По образ и подобие

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само няколко стиха от евангелието на Йоана от 12 глава от 12 ст. до 20 стих.

(12) На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, (13) взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осана! благословен, който иде в името Господне, Цар Израилев! (14) А Исус намери осле и възседна на него, според както е писано: (15) „ Не бой се, дъщи Сионова, ето, твоят Цар иде възседнал на ждребе ослично“. (16) Но това учениците му изпървом не разумяха; а когато се прослави Исус, тогаз си наумиха, че това бе за него писано, и това му сториха. (17) А народът който беше с него когато повика Лазара от гроба и го възкръси от мъртвите свидетелствуваше. (18) За това го и посрещна народът, защото чуха, че сторил това чудо. (19) А Фарисеите рекоха помежду си: Видите ли че нищо не ползувате? Ето, светът отиде след него.

Духът Божи.

Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“. И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици. Всяка теория е една скица. Тази скица не може всякога да се реализира, да се разбира. Трябва да претърпи ред промени. Всички вие имате такива скици в живота си. И всички страдания произтичат от скиците. Запример вие теоретически имате една полица да ви плащат от 25 или 50 хиляди лева. Това е теория. Онзи, от когото имате да вземате, ако се добере до тази полица и я скъса, всичко отиде. Вие не може да докажете, че имате да вземате. Теорията е само като документ, че имате да вземате. Дали ще вземете, то е въпрос. Ако има вашият длъжник, ще вземете. Сега не искам да се спирате върху полицата.

Най-важното е утрешния ден. Днешният ден той представя миналото. Каквото човек е мислил и правил в миналото, то е настоящият ден. Всеки един човек жъне плода на миналото. Туй, което има да постига за бъдаще, то е утрешният ден. Днес каквото прави, то е за утрешния ден, то ще му бъде жетва. Искат да кажат някои, защо Бог създаде човека по образ и подобие свое? Направил го Бог по подобие свое, но Бог оставил нещо, което не дал на човека. Значи, създаде го по образ и подобие на своя ум, създаде го по образ и подобие на своето сърце, но не го създаде по образ и подобие на своята воля. И понеже човек си е позволил да присвои това, което Бог не му дал, той внесе греха в света, престъплението, страданията. Всичките страдания на хората се дължат, че те искат да бъдат и по воля като Бога, да заповядват. Запример, когато един възлюбен изтупва праха на своята възлюблена, прави нещо, което не е по Бога. Когато банкеринът взема по насилствен начин от бедния, той прави нещо, което не е позволено. Когато ти заколваш една овца и я ядеш, правиш нещо, което не е позволено. Когато говориш на хората туй, което не е истина, то не е по Бога. Искаш да ги заставиш да вярват и правят това, което не е по Бога. Питат: Защо хората страдат? – Защото правят това, което не е по Бога. Всичките страдания в света, индивидуални, семейни, обществени, народни, общочовешки, произтичат, че всички правят това, което не е по Бога. Там дето правят по Бога, излизат всичките блага. Има такава една формула. Безконечното голямо накъде се стреми? Безграничното голямо няма накъде да се стреми. По-голямото от себе си няма накъде да се стреми. Безграничното малко няма по-малко от себе си, накъде се стреми?

Следователно, стремежът на безграничното голямо е към безграничното малко. Нататък отива. Безграничното малко, като няма да иде по-надолу, по-малко от него няма, в него има желание да се стреми към безграничното голямо. Виждаме големите хора слизат при малките и малките отиват при големите. Питат някои: Защо този бедняк е отишъл при този учен човек. – Там е пътят. – Защо учения слиза при бедния? – Там е пътят му. Той няма друг път. Той нагоре не може да иде.

Сега аз искам всички да разсъждавате, кой както може. Защото всичките хора не разсъждават еднакво. Запример, сега казват, че всяко нещо си има причина. То е една философска област. Какво значи, че всяко нещо си има причина. Причината и тя си има причини, и последната причина има и тя своя причина и така до безкрайност. Следователно, ние живеем в един свят, дето има едни явления, които обуславят други явления и казвате, че първото е причината на второто. То е резултат, от него произтича друг по-голям резултат. Да кажем имаме една река като резултат на много изворчета. Тази река се отбива в градините – то е друг резултат. Казват, че реката е причина. Но то е второстепенна причина. Главната причина не знаете, къде се намира. Ако някой слуга е донесъл един подарък на вас, слугата не е причина, той е резултат. Той е само едно условие. Зад слугата седи Онзи, който се е погрижил заради вас.Ние в света виждаме само слугите. Онзи, Който изпраща всичките благословения, не го виждаме. Той е причината, а казваме: Баща ми направи туй заради мене, майка ми направи туй заради мене, приятелят направи това, но те са само слугите. Бащата, майката, приятелят – всичките те са слугите. И без тях не може да се прояви реалното. Сега не съм за онази философия, която отделя слугите от господарите. Нито пък съм за онази философия, която отделя учителите от учениците им. Не съм и за онази философия, която отделя живите от мъртвите, и мъртвите от живите. Сега искат да се отделят живите от мъртвите. Че кой се грижи за мъртвите? – Живите. – Кой се грижи за живите? – Мъртвите. Сега вас ви се вижда тази работа малко странна. Как е възможно? Една несъобразителност има. Онези умрелите листа на дърветата, които падат под корените, нали остават всичкото си богатство. Тия листа, които умират оставят всичкото си богатство на корените и оттам започват да живеят пак наново. Благодарение на умрелите вие се проявявате. И благодарение на живите, умрелите забогатяват. Понеже умрелите са богати. Защото богатите умират, сиромасите не умират. Сиромахът, като стане богат, умира. Богатият като стане сиромах, оживява. Казвам сега: Горко вам богати! Вие ще умрете. Казват: Блажени сиромасите, защото ще се родят в света.

Сега тази философия хората не я знаят. Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. Сега вие сте от онези богатите, които сте дошли на земята, да си поправите погрешките.

Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат.

Един турчин, който бил в Багдат, като се върнал в България, казва: Когато бях в Багдат, скачах на 20 метра. Турили го да прескочи два метра един трап и в трапа влязъл вътре. Не могъл да го прескочи. Казва: Тук въздухът не помага, в Багдат въздухът помага на 20 метра да скачам. Този анекдот, той е турски. Турците много обичат да преувеличават. Българите имат такъв анекдот, турен в друга област. Един български старец, на 85 години, веднъж дошъл до един трап и казва: На млади години щях да го прескоча. Засилил се да прескочи трапа. Като паднал вътре, казва: На млади години друго беше, но като остарее човек, така е. Огледал се и като видял, че няма никой да го чуе, казва: А бе, каквото беше на млади години, такова е и на стари години

Направи Бог човека по образ и подобие свое, по ум да мисли. И човек трябва да мисли, понеже като мисли, мозъкът е едно динамо – човек образува светлина. А светлината е една необходимост за човешкия живот. Подобието е сърцето. Сърцето е динамо, дето се образува топлината. Топлината е една необходимост за живота. Значи в мозъка се проявява мисълта, в сърцето се проявява животът. Следователно, ако изгубиш Божия образ, ще изгубиш Божията мисъл. Ако изгубиш Божието подобие, ще изгубиш сърцето си. Тогава животът не може да се прояви.

Сега може да се зароди друга мисъл: защо светът е така създаден? Че как трябваше да се направи? Какъв образ може да дадете на света? Съвременният свят върви по най-добрият път. От милионите опити, които е правила природата в миналото, светът върви по един от най-добрите пътища. Милиони и милиони опити е правила природата, и този път, по който светът върви, е най-добрият. За бъдеще, като намери по-добър път, по него ще върви светът. Следната епоха по друг път ще върви. Нищо в природата не е статично. И там е красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример вие помислете, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашият ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, вас трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономия,трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Пък сега като остарее човек, той иска неговите внучета да дойдат при него, той да има един чувал с орехи, да им дава орехи, те да му донасят водица, да му казват: Дядо, дядо! Хубави са тия работи, но това не е смисълът. Това не е по образ. Мисълта трябва да бъде светла, а пък чувствата трябва да бъдат топли. Когато човек има светлина, той е силен. Когато човек има топлина, той е силен. Щом изгуби светлината си, той отслабва; щом изгуби топилината си, пак отслабва.

Сега някои от вас искате да бъдете доктори по медицината. Каква наука е медицината. Тя само с болни хора се занимава. Пък трябва да имаме медицина за здравите хора и тогава да изучаваме болните. Болните са едно явление на здравите. Най-първо трябва да има доктори, които да изучават живите, как здравият човек трябва да живее. Сега лекарите в България са дошли до една мисъл, трезви станали, прокарали една резолюция, че здравите трябва да плащат, пък болните да не плащат. Като се разболее човек, не може да работи – тогава даром да го лекуват. А здравите понеже работят, здравите трябва да плащат. Кой трябва да разреши мъчнотията? – Здравите. Болните са аристократи. Сега болестта е едно средство. Когато човек искат да го смирят, пращат му болест. Има нещо по-страшно от злото. Това е човешката гордост. Гордостта в света става причина за всичкото падение на хората. Някой човек седи и се изправя, че иска да заповядва на човека, като върви. По-неустойчива машина от човешкото тяло няма. Трябва да имаш отличен ум и сърце, за да можеш да запазиш своето равновесие. Докато ти мислиш, можеш да ходиш; щом престанеш да мислиш, падаш на земята. Докато сърцето е топло, ти ще ходиш изправен; щом сърцето истине, ще останеш на едно място.

Сега учените хора искат да направят накои машини да се движат не по две релси, но по една релса. Когато Господ направи света, по две релси го направи – по релсата на ума и по релсата на сърцето, по тия две релси да върви. Сега учените хора искат да направят по една релса да се движи – по човешката воля. То е най-опасно по една релса. По една релса може да пътува един влак. Докато един влак върви, една топка се държи – като спре влакът, топката се преобърне. И човешката мисъл докато работи, човек може да се движи. Щом престане да мисли, той веднага се препъне и падне. Казва: Вече не държи силата ми. Аз засягам тия въпроси, понеже те са свързани със здравето на човека. Човек не може да бъде здрав, ако той не мисли. Човек не може да бъде здрав, ако той не чувствува правилно. И най-първо трябва да приложи своята мисъл в сърцето си и своите чувства в ума си. „Мъжки и женски пол.“ Мисълта може да се приложи само в сърцето и чувството може да се приложи в мисълта. Туй сега хората на новите поколения трябва да го учат. Някой път ние сме недоволни от онова, което имаме. Че животът седи в дишането.

Най-първо ти като станеш сутрин, ти дишаш, и в дишането какво ще приемеш от Бога? Какво ще добиеш? Всякога, когато човек дава толкоз, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава или дава по-малко, той се разболява. Щом дава по-малко и взема повече, пак се разболява. Значи природата не обича лакомия. Някои хора са лакоми в умствено отношение, те искат да знаят всичко. Хората, ако всичко знаеха, какво щяха да направят? Да допуснем, че всичките хора всичко знаеха – какво отношение щеше да има между хората? Може да остане да мислите върху туй. То е философски стремеж, то е нещо невъзможно. Невъзможно е органите на тялото всеки да бъде еднакво голям, колкото тялото и силен колкото тялото. Ако главата стане колкото тялото, де ще бъде тялото? Ако ръката стане толкоз голяма, колкото тялото, къде ще бъде тялото? Всички удове всякога ще бъдат по-малки от колкото тялото. Вие искате вътре в Божествения свят, както Бог направил света, да измени реда на нещата, да направите ръката по-голяма, отколкото трябва. Защо ви е една голяма ръка, или защо ви е една голяма глава? Не главата да бъде малка, не да турим една комарска глава на човешкото тяло.

Сега проповядвам едно учение на хората, че като идат в оня свят, там да се поправят. Кой е оня свят? То е утрешния ден. Че вие мислите за днешния ден. Днешният ден разрешава въпроса. Днешният ден ще реши утрешния ден. Днешните мисли друго разрешават. Вие мислите, че като идете в оня свят, ще намерите Христа. И мислите, че Христос ще ви приеме. То е смешна идея. Колко пъти Христос е идвал във вашия дом и вие не сте го познали? Много пъти е идвал и вие не сте Го познали. Не сте Го приели. Вие си въобразявате, да Го срещнете и да Му кажете, колко сте страдал. Той участвува във всичките ви страдания, даже страда повече, отколкото вие страдате. Вие ще му разправяте за вашето микроскопично страдание, много големи мъченици сте били. Питам: Един съвременен проповедник, ако иде при Христа, какво ще му каже? Най-новите теории, какво хората мислят. Христос от две хиляди години как работи, онзи е толкоз невежа! Две хиляди години се учи. Той е научил толкоз! Проповедникът е едва на 40–50 години – иска да се сравнява с Христа, който две хиляди години е учил. Казва: В твоето време хората бяха прости, ти не знаеш толкоз работи, колкото ние знаем. Сега вие по някой път, вие си представлявате някои неща не такива, каквито са. Не намирам някаква погрешка в това. Слънцето трябва да си го представим малко, за да бъде достъпно за нас. Слънцето навсякъде го представят малко, по книгите го представят като малка топка, че децата се радват на това слънце. Един човек, който не разбира, ще каже, че това е лъжа. Не е лъжа ни най-малко. То е една истина, която се изявява на 92 милиона мили. Туй положение на слънцето е вярно, само когато то се намира на 92 милиона мили.

Ако се отдалечи, слънцето ще се намали още повече – ако се приближи, ще се увеличи. Ако се приближим при истината, ще се прояви по един начин, ако се отдалечаваш, ще се прояви по друг начин. Няма нищо лошо в това. То е една обстановка. И в живота ако във вас се намалява светлината, вие се отдалечавате от Бога; ако се увеличава светлината, вие се приближавате при Бога. Ако се намали топлината, чувствата ви отслабват. Казвате: Едно време какво беше в нашите сърца, а пък сега. В Откровението се казва: „Понеже нито си студен нито си топъл, а си хладен, ще те избълвам.“ Една храна, която е нездравословна, стомахът я изхвърля. Казва: Не искам да се занимавам с тази храна. Извън стомаха! Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. Казвате: Аз живея добре. Всеки ден по три пъти се храниш на физическото поле, ядеш най-хубавата храна, която съществува. Малко по-хубава храна вземай! После, трябва да дишаш най-хубавия въздух! Трябва да възприемеш най-хубавия звук през ушите! И през ушите се храни човек. Вие сте болен, чуете, някой да ви казва: Не бойте се, ще оздравеете. Виждам, веднага след тази дума, вие се окуражите.

Всички искат да бъдат големи. Големината има своите неудобства. Никой не иска да бъде малък. Най-малката форма е по-удобна. Голямата не е толкоз удобна. Тя е удобна при други условия. Бог създал в света големи и малки същества. Един цар в миналото направил две врати – малка и голяма. През голямата врата влизали големите същества, а през малката – малките. Какво се оказало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите за да могат да видят, какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай – да си малък или да си голям. Ако си малък можеш да влизаш и през голямата и през малката врата. Ако си голям, само през голямата врата ще влизаш.

Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този невежа, онзи невежа – това не е свет. Ти мислиш, че си нещо по-хубаво. Грешните хора са комарчета. Тия грешните хора в светите места влизат и в грешните места влизат. Свети не тъй, както хората схаващат. Хората схаващат, че един свет човек трябва да мине през големите врата. Грешникът аз го считам едно малко комарче, което може да няма тази цена, както този светия човек. Аз наричам свети ония хора, които разбират много добре. В моя ум: всеки човек, който разбира онова, което Бог е направил и го прилага, той е свет човек, той е добър човек. Всеки човек, който и да е, може да е светия. Мярка е това. Светията, ако прави разиденения между хората, светия ли е? Че като дойде Христос на земята, кои събра? Праведните ли събра? Казва: „Син човечески не дойде заради праведните“. Лекарят за кои идва – за здравите или за болните? Ще бъде смешно лекаря да дойде и да лекува здравите. Или да тури ръката си на пулса, да види да нямат някаква болест. Ако е болен може да го изпитваш. Вие се възмущавате от болестите. Болестта е един метод. Ако болести в света нямаше, ако страдания нямаше, хората щяха да бъдат крайно жестоки, твърди. Твърди като диамант. Вие не може да влезете между тях. Благодарение на тия страдания, между хората се образуват известни връзки. Та в тази война запример, английските бедни и богати ги побратимява. В скривалищата долу по братски си помагат. Започнаха англичаните да мислят, че могат богати и бедни на едно място да живеят и да се разбират. Някои вземат думите от евангелието, какво Христос е казал и плашат хората, че богатите ще бъдат в ада. Светът с плашене няма да се оправи. То е един отживял метод. Че има ад, има. Но трябва да се знае какво е адът.

Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски бей имал един син. Бащата бил много благочестив, синът обаче започнал да пие. Бащата му казва: А бе синко, ако пиеш, ще идеш в ада, ще започнеш да гориш. Казва: Татко, аз обичам да ми е топло, поне студено няма да ми е. Казва: Не пий тази ракия, всичките тия бъчви ще се окачат на врата ти. Той пита: Ами пълни ли ще бъдат? – Разбира се, пълни. – Има какво да се пие. Той си мислил за пиенето. То е едно криво разбиране. Ние заплашваме хората. Ще изкривиш смисъла на живота. Човек може да бъде щастлив и в своите страдания. Нещастието в живота произтича от онова вътрешно неразбиране. Ако хората вярваха тъй, както е писано в евангелието, светът трябваше да се оправи, но въпреки това от две хиляди години се проповядва вечно мъчение, с вили дяволите ще ги мъчат. Аз често виждах картини за мъчението на хората в ада, вътре турени владици, проповедници, попове – все в ада. Сега ги няма вече, изчезнаха тия картини. Такава руска идея беше. От Русия носеха тия картини. Тогава гледах какво се проповядва. В ада отиваха тези, които са ни учили – тогава защо да ги слушаме? Владици и попове, които са първи в ада, не могат ли да отидат и да бъдат първи в рая? Могат, защо не.

В ада отиват всички хора, които са вземали повече. В небето отиват всички, които са вземали по-малко. Че то е по онези физически закони. Всички тежки тела падат на дъното на океана, а всички леки тела излизат нагоре, отиват в рая. Някои питат как да идат в рая. Лесно. Освободи се от всичките тяжести, които имаш, освободи се от своето щестлавие, освободи се от своята гордост, освободи се от чувството, че си всесилен, че всичко може да направиш. Възприеми онази, светлата мисъл на любовта, че влез в положението на всичките хора, че всичките имат страдания и несгоди. Влез в тяхното положение, после започни да мислиш. Виж, защо Господ ги е създал, и веднага ще влезеш в рая. Сега всеки седи и си мисли, че дядо му е оставил наследство и 20 години някои се съдят.

Ще ви приведа един пример тук, от София. Мисля, били трима братя македонци. Единият, най-големият брат иде тук в България, в София, става търговец, въздига се, става заможен. Повиква другите си братя да дойдат и те. Идват, работят, работата им провървява. Един ден, когато големият брат искал да отдели братята си, те искали да се делят по равно, но той не искал по равно. Казва: Не искам по равно, ако не, ще се съдим. Започват да се съдят. Големият брат, като видял, че ще му вземат това, приписва имането на жена си, прави я наследница. Съдят се 8 години. Но жената на големия брат намира по-умен от него, който по-добре я оценява и отива с него. Другите братя, след 8 години като се съдили, идат при брата си и казват: Съгласни сме да ни дадеш, каквото ти искаш. Казва: Нямам, жена ми го взе. Остават и големият и малките братя без нищо.

Та ние искаме по тънкия конец да вземем. Да благодарим за онова, което Бог ни дава. Всеки ден ни дава изобилно въздух, изобилно светлина, после онова хубавото за слушане, после онова ухание на цветята. Благодари на Бога за всичко. Благодари на Бога за очите си. Един ден Бог ще те повика и ти ще трябва да дадеш един отчет. Ще се върнеш в дома си като ученикът, който носи дипломата си. Той ще иска да види, че си свършил училището добре, че носиш диплома, че си завършил образованието на земята. Сега някои искат да идат в оня свят да се оплакват. Оплакване в оня свят няма. В оня свят трябва да бъдеш доволен. Трябва да забравиш умразата, злобата, да бъдеш разположен, там всичко ще забравиш. Ако остане само един малък повод, не може да останеш в рая.

Има един анекдот, че един евреин, адвокат, влязъл в оня свят. Понеже там нямало спорове, той бил винаги на особено мнение. Кажат: Да направим това, и той ще си даде мнението. Не може да го изобличат, не искат да спорят. Започнали да мислят, как да го извадят. Казват: Има едно голямо предприятие вън от рая. Казва: Аз съм първият, отивам. Отварят вратата на рая и той излиза да оправя света. Сега евреинът оправя светът, както го виждате.

Всеки един от вас прави погрешката на евреина. Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи, че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво. Някой певец, който не може да пее, няма фокус.

Ако любовта на Бога не е в твоя ум; ако любовта на Бога не е в твоето сърце, ти нямаш фокус. Тогава ти се уплашиш, че онова любовното око го няма. Ти паднеш духом. Та казвам: Дръжте във волята фокуса. Любовта на Бога във волята живее. Всичкото богатство, което е вложил, като дойде Господ на земята – сега иде на земята! Не че сега иде, от хиляди години ходи инкогнито.

Ще ви преведа един пример. Един цар искал да знае, дали неговите министри са честни, справедливи. Той имал 12 души министри. Повикал ги един ден и им казал, че той ще напусне страната, ще иде във странство за неопределено време и дотогава им дал властта, оставил на всекиго наследство. Казал им: Употребете, както вие намерите за добре. След като заминал, върнал се предрешен в царството си, отива при първия министър като бедняк и проси. Той му дава едно сухо парче хлебец. Той го турил в торбата. Отива при друг, той му дава съдрани обуща – обиколил всичките министри и всичките му давали скъсани дрехи, шапки, обуща, ризи, съдрани жилетки. 12 години отсъствувал. Връща се в царството си. Дошъл указ, че царят се връща. Като дошъл той дал угощение на министрите си, един банкет. За всичките имало подаръци под големи похлупаци. Мислят си: Какво ли е донесъл царят? Дават подаръците и 12-те министри намерили ония подаръци, които дали на царя.

Та един ден, когато Господ даде угощение, всички ще намерите подаръците, които сте дали. Когато Господ дойде при вас, дайте Му най-хубавото, което имате в дома си, за да го благослови.

Хранете в себе си най-хубавите мисли и най-хубавите чувства. Бъдете верни на себе си и верни на Онзи, който живее във вас.

Тайна молитва.

4 беседа, държана на

3.11.1940 г. Неделя, 10 ч.с.

Изгрев