Добрата молитва.
Вениръ-Бениръ.
На катедрата предъ Учителя – чиния съ бѣло, едро грозде.
Може да запита нѣкой: „Отъ кѫде е дошло това грозде?“ Това (е) една особена материя, отъ която е събрана. Нѣкой пѫть ядемъ гроздето безъ да мислимъ. Следъ като изядемъ гроздето, чувствуваме нѣкой пѫть само вкусътъ му, безъ да се ползуваме отъ неговитѣ сили. Има нѣща, на които трѣбва да се обръща внимание. Човѣкъ трѣбва да обръща внимание на тѣлото си, на сърдцето си и на ума си. Не въ обикновения смисъль да се обръща внимание. Знаете ли на какво прилича свободното разбиране на нѣщата? Представете си, че ви сложатъ на трапезата много хубаво ядене и турятъ трима души съ ножове да седятъ надъ главата ти отгоре. И следъ като се наядешъ, да си почука(тъ) съ ножоветѣ си. Какъ ще ядешъ? Това ядене, колкото и да бѫде красиво, какъ ще го ядешъ като гледашъ ножоветѣ? Най-хубавото ядене е като си самъ въ стаята да ядешъ такова грозде. Сега отъ това грозде ще вземете всѣки по едно зърно и ще запазите семенцата, които сѫ вѫтре. Сега искате да знаете защо. Нѣма какво да ви се обяснява. Когато слънцето изгрѣва, трѣбва ли да ни обяснятъ защо изгрѣва? Когато слънцето залѣзва, трѣбва ли да ни обяснятъ защо залѣзва? Много пѫти правимъ работи, които не трѣбва да ни се обясняватъ. Нѣкой пѫть вие си създавате такива мисли, които сѫ безпредметни. Напримѣръ: искате да знаете колко сте се повдигнали, колко сте станали добъръ, учени, възрастни. Най-първо, като дете на една година, ви интересуватъ едни нѣща. Други нѣща ви интересуватъ на две години, три години, четири години. На 45-тата година казватъ, че човѣкъ ставалъ по-уменъ. Човѣкъ продължава да промѣнява своя интересъ и на 65-тата година, 75-тата, 85-тата, 95-тата, 100-тната. За стогодишната възрасть турцитѣ казватъ: „Юзъ-дюзъ“ – значи: равна е тамъ земята. Питамъ: Като се движишъ по едно равно поле, какво ще се ползувашъ? Това поле нѣма никаква растителность. Отъ гдето минавашъ има прахъ.
Има нѣкои нѣща, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Вие казвате: „Господь да ни освободи“. Господь всѣка сутринь ви освобождава и всѣка сутринь, следъ като ни освободи, ние пакъ се заробваме. Ти имашъ едно зрънце грозде. Ще го вземешъ и ще го пазишъ за споменъ. Но то ще се развали. Кое е по-хубаво: да запазишъ или да го запазишъ вѫтре въ себе си? Най-запазеното мѣсто е вѫтре: изяшъ го, нищо повече. Може да попитате: „Кѫде ще отиде гроздето?“ Не питай кѫде ще отиде. Когато ви откѫснатъ, като гроздето отъ земята, кѫде ще отидете? Ще се качите на нѣкоя катедра за предметно учение. Сега искамъ да ви наведа на нѣкоя практическа мисъль. Много пѫти съмъ говорилъ, но нѣкои нѣща ни засѣгатъ. Нѣкои мисли засѣгатъ нашитѣ лични чувства. Човѣкъ, като влѣзе въ религиозния животъ, трѣбва да бѫде много внимателенъ. Както се събирате близо, не трѣбва да бѫдетѣ единъ до другъ. Хората обикновено трѣбва да бѫдатъ далечъ единъ отъ другъ. Когато седнатъ единъ до другъ, то има влияния, които се преплитатъ. Не можешъ да се избавишъ отъ това. И на улицата като си, тѣзи влияния проникватъ презъ дрехитѣ ти, презъ мозъка ти, навсѣкѫде. И се върнешъ въ кѫщи, и нѣкой пѫть не си разположенъ, а нѣкой пѫть – разположенъ. Сега не искамъ да говоря за отрицателнитѣ нѣща. Отрицателното е сѣнка на нѣщата. Хубавото, красивото въ свѣта, е господарь. И човѣкъ, по естество, е повече добъръ, отколкото лошъ. Но понеже не проявява своето добро, то злото, което има въ него, макаръ и да е малко, но понеже го проявява, то се вижда, като че е по-голѣмо.
Представете си, че на всѣкого едного отъ васъ бихъ далъ по 100 английски лири въ злато. Въобразете си сега това, което въ реалность не може да бѫде. Сто лири колко правятъ? Тѣ тежатъ да кажемъ по 5 грама. Колко струватъ? Сега до допуснемъ, че имате грозде, но да допуснемъ, че рѫката ви е толкова слаба, че не може да вземе нито единъ гроздъ. И после, като го вземете и го турите въ устата си, не можете да го сдъвчете и глътнете.
Че вие, ако не можете да разберете една основна мисъль, кѫде е напредъка? Толкова години се говори за вѣрата. Казва се: „Да имате вѣра“. Какво нѣщо е вѣра? Какво нѣщо е надеждата, милосърдието, любовьта къмъ Бога? Всички за любовьта говорите. Любовьта е нѣщо конкретно. Тя е степени на даване и степени на вземане. Могатъ да ви дадатъ отъ любовьта една стотинка, две стотинки, три стотинки. Можешъ да дадешъ една стотинка отъ любовьта, две стотинки, три стотинки, милиони. И нѣкой пѫть, ако дадешъ повече отъ любовьта си, има друга опасность. Майкитѣ често прехранватъ децата си отъ любовь. И тѣзи деца се разболяватъ. И въ духовния животъ има една опасность. Като говоримъ за любовь къмъ Бога, тя може да стане механична и си изгубва смисъла, и не се разбира любовьта.
Когато говоримъ за любовьта, тя винаги трѣбва да бѫде нова. И като слушашъ за любовьта, да казвашъ: „Никога не съмъ го слушалъ това“. Щомъ едно нѣщо се повтаря, то не е любовь. Щомъ се повтаря: „Азъ ви обичамъ, азъ ви обичамъ“ – това не е любовь. Любовь е това, за което не се говори така. „Азъ ви обичамъ, азъ ви обичамъ“ – това не е любовь. Ако азъ ви напиша най-хубавото писмо, де е любовьта? Зависи какви сѫ моитѣ подбуждения. Виждамъ, че въ васъ личнитѣ чувства сѫ развити. Обичате да говорятъ хората за васъ. Нѣкой намаже личнитѣ ви чувства, спомене нѣкои хубави нѣща, които има баща ви, майки ви, спомене какво сте направили вие, и на васъ ви стане приятно.
Казвамъ: Напиши нѣкому едно писмо такова, каквото би написалъ на себе си. Пожелай му едно добро, както би пожелалъ на себе си. Представете си, че сте внимателни повече къмъ единия си кракъ, отколкото къмъ другия. Какво би станало тогава? Напримѣръ: всѣка вечерь миете дѣсния кракъ повече, отколкото лѣвия. Какво ще стане? Направете единъ опитъ да миете само едната страна на лицето си, а пъкъ другата оставете немита. Какво ще стане? Това сѫ редъ разсѫждения.
Нѣкой пѫть ние мислимъ за себе си повече, отколкото трѣбва. А пъкъ нѣкой пѫть ние не мислимъ за себе си и толкова, колкото трѣбва. Сега, ако нѣкой ви е повѣрилъ известна картина, напримѣръ нѣкой великъ художникъ ви е подарилъ една картина, и вие сте я оставили, и мухите сѫ кацнали отгоре и, какво ще стане? Мухитѣ сѫ рисували по очитѣ, по рѫцетѣ, по носа, по челото на картината. И тѣ сѫ турили своето рисувание. И ако този художникъ дойде и погледне картината ти, какво ще каже? Той я е рисувалъ нѣколко години и ви я е далъ отъ любовь. Какво ще му стане като види, че мухитѣ сѫ рисували върху картината? Ще го бодне нѣщо на сърдцето. Представете си, че Богъ ви е далъ единъ отличенъ умъ, който никой не може да ви даде, далъ ви е едно отлично сърдце, което никой не може да ви даде и едно тѣло, което никой не може да ви даде. И ако вие сте оцапали тѣлото си, ума си и сърдцето си, то като мине Богъ – само ще погледне. Какво показва това? Че не цените вие онова, което Богъ ви е далъ. И питате: „Като умра азъ, кѫде ще отида?“ Щомъ не си държалъ тѣлото си чисто, ще отидешъ при нечиститѣ. Щомъ не си държалъ сърдцето и ума си чисти – ще отидешъ при нечиститѣ. Ако си държишъ ума, сърдцето си и тѣлото си чисти, ще отидешъ при чиститѣ. Ако не сте мислили за никого добре, кѫде ще отидете като умрете? Нѣкой пѫть мислите само за вашитѣ приятели, за вашитѣ роднини, за баща си, за майка си добре. Хубаво, вие ги обичате, а за другитѣ хора не сте мислили добре. Като умрете, кѫде ще отидете? Като умрете, вие ще се държите за майка си и баща си на земята. На онзи свѣтъ, горе, не можете да отидете. Нѣмате тамъ никакъвъ познатъ, който да ви привлече. Вратитѣ навсѣкѫде ви сѫ затворени.
Всѣки единъ човѣкъ, когото обичате, е една отворена Божествена врата за васъ, за възможноститѣ на вашето развитие. Защо трѣбва да обичате? Колкото повече хора обичашъ, толкова повече врати ще имашъ, толкозъ повече врати ще имашъ за Божието благословение. Практически така седи въпроса: ти казвашъ: „Този ме обича“. Като те обича, той много добре изпълнява своята длъжность. Ако той те обича, вие сте вече за него една отворена врата. А пъкъ ако той ви обича, той е една отворена врата за васъ. Ако обичате Бога, Той е една отворена врата за васъ. Ако обичате ангелитѣ, тѣ сѫ отворени врати за васъ. Азъ говоря за любовьта, а не (за) поклонението. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата“. Щомъ обичате Христа, Той е отворена врата за васъ. Щомъ обичате светиитѣ, тѣ сѫ отворена врата за васъ. Вие разсѫждавате така: „Обича ли ме той?“ Този въпросъ така, наполовина, се разрешава. Ако той ме обича, азъ съмъ отворена врата за него и той се ползува. Ако азъ го обичамъ, той е отворена врата за мене, азъ се ползувамъ. Ако и двамата се обичаме, тогава и двама сме отворени врати единъ за другъ, и двама се ползуваме. Ако ти обичашъ, ти се ползувашъ. Ако той обича, той се ползува. Вие може да разсѫждавате дали това е така. Опитътъ показва следното: като се завърти онзи ключъ на стената, веднага изгасватъ свѣщитѣ. Вие казвате: „Какъ ще позная, че азъ не обичамъ?“ Щомъ изгасватъ свѣщитѣ – не обичашъ. Щомъ свѣтятъ свѣщитѣ – обичашъ. Ако твоятъ умъ свѣтне – любовь има въ тебе. Ако твоето сърдце е топло – любовь има въ сърдцето ти. Ако тѣлото ти е здраво – любовь има въ тѣлото ти. Ако тѣлото ти не е здраво – малко любовь има въ тѣлото ти. Ако сърдцето ти не е топло – малко любовь има въ него. И ако умътъ ти не е свѣтълъ и не мислишъ – малко любовь има въ ума ти. Вие мислите, че безъ да мислите ще имате любовь въ ума си. Такъвъ законъ не сѫществува.
Всички приказватъ все за новото учение. Новото учение е следното: да обичашъ съ ума си, да обичашъ съ сърдцето си и да обичашъ съ тѣлото си. Какво значи да обичашъ съ тѣлото си? Дави се една мравка. Ти я хващашъ и я изваждашъ. Това е обичь съ тѣлото. Дойде нѣкой гладенъ човѣкъ въ кѫщи. Дойде една мравка. Ти и дадешъ да се наяде. Това е обичь съ сърдцето ти. И изпраща(шъ) тази мравка, та каквото и дадешъ – никой да не го знае. Това е обичь съ ума ти. Като приемемъ на гости една мравка въ кѫщи, като и дадешъ да яде и я изпратишъ така, че никой да не може да и вземе това, което си и далъ, това значи да имашъ любовь съ тѣлото, сърдцето и ума си. Така разбирамъ конкретно любовьта. Падне на нѣкой човѣкъ кърпата и ти му я подадешъ. Това е любовь съ тѣлото. Дадешъ му да яде – това е любовь съ сърдцето. Дадешъ ме една книга – това е любовь съ ума. Тази любовь може да е микроскопическа, но тя е силна, мощна. Като посадишъ семената на това грозде, следъ 4–5 години ще има не едно зрънце, а съ цѣли паници за всѣки единъ отъ васъ, съ по хиляди зрънца. Най-първо трѣбва да се освободите от старитѣ възгледи. Ти казвашъ: „Хората разсѫждаватъ така: човѣкъ се ражда, остарява и умира“. Този възгледъ го оставете настрана. Ако си роденъ по човѣшки, ще остарѣешъ по човѣшки и ще умрешъ по човѣшки. Ако си роденъ по Бога, ще живѣешъ по Бога и ще отидешъ въ другия свѣтъ, при Бога, нѣма да умрешъ. Че сте родени по човѣшки, азъ тамъ не споря. Сега казвамъ: Както сте родени по човѣшки, трѣбва да се родите и по Бога. И както сте живѣли по човѣшки, така трѣбва да живѣете и по Божественому. И както сте умирали по човѣшки, така и трѣбва да отидете въ другия свѣтъ по Божественому. Кой отъ васъ би билъ радостенъ, че ще отиде въ другия свѣтъ. Ще му мръдне сърдцето, ще забие сърдцето му, понеже онзи свѣтъ не го знаете кѫде е. Вий казвате: „Кѫде е той?“ Той е тукъ и не е тукъ. Въ главата е и не е въ главата. Въ сърдцето е и не е въ сърдцето. Въ тѣлото е и не е въ тѣлото. При радостьта казватъ, че нѣкой е въ небето. Въ кое небе е? Небето е мѣсто на абсолютна свѣтлина, на абсолютна топлина, на абсолютна сила и на абсолютенъ животъ. За мене небето е следното: всички онѣзи Велики Божествени блага, които постоянно се изпращатъ на земята, идатъ отъ тамъ. Небето е никѫде и навсѣкѫде. Като казвамъ „никѫде“, разбирамъ, че не може да го локализирашъ на никое мѣсто. Навсѣкѫде е то. И нѣкой пѫть, като минавате презъ това мѣсто, става ви радостно. Да ви обясня какъ ставате радостни. Представете си, че вие сте осѫдени на обесване. Присѫдата ви ще влѣзе въ изпълнение. Искатъ да ви екзекутиратъ на вѫже. Вие сте обезсърдчени. И всички хора наоколо гледатъ какъ ще ви обесятъ, интересуватъ се. Вие вървите и погледнете, и виждате, че нѣма нито единъ любѣщъ наоколо. Всички казватъ: „Нека разбере“. Идва единъ човѣкъ и казва: „Този човѣкъ заслужава да живѣе.Той е чистъ и свѣтъ човѣкъ“. Лицата на хората се смѣятъ. Кое е по-хубаво: да отиваме на вѫжето съ присѫда или да се връщаме отъ вѫжето? Да отиваме въ смъртьта или да се връщаме отъ смъртьта? – Да се връщаме. Нѣма защо да умира човѣкъ постоянно, а само веднажъ. И отъ тамъ насетне да отиде при Бога и да живѣе. Има доста пророци. Казватъ: „Така му говорилъ Духътъ“. Ти казвашъ: „Азъ вѣрвамъ“. Колцина отъ васъ, които сте събрани тукъ, ако дойде нѣкой и каже: „Мене Духътъ ми каза това и това да направишъ“, колцина сте готови да го направите. Азъ не казвамъ, че нѣма да го направите. Ще го направите. Но все ще дойде нѣкакво колебание. Азъ ще го попитамъ: „Ти това нѣщо правилъ ли си го?“ Той ми носи грозде. Питамъ го: „Това грозде ти вкусилъ ли си го?“ Той казва: „Не съмъ го вкусилъ“. Казвам му: „Защо ми носишъ нѣщо, което не си вкусилъ?“ Казва ми нѣкой: „Отлично грозде е това“. Питамъ го: „Ялъ ли си го?“ Това, което продаваме на хората, трѣбва да сме го опитали. Всѣко нѣщо, което пожелаваме на другъ човѣкъ, трѣбва да съмъ го опиталъ.
Представете си, че всички сте станали пророци и започвате да се изреждате. Всѣки день идватъ и ти казватъ: „Господь каза така да направишъ“. Имате ли време вие да изпълните заповѣдьта 100 заповѣди? Мислите ли тогава, че тия сто пророци сѫ прави? Тѣ не сѫ разбрали Божията воля. Тѣзи сто пророци сѫ за сто дена, а пъкъ тѣ сѫ дошли всички при васъ, искатъ да направите всичко, което тѣ казватъ? Тѣ сѫ тщеславни, тѣ не сѫ избрали своето време. И когато се намиратъ много мисли въ човѣшкия умъ, много пророци, ще имъ кажешъ: „По единъ пророкъ на день“. Азъ ето какъ бихъ постѫпилъ съ тѣзи пророци. Като дойде, най-първо ще го нахраня, ще го оставя да постои единъ день въ кѫщи и тогава ще говори за мисията, съ която Господь го пратилъ. Ако единъ пророкъ дойде и яде отъ моето ядене – не го слушай. Най-първо той ще яде отъ хлѣба, отъ гроздето и ще пие отъ виното. И ако е добъръ пророкъ, виното ми ще бѫде сладко за него. А ако не е добъръ пророкъ, виното ми за него ще бѫде опивателно. Щомъ каже, че виното ми не е хубаво, азъ зная какъвъ пророкъ е той. Ако каже, че е много хубаво виното, пакъ зная какъвъ пророкъ е.
При мене често сѫ идвали да ми разправятъ за онзи свѣтъ. Азъ се чудя на ума имъ. Казва ми нѣкой: „Снощи сънувахъ онзи свѣтъ“. Казвамъ му: „Ти си го сънувалъ, а пъкъ азъ живѣя тамъ и зная законитѣ много по-добре. Ти виждашъ само голѣмитѣ грѣхове на хората, а пъкъ азъ виждамъ и най-малкитѣ нарушения, които ти следъ 1000 години ще видишъ. И най-малкитѣ им добродетели, които ти следъ 1000 години ще видишъ, азъ ги виждамъ сега“. Той ми казва: „Ти трѣбва да се разкаешъ“. Казвамъ му: „Азъ разкаянието си направихъ преди хиляда години. Ти си закъснѣлъ. Кѫде беше досега? Много назадъ си останалъ“. Казано е: „Изпитвайте духоветѣ отъ Бога ли сѫ?“ Ако тѣ идатъ презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината – слушайте ги. А онзи, който не е миналъ презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината, вие го нагостете и вие му станете пророкъ. Тогава ще кажете на пророка: „Азъ имамъ заповѣдь отъ Господа да ти кажа това и това“. Знаете ли колко работи ще му кажете? Ще му кажете: „Ти жененъ ли си?“ Той ще каже: „Жененъ съмъ“. „Деца имашъ ли?“ – „Имамъ“. „Жена имашъ ли?“ – „Имамъ“. „Ти съ жена си не живѣешъ добре. Ти си я билъ досега сто пѫти. Богъ не одобрява това. Тя е негова дъщеря. Ти пръвъ пѫть я би, защото не ти сготви добре яденето. Втори пѫть я би, защото не очистила добре обущата ти. Трети пѫть я би, защото ризата ти не била опрана. Ти си пророкъ, който идешъ сега и който си билъ жена си за ядене, за обуща и за риза“.
Сега на въпроса. Нека да бѫдемъ конкретни. Не отлагайте нѣщата. Вие отлагате. За въ бѫдеще, за утре, за другъ день. Никога те отлагай нито за минута, нито за секунда. Въ момента решавайте въпроса. Щомъ дойде една мисъль въ тебе въ момента – приеми я или я отхвърли. Ти казвашъ: „Ще помисля“. Ти като мислишъ, мислишъ, че ще разберешъ. Въ момента ти можешъ да знаешъ дали тази мисъль е правилна или не. Ти предполагашъ, че като мислишъ дълго време, ще разберешъ дали е хубава или не.
Това грозде хубаво ли е или не? Азъ чувствувамъ, че вие си казвате така: „Много е хубаво. Да го вкусимъ“. И на всинца ви се харесва. Азъ не виждамъ нито единъ, на когото да не се харесва. Всѣки гледа само да му се падне нѣкое по-голѣмо зърно. Отлична идея е тая. Ще вземете най-хубавото зрънце, отъ жълтитѣ. На всинца ще ви дадемъ отъ жълтото. Нѣма да лишимъ никого.
Има старчески мисли. Човѣкъ мисли, че е остарѣлъ и не знае въ какво седи остарѣването. Остарѣлиятъ човѣкъ почва да го мързи. Той казва: „Остарѣхъ малко“. И ходи кекаво. Единъ човѣкъ на новото учение трѣбва да бѫде свежъ, бодъръ. Като дойде Господь, ще станешъ като малко дете и нѣма да му кажешъ: „Господи, иди вземи това, че ме болятъ краката и рѫцетѣ“. Краката ти и рѫцетѣ ти ще бѫдатъ пъргави като на единъ подмладенъ, като на малко дете.
Всички хора иматъ добри желания. Да имъ дамъ единъ начинъ за дишане. При вдишване, като поемашъ въздуха, мислено ще кажешъ: „Животъ, сила, здраве“. Следъ това ще задържишъ дишането и мислено пакъ ще кажешъ сѫщитѣ думи. И при издишване – сѫщо. При вдишване тѣзи три думи ще ги повторишъ три пѫти, при задържане – три пѫти и при издишване – три пѫти. Умътъ трѣбва да е концентриранъ въ време на дишане конкретно върху нѣкои думи. Думитѣ сѫ предметно учение. Ако ти мислишъ, безъ да имашъ нѣкой образъ, мисъльта ти не е силна. Азъ бихъ ви далъ и други нѣкои начини. Тѣзи сѫ най-елементарни. Има и други начини за дишане. На всинца, ако ви дамъ труднитѣ, вие ще се обленѣвате. Сутринь, като станешъ, ще почнешъ и ще кажешъ: „Отъ де се намѣри този начинъ“. Азъ ви давамъ най-елементарния: животъ, сила, здраве. Всичко – 6 слога. Човѣкъ е създаденъ въ 6 дена. Та казвамъ: По този начинъ ще се освежи мисъльта ми. По законътъ на вѣрата вие не сте мислили. По законътъ на вѣрата разбирамъ, ако не туримъ никакво съмнение въ себе си. Като дойде единъ човѣкъ – ще му вѣрвате 101%. Менъ никой не може да ме излъже по единствената причина, че предъ мене има едно сито, Божественото сито. И когато той ми каже нѣщо, всички негови заблуждения, като дойдатъ до ситото, не могатъ да минатъ презъ него. Презъ ситото ще минатъ само Божественитѣ нѣща, а за ситото ще остане само това, което не е Божествено. Вие се боите да не ви излъже нѣкой. Никой не може да ви излъже. Какво ще ме излъже нѣкой въ любовьта? Като му премѣря любовьта – тя остава за ситото. Той има 37 градуса температура. Че при 37 градуса сърдцето гори ли? Дървата не горятъ при 37 градуса, а пъкъ сърдцето ли ще гори? Сърдцето се измѣрва не по вашитѣ градуси, а има топлина на живота, която образува нѣколко милиона градуса. Даже не на нѣколко милиона, а 250 000 000 градуса. Тя е духовна топлина. Тая топлина не гори. Да ви обясня това, то е проста работа. При 2000 волта електричество, човѣкъ умира. А пъкъ при 50000 волта, човѣкъ не умира. Ученитѣ го обясняватъ така: при 2000 волта частицитѣ на електричеството сѫ толкова едри, че като минаватъ презъ поритѣ, раздиратъ организма и човѣкъ умира. А пъкъ при 50000 волта частицитѣ сѫ толкова ситни, че като минаватъ презъ поритѣ, не разкѫсватъ тѣлото, но го пречистватъ. 250 000 000 градуса – това е нѣщо неразбрано. Тѣзи трептения сѫ толкова бързи, че образуватъ тази голѣма топлина. Като казвамъ, че се повишава топлината, подразбирамъ онѣзи, най-хубавитѣ трептения, които духовния свѣтъ съдържа въ себе си. А пъкъ тѣзи 37 градуса, тѣ сѫ обикновена работа. При тѣхъ могатъ да дойдатъ обикновенитѣ страдания. И ако тѣзи 37 градуса се покачатъ на 41 – човѣкъ умира. Не че умира, но се задушава. Тогава се прекѫсва онзи Божественъ токъ, ритъма на сърдцето и дишането. Всички сѫщества дишатъ по единъ Божественъ начинъ. Ако ти не престѫпвашъ Божия законъ, то дишането ще става естествено. Но щомъ ти престѫпвашъ Божия законъ, ти излизашъ от общото течение и тогава дишането ти не е правилно. Онзи, който диша бързо, ще се престуди. Като дишате бързо, ще приемете студения въздухъ изведнажъ и ще изстудишъ дробоветѣ си. Като приемешъ въздуха, ще седишъ така дълго време и ще правишъ на 20 вдишки, по 5 вдишки въ една минута. Ако дойдешъ до 2 вдишки въ минута, ще се затоплятъ гърдитѣ ти. И тѣзи, които умиратъ отъ туберкулоза, умиратъ отъ изстудяване на гърдитѣ. Хората отъ студъ умиратъ. Като приемешъ въздуха, ще го държишъ дълго време. Ти ще кажешъ: „Ще се пукна“. Нѣма да се пукне нищо. И когато се разгнѣвишъ, не бързай да кажешъ нѣщо, но поеми въздухъ и задръжъ този въздухъ. Вижъ колко време ще го задържишъ. Кой отъ васъ, който е казалъ отрицателни нѣща, е успѣлъ? Нѣкой влѣзълъ нѣкѫде да си бере круши. Той има право да си откѫсне 2–3 круши и да ги тури въ стомаха си. Но щомъ си напълни джобоветѣ, тамъ е престѫплението, тамъ нѣма никой право. Отивамъ при него и му казвамъ: „Да ви дамъ отъ моитѣ, тѣ сѫ още по-хубави“. Азъ му кажа: „Кой ти е далъ това право?“ Този човѣкъ вижда, знае го какво ще му го кажа. Даже нѣкой отива съ кошница. Ако кошницата е отъ половинъ килограмъ, то разбирамъ. Но, ако е отъ 10 кила? Ако отидатъ десеть сестри съ кошници отъ по 10 кила, какво ще стане?
Като отида при дървото, ще се помоля и ще откѫсна отъ дървото плодъ. Ако отидешъ така при дървото, давамъ ти право. Всички имате право да отидете при дървото, но ще се помолите, ще прочетете „Отче нашъ“ три пѫти и тогава ще си откѫснете плодъ. А пъкъ вие отивате и кѫсате плодъ, безъ да четете „Отче нашъ“. Погрѣшката е тамъ. Прочети три пѫти „Отче нашъ“ и тогава откѫсни. И тогава ще се благослови плода. Ако берете както си знаете, плодътъ се огрѣшава, огрѣшава се дървото и идущата година това дърво не ражда, защото сте взели безъ позволение. А пъкъ като отидете и прочетете „Отче нашъ“ – всички имате право. Това е братско. И цѣлата земя е братска, но ако четете „Отче нашъ“. Ядемъ ли – всичко да става съ „Отче нашъ“. И азъ, като отида, и азъ чета „Отче нашъ“ три пѫти. Казвамъ на Господа: „Това дърво Ти го благослови, Ти му даде този животъ, благодаря за този плодъ“.
Сега искамъ да ви коригирамъ: Никой нѣма да ви сѫди. Три пѫти ще прочетешъ „Отче нашъ“ и ще откѫснешъ плодъ. Тази молитва я знаете. Ако ви кажа три пѫти „Добрата молитва“, много е дълга. Трѣбва да избѣгнемъ отъ единъ (такъвъ) престоренъ животъ. Престорениятъ животъ не носи здраве, не носи (нито) една здрава мисъль, не носи здрави чувства. Нѣкой пѫть те е страхъ. Въ едно тъмно мѣсто никой не вижда погрѣшкитѣ си. Но при една свѣтлина – погрѣшкитѣ се виждатъ. Погрѣшкитѣ на мнозина трѣбва да се изправятъ.
У всинца трѣбва да се зароди чувство на щедрость. Нѣкои отъ васъ не сте много щедри, правите го по законъ. Щедростьта е едно Божествено чувство. /Учительтъ посочи този центъръ на главата на единъ братъ/. На мнозина отъ васъ центърътъ на вѣрата е силенъ, а на нѣкои е слабъ. Има свѣтъ на духове, които се занимаватъ само съ вѣрата, развиватъ тази енергия и я изпращатъ на земята. А други развиватъ енергията на надеждата. Надеждата е особена енергия. Тя е само за днесъ – от изгрѣва на слънцето до залѣза, а пъкъ вѣрата е за вѣрни (вѣчни) времена. За много години, за вѣкове. А пъкъ когато говоримъ за любовьта, подразбирамъ едно чувство, което обхваща цѣла вѣчность.
Вие питате нѣкой пѫть, дали нѣкой ви обича или не? Този човѣкъ, който ви обича, само като помисли за васъ, (на) васъ ви става приятно и въ кожата си не можете да се съберете отъ радость. Той и на онзи край на свѣта да е, като изпрати своята любовь, тя навсѣкѫде прониква. Стига само единъ да ви обича на свѣта, то вие бихте станали гении. Но съвременнитѣ хора не се обичатъ. Нѣкой казватъ: „Азъ го обичахъ едно време, но сега вече не“. Има нѣщо въ свѣта много опърничаво. Никога не правете разлика. Гледайте на себе си така, както Богъ ви е създалъ, не се сравнявайте. Напримѣръ: нѣкой човѣкъ се е оцапалъ. Ако видите единъ човѣкъ оцапанъ, вие още нѣмате истинско понятие за неговата постѫпка. Това ни най-малко не показва, че въ него нѣма нѣщо ценно. Той, като си хвърли тази дреха и облѣче нѣщо друго, той пакъ е чистъ. Нѣкой пѫть човѣшкиятъ умъ, сърдце и тѣло могатъ да се оцапатъ. Но не се самозаблуждавайте отъ привидностьта. А пъкъ нѣкой може да се намаже външно чисто, но не е чистъ. Азъ съмъ за косметиката, но хубавата миризма да иде отъ сърдцето, отъ ума, отъ тѣлото. А пъкъ и външно да е – не е лошо. Да се поръсишъ съ розова вода или съ помада – що не. Нѣкой казва: „Не обичамъ да се мажа“. Ако тази помада запушва поритѣ на лицето – не е хубава. Нѣкой пѫть препорѫчвамъ да намажешъ лицето си съ зехтинъ и ще стане по-свежо. Съ хубавъ зехтинъ си намазвай челото, устата, лицето – и мѫже, и жени. Външниятъ въздухъ отнема онѣзи мазнини, които имаме и ние страдаме отъ една сухота. Нѣкой пѫть пипашъ рѫцетѣ си и виждашъ, че тѣ сѫ сухи. Нѣкой пѫть сѫ много влажни. Влажни(тѣ) рѫце не сѫ много хубави. И сухитѣ не сѫ хубави. Като почнатъ да ти ставатъ рѫцетѣ сухи – то е вече старъ, нѣма никаква влага въ твоитѣ чувства, мисли и тѣло. Значи сърдцето ти е пресъхнало и ходишъ да се мѣсишъ въ работитѣ на хората, че този обичалъ, че онзи обичалъ. Че хубаво е да се обичатъ. Азъ бихъ желалъ да се поучите отъ любовьта на хората. Идете и се учете. Азъ съмъ толкова внимателенъ. Когато нѣкой обича нѣкого, азъ наблюдавамъ следното: ще дойде и ще му остави ядене. Трепери. Ще му донесе отнѣкѫде нѣкоя ябълка, нѣкое цвѣте, нѣкои хубави круши. Внимателенъ е. И така го прави, че ти е приятно. А пъкъ нѣкой, който не ви обича, не прави така. Отъ всинца ви бихъ желалъ да правите така. Нѣкои хора много отблъскватъ. Тѣ образуватъ едно състояние, че не искамъ да го видя. А пъкъ зная, че той не е виновенъ. Вие всички страдате отъ това. Азъ съмъ забелѣзалъ нѣкои отъ старитѣ сестри, че сърдцето имъ е сухо и тѣ казватъ: „Закѫсахме. Какво трѣбва да се прави?“ – Дълго време трѣбва да го мажешъ съ масло. Нѣкоя отъ старитѣ сестри, хване ме за рѫка, държи я и казва: „Остарѣхъ“. Тя си казва: „Ако бѣхъ млада, щѣше да обърнешъ внимание“. Казвамъ и: „Ти си млада, както едно време. Хвърли тѣзи стари чувства и се облѣчи съ новитѣ дрехи на Божията любовь. Всѣка сутринь да мислишъ, че си на 33 години. Нито една година да не отивашъ по-нагоре. Като те питатъ, кажи, че си на 33 години. А пъкъ 33-тата година е дълга. Тя е хиляди години. Когато те питатъ, кажи, че си на 33 години“.
Сега ще минете покрай мене да си вземете по едно зрънце. Ще си вземете най-хубавото зрънце, което си харесате. Единъ по единъ ще минавате и ако не стигне, ще дамъ още. Понеже времето е напреднало – ще бѫда кратъкъ и следующия пѫть ще продължимъ. Искамъ вече опитвания на нѣщата. Азъ съмъ решилъ да ви подмладя малко. А пъкъ онзи, който не иска да се подмлади, ще го намажемъ съ масло. Нѣма да остане нито единъ, когото да не намажемъ. И като вървите – да се отличавате съ младостьта на ума, сърдцето и тѣлото, та да кажатъ: „Ето хората на новото учение – безсмъртни“. А не да ходите така: /Учительтъ ходи криво, наведенъ неправилно/.
Сега нека направимъ едно упражнение. /Всички станаха прави и повториха съ Учителя следното упражнение/: Дветѣ рѫце предъ гърдитѣ, на известно разстояние предъ гърдитѣ. Дѣсната рѫка предъ лѣвата съ длани хоризонтално. Дѣсната рѫка върху лѣвата. Пръститѣ успоредно на гърдитѣ. Това е изходното положение. Следъ това дѣсната рѫка се движи надѣсно, като се влачи върху лѣвата, додето пръститѣ на дветѣ рѫце останатъ допрѣни съ върховетѣ си. Презъ това време се изговаря думата „животъ“. Следъ това лѣвата рѫка се движи надѣсно, като се влачи върху дѣсната и си остава върху нея. Презъ това време се изговаря думата „сила“. Следъ това лѣвата рѫка се движи влѣво, като се влачи върху дѣсната, додето пръститѣ на дветѣ рѫце оставатъ допрѣни съ върховетѣ си. Презъ това време се изговаря думата „здраве“. Следъ това пакъ дѣсната се влачи върху лѣвата и застава надъ нея. Презъ това време се изговаря думата „животъ“ и т.н. Това продължава нѣколко пѫти.
Винаги при изговаряне на думата „животъ“ има вдишване. При изговаряне на думата „сила“ има задържане на въздуха. А при изговаряне на думата „здраве“ има издишване. Тъй че това упражнение съ рѫцетѣ се придружава съ изговаряне на тѣзи три думи и съ вдишки.
/Всѣки мина покрай катедрата, за да си вземе по едно зрънце/.
Отче нашъ.
ХХ година
2. Лекция на Общия Окултенъ класъ
2 октомврий 1940 год., Срѣда, 5ч.с.–6.15 ч.с.
Небето прошарено. Времето тихо и топло.
Изгрѣвъ.
|
