Добрата молитва.
Вениръ-Бениръ.
За следния пѫть ще изберете по три думи. Всѣки да си избере по три думи, които съответствуватъ на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговото тѣло. Три думи ще напишете – да видимъ, какви думи ще изберете.
Сега вие въ нѣкои упражнения не участвувате. Който не работи, не се ползува. Нѣкой пѫть завземате положението, когато ви угощаватъ – само да се произнесете върху яденето. Но то трѣбва да бѫде авторитетно: „Хубаво бѣше, много добре направено, отлично“. Но това е вече за съвършенитѣ хора, които сѫ завършили своята еволюция. То не е за другитѣ да завзематъ тази служба, да се произнасятъ дали яденето е хубаво сготвено. Или нѣкой пѫть завземете положението да се произнесете, кой човѣкъ е религиозенъ. Съвременнитѣ хора може да се произнесатъ, кой човѣкъ е религиозенъ, защото ако вземемъ даннитѣ, които съвременната наука има, мнозина отъ васъ не сте религиозни. Една линия горе на свода на главата показва, колко човѣкъ е религиозенъ. Вие по нѣкой пѫть мислите, че сте набожни. Нѣмате никаква набожность. Ако горната часть на главата има такава крива линия отгоре, той е набоженъ. /Линия A/. На нѣкои хора главитѣ отгоре сѫ както линията В, те не сѫ набожни. Въ набожностьта, човѣкъ има едно благородно чувство да уважава и да почита всѣки човѣкъ. Всѣки човѣкъ представя нѣщо свещено. И тѣлото му, като види, е нѣщо свещено. Другиятъ, който нѣма това чувство, хване кокошката, отреже и главата, хване цвѣтето – откѫсне го. Критикъ е навсѣкѫде. Нѣма нѣщо свещено за него. Казва: „Азъ съмъ критикъ“. Че какво разбирате подъ думата критикъ? Критикъ – разбираме човѣкъ да постави нѣщата на тѣхното мѣсто. Критикъ – разбираме, когато видишъ единъ човѣкъ да постѫпва зле, че ти да идешъ на неговото мѣсто и да постѫпишъ, не както той постѫпва. Нали имате критици въ литературата. Критикъ въ правописането – разбираме да постави нѣщата на мѣсто. Онзи, който не знае да пише, не знае да постави на мѣсто еръ голѣмъ (Ъ), еръ малъкъ (Ь), не знае кѫде да постави е просто (Е) и е двойно (Ѣ), какъвъ критикъ е. Не знае смисъла на думитѣ и за критикъ минава. Не знае какво нѣщо е религия и си дава мнението. После си дава мнението кой е добъръ. То сѫ много сложни въпроси. Азъ не си позволявамъ още да критикувамъ хората. Критикувамъ постѫпкитѣ на нѣкои. Нѣкоя постѫпка не е хубава. Виждамъ единъ плодъ, че е киселъ, казвамъ: Силенъ е. Когато нѣкой ми каже, че моитѣ плодове не сѫ сладки, казвамъ: Правъ е човѣкътъ. Ако езикътъ казва, че не е сладъкъ плода, езикътъ е авторитетъ. Ако стомахътъ каже, че е добъръ, стомахътъ е авторитетъ. Признавамъ.
После, вие имате едно понятие за Бога. Да идете при Бога, да се оплачете отъ нѣкой човѣкъ. Оставете тази идея. Представете си, че Богъ е идеаленъ баща. Той не обича децата му да се сърдятъ. Той даже не иска да види. Позволява, колкото за чешитъ, да си свиешъ веждитѣ. Вие говорите за личностьта на човѣка. Едно дете като личность, каква е неговата личность? Едно дете прави погрѣшки и съзнава, че е личность. Възрастниятъ прави други погрѣшки – и той има личность. И като старъ – пакъ има личность. Питамъ сега: Каква връзка има между детската личность, личностьта на възрастния и старческата личность? Детето е авторитетъ. Нѣкой пѫть се сърди на баща си, дава си мнението, сърди се на майка си. Критикува ги, като не изпълняватъ волята му. Че нѣкой пѫть не говорятъ право, послъгватъ, то пакъ ги критикува. Тѣ не сѫ отъ хубавитѣ деца. Дете, което вижда грѣховетѣ на баща си, не е добро дете. То даже, като ги види, да не вѣрва. И вие по нѣкой пѫть си давате мнението. Намирате, че нѣкои дѣла на Господа не сѫ направени, както трѣбва, че Господь не постѫпва право. На едни далъ богатство, пъкъ на васъ не далъ – критикувате. Че каква е тази идея? Сега туй сѫ посторонни работи. То е една новина, която изнасямъ отъ външния свѣтъ.
Вие носите характера на външния свѣтъ тукъ, въ Школата. Въ Школата като влѣзете, изуйте обувкитѣ си, не носете калъ да се каля. После оставете вънъ и външната си дреха. Може да сте били на нѣкое мѣсто, че мирише на тютюнъ. Оставете тази дреха навънъ. Съ чиста дреха влѣзте. Трѣбва да се създаде най-първо една здравословна атмосфера. Три вида свобода има въ свѣта: една физическа свобода, една духовна свобода, умствена свобода и Божествена свобода има. Ако не се създадатъ тия свободи, не може да се създаде и една здравословна атмосфера. Азъ забелязвамъ, (че) тукъ образувате общества отъ двама–трима души и туряте нѣкакъвъ законъ. Азъ никакъвъ законъ не съмъ турилъ, че вие туряте законъ. То, за да се уреди законъ, въ Народно събрание трѣбва да се гласува. Вие, безъ Народно събрание, туряте законъ. Голѣмъ авторитетъ имате. Създадешъ единъ законъ, ще го пратишъ горе въ Божествения свѣтъ, да го санкционира Господь. Проектъ даже, ако имате, ще го пратите въ невидимия свѣтъ и ще се върне този законопроектъ – одобренъ или неодобренъ. А вие решавате и казвате: „Това е то сега“. Сега, като говоря така, нѣкой отъ васъ ще кажете: „Азъ не съмъ, но да видимъ кой е между насъ“. То е единъ общъ недѫгъ навсѣкѫде. Думитѣ „то е общъ недѫгъ навсѣкѫде“, ето азъ какъ ги обяснявамъ: Въ Америка всѣка година се събиратъ проповѣдницитѣ отъ една область – 400, 500 души, че ги разпредѣлятъ нѣкои въ градове, нѣкои въ села да бѫдатъ. Между тѣхъ има разисквания, понеже въ градоветѣ въ една църква плащатъ две хиляди долара – то сѫ близо двеста хиляди български лева – нѣкѫде плащатъ три, четири и петь хиляди долара. Най-скѫпиятъ проповѣдникъ е вземалъ двадесеть хиляди долара – Бичъръ. Тѣ сѫ два милиона лева. Разбира се, става въпросъ кой на кое мѣсто да иде, защото мѣстото отъ паритѣ се опредѣля. Въ една богата църква пращатъ единъ проповѣдникъ, който ималъ пѫть насрѣдъ главата. Тѣ казватъ: „Ние проповѣдникъ съ дълга коса не искаме, нито пъкъ искаме да има пѫть насрѣдъ главата“. Готвятъ се да му кажатъ да си върви, такъвъ проповѣдникъ не искатъ да иматъ. Всички говорятъ, че проповѣдникътъ билъ съ дълга коса и пѫть ималъ на главата. Какво било тѣхното учудване, когато дошълъ проповѣдника и видѣли, че главата му е гола.
Трѣбва да се създаде една здравословна атмосфера. Всичко, каквото ние вършимъ на земята, то ще се превърне за добро. Азъ другояче гледамъ на нѣщата, но се създава една тягостна атмосфера, вие се спирате. Много болести се явяватъ, че нѣмате физическа свобода. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да се работи“. Като станете духовни, мислите, че не трѣбва да работите. Минавате нѣкѫде, нѣкое камъче не е на мѣсто, казвате: „Да се махне“. Видите пръчица на пѫтя, казвате: „Да се махне“. Че наведи се, отмѣсти камъчето, тури го на мѣсто. Казвате: „Азъ съмъ отъ старитѣ хора. Не съмъ се научилъ да се прегъвамъ“. Ти си туряшъ една идея, която те осака(тява). Ти си на 45 години и мислишъ, че си старъ. Смѣшна работа. На 60 години тамънъ е човѣкъ да се жени. Нищо не е смѣшно. Вие имате въпроса за женитбата. Женитбата не е нищо друго, освенъ да завържешъ приятелство съ противоложния полъ и да те види, че си благодаренъ. И тя, и ти. Да се видите, да се опознаете. Туй е една възпитателна служба. Ти ще се оженишъ, после ще се оплаквашъ отъ женитбата. Това не е женитба. Да се женишъ, значи опознаването на двама души – да тръгнатъ да пѫтуватъ, екскурзианти по свѣта, разхождатъ се. Всѣки си носи бележникъ, изучава природата. Вие си мислите да се жените, да направите една малка колибка, да се приютите тамъ, да си гугуцате. Хубаво е то, нѣмамъ нищо противъ гугуцането. Но азъ не виждамъ никакво гугуцане. Чувамъ нѣкакво крѣкане. Колкото съмъ срѣщалъ мѫже и жени, казватъ: „Какво ми е патила главата“. Казвамъ: Какво ти е патила? – „Не можемъ да се разберемъ“. Казвамъ: Какъ? Той французинъ ли е, не е ли българинъ? На какъвъ езикъ говори? Не си разбиратъ езика. Сега то е научна тема. Виждамъ моята екскурзия изъ външния свѣтъ какъ е. Щомъ човѣкъ попадне въ едно такова състояние, той не е въ Школата. Той е извънъ Школата. Въ свѣта ще изпадне. Слушашъ едно радио въ Англия, не е въ България. Защо ще те безпокои? Нѣкой ораторъ говори въ Англия, то не е въ България. Криятъ се хората подъ земята въ Англия, не е въ България. Какво ще кажете? И ние българитѣ се криемъ. Българитѣ искатъ да се криятъ, но не е дошло времето още. Нали децата играятъ и се криятъ? Сега англичанитѣ играятъ на криеница.
Много отъ възгледитѣ на хората сѫ стари. Тия, старитѣ възгледи, тѣ сѫ мода. Тѣ не струватъ. Малко ще ги измѣните, ще ги бракувате, да дойдатъ нови възгледи. Ако човѣкъ всѣки день не се измѣнява, той остарѣва. Казвамъ: Обновявайте се въ вашия умъ. Що ще ходимъ да се занимаваме съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора?
Сега ми казватъ: „Учителю, какво да правимъ? Щѣло да има тревога. Трѣбва да се затъмни“. Ако има затъмнение, затвори електричеството, въ тъмното да седятъ. Питатъ: „Да купуваме ли книги или да не купуваме?“ Ако имашъ пари – купи, ако нѣмашъ пари – не купувай.
Казватъ: „Не сѫ добри хората, лоши сѫ хората“. Азъ имамъ другъ възгледъ. За мене лошиятъ животъ е нощенъ животъ. Добриятъ животъ е дневенъ животъ. Щомъ е нощенъ животъ – да спятъ хората. Щомъ е день – да работятъ. Доброто е день, злото е нощь. Потрѣбни сѫ. Земята, като се върти, прави день и нощь. Като живѣе злото въ човѣка, е нощь. Нѣма нищо лошо. Лошото е, ако не може да спишъ. Вечерно време трѣбва да спишъ. Ако не спишъ вечерно време, презъ деня не може да работишъ.
Сега да се повърнемъ. Необходима е свободата. Азъ ви говоря за подмладяването. Необходима е физическата свобода на човѣка. Често нѣкои отъ васъ забелязватъ, че краката ви треперятъ. Азъ ви наблюдавамъ като правите упражненията. Като застанешъ на единия кракъ, клатишъ се. Нервната ви система е ша(шн)ата. Застани на единия си кракъ, на другия, да видишъ колко е устойчива нервната система. Щомъ си раздвоенъ, има противоречие между ума и сърдцето – не можешъ да стоишъ спокойно. Ще възстановите равновесието. Искашъ да знаешъ какво е положението на нервната система. Като идете въ кѫщи, стѫпете спокойно на единия кракъ, после на другия, и ще видите може ли да стоите спокойно. Какво ще донесе това? Всѣко действие, което човѣкъ направи, то се отбелязва нѣкѫде по тѣлото. Всичкитѣ мисли, чувствувания и действия, които човѣкъ има, се отразяватъ въ разнитѣ области на тѣлото. Ако мисъльта ти, че трѣбва да ядешъ, започне да преодолѣва, веднага тази мисъль, чувство, ще се отразятъ на тѣлото – ще станете дебелъ. Тънкиятъ кръстъ ще изгуби своята тънкость – ще станете дебелъ. Ще започнешъ да мислишъ, че трѣбва да си уредишъ работитѣ. Никаква философия не ви трѣбва. Нѣма да се минатъ 10–15 години, твоето чело ще изпъкне въ долната си часть, ще полѣгне назадъ. Ще добие единъ наклонъ. Ще станете чрезмѣрно енергиченъ, ще търсите само правото. Готовъ сте да се биете 10–20 години. Главата ви отстрани ще изпъкне, ще се измѣни и структурата на лицето ви. Ако много дадете внимание на чувствата си, на вашитѣ любовни чувства, лицето ви ще стане валчесто. Ако станете много активни, лицето ви ще стане продълговато. Ако много мислите, лицето ви ще стане крушообразно. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че станалъ религиозенъ. Азъ го виждамъ – никаква религиозность нѣма, но сѫ се опънали мускулитѣ му. Той вижда само погрѣшкитѣ на хората, гледа какъ другитѣ постѫпватъ. Нѣкой православенъ не си запалилъ добре свѣща. Ако е евангелистъ, като се молилъ, не е колѣничилъ и т.н. Хубаво. Какъ сега трѣбва да се запали свѣща? Тази свѣщь да се запали в ума горе, добре да гледашъ. Пълно горение да има. И електричеството – туй не е пълно горене. Осаждатъ се крушкитѣ. Ти като мислишъ, даже мислитѣ ти следъ години, ще започнатъ нѣкои нѣща да не те интересуватъ. Любовьта не те интересува и се образува кѫдежъ. Въ първата година обичашъ баща си и майка си. Като станешъ баща, казвашъ: „Тия детински работи на Любовьта, ние ги напуснахме“. Сега съ какво се занимавате? Тия деца може да си играятъ. Ти когато играешъ, бѣше намѣсто. Сега, като стана старъ, не е намѣсто. Какво трѣбва да прави стариятъ? Да вземе бастуна да се подпира. И старата баба да върви /и да се подпира съ бастуна/, тури черната шамия, казва: „Остарѣхъ“.
Всѣки човѣкъ, щомъ престанатъ да го обичатъ хората, остарѣва. Всѣки човѣкъ, който престане да обича хората, и той остарѣва. Нищо повече. всѣки човѣкъ, когото хората обичатъ, се подмладѣва и всѣки човѣкъ, който обича хората, се подмладѣва. Казва: „Остарѣхъ. Направихъ една погрѣшка“. На стари години да се запали сърдцето му, да иде да проповѣдва навсѣкѫде, да иде да шета на хората. Смѣшно е – старитѣ хора се говорятъ за оня свѣтъ, тамъ да идатъ между ангелитѣ. Всичкитѣ ангели сѫ млади. Ти, стариятъ дѣдо на 85 години, ще идешъ между ангелитѣ, какво ще правишъ? Ангелитѣ съ милиони години иматъ и сѫ млади момци. Ти, стариятъ дѣдо, ще идешъ да живѣешъ между тѣхъ. За чешитъ ще бѫдешъ тамъ. Че тия косми на брадата сѫ животинско творение. Въ животнитѣ цѣлото лице е покрито съ козина. Коя котка е въ Царството Божие? Която има повече косми? И тѣ мислятъ за Царството Божие. Една котка като дойде, ми казва: „Харесвашъ ли ме?“ Казвамъ: Колкото за слугиня да ловишъ мишки, те бива. Какво почитание ще и дамъ? Имаме едно малко коте. Като дойде, виждамъ единъ старецъ, познатъ ми е отнѣкѫде. Казвамъ: Какво търсишъ? Казва: „Закъснѣхъ“.
Сега азъ като ви говоря така, какво мнение ще си съставите? Нѣкой пѫть вие имате за животнитѣ долно понятие. Но животнитѣ сѫ предвидливи. Конь ако имашъ, конетѣ не сѫ глупави. Ако имашъ единъ конь, когото гледашъ добре, като се качишъ на него, ако има засада нѣкѫде, коньтъ се спира. Ако не го заставишъ да върви, коньтъ се спира, не върви. Ако дойдешъ на нѣкой мостъ, който нѣма да издържи, той си тури крака и се върне назадъ. Казва: „Този мостъ не е здравъ“. Вечерно време, ако го оставишъ коньтъ да те води, ако има засада отъ разбойници, ще се спре – не иска да върви. Ако ти го рѫководишъ, ще паднешъ точно на засадата. Тъй щото ние мислимъ, че животнитѣ сѫ глупави. Една котка много пѫти може да предскаже ще има ли болесть въ кѫщи или не. Единъ конь може да ви предскаже дали ще стане нѣкоя случка. Нѣкой пѫть коньтъ не иска да го впрѣгнатъ въ каруцата. Него день ще имашъ нѣкакво препятствие и, ако го слушашъ и не го впрѣгнешъ, ще го избѣгнешъ. Като го впрѣгне и му се случи нещастието, казва: „Отде впрѣгнахъ този конь?“ Коньтъ му казваше да не го впрѣга, да не ходи на работа. Коньтъ знае по-добре. Трѣбва да се пазите. Ще вкарвате животнитѣ въ война. Ще вземемъ тия животни и ще ги заставимъ да се биятъ. Животнитѣ не искатъ да воюватъ. Качи се на коня единъ кавалеристъ, кара го. И онѣзи, отъ духовния свѣтъ, качатъ се на гърба ви и ви накаратъ цѣлия день да воювате. Вечерьта, като се върнешъ въ кѫщи, чудишъ се какъ си направилъ тази погрѣшка. Казвамъ: Учете се да различавате погрѣшкитѣ, които ви се турятъ. Дойде нѣкой, ще те пита: „Какво е твоето мнение за еди-кого си?“ – „Мнение нѣмамъ. Не съмъ съвършенъ. Не може да дамъ мнение“. – „Какво знаешъ за оня свѣтъ?“ – „Нищо не зная за оня свѣтъ“. Какви сѫ хората, какъ живѣятъ, кѫщи иматъ ли, женятъ ли се, ходилъ ли си въ дома на единъ отъ оня свѣтъ? – Има много теории. Като кажемъ, че въ оня свѣтъ има семейства, никога не живѣятъ въ такива кѫщи, както хората живѣятъ въ една кѫща. Но по сто километра сѫ далечъ. Между тѣхъ не може да има спречкване. Ако мѫжътъ и жената се каратъ, за хиляди години не може да се срещнатъ. Нѣма прощаване. Изчезватъ единъ за другъ. Въ оня свѣтъ когото не обичашъ – не може да го видишъ. Ако нѣкой ти дойде на гости, като се яви най-малкото недоволство, вече изчезва. Докато обичашъ, той ще говори съ тебе. Ако той е недоволенъ, той ще изчезне. Ако той е недоволенъ, ти ще изчезнешъ заради него. Ако ти си недоволенъ, той ще изчезне. Тамъ се познаватъ, които се обичатъ. Който изчезва, отъ него сѫ недоволни. Който самъ остава, той е недоволенъ. Казва: „Нѣма никой около мене“. Като нѣма кого да критикува, казва: „Напуснаха ме хората, нѣма никой около мене“. Този ухапешъ, онзи ухапешъ – хората се оттеглятъ. Нѣмашъ характеръ мекъ, благъ. Често съмъ привеждалъ примѣра на знаменитата баба Янка – да се не обижда, ако има тукъ нѣкоя баба Янка. Баба Янка е съ едно лице валчесто, доста правилно развито чело, на 35–40 години. Като дойде нѣкой гостъ, ще го повика радостно, ще го покани весело, казва: „Заповядайте“. Извади нощвитѣ, замеси брашното, ще направи пита, тури сирене, спече я. Налѣе малко масло, наточи вино, хлѣба опече, покани госта. Човѣкътъ е разположенъ. Като тръгне да си върви, (тя) казва: „Какво дойде, като че го е канилъ нѣкой“. На себе си говори пущината. Какво значи пущина? И между васъ има нѣкои, като дойде – ще го приемете добре, после ще кажете: „Малко дъската му хлопа“. Кому не хлопа дъската? Ти ще кажешъ, че неговата дъска хлопа. Другъ ще каже, че твоята дъска хлопа. Всичкитѣ дъски се хлопатъ. Събератъ се десеть души, единъ говори за едного, другъ за другиго, за трети и т.н. Останатъ двамата, за какво ще си говорятъ? Като останатъ двамата, нищо нѣма да говорятъ. Тѣ сѫ общи навици, които всичкитѣ хора иматъ. И тукъ, и въ Америка, въ Англия само по разни начини говорятъ. Англичанитѣ – по единъ начинъ, българитѣ – по другъ, турцитѣ – по трети.
Сега въ новия животъ трѣбва да се освободите отъ старитѣ навици. Не е лошо да си дадешъ мнението. Хубаво, да допуснемъ, дойде ти единъ гостъ, който има въшки. Трѣбва да го обичамъ. Него обичамъ, но въшкитѣ не може да обичамъ. Като дойде съ въшкитѣ, нѣма да му кажа, че има въшки, но ще го пратя на баня да се измие, да се изчисти, ще му дамъ риза да се преоблѣче, дрехи, обуща и да се върне безъ въшки при мене. Като дойде гостъ, ще му дадешъ нови дрехи. Старитѣ ще ги дадешъ да ги изператъ. После ще имате една благоуханна мисъль за въшкитѣ. Ще му намажете главата безъ да го обидите. Дойде нѣкой и ми казва: „Онзи направилъ погрѣшка“. За мене погрѣшкитѣ на хората сѫ въшки, бълхи. Ще се постараете да ги премахнете. Навикътъ не е една похвална черта. Нѣкога може да е билъ на мѣстото си.
Казвамъ сега: Ще гледате да се освободите по възможность всички. Щомъ ви дойде една болка, не ходете да се оплаквате. Престанете да се оплаквате отъ болестите. Като дойдете, кажете ми така: „Учителю, днесъ получихъ единъ подаръкъ“. Ако е на крака болката, кажете: „Днесъ получихъ два чифта копринени чорапи“. Ако ви боли гърбътъ, кажете: „Днесъ ми дадоха една копринена риза“. Ако ви боли главата, кажете: „Днесъ ми дадоха една хубава шапка“. Ако ви боли вратътъ, кажете: „Днесъ ми дадоха една хубава връзка“. Ще кажете: „Да говоримъ Истината“. Че щомъ кажешъ, че вратътъ те боли, това Истина ли е? Щомъ те боли вратътъ, разбирамъ, че кръвообращението не е правилно, не става редовно. Зная, че не ядешъ правилно, не дишашъ правилно, не мислишъ правилно и не чувствувашъ правилно. Следствие на това се затъкнали пѫтищата, по които кръвьта върви. Ти си човѣкъ, който не държишъ пѫтищата си въ изправность. Че започни да ядешъ правилно. Виждамъ, че не ходишъ да посрещашъ слънцето, въздуха не приемашъ, страхъ те е отъ въздуха като дишашъ много да не си простудишъ дробоветѣ. Или най-малкото, като дойде една болка, то е единъ начинъ за концентриране. Ти досега много си се разсейвалъ отвънъ. Дойде една болесть на вратътъ – започнешъ да мислишъ. Дотогава, докато те заболи вратътъ, мислеше за Драгана, за Стояна – е, нервирашъ се. Като те заболи вратътъ – забравишъ. Казвашъ: „Не зная какво стана съ мене“. За предпочитане е да те боли вратътъ, отколкото да се занимавашъ съ другитѣ хора отвънъ. Невидимиятъ свѣтъ казва: „Подобри врата си – никаква болка на врата не трѣбва да имашъ“. Щомъ те заболи колѣното, то е диагноза. Ако болестьта е долу въ ставитѣ на пръститѣ, азъ зная каква е болестьта. Ако е въ колѣното, ако е въ хълбока, ако е въ врата или въ слѣпитѣ очи, ако те стѣга нѣкѫде въ мозъка отзадъ, или на друго мѣсто въ мозъка – това сѫ диагнози. Вие сега търсете нѣкакъвъ цѣръ.
Сега наскоро дойде една жена и не искахъ да я приема. То бѣше вчера – искахъ да бѫда свободенъ, не искахъ да приемамъ болни. Нѣкоя сестра казва, че нѣкоя болна има. Казвамъ: Да чака. Слѣзохъ долу при лозето. Връщамъ се вече късно. Една жена доста угледна, на 35 години, дойде. Влѣзе вѫтре и ми се оплаква, че е болна отъ ракъ. Два пѫти правили операция и трети пѫть искатъ да и правятъ операция. Пита ме да си направи ли операция или не. Нѣкои лѣкари я съветвали да си не прави операция, понеже е опасно – може да си замине. Казва: „Какво да правя?“ Казвамъ: Женена ли си? – „Женена съмъ“. – Деца имашъ ли? – „Нѣмамъ деца“. Каза ми кѫде сѫ и правили операция. Казвамъ: Ти страдашъ отъ потиснати чувства. Ти си много добра, но между твоятъ умъ и твоето сърдце има дисхармония. После, ти обичашъ мѫжа си повече, отколкото трѣбва. После, той (е) малко угледенъ, пъкъ го ревнувашъ отъ другитѣ жени. Много го обичашъ и го ревнувашъ. Туй е станало причина, че имашъ тази болесть. Казва: „Правъ си. Азъ мѫжа си обичамъ, другитѣ не обичамъ“. Казвамъ: Че Господь не те е пратилъ на земята да обичашъ само единъ мѫжъ. Че го обичашъ – добре е, но ти носишъ потиснати чувства. После, малко си мързелива, не обичашъ да работишъ. Казва: „Правъ си“. Дадохъ и наставления, казвамъ: Нѣма да си правишъ операция. По-преди цѣрътъ бѣше евтинъ – за петь пари да се освободишъ. Сега много скѫпо струва. Препорѫчахъ и да яде печенъ лукъ. Казвамъ и после: Ще казвашъ – „Не съмъ болна, по-добре съмъ“. „Какъ да казвамъ, като съмъ болна“. Ще казвашъ – „Не съмъ болна“. Като станешъ сутринь, ще кажешъ: „По-добре съмъ“. Прави това нѣколко месеца. После ще пиешъ топла вода. Студена вода нѣма да пиешъ. Ще обикнешъ хората, ще имъ вѣрвашъ. Като нѣмашъ деца, ще започнешъ да посещавашъ беднитѣ (хора), които иматъ деца и тѣзи деца ще ги чувствувашъ като че сѫ твои, като че ти си ги родила. Ако го направишъ туй, ще оздравѣешъ. Ако не го направишъ, не отговарямъ.
Казвамъ: Оставете си сърдцето свободно. Вие имате една Любовь, която всичкитѣ хора иматъ. Да обичашъ единъ свой приятель, който те обича, е лесна работа. Да обичашъ жена си, която трепери надъ тебе, е лесно. Лесно е да обичашъ и единъ мѫжъ, който трепери надъ тебе. Много естествено. Хубаво, тогава или мѫжътъ трѣбва да трепери или жената трѣбва да трепери. Има едно треперѣне отъ Любовь, има едно треперѣне отъ безлюбие. Има едно треперѣне отъ знание, има едно треперѣне отъ глупость. Има едно треперѣне отъ свобода, има едно треперѣне отъ ограничение въ чувствата.
Азъ бихъ желалъ да имате тази свобода, която никой да не може да я наруши. Сега, ако сте богатъ, никой нѣма да каже. Ако сте и най-голѣмъ сиромахъ, пакъ сѫщата свобода да имате. То не е така лесна работа. Понеже това сѫ навици, придобити отъ хиляди години, водата е минавала и трѣбва да я отбиешъ. Сега най-първо трѣбва да се даде свобода. Сега на всинца ви казвамъ: Не искамъ да ви виждамъ прегърбени, никаква гърбавина. Станешъ сутринь, ще се изправишъ и постой 5–10 минути изправенъ. Сега ще ви представя вие какъ стоите. Сега ще играя една роля. Намѣсто да карамъ другъ да я представя, азъ ще я представя сега. Понеже погрѣшката, която ще направя, ще бѫде най-малката погрѣшка. Ти станешъ сутринь, свиешъ си рамената, свиешъ си веждитѣ, намръщишъ си лицето, като че всичко въ свѣта си изгубилъ. /Представя го/.
Ти стани сутринь, изправи се, успокой лицето си, погледни спокойно нагоре, помисли си, че всичко, каквото Богъ направилъ, е добро. Помисли си за небето, за цвѣтята, за дърветата, за всичкитѣ хора. Остави ада. Нека да дигатъ шумъ, нека да плачатъ, да крѣкатъ – тѣхна работа е. Тѣ сѫ актьори тамъ. Тѣ си играятъ ролята. Тия духове, които ги мѫчатъ, тѣ сѫ нужни. То е тѣхна работа. Вие мислите какво ще стане съ дявола, какво ще стане съ васъ. Въпросътъ не е личниятъ животъ. Личниятъ животъ – настрана. Седни, помисли за краката си, вижъ пръститѣ си, погледни ги, вижъ ноктитѣ. Ако има калъ – изчисти ги. Вашиятъ голѣмъ палецъ като че е живъ – очисти го. Кажи: „Ще ме извинишъ, че много съмъ те измѫчилъ“. Очисти хубаво втория пръстъ, поглади го. Погледни на краката си и кажи: „Много съмъ благодаренъ на Господа за краката си“. Вземи очисти ноктитѣ, благодари. Поблагодарете на Бога за рѫцетѣ. Изчистете лицето си. Нѣма какво да ви казвамъ. Съ него много добре постѫпвате. Азъ бихъ желалъ да постѫпвате съ краката, както постѫпвате съ лицето.
Човѣкъ да има една физическа свобода. Като вървишъ – да се радвашъ, че Господь ти е далъ крака, да се радвашъ, че имашъ лице. Вие казвате: „Като идемъ въ оня свѣтъ, ще се освободимъ отъ това тѣло, ще ни даде Богъ друго“. Ако съ това тѣло не се носишъ добре, какъ ще се носишъ съ другото? Искамъ всички да ви видя благодарни за онова, което Господь ви е далъ. Доста добри тѣла имате, повечето не сте работили надъ тѣхъ. Бихъ желалъ да ви видя следъ 20 години подмладѣни. Въ 20 години да се подмладите въ лицето. Нѣкои бѣли коси имате. Лесна работа. Азъ имамъ единъ начинъ за боядисване на косата. Ще ви туримъ една година да се храните съ коприва – ще си почерните коситѣ. Два пѫти като ядешъ на день – ще ти почернѣятъ коситѣ. По този начинъ може да си почернишъ коситѣ. После ще дойдемъ до духовната Любовь. Да говоримъ за ония чувства, които трѣбва да хранишъ. Като видите голѣмото противоречие, да знаете, че Богъ гледа тия работи. Какъ ги гледа? Той като гледа, че грѣшишъ, Той гледа причината. Нѣкаква погрѣшка правишъ, необмислена, отъ незнание. Всѣки, който прави погрѣшки, ги прави отъ незнание. Той не знае какви ще бѫдатъ резултатитѣ.
Имате числото 145, имате числото 1, после 2. Имате 145 лева. Имате 1 милионъ лева. Кое число е по-голѣмо? – 1 милионъ. Имате два милиона. Тогава 1 милионъ е по-голѣмо отъ 145 хиляди и по-голѣмо отъ 200 хиляди. Сега, въ обикновения редъ на нѣщата, за предпочитане е да е 145. Но има единъ необикновенъ редъ на нѣщата. Може да имашъ единъ философски умъ. Има мисли, които сѫ динамични, не статически, но динамически и психически има. Динамичнитѣ иматъ движение. Ти тази мисъль нѣма да я намѣришъ на едно и сѫщо мѣсто. Има мисли, които сѫ минали презъ епохата на статичното положение – сега сѫ динамични и минаватъ въ психични. То е съзнанието вече. Трѣбва да добиемъ съзнанието за нѣщата. Оценявашъ туй движение, използувашъ го. Запримѣръ, хиляди години рекитѣ сѫ текли. Сега ученитѣ хора хващатъ тази динамика на водата и изкарватъ енергия, освѣтляватъ градоветѣ. Тази динамика се превръща въ свѣтлина. Тия енергии, които сѫ въ насъ, ако не може да ги впрѣгнемъ на работа, кѫде е психическия животъ? Ако не можешъ да впрѣгнешъ енергията на своитѣ чувства, ако не можешъ да впрѣгнешъ енергията на своя умъ, ако тѣзи енергии, които сѫ въ насъ не може да ги впрѣгнемъ на работа, на една обикновена работа, която животнитѣ извършватъ, на една работа, която иде да образува свѣтлина. Да кажемъ една сладка дума на единъ банкеръ и той да те възнагради най-малко хиляда лева или 10–20 хиляди лева възнаграждение да ти даде за тази дума. Има хора, които биха дали 25 хиляди лева само за една усмивка, да знаешъ какъ да се усмихнешъ. Азъ бихъ ви казалъ много работи, които ще ви ползуватъ, но вие ще се заразите. Защото може да дадешъ на единъ човѣкъ хубаво ядене и той да преяде. После ще си развали стомаха.
Сега азъ нѣкой пѫть се пазя да ви съобщавамъ нѣкои работи. Защото, ако ви покажа кой е религиозенъ, вие ще го обърнете на смѣхъ. Ако единъ човѣкъ за една година може съ една десета отъ милиметъра или даже една стотна отъ милиметъра може да подигне главата си, пакъ е нѣщо. Че какъ ще го направишъ? Нѣкой пѫть искашъ да избухнешъ, за Господа, за Любовьта си къмъ Бога – въздържашъ се. Нѣкой те обиди, за Любовьта на Господа – не се обидишъ. Изгубишъ паритѣ си, разболѣешъ се. Каквото и да стане, за Любовьта на Господа ще го понесете. Нека да гори свѣтътъ. Господь, като запали свѣта, свѣтътъ свѣтъ ще стане. Когато хората страдатъ по Божественитѣ страдания, е намѣсто. Когато страданията едни на други си ги причиняваме, не сѫ намѣсто. Тѣхъ искаме да ги изхвърлимъ. Азъ искамъ всичкитѣ страдания, които вие си причинявате, да изчезнатъ. Не изведнажъ, давамъ ви една година, две, три, десеть години ви давамъ на разположение за страданията, които сами си причинявате да ги премахнете. Не е малко това време. На едни давамъ една година, на други давамъ шесть месеца, на нѣкои – единъ месецъ, пъкъ на нѣкои – единъ день.
Сега ще ви дамъ едно правило за единъ месецъ. Като срещнете единъ братъ, когото не обичате, търсете въ него една хубава черта. За единъ месецъ да започнете да търсите кои сѫ хубавитѣ черти. Който и да е, и най-напредналиятъ между васъ, се да намѣри нѣщо хубаво. Да си кажете: „Азъ не знаехъ, че той ималъ такава хубава черта“. Дръжте я въ ума си. Занимавайте се малко съ нея. Ще намѣрите хубави черти тукъ, между васъ. После въ града ще слѣзете, навсѣкѫде така ще търсите. Ако срокътъ единъ месецъ е много, да го съкратя. За една седмица е малко, но за единъ месецъ работете. Искамъ да имате резултатитѣ вече. Въ този резултатъ, които изпълнятъ, които кашлятъ – ще се намали кашлицата. Които иматъ ревматизъмъ – ще се намали. Които иматъ главоболие – ще се намали главоболието. Нѣма да изчезне, само ще се намали. После тия, които сѫ бедни – ще дойдатъ вѫглища, хлѣбъ ще дойде, малко млѣко. Нѣма да дойде изобилно, но все таки една четвъртъ повече ще имате. Най-малко десеть грама масло ще имате повече. Захарь ще имате 20 грама повече. Най-после ще имате едно разположение на духа и ще се подмладите най-малко съ една година. Оня свѣтъ е свѣтъ на благородство. Тукъ е извинително. Трудътъ е непоносимъ – виждамъ причинитѣ: голѣма работа иматъ хората, постоянно работятъ, поставени сѫ на голѣми мѫчнотии и мѫже, и жени, и деца. Сега не искамъ да ви разправямъ за голѣмитѣ мѫчнотии, за голѣмитѣ изпитания, на които сѫ поставени хората. Не само хората, но и човѣкътъ, който носи Духа Божи въ себе си, и той е поставенъ на голѣми мѫчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трѣбва да бѫдете готови. Като дойде освобождението, да бѫдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е?
Казвате сега: „Да повѣрваме въ Господа Исуса Христа и спасени ще бѫдемъ“. Азъ казвамъ: Да обичаме Господа Исуса Христа. Азъ оставямъ вѣрата. Възлюби Господа и всичко ще се оправи много по-добре, отколкото съ вѣра. Не че вѣрата не трѣбва, но то е минало. Ти си билъ въ надеждата, билъ си въ вѣрата, когато си билъ при ангелитѣ. Най-първо ти си билъ при хората – това е надеждата. Следъ като си завършилъ училището на надеждата, ти си отишълъ при ангелитѣ въ училището на вѣрата. Сега, като си завършилъ това училище, ти си отишълъ при Бога въ Любовьта. Насъ надеждата ни трѣбва, но това знание ние го носимъ. То е отдѣленията, имате гимназията и университетитѣ. Като влизаме сега въ свѣта на Любовьта, ние вече имаме знанието на вѣрата. Сега ще изучаваме закона на Любовьта. То е едно разширение въ свѣта. Тогава ще оцените какво нѣщо е вѣрата и като се върнете, ще носите една дреха за надеждата. Подаръкъ ще носите една хубава дреха и за вѣрата ще кажете: „Много съмъ благодаренъ за помощьта, която ми дадохте“. Отъ Божествения свѣтъ като влизате, туй ще носите. Надеждата ще се зарадва и вѣрата ще се зарадва. Ще тръгнатъ и тѣ заедно съ васъ. Ще тръгнатъ рѫка за рѫка и ще образуватъ цѣло семейство. Нѣма по-хубаво нѣщо да има човѣкъ надежда, надеждата да е въ дома, и вѣрата да е въ дома, и Любовьта да е въ дома. Тогава цѣлиятъ свѣтъ, цѣлото небе е отворено. Дето и да идете, и въ ада да идете, и въ небето да сте – навсѣкѫде ще бѫде рай. Това значи: Богъ да е примирилъ въ васъ всичко. По този начинъ Богъ ще ви примири. Всичкитѣ противоречия въ васъ ще изчезнатъ. Ще видите колко лесно е. Докато Той дойде, тамъ е мѫчното. Най-първо хората трѣбва да дойдатъ, после ангелитѣ да дойдатъ и после, като дойде Господь, Той ще примири всичко. Затуй се казва: „Да бѫде Твоята Воля както горе на Небето, така и долу на Земята“. Работитѣ, които ангелитѣ работятъ, добритѣ хора работятъ и вие сега трѣбва да работите.
Сега за единъ месецъ да видите, че има нѣщо хубаво въ вѣрата, има нѣщо хубаво въ надеждата и да намѣрите и хубавото въ Любовьта. Като разглеждате живота на кой да е братъ, да намѣрите нѣщо хубаво. Като раглеждате по знание, по умъ – да намѣрите нѣщо хубаво. Като разгледате свободата му, да намѣрите нѣщо хубаво. Въ Любовьта, въ Мѫдростьта, въ Истината, въ живота, въ знанието и въ свободата, въ всѣки единъ човѣкъ да намѣрите нѣщо хубаво. Сега не се безпокойте. Изпитътъ ще бѫде много лекъ. Ха сега, нѣма да туримъ четири седмици, но три седмици. Три е хубаво число, късметлия. Три е късметлия, защото надеждата участвува, вѣрата участвува и Любовьта участвува. Искамъ всички туй да го направите по добра воля, по свобода. Направете го, ако искате. Ако имате надежда, направете го. Ако имате вѣра, направете го. Ако имате Любовь, направете го. Ако нѣмате, тогава и въпросъ не правете. Понеже зная, че всинца имате надежда, че всинца имате вѣра и Любовь, казвамъ ви: Заради вашата надежда, заради вашата вѣра, заради вашата Любовь – направете го. Въ името на туй, което имате. Въ името на Любовьта къмъ Бога, която имате – направете го. Не да кажете: „Учительтъ го каза“. Азъ го казвамъ, то е единъ подаръкъ за надеждата. Азъ го казвамъ заради вашата вѣра. Азъ го казвамъ заради вашата Любовь, не за себе си. Пъкъ и азъ ще го направя. Три седмици и азъ ще търся нѣщо добро въ васъ. Въ надеждата ще търся, въ вѣрата ще търся нѣщо хубаво. Ще бѫде по-добре. Знаете (ли) колко пѫти ще бѫде по-добре? Десеть пѫти ще бѫде по-добре. Вѫтрешно ще бѫде по-добре, не отвънъ да ви се ухиля. Като дойде нѣкой при мене, ще го кредитирамъ десеть пѫти. Не, десеть пѫти е много, както виждамъ вие сами не вѣрвате, но три пѫти ще ви кредитирамъ. Три пѫти ще ви кредитирамъ. Единъ кредитъ за вашата надежда, единъ кредитъ за вашата вѣра, единъ кредитъ за вашата Любовь. Три седмици азъ ще кредитирамъ. Затуй виждамъ, че всинца сте съгласни.
Въ името на добритѣ хора направете, това е надеждата. Въ името на добритѣ хора ще го направите това. Въ името на всички Свѣти Духове, ще го направите това. И въ името на Любовьта направете това. Въ името на всички добри хора, въ името на всички добри духове и въ името на Бога, заради Неговата Любовь, ще го направимъ. Каквото и да вършишъ, навсѣкѫде да виждашъ доброто. Ще имате изкушения, се ще имате нѣкакви спънки, но това да не ви смущава.
Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа. Отъ това ще направимъ една пѣсень.
/Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“/. Импровизирано. /Учительтъ изпѣ „Сила, здраве, животъ сѫ богатство за човѣка, що носи Любовьта, красотата на Духа“/. Ето какъ лесно става пѣсеньта. Когато Духоветѣ работятъ, лесно става.
Ще имате всичкото Божие благословение и Божията подкрепа презъ тия три седмици на упражнението.
Отче нашъ.
ХХ година
7. Лекция на Общия Окултенъ класъ
6 ноемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.
|
