Отче нашъ.
Махаръ Бену Аба.
Богъ е Любовь.
За следния пѫть опитайте се да нарисувате една рѫка. И стари, и млади да направятъ по единъ моделъ.
Младитѣ сѫ, които отиватъ да се ценятъ на работа. М – това е младъ. С – това е старъ. Когато едно дете отива на училище, учительтъ го учи, но не го учи това, което майката го е учила. Майката е дала вече основнитѣ елементи. Туй дете, като отива на училище, то има вече отлични очи, единъ отличенъ слухъ, обоняние, вкусъ, рѫцетѣ и краката му трѣбва да бѫдатъ здрави, да вършатъ работа. Младиятъ, който остарява, какво става? Значи, за да бѫдешъ младъ, какво трѣбва? М ||| – туй е младиятъ. Веднажъ слиза, два пѫти се качва. Младиятъ, като посади една семка, два пѫти се качва. Като узрѣе плода на дървото, ще видишъ това дете горе на дървото. Сега вие обвинявате малкитѣ деца, че се качватъ горе на дървото. То сѫ ученици. Качватъ се на дървото и казватъ: „Да ни научите“. Казвашъ: „Какъ правишъ тия плодове? И ние искаме да се научимъ така да ги правимъ“. Учительтъ горе на дървото имъ позволява да си взематъ по единъ плодъ. А пъкъ стариятъ, ||| както е, се различава отъ младия. Младиятъ нагоре два пѫти се качва. А пъкъ стариятъ два пѫти слиза, веднажъ се качва. Туй е сѫщото, като приведете дроби къмъ еднакъвъ знаменатель. Трѣбва едно разбиране. Сега ние разглеждаме човѣка извънъ нашето разбиране. Има нѣща, които ни ограничаватъ. Каквото и да правишъ, каквото и да отричашъ или да приемашъ, ти усѣщашъ, че има нѣщо отвънъ, което те контролира. Вземете положението: обичашъ нѣкого. Обичашъ нѣкого, но въ тази любовь има нѣщо, което те контролира. Мразишъ нѣкого – пакъ има нѣкой, който да те контролира. Като обичашъ нѣкого, любовьта ти трѣбва да се увеличава. Какъ различавате любовьта? Съ какво мѣрите любовьта? Вие искате тази любовь да се увеличава, макаръ че знаете какво нѣщо е любовьта – яде ли се, пие ли се, хваща ли се? Нито се яде, нито се пие, нито се хваща. Не е нито огънь, нито свѣтлина. Любовьта е нѣщо, отъ което всичко излиза, пъкъ то на нищо не мяза. Сега думата „нищо“ и „нѣщо“, какъ го разбирате? Онѣзи тълкуватъ Библията, че Богъ е създалъ свѣта отъ нищо. Подъ думата „нищо“ разбираме една неорганизирана материя, а пъкъ „нѣщо“ – организирана материя. Отъ неорганизираната материя човѣкъ е създалъ организираната. Туй е сега. Отъ нищо – значи неорганизирано. Казва: „Нищо, което не (е) сѫществувало, което не е организирано“. Имате едно колело, което не се върти – то е нищо. Когато започне това колело да се движи – то е нѣщо. Всичкитѣ нѣща, които влизатъ въ движение, сѫ нѣщо. Да кажемъ, една цигулка е нищо. Тя нѣма струни, не отговаря на музиканта. На тази цигулка туришъ струни, тя отговаря вече. Цигулката какво създава? – Създава една пѣсень. Пѣсеньта вие може ли да я видите? – Пѣсеньта може да я видите.
Музикално, това е стариятъ човѣкъ. Това сѫ музикални етюди. Вие още не знаете тона на младия. Доста сложна работа е. Какъвъ тонъ е младиятъ? Младиятъ, който се качва нагоре, какъвъ тонъ ще му дадете вие? Нѣма какво да се смущавате, че не знаете. Това ученитѣ не го знаятъ, че вие (ли) ще го знаете, гениалнитѣ не го знаятъ. Тъй, щото не се безпокойте, още музикантитѣ не го знаятъ. Вие сега казвате: „Какво има да се учимъ?“ Като идешъ на оня свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойдешъ отъ оня свѣтъ на този свѣтъ, какво ще учишъ? Като дойде човѣкъ на този свѣтъ, първото учение, което му даватъ – детето отвори дветѣ устни и първата буква, която произнесе е „вяяа“. Тѣ сѫ музикални тонове. Отвори устата си, каже „вяяа“ и майката се зарадва. Туй дете разбрало, казва: „Какво да работя сега?“ Майката му дава едно масурче, казва: „Туй масурче ще започнешъ да го смучешъ“. Даде една паничка и то почне. Азъ научно го наричамъ масурче. Вие какъ го наричате? Казвамъ: Туй масурче има дупка и въ тази дупка има една течность. Казва: „Ти най-първо ще извадишъ тази течность, искамъ да я обработишъ. Слушашъ ли?“ – казва майката. То, като смуче, тя чете: „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10“, казва: „Стига толкова“. То каже „мяаа“. Какво значи „мяаа“? Казва: „Този материалъ е достатъченъ“. Сега нѣма да го говоря на вашия езикъ, вие после превеждайте.
Ще ви направя друго едно сравнение. Две жени рисуватъ съ дветѣ си рѫце. Турили картината-хурката и съ едната рѫка издърпватъ вълната, съ другата я въртятъ да се усуче. Едната прави тънка прежда, другата прави дебела прежда. Питамъ: Какво се прави съ тънката прежда? – Отъ тънката прежда се прави основа на нѣщо, а отъ дебелата прежда – вѫтъкъ. Трѣбва една площь. Имаме два процеса вѫтре, които ставатъ. Единиятъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкия умъ и единъ процесъ, който става вѫтре въ човѣшкото сърдце. Когато се говори за сърдцето ни, разбираме не това сърдце, което кара кръвьта. Има едно сърдце, въ което се образуватъ чувствуванията – наричатъ го слънчевъ вѫзелъ. Слънчевиятъ вѫзелъ е единъ органъ, който събира слънчевата енергия. Пъкъ умътъ е единъ органъ, който събира енергията на луната и на всичкитѣ други планети и звезди събира енергиитѣ. Той е голѣмъ специалиалистъ. Събира свѣтлина отъ месечината, събира и складира свѣтлината отъ звездитѣ и отъ това прави финитѣ материали, образитѣ на мислитѣ. Имате единъ часовникъ. Този часовникъ работи. Има ли съзнание? Като го погледнете, виждате, че е 15 до 5. Този часовникъ разбира ли? Нѣкой пѫть вие, като спите, вашиятъ часовникъ работи. Като спите, вашиятъ умъ работи. Като спите, вашето сърдце работи. Онази работа, която умътъ е свършилъ насънь, е неизвестна. И работата на сърдцето, която е свършена насънь – и тя е неизвестна. То значи вашето съзнание, въ дадения случай, не е пробудено. Единственото сѫщество, което никога не спи, то е Богъ. Какво нѣщо е Богъ? – Туй сѫщество, което никога не спи, а неговото съзнание е будно за действията на цѣлия космосъ. Каквото става – постоянно всичко хроникира и нѣма нѣщо, което да излѣзе вънъ отъ съзнанието. Констатира нѣщата, че сѫ хубави. Всички сѫщества, даже и най-възвишенитѣ, позадрѣмватъ понѣкога. Човѣкъ най-много дреме. Той спи. Сега ви (трѣбва) най-малко седемь часа спане. Значи, спането е единъ процесъ, при който съзнанието трѣбва да излѣзе изъ организма, за да се обнови. Защото, ако съзнанието не излѣзе изъ човѣшкия организъмъ, не се обновява и тогава човѣкътъ казва: „Не си отспахъ“. Ако съзнанието не се отдѣля отъ организма, човѣкъ не може да си отпочине. Спането е почивка – да се обнови, да се пречисти. Като излѣзе съзнанието, онѣзи работници идатъ да пречистятъ тѣлото. Като се върнешъ, намѣришъ тѣлото организирано, готово за работа. Трѣбва да излѣзешъ, да оставишъ слугитѣ си въ тѣлото и тѣ да свършатъ работата. Като свършатъ работата, пакъ ще се върнатъ. Човѣкъ влиза въ тѣлото и излиза навънъ, и други работятъ заради него. Той даже не подозира колко сѫщества работятъ, заради него. Вие не подозирате, че следъ като се наядете, вие не свършвате сами работата. Вие сдъвчете храната, но вие не дъвчите. Зѫбитѣ дъвкатъ храната. Зѫбитѣ не сте вие. Вие вземате хлѣба, разкѫсате го на парчета. Не сте вие – рѫцетѣ. Влѣзе хлѣба въ гърлото и не сте вие, който го препращате, но е гърлото. За васъ работятъ тия клетки. Влѣзе храната въ стомаха и около десеть милиона работници има въ стомаха, които се справятъ съ храносмилането и приготвятъ храната. Но стомахътъ работи, не е човѣкътъ. Нѣкой питатъ: „Кѫде е човѣкътъ?“ – Никѫде го нѣма. Ние подразбираме, че неговото съзнание не е пробудено. Не че го нѣма, спи на леглото. „Никѫде го нѣма“ – разбираме, че не е подъ неговъ контролъ. Слугитѣ правятъ, каквото искатъ. Нѣкой е господарь, когато всичко, каквото става, той наблюдава, а пъкъ хиляди работи ставатъ – той не ги наблюдава. Сега ще се учите да наблюдавате процеситѣ, които ставатъ въ васъ. Не съ всичко да се занимавате, но нѣкои процеси трѣбва да ги проучвате. Запримѣръ: Нѣкой пѫть вие бързате въ яденето. Защо? Нѣкой пѫть не искате да си сдъвчите храната, имате единъ навикъ, както малкитѣ деца хранятъ и тѣ смучатъ храната, не дъвчатъ. Щомъ станешъ възрастенъ, храната не можешъ да я смучешъ. Ако речешъ да смучешъ храната, както малкитѣ деца, както майката те е учила първоначално, веднага се образува коремоболие. Храната трѣбва да бѫде сдъвкана.
Казвате: „Едно време какъ ние живѣехме добре“. Едно време, като дете, майка ви презъ масурче даваше онази приготвена храна, организирана (и) вие смучехте. Всичко отива добре. Като се освободихте отъ влиянието на майка си, трѣбва сами да вземате храната си и, ако не я дъвчите, усѣщате коремоболие. Казвате, че храната не е добре приготвена. Майка ви е била учена, знае каква храна да ви дава. Вие можете да вземете една храна и не правите подборъ на храната. Ако ви направятъ кюфтета бобени или отъ леща, или месни кюфтета съ развалено масло, че турятъ малко бахаръ, черъ пиперъ, соль – всичко туй е вкусно. Но следъ половинъ часъ започвате да се превивате, въ стомаха ви всичката храна се върти, явяватъ се инспектори на труда на храненето (и) казватъ: „Тъй не става“. Бракуватъ храната. Бракуване – значи спира процеса на храненето. Всичкитѣ тия десеть милиона клетки спиратъ храненето и изведнажъ въ васъ се заражда единъ процесъ – всичката храна я изхвърляте навънъ. После, доставчицитѣ на тази храна ги глобяватъ. Страданието сѫ доставчицитѣ, които доставили храната и, понеже не съответствува на законитѣ на държавата, глобяватъ ги. Нѣмате право да ядете каква да е храна. Вие казвате, че може да ядете, каквото и да е. Всѣки, който яде една храна, която не е позволена отъ законитѣ, се наказва. Много пѫти сте наказвани и пакъ упорствувате. Казвате: „Не струва човѣкъ да става господарь, да посвети живота си на яденето“. Детето, като се роди, следъ нѣколко месеца му израстватъ зѫбитѣ. Колко зѫби му израстватъ най-първо? Може ли нѣкой отъ васъ да ме информирате? Колко зѫби израстватъ първо? – Най-първо израстватъ два зѫба. То сѫ две струни. После още две. Като има само две струни – то е тамбура. Като станатъ четири струни – то е цигулка. После още две израстватъ – то е китара. И най-после дойде арфата – вече изправена. Като започне да свири на тамбура, тя е легнала като животнитѣ. Животнитѣ сѫ тамбура. Щомъ дойдатъ 32 струни – то е вече арфата, държи я изправена съ дветѣ рѫце. Значи – щомъ израснатъ зѫбитѣ, това дете вече е готово да мисли. Следователно, въ зѫбитѣ доста голѣма сила седи. Горнитѣ зѫби сѫ на мѫжа, пъкъ долнитѣ зѫби сѫ на жената. Горната челюсть е активна. Зѫбитѣ, тѣ сѫ чифтове. Имате 32 зѫба. Колко зѫби сѫ мѫжки и колко женски? – 16 зѫба иматъ женитѣ и 16 зѫба иматъ мѫжетѣ, събрани сѫ 32. То е фигуративно. Казватъ, че когато човѣкъ стане ученъ, му израстватъ мѫдрецитѣ – последнитѣ зѫби. Но не всичкитѣ хора ги иматъ. Животнитѣ иматъ пълнитѣ зѫби. То сѫ начини въ природата, която е работила. Тя, като е създала рѫцетѣ, очитѣ на хората, ушитѣ, създала по много начини. Въ нея има едно завършено съзнание. Онѣзи, които сѫ създавали, тѣхното съзнание е било будно. Но ние, съвременнитѣ хора, нашето съзнание едва за малко работа е будно. За идеята за Бога имаме много малко будно съзнание, неопредѣлено. Какви сѫ ангелитѣ, не ги знаемъ. Ангелитѣ, въ своитѣ естествени трептения, сѫ толкова силни, че единъ ангелъ, ако дойде въ естеството си, ще запали орталъка. Всичко ще започне да гори наоколо. Нѣкой ще се влюби въ ангела. Ще се влюбишъ, но ще изгоришъ. Огънь сѫ тѣ. Нѣкой казва: „Ангелитѣ не се ли съблазняватъ?“ – Ангелътъ не се съблазнява, понеже всичко гори. Ангелътъ не може да се съблазнява отъ нѣща, отъ които човѣкъ се съблазнява. Човѣкъ, въ когото топлината се е намалила, той отъ малко се изкушава. Отъ една английска златна монета, отъ единъ скѫпоцененъ камъкъ се изкушава. Единъ съвремененъ човѣкъ, може да е свършилъ, се изкушава отъ златото, изкушава се отъ единъ златенъ часовникъ. Ако нѣкой намѣри една диамантена огърлица, се изкушава. Даже вие я намѣрите, нѣма да кажете на кого е, но ще я вземете и ще я скриете нѣкѫде. Питамъ: За какво ще употрѣбите една огърлица отъ диаманти? Сега, като се върнемъ въ миналото, се изкушавашъ отъ това, което ценишъ. Огърлицата ценишъ, влагашъ нѣщо. Ако имашъ нѣкаква идея за огърлицата, нѣма да те изкушава. Запримѣръ: Зимно време всѣки единъ отъ васъ се изкушава, като мине покрай печката. Мине и тури рѫцетѣ си, иска нѣщо. Нѣкаква енергия излиза. Минавате лѣтно време покрай печката, не се изкушавате, но зимно време, макаръ да е черна, се изкушавате. Казвате: „Човѣкъ да е красивъ“. Може една печка да е бѣла, фаянсова, но ако е лѣтно време – нѣма да я гледате. Но печката може да е черна, ако е зимно време и ако е запалена – ви привлича. Коя печка ще обичате повече – бѣлата, незапалена или черната, запалената? Казватъ: „Този човѣкъ се е влюбилъ въ черна“. Влюбилъ се той въ черна, какъ нѣма да се влюби – отвънъ има 25 градуса студъ, а тя гори. Тази, бѣлата, нѣма никакъвъ огънь. Минава човѣкъ и казва: „Не ме интересува“. Обяснявамъ ви, защо нѣкои се влюбватъ въ черни. Влюбилъ се, защото гори. Тази любовь е временна. Щомъ престане студътъ, черната пакъ не ви интересува. Ако черната попита: „Защо не се интересува отъ мене?“ – Защото зимата е преминала. – „Защо се интересува отъ мене?“ – Защото зима има.
Единъ духовенъ човѣкъ не се интересува, споредъ мене, отъ пари – пролѣть е. Онзи, свѣтскиятъ човѣкъ, е зима – какъ нѣма да се интересува, пари му трѣбватъ. Ако духовниятъ го турите на мѣстото на свѣтския, и духовниятъ ще бѫде като свѣтския, и той ще се интересува отъ паритѣ. Казвамъ: Въ живота има известни процеси, които сѫ общи. Виждаме, че първото прегрѣшение въ свѣта произтича отъ яденето. Какво има, че едно дете е яло отъ единъ плодъ? Ами, ако вие ядете свинско месо, въ което има трихина – какво ще ви ползува? Ако вие ядете такова месо съ трихина, ще (се) осакати цѣлия вашъ организъмъ. Адамъ и Ева ядоха свинско месо съ трихина и досега още не могатъ да се освободятъ отъ тази трихина. И Ева, и Адамъ яде. Споредъ мене, грѣхътъ е трихина, който се развъжда и предава. Нѣма да ядешъ свинско месо, дето има трихина. Свинята е много нечисто животно, тя яде каквото трѣбва и каквото не трѣбва – всичко яде. Но и тя е умна – неваренъ бобъ не яде. Всичко яде, но неваренъ бобъ не яде. Та най-първо ще турите за задача да избирате храната. Любовьта е духовно ядене. Ако не знаешъ да обичашъ въ духовния свѣтъ, не знаешъ какъ да ядешъ. Азъ вземамъ любовьта като процесъ на ядене. Да обичашъ, значи да знаешъ да ядешъ. Когато обичашъ нѣкого, той трѣбва да ти дава добро ядене. Той е гостилничарь, ти си клиентъ. Щомъ обаче той нѣколко пѫти сготви лошо ядене, ти напущашъ гостилницата. Казва: „Безлюбие“. Единъ гостилничарь, (като ти) даде много лошо ядене – напусни тази гостилница, намѣри друга. Пита гостилничарьтъ: „Какво право има да ходи въ друга гостилница?“ – Че нѣма ли право? Той има право да напусне гостилницата. Кой е обичаниятъ клиентъ на гостилничаря? Ако ти обичашъ нѣкого, той е гостилничарь, ако цени любовьта, готви хубаво. Сега вземете временнитѣ процеси. Казвате: „Той не ме обича“. – Не сте сготвили хубаво. – „Не ме обича“. – Не говоришъ хубаво. Идешъ при него, той обича да му дадешъ. Нѣкои обичатъ, иматъ мекъ тонъ, говорятъ музикално. Нѣкой не е сготвилъ хубаво, какъ ще го обичатъ.
Та казвамъ: Не да направите ядене и да го замаскирате отгоре, че е хубаво и вкусно. Стомахътъ е авторитетъ. Езикътъ, той лесно се запознава – само като близне, казва: „Може“, дава разрешение. Но дойде ли до стомаха, той е митничарь, веднага секвестира. Казва: „Туй въ държавата не може да влѣзе“. На, по нѣкой пѫть говорите за истинска любовь. Коя е истинската любовь? – Истинската любовь е онази, която сготвя яденето хубаво. Истинската любовь е онази, която (като) ядешъ – никога да не боледувашъ. Щомъ започнешъ отъ любовь да боледувашъ – гостилничарьтъ не е сготвилъ хубаво яденето. Започвашъ да запитвашъ, казвашъ: „Откакто започнахъ да се храня въ тази гостилница, не ми върви“. Когато хората се обичатъ и започватъ да боледуватъ, любовьта не е на мѣсто. Въ любовьта първото качество е, както въ гостилницата. Щомъ заболявашъ – яденето не е хубаво. Може и причината да е въ тебе, да не си сдъвкалъ добре яденето. Казвашъ: „Не ми подхожда храната, не ми е приятенъ гостилничарьтъ“. Всичката храна е добра, на вкусъ е хубава, нѣкои избиратъ 4–5 яденета.
Та казвамъ: Вие въ себе си трѣбва да правите единъ подборъ на вашитѣ чувства. Чувствениятъ свѣтъ го представятъ въ любовьта, като една градина съ безбройни плодове, разни дървета, разни форми на плодове. Така е въ астралния свѣтъ на чувствата. Отъ всѣко едно чувство – и плодъ. Нѣкои казватъ: „Трѣбва да обичаме нѣкого“. Но, за да обичашъ нѣкого, трѣбва да имашъ нѣкой плодъ, нѣкаква обмѣна да има. Вие мислите, че обичате нѣкого. Не е реално. Много реаленъ свѣтъ е обичьта. Ако ти на единъ човѣкъ му дадешъ отъ своята градина, отъ своето сърдце – той никога нѣма да забрави. Ако му дадешъ единъ калпавъ плодъ, това не е любовь. Що е тогава любовьта? – Любовьта е градина, която дава най-хубавитѣ плодове. Тия плодове носятъ животъ въ себе си. Умствениятъ свѣтъ, той е пакъ свѣтъ на плодове. Какви сѫ гениалнитѣ мисли? – И тѣ носятъ плодове на по-високъ животъ. Всѣки човѣкъ, който ти е далъ хубави мисли, ти никога нѣма да го забравишъ. Единъ човѣкъ, който ви дава калпави мисли, тѣ сѫ единъ лошъ плодъ, който ще забравишъ. Трѣбва да обработвате вашето сърдце, да имате най-хубавитѣ чувства, най-доброкачествени. Градината ви трѣбва да бѫде пълна съ най-разнообразни растения. Всичкитѣ растения трѣбва да иматъ плодове. Казвате: „Защо ще го обичамъ?“ – Той е клиентъ, който трѣбва да вкуси отъ хубавитѣ плодове. Гостилничарьтъ защо отваря гостилницата? – За онѣзи, които ще дойдатъ да ядатъ. Сега Богъ създалъ свѣта, за да се учимъ ние. Вие мислите нѣкой пѫть, че знаете. Не е лошо. Тѫженъ си, имашъ една тѫга, мѫчно ти е. Знаете ли на какво се дължи мѫчнотията? – На три нѣща. Три нѣща има, които развалятъ вѫтрешната хармония. То значи: не си постѫпилъ, както трѣбва, не чувствувашъ, както трѣбва и не мислишъ, както трѣбва. Онзи човѣкъ постѫпва хубаво. Който, каквото и да прави, той го обмисля много добре. Десеть пѫти обмисля. Не да бѫде благоугоденъ на хората. Но има единъ свѣтъ, извънъ човѣшкия свѣтъ. Той е човѣкътъ на съзнанието. Минешъ нѣкѫде, нѣкой човѣкъ не те наблюдава. Но вие, като минете предъ моя погледъ, азъ се интересувамъ отъ васъ. Мине котката, интересувамъ се отъ котката. Гледамъ устройството на главата и веднага чета характера и. Щомъ видя котката, зная въ нея какво има. Щомъ видя една змия, зная отровна ли е или не е отровна.
Та казвамъ: Трѣбва да изпразвате нѣщата – отровнитѣ нѣща въ свѣта сѫ онѣзи, които не сѫ организирани. Доброто въ свѣта е организирано. Доброто носи животъ въ себе си. Подъ думата „животъ“ вече разбирамъ – организиранъ животъ. Подъ думата „любовь“ разбирамъ не само организиранъ, но крайно съвършенъ животъ. Съвършенъ животъ, въ който смъртьта се изключва. Подъ думата „любовь“ разбираме, че смъртьта е изключена. Въ доброто има възможности смъртьта да се яви. Доброто и злото живѣятъ заедно. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на злото – смъртьта иде. Ако постѫпвашъ споредъ законитѣ на доброто – смъртьта пакъ влиза. Доброто и злото бѣха въ дървото на живота – то е цѣлия човѣкъ. Когато човѣкъ служи на злото, смъртьта влиза и тя вече изкушава. То е неорганизираната любовь. Щомъ служишъ на любовьта – животътъ влиза. Щомъ служишъ на Божествената любовь – ти си извънъ това дърво. Въ тебе тогава ще влѣзе онзи животъ, който изключва смъртьта. Любовьта изключва вече смъртьта.
Та казвамъ: Когато единъ човѣкъ мене ми говори за любовьта, азъ наблюдавамъ дали неговата любовь – изключила ли е смъртьта. Щомъ тази любовь изключва смъртьта – въ него има любовь. Щомъ любовьта му не изключва смъртьта – нѣма любовь. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. – Добъръ си, но дѣсната ти рѫка е добра, (а) лѣвата ти рѫка служи на злото. Презъ лѣвата рѫка влиза смъртьта. Презъ дѣсната – излиза. Презъ дѣсната рѫка животътъ влиза. Като съгрѣшишъ, презъ лѣвата животътъ излиза навънъ. Щомъ влѣзе доброто, злото го изпѫжда презъ дѣсната рѫка. Съ разумностьта ние се справяме съ смъртьта или съ всички несгоди на живота. Казвамъ: Вие сега нѣмате тия понятия. Казвате: „Добро“. Доброто е врата на живота. Злото е врата на смъртьта. Злото е врата за страданието, за несгодитѣ, за всичкитѣ неприятности, които постигатъ човѣка – това е злото. Що е доброто? – Доброто е врата, презъ която всичкитѣ добрини могатъ да дойдатъ. Вече се осмисля. Казва: „Азъ съмъ добъръ човѣкъ“. Доброто трѣбва да бѫде една врата, презъ която всичкитѣ Божествени добрини могатъ да влѣзатъ въ живота. Тъй е. Сега мене не ме интересува дали хората сѫ добри или лоши. Какво тѣ вършатъ – и това не ме интересува. Какво азъ върша – ме интересува. Ако тѣ вършатъ злото – то е за тѣхната смѣтка. Ако тѣ сѫ добри – то е за тѣхния животъ. Но, ако азъ върша злото – то засѣга мене. Ако върша доброто – пакъ мене засѣга. Азъ на хората може да бѫда полезенъ или вреденъ само по единъ начинъ: ако върша злото – на себе си вредя, вредя и на другитѣ, на ближнитѣ си; ако правя доброто – правя добро на себе си, правя добро и на другитѣ. Врата съмъ на живота и за себе си, и за тѣхъ. Затуй казваме, споредъ съвремениятъ моралъ: „Трѣбва да бѫдемъ добри“. Всички хора трѣбва да бѫдатъ проводници, врати на живота, който трѣбва да дойде. Ако животътъ не дойде, тогава доброто въ свѣта не може да се прояви.
Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идемъ при нѣкой лѣкарь“. Добре, той се казва „Докторъ“. Знаете, какво нѣщо е докторъ – учитель значи. Значи, лѣкарьтъ трѣбва да бѫде учитель. Да ви покаже какъ трѣбва да се лѣкувате. Лѣкарьтъ трѣбва да ви покаже вратата на доброто. Ако искашъ да оздравѣешъ, лекарьтъ трѣбва да бѫде проводникъ на доброто. Щомъ той не може да бѫде лѣкарь, не е врата на доброто – той не може да бѫде лѣкарь. Той ще бѫде пакъ лѣкарь, но ако бѫде лѣкарь, който работи, пъкъ ще лѣкува злото. Има два вида лѣкари въ свѣта – еднитѣ, които помагатъ на злото. Тамъ какво трѣбва да правите? Всѣки човѣкъ има двама лѣкари: единиятъ лѣкарь е мѫжъ, другиятъ лѣкарь е жена. Защото умствениятъ лѣкарь е мѫжъ, астралниятъ лѣкарь е жена. Въ живота нали имате лѣкари – и жени, и мѫже. Ако мѫжътъ го лѣкува лѣкарката, тогава неговата другарка въ кѫщи нѣма да бѫде разположена. Ако лѣкарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пъкъ тази другарка, тя обича нѣкой младъ лѣкарь. Злото кѫде седи? Ако младата лѣкарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свѣтъ. Ако младиятъ лѣкарь и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свѣтъ. Ако този лѣкарь и тази лѣкарка турятъ инжекции на доброто, тѣ сѫ на мѣсто. Въ моя умъ работата седи въ това – какъвъ серумъ ще употрѣбятъ. Има серумъ на злото, има серумъ на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си съ инжекциитѣ на злото. Ти се разгнѣвишъ – ти вече си инжектиранъ, твоята лѣкарка те е инжектирала. Ти ще идешъ при младия лѣкарь, той да ти тури друга инжекция. Младиятъ лѣкарь ще каже така: „По ума на младата лѣкарка да се не водишъ“. А пъкъ, ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лѣкарь да се не водишъ“.
Сега въ васъ бушуватъ противоречия. Азъ забелязвамъ, по нѣкой пѫть той си седи и дойде една мисъль. Той не знае откѫде иде. При мене сѫ идвали мнозина да ми казватъ: „Една мисъль седи въ ума ми, подозирамъ мѫжа си“. Казвамъ: „Ти се лѫжешъ за мѫжа си, такива работи нѣма. Човѣкъ всичко може да направи, но това, въ което го подозирашъ – нѣма го въ него“. Има нѣкои нѣща, които за човѣка сѫ невъзможни въ дадения случай. Ние, хората, нѣкой пѫть създаваме изкуствено погрѣшкитѣ въ свѣта. Майката, като казва на детето: „Да не ходишъ да буташъ ябълки“, най-после го заинтересува. Като му казва да не ходи, тя го тика да ходи. Не поставяте нѣщата въ отрицателенъ смисълъ. Кажете на това дете да ходи въ градината на своята добродетель. Че какво ще учите вашитѣ деца. Въ гостилницата да не влизате. Вашитѣ възгледи сѫ сега това. Женитѣ казватъ: „Въ такава гостилница да не влизашъ“. Тогава въ коя да влѣзешъ? – Едната гостилница произлѣзла отъ другата. Имате едната плюсъ, другата – минусъ. Ако въ едната гостилница пострадате, вие ще влѣзете въ другата – вие се лѣкувате. Ако вие сте били въ гостилницата и сте се разболѣли, лѣкарьтъ ще ви даде очистително – рициново масло, да се очисти стомахътъ, ще ти даде промивка на стомаха. Щомъ направишъ една погрѣшка – ялъ си една храна, ще вземешъ очистително. Ако тия очистителни нѣща не ги вземете, въ низшия животъ създавате тази неорганизирана материя (и) тя ще направи всичкитѣ отрови. (Тогава) ще започне цѣлиятъ свѣтъ въ главата ви да се върти, обърква се навсѣкѫде. Очистете се тогава. Кое е очистителното? – Покаянието, да се разкаешъ. То е да вземешъ очистително, рициново масло. Трѣбва да го вземешъ. Вие седите и по нѣкой пѫть лоши мисли влизатъ. Ти ще знаешъ, че си взелъ нѣщо, което е неестествено, ти си ялъ неестествена храна. Пита те лѣкарьтъ, лѫжешъ го. (Той) казва: „Да не си ялъ нѣщо?“ (Ти) казвашъ: „Не съмъ ялъ“. Има си причина. Ти, докато не си ялъ нѣщо – не може да те заболи коремътъ. Докато не си възприелъ нѣкакво неестествено чувство, не може да усѣщашъ болки въ сърдцето си. Или, докато не си възприелъ нѣкаква неестествена мисъль, не може да се прояви болка въ главата ти.
Азъ имамъ единъ простъ примѣръ. Преди десетина години, когато бѣхъ въ 66, дойде една млада жена и казва: „Детето ми умира, какво да правя? Досега бѣше здраво“. Казвамъ: „Какво има?“ Страхъ я да не е нѣкаква заразителна болесть. Казвамъ: „Даде ли му нѣщо да яде?“ Казва: „Нищо не съмъ му дала. Дадохъ му една ябълка да си играе“. Туй малкото дете, като си играло съ ябълката, отхапало парченца и ги гълтало – тѣ влизатъ въ стомаха. Казвамъ: „Повикайте лѣкарь“. Казва: „Не искамъ лѣкарь. Лѣкаритѣ ми умориха едно дете“. Казвамъ и тогава да даде очистително на детето. „Не (е) трѣбвало да дадешъ тази ябълка“. (Тя) даде очистително на детето и го спаси. Лѣкаритѣ щѣха да дойдатъ (и) да му турятъ инжекция. Инжекцията е рициновото масло – да се изхвърлятъ тия парчета отъ ябълката. Казвамъ: Често майкитѣ даватъ на децата си бонбончета. Колко деца има отровени съ тия бонбончета, като ги задоволяватъ?
Казвамъ: Направишъ една погрѣшка, ти съзнавашъ (и) веднага я изправи. Да допуснемъ сега, че ти не обичашъ нѣкого. Ами ти съ това внасяшъ дисхармония въ живота. Този човѣкъ, когото ти не обичашъ, като му изпратишъ своитѣ лоши трептения, той е свързанъ съ още сто, двеста хиляди хора. Ти своето неразположение изпращашъ и на тѣхъ, и вредишъ на всичкитѣ хора, съ които той е свързанъ. Затова казва: Любете враговетѣ си. Защото злото, зло не лѣкува. Доброто лѣкува злото. Следователно, ако ти въ дадения случай не го обичашъ, ако го мразишъ – зараза е това. Ти възприемашъ омразата – това е вече една зараза въ тебе. Ако ти съ мисъльта си мислишъ зле, заради него – ти покварявашъ ума си. Ти научно трѣбва да изяснишъ. Ако този човѣкъ мисли криво, какво ще си кажешъ? Да допуснемъ, че може да се лъже. Всѣки би те намразилъ, ако ти му вземешъ нѣщо. Всичката омраза се дължи на нѣщо материално въ свѣта. Нѣкой отишълъ и казалъ нѣщо по твой адресъ. Казва ти другъ: „Азъ чухъ, той каза това и това“. Срещнешъ го, той е сериозенъ, не иска да говори. Ще се обяснишъ съ него, ще кажешъ, че това, което си говорилъ, не е вѣрно. Всички недоразумения на хората се дължатъ на материални работи, отъ които и духовнитѣ хора трѣбва да се освободятъ. Ти казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ Бога, Богъ те гледа и съзнава, че ги лъжешъ. Ти лъжешъ нѣкого, когото не обичашъ. Залъгвашъ го, че го обичашъ. Като дойде после – не го обичашъ. Казвашъ: „Трѣбва да го залъгвамъ“. Нѣма какво да се залъгвате. Дойде нѣкой въ гостилницата, когото обичашъ – туришъ най-хубавото ядене, сипешъ масълце отгоре, яденето чисто, всичко е първокачествено. Щомъ дойде нѣкой, когото не го обичашъ, каквото е останало въ тенджерата, туришъ нѣщо отгоре, но не е чисто. Кърпата е оцапана, маслото не е чисто. После започвашъ да го убеждавашъ, че яденето е хубаво, хубаво сготвено. Ти, като гостилничарь, този, когото обичашъ и този, когото не обичашъ – еднакво трѣбва да имъ служишъ. Твоето разположение и неразположение е за твоя смѣтка. Но ти, като занаятчия, ти и на единия, и на другия ще услужвашъ първокачествено, че да сѫ доволни. И онзи, когото обичашъ, да е доволенъ. И онзи, когото не обичашъ, да е доволенъ. То е Християнство. Казва: Обичайте враговетѣ ваши. Вие сега знаете ли, защо трѣбва да обичате? – Вие трѣбва да обичате, понеже обичьта – то е врата. Истинскиятъ животъ, Божествениятъ животъ влиза чрезъ любовьта. Следователно (за) всѣки, който не обича, този животъ не може да дойде. Животътъ – той е най-мощното. Най-добрата врата, презъ която животътъ може да влѣзе – то е любовьта. Щомъ дойде истинската любовь, човѣкъ ще възкръсне. Всичко моментално ще се оправи. Щомъ животътъ не влиза презъ любовьта, влиза презъ друга врата. Животътъ влиза и презъ доброто. Тогава има други възможности.
Казвамъ: Сега въ васъ има опредѣлена идея. Любовьта е врата, презъ която влиза Божествениятъ животъ. Следователно тази врата ще държишъ отворена, за да влиза Божествениятъ животъ. Затова трѣбва да обичашъ. Ако можешъ да обичашъ – Божествениятъ животъ влиза. Ако не можешъ да обичашъ – тази врата е затворена. Тогава съзнанието не може да се прояви. Вие искате да бѫдете щастливи, да бѫдете обичани отъ Бога. Ако вие не отворите вратата на любовьта у васъ за Божествения животъ – каква е тази любовь? Щомъ дойде тази любовь, вече на хората не гледашъ съ презрение. Дойде нѣкой, казвашъ: „Този не го обичамъ“. Срещне другъ и той каже за тебе, че те не обича. Естествено е – тѣ сѫ хора въ единъ низшъ животъ. Вземете едно куче: щомъ влѣзе въ двора и види една котка, веднага се нахвърля върху котката. Тя намѣри дървото, за да се избави. Щомъ дойде кучето въ двора, котката е горе на дървото. Щомъ кучето излѣзе навънъ, котката е долу, кучето е навънъ. Често правимъ аналогии. Щомъ котката се качи на дървото, значи кучето е дошло. Слѣзе котката долу, (тогава) казвамъ: „Кучето е вънъ“.
Имате сега една ясна представа. Доброто е врата за елементарния животъ. Казвамъ: Не говори за злото, понеже злото ще донесе смъртьта въ свѣта. Не прави злото, защото злото е врата за смъртьта. Казвамъ: Не грѣши, не прави зло. Не отваряй вратата на злото, понеже смъртьта ще дойде. Щомъ тя влѣзе, задига всичко. Като влѣзе смъртьта, тя всичко задига и въ тѣлото, и въ сърдцето – каквото намѣри, задига. Тя е разбойникъ. Следователно не отваряйте тази врата, дръжте я затворена. Вече има смисълъ, защо човѣкъ не трѣбва да прави зло. То се отнася за бѫдещия животъ, който имаме. Ако ние не затворимъ вратата на злото и не отворимъ вратата на доброто – не можемъ да бѫдемъ добри. Човѣкъ, който не отваря вратата на доброто и отваря вратата на злото, е лошъ. Който затваря вратата на злото и отваря на доброто, е добъръ човѣкъ. Това е въ Божия животъ, въ хубавия животъ. Който затваря вратата на омразата и отваря вратата на любовьта, той е духовенъ. Който затваря вратата на любовьта и отваря вратата на омразата, той е въ ада вече. Щомъ влѣзе въ тебе омразата, ти си отворилъ вратата на ада. Адътъ е мѣсто на насилие. Казва: „Силниятъ има право навсѣкѫде. Слабиятъ навсѣкѫде трѣбва да слугува“. Казвамъ: Ако вие отворите вратата на доброто, вие сте благоугодни на Бога. Ако сте отворили вратата на любовьта – още повече. Ако говоримъ за Божествената любовь, вече подразбираме една врата, която примирява всичкитѣ противоречия. Като отворишъ вратата на онази, истинската Божествена любовь, тя примирява въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моята физика всичкитѣ противоречия. Туй положение го наричамъ: Духъ на Бога, който е дошълъ да живѣе въ мене. Или, както казва Христосъ: „Отецъ живѣе въ мене и азъ въ Него“. Щомъ живѣе Отецъ въ тебе – всичкитѣ противоречия сѫ премахнати. Щомъ не живѣе – адътъ е въ тебе. Щомъ Богъ живѣе въ тебе – тогава започва онзи животъ на всичкитѣ възможности. Ние сме свободни отъ всичкитѣ ограничения на живота.
Сега трѣбва да отворимъ вратата на доброто и вратата на духовната любовь, да дойдемъ до третата врата. Сега искамъ всички да бѫдете добри. Отворете вратата на доброто. День и нощь тази врата да е отворена. Всички, които идатъ, да влизатъ презъ тази врата. Защото, презъ вратата на доброто, злото не може да влѣзе. Злото се пази отъ доброто като отъ чума. Щомъ отворишъ вратата на злото, и доброто презъ вратата на злото не влиза. Доброто влиза само презъ вратата на доброто. Злото влиза само презъ вратата на злото.
Та това е новото учение. Сега нѣкой пѫть казвате: „Азъ съмъ добъръ“. Щомъ влѣзе доброто, ти си отворилъ вратата на доброто. Казвашъ: „Азъ съмъ лошъ“ – отворилъ си вратата на злото. Ще я затворишъ. Колкото сѫ влѣзли, сега затвори.
Дръжте въ ума си доброто и любовьта, дръжте ги като два полюса – да се ориентирате. Трѣбва да имате две точки, съ които да се ориентирате. Ако нѣмате две точки вѫтре, нѣма да знаете въ каква посока да се движите. Злото е движение назадъ. Онзи, който има двата високи върха на доброто, той е напредналъ. А който има върха на любовьта, той е още по-високъ връхъ, той се движи напредъ. Онзи, който има върховетѣ на злото и на омразата, той се движи назадъ. Единиятъ слиза надолу, другиятъ се качва нагоре. Всѣкога трѣбва да имате въ ума си единъ добъръ човѣкъ. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ създаде и вториятъ човѣкъ, когото Богъ създаде, създаде Богъ човѣка, мѫжки и женски полъ ги създаде. Дръжте ги въ ума си, за да не се връщате назадъ. Не дръжте въ ума си онзи, който излѣзе навънъ отъ рая. Той винаги ще ви повърне назадъ.
Тайна молитва.
ХХ година
12. Лекция на Общия Окултенъ класъ
25 декемврий, 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.
|
