Отче нашъ.
Фиръ-фюръ-фенъ.
Пишете върху една свободна тема. Свободна тема или отъ физическия свѣтъ, или отъ духовния, или отъ умствения свѣтъ.
Да направимъ упражнението за дишането. /Направихме упражнението, като последния пѫть при задържането мислено прочетохме молитвата „Отче нашъ“/.
Всичкитѣ противоречия въ живота се дължатъ на нѣкои линии, които сѫществуватъ на лицето. Всичкитѣ хармонични работи, които се появяватъ, пакъ се дължатъ на нѣкои линии на лицето. Това сѫ общи твърдения, въ които трѣбва да се вѣрва. Не е унижение човѣкъ да вѣрва. Може да вѣрвашъ, че земята се върти. Или може да вѣрвашъ, че земята стои. Ако земята се върти – и ти се въртишъ. Щомъ не вѣрвашъ, че земята се върти – и ти не се въртишъ, ще имашъ едно статично положение. Едното състояние го наричамъ динамично, движение. Значи, щомъ не вѣрвашъ, че тя се движи – ти не се огъвашъ, седишъ на едно мѣсто и земята не се върти. Щомъ се спрешъ – не вѣрвашъ, че земята се върти. Щомъ се движишъ – вѣрвашъ, че земята се върти. Щомъ ти се спрешъ, казвашъ: „Може да не се върти“. Колебаешъ се. Туй сѫ редъ разсѫждения. Да вѣрвашъ въ каквото и да е, то не те унижава. Ти ще кажешъ: „Азъ не вѣрвамъ въ свѣтлината“. Защо не вѣрвашъ? Защото си слѣпъ. Казвашъ: „Азъ не вѣрвамъ въ тъмнината“. Защо не вѣрвашъ въ тъмнината? Защото си прогледналъ. Защо вѣрвашъ въ тъмнината? Защото си слѣпъ. Понеже вече имашъ понятие, чувствувашъ какво нѣщо е тъмнината.
Сега трѣбва да излѣземъ изъ онова, обикновеното положение, въ което се намираме. Имаме каквото и да е обикновено положение. Обикновено положение е, когато казвашъ: „Какъ да започна да живѣя?“ Че отдавна ти си започналъ да живѣешъ. Въ какво седи животътъ? Животътъ седи въ едно разумно разбиране. Вие казвате тъй: „Азъ не искамъ да се огъвамъ“. Хубаво, (но) какво разбирате? Ами мислите ли, че ако човѣкъ не се огъва, ще му тръгне всичко наредъ? Азъ не обичамъ да се огъвамъ. Ако твоитѣ крака не се огъватъ, тръгнешъ по пѫтя – не се огъватъ краката ти, рѫцетѣ ти не се огъватъ, какво ще стане съ тебе? Ще се огъвашъ разумно, нищо повече. Огъвай се разумно – това е смисълътъ сега. (Нѣкой) казва: „Азъ не искамъ да се огъвамъ“. Хубаво. Да допуснешъ, че ти не искашъ да се огъвашъ и краката ти не се огъватъ, рѫцетѣ ти не се огъватъ, тѣлото ти не се огъва, седишъ на едно мѣсто – не се огъвашъ. Ето една философия, която разрешава всичкитѣ въпроси. Казвашъ: „Азъ не искамъ да се поддавамъ на такава слабость“. Кое е слабость? Туй, което не разбирашъ, е слабость. Туй, което разбирашъ, не е слабость. Следователно: трѣбва да излѣземъ отъ онова, което не разбираме. Каква е идеята? Казвашъ: „Азъ не разбирамъ“. Не че не разбирашъ, но не ти отърва. Нѣкой пѫть не разбирашъ, забравилъ си нѣкоя работа. Когато човѣкъ е гладенъ – никога не забравя хлѣба. Постоянно този хлѣбъ стои въ ума му. Щомъ се наяде – забравя хлѣба. За колко време? Следъ 4–5 часа пакъ мисли за хлѣба. Ти мислишъ, че си свършилъ съ хлѣба, но следъ 4–5 часа започвашъ пакъ да мислишъ за хлѣба. Това е едно ново разбиране.
Всички вие искате да направите изведнажъ голѣми работи. Казвашъ: „Азъ искамъ онази Божествена Любовь“. Вие, докато дойдете до Божествената Любовь, има да минатъ хиляди години. То е велика работа. Веднажъ единъ ме пита: „Кой си ти?“ Рекохъ:Азъ съмъ човѣкътъ, който обичамъ хората съ най-малката любовь. Казвамъ: Нѣма човѣкъ, който да обича хората по-малко отъ мене. Отъ мене по-малко никой не може да ги обича. Нѣма да го обяснявамъ това. (Той) казва: „Че какъ тъй? Съ голѣмата Любовь трѣбва да се обичатъ“. – Въ малката любовь, въ едно житено зърно седи всичкото богатство на човѣка. Въ едно житено зърно, което е една шестьстотнохилядна часть отъ килограма, седи богатството на човѣка. Може да ти дамъ едно житено зърно и следъ 5–6 години туй житено зърно може да те направи богатъ човѣкъ. Като започнешъ да го ядешъ – ще дойде здраве, всичко ще дойде. Казватъ: „Милиони да имамъ“. Милиони(тѣ) нищо не значатъ. Едно житено зърно носи съ себе си едно голѣмо богатство. Най-малката мисъль, най-малкото чувство или най-малката постѫпка, която е нищожна – въ нея седи вашето бѫдеще.
Вие минавате по пѫтя, виждате нѣкое камъче – не ви харесва, понеже не е на мѣсто турено. Вземете, че го турете на мѣсто. Щомъ не ви харесва, вие го вземете отъ мѣстото и го турете на мѣсто, турете го на почетно мѣсто. Знаете (ли) какво ще стане съ васъ? До този моментъ тебе не ти (е) вървѣло. Отъ него моментъ, всичко въ тебе ще се намѣсти. Това камъче, за което си казалъ, че не е на мѣсто, то си ти. Като туришъ камъка на мѣсто, ти ще туришъ себе си на мѣсто. Всичко ще ти тръгне напредъ. Сега това новото е, което трѣбва да дойде въ живота.
Ти казвашъ: „Азъ съмъ беденъ човѣкъ, не може да давамъ подаръци“. Можешъ. То е голѣма лъжа, че ти не можешъ да направишъ нищо. Ти може да раздавашъ отъ себе си най-хубавитѣ чувства, които имашъ. Кажи на човѣка една думица – може да му дадешъ единъ подаръкъ. Какво ти коствува да кажешъ една добра дума, да кажешъ една хубава дума. Минавашъ покрай единъ човѣкъ, този човѣкъ плаче, изкълчилъ се кракътъ му. Какво ти коствува да му кажешъ: „Нѣма нищо, ще ти мине. То е за твое добро“. Кажи му туй – ще му олекне. Ти се спрешъ и му кажешъ: „Защо не внимавашъ, защо си глупавъ? Не знаешъ ли, че човѣкъ може да си напакости?“ Човѣкътъ нѣма нужда отъ моралъ. Той не се нуждае отъ моралъ. На този човѣкъ съ изчупения кракъ, кажи му една сладка дума. Щомъ му кажешъ сладката дума и въ тебе много работи ще се оправятъ. Кажи му сладката дума и отъ този день ще ти тръгне всичко напредъ. Сега минавате покрай нѣкой братъ и не знаете какво да му кажете. Казвате: „Той не заслужава“. На опасно мѣсто вече се поставяшъ. Кажи му една дума, за да оправишъ работата. Казвашъ „Какво да му кажа?“ Кажи му: „На добъръ пѫть. Онова, което си намислилъ, ти желая да го сполучишъ“. Отъ него день и твоитѣ работи ще тръгнатъ. (Пъкъ) ти ще се спрешъ (и) казвашъ: „Какво си се забуталъ така? Не знаешъ да ходишъ“. Ще обърнешъ внимание (на това), какъ той ходи. Сега азъ ви харесвамъ едно нѣщо: вие всички сте станали знаменити критици. Вие критикувате. Ще започнете съ музиката. Този знакъ Х е хармония. И това е хармония. Хармонията започва съ h. Какво означава този знакъ Х? Значи, че Божественитѣ сили излизатъ къмъ периферията. Ти искашъ по нѣкой пѫть нѣкои нѣща. Казвашъ: „Дали моята мисъль е права?“ Казвамъ: Изпѣй ми една пѣсень. Ако знаешъ да пѣешъ – мисъльта ти е хармонична. Ако не знаешъ да пѣешъ – мисъльта ти не е хармонична. Казватъ: „Пѣенето, то е за децата работа“. Ако ти не можешъ да станешъ дете, ти не можешъ да станешъ възрастенъ. И човѣкъ, който не е билъ дете, той не може да стане възрастенъ. Искашъ да бѫдешъ мѫдрецъ. Докато не си билъ глупавъ, мѫдрецъ не можешъ да станешъ. Вие казвате: „Какво е глупостьта?“ Де е глупостьта въ Г? Имате уменъ – У. Кое е за предпочитане? Този, умниятъ човѣкъ, той е чаша, която събира вода и ти дава да пиешъ. Глупавиятъ е овчарь съ гега, носи кривака, пази овцетѣ. Глупавиятъ е овчарь. Умниятъ е виночерпецъ. Кое е по-хубаво сега? Умниятъ да те черпи или глупавиятъ да те кара съ тоягата си? Впрѣгни глупавия въ себе си. Когато дойде глупавиятъ – направи го овчарь. Като дойде глупавиятъ въ тебе – направи го виночерпецъ. Туй е разбиране сега. Като дойде глупавиятъ, вземи мотиката и иди да копаешъ. Като дойде умниятъ, вземи книгата и учи, отвори я и учи знанието, което ти дава.
Спирате се нѣкой пѫть и казвате: „Има ли бѫдещъ животъ или нѣма?“ Казвамъ: Настоящъ животъ има ли? Азъ изваждамъ бѫдещиятъ животъ отъ настоящия. Ако има настоящъ животъ, има и бѫдещъ. Ако нѣма настоящъ животъ, нѣма и бѫдещъ. Туй, което сега сѫществува, то се проектира за бѫдеще. То не може да се проектира назадъ, а напредъ.
Сега вие мислите за себе си. Хубаво е човѣкъ да мисли за себе си само. Но знаете ли кѫде е човѣкътъ, който мисли само за себе си? Човѣкътъ, който мисли само за себе си, той е винаги отзадъ на главата си. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, ти отивашъ на западъ. Като започнешъ да мислишъ и за другитѣ, ти отивашъ на изтокъ. Вече имашъ две противополжни точки. Щомъ мислишъ за себе си, ти слизашъ долу. Щомъ започнешъ да мислишъ и за другитѣ, ти се качвашъ горе. Сега се казва: „Да мислишъ за ближнитѣ си“. За мене, като започнешъ да мислишъ за изтокъ, ти мислишъ за ближнитѣ си. Щомъ мислишъ за западъ, мислишъ за себе си. Щомъ мислишъ да свършишъ работата, мислишъ да се върнешъ въ кѫщи да си починешъ. Не е лошо да почива човѣкъ, но почивката трѣбва да дойде следъ като си работилъ за другитѣ. Казватъ: „Да се движимъ нагоре“. Нагоре да се движи човѣкъ, значи да живѣе за Бога. Направя нѣщо и имамъ предвидъ Нѣговата работа. Да пѣя, това е изкуство, което Богъ е създалъ. Той ми създалъ този ларингсъ. Той заповѣдва да пѣя. Че какъ ще служите на Господа, като не искашъ да употрѣбишъ ларингса си да пѣешъ, да говоришъ? Знаете ли коя бѣше първата дума, която Господь казалъ? Като създаде Господь Адама отъ земя и го направи, каза: „Адаме, стани“. И той стана. Знаете ли какво каза Адамъ? – „Ето ме, Господи“.
Сега вие въ живота седите и се сравнявате съ другитѣ. Мислите кѫде седятъ другитѣ хора, сравнявате се съ тѣхъ дали сте по-горе. Въ цѣлия свѣтъ, като погледна на него и въ най-малката буболечица, азъ виждамъ души, които сѫ на разни степени на развитие. Въ единъ комаръ виждамъ една душа, която е на комарско развитие. Въ една муха виждамъ една душа, която е въ мухенско развитие. Въ едно червейче пакъ виждамъ една душа, въ една пчела – сѫщо. За мене това сѫ все души, които се развиватъ. За мене и ангелитѣ, и напредналитѣ души, (и) нѣкое божество – тѣ сѫ се степени. За тази муха казвате: „Колко е останала назадъ въ развитието си“. Ни най-малко не е останала, но сега започва. Тогава вие питате: „Защо Господь създаде мухитѣ?“ Азъ ще ви отговоря, но азъ ще ви попитамъ: Защо Господь създаде васъ? Лесна работа е. Лесно можемъ да отговоримъ за мухитѣ. Но питамъ: Защо Господь създаде васъ? Защо Господь създаде цигулари? Защо създаде художници? – За да рисуватъ. Защо Господь създаде работници? – За да работятъ. Защо Господь създаде момцитѣ, момитѣ? – За да играятъ. Казвате: „Какво е предназначението на момата?“ – Да играе. Като играе, работитѣ вървятъ. Като играе, работа свършва. Като не играе, не може да свърши работа. Казвате: „Той си играе съ мене“. Който може да си играе съ тебе, той може и работа да свърши. Който не си играе, нищо не може да свърши.
Сега имаме изопачени понятия. Казва: „Азъ не искамъ глупави работи да мисля“. Ти докато не мислишъ глупави работи, умни не можешъ да мислишъ. Чудни сѫ хората. Онзи грънчарь, докато не знае да мисли глупаво, да вземе онази каль и, като прави грънцитѣ, да се окаля – ще може ли да прави гърнета? Казва: „Азъ не искамъ да се калямъ“. Грънчарьтъ не може да не се каля. Ти, докато не се окаляшъ, хубави грънци не можешъ да изкарашъ. Като се окаляшъ, ще направишъ хубави грънци. Ако отъ пръстьта не можешъ да направишъ хубави грънци, които хората да харесватъ – ти не си отъ умнитѣ. Скръбьта е каль. Господь ти дава тази каль грънци да правишъ. Ще вземешъ тази каль, ще мачкашъ, ще направишъ хубави грънци отъ кальта, че кой какъ дойде – да хареса грънцитѣ. Ти ще кажешъ: „Защо Господь ми даде тази каль?“ – Да станешъ отличенъ грънчарь. Казвашъ: „Господь на мене ли даде да съмъ грънчарь?“ – Какво да те направи – капелмайсторъ нѣкѫде?
Има единъ анекдотъ за единъ българинъ. Нѣкои казватъ, че е станало въ Варна, други – въ София. Единъ българинъ отъ селата въ Варненско, като станало (тамъ) българско, искалъ да хване нѣкаква служба, която е лесна. Ходилъ да търси тази служба навсѣкѫде, (но) се мѫчни му се виждали. Веднажъ въ Варненската градина видѣлъ единъ капелмайсторъ да дирижира единъ оркестъръ. Видѣла му се най-лесната работа тя и веднага далъ прошение, искалъ да го назначатъ капелмайсторъ. Тя е най-мѫчната работа.
Вие искате да бѫдете господари. Не е лошо да бѫде човѣкъ господарь. Но вие сте започнали оттамъ, отдето не трѣбва. Човѣкъ, който не е билъ слуга, не може да бѫде господарь. Споредъ мене, добриятъ господарь е онзи, който най-първо е билъ слуга, че после господарь е станалъ. Който първо е билъ господарь и после е станалъ слуга, по-мѫчно е да бѫде добъръ слуга. Най-разумното е ти първо да бѫдешъ слуга, за да бѫдешъ добъръ господарь после. Господарь – Г. Овчарь или говедарь, ти ще носишъ тоягата си. Слуга – С. Две идеи има за слугата, по два начина може да се слугува. Слугата трѣбва да се огъва като месечината, да се явява и да изчезва, всичко трѣбва да знае. На слугата каквото му кажатъ, той трѣбва да може да го направи. Да не каже: „Азъ не може да го направя“. Кажатъ му: „Стояне, направи това“. И той да го направи. Ако азъ ви кажа: „Дигнете земята“. Вие казвате: „Не мога да дигна земята“. Азъ я дигамъ. Не е мѫчно да се дигне земята. Че единъ глобусъ, не може ли да го дигнешъ? Азъ, ако съмъ слуга, ще докажа на своя господарь, че азъ нося земята въ умалена форма. Уменъ съмъ толкозъ, че съмъ направилъ малка земята и може да я нося. А пъкъ онзи, който е глупавъ, ще направи земята голѣма.
Това сѫ сега редъ разсѫждения. Дойде идеята въ васъ да кажете: „Тъй не се разсѫждава“. Споредъ мене всѣко разсѫждение трѣбва да расте. Всѣка мисъль въ мене трѣбва да се роди и да расте. Всѣка мисъль, която не расте, всѣко чувство, което не расте, всѣка постѫпка, която не расте – тя нѣма животъ, тя е статическа. То е статическо положение. Всѣка една мисъль трѣбва да расте. За да расте една мисъль, тя трѣбва да внесе свѣтлина въ ума. Въ него свѣтътъ трѣбва да се разшири. Въ каквато и да е форма, едно чувство трѣбва да внесе топлина. Самата топлина помага на растението.
Та казвамъ: Споредъ формитѣ ще видишъ какъ човѣкъ се е движилъ. Онѣзи хора, които сѫ се спирали върху физическия животъ, мислили сѫ много за ядене и пиене, природата ги е означила. Когато човѣкъ е обърналъ голѣмо внимание само на физическия животъ, неговитѣ пръсти сѫ дебели въ основата. Ако твоитѣ пръсти сѫ дебели, ти не можешъ да бѫдешъ духовенъ. Той е на физическото поле. Не е лошо човѣкъ да бѫде на физическото поле. Първата фаланга на пръститѣ означава физическото поле. Втората фаланга означава духовното. И третата – умственото. Третата фаланга се вижда малка, но то е перспективно. Тази часть е далечъ, затова се вижда малка. Тази е голѣма, защото е много близо. Ние сме по-близо до първата фаланга, а третата (е) най-отделечена, затова е малка. Нѣкои нѣща се виждатъ малки, защото сѫ отдалечени. Нѣкои нѣща се виждатъ голѣми, защото сѫ близки. То сѫ резултати. Първиятъ пръстъ е резултатъ на една умствена деятелность на духа. Първиятъ пръстъ е резултатъ на човѣшкия духъ, човѣшката душа, резултатъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце, резултатъ и на човѣшката воля. Всѣко нѣщо е резултатъ. И въ всичкитѣ положения на пръститѣ показва де е работилъ духътъ. Че е работила душата, че е работилъ умътъ, че е работило сърдцето и волята. Всичко туй е поставено и навсѣкѫде въ рѫката се вижда. Кѫде сѫ работили хората? Човѣкъ кѫде е работилъ? Като погледне единъ ученъ човѣкъ на вашето лице, него го интересува носа, интересува го вашата уста, очитѣ, ушитѣ. Той нѣма да гледа само тъй. Като погледне устата ви, ще види развивали ли сте се правилно. Устата най-първо ще покаже степеньта на вашата любовь. Нѣкой казва, че ме обича. Азъ не се лъжа. Устата показва колко любовь има човѣкъ, и степеньта, и качеството, и благородството и. Нѣкои искатъ да ме лъжатъ. На твоята любовь, която имашъ, азъ не се возя. Устата ти показватъ каква е любовьта ти. Какво значи любовьта ти, ако не можешъ да се жертвувашъ за човѣчеството? – Любовьта ти е слаба. Ако мислишъ, че като се пожертвувашъ ти ще изгубишъ нѣщо, ти не разбирашъ любовьта. Ти като се пожертвувашъ, ти ще станешъ по-голѣмъ. Жертвата прави човѣка по-силенъ и по-голѣмъ. Колкото повече се жертвува човѣкъ, толкова по-добъръ става, толкова по-силенъ става. Туй е законътъ на жертвата. (Нѣкой) казва: „Азъ не искамъ да се жертвувамъ“. Отъ тебе нищо нѣма да остане. Всички хора, които сѫ се жертвували, сѫ придобили нѣщо. Добритѣ хора сѫ станали добри, защото сѫ се жертвували. Силнитѣ хора сѫ се жертвували, затова сѫ станали силни. Нищо не е произволно. Казва: „Азъ не искамъ да се жертвувамъ“. То е неразбиране на закона. Ако азъ искамъ да се развивамъ, да стана уменъ или да стана силенъ, непременно трѣбва да възприема онзи законъ, чрезъ който Богъ прави хората силни. Ако ти не си готовъ да се жертвувашъ за Господа, ако ти не си готовъ да се жертвувашъ за ближнитѣ си, ако ти не си готовъ да се жертвувашъ за себе си – жертвата за себе си е на мѣсто, жертвата за ближнитѣ е на мѣсто, жертвата за Бога е на мѣсто, но ще ги туримъ последователно. Най-първо ще започнешъ да се жертвувашъ за Бога, да се жертвувашъ за ближнитѣ си и най-после да се жертвувашъ за себе си. Христосъ дава единъ примѣръ. Казва, че като се върне слугата отъ нивата на силния, ще му каже ли: „Стегни се да ми шеташъ първо азъ да се наямъ, пъкъ ти после ще ядешъ“? Казвамъ: Въ цѣлата процедура на живота имаме повърхностни разбирания. Казваме, че единъ човѣкъ е добъръ. Ако носътъ му е сплеснатъ – той не е добъръ човѣкъ. Ако устата му е сплесната – той не е добъръ човѣкъ. Ако ушитѣ (му) сѫ сплеснати – той не е добъръ човѣкъ. Ако веждитѣ (му) сѫ сплеснати – той не е добъръ човѣкъ. Ако челото (му) е сплеснато – той не е добъръ човѣкъ. Ако на една свѣщь азъ не мога да чета, тази свѣтлина е слаба. Онази свѣтлина, при която мога да чета, тя е заради мене добра.
Какво разбираме подъ доброто? Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, за да поддържа нормалното състояние на своето сърдце. А човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, за да поддържа силата на ума си. Доброто има отношение къмъ нашето кръвообращение. Всички вие, които страдате отъ лошо кръвообращение, доброто въ васъ е слабо. Всички отъ васъ, които имате главоболие, мисъльта ви е слаба. Щомъ мисъльта започва да става слаба, главоболието идва. Идва, понеже въ известни мѣста въ човѣшкия мозъкъ се набира излишна енергия, която не е потрѣбна. Станало напрежение нѣкѫде и туй напрежение образува главоболието въ мозъка. Като впрѣгнешъ тази енергия на работа, главоболието престава, изчезва. Отъ какво се ражда главоболието? Може да направите единъ малъкъ опитъ. Ако вие имате да плащате две полици отъ по 25 хиляди лева, имате да ги плащате на десети на този месецъ, (а) пари нѣмашъ. Мислишъ и не можешъ да разрешишъ отъ кѫде може да вземешъ пари. Като се намѣришъ въ противоречие, главоболието се образува. Значи енергията, която се е образувала, нѣма кѫде да излѣзе. Щомъ намѣришъ паритѣ да платишъ полицитѣ, главоболието изчезва. Главоболието се ражда отъ неразрешенитѣ въпроси. Сърдцеболието се ражда отъ неразрешенитѣ чувства. Болкитѣ въ тѣлото се раждатъ (отъ туй), че не знаешъ какъ да постѫпвашъ. Животътъ изисква нормално действие на сърдцето. Подъ думата „сила“ разбираме човѣшкия умъ. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да действува нормално. Подъ думата „здраве“ разбираме човѣшката воля – и тя трѣбва да работи. Следователно, ако животътъ ти не функционира правилно – и сърдцето ти не функционира правилно, и умътъ ти не функционира правилно, и волята ти не функционира правилно. Казвате: „Трѣбва да постѫпваме правилно“. Ако постѫпвашъ правилно – ще бѫдешъ здравъ. Ако чувствувашъ правилно – ще бѫдешъ пакъ здравъ. Ако мислишъ правилно – ще бѫдешъ здравъ. Туй сѫ елементи на здравето. Казвамъ: Хигиената на живота сега е здраво тѣло, здраво сърдце, здравъ умъ. Сърдцето зависи отъ живота. Умътъ зависи отъ силата. Волята зависи отъ здравето.
Вие сега искате да ви помогне Господь отвънъ. Че Господь ви помага. Ако е за ума, Той ще ви помага съ силата. Ако е за сърдцето, Той ще ви помогне съ доброто. Казвате: „Боли ме сърдцето“. Казвамъ: Усили доброто въ себе си. Имашъ главоболие. Усили мисъльта си. Имашъ нѣкаква болка въ тѣлото. Усили постѫпкитѣ си. Азъ имамъ тукъ единъ примѣръ. Една стара сестра, която не можеше да се мърда, иде при мене и ми казва: „Учителю, не мога да се мърдамъ“. Казвамъ (и): „Ще вземешъ две стомни вода и ще започнешъ да ходишъ за вода“. – „Не мога да ходя“. – „Ще започнешъ да лазишъ“. – „Какъ?“ – „Тъй ще направишъ и ще оздравѣешъ“. Тя ме послуша. Пада, става, пада, става и оздравя. Идатъ за друга една сестра, доста възрастна, евангелистка бѣше. Казватъ: „Не може да стане“. Иска азъ да ида при нея да я подигна. Казвамъ: „Ще и кажешъ да стане, да пъпли по земята, и отъ леглото до мене да пъпли, и ще оздравѣе“. Тя повѣрва и тя стана. Каже ли ти Господь – стани, стани и започни да пъплишъ. Вие искате да бѫдете богати, да имате кѫща, че оттамъ насетне да служите на Господа. И баба знае тъй, като нѣмашъ нищо да служишъ. Като ти каже Господь: „Иди“ – да идешъ. Каже ли ти – ти да станешъ, да се облѣчешъ и да идешъ. Питамъ: Тия, които се раждатъ, облѣчени ли се раждатъ? – Всичкитѣ деца се раждатъ голи. Господь това дете го е проводилъ и него не го е срамъ да се роди голо. Викатъ това дете на свѣта голо да дойде. Като дойде, облѣкатъ го като войникъ, и туй дете ходи облѣчено и генералъ става, шапка има. Ако се бѣше отказало да дойде голо на свѣта, нищо нѣмаше да стане.
Вие се срамувате да се покажете такива, каквито сте. Защо ви е срамъ, кажете ми? Срамътъ не е нѣщо лошо. Вие ще се засрамите. Казвате: „Азъ съмъ силенъ, всичко може да направя“. Като ви турятъ на изпитъ, не може да направите това, което сте казали, че ще направите. Тогава вие се засрамвате, че каквото сте казали не може да го направите. Всѣкога, когато не можемъ да направимъ онова, което сме казали, започваме да се срамуваме. Ти казвашъ: „Мога да свиря“. Речешъ да свиришъ, (но) не можешъ да вземешъ вѣрно тоноветѣ. Самъ чувствувашъ, че не си се препорѫчалъ на хората вѣрно. Щомъ свиришъ хубаво, щомъ пѣешъ хубаво, щомъ постѫпвашъ хубаво – веднага ти се изправишъ, имашъ вѣра въ себе си. Като говоря нѣщо, на менъ сѫ ми казвали: „Ти това можешъ ли да го направишъ?“ Но то е човѣшка гордость. Туй, което говоря, може да мога азъ да го направя, пъкъ може да не мога да го направя. Казва: „Можешъ ли да го направишъ?“ Веднага вече има една слабость. „То, казва, не е заради насъ“. Вървимъ съ единъ приятель, комуто казвамъ: „Дигни тази книжка“. – „То не е моя работа“. Азъ се навеждамъ и вземамъ книжката. Щомъ не е негова работа, то е моя работа. Рекохъ: „Кой е хвърлилъ тази книжка?“ (Той) казва: „Не е моя работа“. Пита ме, защо я вземамъ. Вие какъ бихте му отговорили, кажете ми? Казва: „Нека онзи, който я хвърлилъ, да я вземе. Защо ще даваме лошъ примѣръ“. Казвамъ: „Азъ минавахъ, азъ я хвърлихъ“. – „Тъй ли?“ – „Азъ си поправямъ погрѣшката“. Всѣка погрѣшка, която виждашъ, тя е твоя – поправи я. Азъ съмъ виновенъ. Да кажемъ вие проповѣдвате на нѣкои ученици френски езикъ, ученикътъ направи погрѣшка. На кого е погрѣшката – на ученика или на учителя? Понеже учительтъ не го е научилъ въ миналото, сега трѣбва да го поправя. Казва: „Едно време ти казахъ, но сега не е така на френски“. Да кажемъ вървя по пѫтя, ударя си крака и моятъ кракъ пострада. Погрѣшката на крака ли ми е или на мене? Кой е направилъ погрѣшката? Кракътъ ми е усърденъ да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша. (Нѣкой) щомъ се удари, спре се и казва на крака: „Ти слѣпъ ли бѣше, защо не се дигна нагоре?“ Ти трѣбва да кажешъ на крака си: „Дигни се нагоре“. (Пъкъ) ти му каза да се държи долу, да не се дига много. Хубаво. Де е лошото, че човѣкъ се надига? Когато е на война не се надига, но снишава се. Но щомъ мине войната, надига се горе да го видятъ. Щомъ си въ голѣми мѫчнотии, не се надигай. Щомъ минатъ мѫчнотиитѣ, може да се надигашъ. Дойде скръбьта. Какво означава скръбьта? Това е бойно поле. Ще се окаляшъ, (както) грънчарьтъ. (Той) опича грънцитѣ, изкара най-хубавитѣ сѫдове и хората казватъ: „Ето единъ човѣкъ, който знае да прави грънци. Отъ тази каль той направи своитѣ сѫдове“. Сега азъ ви обяснявамъ едно отъ противоречията, отъ страданията. Мнозина питатъ защо Господь не (е) далъ само радости. Значи да ви даде само опечени грънци. Други да правятъ сѫдоветѣ, пъкъ вие само да ги употрѣбявате. И то не е лошо. Но ако всичкитѣ очакватъ другитѣ да правятъ сѫдоветѣ, тогава кой ще ги прави?
Сега васъ, както ви гледамъ, вие сте голѣми юнаци. Казвате: „Едно време бѣхме глупави, любовь имахме, но то (въ) началото е тъй“. Едно време бѣхте по-умни. Сега сте по-глупави. Гледамъ, (че) нѣкой се срамува да обича. Обича, но иска да скрие любовьта си. Малко лъжа има. Не лъжа, но политика. Той обича нѣкого, погледне скришомъ и си обърне очитѣ веднага въ друга посока. Ти погледни свободно сестрата и кажи: „Сестра, харесвамъ те“. Въ дадения случай тя е нѣщо хубаво направено. Кажи: „Харесвамъ този, който (е) направилъ тази дреха“. Гледамъ ти дрехата, хубава е. Не се интересувамъ отъ тебе, интересувамъ се отъ дрехата ти, отъ този, който (е) направилъ дрехата ти. Много хубава краска има. Гледамъ ти обущата, (пъкъ ти) казва(шъ): „Какво ми гледашъ краката?“ Менъ ми харесватъ обущата ти. Или гледамъ твоя носъ. Не се занимавамъ съ тебе – човѣка, но съ носа ти. Който го е направилъ, той е билъ уменъ човѣкъ. Много хубавъ носъ ти е направилъ. Него харесвамъ. Окото ти е хубаво направено, после веждитѣ – хубаво направени сѫ тия нѣща. Този, когото харесвамъ, бихъ желалъ да ида при него и на мене да ми направи. Се трѣбва да се намѣрятъ тия майстори.
Сега вие имате едни изопачени понятия за любовьта. Всичкитѣ нещастия въ живота произтичатъ отъ любовьта. Всичко въ свѣта произтича отъ любовьта. И радости, и скърби произтичатъ отъ любовьта. И сиромашия, и богатство произтича отъ любовьта. Когато едно дърво роди много плодове, клонищата му се огъватъ надолу. Тѣ се огънали отъ много работа. Щомъ се освободятъ отъ плодоветѣ, веднага клонитѣ се изправятъ, дигатъ се нагоре. Питамъ: Кое е хубаво – съ наведена глава ли да ходишъ или съ дигната глава? Единъ българинъ, като отишъл на нивата, гледа всичкитѣ класове стърчатъ нагоре. Хваналъ се за главата. Нѣма нищо въ тѣхъ. Наведена глава обичамъ, но наведена отъ плодове, отъ мисъль. Когато главата е наведена отъ мисъль, отъ благородни чувства и постѫпки, разбирамъ. Когато е вирната нагоре, че нѣма нищо – какво има да те радва? Дойде нѣкой да ме критикува, казва: „Ти не си добъръ човѣкъ“. – „Хубаво, правъ си“. – „Ама ти не мислишъ добре“. – „Правъ си“. – „Ама ти не постѫпвашъ добре“. Казвамъ: Ти си първиятъ човѣкъ. Кажи ми, какъ да постѫпвамъ? Покажи ми и азъ да тръгна следъ тебе. Научи ме какъ да постѫпвамъ. Знаешъ ли, колко мѫчно е да кажешъ какъ трѣбва да бѫдешъ добъръ. Че не е лесно да бѫдешъ добъръ. Иде единъ богатъ човѣкъ и ти изваждашъ да му дадешъ една английска лира. Ще се докачи човѣкътъ. Онзи пѣвецъ, който знае да пѣе хубаво (и) има владѣене на гласа си, свършилъ нѣкѫде, ти се изтѫпанчишъ предъ него да го учишъ какъ трѣбва да пѣе. То е смѣшно. Предъ него ти се учи. Гледамъ мнозина, които не знаятъ да пѣятъ, искатъ да учатъ другитѣ, които знаятъ повече отъ тѣхъ. Човѣкъ, който не знае да пѣе, той не може да мисли. Човѣкъ, който не е добъръ, не знае да пѣе. Човѣкъ, който не постѫпва добре, не знае да пѣе. Азъ по нѣкой пѫть съмъ се опитвалъ да пѣя. По два начина пѣя. Нѣкой пѫть пѣя, времето е развалено и се оправи. Другъ пѫть е хубаво времето и, като пѣя, се развали. Студено е, пѣя – стане топло. Топло е, (пѣя) – стане студено. Нѣкой пѫть, като пѣя, за 5–6 часа оправи се времето, стане топло. Казвамъ: Понеже хубаво пѣхъ, топло ще бѫдешъ.
Вие ще ме попитате алегорично ли говоря или буквално. И алегорично говоря, и буквално говоря. Запримѣръ, ти се молишъ на Бога и Той не ти дава това, което искашъ. Или ти навреме не се молишъ, или не знаешъ какъ да се молишъ. Сега нѣкои казватъ, че не трѣбва да се молимъ. Ако нѣкой ученикъ по музика, който обича музика, иде при единъ учитель по музика, ако има обхода, иде и каже на учителя, че иска да го учи. Когато този учитель види, че ученикътъ иска да се учи, веднага ще започне да му преподава. Ако ученикътъ се покаже, че знае, тогава учительтъ ще каже: „Ти не си за мене“. Завежда бащата на Паганини своя синъ при единъ знаменитъ френски учитель. Учительтъ билъ боленъ и бащата влиза при него да се споразумѣятъ за цената на уроцитѣ. Въ другата стая, кѫдето билъ Паганини, имало една цигулка. Паганини взема цигулката и почва да свири. Учительтъ го пита: „Кой свири?“ Бащата казва: „Синътъ ми“. (Учительтъ казва): „Азъ не мога да го уча“.
Казвамъ: Ако вие съ вашата пѣсень не можете да оправите времето, ако не можете и да го развалите, вие не сте силни хора. Ако правишъ гърнета, че направишъ едно гърне и не го харесвашъ, ако можешъ да го вземешъ, да го смачкашъ наново и пакъ да го туришъ на колелото да направишъ ново гърне, ти си майсторъ. Ако не си майсторъ да смачкашъ гърнето и да направишъ, каквото си искашъ, и гърнето не излиза, както трѣбва, не си майсторъ. Пакъ го смачкай и го направи. Ще се изгуби време, (но) нищо не значи, не е важно това. Трѣбва да се направи красива форма. Нищо, че ще се изгуби време, трѣбва да се научимъ да мислимъ хубаво. Понеже, като мислимъ хубаво, ще образуваме хубаво чело. Като мислимъ хубаво, ще образуваме хубаво лице. Всичката наша добрина, всичкитѣ наши мисли ще се отразятъ на лицето ни, ще се види. Ние най-първо работимъ за себе си: работишъ за брадата си, работишъ за веждитѣ си, за носа си работишъ, за челото си работишъ, работишъ за Бога. Като гледамъ хората, гледамъ брадитѣ имъ. Много сѫ работили за себе си – тази часть е много голѣма, много развита е. За носа си много малко сѫ работили и за челото си много малко (сѫ) работили. Нѣкои гледамъ за Бога сѫ работили, но за ближнитѣ си не сѫ работили. Други работили за ближнитѣ си, но за Бога не сѫ работили. Но пакъ съответствие има. И за Бога, като работишъ, и тамъ може да има егоизъмъ. (На нѣкой) челото му не е голѣмо, носътъ не е съразмѣренъ. Той има воля, но волята трѣбва да се подчини на работа за Бога. Сърдцето и то трѣбва доброволно да се подчини и то да работи за Бога. Казвамъ: Въ умствено отношение, въ духовно отношение, въ физическо отношение трѣбва да има съразмѣрность.
Казвамъ: За бѫдещата култура трѣбва да излизате отъ Бога. Отъ Божествената мисъль трѣбва да излизате. (Първо) да направишъ опитъ съ ближнитѣ си. (Чрезъ) ближнитѣ си ще направишъ опитъ съ себе си. Най-после ще направишъ опитъ (само) съ себе си. Ще провѣрявашъ, че сѫ вѣрни (резултатитѣ). Първо ще работишъ за себе си и после ще опиташъ едно добро самъ ти, за да бѫдешъ авторитетъ, да знаешъ вече, че твоята мисъль е вѣрна. Туй, което ти опиташъ, което ти знаешъ, то е най-вѣрно. (Тъй) ще образувашъ единъ крѫгъ. Сега вие работите за себе си и не сте щастливи. Всѣки единъ човѣкъ, който работи за себе си, е недоволенъ. Той не е здравъ. Азъ, като работя за себе си, трѣбва да имамъ радость, миръ – и въ душата си, и въ ума си, и въ сърдцето си. Навсѣкѫде да има свѣтлина. Като казвамъ да работишъ за Бога, разбирамъ да вършишъ съ радость всѣко нѣщо, да ти е приятно, да пѣешъ, (да) свиришъ, да пѣешъ. Работишъ на нивата – да пѣешъ. Каквото и да правишъ, и най-малката работа – да пѣешъ. Тя е Божествена работа. Кажешъ една (хубава) дума нѣкому (и) нѣкой не те е видѣлъ. Но хубавото принася полза на всѣки човѣкъ. Всички наши мисли и чувствувания, които имаме, трѣбва да образуватъ тази радость вѫтре въ насъ.
Сега схващайте правилно. Много работи сте научили. Въ сравнение съ нѣкои по-низши сѫщества, много сте напреднали. Но, ако се спрете на това мѣсто, дето сега се спирате, туй е ваше разбиране. Вие ще имате цена за по-долнитѣ животни, но за по-горнитѣ – никаква цена нѣма да имате. Вие ще идете въ другия свѣтъ. Защо ще идете въ другия свѣтъ? Всѣки човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ остарѣли (така), че е оголѣлъ вече на земята, трѣбва да иде въ оня свѣтъ да му скроятъ нови дрехи, да се подмлади. Ще иде тамъ, ще остави старитѣ дрехи, ще му дадатъ ново тѣло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освенъ смѣняне на старитѣ дрехи съ нови. Раждаме се съ нови дрехи, умираме съ стари дрехи. Постоянно отиваме въ другия свѣтъ да се облѣчемъ съ ново. Щомъ се облѣчемъ съ нови дрехи, пакъ идемъ тукъ, на земята. Щомъ се изпокѫса дрехата, казвашъ: „Да ида при баща си“ и, като блудния синъ, отивашъ. Това е казано въ най-простата форма. То е колелото, което се движи. Докато единъ день ще се облѣчете съ нови дрехи, които нѣма да остарѣятъ. Сами по себе си ще се подмладите.
Сега не искамъ да ви обнадеждавамъ, (за) да вѣрвате повече. Тази работа е сериозна. Искате да пѣете. Ако искате да пѣете една пѣсень, която не служи на мисъльта, не служи на чувствата, на въодушевлението, на силата – тя нѣма качествата на една пѣсень. Защото пѣсеньта – това е единъ резултатъ на три процеса, които ставатъ въ насъ: процесътъ на нашата мисъль, на нашитѣ чувствувания и нашитѣ постѫпки, на силата, която се явява. Искашъ да говоришъ, за да се проявишъ. Сега всички трѣбва да пѣете. Не на сцената, (тамъ) тѣ сѫ официалнитѣ пѣвци. Но всѣки единъ отъ васъ трѣбва да пѣе. Сега, ако ви накарамъ да изпѣете думата „животъ“, какъ ще я изпѣете? Кой е основниятъ тонъ на думата „животъ“? Този тонъ не е много високъ, не е и много нисъкъ. Сега азъ не се спирамъ да ви направя пѣвци, но искамъ да помагате на ума си. Всичкитѣ добри и умни хора въ свѣта, когато пѣятъ – вслушвайте се навсѣкѫде какъ пѣятъ. Вижъ съ сърдцето си ли пѣе, или съ ума си, или съ волята си. Когато съ волята си пѣе – пѣсеньта е силна, но нѣма мекота. Нѣкѫде пѣсеньта е по-мека, отколкото трѣбва. А пъкъ нѣкѫде пѣсеньта е по-опредѣлена. Всѣка пѣсень, тя трѣбва да бѫде облѣчена, свѣтлина да има, аура да има. После трѣбва да има топлина. Да не е много гореща, но да не е и много студена – да има малко хладина, както лѣтно време, когато седнешъ подъ крушата. После пѣсеньта трѣбва да бѫде завършена. Коя е завършена пѣсень? /Пѣе думата „животъ“/. Но въ пѣсеньта влиза тази модулация, влиза сила. Като пѣете, кѫде ще турите силата? Какво движение ще дадете на силата? Въ живота човѣкъ обхваща нѣщата, въ силата той трѣбва да ги разширява. Въ здравето той трѣбва да има единъ завършенъ процесъ, отъ който се ползува. Здравето е резултатъ, отъ който ние се ползуваме. Когато почувствувамъ, че съмъ здравъ – имамъ голѣмо упование въ себе си. Човѣкъ може да има самоупование, когато е здравъ. Човѣкъ може да бѫде самонадѣянъ само (тогава), когато има сила. Човѣкъ може да се радва, когато чувствува, че има животъ. Животътъ е (този), който радва човѣка. Та казвамъ: Процесътъ на живота е онова, което Богъ ни дава да го туримъ на работа. Следъ като го обработимъ, то да излѣзе отъ насъ. И най-после ние ще се радваме на онзи резултатъ, който ще остане въ насъ.
Днесъ азъ академическа музика не ви преподавамъ. Нея ще я учите въ академиитѣ. Академическата музика вие ще я изучавате. Нѣкои отъ васъ сѫ по-одарени по музика – повече дарби, повече капиталъ иматъ по музика. Нѣкои имате малко капиталъ. Онѣзи, които иматъ малко капиталъ, може да взематъ малко на заемъ. Защото всинца не сте еднакво музикални. /Учительтъ взе цигулката/. Кой основенъ тонъ да вземемъ, за да изпѣемъ „Животъ, сила, здраве“? /Пѣе „Животъ, сила, здраве“. Пѣе „Животъ, сила, здраве – това е богатство на душата за живота на земята“. Изпѣхме ние „Животъ, сила, здраве“/. Това е модерно пѣене. По-рано хората сѫ пѣли по-другояче. /Свири на цигулката си/. Това е билъ животътъ въ миналото. /Пакъ показа музикално какъвъ е билъ животътъ на миналото/. Сега животътъ е изопаченъ. Сега вие много се притѣснявате. Следъ като дойдете, (трѣбва) да забравите себе си. Да забравишъ себе си, значи да забравишъ своитѣ погрѣшки. Като пѣешъ – да ти е приятно, че пѣешъ. Много мѫчно е човѣкъ да остане свободно да пѣе. Ти за да пѣешъ добре, трѣбва да се хармонизирашъ съ всичкитѣ хора. Трѣбва да вземешъ единъ тонъ, дето никой не може да вземе по-долу и никой да не може да вземе по-горе, по-високо. И тогава оттамъ да започнете. Тогава пѣенето става правилно. Казвате: „Вече остарѣхме“. Подъ думата „остарѣване“ разбирамъ поумнѣване – значи поумнѣлъ си, повече свѣтлина имашъ. Щомъ имате повече свѣтлина, трѣбва да имате и повече топлина. Щомъ сте се развили, трѣбва да бѫдете и силни. /Учительтъ пѣе „Животъ, сила, здраве“ въ нови вариации. Пѣе „О,малко цвѣте, бѣло кокиче, откакъ те тебе зърнахъ въ пролѣтьта, въ сърдцето ми нѣщо трепна.Азъ почнахъ вече като тебе да живѣя и съ бѣла дрешка да се обличамъ“/. Това е пѣене въ отмѣрени тактове. Какъ ще я изпѣете въ една класическа форма? Я изпѣйте пѣсеньта „Сила, животъ, здраве“. /Всички изпѣхме пѣсеньта/. Тази пѣсень да я научите. /Пѣе: „Животъ, ти носишъ за мене доброто на моето сърдце. Добро, ти носишъ прекрасната мисъль за моя умъ. Добро, ти носишъ прекрасната мисъль за моя умъ. О, ти – моятъ умъ – дарба, която Богъ ми е далъ, ти носишъ моята сила, въ себе си скрита за мене“/.
Вие имате стари навици, съ които вие си противодействувате. Всѣки, който пѣе – вие считайте, че това е добро. Всичкитѣ хора, като се вслушатъ – то е разнообразието на живота. Тебе, като те слушатъ и ти, като слушашъ – то е хубавото. Всѣки единъ, като изпѣе една пѣсень, нѣма да я изпѣе по единъ и сѫщъ начинъ. Единиятъ ще приложи повече свѣтлина, другиятъ – повече сила, но има и много други качества. Ако едно дете пѣе пѣсеньта, ако единъ възрастенъ пѣе, ако една млада мома я пѣе, или ако единъ старъ човѣкъ я пѣе – тѣ разни качества ще придадатъ на пѣсеньта. Стариятъ не може да пѣе като детето. Детето не може да пѣе като стария. На стария пѣсеньта има свой смисъль, на детето има другъ смисъль. На малкото дете на 5–6 години, гласътъ му не е преправенъ. На нѣкои деца на 5–10 години, гласътъ е много хубавъ, чистъ, нѣщо хубаво и непринудено има въ гласа (имъ). Казвамъ: Когато пѣете, пѣйте естествено. Не се бойте какво ще кажатъ хората. Азъ, като пѣя, гледамъ какво ще кажатъ отгоре професоритѣ по музика. Слушамъ ги какво ме коригиратъ. Тѣ казватъ: „Малко измѣни“. Когато тѣ ме харесватъ, всичкитѣ отвънъ ще ме харесатъ. Тѣ, като не ме харесатъ, зная че и отвънъ не може да ме харесатъ. Законътъ е за всичкитѣ еднакъвъ. Трѣбва да слушате само въ себе си. Пѣй(те) не да бѫдете голѣми пѣвци. По нѣкой пѫть попѣй си малко. Като дойдете тукъ, да ви слушамъ да пѣете. Казвате: „То не е заради насъ“. Но всѣки, който не пѣе – не може да влѣзе въ Царството Божие. Всѣки, който не мисли – не може да влѣзе въ Царството Божие. Всѣки, който не чувствува – не може да влѣзе въ Царството Божие. Всѣки, който не работи – не може да влѣзе въ Царството Божие. Не че всичко е въ пѣенето, но трѣбва да знаете едно отъ качествата – мисъль, чувствувания, сила, работа.
Азъ бихъ желалъ да се разговаряте музикално, съ пѣсень. /Пѣе: „Колко не ми харесватъ твоитѣ постѫпки, съ които ти ме посрещна. Макаръ, че не сѫ толкозъ добри, искамъ да ги коригирамъ. И както виждашъ, азъ имъ пѣя. Колко не сѫ добри твоитѣ постѫпки, колко не сѫ добри твоитѣ постѫпки. За бѫдеще ти ще постѫпвашъ по-добре, за бѫдеще ти ще постѫпвашъ по-добре. Я ми се засмѣй сега. Какво си стисналъ устата си като затворена врата“/. Азъ тъй бихъ го критикувалъ. Въ операта така пѣятъ. Много ги харесвамъ. Но много изкуствени нѣща има въ операта. Той за любовь говори и като, че се кара.
Ще станете деца, но умни. Разумни деца ще станете. Ще пѣете, но разумно ще пѣете. Разумно трѣбва да се пѣе. Тамъ е сега подмладѣването. Защото въ свѣта само Господь е старъ. Другитѣ – ние, сме деца. Ще се учимъ отъ Него. Нѣма да мислишъ, че си старъ. Ти си на 45 години, 45 лазарника. 45 години земята се е мѫчила да ходи. Тя обикалѣла, носила ни на гърба си и не е остарѣла. (А) ти само на гърба си седишъ, че си остарѣлъ. Земята е още млада. Толкозъ милиони години и е млада. Ти едва си носилъ 45 години, и ти си остарѣлъ? Като те носи земята, трѣбва да се подмладишъ. Като излѣзете – да се зарадвате. Като погледнете слънцето – да се зарадвате. Вие съжалявате, че сте остарѣли. Огледайте се. Остарѣването значи геологически промѣни сѫ станали. Намалила се е любовьта. Нѣкой (е) отбилъ любовьта ви. Вие идете, проправите пѫтя на водата, тѣ сѫ я отбили да пои пипереници – този отбилъ, онзи отбилъ. Никакви пипереници нѣма да гледате, вашата вода не давайте. Като свършите вашата работа, другата вода, която остане – давайте. Никога не отнемайте правото на единъ човѣкъ. Щомъ отнемешъ неговото право, другъ ще отнеме твоето право. Всичкитѣ хора иматъ преизобилно. Мнозина взели чуждото, че не се занимаватъ съ своето. Занимавайте се съ вашитѣ дарби, които Богъ ви е далъ. Занимавайте се съ доброто въ васъ, да бѫдете полезни на себе си и на другитѣ.
Да благодаримъ на Бога за живота, който ни е далъ, за всичко онова, което живота носи съ себе си. Да благодаримъ на Бога за силата, която ни дава и за всичко онова, което силата носи. Животътъ носи известни блага. Здравето носи известни блага. Да благодаримъ и за силата, и за здравето, съ които постоянно ни обновява.
Добрата молитва.
ХХ година
9. Лекция на Общия Окултенъ класъ
4 декемврий, 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.
|
