Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета няколко стиха от 18-та гл. от Лука, 18–24 стих.
(18) И някой си големец го попита и рече: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? (19) А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог. (20) Заповедите знаеш: „Да не направиш прелюбодеяние“; „Да не убиеш“; „Да не откраднеш“; „Да не лъжесвидетелствуваш“; „Почитай баща си и майка си“ (21) А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. (22) Това като чу Исус, рече му: Още едно ти недостига: все що имаш продай и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди та ме последвай. (23) А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. (24) И като го видя Исус, че се оскърби, рече: „Колко мъчно ще влязат в Царството Божие тези, които имат богатство!“
Духът Божи.
Тези стихове са четени милиони пъти и им е дадено отлично тълкувание. Богатите са много нарочени, а сиромасите постоянно търсят богатството. То е отрицателната страна на светското разбиране. Богатите са толкова виновати, колкото и сиромасите; сиромахът е толкова виноват, колкото и богатия. Много буквално е разгледан въпроса. „Едно ти недостига.“ – Кое? – Неразбирането. – Учи и разбери нещата. Ако е богат човек, той в богатаството образува страха. Трепери от сиромашията. страх го е, космите му настръхват, като му говорят за сиромашия. Сиромахът като му говорят за богатство, на четири му се отварят очите. Сиромахът търси богатството; богатият избягва сиромашията, не търси сиромашията, а търси богатството. – Начин на разбиране. Богатият мисли като стане сиромах, всичко отиде, няма какво да прави. Сиромахът казва: Аз като имам богатство, всичко ще постигна. Най-първо въпросът е поставен криво. Трябва да се освободим от тази лъжа, която вече от хиляди години проповядва, че човек е сиромах – не е вярно. Тя е квадратна лъжа.
В съвременния свят говорят за индустрия, за прогреса на един народ, за богатство, за мини, които са в земята. Че в човека колко богатство има заровено вътре, което трябва да се разкопае, да се образува индустрия! Каква богата почва има за посаждане на царевица, на жито, на ориз, ръж, лозя, плодни дървета! – Седи човекът, мисли какво да прави. Казва: Аз съм сиромах човек. Аз намирам, че съвременните хора са (богати;) светските хора са такива по един начин, духовните са по друг начин. Светският човек като говори за религия, настръхват му космите. Светският казва: Има заблуждение. Религията е заблуждение. Оттам идват всичките религиозни заблуждения. А религиозните казват: Всичките нещастия произтичат от живота на светския строй. – Не е вярно – то е в неразбирането. Не трябва да казваме: Понеже хората са грешни, Бог не ги е създал както трябва. – Не е вярно. Че са грешници, че боледуват хората, това произтича съвсем от друга причина. От голямата любов към богатството се е зародила кражбата. Ако си сиромах, няма нищо, което да крадат. Богатите хора станаха причина да се създаде кражбата. Като има много, има какво да се краде. сиромасите като нямат, няма какво да се краде. Следователно, за да въздействуваш на кражбата, сиромашията е цяр. Лекарството, временното богатство е, който не е богат. Когато Бог ти е дал една отлична глава добре сформирана, имаш един отличен ум, имаш едно отлично сърце, което функционира много добре, имаш едно отлично тяло, какво по-голямо богатство от това? – Всичките велики хора са станали велики със своите сърца, със своите глави, със своите тела. Онези пълководци, които са се прославили в бойните полета, с какво се прославиха? – Със своите тела. Хората на добродетелта, с какво се прославиха? – Със своите сърца. Великите, гениалните хора, с какво се прославиха? – Със своите умове.
Мнозина като разглеждат евангелието, казват: Апостол Павел бил такъв. – Кой може да бъде Апостол Павел? Всъщност Апостол Павел имал толкова заложби в себе си! Апостол Павел развил талантите, които Бог му е дал; разработил ги. Ти, който седиш, един талант ти дал Господ и ти си го заровил. Какво те очаква? Казваш: Какво да се прави с един талант? Тук имаше един книжар и пишеше: Книжарница „Три лева“. – С три лева започна човекът и стана търговец. Трите лева ги е разработил. Казва: С три лева. Ти три лева ще захвърлиш. Три лева, ако ги захвърлиш, те са един капитал. Три лева, ако знаеш как да ги употребиш, те са един капитал. Всичките се спираме на миналото какво са казали. Притчите какво са казали? – Моите почитания към притчите. Исая какво е казал? – Моите почитания към това, което е казал Исая и всичко, каквото са казали. Учените какво са казали? – Моите почитания. То не е още съвършено. Колко неща вътре има, които не са още казани. Най-важните неща не са още казани! Казва: Спасение. – Че спасението е за болните хора! Кой се спасява? – Който се дави, който е болен. Здравият човек какво трябва да прави, за да го спасим? – Здравият човек трябва да се учи, да работи и да се учи, да обработва своите богатства. Страдат съвременните хора. Религиозните мислят какво ще бъде тяхното положение на небето. – Каквото ще бъде положението на земята, такова ще бъде и на небето. Превождат някои онова криво тълкувание на богатия и на Лазара. Че Лазар като отишел в лоното Аврамово. Че Лазар беше учен човек. Като седеше там, той изучаваше по кой начин богатият е станал богат. Като минаваше богатия, той изучаваше и виждаше всички негови добри и лоши страни. Той отстрани от себе си всички лоши страни и като отиде, обработи ума си, стана богат. Богатият, като изучаваше Лазаря, с презрение се отнасяше; един такъв гаден. Като отиде в другия свят, видя го съвсем друг. Сега другите се спират и казват: Как е възможно единия в рая, другия в ада, и да се виждат. Чудна работа! – Че здравият лекар, който лекува болните, е в рая. Болният, който страда от коремоболие или нещо друго, той е в ада. Той се моли и казва: Отче Авраме, спасение! Лекарят казва: Аз здрав не мога да те направя, но ще ти дам съвет, и ако ме послушаш, може да излезеш из ада. Казва: Как? – Та един, който е в ада, започва да се моли на Господа да му покаже. Казва: Сгреших, от незнание дойдох. Бъди добър Господи, помогни ми да изправя работата! Най-после Бог накарва да открият книгата на живота, направил ли е поне едно добро, за да може да му помогнат. Като разтворили книгата, намерили, че той веднаж дал един голям морков на една вдовица. Господ казва на ангела: Вземете този морков, нека се хване за моркова, че го изведете из ада. Отива ангелът, подава му моркова, хванал се и тръгнали. Други се заловили за краката, за ръцете и той като погледнал – цяла върволица наловени – той казва: Този морков е мой! Тогава слиза пак в ада. – Остави този морков, нека се държат за краката ти, излез из ада навън. Сегашните хора казват: Тази религия е моя. Светът според мене е такъв. Сега само едно верую има.
Едно ти недостига – да разбираш. Като разбираш, да приложиш и да повярваш, че Бог ти е дал един отличен ум; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично сърце; да повярваш, че Бог ти е дал едно отлично тяло; после ти е дал един свят с всички удобства и всички приспособления. Тогава благодари и работи. Всичко, каквото намериш, каквото работиш тук, ще работиш и на другия свят. Детето какво ще научи в училището? При майка си ще се забавлява, в училището ще се учи, ще смята, ще рисува. Някой път ще го учи учителят му да посажда цветя и плодни дръвчета. Сега седите и казвате: От нас нищо няма да стане. – Ти не знаеш какво говориш! – Ако държиш житото в хамбаря, нищо няма да стане. Не че ще изчезне – нищо няма да стане, нищо няма да излезе. Но, ако посееш житото на нивата, ще излезе нещо. Ако държиш парите в касата, нищо няма да излезе; ако ги дадеш в обръщение, ще излезе нещо. Да държиш ума си, да не мислиш, че може да се повреди главата. Пък и сърцето си да държиш, може и то да се повреди. Сърцето се поврежда от неработене. Когато сърцето не функционира, и мозъка не функционира – тогава се повреждат.
Ние се спираме какво е казал Христос. Във времето на Христос много малко хора имаше, които разбираха неговото учение. Тогава е говорил само с притчи. А притчите, то е неразбиране. „Праведните ще наследят царството Божие“, но как ще го наследят? – Един светия, как става светия? – Той има ли някой апартамент или някоя фабрика има ли? Или директор ли е светията на някой университет, или пръв министър е някъде? – Някъде из планината мисли. – Какво мисли? – Човекът разсъждава, природата изучава. Най-първо светията изучава дърветата, иска да живее дълъг живот; изучава как живеят, как са доволни и малките и големите растения. После светията изучава буболечиците, изучава как тече водата в реките, как се образува снега, как пада, през кои времена. Мнозина не сте изучавали това. Като дойдат бедни хора, приема ги, той и тях изучава. Следователно, той е един учител, а пък грешниците, те са учениците, отиват да търсят учителя си. Та грешниците ходят при него, учат се и които учат се научават. Питам: Мислите ли, че сега много учители има? Каквото и да ви кажа за учителите, те вършат една отлична работа. Аз като правих моите наблюдения 12 години, изучавах главите на българите. Та ми се оплакаха повече от стотина учители. Казват: Тия деца какво ще ги учиш, човек съвсем ще подивее. Рекох: Какво ще подивеете? Тук имате много деца и ако разбирате тия деца, много ще научите от тях. Някои деца на вас може да ви помогнат. Много щастливи деца са. Вие като влезете в клас, ако познавате най-доброто дете, то е най-щастливото – дръжте се за него, ще ви тръгне. Вие в сегашния живот търсите престъпниците. Всички са се нахохорили само да намерят престъпник. Какво пишат вестниците? – Все лоши работи: Този се убил, онзи се убил, този се обесил, онзи напуснал жена си. – Че това не е наука! Че когато някои престъпници отиват с покана да се яват пред съдийската колегия да видят този знаменития човек, че е смел, той да постъпи, да наруши един закон; отива да даде обяснения защо и за какво го е нарушил. После определят условията, назначават адютанти да го пазят да не би в бъдеще да му се пише някакво зло. Хранят го и вече човекът не се грижи.
Сега много пъти, хората като загазят, направят някакво престъпление, влизат в апартамента си. Но това е мой възглед. Аз така разглеждам въпроса. Защо да нямаме съдийска колегия? – Като направи някой добро, да се изправи пред съда, защо да го не съдят? Съдба да има. Аз говоря върху положителното. Понеже тези, които престъпват закона, са почитни хора, вече всичко имат – и прехрана имат, и апартаменти имат, и кой да ги пази, всичко е определено! А пък бедните хора са праведни. Те за в бъдеще ще се съдят. Закон ще съди праведните, ще каже: Ела ти, на какво основание направи това? И него ще турят в апартамент. Аз вземам вече всичко в хубавия смисъл. Адът е място за учение, училище е. Според мене адът е отлично училище. Всички тия лоши духове, грешни духове работят, но знаете ли как работят? То не е тъй, както го представя Данте. Моите почитания към Данте. И Милтон е писал за рая, но не е така. Адът е практическо училище. Човек работи там, какви ли не работи работят. Вие мислите, че адът е място, дето се само пържат, въртят ги на шиш. Не е така. И музика имат, и забавления имат, и игри имат. Адът е едно положение както на земята, адът е вътре. Болен е човекът, нещо има вътре да го мъчи. Не, че отвън, че природата е ад. Светлината му въздействува зле. Всичко наоколо му въздействува зле. Той търси само церове. Нему дават горчиви неща да пие. Адът не е отвън. Тия растения са да му помогнат. Сега много за оня свят, и за небето, да не говорим, също и за ада да не говорим, понеже за небето ако се говори, може да кажем нещо, което не е вярно, пък то не се позволява. И за ада може да кажем нещо, което не е вярно, много хора са писали за небето, което не е вярно. Аз вярвам само туй, което съм видял и опитал. Адът като го опитам, го зная. Адът го зная какъв е, и раят го зная. Този рай и ад са във всеки човек. Питам: Ако вие посеете едно житно зърно в земята и го заровите, как мислите, туй житно зърно, ако не разбира закона, то ще каже: Туй е ад, да ме заровят! В този ад, в това мъчение, ще създаде условия да расте и едно от тия семена дава 30, друго 60, друго 100.
Понеже любовта на нашия баща и на майката, първата година, когато се появява детето, голяма е любовта на майката, но детето няма съзнание. Когато детето е готово за любовта, майката ни най-малко не постъпва любовно. Казва: Толкоз години да ти служа, не ме разбра и тя приложи закона. Майките в света започват с Христовия закон и свършват с Мойсеевия закон. Затова не върви. Най-първо галене има, покани има, какво ли не, дрехи, всичко, и после дойде Мойсеевия закон; Аз не зная, ако повикам всички деца, колко деца ще има, които да са любими. Бащата, който е беден, и майката, която е бедна, пращат ги да работят. Казват: Ще работите! – Какво лошо има в работата? – Няма нищо лошо.
Да се върнем към същественото. Да оставим тия външни положения. Аз казвам: хилядите поколения, хилядите векове, които са минали преди нас, какво са изработили? Виждам, ако има аномалия в природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти. На един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. Един милиард знаеш ли с колко вагона може да се пренесе? Един милиард английски лири, или долари, или български левове, като се върнете в къщи да пресметнете, колко тежат, като вземете една златна монета по 5 грама. Тогава един милиард английски лири или пет милиарда, ще пресметнете колко тежат.
Казвам: човек гледа на себе си и да знае как гледа, за да се насърчи; щом се обезсърчиш, да имаш най-първо картина на великите хора, или на здравите хора, или на умните хора, за да видиш какви са. като погледнеш челата, носовете, всеки един здрав човек, всеки един добър човек, всеки един умен човек, той има насърчение, благословение. Ти като погледнеш един човек, който има отличен ум, който има отлично сърце, веднага у тебе ще потече една особена струя. Туй, от което ние не може да се ползуваме, то е, че ние имаме един егоизъм – защо да не съм аз, а да е той. Всички са еднакво одарени! На всички Бог е дал еднакви дарби. Различието е, че всички не са работили еднакво. Следствие на това е дошел закона на наследствеността. Казва: Да наследиш нещо от баща си. То е тъй – ще наследиш, но туй наследеното трябва да приложиш. Като го проявяваш навънка, всеки трябва да прилага. Ако едно поколение не прилага, а отлага, второ не прилага, а отлага, и така отлагане, отлагане, какво ще стане? После в окултната наука и там има отлагане. И като загази някой окултист, казва: В този живот няма, но за следното прераждане, отлагам за следното прераждане. В следното прераждане има лоши условия и пак ще отложи за третото и за четвъртото. Теорията е доста хубава, че се прераждат хората, но отлагането не е на място. Всеки един живот трябва да има смисъл. Тези условия, които сега имате, те не могат да се повторят. Ангелите са хора, които са живели преди нас на земята; те на земята са живели, не като нас и са постигнали това положение – ангели са станали. Те имат съвсем друга опитност. Ние, които след време ще станем ангели, ще идем при тях. Те се интересуват от нас, понеже ще бъдем ангели с други постижения, понеже те са били при други условия, ние при други. Затова между тях и нас има отношение – ние ще проучаваме тях, и те ще изучават нас. Някои искат да бъдат ангели като тях. Ти ще бъдеш особен ангел, понеже ти не живееш при техните условия. Ти искаш да станеш такъв ангел, както са и те. Сега някой може да възрази, да каже: Да го знаем, че е така или не. Имам микроскоп; тези микроби ги наблюдават учените хора, изваждат какви ли не неща. знае ли учения, че е така? Дълго време той е наблюдавал много факти. Най-първо изучава характера на една микроба, каква е и дали е полезна или зловредна, какво отделя от себе си. Всяка микроба, която отделя от себе си лоши вещества, тая микроба е зловредна. Всеки човек, който отделя добри вещества от себе си, е добър човек. Ако мислите, които отделяш са лоши по форма и по съдържание, ти в умствено отношение куцаш. Ако чувствата са лоши, те са форми, които обработваш, ти спадаш към лошите хора. Тия лошите чувства определят твоя характер, че ти не работиш за своето развитие. После за тялото е същото. Казвам: Най-първо ние не трябва да вярваме, когато човек казва, че с добро нищо не може да се постигне. ти хвани дебелия край; другояче не може. Навсякъде хората искат да унищожат злото, нещо, което е невъзможно. Ако вие мислите да се унищожи злото в света, че тогава да работите, вие не разбирате онзи великия закон, който съществува вътре. Че дяволът-сатана е отрицание, вие казвате. Като четете Йова, вие виждате, че този падналия дух се разговаря с Господа. Казва Господ: Обърнал ли си внимание на моя раб Йов, че няма като него. Той казва: На мене остави твоя Йов. Ти си го заобиколил с богатства, с говеда, с овце, хубава жена, синове, дъщери, всичко има. И аз да съм на негово място, как няма да бъда добър. Я вземи богатствата му да го видиш, да го предизвикаш. Тогава Господ казва: Аз ти казвам да го изпиташ. Аз го харесвам, както съм го изпитал. Намерил съм го праведен. Казва: И аз искам да го опитам. Каквото ти си го опитал и каквото аз опитам, ако излезе, тогава и аз ще го хваля.
Сега Господ за вас се произнася много добре, дяволът не се произнася. Дето някой път казвате: Аз съм лош човек – то е дяволът. Казвате: Аз съм добър човек – какво си добър, не го слушайте. ще дойдат такива изпитания! Някой път ще дойде сиромашията, то е едно изпитание. Не е решение през целия си живот да бъде сиромах в този смисъл, че сиромашията е един метод, за да намериш тези, които те обичат. Ако ти искаш да знаеш онзи, който те обича, ти, когато си сиромах, тогава ще го познаеш. Онзи, който те приема в дома си и споделя с тебе, той е приятел. Когато си богат и имаш много приятели да те обикалят, че ти си добър, гениален, като тебе няма, няма да знаеш кой ти е приятел. Ако не вярвате, опитайте го! Най-първо престанете да се съдите – Аз не съм добър човек, ще дойде мисълта. Кажи: Не постъпвам добре. Много съм добър, но не съм станал още умен. Не ми достига, едно неразбиране има.
Да допуснем, че вие сте невежа, нямате знание. Може да добиете знание. Аз съм превождал този пример: Един нямал знание, бил голям сиромах. Казвал: Ти, Господи, си дал всичките богатства на хората, учение, пък мене си оставил. Хляба не мога да си изкарам. Работя, не всички плащат, всички ме изнудват. Бог изпратил един ангел и му казал един начин как да си изкарва хляба. Ангелът дошел и му казал: Когато ме видиш при някой човек при главата, трябва да знаеш, че той ще оздравее. Когато ме видиш при неговите крака, задигам го за онзи свят. Той дал табела, че знае кой ще умре и кой не. Разболял се някой богат човек, викат го, вижда ангела при главата му, казва – ще оздравее; като оздравял, богатият е щедър, дава му. За друг види, че е при краката и казва: Ще си върви. Навсякъде го търсят, знае. Казват му: В какво ти седи изкуството? Той казва: Туй изкуство не го казвам. – Как го научи? – Той казва: Мене ми се откри. Дошел един ден, той като лекувал, все него викали. Дошел един ден ангелът, стои при неговите крака, той се завъртял, пак седи при неговите крака. Той пак се завъртял – седи при него няколко деня. Като по-умен, ангелът казва: Я да идем да се поразходим с тебе! Като го дигнал от леглото, извадил душата, завел го при една чешма да пие вода. Като пил вода, извадил душата му. Тръгнали двамата, вървят. Онзи мисли да не би ангелът да дойде да седне при краката, а той вече му извадил душата. Праща го и му казва: Иди да видиш чешмата. Той казва: Там има едно отвратително същество, не е за отиване. Казва: Ти си това.
Та казвам: Когато прилагаме нашето знание, до хората, при главата, при краката – лесно е. Когато дойде до нас, започваме да се въртим. Сега аз турям в положителен смисъл: Щом дойде сиромашията, ангелът е при краката. Тури главата си. Започни да мислиш. Като се разболееш, помисли за всички болни хора и влез в тяхното положение. Тогава помисли за здравите хора. Всичките хора по лицето на земята, дето намериш някой човек, помисли за него. Ти ще си помогнеш. Лекарят като дойде, по-лесно ще те лекува. Казвам: По този начин ще се спасиш. Сега някоя болест дойде за няколко дена, отива с години. В евангелието има един, който е боледувал 38, 39 години. Намира го Христос и казва: Искаш ли да оздравееш? Туй, което не достига на човека е, че трябва да вярваме в нещо. Съвременните хора и в религията търсят Бога извън себе си. Търси Бога в онова, което Той е положил. Онова, което търсите, търсете го във вашия мозък, във вашия ум, търсете го във вашето сърце, във вашите чувства, търсете го във вашето тяло, във вашата воля. Бог се проявява в тялото ви. Къде ще го търсите? – Ти ще търсиш Господа в тялото на едно растение, там се проявява. Ти ще търсиш Господа в едно животно. Бог е и в слънцето, и в луната, навсякъде той присъствува! Сега има философи, които казват: Търсим Господа на слънцето, не го намираме, но в себе си го намираме. Аз обръщам сега: Човек, за да разбере Бога, трябва да го намери в себе си. Като го познае в себе си, ще го познае и отвън; понеже в себе си не го познава, и отвън не може да го познае. Затуй философите са дошли до това и казват: Познайте Бога в себе си, за да го познаете! От това извадили заключение, че Бог отвън го няма, само отвътре. Но според моето заключение, Бог е отвътре и отвън. Само че, отвътре трябва да започнем, там ще видим образа. Казвам: Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом погледнеш, ще видиш Божественото. Туй Божественото е и отвън, ще го видиш. Имаш един образ, с който сравняваш нещата. Тогава казваме, че някой е дявол. Гръцка дума е тя. Българите казват: Дявол е, умен човек значи, същество, в което е развит умът. Казват дух, но две мнения има – едни духове са започнали своето развитие с ума, други са започнали своето развитие със сърцето. Тези, които са започнали своето развитие със сърцето, са слезли в гъстата материя. Тези, които са започнали с ума си, са се качили горе. Едните наричам добри духове, другите – лоши. И едните и другите работят. Според както работят те имат своите последствия. Несгоди имат в света и много активни са. Никак не се обезсърчават Вземете една мисъл, която те изкушава. То е същество – знае ти слабостите. Представя по един начин изкушение,по втори, по трети, по четвърти, по пети. Явява се при един голям философ един от тези духове и казва: Слушай, ако ти не направиш това, което ти казвам, аз ще те утрепя, ще те убия. Казва: Ще ти кажа няколко неща, ще ме слушаш. Искам да направиш едно убийство. – Туй не мога да направя. – Второ, ще те накарам да разрушиш тялото му. – И това не мога да направя. Казва: Ще ти дам едно изпитание, ще ти дам да изпиеш една чаша винце. – Казва: Това мога да направя. След като пил чашата вино, направил всичките престъпления. Голямото престъпление и малкото престъпление след време еднакво действие имат.
Казвате: Да не пиеме вино. – Хубаво, съгласен съм, всяко вино, което има..... подквасата на живота, не го пий; всяко вино, което е изгубило своята сладчина, не го пий; всяко вино, което не е изгубило своята сладчина, пий! Всяко чувство, което има разрушителен характер, не го употребявай; всяко чувство, което има твоя характер и предава нещо на тебе, употреби го; всяка мисъл, която предава сила на ума ти, употреби я! Всяка мисъл, която отнема сила, отхвърли я! Всяко чувство, което придава сила на сърцето, тури го. Всеки един от вас може да направи този опит, няма никаква мъчнотия. Не се изисква голяма философия.
Сега в положителните науки, аз считам положителна наука музиката. Музиката е положителна, изкуството е положителна наука. Там като дойдеш не може да се хвалиш от работата, която вършиш, артист, или скулптор, или певец, ако си. От пеенето – ти може да вземаш четири октави, те ти трябват. Достатъчно е и три октави да пееш, за да постигнеш каквото искаш. Изисква се да знаеш законите как да упражняваш гласа си. Много методи има за пеенето, да се постави гласа за пример. Гласа няма какво да се поставя. Аз бих ви дал един съвет. Когато вземате урок, никога не вземайте урок, бих ви съветвал, от един учител по музика, който не ви обича и когото не обичаш. Когото обичаш и който те обича – вземай уроци. Никога не вземай уроци от един музикант, който има долно мнение за тебе. Който за тебе има добро мнение и ти имаш добро мнение, още като те види, за мене е този учител. Туй правило аз го прилагам. Като дойде някой да ми говори за Господа, аз виждам, той дошъл да ме коригира. Казва, ти си голям музикант, трябва да се покажеш. Казвам: Ти учител не можеш да ми бъдеш. Питам го: Кой те прати? – Господ ме прати. – Вие какво бихте ми отговорили сега? Аз казвам: Когато направи една погрешка, не го критикувам, поправям всяка погрешка. Познавам какво му се придава. Като направи погрешка плащам пребогато. Той е един дух, който работи. Майстор е, излъгал ме, плащам му. Но когато дойде един добър и той направи нещо добро и на него плащам, защото той ще каже, че не е добър; направи ми нещо добро, ще платя по същия начин. Много обективно гледам на нещата. Като направи погрешка, казвам, майстор е, плащам му. Аз го направих, каквито последствия да има, аз ще ги нося. Доброто като дойде, и за него нося последствията. Човек не трябва да бъде страхлив като Адама. Къде си? – Чух гласа. Скрил се под някоя шубрака.
Понеже новата епоха е настъпила в света, има голямо смущение във всяко отношение. Светските хора казват: Какво ще се прави? Защото ценностите спадат. В една война държави се обезличават, банки фалират, хора изчезват, разколебава се строй. Онова, в което вярваме, се разколебава. Тогава на какво ще разчитаме ние? И във войната има разумност. Тази война става по един закон. Ако четете библията, асирийският цар усетил, че някой го предал във войната. Казват: Има един праведен Елисей, той предава. Пращат войска, обсаждат града. Като излязъл слугата, казал: Господарю, окръжиха ни. Казва: Не бой се, онези, които са с нас, са повече! Отворил му очите, че тези окръжените са с други войници наоколо. Пророкът излиза и отива при тия и казва: На погрешно място сте, елате и аз ще ви покажа къде е пророкът. Ослепил ги и ги завежда при израилския цар, който му казва: Отче, да ги поразя ли? – Не, казва, ще ги нахраниш. И ги пратил при господаря. Вие, ако четете, ще кажете: Ние досега не сме виждали ангел – Ангели, колкото искаш, по земята има. Когато се давиш в някоя река, някой се хвърли и те извади, не е ли ангел? Извади те човекът, ти си в някоя къща, която гори, влиза вътре, изважда човек из горящата къща. Той е един ангел. Излиза навън и той се радва, че има условия да ти направи добро. Всеки човек, който в най-усилено време ти е помогнал, той е един ангел. Ти търсиш ангел. Запомни неговия образ, радвай се, че ти си го посрещнал. Може да е лекар, може да е проповедник, може да е баща ти, може да е майка ти, слугата ти, който и да е. Поддържай тия ангели! Толстой дава един пример, той го е вземал от източните народи. Един ангел не знаел защо хората грешат. Като гледал, че хората грешат, имал криво понятие. Аз, казва, много снизходително постъпвам спрямо хората. Праща го Господ на земята, въплътил се. Като дошел, почувствувал атмосфера студена и започнал да трепери; зимно време било. Останал на пътя, смразил се той. По едно време гледа един пиян върви, клати се. Дошъл до него, ритнал го, препънал се, казва му: Товарищ, какво е станало с тебе? Задига го на гърба, носи го вкъщи, но той не казва, че е ангел. Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино. Всякога, когато се карали, отивал да пие. Много обичал жена си и като се скарвали, не можел да се примири, ходил в кръчмата. Този ангел научил ги да бъдат трезвени, да се обичат. Като направил това, той пак си заминал за небето, горе. Когато дойде един ангел в дома, той ще дойде при един голям.......... щом и двамата го послушате, и живеете по любов, той си заминава. Така се случва много пъти. Идвали са много майки и казват: Ангелче имах, отиде си, умре. Рекох, да благодарите на него, ангелчето, внесло в дома ви благословение. Че то замина за другия свят, във вас се събуди духовното, да търсите Любовта. Ако беше останало на земята, вие нямаше да бъдете посветени.
Всичките съвременни лоши условия, са създали този разумен свят. Искате да използувате всеки един лично доброто. Хората колективно се развиват. Всеки един от вас лично трябва да развива своя ум, понеже е една необходимост. Трябва да знаете, че всеки един от вас е една необходимост в природата. Ако изкапят всичките листа на едно дърво, не обръщате внимание. Но в невидимия свят, ако падне едно листо от едно дърво, и на него търся причината. Ще падне втори, трети лист, търся причината в корените вътре. Всяко нещастие се дължи някой път или на физическа причина или на духовна – неспазване или на някое умствено разбиране. Някой път разстрои ти се черния дроб, тогава вече си неразположен духом. Някой път казвам: Аз съм много неразположен. – Ще туриш черния си дроб да функционира добре. Първото нещо е – да употребиш повече киселина. Лимонът е хубаво лекарство за онези, на които е разстроен черния дроб. Но най-първо ти трябва да разбираш. Киселина, аз разбирам неща, които са ти неприятни да ги обичаш, то е лимонена киселина. Лимоните чистят. Казвам: В бъдеше много от тия рецепти, от тия лекарства, хубави са, понеже хиляди хора се прехранват. Не искам да се затворят аптеките, не съм от тези, които казват, че няма нужда от лекарства, но за в бъдеще здравите хора ще им плащат на лекарите. Като се разболееш няма да плащаш; като оздравееш, ще му платиш. Здравият ще плаща. Следователно, лекарите ще имат интерес да са здрави хората. Понеже лекарите имат интерес повече хора да бъдат болни, ще чуеш някой лекар да казва: Няма (ли) да дойде някоя епидемия? Лекарите създават епидемиите. Мислите създават болестите. Този човек ще се разболее. Този човек може да внуши.
Разправяха ми за един анекдот. В едно от учрежденията единият бил добър чиновник. Наговарят се 5–6 души други чиновници да му кажат, че не е добре. Единият го среща на първия етаж, той работи на горните етажи и му казва: Какво ти е, болен ли си, какво ти е? Пожълтял си. Среща го втори, пак: Какво ти е? Четиримата души като го срещнали и му казали, че не е добре, той се разболял и казал: Господин директоре, не мога да остана на работа, ще си вървя. Директорът, който знаел как е работата, турил четиримата души да работят за него.
Та казвам: Пазете се от внушението. Няма по-страшно нещо от внушението, много страшно е!
Някой път зароди се в тебе кисела дума, казваш: Туй да му стане, а то се върне отгоре ти. Не пожелавайте на хората зло. Светът е страдал от това. Хората са страдали. Човек трябва да бъде внимателен в своята мисъл. Онова, което пожелаеш, да е справедливо. Най-първо тури справедливостта. Не си ти, който трябва да съдиш хората. Ако Господ те е турил съдия, иди кажи това и това, направи го! Кажи: Този път, по който вървиш, няма да те изведе на добър край, като на приятел ти казвам. Спри се. Защо ще желаеш, няма какво да се възмущаваш, че не е разумен човека. От любов, братски му кажи: Този път, по който вървиш, не е добър. Той казва: Ти не ми се меси в живота!
Аз ще ви приведа един пример из варненско за поп Данчо. Знаменит поп Данчо, в турско време било. Той казва: Мене баща ми и майка ми не са ме родили за поп, но за харамия. Един ден минава във Варна един гагаузин, бил е жена си. Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките турци го наричали Дели Папаз. Пита: Защо биеш жена си? Обръща се жената към него и му казва: Какво се месиш ти, ние сме си мъж и жена, приказваме си, ти какво се месиш в нашата работа? Казва си: Данчооо, веднъж реших да направя добро, да примиря мъж и жена, и двамата се нахвърлиха върху мене. Втори път не се меся. Още веднъж мъж и жена не ги примирявам, нека се бият! След като той я набие хубаво – тогава иди да я примириш. След като я набие, главата е пукната или крака изкълчен – тогава помогни им. Казвам: Сега няма ли поп Данчовци у нас? Хубав метод е и досега той съществува. Той е еднообразен.
Онова най-хубавато, което може да се приложи. Вярвайте във вашия ум, който Бог ви е дал, вярвайте във вашето сърце, което Бог ви е дал, вярвайте и в тялото си. Вярвайте в духовете на хората, в сърцата и в телата на хората. Туй трябва да стане правило! Сега някои искат да кажат за национализма – същия закон е. За дома, за нацията, за човечеството, навсякъде законът е един. Един народ трябва да вярва в онова, което Бог му е дал – в своя ум. Един народ трябва да вярва в колективното сърце, един народ трябва да работи в своето тяло. Всичките народи, навсякъде като се приложи по този начин, светът ще се оправи. по този начин като приложите, ще имате минимални страдания, които лесно ще ги носите, ще ви бъде приятно. Всяка болест, която дойде, ще бъде едно упътване, защото все трябва човек да се разболее, да се сменят състоянията. Не мислете, че ако човек е здрав...... Болестта е едно малко нарушение, за да се върти само колелото. Ако има равновесие, няма да има движение. Трябва да има на земята едно малко нарушение, за да се образува движение. От движението на човешкия ум, човек се развива. Вий изучавайте себе си; вие досега не сте чели колко косми имате на веждите. Някой път нещастието произтича, че са паднали повече косми и затова не ви върви. Определено количество са. Вие на главата си не сте си чели космите.
Учените казват, че има двесте и петдесет хиляди косми. Ако се намери туй число по-малко, започва да не ви върви. Вие имате 7 милиона пори. 7 милиона антени при всеки прозорец. Ако някои от тези прозорци са запушени, не ти върви. Всичките прозорци, като станеш сутрин, трябва да бъдат отворени. Всичките 7 милиона антени трябва да бъдат настроени, че всичко да възприемате, каквото става по света. Тия антени за невидимия свят са. Любовта си има свои антени, разумността си има свои антени, истината си има свои антени. Всичко в света има свои антени! Като възприемате какво става по външния свят, вие ще можете да се ползувате. Такова прекрасно радио имате! Аз се радвам, че приятелите имат малко радио. Някои имат голямо. Най-хубавото радио е главата. По-хубаво радио няма. Туй радио с четири, пет милиарда не можеш да го направиш. Има антени за слънцето, какво става, има антени за месечината, за Юпитер, за Венера, за Марс, за Уран, за Нептун, за Сириус, за съзвездията, за всички звезди, за всичките вселени.
Сега ние искаме всичките антени изведнаж да започнат. Защото вие не сте готови, но най-малкото, което можете да направите, запример, можем да развием антената, какво става по земята, да го схванете – най-близкото. После, каквото става на месечината и него да схванете. Онези хора, които са запознати с месечината, имат голямо въображение, весели хора са. Весело гледайте на нещата. Човек не умира. Страхливите умират, смелите не умират. Онези майки, които са смели, децата им не умират. Онези бащи, които са смели, децата им не умират. Щом се колебаеш, детето умира. Щом си смел, ще кажеш: Туй дете, Господ го е пратил, то ще седи. Статистиката показва, че онези овчари, които не живеят един целомъдрен живот, винаги вълците намират все тяхните овце. Всяка година 15–20 овце отиват. Онези овчари, които живеят трезвено, вълците не нападат тяхните овце. Добрият живот е....... Някой път има голяма разумност и целесъобразност в тях. Мен ми разправяше един руснак. Казва, че той сам го е видял. Бил в Кавказ сам на планината. Идело едно дете и носело ядене на баща си. Насреща му идва една мечка. Той е далече, не може да му помогне. Идва мечката при детето. Срещат се, вдига детето с крака си, обръща се, туря го на другата страна и тя тръгва по своя път. Всички ръкопляскат на мечката; не мисли да го хване, тя влиза в положението на детето, то носи ядене на баща си. Мечката решила да му помогне, не може да се разминат иначе.
Не можем ли да бъдем толкова умни, колкото мечката? – Тази доброта, която иде, не можем ли ние да я вземем на ръцете си? – Можем.
Едно ви недостига: разбиране, любовно разбиране. Любовното разбиране е истинолюбивото разбиране, то трябва в света, там е спасението на всичките хора. Вярвайте в това, което Бог ви е дал: добрият ум, доброто сърце, доброто тяло, в което сега живеете!
Тайна молитва.
9-та беседа, държана от Учителя на
15-ти 12, 1940 год. 10 ч. с. Неделя
София – Изгрев
|
