Мъчно се говори на разбран език, още по-мъчно – на неразбран. Мъчно е да се говори на своя език, още по-мъчно – на чужд. Ако знаеш някой чужд език, можеш, като говориш или пишеш, да направиш някакви грешки, с които да се изложиш. Обаче, ако знаеш малко езика, повече грешки ще правиш и повече ще се излагаш. Слушате някой да казва, че всичко знае, а друг – че нищо не знае. И в двете твърдения има нещо неразбрано. – Защо? – Защото, който казва, че всичко знае, не разбира, че има нещо, което не знае; който казва, че нищо не знае, не разбира, че все нещо знае.
На едно място в Писанието Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата“. В обикновения живот под думата „врата“ разбираме предмет с различна форма, направен от дъски, майсторски изработени. Този предмет поставят на празно място, на стена или на ограда, и го закрепват така, че може свободно да се отваря и затваря. Съзнателна ли е вратата? Има ли представа за службата, която върши в един дом? Значи понятието „врата“ има двояко значение: буквално и преносно. Човешкият ум си служи с представи, изводи и заключения, идва до вътрешния смисъл на нещата. Като понятие, вратата е допусната в човешкия ум. Някои понятия, обаче, умът не допуска в себе си. Когато говорим за врата, ние знаем, че тя се отваря за добри приятели и затваря за неприятели. Не става ли същото и с човешкия ум и сърце? За своите добри приятели вие отваряте и ума, и сърцето си. За ония, които не обичате, вие напълно се затваряте.
Всички хора, изобщо, се отварят за приятелите си, а се затварят за неприятелите. Учителите правят същото: за някои деца – по-способни и добродетелни, те се отварят повече; за ония, които не могат да влязат във вътрешен контакт с тях, те остават затворени. Какво виждаме в края на краищата? От първите деца, именно, излизат добри, знатни граждани и гражданки, а някои се раждат даже в царски домове, като бъдещи царе и царици. – Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата-пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено със специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелите, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна, бръмбарите, неправилно наречени „търтеи“ – с друг вид храна. Бръмбарите представляват свита на царицата. Благодарение на тях, тя върши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножават повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат, и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуска. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.
Всеки човек иска да бъде цар или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. За пример, положението на целия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две–три хиляди яйца, от които се излюпват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, свещеник, майка, баща или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности. В съвременния живот всички добри начинания, както и всички лоши, се дължат все на майките и на бащите. Като наруши някой закон, човек казва: „Какво особено съм направил? Нарушил съм един малък закон“. Каквото и да е нарушението, малко или голямо, то носи своите лоши последствия. Ето, Адам и Ева нарушиха само един закон, ядоха от плода на забраненото дърво, но и до днес още светът не може да се освободи от последствието на това нарушаване. И до днес хората ядат от забранения плод и се чудят защо не могат да се освободят от греха на първите хора.
Съвременните хора се намират в една голяма кръчма, където всички ядат и пият от евтиното винце. Като излязат от кръчмата, те започват да се карат. – Защо се карат? – Защото ядат от забраненото дърво. Докато не бяха яли от забранения плод, Адам и Ева живяха в мир и съгласие. Щом вкусиха от него, те веднага се скараха. Само пияни хора се карат. Като видя, че се карат и не живеят добре, Бог запита Адам: „Защо се напихте?“ За оправдание, Адам отговори: „Напих се, Господи, от любов към жената, която ми даде за другарка. Аз имах доверие в нея, но тя ме изкуси“. После Бог се обърна към Ева със същия въпрос, на който тя отговори: „Господи, змията ме излъга. Никога не мислех, че змия може да лъже, още повече, че е създадена от Тебе. Тя ми каза, че ако ям от забранения плод, ще стана Божество, ще придобия Твоите качества. Аз пожелах да стана като Тебе“.
Оттук виждате лошите последствия на кривите мисли. Закон е: няма мисъл, добра или лоша, която да не носи известни последствия. Казано е в Писанието, че злото носи последствията си до четвъртото поколение, а доброто – до хиляди родове. Ако този закон не съществуваше, нищо не би могло да се предаде на бъдещото поколение. Наистина, с доброто заедно се предава и злото, но като по-силно, в края на краищата, доброто преодолява.
Като изнасям грешката на Адам и на Ева, това не значи, че трябва да се страхувате да ядете. Има какво да яде човек. От един плод само се забранява на човека. Работете върху себе си, да се освободите от вътрешния страх, който е причина за различни болести. От страх хората умират. Когато чумата отивала за Багдат, в сметката и влизали само хиляда души. Като преброила числото на жертвите, и тя останала учудена – на онзи свят отишли 20,000 души! Значи хиляда души били избрани от чумата, а 19,000 заминали от страх. Голяма сила е страхът. Голямо е неговото влияние. Хората се намират под влиянието на страха така, както и под влиянието на модата. Цяла зараза е модата. Малцина устояват на нейното влияние.
Хората се мислят за умни, учени, силни, а не могат да се справят със страха, с модата и с много неща още. Те казват, че растенията и животните са невежи същества, а се хранят с тях. Как е възможно, тогава, да се храни човек с плодовете на низшите и некултурни растения, с месото на невежите животни и да очаква, че от него може да излезе някакъв особен гений или талант? Каквато храна употребява човек, такъв става. Какво ще излезе от човека, ако продължава да се храни с говеждо и със свинско месо? От глупавото и нечисто не може да излезе нищо умно и чисто. Какво излезе от ония, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло? Да оставим този въпрос настрана. Той е един от деликатните въпроси. Опасно е да се говори за греха, за злото и за престъплението. Да се говори върху тия въпроси, това значи да се зарази човек. Силният, високодуховен човек може да борави с материята на греха и на злото, защото знае законите, чрез които да ги трансформира. Които не разбират тия закони и се опитват да спрат злото, вместо да го ограничат, то взима все по-широки размери. Тази е причината, поради която злото днес се шири наляво и надясно. Съвременните хора са свидетели на един страшен дуел – две страни се бият. В първо време на едната страна бяха две сили, а на другата – една. После положението се смени: първата страна остана сама, а към втората се прибави нова сила. Значи, при първото положение на силите отношението беше 2:1, а после стана 1:2. Всяка от страните търси правото си и мисли, че правото е на нейна страна. Обаче и двете страни имат мнение за себе си, че са избраният от Бога народ, натоварен с идеята да внесе в целия свят нов ред и порядък. Така мислеше едно време човекът. Той си казваше: „Аз съм господарят на света, трябва да се справя с всички по-низши от мене раси и култури“. Той влезе в упорита война с тях, но и до днес още не може да се освободи от калта на тия низши раси. И до днес още той прави грешките на предшестващите раси. Това, което змията прави, и човек го прави; това, което тигърът прави, и човек го прави; това, което комарът прави, и човек го прави. Това не значи, че във всички прояви човек е като животните, но има още остатъци от животински черти в себе си, с които мъчно се справя.
Какво трябва да се прави, за да преодолее човек животинското естество в себе си? Нищо друго не остава на човека, освен да спазва Божиите закони и законите на разумната природа. Това, обаче, се отнася до ония, които вярват в Бога и в разумността на природата. Ония, които не вярват, още търсят доказателства за съществуването на Бога. Чудно нещо! Какви доказателства ще дадете на хората, че светлината съществува? Ако и това трябва да се доказва на човека, значи той е сляп. Който има очи, вижда светлината. Ето защо, не търсете доказателства за съществуването на Бога, но молете се очите ви да бъдат винаги отворени, да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете как се предава, това е друг въпрос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината.
Мнозина се задоволяват с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Те вярват в някакъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвършенстване. Като стане съвършен, човек лесно разбира нещата, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. Като погледне слънцето, човек знае вече, че това е светещо тяло. Какво има на слънцето, каква е същината му, той не знае, но достатъчно е, че разчита на неговата топлина и светлина. Даже учените не знаят с абсолютна сигурност какво е всъщност слънцето. За пример, за температурата на слънцето има различни мнения: едни учени поддържат, че температурата му е около шест хиляди градуса, други – около 25 милиона градуси, трети – над 25 милиона. Кое мнение е най-вярно, не се знае. Ние нямаме още такъв термометър, с който да определим температурата на слънцето с абсолютна точност. Според някои учени температурата на слънцето не е нищо друго, освен някаква умствена преграда, с която жителите му се предпазват от жителите на по-ниско културните планети.
Кои са първите причини, които заставили хората да се бият? За да се бият хората, причината е религията, т.е. религиозните култове. Докато били в рая, първите хора нямали никакъв култ, който да внася между тях спор и недоразумение. Там съществувал един култ – послушанието. Как са живели Адам и Ева след излизането си от рая, не знаем, но как са живели синовете им – Каин и Авел, знаем. Родителите им били вегетарианци, а синовете – месоядци. Един религиозен култ ги заставил да воюват помежду си и един от тях станал жертва. – Кой беше този религиозен култ? – Жертвоприношението. Авел бил овчар и принесъл в жертва на Бога една от своите овце. Каин бил земеделец, затова принесъл в жертва от своите житни произведения. Спорът, обаче, се явил по причина на това, че димът от жертвеника на Авел възлизал нагоре, към Бога, а на Каин – се разстилал по земята. Това породило завист в сърцето на Каин. Когато димът отива нагоре, това показва, че времето ще се оправи. Значи жертвата на Авел била приета, а на Каин не била приета, защото времето щяло да се развали.
Като се огорчил, Каин започнал да разсъждава: „Брат ми принесе в жертва живо същество и Бог прие жертвата му. Щом е така, аз ще принеса брата си в жертва, дано този път Бог приеме и моята жертва“. Това е криво разбиране на въпроса. Човек има право да принесе в жертва нещо свое, което принадлежи само на него, а не чужди неща. Агнето беше собственост на Авел, житото – собственост на Каин. Те имаха право да пренесат в жертва това, което сами са произвели, но що се отнася до чуждото, те нямаха право да сложат ръка на него. Каин принесе в жертва брата си, но Бог го запита: „Каин, къде е брат ти?“ – „Не съм стражар на брат си, да ходя след него.“ Каин излъга Господа. Той знаеше къде е брат му. Тогава Господ му каза: „Кръвта на брат ти вика за отмъщение“. Каин се уплаши и рече: „Който ме срещне, ще ме убие за престъплението ми“. – „Който се осмели да те убие – каза Господ, – наказанието му ще бъде седмократно.“ Бог остави Каин жив, да носи последствията на своето престъпление.
Днес всички народи се избиват едни други. Едно време фронтът беше на бойното поле, а сега фронтът е навсякъде – и в градовете, и в селата. Бомби падат всред мирното население и избиват невинни деца, жени, мъже, старци – когото намерят. – Какво ще стане със света? – Ще видите. Сега управляващите са пуснали една грамадна река да тече. В скоро време тя ще обхване целия свят. – Какво може да се направи срещу това течение? Единственото нещо е да сложите срещу течението здрави бентове, докато вкарате реката в първото и корито, където природата я е пуснала да тече. Докато хората отбиват и пускат реките да текат по свое разбиране, всякога ще има лоши последствия за човечеството. Докато реката Нил течеше през Сахара, последната беше цветуща местност. Щом отбиха реката, Сахара стана пустиня. С това хората извършиха грамадна грешка. Природата знае къде трябва да текат реките. Когато е нужно да се отбие една река, тя сама предвижда това и чертае нови пътища.
Днес, след всичко това, което сегашните хора правят, те се запитват защо съществуват противоречията. Много естествено. Противоречията съществуват като резултат на отклонението, което човешкият ум и човешкото сърце са направили от правия път, който Бог им е предначертал. Те са отбити от правата посока и текат там, където не трябва, вследствие на което предизвикват големи нещастия. – Какво трябва да правим сега, за да избегнем тия последствия? – Трябва да поставите ума и сърцето си в посоката, която първоначално им е била определена. – Каква е задачата на сърцето? – Да пречиства кръвта и така пречистена, да я отправя и към най-отдалечените части на организма. Според някои учени е изчислено, че сърцето има на разположение 300 милиарда клетки, с които се справя разумно. Те са поданици на неговата държава. Няма цар в света, който да има на разположение толкова поданици, както сърцето. Както виждате, човек е господар на такова голямо царство, с толкова много поданици и се оплаква, че е сиромах. Някой даже нарича себе си „будала“ – „Буда-Аллах“. Думата „будала“ има хубаво съдържание, но днес е изопачена. Първоначално тази дума означавала съвършен човек, произлязъл от Бога. Значи будала е съвършеният, който излиза от Бога. Впоследствие тази дума изгубила своя вътрешен смисъл. Днес под понятието „будала“ разбираме човек, който не знае какво прави – несръчен е той. Някой сгреши и за свое оправдание казва: „Аз съм будала“. Това значи: „Аз, който имах всички условия и възможности да стана човек, изгубих всичко. Днес съм нищо друго, освен будала. Станах посмешище на хората“. Който признава грешките си и ги изправя, е истински будала. Докато всички хора не станат в този смисъл будали, светът не може да се оправи. Обаче да се прави човек на будала, да мисли, че може да излъже, да изиграе някого, не му е простено. Той ще носи последствията на своето съзнателно изопачаване. Как ще излъжете слънцето? Как ще излъжете морето?
Мнозина казват, че трябва да бъдат добри и свети, да се проявяват като хора. Ако мислят, че отсега нататък могат да станат добри и свети, те са на погрешен път. Те са закъснели вече. Добрите хора се раждат добри. Светите хора се раждат свети. Едно се иска от хората: да се проявяват такива, каквито са. Човек носи в себе си всичко добро и възвишено, всички дарби и способности, но се нуждае от условия за тяхното проявяване.
Хората не успяват, или малко успяват в живота си, защото или никак не работят, или малко работят. Те търсят лесния път. Те искат да намерят рая. И да го намерят, там не могат да живеят днес. В рая ще влязат само готовите хора. Според мене раят на земята, това са северният и южният полюс, защото там не е станало никакво престъпление. На южния полюс сега живее Любовта, на северния – Мъдростта, а на екватора – Истината. Всички грешки и престъпления в света идват от екватора, понеже хората не прилагат правилно законите на Любовта и на Мъдростта. Щом не прилагат тия закони правилно, естествено е, че не могат да спазват и законите на Истината. Хората са се отклонили от пътя на Любовта и на Мъдростта, заради което са изпратени в света на Истината, т.е. на екватора, да изправят грешките си. В пътя на изправянето си човек ще се върне там, където първоначално е сгрешил. Значи той ще отиде първо на южния полюс – при Любовта, с нея да започне. Оттам той ще отиде в северния полюс – при Мъдростта. Като придобие Любовта и Мъдростта, най-после ще отиде на екватора, където ще намери Истината, която ще му помогне да изправи грешките си.
И тъй, като мине през южния полюс, през огъня на Любовта, човек се стопява, пречиства и отново се явява, като новородено дете. Детето трябва да расте при благоприятни условия, докато порасне, докато се кали и развие. Преждевременно то не може да отиде на северния полюс. Колко научни експедиции пропаднаха в идеята си за откриване на северния полюс. – Защо? – Там няма условия за живот. Там има големи течения, които не се понасят. Англичаните направиха опит да сложат знамето си там, но останаха излъгани: там не стои никакво знаме. Руснаците успяха да стигнат на северния полюс, но в скоро време теченията ги отвлякоха надолу. Само онзи може да се домогне до северния полюс, който е приел Любовта и непоколебимо вярва в нея. Без Божията Любов никакво постижение не съществува. Хората и народите не успяват, защото всеки се мисли за избраник на Бога. Който е носител на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е Божи избраник, като индивид, като общество или като народ. Който зачита тия закони, той е от избраните.
Всеки човек носи в себе си всичко, каквото желае. Щом е така, слушайте какво ви говорят Любовта, Мъдростта и Истината във вас. Зачитайте техните закони, за да бъдете избран народ.
Т. м.
Беседа от Учителя, държана на 15 септември 1940 г., 10 ч. преди обяд.
|
