Отче нашъ.
Всичко въ живота е постижимо.
Духътъ Божи.
Да направимъ упражнението за дишането, като при поемане ще мислите за думата „животъ“, при задържане – „сила“, при издишане – „здраве“.
Свикнали сте въ живота само съ обикновени работи. Има едно писмо написано – обикновена работа. Но умниятъ човѣкъ, който разбира писмото, вижда отъ писмото свѣтлина. Нѣкой пѫть вие искате да знаете кой е виноватъ въ свѣта. Азъ ще ви представя нѣколко примѣра. Когато наказватъ вълка, за какво го наказватъ? Понеже изѣда овцетѣ. Влѣзе въ тази кошара – задигне едно агне, влѣзе въ онази кошара – задигне друго агне. Тукъ хване нѣщо, тамъ хване друго. Съгласни сме, че го убиватъ, одератъ му кожата и я носятъ. Хората, които намиратъ постѫпката на вълка, несъобразна съ законитѣ, обичатъ да носятъ неговата кожа. Понеже въ вълчата кожа въшки не влизатъ и бълхи не влизатъ. Паразититѣ бѣгатъ отъ кожата на вълка. Вълка гонятъ, защото прави престѫпление. Ами заека защо гонятъ? Заекътъ не е изѣлъ овци, но нѣкоя хрътка го подгонила. Тукъ стрелятъ по него, тамъ стрелятъ. Защо го гонятъ, кажете ми? Отъ любовь го гонятъ. Но и заекътъ, и той има престѫпление. Зимно време, когато падне голѣмъ снѣгъ, той иде при нѣкое дърво и огложди кората му и го осакатява. Направилъ голѣма пакость – заради това го гонятъ. Когато си човѣкъ, поне на свѣтъ да ходишъ, да не правишъ пакость на дърветата. Сега хората иматъ престѫпления отъ две категории: престѫпленията на вълка и престѫпленията на заека. Заекътъ зимно време, като нѣма какво да яде, иде и обѣли на нѣкое дърво кората. Намразятъ го хората.
Човѣкъ трѣбва да се освободи. Линията АВ е пѫть на човѣшкото движение. АВ е пѫть, отъ който човѣкъ започва да се движи. Първоначално лицето е било свързано съ гръбначния стълбъ. Въ змията лицето е сраснало съ гръбначния стълбъ. Както виждате лицето се подвижило отзадъ напредъ и човѣкъ е дошълъ отпредъ, успоредно на гръбначния стълбъ. Лицето отзадъ започнало да се подига, подига и сега е дошло отпредъ. Знаете какъвъ дълъгъ периодъ е взело, докато се обърне. Сега вие искате да станете благородни хора. Това зависи отъ нашето лице. Лицето на слона се е подигнало на 90 градуса. При човѣка е изминало единъ пѫть отъ 180 градуса и е станало успоредно на гръбначния стълбъ.
Да вѣрваме въ Бога. Знаете ли какво нѣщо е вѣрата? Какъвъ процесъ е вѣрата? Не да вѣрвашъ само. Какво придобивашъ, ако вѣрвашъ? Първоначалното течение, което изтича отъ материята въ свѣта, то е червения цвѣтъ, елементарния животъ. Червениятъ цвѣтъ е, който изтича, който дава отъ себе си. Имате портокаления цвѣтъ. Нѣщата се индивидуализиратъ. Не представятъ общо течение, както въ червения цвѣтъ, но представятъ живота на едно отдѣлно сѫщество, на единъ комаръ, на едно цвѣтенце – индивидуализиратъ се. Зелениятъ цвѣтъ представя растенето у човѣка, у растенията. Следователно, въ зеления цвѣтъ вече се строи нѣщо. Жълтиятъ цвѣтъ се отнася до една по-висока область. То е умствения животъ на човѣка. Дойдете до синия цвѣтъ. То е цвѣта на поглъщането. Ти трѣбва да вѣрвашъ, да поглъщашъ, да вземашъ. Вѣрата е усилване на човѣка. Съ вѣрата ти нищо не добивашъ – ти вземашъ. Като вѣрвашъ въ нѣкого – вземашъ. Казвашъ: „Вѣрвамъ въ тебе“. Като вѣрвашъ въ мене, вземашъ нѣщо отъ мене. Като не вѣрвашъ, нищо не вземашъ отъ мене. Сега вие разбирате, че като вѣрвашъ въ нѣкого – ти му придавашъ нѣщо. И то е възможно. Като вѣрвашъ въ човѣка, ти използувашъ онзи капиталъ, който този човѣкъ ти дава. Та казвамъ: При сегашното разбиране на нѣщата ние въ сѫщность не разбираме какво нѣщо е вѣрата. Вѣрата сѫщевременно разбира, че дава голѣма широчина на ума. Надеждата е по-близо до човѣшкото лице. Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия. Въ надеждата по-лесно се придобиватъ нѣщата. Въ вѣрата хиляди години се изискватъ, за да се придобие нѣщо. Вие искате да станете светии, въ единъ животъ да станете светии. Тъй се казва, но за светия да стане човѣкъ, се изискватъ хиляди години. И гении да станете се изискватъ хиляди години. Гениятъ нѣма едно чело отъ два сантиметра. Гениалностьта си има гениално чело. Челото има гениална форма. Нѣма да ви казвамъ каква е гениалната форма на челото, да не би да се обезсърдчите. По-добре е да не знаете гениалната форма каква е. Има и гениални очи, има и талантливи очи, и обикновени очи.
Да кажемъ, обикновениятъ взема една семка, погледа я, или я тури въ джоба си. Или ако е костелива, напримѣръ отъ праскова, той ще каже: „Да бѣше златна“. Хвърля я на земята. Той не знае, че цѣло щастие зависи отъ костилката на тази праскова. Ако той можеше да посади хиляда праскови и всѣко дърво да му даде по 30 кила праскови, хиляда дървета – по 30 кила, 3 хиляди кила – по десеть лева – 300 хиляди лева. Вие сега казвате: „Кой ще го прави това?“ Кой ще го прави? Въ живота само онова, което човѣкъ направи, то е негово. Всѣко нѣщо, което не е направено, не е негово. Туй, което направишъ, то е твое. Ядешъ – ползувашъ се ти. То е една работа, която си свършилъ. За свършването на тази работа приемашъ Божиитѣ блага. Най-малката работа, която направишъ, ти се ползувашъ.
Нѣкой пѫть питате: „Защо човѣкъ трѣбва да прави добро? Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да чука камъни?“ Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да пише? Защо трѣбва да свири? Защо трѣбва да рисува? Защо трѣбва да спи? Всичко онова, което върши човѣкъ, той си има по една малка полза. Сега вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете свободни. Има една местность, дето сѫ израстнали цигански търни. Изуйте обущата си, изуйте чорапитѣ си и искате да ходите боси свободно. Каква свобода ще имате? Никаква свобода нѣма да имате при циганскитѣ търни. По-добре да държишъ обущата на краката си, отколкото да имашъ свободата на боситѣ крака. Аналогията, която ще извадя, е следната: и вие по нѣкой пѫть отивате въ свѣта и си изувате обущата. Свѣтътъ е една нива съ трънища. Свѣтътъ е една студена нива. Дрехата си ще я носишъ, нѣма да я хвърляшъ – да не изстинешъ. После, хората въ свѣта не сѫ така лековѣрни. Казвате: „Да му кажемъ нѣщо за Господа“. Не вѣрватъ. Въ свѣта казватъ: „Има ли злато – има Господь. Има ли кѫща – има Господь. Има ли волове – има Господь. Има ли сила – има Господь“. Вие говорите за Господа и имате старото понятие за Бога. Не зная кой е създалъ това първо понятие за Бога. Адамъ, който бѣше възлюбленото дете на Бога, като направи погрѣшката – скри се. Вика го Господь: „Адаме, кѫде си?“ Цѣлия день го търси изъ градината, най-после надвечерь едва Господь го намѣри въ рая. Пита го: „Защо мълчишъ? Какво правишъ тукъ?“ – „Срамъ ме е да излѣза предъ тебе – голъ съмъ“. Кой ти каза, че си голъ? Откѫде си оголѣлъ? Оголѣлъ, защото ходилъ да яде и пие, продалъ си дрехитѣ. Той носеше скѫпоценни дрехи. И Ева, и Адамъ имаха скѫпоценни дрехи, но като дойде черниятъ адептъ, имъ каза: „Ако ми дадете вашитѣ дрехи, ще ви дамъ такива дрехи, дето не сте ги виждали“. Тѣ си дадоха дрехитѣ и останаха голи. Тѣ чакаха и двамата да се облѣкатъ съ царски дрехи, както боговетѣ. Скриха се, да имъ ги донесатъ. Онзи взе дрехитѣ и си замина. Мислите ли, единъ човѣкъ, който изгуби своята добродетель, че той не е голъ? Мислите ли, че човѣкъ, който изгуби своята разумность, всички ония хубави нѣща въ живота, не оголѣва? Всички хубави нѣща – то сѫ неговитѣ дрехи. Ти, като изгубишъ своята добродетель, ти оголѣвашъ. То е голота на човѣка. Съ придобиването на каквато и да е добродетель, ти придобивашъ костюмъ. Ако станешъ разуменъ – придобивашъ дреха. Ако станешъ силенъ – придобивашъ дреха. Ако придобивашъ каквато и да е добродетель – придобивашъ дрехитѣ си.
Да се повърнемъ на въпроса. Отиваме много назадъ. Ако е Адамъ, той е сега доста уменъ, ще ни запита: „Вие, ако бѣхте на моето мѣсто, какво щѣхте да направите?“ – Ние не щѣхме да направимъ това. Казва: „Не щѣхте да го направите, понеже се ползувате отъ моята опитность. Ако бѣхте на моето мѣсто, ако нѣмахте моята опитность, какво щѣхте да направите? За пръвъ пѫть ме излъгаха. Азъ мислѣхъ, че всички говорятъ истината. Мислѣхъ, че и този адептъ, който влѣзе въ райската градина, ще говори истината, пъкъ той не говори истината, излъга ме“.
Сега нѣкои отъ васъ искатъ да знаятъ кѫде е била райската градина. Какъ е станало – вие искате да си го представите. Имате ли ясна представа каква бѣше височината на Адама? Какъ си го представяте? Колко високъ бѣше Адамъ, какво е вашето мнение? Преди 8 хиляди години каква височина имаше Адамъ? Доста високъ е билъ. Много високъ. Ева, ако влѣзе тукъ, въ нашия салонъ, не би се събрала. Вие си представяте Ева като нашитѣ жени. Не е така. Ева, ако се яви днесъ на всичкитѣ жени, ще дойде дохаки. И Адамъ, ако се яви днесъ на всички мѫже, дохаки идва. Вие имате много повърхностни понятия. Единъ човѣкъ, предъ когото Богъ довежда всичкитѣ животни и въ единъ день Той имъ даде имена. Казва му: „Кръсти ги“. За Ева не се казва, но тя е отлична ботаничка. Като прекара всичкитѣ растения, тя имъ тури имена. И каквото име имъ тури, това го учатъ. Тѣ не сѫ прости хора.
Нѣма да съжаляваме за погрѣшкитѣ. Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че лицето отзадъ минало отпредъ у човѣка? Тази кривата линия К – тя е за която съвременнитѣ учени говорятъ. То е пѫтя на човѣшката еволюция, пѫтя на човѣшкото възлизане, обръщане. То е една необходимость. Вие не може да седите на едно мѣсто, на което сте поставени. Нѣкои отъ васъ сте възрастни, хичъ не сте усѣтили какъ сте дошли до туй положение. Единъ день намѣрите, че краката не държатъ, главата ви побѣлѣла.
Правата линия представя гръбначния стълбъ. Кривата линия показва какъ е вашиятъ гръбначенъ стълбъ. На нѣкои коремътъ изпъква. Колкото се може тази кривина трѣбва да е по-малка, за да може организъмътъ да функционира правилно. Голѣмото огъване на стълба не е толкова полезно.
Та казвамъ: При благата, които имате сега, трѣбва да правите едно подобрение. Вие седите и всѣки день се занимавате съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Най-първо децата се занимаватъ съ погрѣшкитѣ на баща си, на майка си, на братята си, на сестритѣ си. Най-първо то има голѣмо довѣрие въ майка си, има голѣмо довѣрие въ баща си. На първата погрѣшка на баща си тури съмнение. При първата погрѣшка на майка си, то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законитѣ на баща си и на майка си. Майката казва: „Нѣма да буташъ гърнето“. (То) казва: „Нѣма да го бутамъ“. Щомъ замине майка му, то отива на гърнето и като го бута, пакъ го настани. Баща ви направи една погрѣшка – вие се научавате да послъгвате, малко бѣлитѣ лъжи употрѣбявате. Сега какво придобива човѣкъ, като каже туй, което не е вѣрно? Вие констатирате единъ фактъ, който не е вѣренъ. Запримѣръ, седи нѣкѫде човѣкъ и се разхожда. Вие не знаете причинитѣ какви сѫ.
Преди нѣколко дена дойде едно малко момиченце, учудвамъ се защо е дошло – иска да ме види, иска да ми каже нѣщо. Пъкъ съмъ занятъ. Казвамъ: Не можешъ (ли) да дойдешъ другата седмица? – Не може да дойде другъ пѫть. Питамъ какво иска да ми каже. Питамъ: Кой ви е пратилъ? – Пратилъ го е нѣкой. Най-първо пратилъ го е Господь. Той го е създалъ и му казалъ: „Ще идешъ при единъ добъръ човѣкъ. Ще ти даде единъ добъръ съветъ“. Въ какво седи въпросътъ? Той седи въ това, че туй малко момиченце имало една приятелка. Другитѣ ученички надумали тази и приятелка да се разсърди. Тя иска да ме пита дали тази и приятелка пакъ ще я обикне. Сериозенъ въпросъ. Спрѣхъ се, започнахъ да мисля: Ами ако единъ день на мене Господь ми се разсърди, какво като направя – една погрѣшка ще бѫде. Нѣма животъ. Гледахъ детето, не искахъ да слѣза долу, но слѣзохъ долу въ стаята и тя ми разправи. Казва: „Тѣ сѫ детински работи“. Рекохъ: Не сѫ детински. За мене сѫ философски. Казвамъ и: Ще се оправи тази работа.
Сега заключението какво е? Никога не трѣбва да престѫпваме закона на Любовьта въ свѣта. Вие нѣкой пѫть нѣмате разположение спрямо нѣкого и имате право. Нима мислите, че на когото и да е, животътъ е тъй хармониченъ, че представя хармониченъ обектъ, че като погледнете, всѣкога има съ какво да се привлѣчете. Нѣкои отъ васъ сте на 45 години, нѣкои – на 50–60 години. Кое е сѫщественото у васъ, което нѣма да се измѣни? Идеаленъ човѣкъ наричамъ онзи, който отъ детинство да се не измѣни, да има една идея, която никога да се не измѣни. Нѣкой пѫть вие желаете нѣщо. Казвате, че едно време бѣхте деца. Какъвъ характеръ има детето? Като дете ти си билъ довѣрчивъ – каквото ти (се) каже, ти си вѣрвалъ. Сега, каквото ти кажатъ, ти го подлагашъ на критика, не вѣрвашъ. Кое състояние (е) по-хубаво: да вѣрвашъ или да не вѣрвашъ? Да вѣрвашъ е винаги по-хубаво.
Вчера дойде една сестра, на която и казвамъ: Въ какво седи свободата на човѣка? Човѣкъ има право да иска. Но той, като отива при чешмата, да не заставя чешмата да тече въ неговото присѫствие, понеже ако той застави чешмата да тече, тази чешма не е нормална. Тази чешма трѣбва да тече преди той да е поискалъ, а той трѣбва да иде и да иска колкото си иска. Този човѣкъ, отъ когото ние искаме, да не го заставяме ние той да раздава, но той отъ само себе си да изтича, пъкъ ние да идемъ при него и да вземемъ колкото искаме. Да не казваме: „Ти за кого течешъ?“
Та казвамъ: Всѣкога, когато ние заставяме единъ човѣкъ да ни направи една услуга, не отъ само себе си, той е недоволенъ отъ насъ. Винаги отивайте при човѣка, който тече като изворъ. Тогава нѣма какво да се стѣснѣвате. Колкото и да вземемъ, той никога нѣма да бѫде недоволенъ отъ насъ. Въ туй отношение трѣбва да отиваме при Бога, понеже Той е вѣченъ изворъ, Който извира и ние отъ Него трѣбва да вземемъ толкова, колкото ни трѣбва. Затуй нѣма какво да се самоосѫждаме. Самоосѫждането е осѫждане на дявола. Щомъ съгрѣшишъ, ти се свързвашъ съ него и започвашъ да чувствувашъ неговото самоосѫждане, защото законътъ те хваща. Щомъ се освободишъ отъ дявола, ти се освобождавашъ и отъ самоосѫждането.
Да допуснемъ, (че) нѣкой е кралъ пари отъ нѣкѫде. Ти си оставилъ дрехата си закачена нѣкѫде. Минава този, който открадналъ паритѣ и ги оставилъ въ джобоветѣ, и си заминалъ. Дойдатъ хората, намѣрятъ паритѣ въ джобоветѣ ти, какъ ще се оправдаешъ? Ти си праведенъ, не си кралъ. Но нѣмашъ никакви доказателства да се оправдавашъ. Ти ставашъ виноватъ. Тогава какво трѣбва да правишъ? Не носи никакви джобове на дрехата – ни вѫтрешни, ни външни, нищо повече. Да допуснемъ, че нѣкой прави нѣкакво престѫпление. Гледамъ единъ день една котка седи въ двора, една птичка се присламчила при една птичка, която стои. Азъ вземамъ едно камъче и хвърлямъ отдалече камъчето. Птичката скочи, качи се на дървото. Котката, като я погледна, измѣчи. Тя чу, хлопна нѣщо, не знае отъ кѫде е, гледа нагоре, гледа и измѣчи. Понеже мислеше, че е 101% въ нейнитѣ рѫце птичката. Какъ стана, че се развали работата, не знае. Не взехъ камъче да я ударя, но хвърлихъ камъчето между птичката и котката. Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нѣщо въ свѣта, което разваля нашитѣ работи“. Питамъ: Азъ направихъ ли погрѣшка, като развалихъ тази работа? Да допуснемъ, че нѣкой пѫть вие разваляте на себе си нѣкое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание? Ако, когато сте на петь години и ви дадатъ една стипендия да идете да следвате въ странство, даватъ ви стипендия да идете да следвате въ университета. Намѣсто ли е тази стипендия? Благата, които ви даватъ, трѣбва да дойдатъ навреме. Казвамъ: Предъ васъ сега седи разрешението на единъ важенъ въпросъ. На нѣкои отъ васъ лицето е пожълтѣло – да го поправятъ. На нѣкои, на които очитѣ сѫ хлътнали – да ги поправятъ. На нѣкои, на които лицето е много набръчкано – да го поправятъ. На които рѫцетѣ отдолу сѫ по-груби, отгоре по-меки – да ги поправятъ. Когато огрубѣе долната страна на рѫката, меката страна, женскиятъ принципъ огрубѣва. Мѫжкиятъ принципъ сега е по-благороденъ, женскиятъ огрубѣва. Нѣкои казватъ: „Отъ шетането“. Но има хора, които не шетатъ и пакъ рѫката отдолу е груба. Нито съ мотика работятъ, нито съ друго нѣщо работятъ и пакъ рѫката е мускулеста. Туй показва, че въ тия хора има много малко вода.
Въ органическия свѣтъ въглеродътъ служи за устройството на тѣлата. Растенето отъ него зависи. Въ водата придобиватъ гѫстота, въ въздуха активность придобиватъ, въ свѣтлината или въ азота – устой. Значи, ако въ вашия характеръ нѣмате устой, малко азотъ имате. Ако (нѣмате) активность – кислородъ нѣмате. Ако нѣмате мекота – малко вода имате. Ако нѣмате стремежъ да се развивате, да растете – въглеродътъ ви е малко. Трѣбва да има една правилна пропорция. Тогава отъ липсата на нѣкои елементи се зараждатъ разнитѣ болезнени състояния. Болезнени състояния може да произтичатъ или отъ недоимъкъ, или отъ излишъкъ. Много хора страдатъ отъ много вода. Много хора страдатъ отъ безводие. Много хора страдатъ отъ много огънъ. Много хора страдатъ отъ много студъ. Разни сѫ причинитѣ. Две сѫ причинитѣ. Имате повече вода, отколкото ви трѣбва. Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете отъ вашата вода, ще измѣните отношенията си, които имате. Та казвамъ: Туй статическо положение трѣбва да го измѣните.
Казвате: „Остарѣхме вече“. Какво разбирате подъ думата „остарѣване“? Ако сте поумнѣли – остарѣли сте. На 120 години като станешъ човѣкъ, чанта ще носишъ, тамънъ си за ученикъ съ всичкото усърдие. На 120 години като станешъ, нѣма да станешъ стара баба, но ще идешъ съ ученицитѣ да споришъ върху научни въпроси, по музика, ще се състезавашъ по разнитѣ изкуства. На 120 години като си, състезание ще правишъ. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходишъ да играешъ. На 120 години си за ученикъ. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отдѣленията, прогимназията, гимназията и университета. Като станете на 41 година, казвате: „Остарѣхъ“. Като сте още на 45 години, не може да ви сгодятъ, за годежъ не сте още. Има единъ свѣтъ, като идете – момитѣ нѣма да ви харесатъ. Вие знаете ли произхода на женитбата, каква е? Трѣбва да се спра нѣкой пѫть да ви поговоря за произхода на женитбата. То е сдружение на сродни души. Никакъвъ прогресъ въ свѣта не може да има, ако нѣма сдружение на души. Ти не може да прогресирашъ, ако нѣмашъ една душа, която да те обича и да обичашъ. Две души като си служатъ, трета трѣбва да има, като за цель, къмъ която да се стремятъ. Затова имаме три свѣта: човѣшки свѣтъ, ангелски и Божественъ. Хората и ангелитѣ, като се сдружатъ – тогава тѣ къмъ Бога се стремятъ.
Та казвамъ: Нѣма нѣщо по-хубаво въ свѣта единъ художникъ (да) дари сума. Нѣма нѣщо по-хубаво да може единъ човѣкъ да свири или да пѣе. Нѣкой да говори или да пише поезия. Или да бѫде скулпторъ, или да работи въ каквото и да е изкуство въ свѣта. Да бѫдешъ медикъ. Вие не знаете какви масла има. Има масла, като намажете рѫката и тя стане мека. Има разни косметически растения. Не искамъ да ви ги разправямъ. Искамъ сами да ги изучавате.
Та казвамъ: Ще се освободите отъ една илюзия. Има една илюзия, отъ която всички хора страдатъ. Казва нѣкой. Казвамъ му: Остарѣлъ си, но не си поумнѣлъ. Азъ не те признавамъ за старъ. Всѣки човѣкъ, който остарѣва и не поумнѣва, той не е остарѣлъ. Той е отслабналъ. Ако, като казвашъ, че си остарѣлъ, разбирашъ, че си отслабналъ – то е право. Но да остарѣешъ – то е едно благословение.
Та казвамъ: Ще се върнете въ началото, въ пѫтя, който Богъ е създалъ. АВ представя райската градина. Трѣбва да имате разбиране какъвъ трѣбва да бѫде раятъ. Сега ние изучаваме рая по единъ обратенъ пѫть. Има и другъ пѫть. Ние познаваме рая по причина на злото. Но раятъ има и една вѫтрешна причина. Трѣбва да се изучава животътъ. Всички ние трѣбва да бѫдемъ благодарни на ония условия, които Богъ ни е далъ да се учимъ. Вие сте дошли тукъ да се учите. Въ учението кой предметъ, споредъ васъ, е най-важенъ? Казвате, че ученикътъ трѣбва да бѫде здравъ. Но здравето е единъ резултатъ. Здравето на какво е резултатъ? Резултатъ е на хармоничното съчетание, което сѫществува между ума и сърдцето. Отъ едно хармонично съчетание между ума и сърдцето зависи здравето. Вие седите и се безпокоите. Всѣки отъ васъ се безпокои. Нѣкои се безпокоите, че пари нѣмате. Но паритѣ лесно се добиватъ. Паритѣ са турени въ едно гърне, ще намѣришъ гърнето, ще бръкнешъ съ лъжицата, ще ги извадишъ като медъ. Защо ще се безпокоишъ, че нѣмашъ пари? Вие говорите за ангелитѣ. Ангелитѣ иматъ ли пари? Азъ да ви препорѫчамъ: като нѣмашъ пари, трѣбва да се научишъ да обичашъ хората. Щомъ обичашъ човѣка, всѣка врата е отворена. Турете въ сърдцето си: Като срещнешъ човѣка, да видишъ една хубава черта. Като ви срещне единъ човѣкъ, да почуствувате, че срѣща единъ особенъ човѣкъ, да почувствува, че като васъ другъ не е срѣщалъ и да каже: „Ето единъ особенъ човѣкъ. Не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ така да мисли заради мене“. Вие сега искате да идете въ свѣта да се препорѫчате на единъ милионеръ, който има 50, 100 милиона. То е външна страна. То не е никакво изкуство. Да обичашъ е изкуство. Да имашъ пари, то е копиране. Нали сте копирали като деца картини. Туришъ картината на прозореца. Азъ не искамъ да ви убедя да ходите безъ пари. Ако имате Любовь, паритѣ при васъ ще дойдатъ. Паритѣ подиръ Любовьта вървятъ. Накѫдето Любовьта върви и тѣ вървятъ, дето та спре и тѣ спиратъ. Щомъ излѣзе Любовьта, тѣ всичкитѣ, като коне, тичатъ подиръ нея. Дето нѣма Любовь, тамъ трѣбва да търсишъ паритѣ. Вие търсите паритѣ – (това) показва, че Любовьта не е тамъ. Щомъ паритѣ при васъ не идатъ – Любовь нѣма. Казвашъ: „Нѣмамъ пари“. – Любовь нѣмашъ. Та най-първо не искайте да намѣрите паритѣ. Намѣрете Любовьта и тогава ще намѣрите и паритѣ. Нѣмамъ нищо противъ паритѣ. Всичкитѣ пари, които се добиватъ (безъ) Любовь, сѫ нещастни. После такива пари, ако дойдатъ въ джоба ти, ще ти донесатъ най-голѣмото нещастие. Като намѣришъ паритѣ на Любовьта, тѣ носятъ щастие. Тѣ са такива звонкови, чисто злато. Нѣкои отъ васъ имате силна вѣра. Сега затъмнение ще има въ София. Казва: „Какво ще направимъ съ затъмнението?“ Какво представя затъмнението? Ще се вглъбите една седмица въ себе си, ще живѣете въ вѫтрешния свѣтъ. То е за външния свѣтъ. Вечерно време никой нѣма право да осветява кѫщата си отвънъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Може да ви глобятъ. Ако запалите лампа, колко ще ви глобятъ? – До петь хиляди лева. За да не ви глобятъ, какво трѣбва да направите. Ще облѣчете една черна мантия. Казватъ ти: „Всѣки, който не ходи съ черна дреха, до петь хиляди лева ще има глоба. Който ходи съ черна дреха – нѣма никаква глоба“. Чернитѣ дрехи приематъ повече топлина, поглъщатъ. Бѣлото дава. Бѣлата пръстъ ражда ли нѣщо? – Нищо не ражда. Но черноземътъ дава хубаво жито.
Та казвамъ: Ще имате една седмица почивка, ще си почивате. Тази седмица ви препорѫчвамъ да си запалите вашитѣ свѣщи безъ кибритъ. Всички да се осветите съ свѣщи, които горятъ безъ запалка. Очитѣ ви да станатъ на свѣщи. Навънъ навсѣкѫде, кѫдето идете по Изгрѣва, да вървите не съ запалени свѣщи отъ кибритъ, но безъ кибритъ. Като те срещнатъ на пѫтя, очитѣ ти да лъщятъ. Нали сте виждали на вълка какъ свѣтятъ очитѣ. Десеть пѫти очитѣ ви да свѣтятъ повече отъ вълчитѣ очи.
Любовьта е една сила, която подмладѣва човѣка. Трѣбва да изучавате законитѣ. Вие сега седите и казвате: „Остарѣхъ, остарѣхъ. Баща ми остаря, майка ми остаря, дѣдо ми остаря“. Какъ ще кажешъ? Нѣма да кажешъ остарѣхъ, но отслабнахъ: „Дѣдо ми бѣше глупавъ, баща ми бѣше глупавъ и азъ не искамъ да бѫда глупавъ като тѣхъ. Азъ ще остарѣя, както трѣбва“. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ, като е на 85 години, като го видите, да кажете, че е на 21 години. Да ви кажатъ, че сте на 21 години. Вие ще кажете: „Какъ на 21 години? На 85 години съмъ“. Тогава какъ ще докажете? – Нѣма какво да доказвате. Стариятъ човѣкъ остарѣва безъ да остарѣе.
Първото нѣщо: Не вѣрвайте на всичкитѣ болести. Че кракъ ви боли – не вѣрвайте. Че хълбока ви боли – не вѣрвайте. Че бѫбрецитѣ, че главата ви боли – не вѣрвайте. Че коремътъ ви боли – не вѣрвайте. Че гърдитѣ ви болятъ – не вѣрвайте. Че имате ишиасъ – не вѣрвайте. Че имате безпаричие – не вѣрвайте. Въ никаква отрицателна мисъль не вѣрвайте.
АВ означава да не вѣрвашъ въ туй, което дяволътъ те е научилъ, нищо повече. Да вѣрвашъ въ туй, което Богъ те е научилъ. Онова, което Богъ те учи – то е Любовьта, животътъ е то. Вѣрвайте въ онова, което Богъ ви учи вѫтре въ васъ. Вѣрвайте въ онова, което свѣтлината носи. Ако влѣзете въ една аптека, всичкитѣ шишета, които сѫ напълнени съ ония медикаменти – тия вещества, които сѫ събрани – считате ли ги за виновни? Кой ги направи? – Хората ги направиха. Хората ги напълниха съ такива медикаменти. Казвашъ: „Азъ съмъ такъвъ“. – Не си такъвъ. Това шише го излѣй навънъ, обърни го. Нѣкой отъ васъ казвате: „Азъ съмъ лошъ човѣкъ“. Какво подразбирате под думата „лошъ“? Подъ думата „лошъ човѣкъ“ азъ разбирамъ, който се влияе отъ хората, слуша хората какво му казватъ. Дойде нѣкой при васъ и всѣки може да ви излъже. Казва: „Единъ отъ васъ е открадналъ“. – Азъ не вѣрвамъ. Има нѣща, въ които не може да вѣрвамъ. Не може да вѣрвамъ, че една овца може да изяде единъ вълкъ. Не може да вѣрвамъ, че единъ вълкъ ще опасе една ливада. Не може да повѣрвамъ. Че какво ще ви убеждавамъ. Овцата, която не изѣда вълка, изѣда тревата. Вълкътъ има добрата страна – като яде овци, не пасе трева. Не може да приложишъ наказанието на овцата на вълка, нито пъкъ престѫплението на вълка може да приложишъ на овцата.
Казвамъ първото правило, което трѣбва да имате. Вие станете сутринь и казвате: „Азъ съмъ жененъ“. – Не вѣрвайте. Станешъ сутринь, казвашъ: „Азъ имамъ деца“. – Не вѣрвай. – „Азъ имамъ дългове“. – Не вѣрвай. Че откѫде накѫде имашъ деца? Хората излизатъ отъ Бога. Какъ се осмѣлявашъ да кажешъ, че ти си родилъ? Ако сѫ кукли направени – разбирамъ, но да кажешъ, че ти си ги родилъ и отъ тебе (сѫ) излѣзли – то е заблуждение. Всичкитѣ вие сте души, излѣзли отъ Бога. Вашитѣ тѣла сѫ направени отъ други. Кѫщитѣ други ви направиха. Вие сте влѣзли наематели. Казвате: „Този Стоянъ е мой“. Стоянъ е вашъ, докато плаща наема. Като престане да плаща наема, какво става? – Трѣбва да излѣзе отъ кѫщи.
Ще вѣрвате, че имате само единъ баща, не много бащи. Имате много наематели. Богъ е единствениятъ баща. Всички други бащи сѫ само настойници. „Единъ е вашиятъ Отецъ“. Ние вѣрваме, че баща ни (е) остарѣлъ. Какъ може да остарѣе? Утре азъ ще остарѣя, ще ми кажете: „И ти остаря“. Всички като остарѣемъ, какво ще остане отъ насъ? Сега ме гледате (и) казвате: „Лесно се говори, Учителю, колко мѫчно се прави“. Съгласенъ съмъ съ васъ. Вие имате вѫжета, които иматъ 10 хиляди конци. Взело ви е 8 хиляди години да ги направите. Всѣка година сте турѣли по единъ конецъ и, ако речете да ги скѫсате, ще ви трѣбватъ още 8 хиляди години. Следъ 8 хиляди години ще остане още единъ тънъкъ конецъ. Има нѣща, които извънъ Любовьта сѫ непостижими. Ако искате въ този животъ да постигнете нѣщо безъ разумната Божия Любовь, то сѫ непостижими работи. Ако човѣкъ започне да става песимистъ – започва да гледа мрачно. Носътъ ще се завърти надолу, като на граблива птица. Ако редъ поколѣния хората сѫ искали да знаятъ тайнитѣ на хората, носътъ се е издигалъ нагоре. Ако станешъ много активенъ – искашъ съ много да се карашъ, носътъ става гърбавъ. Ако добиешъ чувство къмъ изкуствата – носътъ става правъ. Казвамъ: Каквото направление вземе човѣшката мисъль, такова направление взема и носътъ. Всичко се хроникира. Ако не дишашъ дълбоко, носътъ се сплесква. Ако започнете да дишате, носътъ се разширява долу. Широкиятъ носъ долу, е здравиятъ носъ. Гледамъ нѣкои отъ васъ както вървятъ, ще фалирате. Вие сте икономични въ въздуха. Бързо дишате. Ще приемешъ въздуха бавно и бавно ще издишашъ. Вие се гнѣвите. Разгнѣвите се нѣкому и станете неспокоенъ. Поеми въздухъ и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и вижъ какъ ще мине гнѣвътъ. Като държишъ минута и половина, две минути – всичкиятъ гнѣвъ ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавлад(ѣе)шъ. Колкото повече задържа въздуха, човѣкъ охладѣва. Въ тоя свѣтъ ние сме поставени на голѣми изпитания. Всѣки день по стотина пѫти ще се разгнѣвишъ. Прозореца искашъ да отворишъ, нѣщо се е закачило, блъснешъ го – разгнѣвишъ се. Туришъ ключа въ ключалката да отворишъ, нѣщо не върви – разгнѣвишъ се. Дървата не влизатъ въ печката, блъснешъ ги – разгнѣвишъ се. Нѣкѫде минавашъ, закачашъ съ дрехата стомната, ритнешъ стомната – разгнѣвишъ се. Турете стомната настрана. Като дойдешъ до вратата, не бързай да отворишъ. Тури ключа, погледни го. Нѣкой пѫть си нервенъ, че не го туряшъ на мѣсто. После срещнешъ единъ човѣкъ – не ти харесва.
Преди нѣколко дена азъ разсѫждавамъ, иде една сестра и ми каза: „Учителю, този братъ съвсемъ закѫсалъ“. Когато на човѣка не му вървятъ работитѣ, той така се сгушва. Спомагайте си единъ на другъ. Въ Божествената наука хората взаимно си помагатъ. Ти срещнешъ нѣкой, кажи му: „Добре е“. Малко се сгорещилъ. Добре е. Сгорещяването нищо не значи. Има особено мнение. Нищо не значи. Тѣ сѫ наплъстени нѣща въ човѣка отъ миналото, докато се създаде новиятъ свѣтъ. Най-първо трѣбва да знаете какво Господь иска отъ васъ. Ние искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо всичкитѣ ни погрѣшки. Ние не искаме да бѫдемъ снизходителни. Всѣки день може би правимъ стотина погрѣшки. Какъ може да искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо насъ? Така и ние трѣбва да бѫдемъ снизходителни. Въ тази снизходителность ще научимъ търпение. Не да носимъ неволята, но ще се стараемъ да носимъ съзнателно погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Защото, когато нѣкой дойде и каж(а), че съмъ занятъ, нѣма какво да седи по цѣли часове – може да ми каже въ петь минути. Отъ мене зависи, азъ съмъ господарь на положението, не съмъ поставенъ на нѣкакъвъ законъ.
Сега насъ ни е страхъ какво ще стане за бѫдеще. Ако е Богъ съ насъ, азъ зная какво ще стане. Ако Богъ не е съ насъ, пакъ зная какво ще стане. Казвамъ:Ако Богъ е съ насъ, всичкитѣ ви работи така ще се подобрятъ и всичко ще ви тръгне напредъ. Нѣма нѣщо, което да не постигнете. Ако Господь не е съ васъ, тогава никой не може да ви гарантира. Въ този животъ всѣки единъ отъ васъ трѣбва да постигне нѣщо. Поне трѣбва да добие една добродетель. Въ васъ има единъ стремежъ, всѣки иска да постигне нѣщо и то е негово право. Туй, което искате да постигнете, не го отлагайте.
Та презъ тази седмица сутринь, като станете, концентрирайте се. Като седите, ще усѣтите, че ви боли плешката или, че кракътъ ще ви заболи. Извадете часовника и вижъ колко е часътъ. Отбележете си времето. Гърбътъ може да ви заболи. То е особено време. Много пѫти болкитѣ идатъ отъ неестествено натрупване на енергиитѣ. Нѣкой пѫть много енергии се натрупватъ на врата, на гърба. Натрупватъ се много енергии, става напрежение на капилярнитѣ сѫдове. Нѣкой пѫть страдаме отъ недоимъкъ, нѣкой пѫть страдаме отъ насилие. Веднага ще употрѣбимъ ония части, които сѫ слаби и ще ги свържемъ съ силнитѣ страни. Силнитѣ страни насъ ще ни помагатъ на слабитѣ. Непременно трѣбва да има една правилна обмѣна между лѣвата страна на тѣлото и дѣсната страна.
Като станете сутринь, всѣка сутринь турете мисъльта: Какво Господъ иска днесъ отъ насъ? Се ще намѣрите. Ще ви препорѫча на всички да обичате. Презъ деня ще намѣришъ кого да обичашъ. Всѣки день ще намѣришъ само единъ човѣкъ да го обичашъ. Всѣки день, като го обикнете, тази Любовь ще се раздаде. На другия день други ще обичате. Въ Любовьта всичкитѣ хора, като се обичатъ, еднакво се ползуватъ. Щомъ обичате едного, тази Любовь се разпространява навсѣкѫде. Тя е като запалена свѣщь, разпространява се като свѣтлината равномѣрно. Казвате: „Азъ не мога да обичамъ всичкитѣ хора“. То е материално схващане. Всичкитѣ хора не може да ги видимъ, не може да ги обичаме. Може да обичашъ въ дадения случай само това, което виждашъ. По възможность обичанитѣ хора сѫ наблизо. Има едно естествено мѣсто. Човѣкъ никога не може да се приближи повече, отколкото трѣбва. Богъ му е далъ. Има единъ фокусъ. Като дойдете до фокуса на Любовьта, то е идеалната Любовь. Колкото си по-далечъ отъ този фокусъ, Любовьта се намалѣва. Колкото се приближаваме до фокуса, Любовьта ни става приятна. Има хора, като дойдатъ наблизо – не искашъ такава близость. Близостьта разбира всѣки да се намѣри въ своята орбита, която Богъ му (е) далъ, и въ неговата орбита никой да не влиза.
Та зачитайте свободата единъ на другъ. Мѫже, жени, деца, учители, ученици, слуги, господари – пазете свободата единъ на другъ. По нѣкой пѫть, като вървя по пѫтя, гледамъ има много пеперуди. Така минавамъ, (че) да не ги плаша. Тихо минавамъ и ги наблюдавамъ. Нѣкой пѫть, когато съмъ неразположенъ, предавамъ своето неразположение. Много сѫ чувствителни животнитѣ. И мисъльта се предава. Тѣ много лесно възприематъ мислитѣ. Азъ съмъ правилъ такива опити. Когато бѣхъ въ Варна, единъ зименъ день се разхождамъ покрай морето и гледамъ патици – около 200–300 идатъ на брѣга. Хвърлямъ имъ мисъльта, че на брѣга има нѣщо за ядене. Патицитѣ тичатъ на брѣга. Следъ това представямъ мисъльта, че голѣмъ неприятель иде на брѣга и всички тичатъ въ морето. Петь–шесть пѫти така направихъ. Виждамъ – възприематъ. Вие ще ме питате, какъ предавамъ мисъльта. Приематъ тия сѫщества мислитѣ, съзнаватъ и възприематъ. Нѣкой човѣкъ ще хвърли въ моя умъ мисъльта, че иде нѣщо. То нѣма нищо. Тръгна, помисля, че стигамъ нѣщо. Нѣкой помислилъ, че има нѣщо заради мене. Нѣма нищо. Когато излѣза, азъ зная кое е Божествено, азъ зная какво ще дойде. Чувствувамъ какво ще придобия. Ако е по музика, азъ го чувствувамъ на челото въ музикалния центъръ. Ако е по форма, го чувствувамъ въ центъра на формата. Ако е красота, чувствувамъ го въ съответния центъръ. Ако е нѣкаква книга, историческа работа, чувствувамъ го въ центъра на паметьта. Ако е чувство на справедливость, чувствувамъ го въ центъра на справедливостьта. Ако е чувство на достойнство, чувствувамъ го на съответния центъръ. Щомъ нѣщо не го чувствувамъ на главата си, разбирамъ, че деньтъ ще мине безъ никакви придобивки.
Използувайте онова, което Богъ ни дава. Тази придобвика е реална. Дето казва Христосъ: „Събирайте богатствата“. Туй богатство, като се върнете отъ онзи свѣтъ, отъ който сте дошли, ще намѣрите всичкото богатство, приготвено заради васъ. Първото нѣщо: Усилвайте връзката съ Бога. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего“. Усилвайте връзката на сърдцето. Усилвайте връзката на ума си. Усилвайте връзката на душата си. Усилвайте връзката на силата. Постоянно човѣшката Любовь трѣбва да се усилва въ четири посоки: Любовь въ главата горе, Любовь въ сърдцето, Любовь въ душата и Любовь въ цѣлото тѣло. Всичката деятелность на човѣка трѣбва да бѫде продуктъ на оная область на човѣшката Любовь. Тогава се намираме въ едно здравословно състояние. Каквато и работа да вършишъ, и най-неприятната, става приятна.
Та казвамъ: Вземете си едно огледало и си кажете: „Подмладихъ се. Подмладихъ се“. Ще се подмладите. Като умрете, въ другия свѣтъ млади ще бѫдете. Като влѣзете въ оня свѣтъ, ще се усѣщате млади. Като имате мисъльта, че сте стари, дѣдовци – не може да се освободите отъ идеята на старостьта. Въ този свѣтъ трѣбва да се освободите отъ тази идея и искамъ да ви видя млади. Че ви сѫ побѣлѣли главитѣ – давамъ добъръ смисълъ: значи щедри сте станали. Че ви почернѣла главата – събирате, банкери сте. Ако червена е станала – доста огънъ имате.
Сега основнитѣ нѣща, които оставатъ. Като станешъ – да ти е приятно. Нѣкой пѫть гледате нѣкой човѣкъ и не може да го гледате. Не обичате и хората да ви гледатъ. Кога единъ художникъ не обича да му гледатъ картинитѣ? Когато картинитѣ не сѫ довършени, той трѣбва да ги скрие. Онѣзи картини въ насъ, които не сѫ завършени, нѣма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навънъ – нека да я гледатъ. Щомъ като станете, дайде единъ хубавъ погледъ. Намѣрете нѣщо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездитѣ, дърветата, нѣкои животни – намѣрете добрата страна. Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво. Всѣки день да има за какво да мислите. Че тия обикновени нѣща – дали има кашкавалъ, дали има масло – и тѣзи работи сѫ хубави, не сѫ лоши. Кашкавалътъ ще дойде. Доста кашкавалъ има въ България, доста сирене има. Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ, сирене, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ.
Да изпѣемъ една пѣсень.
/ Изпѣхме „Сила жива, изворна, течуща“/.
Добрата молитва.
ХХ година
8. Лекция на Общия Окултенъ класъ
20 ноемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.
|
