете една кошница. Един ден вие минавате, той ви чака. Вие извадите, че му дадете грозде. Той ви казва: „Много сте добър.“ Вие му казвате: „Едно време бях овчарче, мина един човек, носеше грозде. Мене ми се ядеше, той не ми даде. Тогава ми дойде идеята да насадя лозе. Оттам насетне се научих да давам на хората по един грозд.“
Сега навсякъде има неразбиране. Идеите, които се проповядват, са толкова прости. Ако се приложат, светът може да се оправи в един ден, но понеже сме много учени философи, изискват се много години. По това се показва, че сте много учени, хиляди години взема, докато се приложи едно учение. Туй, което за един ден може да приложиш, е Божествено, то е положително. Туй, което за една седмица може да приложиш, то е обикновено. Ако вземете това за мярка, по тази мярка туй, което моментално става, то е Божествено. Туй, което в една секунда става, то е Божествено. Туй, което в една минута става, е талантливо. Туй, което за един час става, е обикновено. Обикновените работи всякога изискват дълъг период, не се смущавайте.
Говорим за онази любов, която може да събуди моята мисъл. Говорим за онази любов, която може да събуди сърцето да чувства топлината. Говорим за онази любов, която трябва да събуди волята. Мисълта да бъде разумна, тогава умът свършва работата много бързо, сърцето по-бавно, а волята изисква, да свърши работата, дълъг процес. Някои работи не стават бързо – трябва да знаете, че сте в обикновения порядък. Не бързайте тогава. Запример имате процес на насаждането на житото. Колко ще ви вземе? Цяла една година. Ако сеете житото в септември, кога ще го пожънете. В юли. Колко месеца? Десет. Да посееш житото и докато имаш един резултат, се изискват месеци. В тия десет месеца не мислиш за онзи вътрешен процес. Житото си расте само по себе си.
Не се месете в процеса на Божествената любов. Има една любов, която трябва да я посадите, после да я пожънете, да извадите житото. В ония процеси не трябва да се месим. Запример вие искате да знаете дали този човек ще ви обича. Вие нямате понятие. Един човек, който веднъж ви е обикнал, всякога ще ви обича. Един човек, който не ви е обикнал, никога няма да ви обича. Ако вие ми кажете, че той не ви обича, казвам: той не може да ви обикне. Ако чакате той да ви обикне, вие се лъжете. Ако чакате онзи, който ви е залюбил, да ви разлюби, пак се лъжете. Всъщност такъв процес в природата не съществува. Те са изкуствени неща. Бог не може да се измени в любовта Си, да се измени да не обича.
Ако един човек не ни обича, той не е съвършен. Който ви обича, е съвършен. Под думите, че не ни обича, разбирам друго. Не че не ви обича, но вие сте болен човек. Обичате много да ядете, тази болест е аристократ, казва: „Малко ще ядеш, едва по една лъжичка.“ Постили сте четирийсет дена. Ако онзи ви нахрани солидно, вие ще умрете. Като сте постили четирийсет дни, ще вземете едно гроздово зърно, ще го разделите на четири парчета и ще вземете с една вилушка една четвърт. В един час по едно зърно ще изядете, постепенно да се размърда стомахът, червата да се раздвижат. Не е лесна работа.
И любовта сега проучвате. Тя е една област, която сега изучавате. Вие сте постили с години. Като дойде любовта, наядете се с любовта и тогава какво става? Една четвърт от зърното на гроздето ще вземете. Сега по старата любов – големи самуни. По новата любов разбиране трябва, светлина трябва. В новата любов никога не се позволява да мислиш отрицателно, че той не те обича. Обича ме, но той не се е проявил, спи още. Нека си почине човекът. Още като се събуди, той ще ви търси. Не ходете да го мушкате, да кажете: „Стани да видим каква е любовта ти.“ Не го събуждайте. Имате право да отворите вратата, да надникнете. Ако спи – пак тихичко да затворите и да излезете. Не да блъснеш, да го стреснеш. Петнайсет–двайсет пъти може да отворите вратата тихичко, то е любов.
Сега вземам любовта, онзи вътрешен процес. Ако вие нямате този процес, не можете да разберете любовта. Най-първо, умствено трябва да разберете какво нещо е любовта. Тя трябва да произведе светлина. После, сърдечно трябва да разберете любовта, да разберете вашата симпатична нервна система. Аз правя наблюдения. Като ям хубаво и храносмилането е добро, казвам: любовта е на място. Когато има запичане, любовта не е на място. Щом ме заболи коремът, процесът на любовта не е правилен.
Всичките болки на стомаха се дължат не една неестествена промяна на любовта, на симпатичната нервна система, защото болките в света не са нищо друго, освен ония енергии, с които е напълнено тялото. Когато се набере повече кръв в някои капилярни съдове, ще прави голям напор, образува болки, дето са капилярните съдове. Тази кръв не може да минава свободно. Тя трябва да минава, да тече. Щом не може да тече кръвта свободно, веднага се образува болка в капилярните съдове. Някой път се събира повече енергия на едно място, по-малко на друго, става разместване не енергиите. Тогава в единия случай се образува изстиване на краката, изстиване на ръцете, в другия случай се образува пък набиране, повишаване на температурата. Тогава има два процеса. При повишението на температурата трябва да отнемем тази температура, защото капилярните съдове не може да издържат голяма температура. Ако температурата е малка, тогава трябва да повишим температурата.
Казвам сега, щом спрете процеса на вашата мисъл, усилва се процесът на вашето храносмилане. Ако човек спре да мисли, усилва се процесът на яденето. Той яде повече и задебелява. Но при този процес той дава повече работа, отколкото те може да свършат. Ти казваш: „Не може да работя.“ Ако една работа свършиш, безсмислено е това, което свършиш, да го повтаряш с години.
Представете си, че във вас се задържа чувството: искате вие да се удоволствате, да ядете, да пиете, да се обличате. Взимате пари от този, от онзи назаем. Наберат се петдесет, сто хиляди – имате да плащате. Зор ще видите, докато изплатите дълга. Никога не взимайте пари назаем. В любовта – argent compté Не искайте голямата любов, да мислят хората само за вас. Няма по-ужасно нещо да мислят хората само за вас. Ти като спиш, ще искат да знаят как спиш. Толкоз ви обичат, че ще видят юрганът дали е тънък или дебел. Като ви обича някой, ще иска да тури повече масло, че ще види хляба ти. Ти не може да бъдеш свободен. После ще видят дали си загорещен. Навсякъде ще те следят. Затуй царете се обличат, инкогнито да се движат, да го не знаят хората, че е цар. Другояче като детективи всички се насъберат около него. Главата му ще побелее. Онзи иска за децата си нещо, онзи за слугата.
Казвате: „Да съм цар.“ Какво като си цар? Та вие всички сте царе, знатни хора сте. Щом страдате, много знатни хора сте. Казвам, престанете да бъдете знатни, облечете се с обикновени дрехи и инкогнито да походите в света. Казва: „Аз съм голям грешник.“ То е тщеславие. Друг казва: „Много добър човек съм.“ То е тщеславие. Нито съм грешник, нито съм праведник. Онези са знатни хора, сега аз започвам. Не зная какво нещо е доброто, не зная какво нещо е злото – сега го търся. Не съм учен човек, сега съм започнал да уча, разбирам нещо от геометрия. Казва: „Знаете ли какво нещо е куб?“ В куба може да те затворят. Ако е малък, безопасен е. Ако е голям, може да те затворят вътре. Ако ти отворят, ще излезеш. Някой казва: „Аз ви обичам.“ Знаете ли какво се крие в тия думи? „Аз ви връзвам.“ Вие сте вързан. Вие седите и казвате: „Обичам ви. Моето сърце се е запалило.“ Ако се запалиш, и не знаеш как да гориш, образува се кадеж. Съмнението според мене е непълно горение. Щом започнеш да се съмняваш, чувстваш своята ревност, това е кадеж, непълно горение. Тук преди няколко дена една сестра си е взела нова соба. Запалила собата, тя се задръстила, кади онази соба. Цял час се чуди. Аз минавам, виждам тази соба, кади, не гори. Каква е причината? Пълни са кюнците със сажди. „Не може да бъде.“ Виждам канала – запушен. Иде един брат, бръква, изважда един камък. Най-първо бяха кюнците пълни със сажди, после изваждаме този камък и печката започна да гори. Но два дена минаха, докато мина кадежът на стаята.
Сега за вас изваждам примера. Вие задръствате каналите на любовта. Най-първо, научете се да държите една мисъл: никога не вярвайте, че вас не ви обичат, туй го извадете из ума. „Мене, казва, никой не ме обича.“ Има два бръмбара, които не те обичат. Казва: „Малко дава, сърцето е съвсем затворено.“ Сега вие ще кажете туй до вас ли се отнася. Не се отнася до вас. Вие запример говорите за любовта. Но има ли някой от вас, когото любовта да го е пипнала с нокът или с малкия си пръст да го е пипнала? Да ми кажете какво е допирането на любовта. Любовта ако те допре с малкия си пръст, ти цял един месец ще бъдеш повече от цар. Всичко в света ще се отвори. Щом престанеш да мислиш, животът ти ще стане обикновен. Какво може да тури любовта? Любовта носи светлина, топлина, всичко носи любовта. Като те допре с малкия пръст, гениален ставаш, хубаво свириш, хубаво говориш, хубаво ядеш, възстановява се веднага храносмилането.
Печката не гори, таваните започват да се пукат. Ще кажете на себе си: „Малко разбирам.“ Туй, което разбираме, да го приложим. Запример аз, ако бих бил един учител в отделенията, щях да започна с единицата. Ще кажа на тия деца: „Една ябълка и две ябълки, колко стават?“ Детето ще вземе трите ябълки да ги изяде. То е предметно учение. Сега учат децата: „Едно и две правят три.“ Не е предметно учение, тТо е теоретическо. Сега, като идете, ще идете да посетите едно място, дето има един боб и други два боба – три боба. Идната година ще ги посетите тия бобове. От единия и от другия колко зрънца ще имате? То е предметно учение. Сега предметното учение го няма. Един боб и два боба – три боба. То е за учени хора, то е учена работа. Вие туряте философия на децата. Имате плюс (+), минус (−), умножение (×, деление (:). То е философия, то не е за деца. На децата как ще обясните делението защо е две точки. Защото делението става между двама души. Като има двама, се дели. Ще кажете: „Деца, тук са две приятелки, трябва да се разделят. Делят една ябълка по половина, едната ще вземе половината и другата ще вземе другата половина.“
Понеже вие вървите с този въпрос в живота си, този метод е външен. Реалният въпрос е вътрешен. Ако ти в себе си правилно не може да разделиш любовта си: ако ти нямаш любов към ума си, ако ти нямаш любов към сърцето си, ако ти нямаш любов към тялото си, ти не може да предадеш никаква любов към хората. Най-първо, ти ще имаш любов към ума си, ще имаш любов към сърцето си и ще имаш любов към тялото си. Добрите хора работят за тебе. Казвате: „Не ми трябва любовта на хората, то е тяло.“ Така не се говори. Тялото е свещено жилище, в което живееш. От тази любов на ума си ти може да раздадеш на хората, от тази любов на сърцето си ти ще дадеш на хората и от [любовта на] тялото си ти може да дадеш.
Та вие сега се научете да обичате ума си. Да не казвате: „Празна е тази глава.“ Ще кажете: „Не съм те оценил още, ще ме извиниш. Богатство има тука.“ Ще пипаш сърцето си. И то е богато. Ще се извините, че не разбирате тялото. Пред тялото ще се извиниш. Ти измъчваш краката си, измъчваш ръцете си. Седнеш, не може да спиш спокойно, не може да ядеш, не си спокоен. Когато казвам ще внесете любовта в себе си – да имате всичкото здраве, да обичате тялото си, да бъдете благодарни и от онзи ум, който ви е даден. Не да впрегнете сърцето си, но да бъдете доволни от процесите. Тъй както сърцето работи, да сте доволни. Като туриш ръката на сърцето си, ритъмът на сърцето да ти е приятен. Като туриш ръката на сърцето си, то бие, виждам едно творческо движение: как вървят растенията, как растат, плодовете как зреят. Човек някой път го е страх да не би да спре сърцето. Като се обезсърчите, турете ръката на сърцето си.
Казва: „Аз съм, Който съм.“ I am that I am. Като кажете така, всичко върви.
Вие може да четете много книги, много учени хора сте. Запример казвате: есенция, субстанция, субстанционално. Субстанция е това, което изпълня всичко. То е идеята. Есенция е туй, най-финото от субстанцията. А туй, което изпълня всичко, е субстанцията. Вън от субстанцията нищо няма. Единственото Същество, Което съществува в света, не му знаем името, не може да го наречем субстанция. То е и в субстанцията, то е и в есенцията, без да е есенция. То е в силата, без да е сила. То е в ума, без да е ум. То е в сърцето, без да е сърце. Аз се радвам само на проявите. Ти Бога като Го зърнеш само с един лъч, всичко се стопява. Ти разбираш света. Един лъч само да зърнеш е достатъчно. Не всичките лъчи, които идат в света, са от Него. Има някои лъчи вън от Бога.
Ти, за да видиш Бога, трябва да премахнеш всичките предмети между Него и себе си, че тази светлина да дойде прямо, не косвено. Слънчевата енергия, която иде на земята, тя минава през етера, после във въздуха дойде в стълкновение с всичко, образува светлина. Но тази светлина не е, която иде от слънцето – тя се образува тук, на земята – онази светлина, която дава подтик на мисълта. Аз говоря за тази светлина, която подтиква. Най-слабия подтик, който дава на мисълта – тя е истинската мисъл. Най-слабия подтик в топлината – тя е истинската топлина. И най-слабия подтик в движението, то е мощното. То може да се усили. Усилването от твоята свобода вече зависи. Доколкото ти си свободен, може да се усили светлината. Ако искаш повече, ще увеличиш. Ако искаш по-малко, ще намаляваш. Според развитието на твоята нервна система ще бъде светлината. Колкото е развита нервната система, толкоз ще бъде и светлината. Според развитието на нервната система, толкоз ще бъде и топлината. Нервната система не може да издържи повече от четирийсет и един градуса. Нормалната топлина е трийсет и седем.
Вие не знаете, не сте правили измерение на топлината в разните състояния. Раздразнен си, да измериш топлината. Или страх имате, пак да измерите топлината си. В колко часа какво е времето вън, има ли облаци – всичко туй научно ще изследвате. После, гладувал си четири дни, измери топлината си. Ще видиш какво е времето, ще имаш всички научни данни. Срещате този-онзи. Някой път, като срещнете един човек, се повишава температурата ви. Друг път, като срещнете друг, се понижава. Има хора, които, като ги срещнете, намаляват хода на вашето сърце. Има хора, които, като [ги] срещнете, увеличават пулса. Има хора, които, като ги срещнете, уравновесяват пулса. Най-първо, срещате хора, които го понижават, други го повишават, трети го уравняват – три вида хора има в света. Като срещнете тия, които намаляват, трябва да срещнете тези, които го увеличават и най-после трябва да срещнете тези, които го уравновесяват.
То тогава как ще ограничите? Който увеличава пулса, той какъв е? Той е нито добър, нито лош. И който го намалява, той е нито добър, нито лош. Който го [уравновесява], той е нито лош, нито добър. Дойде един вълк, увеличи се. Дойде едно агне, може да се увеличи пулсът. Каква е разликата? Трябва ли да се страхувате? Трябва да се страхувате. Защо? Някой път човек трябва да сподели истината. Един брат, когото двайсет години не сте видели, той ви е писал. Ако заспите, вие ще съжалявате през целия си живот. Двайсет години сте чакали срещата с този приятел. От срещата с този ваш приятел зависят много работи. Значи вие трябва да бъдете буден. От срещата с този ваш приятел сърцето ще почне активно да действа, умът ви ще започне да действа. Хубаво, вие имате един ваш неприятел. Той ви казва, че: „Еди-кой си ден аз ще те убия, туй ще направя, онуй ще направя.“ Сега вие очаквате деня. И за единия сърцето бие, и за другия сърцето бие. Различава се пулсът.
Това са клепачите. Някои хора, като мигат, най-първо движат горния клепач, някои долния. Гледам как мигат с горния или с долния, или равномерно с двата, или плавно ритмично се събират. Това са неволни движения, набрана енергия в нервната система. Тия работи са за успокоение, те са общи за цялото човечество. Това е енергия в природата.
Не мислете за Бога туй, което не е. Мислете за Бога туй, което е. Понеже туй, което е, ще бъде и за вас туй, което е. Щом мислите за Бога туй, което не е, и за вас ще бъде туй, което не е. Конкретно да ви приведа пример. Вие имате един приятел. Хубаво е да имате една ясна представа, да оцените най-хубавите черти на приятеля си. Според вас коя е най-хубавата страна на вашия приятел? Това, което вие обичате, коя черта е? За приятелство говорим. Коя е най-добрата черта на приятеля? Ако вие сте музикант, вашият приятел най-първо ще се зарадва, като засвирите. Ако сте поет, той ще се зарадва, като му прочетете стиховете си. Ако сте земеделец, той пръв ще опита ябълките, плодовете на хубавата градина, която си направил. Вашият приятел е този, който пръв опитва плодовете и се произнася. Вие чувствате туй, което той опитва, като че вие го опитвате.
Следователно за нас Бог е нашият приятел. Той опитва първите плодове. Бог в нашия живот опитва плодовете. Законът е верен. Има в света Един, Който ни обича и Той опитва пръв плодовете на онова, което ние сме направили. Той е първият, Който дава мнението Си. Той каквото каже, е вярно. Всички други ще кажат това, което Той ще каже. За мене тази е идеята за приятеля – Онзи Първият, Който оценява във всяко отношение, Първият, Който дава подтик. Пък ти си, който по-напред си дал, Той оценява. Когато Той свири, ако ти си приятел, ти трябва да оцениш.
Сега умът всякога трябва да оценява чувствата на сърцето. И сърцето всякога трябва да оценява мислите. А волята вече има една задача – да оценява и мислите, и чувствата. Вторият приятел е волята. Това е един психичен анализ. Най-първо, ще имате хармония в себе си, хармония между ума и сърцето, между нервната система и симпатичната нервна система. Тогава двете системи са нагодени в тялото така, че се преплитат. Корените на симпатичната нервна система са горе, клонищата – долу, а на мозъчната система клонищата са горе, корените са долу. Обърнати са като две дървета преплетени. Процесите на сърцето са нагоре. Туй, което виждаме, че се въздигат, то е процес на сърцето. Процесите на волята са вече по-мъчни, по-сложни. Движенията на всичките мускули – как се движат едновременно. Мозъчната система – как се преплитат, как предава енергията на мускулите. Как се свиват костите, ставите – то е волево движение. Всяко движение е волево.
Някой път ти си хванеш пръста, не знаеш защо. На този малкия пръст имаш някаква спънка, хванеш този пръст. Ти, като хванеш пръста, не знаеш как ще се обхождаш: с този се скараш, с онзи се скараш, с всичките хора се скараш. Като бутнеш показалеца, да знаеш как да постъпваш. Като хванеш пръста си, то е Божественият свят. Кажи: „Господи, научи ме.“ Туй е волята ти. Палецът, то е Божественият свят. Божественият свят е равен на четирите пръста. Когато те се съберат, той казва: „Дръжте сега.“ Някой ще каже: „Наблюдавайте една змия. Когато е разположена, държи главата си отвън, отгоре. Чака да хване нещо. Когато се уплаши, скрие си главата.“ Щом си криете палеца под другите пръсти, не е хубаво. Дръжте палеца отвън. То е вече самозащита. Палеца вие няма да го защитавате, отвън той да седи. Хубаво е по някой път, като се обезсърчите, да дигнете юмрука си нагоре и напред и палецът отгоре.
Та всякога във всяко движение трябва да вземе участие умът и симпатичната нервна система, и волята. Тогава ние вече сме в контакт с онзи космичен ритъм, който съществува. Сега чета в някои от вас, казвате: „Хубаво е, но е мъчно да се приложи.“ Няма по-лесна работа от да мислим. Няма по-лесна работа от да чувстваме. Няма по-лесна работа – да се прояви волята, да работиш. Видиш някоя книжка на земята, нещо ще ти каже: „Вдигни я.“ Казваш: „Унижение е да се навеждаш.“ Ако на земята е златна монета, тогава се навеждаш, подкупваш се. Тя е една книжка, написана тъй: „Бог е любов.“ Тази книжка някой я хвърлил – ти ще я вземеш, тя е за тебе. Един чел Библията десет години. Като започнал да я чете, всичко му тръгнало назад. Казва: „Откак започнах да чета тази книга, всичко ми тръгна назад.“ Турил книгата в огъня, да се освободи. От огъня изскочило едно парченце на което писало: „Бог е любов.“ Оттам насетне той се изменил. Всичката Библия е Бог е любов. Тази книжка струва повече. Ти вземеш едно зрънце, пише: Бог е любов, едно камъче – Бог е любов, едно малко семенце – Бог е любов.
Та казвам, туй трябва да имат новите хора. Реалното в природата е Божественото. Туй Божественото като идва в съприкосновение с нас, добиваме светлината. Силата е много малка, микроскопическа. Дадеш ли правото да расте, развива се динамическа сила. Вие допущате, че нищо нямате. Казваш: „Какво имам? Нищо не съм добил.“ Светлина имаш, топлина имаш, тази работа тръгна напред. Започнете от малките работи. Каквато мисъл и да дойде, не я отлагайте. Малките мисли – изпълнете ги. Сутрин събудиш се, нещо ти казва: „Стани.“ Погледнеш, студено е. Казваш: „После.“ Стани, нищо повече. Стани, стани! Стани, обуй си чорапите, нищо повече. Казва: „Облечи се, измий се.“ „Не му е времето още.“ Кажи: „Казва ми се. Него ще слушам.“ То е един вътрешен процес, който създава характер на човека, дава материал на ума да мисли, за сърцето – да чувства и за волята – да носи здраве.
Някъде нещо казва: „Спри се!“ Спри се. Не бързай изведнъж да се качиш. Погледни местността и тогава тръгни. Казваш: „Аз бързам, нямам време. Как ще се спра?“ Ако не внимавате на Божественото, на туй, което говори във вас, вие ще се натъкнете като онзи българин, който мислел, че всичко зависи от него. Казва на жена си: „Ще ида на лозето.“ Тя казва: „Не казвай тъй. Кажи: Ако е рекъл Господ, ще ида на лозето.“ Той казва: „Рекъл, не рекъл, ще ида.“ Тя казва: „Кажи: Ако е рекъл Господ.“ „Ще мълчиш. Аз утре ще ида на лозето. То е моя работа.“ Станал сутринта, тръгнал за лозето, но го срещат турци, хващат го с колата и целият ден го разкарвали да носи ангария. Вечерта се върнал посред нощ. Казва: „Жено, ако е рекъл Господ, отвори.“ Ти казваш: „Това не може да правя, онова не може да правя.“ Те те турят на бойното поле като войник, ще се свиваш, ще стреляш. Като се върнеш, ще кажеш: „Ако е казал Господ.“
Казвам, туй, Божественото, благо, дръжте него. Тогава всичките други въпроси ще се уредят сами по себе си. Как ще ви обичат хората, то не е ваша работа. Колко дълго време ще живеете, то не е ваша работа. Днес например, този ден, който Бог ми е дал, е важен. Щом днес ще живея, и утре ще живея, може да работя. Има ли невежи хора в света? Аз другояче мисля. Не може да извадим всичкото жито от хамбара и да го посеем. Та всичко онова, което ние желаем, поне разумно да се изпълни – една малка микроскопическа част е достатъчна. Всякога да благодарим на онова, което вършим. То е реалното. Другите неща – що са дни, занапред са. Във вековете всичко ще добием. Казвате: „Ние да си отживеем.“
Първото нещо е да се разотварите. Вие сте на почивка. Раниците, които имате, турете долу. Не правете онази погрешка, която направил един турист. Някъде из Америка среща един каруцар турист с една тежка раница. Казва: „Качете се на колата.“ Той се качил на колата и държи раницата на гърба. Казва: „Снемете си раницата.“ „Не искам да ви отегчавам.“ Държи раницата на гърба си. Има място и за вас, и за раницата, снемете я. Аз те поканих на гости и тебе, и раницата. Мене ми е мъчно, като виждам раницата на гърба ти. Когато Господ ви покани на Неговата каруца, снемете си раницата долу. Вие ще кажете: „Господи, да не Те главоболим.“ Снемете си раниците, поблагодарете, че за раниците има място. Като слизате от каруцата, турете раницата. Щом се качите на Божествената каруца, раницата долу. Има място и за тебе, и за раницата.
Писанието казва: „Възложете товара на Господа.“ Често казват този стих. Като ви покани Господ, приемете. „Ама за бъдеще.“ Днес си услужи, не мисли за друг ден какво ще бъде. Остави утрешния ден, снеми раницата и пиши, ако пишеш. Дали ще четат хората, не мисли. Съчинявай. Направи го и като го прочетеш, ти да го харесаш. Прочети го на себе си. Аз пия тъй – онази хубава прясна вода, която утолява жаждата на хората. След като пия, имам хубаво шише. Аз, като напиша, веднага правя опит. Вие пишете нещо, и после не ги проверявате, вследствие на това има противоречие. Казвате: „Онези красивите плодове.“ Същевременно, като пишете, изяжте. Имате един кош с ябълки, вземете една ябълка. Сега ще кажете: „Какво ще бъде, ако пиша десет поезии на ден?“ Десет поезии на ден не може да пишеш. Като пишеш един куплет на ден, достатъчно е. Триста шейсет и пет дни – триста шейсет и пет куплета на година, ти цял свят може да преобразиш. Казва: „Колко томове е написал.“ По един лист като пишеш на ден, е достатъчно. Триста шейсет и пет листа на година е достатъчно.
Сега един метод да се подмладим. Преди години постеха по десет дни. Като пости десет дни, пожълтее, но като започне да яде, се оправи. Най-първо лицето е жълто, после стане приятно, взема да придобива хубав цвят, напълни се. Този човек десет дена нищо не е вземал. Като пие вода, казва: „Колко е хубава водата. Колко са хубави картошките.“
Казвам, малкото, което приемате, то е онзи, който е постил десет дни. Винаги благодарете на ума, на сърцето за малките работи, които получавате.
Като говоря дълго, някои станаха, и си мисля, че са болни, кашлица имат. Сега разбирам, че те са чиновници, на работа трябва да идат. Намирам за всяко нещо подбудителната причина. Не са болни хората, искат да идат на работа.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Единадесета лекция на младежкия клас
3 януари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
|
